Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7567116
Users Today : 1889
This Month : 95547
This Year : 704835
Views Today : 7073
Who's Online : 20

Духовно усъвършенстване 11

Човекът, който се научи да управлява Вселената

Човекът, който се научи да управлява Вселената


Виждайки този човек на улицата, със сигурност за мнозина първата асоциация ще е пияница/бездомник/блогър… всъщност това е Григорий Перелман, гениален петербургски математик, който шокира научния свят, доказвайки хипотезата на Поанкаре — една от най-сложните загадки на хилядолетието. Ученият отказва всички награди, присъдени му от научния свят, включително отказва да приеме медала на Фийлдс или наградата на Клей от 1 000 000 долара. „Знам как да управлявам Вселената. Кажете ми, защо ми е да бягам след милионите?“ – казва той.
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/celovek-kotoryj-naucilsa-upravlati-vselennoj
P.S. Виждате типичен случай на човек със съдържание, без комплекси, когото не го вълнува чуждото мнение, който се интересува само да му е удобно и приятно. Сравнете с позьорите, които заменят липсата на съдържание с външен вид, и защо е важно чуждото мнение за тях. Йосиф Йоргов

СПАСИ себе си и е достатъчно

СПАСИ себе си и е достатъчно

Какво да лукавим, всички сме склонни да помагаме както на нашите близки, така и на напълно непознати. Много от нас вярват в светлото бъдеще на ближния си, някой успява да помогне безкористно, ще даде последната си риза, до последно се бори за успешното подреждане на съдбата на друг човек…. И периодично забравя за своята. Но напразно. О, колко напразно.
Спасението на давещите се е дело на самите давещи
Има хора, които избират да помагат на другите по своя житейски път и професия. Вярно е, че те доста скоро разбират, поради пълното потапяне в процеса подпомагане на ближния, че първоначалните им мотивации се провалят, не винаги водят до положителни промени, дори не в количеството, което биха искали и че „удавникът“ по някакъв начин не бърза… по някаква причина… да хване пояса, който непрекъснато му се хвърля.
Тогава спасителите преразглеждат своите убеждения и най-вероятно стигат до такива невероятни заключения:
Спасението на давещите се е дело на самите давещи се.
Безполезно е да помагате на човек, ако той самият не иска да си помогне. Това може да се види доста бързо от липсата на положителни промени в живота на този човек. Той има собствена глава на раменете си, дори и да я използва. Защо да му слагате своята?
Давате своето време, пари, здраве, Надежда… а резултатите са оскъдни. А можете да вложите всичко това за себе си.
Разберете, че това е неговият живот, той сам го е избрал (не? Тогава всичко би се променило отдавна, а ако не се е променило, тогава няма сила или желание, няма как да се помогне отвън). И неговият избор, макар и толкова странен, трябва да бъде уважаван и признат.
Помагайки на някой, помагащият действа като агресор, а този, на когото помага, става жертва.
Когато жертвата е подпомогната, играта започва отначало, само че ролите се променят. Следователно, доброто не се търси от доброто. А и все пак, по-добре е изобщо да премахнете думите „ще помогна, ще помогна“ от речника си или да забулите помощта толкова внимателно и добре, че „жертвата“ да мисли, че сама прави всичко. И разбира се, по-добре е да не се надявате за някаква похвала и благодарност по ваш адрес.
Слабите хора са слаби поради факта, че нямат сили да променят нещо, вътре са празни, постоянно хленчат и стенат. Този процес е вечен….. Помагайки на такива хора, човек ще струпа повече проблеми на главата си, отколкото такова, което наистина ще бъде от полза за друг.
Слабите хора са енергийни вампири, те винаги ще имат малко: вашето внимание, време, пари, сила…. Те разглеждат „донорите“ като нищо повече от ресурс, макар и да не го осъзнават.
Имайки това предвид, не позволявайте на слаб човек да паразитира върху вас и не се правете на майка Тереза, тя имаше съвсем уникална мисия на Земята. Ако Бог не се е явил лично при вас и не е дал такава мисия, значи имате друга.
Помагайки на равни, вие молите за тяхното достойнство и подкопавате вярата в себе си. Освен това адекватен, разумен човек, равен на вас по сила на духа, ще ви се ядоса, ако забележи, че му помагате активно, представяйки самия акт на помощ… и ще го направи правилно.
А силните не се нуждаят от помощ. Те се нуждаят от морална положителна подкрепа и възхищение.
Как да бъда?
Бъдете здрави егоисти и мислете първо за себе си. Това е напълно нормално състояние! Необходимо е във всичко, в идеалния случай, да видите ползите си. Ако не е, тогава определете за себе си, колко дълго и в какви количества сте готови да се отдадете на алтруизъм, така че по-късно да няма кой да обвинявате, освен себе си (ако изведнъж седнете на врата си, например). „Спаси се сам и около теб ще се спасят хиляди“ (Серафим Саровски)… защото прерогатива спасение на човека трябва да остане само за Бога, ако не вярвате в Бог, със сигурност не е ваш.
От първото заключение следва второто: добре, няма начин, ако не сте Бог, не можете да знаете точно всичко до най-малкия детайл за живота на друг човек, какво има в главата му, как мисли, какви отношения има с други хора, дори ако това е вашият близък роднина с когото живеете под един покрив. Следователно, ако той се е озовал в блато или в проблем, тогава е много вероятно да го е заслужил и няма нужда да му съчувствате и трябва да понесе наказанието сам и да разберете проблема вместо него не е необходимо — и в трите случая, вие се слагате да носите кръста му с него (според принципа на енергийния обмен и формирането на кармични връзки), съответно и ще бъдете „ударени по главата“ от Вселената, ако не решите проблема.
Ако не можете напълно да се пишете психолог, гуру, учител и т.н. най-добрата реакция от ваша страна към ближния би била подкрепа. Обикновена морална подкрепа, без фанатизъм. Тук също е по-добре да се ръководите от здрав егоизъм, защото можете да подкрепите по различни начини и всеки път ще зависи от ситуацията.
Тази статия е посветена на всички, които обичат себе си, които ценят личното време и които искат да запазят здравето си. И не става въпрос за актове на милост и даване на милостиня – всичко това е от съвсем различна опера… но границата все пак е доста тънка.
Автор Лия Шатуш
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/181900-spasi-sebya-i-hvatit-s-tebya

Меки стъпки към сърцето на мъжа

Меки стъпки към сърцето на мъжа

Усмихвайте се!
Активни и не толкова спортни и женствени, строги и смеещи се, мениджъри и готвачи, брюнетки и блондинки – всички искат мъжка любов и нейните прояви. Всяка жена се топи от думите „единствената“, „любима“, „ти си моята душа“, „цял живот съм мечтал за теб“, „няма да те дам на никого“.
О, колко всякакви манипулации и трикове използват жените, за да се доближат поне сантиметър до тези думи и чувства.
Ако погледнем жените, които днес чуват всичко това и са щастливи във връзката, ще бъде изключително трудно да се намерят общи черти или действия при тях… Но ако наблюдавахте и помагахте за промените в живота и отношенията в продължение на 15 години, щяхте да видите някои прояви, които помогнаха на мнозина да стигнат до същата мъжка любов, а не до бърза загуба на интерес, раздразнение и конфликти на „празно“ място. И така, споделям.
Да тръгнем от началото. Добре?
Нека си представим, че сте дошли в магазина за нещо, от което се нуждаете, и сте неприятно посрещнати от невъздържан продавач. Е, това се случва. Не ѝ пука от какво имаш нужда, дали ще ти продаде продукта или не, тя върти очи, стиска устни. Как ти се струва?
Сега си представете, че сте дошли в ресторанта. Поръчката се взема от добър човек-сервитьор, много заинтересован, с небрежни нокти, в мръсна престилка и с мръсна коса. Как се чувстваш?
Избираш детегледачка за децата си. Идва суха скука, която монотонно мърмори за развитието, правилата, парите, работното време и не виждате нито една емоция, нито усмивка, нито участие, запомнен текст?
На работа ви дават партньор или съдружник, които непрекъснато ви разказват всичко за себе си, за своите приятели, роднини, за интригите, превратностите на живота си. Постоянно. Имате свои собствени неща, но той или тя постоянно изисква вашето внимание, мнение, подкрепа? Обиден от вашата заетост и след това отново таратори за някого…
Запознавате се с човек, който обича плюшени играчки, гел за коса, мили думи и понякога плаче от страхопочитание или негодувание. Какво ще почувствате?
1. Външният вид не е основното, а най-важното;
Както ти, аз, така и всеки човек има възможност и избор, ние ги използваме. Ако имам избор да си купя красива или не красива чанта, по-скоро ще избера първата опция.
Също така, когато избирам спътник, мъжът ще избере по-красив, защото е по-лесен и приятен, първо, и второ, мъжете не вярват, че красивият вътрешен свят може да бъде в грозна рамка.
Трудно е да си представим мъж, който би се приближил до неподредена жена с мръсна коса, акне по лицето и каза: – Прекрасна непозната! Ще ми разкажете ли за вашия вътрешен свят, наистина искам да свържа съдбата с вас.
Първа стъпка – Научете се преди всичко да подчертавате, обичате външните си добродетели
Грижата за външния вид ще бъде оценена повече от мъжа, от котлети по супер рецепта, но с чесън под ноктите.
2. Усмивката също трябва да се усвои!
Да не съм глупава да се усмихвам на всички? Просто искам да попитам – защо на всички подред, ти глупак ли си?
Когато искате да се убедите в омразата на жените към вас, отидете на някаква лекция и застанете на мястото на лектора, погледнете внимателно слушателите. В най-добрия случай 1% от 100 ще ти се усмихнат. И това са жени в безопасни и дори удобни условия, те са дошли да получат знания и очевидно, колкото по-отворени са, толкова по-лесно ще усвоят знанията. Но не беше тук. Повечето жени ви изпепеляват първата половина на лекцията с поглед на студена омраза, така че да може да се използва на бойното поле да плаши враговете. Най-удивителното е, че след това, по време на почивката, един или двама от тях ще дойдат и ще кажат, че са много заинтересовани! Никога не бих си помислил, наистина! За мен винаги е изненадващо, такава степен на несъответствие между вътрешното и външното състояние. А мъжът? Как може да познае по каменното лице, че би се радвала да те срещне? Вие самите не сте особено доволни от нелюбезните продавачи.
Отговорът е прост. Мнозина не умеят да се усмихват. А когато не умеем нещо, се страхуваме от него. Добрата новина: има избор – да се страхувате още повече или да се научите. И, пази Боже, не се учи с непознати или неприятни хора. Научи се сама. На всеки час, с напомняне по телефона – усмихвайте се на себе си, ако искате в огледалото, ако искате без. Във всеки случай ще ви бъде по-топло и един страх по-малко. И в най-добрия случай ще притежавате усмивката си като оръжие, на което е трудно да устои.
3. Къде да дяна ума си? Не съм блондинка!
Много жени, убедени в силата и ума си, изключват всякакви прояви на женственост, което само по себе си е глупаво.
– Мъжете просто се страхуват от мен!
– Ще ти кажа и повече, от теб и жените се страхуват. Повече, разбира се, се страхуват от вашата принципност и коректност.
Тази категория жени по принцип прави всичко според правилата; козметик, педикюр, рокля в тенденция, чете книги. Но… тя е войник. Според устава!
Какъв е проблемът? В тръпката, в свободата, в удоволствието, в комфорта, в смеха от радостта. Няма връзка без вътрешна свобода, която започва с това да си позволиш, между всички правилни неща, да се наслаждаваш на това, което наистина харесваш! Танци, пеене, готвене, пазаруване, флористика, мотоциклети, театър, шампанско, обувки, приятелки, алпинизъм, плуване, лекция, пътуване, рисуване – но не за показ, а за да се разтворите в него, както някой ден двамата ще се разтворите в свободата на вашите чувства. Уф!
4. Корабите маневрираха, лавираха, но не стигнаха;
Научете се да отговаряте точно на въпросите, които обсъждате или ви ги задава партньорът. Никога излишните аргументи, дори и най-аргументираните, не вълнуват мъжете. Никога излишното словоблудство не е била ценна и важна информация. Спрете да забавлявате другите с мнението си по всички теми подред. Това е досадно.
Научете се да задавате въпроса:
– Какво точно очаквам от него?
Активност, внимание, прояви на любов, уважение – всичко това не е конкретно.
Филм, цветя, вечеря, поставяне на рафт, секс – това е конкретно! А когато започнете да обсъждате планове с него, просто включете всеки конкретен елемент в тях. Мъжът само ще се радва.
Когато не разбирате, защо човек ви казва нещо или се държи, според вас, странно, задайте му конкретен въпрос:
– Какво очакваш от мен?
Ако получите ясен отговор, опитайте се да го приемете. Ако всичко е мътно: „трябва да усетиш“, „но не можеш да познаеш?“ и т.н., без колебание се занимавай само със себе си. Е, освен ако, разбира се, нямате желание да копаете дълбоко в своята малоценност, тъй като те не идват един след друг.
5. Научете се да обичате секса;
Сексът не е работа или задължение. Сексът е резултат от общуването между мъж и жена. Сексът без резултат, е просто защото – това е като роза без торта, вкусно, но малко.
Разбира се, има много обучения по темата за техниката и философията на секса, но докато не знаете и почувствате, какво харесвате в секса и как, никакво обучение няма да ви помогне. Мастурбацията е инструмент за изследване на вашите фантазии и тяло, Вашите особености.
Нищо не стимулира мъжа като женски оргазъм, чувствен, искрен, здрав. За начало се научете да се отпускате, изучавайте тялото и реакциите си, фантазирайте.
Автор Анна Йотко
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/175849-myagkie-shagi-zhenschiny-k-serdtsu-muzhchiny

Какво се опитва да каже мъжът, когато те прегърне

Какво се опитва да каже мъжът, когато те прегърне

Прегръдката не е само физически контакт. Те служат като специален език за изразяване на чувства и връзка. Когато мъж ви прегърне, той сякаш казва нещо без думи. Това може да означава грижа, приятелство или дори романтични чувства.
В тази статия ще разкажа за седем причини, поради които мъжете ви прегръщат, за да можете по-добре да разберете техните намерения.
1. Той се грижи за теб;
Когато мъж инициира прегръдка, това често означава, че се грижи сериозно за вас. Това е неговият начин да покаже обич и подкрепа без думи. Топлината на прегръдката му ви уверява, че сте ценни и скъпи за него. Това е прост, но мощен жест, който говори много за чувствата му.
2. Той е приятелски настроен;
Понякога прегръдката на мъжа може да бъде просто приятелски жест, начин за изразяване на симпатия и добра воля. Той ви вижда като приятел и иска да се чувствате желани и оценени. Прегръдката му е знак за приятелство, което надхвърля думите.
3. Той изпитва чувства към вас;
Прегръдката може да бъде фин начин за изразяване на романтичен интерес. Прегръдката му може да продължи малко по-дълго, докосването може да бъде по-нежно, намеквайки за по-дълбоки емоции. Това е неговият начин да каже „чувствам нещо специално за теб“ без думи. Обърнете внимание на интензивността на прегръдките; те могат да разкрият повече от думите.
4. Той е просто тъжен;
В моменти на тъга или страдание прегръдката може да бъде успокояващо убежище. Когато мъж търси утеха в прегръдките ви, това е знак, че той ви се доверява и намира утеха във ваше присъствие. Прегръдката му може да изрази мълчалива молба за разбиране и подкрепа, показвайки, че той се нуждае от вас.
5. Той търси утеха;
Понякога човек прегръща, защото търси утеха. Това може да е след тежък работен ден или труден период в живота. Прегръдката му е начин за търсене на комфорт и стабилност, напомняне, че всичко ще бъде наред. Протягайки се за прегръдка, той мълчаливо моли за вашата подкрепа и разбиране.
6. Той изразява благодарност;
Прегръдката на мъжа също може да бъде начин за изразяване на благодарност. Това е неговият начин да каже благодаря за вашата доброта, подкрепа или щедрост. Прегръдката му е изпълнена с признателност, сърдечно признание за всичко, което сте направили за него. В този момент усещате искреността в прегръдките му.
7. Той просто харесва вашата компания;
Понякога мъжът инициира прегръдки, просто защото се радва на вашата компания. Това е начин да покажете обич и признателност за времето, което прекарвате заедно. Прегръдката му е изпълнена с топлина и искреност, това е искрен израз на радостта, която изпитва във ваше присъствие. В такива моменти няма скрити мотиви – само двама души споделят момент на истинска връзка и приятелство.
Марина Карасева
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2024/06/7-veshhej-kotorye-muzhchina-pytaetsya-skazat-kogda-vas-obnimaet/

Грешки съсипващи връзката

Грешки съсипващи връзката

Хората често допускат грешки в различните аспекти на живота, включително и в отношенията с любимите хора. Понякога нараняваме най-много именно тях. В любовта допускането на грешки и натрупването им с времето може да разруши връзките, понякога необратимо.
Кои са 5-те най-големи грешки, разрушаващи връзките?
1. Приемате партньора си за даденост.
Ако сте свикнали с партньора си дотолкова, че да сте започнали да го възприемате като даденост, това е огромна грешка, която може да разруши любовта. Когато започнете да се държите с човека до себе си по този начин, вие спирате да се стараете да полагате усилия, а това неминуемо се отразява на усещането му за любов и взаимност.
2. Не показвате слабите си страни.
Като човешки същества всички ние си имаме уязвимости и слабости, с които върви целият ни комплект от качества и недостатъци. Грешка е да не показвате цялата личностна палитра, която имате. Това пречи на отношенията и се оказва вредно за връзките.
3. Прекрачвате границите.
Една огромна грешка, която много хора допускат в любовта е да прекрачват границите на другия. Те могат да са различни за всеки човек. Ето защо е важно да познавате добре границите на партньора си и да знаете, какво е важно за него, за да не прекалявате. Пренебрегвайки ги с времето го отблъсквате и правите връзката трудна.
4. Имате ниска самооценка.
Самочувствието е важно за отношенията, защото както приемате сами себе си, така ще бъдете приети и от партньора си. Ако имате ниско самочувствие и това личи във всяко ваше действие и подход, връзката ви ще се разруши в даден момент. Уважението на партньора ви ще започне да се топи, което ще постави отношенията ви пред сериозно изпитание.
5. Постоянно оплакване от всичко.
Ако несъзнателно мрънкате и се оплаквате за всичко, винаги намирате негативното в ситуациите, това е груба грешка във връзките. Всеки има своите лоши моменти, но е добре те да отминават бързо. Ако негативният поглед към живота и света взима превес в реакциите и възприятията ви на ежедневна база, партньорът ви и връзката ви ще се изтощят бързо.
Ели Стоянова
https://fakti.bg/life/891945-greshkite-koito-sasipvat-vrazkata

Малки важни неща, които осветляват душата

Малки важни неща, които осветляват душата

Толкова е просто да поспрете на завой, за да премине пешеходец. Тогава палтото му и съвестта ви ще са чисти.
Толкова е лесно да кажеш на дете, което е счупило играчка за елхата – „нищо, хлапе, това е за късмет“, вместо да крещите половин час, сякаш не е разбило топка, а сърцето ви.
Толкова е просто. А толкова важно!
Толкова е просто да се обадиш на майка си и да попиташ: „Мамо, здравей, как си?“, вместо да се обаждате само когато имате нужда от нещо.
Толкова е лесно да станете след представление и да ръкопляскате. Краката ви няма да се схванат от напрежението, не се страхувайте. И артистите ще бъдат доволни. Вашите аплодисменти са основната им храна, тяхната награда. Те нямат друга.
Толкова е лесно да запазите мнението си за себе си, ако не сте съгласни с нещо във Фейсбук. И енергията, която се излива като вода за отровен коментар, се изразходва за сътворяване.
Толкова е лесно да сте благодарен. Казвайки „Благодаря“, че са отстъпили място, че бързо са отговорили на имейла ви, че са се съгласили да обядват с вас. Защото, честно казано, никой не ви е длъжен нищо. Нито родителите, нито децата ви, нито колегите ви, нито приятелката ви, нито портиерът, пред когото се възмущавате, че на 9-ия етаж слушат силно музика.
Толкова е просто да кажете „не“ на всичко, което не е близо до вас. Хората, които ви нараняват, да не го правят. Хората, които не споделят вашите ценности, да не го правят. Не на скучните книги – изхвърлете ги. Не на груб таксиметров шофьор – намерете друго такси, уважавайте себе си. „Не“ на всичко, което ви принижава. „Да“ на всичко, което ви прави щастливи.
Толкова е лесно да изпратите съобщението „Обичам те“. Просто така. Без причина. Защото имате късмет, имате на кого да го напишете.
Толкова е лесно да нарушите правилата. Бъдете смешни. Заспивайте в киното. Носете най-елегантната рокля в най-сивия ден. А на празничната трапеза да има омлет и каша от елда.
– Мамо – признаха децата късно вечерта. – Толкова мечтаем един ден да спим всички заедно и то на пода. Разбираме, че не е подходящо сега, понеделник предстои, а аз имам сополи и е ясно, че идеята не е много привлекателна, но толкова искам, Мамо, моля те, имай предвид.
– Страхотна идея – казвам. – защо да не го направим още сега. Толкова е просто.
От малките неща – от вашето „благодаря“, „моля“, „всичко е наред“, „Обичам те“, „Целуни ме“, „нека се прегърнем“, „Радвам се за теб“, „нека го направим сега“ – се оформя голямото, истинското щастие.
Автор Ярослава Грес
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/178990-malenkie-vazhnye-veschi-ot-kotoryh-stanovitsya-svetlo-na-dushe

Как да се държим правилно по време на скандал

Как да се държим правилно по време на скандал

Във всяко, дори и най-щастливото семейство, кавгите са неизбежни. Не всеки може да се контролира в конфликт. Обикновено семейният скандал е придружен от взаимни упреци, обвинения и дори обиди. Всичко това далеч не помага за укрепване на отношенията. Как да се караме правилно, за да излезем от конфликта с минимални загуби.
Как да се караме правилно
Не отлагайте дълго
По-добре е да не мълчите, ако не харесвате нещо във връзка с приятел, с любовник или съпруг. Недоволството се натрупва и ще „избухнете“ в най-неподходящия момент. Проблемите се решават по-добре веднага на място. Не сте доволни от нещо – кажете го незабавно. Малките проблеми се разрешават по-лесно от дълго назряващ конфликт.
Запишете претенциите
Когато изясняваме отношенията, възмущението често пречи диалога да бъде обмислен. В резултат на това преминаваме към размяна на обиди и упреци. Ако предварително формулирате оплакванията си срещу опонента си и дори ги запишете на хартия, те ще изглеждат логични и обосновани.
Умейте да слушате
Семейната кавга не е театър за един актьор. Позволете на втората страна да изложи своите аргументи. Може би увереността ви в правотата ви ще се разклати.
1 диалог – 1 проблем
Не хвърляйте всички проблеми на камара. Когато болезнените моменти са се натрупали доста, по-разумно е да посветите отделен разговор на всеки от тях. Съпругът ви не печели достатъчно, плюс разхвърля нещата си из цялата стая. По-добре е да не смесвате два проблема, несъвместими по мащаб и характер. Първо, разгледайте безпорядъка, а утре преминете към друг въпрос.
Как да се държим правилно по време на кавга: 10 златни съвета
Не се обиждайте!
Обидите и униженията на противника няма да решат проблема. Вероятно след като се охладите, вие сами ще съжалявате за казаното.
Не правете сравнения
Сравняването с някой друг в конфликт, най-често излага опонента ви в неблагоприятна светлина. Може да причини психологическа травма на човека.
Вашето решение за проблема
Изразяването на претенции е лесно. По-трудно е да се намери решение на проблема. При конфликт предлагайте на противника приемливи начини за решаване на проблема.
Спор без свидетели
Не изяснявайте отношенията в присъствието на трети страни – връзката е лична. А конфликтна ситуация, която има ненужни свидетели, може да бъде унизителна както за вас, така и за партньора ви.
Извинения
Ако, подреждайки връзката, сте стигнали до разбирането, че сте сгрешили, намерете смелостта да го признаете и да се извините. Още повече, ако сами сте започнали кавгата.
Нужна ли е кавгата?
Преди зараждащата се кавга е по-добре да претеглите аргументите „за“ и „против“. Може би просто сте се поддали емоциите? И на следващия ден ситуацията няма да ви се изглежда толкова проблематична.
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/kak-vesti-sebya-pravilno-vo-vremya-ssory-10-zolotyh-sovetov

Съпруга-абзер

Съпруга-абзер

Каква е разликата между жена насилник и жена, склонна към прекомерна импулсивност? Разликата е една. Абюзерът получава удоволствие от насилието. От контрола, от виковете, от обучението и най-важното, от болката на жертвата. И тя ще се стиска в жертвата си до края. Няма да я пусне просто така.
Когато говорим за насилие и домашно насилие, най-често си представяме следната картина. Трепереща от страх жена със синини под очите и зъл мъж, стиснал юмруци, готов да удари жертвата си. Всъщност това разпределение на ролите е по-честия вариант. Но понякога всичко се случва точно обратното. Когато жертвата е мъж, а жената е агресивен насилник.
Ако съпругата е насилник…
Абзер използва както физическо, така и морално насилие срещу жертвата. Способността за манипулиране на жертвата е характерна за насилниците от всеки пол.
Жената насилник често предпочита нефизическо насилие. Въпреки че може да използва и юмруци. Нещо повече, тя е защитена от обществения морал – на жени не се посяга и в резултат не се получава промяна.
Жената може да бъде привлекателна външно. А през етапа на запознанството е много мила и любезна. Тя нежно и лесно привлича мъж в мрежите си. Тя му съчувства и разбира. И в началото на връзката мъжът може да се наслаждава на нейната компания.
Но постепенно започват да се проявяват и други качества.
Контрол. Къде беше? Какво прави? Защо не се обади? Пълен отчет за живота на мъжа. Тя може да преглежда историята на браузъра, да чете лична кореспонденция. И ако човек се опитва да се избави от контрола, получава от нея голяма порция обиди и унижения.
Жената е импулсивна. Ту е спокойна, като тиха вода, ту избухва като буря и с гняв и ярост се нахвърля върху мъжа, заливайки го с поток от зли думи и несправедливи упреци. Тя прави всичко, за да го стъпче в калта, стреми се да го унищожи, да го потисне.
Такава жена може да бъде пълна с нереалистични очаквания от партньора си. Тя постоянно изисква нещо от него с истерия и крясъци. Тя му казва какво трябва да прави и какъв трябва да бъде. А той трябва да бъде такъв, че само тя да го харесва.
Ситуацията се влошава, ако жената печели значително повече от съпруга си.
Съпругата-насилник измисля различни наказания, ако съпругът направи нещо противно на нейните искания. Бойкот, отказване на секс, забрана за комуникация със семейството и приятелите.
Жената-абузер има много грозни епитети в речника си. Бидейки умел манипулатор, тя бързо намира болезнената точка на съпруга си, при докосването на която сякаш го удря с ток. И тя ще я натиска дълго и с удоволствие, наслаждайки как страда жертвата.
Любимата манипулация на съпруга-абузер са децата. Тя заплашва не само с развод, но и с факта, че няма да позволи среща с деца. Т.е. тя е готова да остави децата си без баща, само за да нарани мъжа.
Мнозина, четейки тази статия, ще си помислят, че жените са склонни към писъци и истерики. Каква е разликата между жена насилник и жена, склонна към прекомерна импулсивност? Разликата е една. Абюзерът получава удоволствие от това. От контрол, от викове, от обучение и най-важното, от вида на болката на жертвата. И тя ще се придържа към жертвата си до края. Няма да го пусне Просто така.
Но има и добра разлика. Жените насилници, за разлика от такива мъже, по-често са в състояние да разберат и приемат, че поведението им надхвърля нормата и правят опити да се променят
Автор Лариса Соловьова
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/zhena-abzer

Партньорът ви обича, но не ви уважава

Партньорът ви обича, но не ви уважава

Често неуважението във връзката не е толкова очевидно, като крясъци или обидите. Тя може да бъде фина, почти невидима, но в същото време дълбоко осезаема.
Днес ще опишем 7 фини признака, че вашият партньор без съмнение ви обича, но може да не ви уважава напълно.
1. Пренебрегване на личните граници;
Границите са невидими линии, които очертаваме около себе си, за да защитим психическото, емоционалното и физическото си благополучие. Те са необходими във всяка връзка, особено в интимните.
Когато границите се спазват, те остават незабележими. Но ако се пресекат, веднага го усещате.
Да речем, че сте информирали партньора си за вашите граници и сте обяснили, защо са важни за вас. И все пак той непрекъснато ги нарушава, независимо дали е несъзнателно или умишлено.
Партньорът може да ви обича дълбоко и искрено, но постоянното да пренебрегване на вашите граници показва липса на уважение към вашата индивидуалност и автономия. Това е фин, но важен сигнал, който не бива да се пренебрегва.
Изключително важно е да се разпознаят и премахнат такива признаци. Любовта без уважение може да доведе до токсична динамика, която никой от вас не заслужава.
2. Омаловажаване на вашите постижения;
Естествено, искаме да споделим постиженията си с тези, които обичаме. Радостта и гордостта на близките за нашите успехи придават специален блясък на нашия триумф.
Ако обаче вашият партньор е склонен да омаловажи напредъка ви, това може да е фин знак за неуважение. Дори ако наистина ви обича, това поведение показва липса на уважение към вашите усилия и постижения.
Заобиколете се с хора, които ви подкрепят и ви помагат да растете. Този принцип е особено важен във взаимоотношенията.
Вашият партньор трябва да бъде най-големият ви поддръжник, а не такъв, който омаловажава вашите победи.
3. Пренебрегване на чувствата ви;
Чувствата са дълбоко лични и субективни и всеки иска да бъде оценен и признат, особено тези, които обичаме.
Ако вашият партньор редовно пренебрегва вашите чувства, това може да е индикация за липса на уважение към вашите емоционални преживявания.
4. Често ви прекъсва;
Комуникацията е основата на всяка връзка. Неразделна част от добрата комуникация е способността да слушате — наистина да слушате какво казва другият човек.
Често ли партньорът ви прекъсва, докато говорите? Чувствате ли, че мнението ви не се оценява? Това е фин, но важен знак, който показва липса на уважение.
Вие и вашият партньор трябва да имате достатъчно пространство и търпение, за да изразите свободно своите мисли и чувства.
5. Партньорът не ви защитава;
Любовта не е само за добри времена; става въпрос за подкрепа един друг, особено когато партньорът не е наоколо, за да го направи лично.
Във връзката могат да възникнат ситуации, когато сте критикувани или обсъждани в присъствието на партньора ви. Ако партньорът мълчи или дори се съгласява, вместо да се застъпи за вас, това може да бъде много болезнено.
Мълчанието му може да не е злонамерено, а на погрешен опит да се избегне конфликт или скандал. Това обаче може да отразява и неуважение към вас и вашата репутация.
Истински уважаващ партньор ще защитава вас и вашата чест, дори когато е неудобно. В крайна сметка уважението във връзката означава отстояване един за друг.
6. Вземане на решения без вашето мнение;
Ако вашият партньор често взема важни решения без ваше участие, това може да е фин знак за неуважение. Той може да ви обича, но подобни действия показват, че не оценяват вашия принос и не вземат предвид вашата гледна точка.
7. Хуморът като оръжие;
Хуморът играе важна роля във всяка връзка. Когато обаче смехът се получава за сметка на вашето самочувствие, това се превръща в проблем.
Партньорът ви често ли се шегува с вас, особено на публично място? Той може да нямат намерение да ви нарани и дори да се изненада, ако се обидите. Повтарящите се случаи обаче могат да подкопаят самочувствието и чувството ви за значимост във връзката.
Любящ партньор ще ви уважава достатъчно, за да не използва хумора като оръжие. Чувствата ви никога не трябва да бъдат обект на подигравки.
Марина Карасева
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2024/06/7-tonkih-priznakov-togo-chto-partner-lyubit-vas-no-ne-uvazhaet/

Какво съветва старовер-столетник

Какво съветва старовер-столетник

1. Научете се да забелязвате всичко живо наоколо и да се радвате на всичко – на трева, дърво, птици, животни, земя, небе. Вгледай се в тях с добри очи и с внимателно сърце – и ще ви се разкрият такива знания, които няма да намерите в книгите. И ще видите в тях себе си – опитомен и обновен.
2. Създайте си навика, поне няколко минути по всяко време да стоите боси на земята. Дайте на земята тялото, преди тя самата да го повика.
3. Потърсете случай да останете край водата. Тя ще облекчи умората, ще изчисти мислите.
4. Пийте чиста вода, където можете, без да чакате жажда. Това е най-важното лекарство. Където и да ме отведе съдбата, преди всичко търсех кладенец, извор. Не пийте сладка и солена (минерална) вода от бутилки. Първата разяжда черния дроб, втората запушва кръвоносните съдове.
5. Всеки ден на масата ви трябва да има зеленчуци. Питателни са онези зеленчуци, които са затоплени и пълни със слънце. На първо място – цвекло, няма по-добра храна на земята. След това – боб, тиква, горски плодове, моркови, домати, чушки, спанак, маруля, ябълки, грозде, сливи.
6. Можете да ядете месо, ако искате. Но рядко. Не яжте свинско, то изпрати повече от един човек на другия свят. Но тънка филия сланина ще бъде от полза. Но не я опушвайте. Защо да ядете смола…
7. Лоша храна са колбасите, пържени картофи, бисквитки, сладкиши, консерви, маринати. Храната ми е зърнени храни, боб, зеленчуци. Хищникът яде месо и едва пълзи, става мързелив. А конят от овеса дърпа каруцата цял ден. Скакалците се хранят с трева и имат сила да летят.
8. Яденето е по-добре по-малко, но често. За да ям по-малко, пия много вода и компоти, ям груба храна и сурови зеленчуци. От четвъртък вечер до петък вечер не ям нищо, само вода пия.
9. Постът е най-голямата благодат. Нищо не ме укрепва или подмладява като поста. Костите стават леки като на птица. И сърцето е весело, като човек. С всеки голям пост ставам с няколко години по-млад.
10. Слънцето изгрява и залязва за вас. Работата спори след изгрев слънце. Ще свикнете с това и ще бъдете със здраво тяло и дух. А мозъкът почива и изсветлява по-добре във вечерния сън. Така правят монасите и воините. И имат силата да служат.
11. Добре е да подремнете половин час по средата на деня, така че кръвта да освежи главата и лицето ви. Лошо е да спите след хранене, защото тогава кръвта става гъста и мазнините се утаяват върху съдовете.
12. Седи по-малко, но спи достатъчно.
13. Опитайте се да бъдете повече на открито. Научете се да живеете в хладно помещение. Достатъчно е краката и ръцете да са топли, но главата да е хладна. Тялото изсъхва и остарява от топлина. В Усурийските гори познавах стар китаец, който винаги ходеше с памуклийка, но почти никога не топлеше колибата.
14. Укрепване на слабо, замръзнало тяло с билки. Шепа билки, горски плодове, листа, клонки от касис, малини, ягоди се запарват с вряла вода и се пият през целия ден. През зимата ще получите голяма полза от това.
15. Не забравяйте за ядките. Орехът е като нашия мозък. Има сила за мозъка. Добре е да консумирате чаена лъжичка орехово масло всеки ден.
16. Бъдете мили и внимателни с хората. Всеки от тях, дори празен, може да научи каквото и да било. Не правете от хората нито врагове, нито приятели. И тогава няма да имате неприятности с тях.
17. Това, което е предназначено за вас, ще бъде дадено. Просто се научете да чакате смирено. Нещо, което не трябва да имате и не трябва да го чакате. Така душата е лека.
18. Не вярвайте в предразсъдъци, в астролози, не прибягвайте до гадаене. Поддържайте душата и сърцето си чисти.
19. Когато душата е потисната, трябва да ходите много. По-добре в поле, гора, над вода. Водата ще отнесе вашата тъга. Но помнете: най-доброто лекарство за тялото и душата е постът, молитвата и физическата работа.
20. Движете се повече. Камък, който се търкаля, не обраства с мъх. Проблемите ни държат на земята. Не се плашете от тях, но и не им позволявайте да доминират над вас. Никога не се страхувайте да започнете да изучавате нов бизнес – ще се актуализирате сами.
21. Никога не съм бил на курорт, нито да лежа седмица. Почивката ми е редуване на часовете. Нервите почиват, когато ръцете работят. Тялото набира сила, когато главата работи.
22. Не искайте малко. Искайте много. И ще получиш по-малко.
23. Не се заблуждавайте да се възползвате от всичко, а се опитайте сами да бъдете полезни. Лозата, която не ражда, скоро изсъхва.
24. Не се заяждай и присмивай, а бъди весел.
25. Не преяждайте! Гладният звяр е по-хитър и пъргав от добре нахранения човек. С шепа фурми и чаша вино римските легионери бягаха с пълно снаряжение по 20 километра, сблъскваха се с вражеските редици и се биеха половин ден без почивка… а поради ситостта и разврата на патрициите Римската империя падна.
26. След вечеря се разхождам из градината още половин час.
27. Когато приемате храна, не я пийте. Не пийте нито преди, нито след хранене.
28. За да не ходите с детето си по болници и аптеки, дайте го в ръцете на природата. От ранна възраст се научете да ходите боси по земята. Това е най-силното закаляване. Дете, изпечено на слънце е от полза, ухапано от оса или мравка – също е добре, ужилено от коприва, изкъпано в хладна вода, издраскано с тръни, наяло се с нападали плодове в градината – това означава, че се е закалило от неразположения, станало по-силно като тяло, по-силно по дух.
29. Когато режете зеленчуци с нож, те частично губят земната си сила. По-добре е да ги ядете и готвите цели. Лукът е два пъти по-полезен, ако го смачкате с ръце или с дървена дъска.
30. Не е задължително да пиете магазински чай. За мен най-добрите чаени листа са от млади крушови клонки. Този чай е много ароматен и лечебен. Премахва солта и излишната вода, облекчава болката и възпалението на ставите. А кафето, чаят, сладките напитки, бирата подкопават сърцето.
Колко лесно може да се определи киселинността на почвата!
Често градинарят трябва да знае колко кисела е почвата на парцела му. Тъй като повечето зеленчуци и плодове изискват определена почва. Най-често неутрална или слабо кисела. Киселите почви не са подходящи за отглеждане на добри култури на полето и в зеленчуковите градини.
Така че, за да определите колко кисела е почвата във вашата зеленчукова градина, откъснете листа от касис, пет парчета. Можете, ако няма касис, да използвате листа от птичи череши/гроздовидна песъкиня/Prunus padus. Сложете листата в чаша и ги залейте с вряла вода. След като изстине водата, сложете в нея… малко почва от вашия парцел, буквално малка бучка.
Погледнете оцветяването на получения разтвор в чаша на светлина. Ако е станал с червеникав оттенък, почвата във вашия район е силно кисела. Ако водата стане зеленикава, почвата е леко кисела. И ако разтворът в чаша синее или със син нюанс, тогава почвата е неутрална.
Но не се притеснявайте, получавайки не особено радостен резултат за вас. За да намалите киселинността на почвата, е напълно възможно. За това помагат вещества като дървесна пепел, гасена вар. Можете да използвате доломитово брашно. Такива средства трябва да бъдат поръсени върху мястото, където засаждате културни насаждения, на тънък слой. По този начин значително ще намалите киселинността на почвата във вашите парцели.
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/cto-sovetuet-starover-dolgoziteli

5 упражнения за развитие на творчеството

5 упражнения за развитие на творчеството

Една искра, случайно или не, проблясваща в тъмнината, може да запали най-силния огън. Да, под искра имам предвид креативността. Това е способността да мислите нестандартно, което ви позволява да създадете концепция с молив и лист хартия или да излезете с рекламен лозунг.
И така, кой от нас не би искал да стане креативен? Точно така – малцина. Но не всеки знае как да го направи. Ето 5 упражнения, които ще ви помогнат да развиете креативността си.
1. Две случайности
Вземете тълковен речник и произволно изберете две произволни понятия. Просто посочете с пръст във всякакви страници. Сравнете ги, Опитайте се да намерите нещо общо между тях. Измислете луда история, в която да създадете връзка. Подобно упражнение перфектно тренира мозъка.
2. Луд генетик
Вземете празен лист хартия и флумастер. Много е добре, ако не знаете как да рисувате, защото красотата и резултатът тук са абсолютно маловажни. Основното, както казах по-горе, е процесът. Сега нарисувайте нещо, което ще комбинира колкото се може повече признаци на всички животни, които познавате. Ще получите например лисица с рибни люспи или заек с дълга шия и копита. Целта на упражнението е да убие всякакви наченки на логика и здрав разум, като се фокусира върху креативността.
3. Луд архитект
От животните да преминем към архитектурата, нека нарисуваме къща. Но преди да пристъпим към този урок, изберете 10 всякакви думи. Представете си, че като архитект са ви поръчали проект на къща. Но клиентът е поставил 10 задължителни изисквания. Това са избраните думи. Тук може да има всичко. Например „оранжево“ — и покривът на къщата ви трябва да е оранжев, „чиния“ – направете кръгли прозорци в банята и т.н. когато рисувате на хартия, в същото време си представете, как би могло да изглежда в реалния живот.
4. 10+10
Изберете някаква дума, трябва да бъде съществително. Сега напишете 5 прилагателни, които смятате, че ѝ подхождат най-добре. Например „чорапите“ са черни, топли, вълнени, зимни, чисти. Готово? Сега се опитайте да напишете още 5 прилагателни, които изобщо не се вписват. Ето, тук всички закъсват. Оказва се, че е много трудно да се направи. Копайте в различни области на възприятие и намерете правилните думи.
5. Име
Опитайте се всеки път, когато даден предмет ви заинтересува, да измислите име за него. Може да бъде кратко и съдържателно или дълго и описателно. Целта на упражнението – името определено трябва да ви хареса.
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/69484-5-uprazhneniy-razvivayuschih-kreativnost

Ако ме обичаш, трябва…, или за емоционалното изнудване

Ако ме обичаш, трябва…, или за емоционалното изнудване

Отдавна исках да пиша по тази тема, но попаднах на прекрасната книга от Сюзън Форуърд „Емоционално изнудване“ и разбрах, ако по някакъв начин прекроя текста ѝ – само ще го разваля. Авторката е психотерапевт с голям опит. Книгата е написана на добър език и съдържа много примери от практиката. Разбира се, в две или три публикации е възможно само накратко да се очертаят основните проблеми на хората, изправени пред емоционално изнудване и да се споменат начините за тяхното решаване. Но мисля, че за първоначално запознаване с темата тази кратка извадка може да бъде полезна. Е, ако разпознаете себе си или близките си в някои редове, тогава има смисъл да прочетете цялата книга. Започвайки със следващия параграф, целият текст е резюме на книгата.
Какво е емоционално изнудване
Емоционалното изнудване е мощна форма на манипулация, при която близки хора пряко или косвено ни заплашват с неприятности, ако не направим това, което искат. Същността на всякакъв вид изнудване е една основна заплаха, която изнудвачите изразяват по различни начини и която звучи по следния начин: ако не се държиш така, както искам, ще съжаляваш.
Престъпният изнудвач може да иска пари от нас, в противен случай заплашва, че ще използва някаква информация, за да унищожи репутацията ни. Емоционалният изнудвач знае колко ценим отношенията с него. Той вижда нашите слабости и най-съкровените тайни. И колкото и да ни обича, емоционалният изнудвач използва това знание, за да постигне желаното: нашето подчинение.
Знаейки, че се нуждаем от неговата любов и одобрение за нашите действия, изнудвачът заплашва да ни лиши и от двете, или ни принуждава да ги заслужим. Например, ако се смятате за мил и грижовен човек, изнудвачът ви нарича егоист и невнимателен към другите, тъй като сте безразлични към неговите желания. Ако благосъстоянието и увереността в бъдещето са ви скъпи, изнудвачът може да ви ги обещае или да заплаши да ви лиши от тези фактори. Ако обаче постоянно му се подчинявате, тогава манипулирането на вашето поведение и налагането на решения може да стане системно. Влизате в игра с изнудвач, чиито правила се определят само от него.
Изгубени в „мъглата“
Защо толкова много разумни, способни хора се губят, когато са изправени пред поведение, което изглежда толкова очевидно? Една от основните причини е, че изнудвачът прави всичко, за да не разберем, че ни манипулира. Той ни обгръща с гъст воал от „мъгла“, който прикрива действията му. Бихме се съпротивлявали, ако можехме да разберем, какво се случва с нас.
Използвам думата „мъгла“ като метафора, за да опиша чувството на смут, което действията на изнудвача ни причиняват, и като средство, което ще помогне да го разпръснем. Това е съкращение за страх, задължение и вина. („0“ – мъгла (англ.). 0, 0 – задължение, за 0, 0, 0-страх, задължение и вина.
Бележка. – инструментите на изнудвача, които използва, са основават на страха да го обидим, усещаме се задължени към него и затова се подчиняваме и се чувстваме ужасно виновни, ако не отстъпим.
Тъй като е много трудно да се разпознае емоционално изнудване през тази „мъгла“, разработих специален въпросник, който ще ви помогне да определите дали сте жертва на изнудване.
Хората, които са близо до вас, правят ли следното:
Обещават да усложнят живота ви, ако не изпълните техните изисквания?
Постоянно заплашват да прекратят връзката, ако не направите това, което трябва?
Казват или намекват, че ще са безразлични към здравето си или ще се самоубият; изглеждат ли депресирани, когато не правите това, от което се нуждаят?
Искат ли винаги да получават повече, независимо колко давате?
Всички ли чакат да им отстъпите?
Постоянно игнорират или пренебрегват вашите нужди и желания?
Дават щедри обещания в зависимост от вашето поведение, но рядко ги изпълняват?
Обвиняват ви в егоизъм, невнимание, алчност, безчувственост, липса на грижи, ако не правите това, от което се нуждаят?
Обсипват ли ви с похвали, когато отстъпвате, и се обиждат, ако правите по свой начин?
Използват парите като средство за постигане на целите си?
Ако сте отговорили положително дори на един въпрос, вие сте изнудвани чрез субективни преживявания. Но искам да ви уверя, че има много начини, които можете да използвате незабавно, за да подобрите позицията и настроението си.
Светът на емоционалното изнудване е сложен и объркващ. Някои изнудвачи, използвайки емоционалните ви преживявания, заплашват постоянно и откровено, докато други, поддържайки добри отношения, прибягват до заплахи сравнително рядко. Затова често е трудно да се определи, кога точно е започнал да се развива стереотипът манипулация.
Разбира се, има агресивни, откровени изнудвачи, които през цялото време прибягват до директни заплахи, какво ще се случи с вас, ако не изпълните техните условия. Те съвсем категорично обясняват последиците от неподчинението: „ако си тръгнете, никога повече няма да видите деца“, „ако не подкрепите моя проект, няма да ви дам положителна препоръка“. Това са явни заплахи без никакви намеци.
Много по-често обаче емоционалното изнудване е много по-сложно, развива се в контекста на отношенията, в по-голямата си част нормални и положителни. Ние познаваме човека от добрата страна и спомените ни за положителни преживявания затъмняват неспокойните усещания, че нещата не се развиват във връзката както трябва.
Емоционалното изнудване се промъква, тихо преминава границата на приемливите отношения и преминава към ниво сделки, което в началото е малко оцветено, а след това наситено с елементи, които застрашават нашето благополучие
Преди да наречете поведението на някого емоционално изнудване, трябва да идентифицирате някои компоненти в него. Можем да поставим диагноза точно както прави терапевтът или хирургът — да идентифицираме симптомите.
В примерите по-долу ще се запознаете със случая на любовна връзка, но симптомите ще са еднакви в отношенията с приятел, с колеги или членове на семейството. Някои аспекти на връзката могат да варират, но тактиките и действията ще са идентични и лесно разпознаваеми.
Шест смъртоносни симптоми
Моите познати – млада двойка, Джим и Хелън — се срещат повече от година. Хелън, учителка по литература в местния колеж, има огромни кафяви очи и прекрасна усмивка. Тя се срещнала Джим на парти и веднага била възхитена от него. Джим е успешен поет, висок, с приятни маниери.
Те се влюбиха, но за Хелън радостта от общуването с Джим започна да отслабва с времето. Между другото, връзката им премина през шест етапа на емоционално изнудване.
За да можете ясно да разберете шестте симптома на емоционално изнудване, нека разгледаме опростена версия на конфликта между Хелън и Джим. Ще забележите, че някои симптоми описват поведението на Джим, докато други описват поведението на Хелън.
1. Нужда.
Джим иска нещо от Хелън. Той казва, че прекарват толкова много време заедно, че много добре биха могли да живеят заедно. „На практика живея при теб“, казва той. „Нека формализираме отношенията си“. Тя има огромен апартамент, половината от нещата му вече са тук, добавя той, така че става въпрос за просто преместване.
Понякога изнудвачите не казват открито какво искат, както прави Джим. Те ни карат да гадаем. Джим би могъл да изрази желанието си косвено, например, да бъде в мрачно настроение след сватбата на приятел, а на въпроса на Хелън да отговори: „Бих искал да сме по-близо един до друг. Понякога съм толкова самотен“. И накрая да каже, че иска да се премести при нея.
На пръв поглед изглежда, че предложението на Джим е продиктувано от любов и в никакъв случай не е изискване, но скоро става ясно, че той е решителен и не желае нито да го обсъжда, нито да го променя.
2. Съпротива.
Хелън не харесва предложението на Джим, отговорила, че не е готова за такава промяна в отношенията им. Разбира се, тя го обича, но иска той да има собствен апартамент.
Ако тя не бе искрен човек, можеше да се съпротивлява по други начини, като например да се дистанцира и да показва любовта си по-малко или да каже, че е планирала да направи ремонт и затова е по-добре да вземе нещата си, преди да приключи. Но тя изрази несъгласието си открито: с не.
3. Натиск.
Когато Джим разбра, че Хелън няма да даде положителен отговор, той дори не се опита да разбере чувствата ѝ. Вместо това той започна да я натиска да промени решението си. Първоначално действа така, сякаш е готов да обсъди въпроса с нея, но дискусията става едностранчива и се превръща в лекция.
Джим трансформира несъгласието на Хелън като нейн недостатък и изразява своите желания и искания с най-положителни термини: „искам само да се чувстваме по-добре. Ако двама души се обичат, те живеят заедно.
След това включва чара си и пита: „Не ме ли обичаш и не искаш да съм тук през цялото време?“ Друг изнудвач може категорично да настоява, че преместването му ще подобри съществуващите отношения и ще ги сближи още повече. Независимо от стила на изнудвача, той прилага натиск, макар и скрит под доброжелателни мотиви; например, Джим може да е казал на Хелън, че го боли като чуе нейния отказ.
4. Заплаха.
Докато Джим продължава да среща съпротива, той дава на Хелън да разбере, че нежеланието ѝ да му даде това, което иска, ще има отрицателни последици. Изнудвачите обикновено заплашват да причинят болка или неприятности. Те могат да твърдят, че отхвърлянето им причинява страдание, могат също да ни бомбардират с обещания, какво ще получим или колко силно ще ни обичат, ако се поддадем на техните убеждения.
Джим прилага забулени заплахи към Хелън: „ако не ме обичаш достатъчно, може би трябва да опитаме да се срещаме с други хора“. Той не заплашва открито да прекрати връзката, но намекът е достатъчно прозрачен.
5. Одобрение.
Хелън не иска да загуби Джим, така че въпреки неспокойното чувство, тя си казва, че вероятно е сгрешила, когато не му е позволила да се премести при нея. Тя и Джим почти не си спомнят за нейните тревоги и Джим нито веднъж не се опита да ги разсее. След няколко месеца Хелън спира да се съпротивлява и Джим се премества при нея.
6. Повторение.
След победата на Джим следва период на затишие. Сега, след като постигна целта си, той премахва натиска и връзката на пръв поглед се стабилизира. Хелън все още е неспокойна, но е щастлива от липсата на психологически натиск, и че е възвърнала любовта и одобрението на Джим
Джим осъзнава, че като притиска Хелън и ѝ внушава вина, винаги ще може да получи това, от което се нуждае. А Хелън осъзна, че най-лесният начин да се отървеш от натиска е, като се поддадеш. По този начин се полага основата на модел поведение: изисквания, заплахи, подчинение.
Истинският мотив
Как да разберем дали опонентът ни се интересува от разрешаване на проблем или победа над нас? Той няма да каже нищо и определено няма да заяви: „Не ме интересува, какво искаш. Просто се опитвам да постигна своето“.
В емоционално напрегната ситуация възприятието ни се забавя и това състояние се влошава само ако изпитваме натиск. Следващият списък ще ви помогне да разберете дали има емоционално изнудване във връзката, което ви позволява да определите намеренията и целите зад човешкото поведение.
Ако хората искрено искат да разрешат конфликта любезно, с полза и за двете страни, те правят следното:
говорят откровено с вас за конфликта;
интересуват се от вашето настроение и притеснения;
чудят се защо отказвате да дадете това, от което се нуждаят;
поемат отговорност за своята част от конфликта.
Ако основната цел на човек е победа над вас, той действа по следния начин:
опитва се да ви контролира;
игнорира вашите протести;
настоява, че поведението и мотивите му са над вашите;
избягва да говори за собствената си отговорност по отношение на проблема.
Ако видите, че някой се опитва да постигне целите си, независимо от цената, която ще трябва да платите, тогава сте изправени пред емоционално изнудване в най-чистата му форма.
Четирите лица на изнудването
„Ако всъщност ме обичаше…»
„Не ме оставяй, или аз…»
„Ти си единственият, който може да ми помогне…»
„Мога да ти улесня живота, ако си…
В контекста на изнудването всички подобни твърдения са начини за заявяване на техните искания, които винаги са много различни, защото всяко отразява определен вид изнудване. Ако погледнете внимателно емоционалното изнудване, то е разделено на четири вида поведение, толкова различни, колкото празничните панделки на флагштока.
Най-ярките представители на изнудването са „наказващите“, които ясно дават да се разбере какво искат и какво ни очаква, ако не изпълним техните изисквания. Те могат да се държат агресивно или да изпаднат в мълчание, но така или иначе, ако се опитаме да противоречим, гневът им се излива директно върху нас.
Какъвто и да е техният метод, „наказващите“ изискват взаимоотношения, при които балансът на силите е изключително едностранчив. Техният лозунг е: „ето бог (т.е. самият изнудвач), а ето и прагът“. За него няма значение какво чувствате, от какво се нуждаете — „Наказващият“ не се интересува. Вие като личност не съществувате за него.
„Ако започнеш работа, ще те напусна“. „Ако не ръководиш семейния бизнес, ще те зачеркна от завещанието си“. „Ако се разведеш с мен, няма да видиш повече деца“. „Ако не работите извънредно, забравете за повишение“
„Наказващите“, за да изложат своите искания, не търсят непременно да са многословни или изобщо да говорят. Изнудвачите постигат същия ефект, като се спотайват зад невербалната враждебност.
Трудно е да понесете твърдата, студена тишина на такива „наказващи“, понякога искаш да предадеш душата си, за да не живееш с тях. „Е, кажи поне нещо“, умоляваме. – Викай, прави каквото искаш, просто не мълчи“. Като правило, колкото повече се опитваме да разговорим намръщени мълчаливи, толкова повече се затварят, страхувайки се да се изправят срещу нас и от собствения си гняв.
Втората категория са „саможертви“; те обръщат заплахите към себе си, говорейки, какво ще направят със себе си, ако не получат това, което не постигат.
Всички сме срещали шестгодишни „ужасни деца“, които започват да скандализират, заявявайки с висок глас: „ако не ми позволиш да гледам телевизия, няма да дишам и ще се задуша до смърт!“ Поведението на възрастните „саможертви“ е малко по-сложно, но принципът остава същият. Те ни казват, че ако не направим това, което искат, ще се разстроят много.
„Саможертвите“ могат да се закълнат да извършат някакъв акт, който ще разбие живота им, или дори да направят нещо на себе си, защото това е най-успешният начин да ни манипулират. „Не спори с Мен, иначе ще се разболея или ще изпадна в депресия“, „отстъпи ми или ще напусна работата си“, „ако не направиш това и това, няма да ям/спя/пия/приемам лекарства“, „ако ме напуснеш, ще се самоубия“. Всичко това са заплахи на „саможертви“.
„Мъчениците“ са хора, които умело прехвърлят вината, които ни карат да гадаем какво искат и винаги твърдят, че само те могат да го дадат.
Образът на мъченика е свързан в нашата култура с известен филм: мрачна жена седи в полутъмен апартамент и чака обаждане от децата. Когато телефона най-накрая звъни, отговаря: „Как се чувствам? Питаш ме как се чувстваш? Не идваш и не се обаждаш. Забрави собствената си майка. Мога да пъхна главата си във фурната и никога да не разберете за това“.
„Мъченикът“ вярва, че ако се чувства нещастен, болен или просто няма късмет, има само един изход: трябва да му дадем това, което иска, дори и да не сме чули от него, от какво точно има нужда.
„Мъченикът“ не заплашва да навреди нито на нас, нито на себе си. Вместо това той дава ясно да се разбере: „ако не направиш това, което искам, ще страдам, а затова ще е твоя вината“. Последната част от изявлението — „ще бъде ваша вина“ — често не се казва на глас, но, както ще видим, прави чудеса в съзнанието на обекта за изнудване.
„Изкусителите“ организират проверки и обещават нещо прекрасно, ако им се поддадем.
„Изкусителите“ са най-коварните изнудвачи. Те ни насърчават, обещават любов, пари или промоция — същият морков в края, а след това обясняват, че ако се държим лошо, няма да получим обещаното. Наградата изглежда примамлива, но се изпарява, когато се приближим до нея. Желанието да получим обещаното е толкова голямо, че забравяме за многото награди, които не сме получили, докато не осъзнаем, че сме обект на емоционално изнудване.
Мнозина ни привличат с емоционални награди, като въздушни любовни замъци, на семейна близост или излекувани душевни рани. Достъпът до такива примамливи, непорочни фантазии изисква само едно: да направи това, от което се нуждае изнудвачът.
Всеки тип изнудвач има свой собствен речник и собствени методи за отправяне на искания, заплахи, психологически натиск и даване на негативни характеристики. Подобно разграничение може да затрудни разпознаването на емоционалното изнудване, дори ако някой смята, че е способен да го идентифицира. Ако смятате, че всички птици приличат на орли, тогава вероятно ще бъдете шокирани, ако някой каже, че врабчето, което току-що е прелетяло, също е птица. Същият тип когнитивен дисонанс може да ви очаква, когато се сблъскате с неизвестна форма на емоционално изнудване.
Но ако сте се запознали с четирите му лица, можете да видите в действията на друг човек признаци за опасност и да разработите „система за ранно предупреждение“, която ще ви помогне да предскажете, подготвите и дори да избегнете емоционално изнудване.
Ключовата дума – страх
Изнудвачите изграждат своята съзнателна и несъзнателна стратегия върху информацията, която им предоставяме за нашите страхове. Те забелязват, от какво се страхуваме, какво ни изнервя, на какви думи и действия реагираме инстинктивно. Те не записват своите наблюдения и не ги съхраняват, за да ги използват по-късно: лесно усвояваме този вид информация за близки хора. При емоционално изнудване страхът действа и върху изнудвача.
По това време информацията, събрана от изнудвача в процеса на връзката, се използва като оръжие за сключване на сделка, движещата сила на която е взаимният страх. Условията на сделката са съобразени с нас: направете това, което ми трябва, и аз [след това изберете правилния]:
няма да те изоставя;
няма да реагирам неодобрително;
няма да те разлюбя;
няма да се скарам;
няма да те карам да страдаш;
няма да противореча;
няма да те уволня.
Задължения
Навлизаме в зряла възраст с твърдо установени правила и ценности по отношение на другите хора и доколко нашето поведение трябва да се управлява от понятия като дълг, подчинение, лоялност, алтруизъм и саможертва. Ние имаме дълбоко вкоренени вярвания за тези ценности и често вярваме, че това са нашите собствени убеждения, но в действителност са формирани от влиянието на родителите, на религията, на преобладаващите възгледи в обществото, на медиите и близките хора.
Често нашите убеждения за дълг и задължения са разумни, върху тях се изгражда етичната и морална основа на нашия живот. Но твърде често опитите за балансиране на задълженията към себе си и чувството за отговорност към другите, завършват с неуспех. Жертваме се заради дълг.
Емоционалните изнудвачи не се колебаят да поставят на изпитание нашите задължения, като повтарят колко са направили за жертвите си и колко много тези жертви им дължат. Те дори могат да използват подсилващи фактори, извлечени от религията или социалните традиции, за да подчертаят, какъв дълг има обектът на изнудване.
Добрата дъщеря трябва да прекарва свободното си време с майка си.
Аз съм изтощен, за да печеля пари за семейството, а ти не можеш да ме посрещнеш, когато се прибера от работа.
Уважавайте баща си (и му се подчинявайте!).
Шефът винаги е прав.
Предупреждавах те, когато се срещаше с онзи малоумник и се нуждаеше от подкрепа. Всичко, което искам, е да ми заемеш 2 бона. Аз съм най-добрата ти приятелка!
Вина
Вината е важен компонент на чувствителната, отговорна личност. Това е инструмент на съзнанието, който в чиста, неизкривена форма регистрира чувство на дискомфорт и угризения, ако се нарушават лични или обществени етични норми. Вината помага да се ориентира вътрешният морален компас, а понеже усещането е толкова болезнено, то доминира, докато не направим нещо, за да го изкупим. За да избегнем чувството за вина, ние се опитваме да не нараняваме другите.
Ние се доверяваме на този активен индикатор за нашето поведение и вярваме, че ако възникне чувство за вина, тогава сме пристъпили извън границите на позволеното и умишлено сме нарушили правилата, които сме си създали за комуникация с хората. Понякога това е така и нашето чувство за вина е естествено, като е подходяща реакция на обиден, незаконен, насилствен, обиден или нечестен акт.
Ако имаме съвест, вината въздейства през целия ни живот. За съжаление не винаги можете да ѝ се доверите. Подобно на свръхчувствителната автомобилна аларма, която трябва да се задейства при опит за кражба, но започва да реве всеки път, когато камион се движи по улицата, сензорите за вина могат да реагират неадекватно. Когато това се случи, изпитваме не само истинската вина, спомената по-горе, но и чувство, наречено от мен незаслужена вина.
При незаслужена вина, разкаянието не е свързано с определянето и коригирането на вредното поведение. Този тип вина, която служи като един от основните компоненти на „мъглата“ на изнудвача, е наситена със самоунищожение, самообвинение и самобичуване, парализиращо волята. Просто казано, процесът, който причинява незаслужена вина, е както следва:
1. Действам.
2. Другият човек се обижда.
3. Поемам цялата отговорност за причиненото нараняване, независимо дали постъпката ми е свързана с нея или не.
4. Чувствам вина.
5. За да я неутрализирам, ще направя всичко, за да облекча това чувство.
Например:
1. Казвам на приятелката си, че днес няма да мога да отида на кино с нея.
2. Тя се обижда.
3. Чувствам се ужасно и вярвам, че тя се обидила по моя вина.
4. Отменям всичките си планове, за да можем да отидем на кино. Тя се чувства по-добре и затова ми е по-леко.
Незаслужената вина може да няма нищо общо с причиняването на щети, но е пряко свързана с вярата в причиняването на вреда. Емоционалният изнудвач настоява да поемем цялата отговорност за неговите оплаквания и нещастия, като прави всичко възможно да препрограмира основните механизми на вината и да я превърне в незаслужена вина, когато индикаторите непрекъснато сигнализират: виновен, виновен, виновен.
Резултатът от това е доста предсказуем. Всички искат да вярват, че са добри хора, а вината, която изнудвачът предизвиква, е насочена срещу възприемането на себе си като любещи, достойни хора. Чувстваме се отговорни за болката на изнудвача и вярваме, когато казва, че отказвайки да отстъпим, изостряме страданието му.
След като изнудвачът забележи, че може да се възползва от вината на жертвата, въпросът за времето става безпринципен за него. Ако няма скорошни случаи, които могат да се използват за прехвърляне на вина и упреци, минали случаи също вършат работа.
За него няма пълно изкупление. Обектите на изнудване откриват, че за тях няма давностен закон, няма момент, след който дългогодишното „престъпление“ — реално или въображаемо — може да бъде забравено
Сюзън Форуърд – „Емоционално изнудване“
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/184442-esli-ty-menya-lyubish-to-ili-ob-emotsionalnom-shantazhe

Как изглеждат мъжете през очите на 20, 30 и 40 годините жени

Как изглеждат мъжете през очите на 20, 30 и 40 годините жени

Всяка възраст е красива по свой начин. Тя се отличава със свои собствени характеристики, поведение, цели и желания. Когато сте млади и емоционално активни, вие настоявате на своята гледна точка и мнение и не желаете да правите компромис с принципите си с когото и да било.
С възрастта обаче идва опитът, разбирането на ежедневните истини, започвате да уважавате повече себе си, да търсите по-качественото за себе си, да изграждате свои приоритети и да отсявате маловажните от стойностните неща. Е, нека да видим как се променя отношението на жените към мъжете с възрастта.
20 години: пламенни, емоционални, веднъж завинаги
20 години – тази магическа възраст! Момичетата изграждат сериозна връзка за първи път и очакват много от партньорите си. Вярват, че любовта с избраника им е единствена и неповторима, веднъж завинаги. Това е време на откриване и научаване на много неща както за самата себе си, така и за мъжа насреща.
По правило изборът на момичетата през 20-те им години пада върху красиви мъже и лоши момчета. Да накарат приятелките си да ревнуват и да настръхнат от завист е стремеж за тях. На тази възраст индикаторът за любов са дългите разговори по телефона, нощните разходки и плюшените мечета. Поради липса на опит и разочарования момичетата възприемат всички ситуации прекалено емоционално и бурно.
Следвайки примера на възрастните, младите момичета смятат за свой дълг да защитят любимия си и да решават проблемите му заедно, като поемат някои от неговите въпроси върху себе си. Няма трудности, когато има любов. Момичетата на тази възраст са много нетърпеливи спрямо приятелите и хобитата на партньора си и искат младият мъж да бъде с тях през цялото време. Понякога заемат позицията на майка, като ограничават свободата му и времето му за приятели.
30 години: по-разумни, съзнателни, но все пак импулсивни
Опитът, натрупан от предишния етап, ви позволява да подходите по-разумно към избора на партньор и отношенията си с него. Дългите разговори, сладките думи и известната небрежност вече не са достатъчни, за да се изгубите в чувствата си и да се влюбите лудо.
Момичетата от тази категория вече знаят какъв мъж искат, какви качества трябва да притежава той и какъв трябва да бъде финансовият му и социален статус, но това понякога прави изборът по-сложен. Външният вид избледнява на заден план, отстъпвайки място на качествата и целите, които си поставя. Интелигентност, доброта, загриженост, щедрост, лоялност и способност за поемане на отговорност са основните критерии на дамите в този период от живота им.
До 30-годишна възраст жените спират да идеализират своя партньор и ако господинът не е подходящ за тях, тогава трябва да се сбогувате с него, а не да се опитвате да подобрите връзката до желаното ниво. Наличието на проблеми вече не е толкова привлекателно и ако броят им преобладава, това става причина за сериозни проблеми във връзката и желание да ѝ сложите край.
40 години: мъдрост и спокойствие
Малките ценности излизат на преден план: духовни качества, комфорт в общуването, удобство в ежедневието. На тази възраст не искате драматични сблъсъци и емоционални конфликти. Жените искат семеен мир с верен партньор в живота си. Искат стабилност, обич, топлина и разбиране.Мъжът вече се възприема не като изгарящ красавец или отличен любовник, а като верен партньор, който е готов да помогне във всеки един момент, да реши ежедневните проблеми и просто да прегърне половинката си в точния момент.На 40 стигате до осъзнаването, че вие и партньорът ви трябва да имате еднакви интереси, ценности и постижения. Ако една жена е успяла в професията си, значи иска мъж, който да ѝ подхожда. Така че партньорът трябва да споделя житейски позиции и хобита, които припокриват по някакъв начин тези на жената. Прекарвате по-малко време с приятели, така че е важно за вас любимият ви да ви е и добър приятел и събеседник, с когото бихте споделили всичко, което ви е на душата.
Автор Антония Михайлова
https://woman.bg/article/2024031113243416487

Неща, от които трябва да се откажете, за да сте щастливи

Неща, от които трябва да се откажете, за да сте щастливи

Щастието не е неуловим еднорог. Често обаче позволяваме на някои неща да ни попречат да постигнем истинско удовлетворение, като например да се фокусираме твърде много върху това, което правят другите, и да не се грижим за собствените си нужди.
Друг навик, на който се поддаваме, е да се фокусираме върху нещата, които не можем да променим, вместо да оценим хубавите неща и да предприемем стъпки за подобряване на не толкова хубавите. Задържането на негативизма отнема много повече енергия, отколкото освобождаването му, така че е време да се откажем от тези навици, за да живеем по-добре и по-щастливо.
Откажете се от самосъжалението
Пред лицето на негативно преживяване е естествено да направите моментна пауза и да се самосъжалявате, но не можете да се задържате в това състояние на ума, защото то не ви служи. „“Съжалението“, което е временно е нещо, което всички правим, и това е нормално“, казва психологът д-р Саша Лин. „Но ако се придържате към това чувство на самосъжаление, тогава всъщност си правите лоша услуга. Никой няма да поправи нещата, никой няма да направи живота ви по-добър. Единствено вие можете. И щом се откажете от самосъжалението, можете да направите тази крачка напред.“
Откажете се от нуждата да бъдете прави
Никой не може да бъде прав през цялото време, а и да си прав всъщност не е много важно. По-важна е откритата и откровена дискусия, а изслушването на чуждото мнение е от решаващо значение за щастието. Да се откажете от желанието си да бъдете прави и да се съгласите да не се съгласявате е много по-лесен път към радостта. Освен това, да търсиш в търсачката, за да докажеш правотата си, е изключително досадно.
Откажете се от негативното говорене за себе си
В света има достатъчно хора, които ще се опитат да ви потиснат, така че трябва сами да си пазите гърба. Вие сте удивително, уникално същество със собствени таланти и силни страни и трябва да се похвалите за тях, вместо да се псувате в огледалото. „Негативното говорене за себе си не ни помага с нищо“, казва д-р Лин. „То не ни кара да се чувстваме по-добре, не променя ситуацията ни, не ни помага да се доближим до мястото, където искаме да бъдем. Вместо това опитайте да замените негативното говорене за себе си с балансирано говорене за себе си – като вземете предвид и доброто, и лошото.“
Освободете се от негодуванието
Задържането на гнева е пагубно за вашето благополучие. Отдавна се спекулира, че задържането на горчиви емоции може да доведе до заболяване, но със сигурност причинява душевни болки. Практикуването на прошка увеличава чувството на съпричастност и може да намали стреса и тревожността. Задържането на гнева и обидата е лесно, а освобождаването от тях може да е трудно, но когато наградата е щастие, това е напълно разбираемо.
Откажете се от идеята за идеалния партньор
Перфектният партньор е дъговиден еднорог – нищо повече от една великолепна фантазия. Взаимоотношенията изискват работа и всеки има добри и посредствени аспекти на своята личност. Красотата на любовта е в това да оценявате добрите страни и да пренебрегвате лошите страни на партньора си, които не ви носят удоволствие. „Един въпрос: Съвършен ли си? Не? Нито пък някой друг“, казва д-р Лин. „Ще има хора, с които си допадате, и такива, с които не си допадате. Партньорът за вас е някъде там, но той не винаги ще отговаря на всички изисквания през цялото време.“
Освободете се от чувството си за право на собственост
Внимание: Светът не ви дължи нищо. Ако искате нещо, трябва да си сложите здравите панталони, да излезете навън, да се потрудите и да го постигнете. Успехът ви ще бъде още по-сладък заради усилията, които сте положили. Отказът да се откажете от чувството си за право ще породи други неща от този списък, които ви дърпат надолу, като ревност и обида. Това не са добри качества, пише actualno.com.
Откажете се от съжалението
Миналото си е минало и освен ако не разполагате с машина на времето, няма какво да направите, за да промените каквото и да е било преди днешния ден. Съжалението е отрицателна емоция, която е загуба на енергия. Вместо това се съсредоточете върху това как можете да направите нещата по-добре следващия път и да израснете от опита.
Освободете се от ограничаващите убеждения
В някои части на света малките слончета се оковават за краката. Те дърпат и дърпат веригата, но не могат да се освободят, затова спират да опитват. Когато слончето порасне, то не получава по-силна верига, а само по-голяма окова за растящия крак. Негативните ни убеждения често се залагат отрано и освобождаването от тях не е лесно, но е необходимо, за да постигнем успех и щастие. „Подобно на негативното говорене за себе си, ограничаващите убеждения са форма на самоограничаване. Ние си правим лоша услуга, като ограничаваме убежденията си по отношение на това какво можем да направим или какво можем да опитаме. Неуспехът не е нещо, от което трябва да се страхуваме. Страх е обаче да не опитате или да живеете пълноценно“, казва д-р Лин.
Освободете се от хората, които ви задържат
Ако най-близките ви хора не ви повдигат и не ви насърчават, възможно е те да са токсични. Животът е предизвикателство и трябва да се обграждаме с хора, които ни помагат по пътя и вкарват вятър в платната ни. Ако някой в живота ви пие от „чашата на любовта“ повече, отколкото „пълни чашата на любовта“, може би е време да го оставите да си отиде.
Откажете се от ревността
Животът не се състои в това да имаме това, което искаме, а в това да искаме това, което имаме. „Да завиждате на другите или да ревнувате, че нямате нещо, някого и т.н., само ви задържа“, казва д-р Лин. „Винаги ще има някой, който е по-голям/по-добър/силен/бърз/богат.“ Колкото по-скоро се освободим от завистта, задържим собствената си гордост и намерим щастието в това, което е в собствения ни двор, толкова по-щастливи ще бъдем.
Божидара Найденова
https://fakti.bg/life/891260-10-neshta-ot-koito-trabva-da-se-otkajete-za-da-ste-shtastlivi

Дните на слънцестоенето или срещата на трите аз

Приказка. Дните на слънцестоенето или срещата на трите аз

Автор: Нина Сумире

Какво да правите, когато не искате да живеете както преди, но новия начин – все още не го знаете или не смеете? Как съзнателно да направим този преход? За това е нашата приказка.
Казват, че в дните на слънцестоенето е много по-лесно, по-меко и по-удачно да реализирате щастливи промени в живота си.
Така е. Именно в един от тези вълшебни дни истинското чудо се случи с героинята на нашата приказна история — срещата на трите „нейни“: минали, настоящи и бъдещи.
Тя – миналата била много силна, ярко проявена, уверена, по навик да я ръководи – настоящата, която от своя страна до този момент, несъзнателно си позволява да бъде управлявана, а именно от своите решения, от избора си, от реакциите и предпочитанията си.
И затова самото настояще – било точно копие на миналото, в което нашата героиня останала, със своите сценарии за поведение, в повтарящи се ситуации, в същите емоции, в същия начин на живот. Тя не живее в настоящето, не се учеше от опита си (защото повтаряше едни и същи „грешки“ от време на време), не се променяше (подсъзнанието ѝ по всякакъв начин я защитаваше от промени „благодарение“ на своите ползи и възражения), не се развиваше (оправдавайки своите „дни на мармота“), не се подобряваше (очаквайки промени от другите). Следователно бъдещата нейна версия беше почти невидима, без фигура, безгласна, безчувствена, която нямаше нито конкретна мечта, нито ясно определени цели.
Какво да се прави? Как да излекувате миналото си, как да започнете да живеете в настоящето и да създавате, да сътворите, да си представяте щастливата реалност в бъдещето?
Именно в този момент — момент със силен изблик насочено желание в дните на слънцестоенето — възникна енергийна топка, която помогна да се намерят решения в създалата се ситуация.
Тази златна небесна магическа топка през сърцето на нашата героиня даде първите две подсказки:
– благодарете на миналото, като издирите максимален брой факти-поводи. Това означава да приемете даровете от миналото. Благодаря за това, което бе красиво, което беше вдъхновение и се превърна в ресурсни спомени; за трудностите, които събудиха спящия личен потенциал; за това, което не се сбъдна (и слава Богу!); за това, което се сбъдна, но по различен, по-съвършен начин и всичко беше за по-добро; благодаря на всички участници – на учителите, на Бог; благодаря за предоставените възможности, съвети и навременна помощ; за разочарованията, които излекуват от опасни илюзии.
– чрез изкуството на терапевтичното наблюдение да се освободим от миналото, като го лишим от силата на негативното влияние чрез лечебни въпроси: кой взе това решение вместо мен? Кой направи избора? Кой направи това заключение? Това ли е моето желание? Кой направи това? Кой иска да направи това? Кой го чувства? Защо ми трябва всичко това? Кой в мен реагира така? Чия е целта? Чии ценности са това? За какво се повтори? Как можеш да постъпиш по друг начин, да кажеш, да реагираш? Какъв избор имам? На какво ме учи това? За какво предупреждава тази ситуация?
След това чудодейната топка даде още две подсказки за създаване основата на съзнателно щастливо бъдеще:
– моделиране на реалността на фино ниво – състояния на доверие в Бога; обмисляне последствията от всяка дума, действие, всяка идея; превръщането на всяка мечта в конкретна цел, а целите в задача, а задачите в план, който се състои от ежедневни, малки, лесни, логични стъпки; получаване на действителни знания, които лекуват съдбата;
– с действия отговаряйте на въпросите: Какво мога да направя днес, сега вече с любов, за да постигна целите си; какво мога да създам красиво, полезно за другите; с какво мога да донеса Добро, вечно на този свят; как мога да приложа знанията на практика; как мога да осветя днес?
Така в този вълшебен ден героинята на нашата приказна история направи преход от миналото към настоящето, научи се да прави магии, да създава във всеки момент от живота си все по-щастлива, невероятна и най-важното – съзнателна реалност. Което пожелава на всички – на абсолютно всички!
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article16794-skazka-dni-solntsesostoyaniya-ili-vstrecha-treh-tebya

Как да привлечем късмет в живота си

Как да привлечем късмет в живота си

Веднъж английският психолог и автор на книги Ричард Уайзман (Richard Wiseman) провел проучване, което продължило 10 години и било свързано с науката за късмета. Той пуснал няколко реклами във вестник, призовавайки хората, които се смятат за много щастливи и много нещастни, да се свържат с него. Общо 400 души от всички сфери на живота и различни възрасти участвали в проучването.
Щастливи и нещастни хора
В един експеримент Ричард Уайзман помолил както тези, които смятат себе си за късметлии, така и тези, които се смятат за нещастни, да разгледат вестник и да преброят броя на снимките, публикувани в него. На нещастниците отнело около две минути, а на късметлиите няколко секунди. Защо?
Факт е, че на втората страница на вестника имало следното съобщение: „Спри да броиш. Този вестник има 43 снимки.“ Изглежда, че късметлиите са били по-отворени за различни възможности.
В друг експеримент ученият представил следния сценарий на всички участници: представете си, че сте в банка и изведнъж влиза въоръжен престъпник. Той стреля само веднъж, но куршумът попада в ръката ви. Смятате ли това събитие за късмет или провал?
Повечето от онези, които се смятали за нещастни, отговорили, че са нямали късмета не само да бъдат в банката по време на обира, но и да бъдат единственият прострелян.
Но късметлиите, напротив, го смятали за успешен сценарий, защото можеше да е по-лошо – куршумът можеше да попадне в главата и да ги убие.
Според учения щастливите хора по природа винаги мислят, че провалът, с който са се сблъскали, може да е бил и по-лош. Затова те най-често имат положително отношение към себе си и живота си.
Това от своя страна води до факта, че те винаги очакват най-доброто от бъдещето си. Благодарение на това те ще продължат да живеят щастлив живот.
Как да привлечем късмет
Уайзман използва своите изследвания, за да разбере как хората могат да постигнат по-голям късмет. Той открива, че щастливите хора винаги използват четири принципа. Следователно, за да имате по-голям късмет, трябва:
1. Увеличете шансовете си. Бъдете по-отворени за нещо ново и непознато, и се опитайте да бъдете по-спокойни.
2. Слушайте вътрешния си глас. Научете се да обръщате повече внимание на интуицията си и се опитайте да изчистите ума си от безразборни мисли.
3. Винаги очаквайте да имате късмет. Щастливите хора винаги приемат, че всичко ще бъде наред. Това им дава сила и мотивация да продължат напред, дори с неуспехите, които всеки има.
4. Превърнете лошия късмет в Късмет. Представете си, че нещата могат да бъдат по-лоши. Не се фокусирайте върху лошото. Опитайте се да поемете контрола над ситуацията, вместо да се пуснете и да се откажете.
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/kak-prityanut-udachu-v-svoyu-zhizn

Тревожност: физически признаци на такова състояние

Тревожност: физически признаци на такова състояние

Тревожността е психично разстройство, което се описва като неволна реакция с очакване на вътрешни или външни резултати. Това могат да бъдат нашите собствени мисли или определени ситуации от ежедневието. Тревожността е съвкупност от физически и психически реакции, които се проявяват, като правило, в стресови ситуации, в случай на опасност или по време на хормонални промени в организма.
10 признака за тревожност:
Болка в гърдите;
„Буца“ в гърлото и затруднено дишане;
Прекомерно изпотяване;
Болка в раменете и шията;
Храносмилателни разстройства;
Заболяване;
Изтръпване в мускулите;
Безсъние и тревожност;
Болка в областта на очите;
Мигрена.
Тревожността на всеки се проявява по различен начин (както всички други чувства), в зависимост от стимула и способността за управление на емоциите.
Пристъпите на тревожност са предимно мимолетни. При някои пациенти обаче това състояние се превръща в хроничен проблем. Най-лошото е, че мнозина просто ги игнорират и не предприемат никакви мерки за справяне с тревожността и предотвратяване на последствията, които тя причинява в организма.
Поради тази причина е много важно да знаете предупредителните сигнали и да им обръщате внимание, дори ако изглеждат като нещо обичайно.
Днес искаме да споделим с вас 10 основни признака за тревожност, бъдете бдителни, за да не се превърнат в по-сериозен проблем!
1. Болка в гърдите;
Болката в гърдите е често срещано явление сред хората, страдащи от пристъпи на тревожност. В повечето случаи са причинени от мускулно напрежение.
Въпреки че понякога тези болки са толкова силни, че се бъркат с инфаркт. Разликата е, че такива атаки са краткотрайни и, разбира се, не водят до такива сериозни последици като инфаркт.
2. „Бучка“ в гърлото и затруднено дишане;
Този симптом е известен също като „истерична“ или „нервна“ буца в гърлото. Появява се в резултат на свиване на мускулите на гърлото по време на стрес или преди тревожна атака.
Ако почувствате напрежение в гърлото и имате затруднения при поглъщането на храна, това са ясни признаци на емоционален дисбаланс.
3. Прекомерно изпотяване;
Изпотяването е напълно естествена реакция на тялото и необходим процес за поддържане на оптимална телесна температура.
В случай на тревожна атака обаче, активността на потните жлези се увеличава значително. В резултат на това потта се отделя в прекомерни количества, което, разбира се, не е нормално.
4. Болка в раменете и шията;
Мускулното напрежение по време на тревожна атака обикновено засяга раменете и шията.
Понякога такъв дискомфорт е придружен от изтръпване на лицето или част от него. Това може да продължи няколко минути.
5. Храносмилателни разстройства;
Храносмилателната система е пряко свързана с нашето емоционално състояние. Не е изненадващо, че пристъпите на тревожност причиняват храносмилателни разстройства.
Лошо храносмилане, прекомерно производство на стомашни сокове и запек са най-често срещаните проблеми, с които се сблъскват тревожните хора.
6. Заболяване;
Повишеното ниво на тревожност често се отразява на начина, по който изглеждаме. Тревожността води до развитие на кожни заболявания.
Обриви по лицето, старчески петна или прекомерна суха кожа са най-честите симптоми при тези, които изпитват емоционален дисбаланс.
Понякога състоянието на кожата се променя и на ръцете, на гърба или по други части на тялото.
Когато човек успее да се справи с тревожността си, кожата възвръща нормалния си вид.
7. Изтръпване в мускулите;
Усещането за слабост и изтръпване в ставите също показва, че тялото преминава през ситуации на повишено напрежение и стрес и се бори с тях.
Това се дължи на натрупването на въглероден диоксид в кръвта по крайниците, причинено от намаляване на оксигенацията (насищане на клетките с кислород).
8. Безсъние и тревожност;
Безсънието и други нарушения на съня са сред най-притеснителните симптоми. Те са често срещани при тези, които страдат от пристъпи на тревожност.
Ако имате затруднения със заспиването или, обратно, „спите в движение“, тогава най-вероятно се дължи на емоционални проблеми.
Утежняващо обстоятелство е, че безсънието в дългосрочен план води до други физически и психически смущения, които силно намаляват качеството на живот.
9. Болка в областта на очите;
По време пристъпи на тревожност, количеството на някои течности в тялото намалява или се „пренасочват“ към други части на тялото.
Това води до намаляване на естественото смазване на очите. В резултат на това те могат да станат червени и сухи. Ще почувствате парене поради дразнене на лигавицата.
10. Мигрена;
Тежките главоболия (включително мигрена) имат пряка връзка с повишените нива на безпокойство и тревожност.
Напрежението и проблемите с кръвообращението често са отговорни за появата на това състояние.
Забелязвате ли някой от тези симптоми? Тогава е по-добре да не чакате, а да започнете да предприемате подходящи мерки за справяне с емоционалния дисбаланс.
Практикувайте различни техники за релаксация и се придържайте към здравословна диета, това ще помогне за преодоляване на подобни трудности.
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/trevoga-10-fizicheskih-priznakov-etogo-sostoyaniya

Признаци, че сте алфа-самка и повечето мъже се плашат от вас

Признаци, че сте алфа-самка и повечето мъже се плашат от вас

Отминаха дните, когато жените бяха покорни и смирени. В наши дни жените преминават през живота по различен начин от своите предшественици, а това кара някои мъже да се чувстват малко неудобно.
Ако се стремите да създадете по-добър живот за себе си, може с изненадате да откриете, че не всеки го харесва, особено мъжете:
1) Вие сте своя супергерой;
Както в песента, вие сте независима жена. Можете да направите всичко сами и все пак да носите страхотни дънки.
Силните жени не се нуждаят от мъж, който ще събира парчетата на живота ѝ: тя ще направи всичко сама.
Някои мъже не знаят, какво да правят с жена, която не се нуждае от тях.
„Тези, които имат алфа женски характер, излъчват самочувствие, което кара другите да я уважават като равна“. – ръководител на Асоциацията на алфа жените
2) Знаете какво искате от живота;
Няма нищо по-плашещо за друг човек от присъствието на някой, който знае какво иска от живота и не се страхува да го постигне.
Смелостта да поемете рискове, за да успеете, е много плашеща за хората, особено за мъжете, които са свикнали да осигуряват живота на жените, а не обратното.
Според д-р Соня Роудс, алфа-самката, упражнява сила в разговора, като поема отговорност.
„Алфа жената е тази, която упражнява власт и влияние чрез способността си да поеме разговора в свои ръце“.
3) Цените честността и искреността;
Като алфа жена знаете, че за да успеете, трябва да постигнете баланс между честност и откритост със света.
Трябва да сте наясно със себе си относно силните и слабите си страни, и трябва да сте готови да се изправите срещу слабостите. Силните жени очакват същото от мъжете.
4) Чувствате се комфортно по въпроса за интимността;
Силните жени не се страхуват от интимност, както физическа, така и психологическа.
Уверената жена е секси както в спалнята, така и извън нея, а за някои мъже е трудно да бъдат във връзка с такава уверена жена.
5) Разбирате добре хората;
Мъжете не винаги разбират, че силната жена е толкова силна, защото е наясно със себе си отвътре и отвън. Тази връзка означава, че тя може да разпознае лъжата от една миля.
Когато нещо или някой не ѝ изглежда правилно, това е така, защото е наясно, че не отговаря на очакванията ѝ за живота и не ѝ отнема много време, за да разбере, че някой я лъже.
6) Уважавате другите и изисквате уважение към себе си;
Устойчивите жени не само уважават себе си, но и изискват уважение от другите хора. В същото време те не ходят с пионка на рамото си, а точно обратното: живеят както искат.
Според Габриела Кора, доктор по медицина, магистър по биологични науки, устойчивостта е присъща черта на алфа-самката:
„Алфа-самките имат присъщи характеристики – освен че са конкурентни, контролират се и са по-агресивни, те също се раждат по-здрави, енергични и устойчиви“.
7) Вие сте темпераментни;
Понякога сте горещи, а понякога сте студени. Обичате силно, живеете силно, играете силно, работите усилено. Всичко, което правите, е интензивно.
Извличате максимума от живота си. Но не всички мъже искат да прекарват времето си така, особено когато сте в бойно настроение. За някои мъже това е прекалено.
8) Знаете какво струвате;
Нямате нужда от мъж, който да ви казва какъв трябва да е животът ви и това е прекрасно.
Ако искате мъж в живота си, трябва да намерите силен човек, който също е наясно, какво струвате, но това не е в списъка ви със задачи, защото просто обичате живота.
Според Соня Роудс, доктор на науките, публикувано в списание:
„Забавна, силна, независима и удобна в собствената си кожа, алфа-самката вярва в себе си.
9) Давате всичко от себе си;
Няма значение дали миете чинии или председателствате заседанието на борда във вашата компания — вие фокусирате 100% от вниманието си.
Ето как сте постигнали такъв успех в живота. Силните жени не отстъпват пред трудностите и са готови да приемат всичко на 100 %.
Ето защо алфа-самките са идеални за кариера, в която да са шеф.
„Тези черти ще работят чудесно за вас, ако искате да направите кариера, в която ще бъдете шеф и господар на Вселената“. – Габриела Кора, доктор по медицина, магистър по бакалавърска степен.
10) насърчавате другите да са най-добрите;
Силните жени знаят как да постигнат целите си. Те знаят, че не са перфектни и работят всеки ден, за да подобрят себе си и живота си.
Но ако имате късмета да сте във връзка със силна жена, ще бъдете най-доброто си аз, защото тя работи върху това да бъде най-доброто си аз. Тя ще го очаква от вас и в крайна сметка ще ѝ благодарите за това.
11) Обичате да отговаряте;
В продължение на много векове мъжете са играли водеща роля. И въпреки че жените бързо заемат основните позиции в обществото, бизнеса, образованието и собствения си живот, някои мъже просто не могат да се примирят с факта, че в наши дни жените заемат господстващо положение.
Дълго време мъжът трябваше да отговаря за почти всичко. Жените отглеждаха деца, а мъжете правеха останалото.
В наши дни жените не само отглеждат деца, но го правят сами, управляват успешни компании и въпреки това отделят време за подреждане на косата си, за да изглеждат добре.
Мъжете просто не могат да се справят.
12) Нямате „нужда“ от мъж в живота си;
Вярвам, че някои мъже харесват мисълта, че са необходими. Това ги кара да се чувстват по-силни и по-важни.
Докато вие контролирате живота си и сте щастливи, че сте сами, мъжете могат да се изплашат, когато просто не са необходими.
Тази нужда често произтича от собствената им нужда да бъдат с някого, но повечето не искат да го признаят. Те обичат да се преструват, че са независими.
13) Силна личност сте;
Алфа-самката има силен характер и не се страхува да изрази мнението си.
Следователно, когато започнете да отстоявате интересите си и да оспорвате конвенционалната мъдрост, мъжът не знае как да се държи.
В крайна сметка, въпреки че жените са постигнали голям напредък в обществото, все още има мъже, които искат да вярвате, че жените са по-слабият пол.
Разбира се, това просто не е вярно, но тези клишета възпират много жени да преследват собствените си мечти.
Мъжете трябва да издигат жените, а не да се опитват да свалят арогантността от тях.
Всеки печели, когато даваме на жените пространството, от което се нуждаят, за да станат тези, които са предназначени да бъдат. Но някои мъже не искат да участват в това.
14) Вие сте феминистка;
Някои мъже вярват, че феминизмът е признак, че са по-слаби. Но на тази планета има място за всеки да стане велик.
Някои мъже биха предпочели жените да се върнат към подчинение и да не се открояват от тълпата.
15) Вие сте доволни да бъдете в ролята на „ловец“;
„Донасяне месо вкъщи“ все още е много важно за мъжете в днешното общество, но с увеличаването броя на жените, които се издържат сами, необходимостта да имат мъж под ръка става все по-малко важна за алфа-самките.
Това, което според мен може да бъде плашещо за мъжете е, че те бързо осъзнават, че да носят доход е може би всичко, за което традиционно са били добри, защото ако жените се откажат от мъжете, защото не се нуждаят от финансовата им подкрепа, тогава не много показателите за техните личности и другите качества, които внасят във връзката….
Вие се справяте чудесно с грижата за себе си, със семейството си и любовника си, защото можете да се справите с всяка отговорност, поставена на раменете ви.
16) Нямате нищо против да поемете контрола;
Вярвам, че алфа-самката няма нищо против да вземе нещата в свои ръце и да ръководи процеса. Независимо дали е в спалнята, на работа или в кръга от приятели, алфа-самката обича да бъде доминираща, за да могат всички да успеят.
Много мъже обаче са научени от най-ранна възраст, че трябва да контролират, така че отношението ви може да ги плаши.
Това, което трябва да се промени е, че мъжът трябва да се събуди и да се запита дали наистина вярва, че трябва да контролира всичко. И докато това не се случи, жените ще трябва да продължат да поставят мъжете на място и да си вършат работата.
Резултатът? Алфа-самката е силна като никоя друга!
Вярвам, че алфа-самката е силна личност, която знае какво иска и не се страхува да го постигне. Тя обича да взема всичко в свои ръце и да води, така че да е от полза за всички.
Това може да бъде плашещо за мъжете, защото обществото ги е обучило да вземат нещата в свои ръце и да бъдат лидери.
Но мъжете трябва да научат, че е напълно нормално да отстъпят назад пред силна алфа-самка.
Жените имат какво да предложат на ръководни позиции и в много случаи се справят дори по-добре от своите колеги-мъже.
Ако сте алфа-самка, гордейте се с това! Вие водите към по-равноправно общество, което в крайна сметка ще бъде от полза за всички.
Ако сте алфа-самка и искате да разберете дали мъжът ви се страхува от вас, вижте 10-те признака по-долу!
Задават ми много въпроси, как да разберете дали силните ви черти на женския характер плашат мъжа.
Ако се окажете в компанията на мъже, които харесвате, но не сваляте очи от тях и не се усмихвате, вярвам, че има голям шанс да ги изплашите.
Ако не се смятате за плашещ човек, помислете отново. Вярвам, че сега жените са по-силни, независими и утвърдени от всякога.
Така че, ако се чудите дали той ви избягва, защото не ви харесва или защото го плашите, вижте списъка ми с 10 знака, за които трябва да внимавате.
Имайте предвид, че не всички от тях могат да са верни. В крайна сметка това е само моето мнение въз основа на моя житейски опит. Но те ще дадат храна за размисъл.
1) мъжът изглежда заинтересован, но не натиска старт;
Нямате никакво съмнение, че този мъж ви харесва, но той не проявява никаква инициатива. Той казва всички правилни неща, усмихва ви се, навежда се към вас, но не прави нищо, с което да потвърди подозренията ви.
Вярвам, че той просто не може да даде старт, защото може да се уплаши от силната ви личност. Може би е свикнал, жената да играе по-пасивна роля.
Макар и разочароващо, не забравяйте, че не е нужно да чакате да направи ход — това може само да го уплаши още повече.
2) той очевидно е нервен като говори с вас;
Ако се запъне в средата на изречението и каже странни неща, има голяма вероятност да ви хареса, но не може да го формулира. Плашиш го. Не му позволявайте да се откаже.
Да бъдеш силна, независима жена е това, което е необходимо в наши дни, и ако той не може да се справи с теб по този начин, тогава няма да може да ти бъде партньор.
3) изглежда, че не казва много за себе си;
Открих, че мъжете, които се плашат от жените, не обичат да говорят за себе си.
Може би е така, защото в сравнение с вашите постижения няма нищо достатъчно интересно за споделяне.
Винаги има доминиращ във връзката и ми се струва, че напоследък приливът на енергия във връзката се променя не в полза на мъжете, а в полза на жените.
4) той се опитва да се докаже;
Другата страна на монетата е мъж, който не знае какво да прави с вас, така че той просто се пери — паун — опитващ да привлече вниманието ви.
Някога тази тактика е била обща само за момичета от партита, но сега се използва все по-често, тъй като мъжете не знаят как да говорят или да се сближават с жени, които са извън техния обсег.
5) той самохвалства;
Ако той се чувства несигурен около вас, тогава има вероятност да говори за себе си и да се хвали с неща, които иначе не биха впечатлили. Сигурен съм, че ще се съгласите, че е съвсем естествено.
Той се опитва да използва успеха си в живота в своя полза и като повечето момчета, когато една жена ги плаши, това излиза съвсем различно.
6) всичко, което казвате, му се струва обидно;
Ако той се обиди от вашите коментари, отзиви или дори комплименти, има голяма вероятност да го изплашите.
Независимо дали става въпрос за романтична или професионална връзка, момчетата не винаги знаят как да приемат критика от жена и е важно да запомните, да не се сдържате само защото той може да го приеме погрешно.
7) той продължава да ви се усмихва;
Хайде, приятелю, направи крачка! Въпреки че момичетата обичат да се усмихват, много по-приятно е да говорите с човек и да го опознаете по-добре.
Ако той просто ви се усмихва и не прави нищо, погледнете през рамо, за да сте сигурни, че не се усмихва на някой друг. И след това продължете напред.
8) нещата стават неудобни;
Той не знае какво да каже или как да се държи и всичко се обърква. Той разлива храна, заяжда се с вас, защитава се и много друго.
Не е ваша работа да мислите защо е такъв. Не искате да сте с човек, който не може да ви каже, че ви харесва.
9) Той ви ревнува от другите;
Ако сте приятели и той често е наоколо и изведнъж започне да ви ревнува от друго гадже, има голяма вероятност да го изплашите.
Може би не по романтични причини, а защото продължавате да живеете живота си и той не иска да ви загуби като приятел.
10) той не може да върже изречение;
Труден разговор е съвсем реален проблем за мъжете, които се плашат от властни жени.
Основното е да направите правилното впечатление, а когато са притиснати, мъжете често се отказват.
Няма значение дали току-що сте го срещнали или познавате цял живот, ако той започне да се препъва в думите, можете да сте сигурни, че е забелязал, колко сте невероятни в действителност и му е трудно да се конкурира.
Антон Клубер
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2024/06/16-priznakov-togo-chto-vy-alfa-samka-i-bolshinstvo-muzhchin-schitayut-vas-pugayushhej/

Проблемът с инфантилизма на съвременните възрастни

Проблемът с инфантилизма на съвременните възрастни

Вече многократно е казано и писано, че съвременните възрастни имат прекомерен брой детски черти и действат в рамките на такива модели поведение, които по-скоро съответстват на детското поведение, а не на възрастно. Без да разчитам напълно на никоя теория, обясняваща това състояние на нещата, бих искал да изразя собствената си визия за проблема.
Защо децата играят? Защото това им позволява да моделират и учат в процеса на моделиране. Какво моделират децата? Свят. Този свят може да бъде реален или фантастичен, но при всички случаи той има закони, които трябва да се спазват, което се осигурява от правилата на играта. Децата са склонни да фантазират, да мислят за това, което все още не знаят за света около тях, т.е. съзнанието им е митологично. Ако говорим за измислен свят, моделиран от деца, тогава знанието за него също се характеризира с пълнота. Правилата очертават кръга от въпроси, които могат да възникнат по отношение на света, който играят и са отговорите на тези въпроси. Децата компенсират липсата на опит и знания за света, като създават алтернативни светове или живеят по правилата на алтернативните светове, достъпни и разбираеми. В играта децата се самоутвърждават.
Защо възрастните играят, и защо отказват да пораснат? Ще посоча няколко причини.
1. Възрастните чувстват, че светът около тях е неприятен по отношение на тях, статутът им в този свят е незначителен и те избират други светове, които отварят големи перспективи за развитие. А рекламата на кредитна карта на Алфа-Банк буквално казва следното:“Да станеш орк от ниво 80 също е кариерно израстване“. Рекламата е насочена към „офис планктона“, който играе компютърни игри на работното място. Не съм сигурен, че целевата аудитория беше доволна от такава откровена подигравка.
2. Възрастните смятат, че е изгодно децата да бъдат: универсална любов, снизхождение към грешките им, различни видове предпочитания с отстъпка за психологическата им възраст, липса на отговорност. Следователно в съвременния свят момчетата и момичетата често съзнателно отлагат момента на посвещението, не искат да станат възрастни или искат да бъдат герои на детските си игри, което практически няма нищо общо с реалното израстване. Това, между другото, е една от причините за упадъка, в който се намира институцията на семейството: истинските семейства не живеят според правилата, предложени от детската митология. А опитите за вкарване на живота в тези правила обикновено води до разводи.
3. Възрастните смятат, че да си дете е модерно, а е модерно да бъдеш лошо дете. В този случай не говоря за атрибутивна мода или мода в облеклото, а за модели на поведение, свързани с излъчването на популярната култура. Някои от тези модели са фиксирани в западните карикатури, някои – в телевизионни токшоута, където детските истерики на възрастните се превърнаха в черта на жанра. Някои от тях са в рекламите. Сдържаността, спокойствието, самоограничението като поведенчески черти вече не се почитат. Напротив, повишената емоционалност, изразителност (да не кажа истеричност), егоизъм и снизхождение към най-малките си капризи, са черти на представителите от съвременното потребителско общество. Тези черти се считат за нормални или по-точно икономически оправдани, тъй като стимулират търсенето на стоки и услуги, които не са от първа необходимост. Това обаче не са черти на възрастен, а на капризно и разглезено дете. Това е съвременният средностатистически жител на мегаполис, именно този тип се ръководи най-много от тези, чиито финансови възможности са малки.
4. Възрастните смятат, че детските модели на поведение, детските принадлежности, стилът на детското облекло ги правят по-живи, спонтанни, чисти – и съответно привлекателни. Това е много характерно за момичетата и жените, които експлоатират заситеността на мъжете или желанието им за чистота, или педофилския им интерес – за да ги завоюват. Има цяла модна индустрия, която произвежда дрехи, обувки и аксесоари, които превръщат жените в Момичета. Нимфетките в съвременното общество са по-търсени от нимфите.
5. Възрастните понякога се чувстват по същия начин като егоистичните деца, които не искат да имат брат или сестра, принуждавайки родителите да се съгласят и в това. Пораснали, те вече не искат да имат дъщеря или син, стават чайлдфри и това също е знак за времето. Възрастните се стремят да останат единствено дете в семейството – друга тъжна проява на инфантилизъм.
Инфантилизмът е явление, причинено от нарушаване на йерархията в семейството. Ще обясня мисълта си. Първоначално децата се подчинявали на родителите си, по-малките – на по-големите, майката – на бащата. Бащата отговарял за семейството пред Бога, а също така взаимодейства с други глави на семейства, вграждайки се в социалната йерархия. Всеки член на семейството имаше ясно определен кръг от права и задължения. По-специално, по-големите се грижеха за по-младите, това беше тяхна отговорност. А задължението на по-младите към по-възрастните беше подчинение. Израствайки, човек вече в рамките на семейството си се движеше по социален асансьор, това беше ясен и добре дошъл напредък, увеличавайки възможностите на израстването. Възрастта определя статуса. Никой не искаше да бъде подчинен на по-младите. Следователно инфантилизмът беше просто немислим: инфантилните хора се смятаха и по същество бяха глупаци.
Съвременното общество е далеч от традиционното общество. Една от проявите на инфантилизма беше господството, замесено в социалното неравенство, което позволява на богатите да отлагат израстването за сметка на материалната сигурност. Ярък пример за това е фонвизинският Митрофанушка. Същото господство обаче може да се види много по-рано: поне в руските народни и други приказки. Дъщерите на злата мащеха, за разлика от трудолюбивите доведени дъщери, са много инфантилни. Господството не е изчезнало и сега: жителите на мегаполиса са инфантилни именно защото могат да си го позволят от финансова гледна точка. Меките условия на живот водят до мекота, до женственост, но проблемът е, че при достигане на определен възрастов праг, мекотата се превръща в черта на характера.
Е. В. Чепкасов, Кандидат на филологическите науки, доцент
Санкт Петербургски хуманитарен университет на профсъюзите
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/problema-infantilizma-sovremennyh-vzroslyh

Джаджи и децата! Какво да правя?

Джаджи и децата! Какво да правя? Съвети от психолог

Много родители са загрижени, че децата им прекарват твърде много време с джаджите. В резултат на това – липса на интерес към реалния живот (комуникация с връстници, четене, игри на открито и настолни игри). В борбата с виртуалната зависимост на детето, първата стъпка трябва да бъде приемането на този факт.
Темата за нашия разговор с вас е много актуална – деца и джаджи. Как да научим детето да се справя правилно с джаджите – с полза на себе си и без да навреди на здравето и без да навреди на реалния живот? Какво точно да направите, за да предотвратите компютърната зависимост?
Превенция на виртуалната зависимост при деца
Ще дам пример от практиката, със съгласието на майката публикувам нашия разговор по темата за предотвратяване на виртуална зависимост.
„Синът ми е на 8 години и вече не може без телефон. Щом огранича времето с телефона, започва истерия. Ако съм уморена след работа, тогава силата ми не е достатъчна за дълго време. Давам телефона с условието: „Играй не повече от час“. Минава час и всичко започва отначало. Това е като някакво блато, което дърпа детето все по-дълбоко и по-дълбоко, а аз не мога да променя нищо! Кажи, какво да правя?»
Алгоритъм стъпка по стъпка
Защо виртуалният свят е толкова интересен за децата? Защото много деца в реалния свят не виждат възможности да се докажат, защото не знаят, как да намерят нещо интересно, не са свикнали да полагат усилия да научат нещо и да преодолеят трудностите. В нашето детство, когато родителите ни отиваха на работа, ние, децата, излизахме на разходка, а там животът винаги кипеше. Но нямахме алтернатива като виртуалния свят. И така от детството се научихме да живеем в тази реалност!
Да, нашите деца сега живеят в две реалности едновременно, реална и виртуална – това е факт.
Затова, моля, опитайте се да приемете този факт и спрете да губите енергия в безполезна борба с джаджите! Няма нужда да поставяте детето пред избор: или реален живот, или виртуален.
Ние, родителите (пиша и като майка на две деца – ученици), сега имаме друга, трудна задача – да научим детето да поддържа баланс между реалния и виртуалния живот!!!
Първа стъпка
Създайте „магнит“, който ще привлече детето в реалния живот.
Как? Помислете, какво е важно, наистина ценно в реалния живот на вашето дете? Защо да се връща от виртуалната реалност? Има ли къде да се върне? Вашето семейно пространство – какво е то?
Разбира се, вашата любов е най-важният „магнит“. Това е нещо, за което трябва да говорите на детето си възможно най-често. Говорете, че имате нужда от него. Когато се прибирате от работа, кажете колко сте пропуснали, че се радвате да видите детето, че се чувствате добре с него, че сте загубили, когато го няма дълго време… и, разбира се,“прегръдки“! 8-10 „прегръдки“ са необходими на детето, за да се чувства ценно, обичано, смислено.
Всяко трето дете на консултация ми казва: „родителите ми не ме обичат“. И отговарям на всяко от тях: „Обичат те! Просто често не знаят как да го кажат“.
За деца, които имат по-развито визуално-образно мислене, казваме, например: „Обичам те, както слънцето обича земята“, „любовта ми към теб е толкова голяма, колкото небето над главата ми“, „толкова дълбока, колкото морето“ и т. н.
Празнувайте през ясни, слънчеви дни – излезте с децата, за да се срещнете с доброто настроение и да хванете слънчеви зайчета върху себе си!
Говорете с децата за любовта си към тях.
Втора стъпка
Създайте интересен начин на живот! Какво ви интересува? Какви хобита, интереси има във вашето семейство? Какво можете да правите с детето си?
Много деца по време на консултации ми казват: „Родителите ми не са до мен, те са заети със собствените си дела. Те нямат нужда от мен“
Намерете време да преживеете общи моменти на радост с детето си – няма значение под каква форма и колко време ще бъде. Важно е да сте наблизо и да се чувствате добре заедно!
Ще споделя с вас примери за съвместно свободно време, което децата разказваха в класната стая (какво си спомниха/беше интересно/искам още):
„в събота правим пелмени или кнедли с цялото семейство и разказваме истории“
„през уикендите баща ми и аз караме квадроцикъл“, „ремонтираме го в гаража, аз самият мога да сменя резервна част и да затегна гайките“
„през уикендите ходим на туризъм/за гъби/горски плодове /на ски“
„играем настолни игри на любимата ни мафиотска игра“
„всяка вечер след вечеря си спомняме, какво беше добро през деня“
„разказваме смешни шеги, толкова обичам, когато майка ми се смее“
Основното е да намерите нещо, което ви интересува да правите заедно.
Трета стъпка
Научете детето си да намира реалните ползи от виртуалните игри! За да направите това, можете да зададете три въпроса:
1. Какво ти е интересно в тази игра?
Отговори на децата:
„Интересно ми е да бъда супергерой и да отблъсквам атаките на враговете“, „интересно ми е да намеря предателя в тази игра“, „интересно ми е да имам суперсили“.
2. На какво те научи тази игра? Какво разбра благодарение на тази игра?
Отговори на децата:
„Научавам се да бъда смел“, „разбрах, че има приятели, на които можете да се доверите, а има и предатели, които могат да ме накарат да се чувствам зле“, „разбрах, че имам суперсила – мога да конструирам всичко с лего конструктор“
3. Как това умение може да ти помогне/да е полезно в реалния живот?
Отговори на децата:
„Моят герой знае куп техники, помня ги и мога да ги използвам за самозащита“, „ще бъда приятел с някой, на когото мога да се доверя и няма да бъда приятел с някой, който може да ме обиди“, „Ще помоля майка ми да ме запише в роботиката – искам да проектирам роботи“.
4. Помолете детето си да рисува, да слепва, да изобразява мълчаливо (само с жестове), да пее, да разказва, да играе по роли това, което му е интересно от виртуалната игра.
Основната задача на този етап е да преведе интереса на децата от виртуалната реалност в реално преживяване!

Четвърта стъпка

Научете детето си да бъде потребител на продуктите на виртуалния свят, а не само ползвател.
Ползвател е този, който безсмислено и неконтролируемо консумира продуктите от „виртуалния пазар“ – игри, социални мрежи. Потребителят е този, който знае как да използва джаджи и виртуална реалност като ресурс – за развитие и обучение, за разширяване на хоризонтите, за придобиване на нови полезни умения, за кариерно ориентиране и самоопределение.
Разгледайте сайтовете за кариерно ориентиране с децата си („отидете онлайн“, уебсайта на Г.В. Резапкина и т. н.) и поговорете с тях за целите за бъдещето. Запишете детето си на курсове, кръгове, секции, които му харесват, и които ще са полезни в бъдеще.
Заедно с детето овладейте виртуалното пространство, показвайки му, как можете да научите нещо полезно. Създайте ситуации на успех за детето си, в които то може да се реализира.

Пета стъпка

И последната, пета стъпка – контролирайте използването на джаджите, поддържайте „линия на поведение“.
Както можете да забележите, контролът е на последно място – ако не сте направили първите четири стъпки, тогава е безсмислено да забранявате джаджи. Това ще доведе до бунт и вътрешната нужда във виртуалния свят само ще се увеличи!
Ето какво казват децата за реакциите си, когато им отнемат джаджи:
„плаках и крещях, ядосвах се и откачах“ и т. н.
Мисля, че вие сами можете да дадете много примери – децата реагират така, сякаш светът им се е рухнал. Поне половината. И това наистина е така.
Как да контролираме правилно?
1. Първо, спокойно, без натиск, обяснете на детето си правилата си (например):
Правило за ограничение във времето. „Можете да прекара не повече от 1 час на телефона“.
Когато има контакт и детето почувства вашата любов, можете просто да се съгласите с него.
Правилото дневен режим. „Нека се съгласим, телефонът ти е с теб, след като си свършиш домашното“.
Когато детето има организиран дневен режим, спокойно ще намерите време за всичко.
Правилото за баланс. „Виртуалният живот е само допълнение към интересен, богат реален живот (учене, спорт, приятели, хобита и т.н.)“.
Когато денят на детето е пълен с интересни събития, тогава то лесно ще се справи с това ограничение.
Правилото за „естествените последици“. „Ако направите (това и онова), последствията ще бъдат (такива и такива).
Когато детето разбере, че получава последствия за всяко свое решение, тогава то става отговорно и независимо, и приема това правило.
2. Направете това, което обещахте – контролирайте! Следвайте тези правила без изключения!
Детето е вашето огледало, ако сте последователни, тогава постепенно детето ще свикне с новия начин на живот!
Автор Евгения Иконикова
Превод: Йосиф Йоргов
https://econet.ru/articles/gadzhety-i-deti-chto-delat-sovety-psihologa

Закриване на портали

Закриване на портали

Наближава времето, когато всички портали ще се затворят. За земляните. С изключение на един. И само онези души, чиито вибрации съответстват за портала на свободата или за портала на светлината, ще могат да се въплъщават на тази платформа.
Земята ще бъде обновена – Нова Земя.
Сега във вашето пространство има пет от най-големите асоциации. Това са вибрационни портали, те съществуват независимо от вашата среда, семейна или професионална принадлежност и т.н.
Това са вибрационни портали. Всички те са създадени от Създателя за еволюцията на човешкия вид след последната катастрофа с планетарен размер. Ядрена зима, наводнение, топене на ледници.
Така че, дори в едно семейство може да има представители на различни портали. Вашето пространство е неравномерно. Може да се каже, че е многоизмерно, многопластово. Това е много координирано – сложно – образование, което сега не е видимо за всички.
Все още човек може, изразявайки волята си, да започне да се променя и той ще бъде преместен в портал с по-висок вибрационен компонент.
След затварянето на порталите това вече няма да е възможно.
За цялото това въплъщение, вашето местообитание, до какво ниво сте се развили, ще има съвсем ясни контури и планът на душата е съставен за следващите животи. Или ще има разпад.
Мнозина вече имат друга платформа.
На всички ви беше дадено много време.
Свършва.
Дори сега все още можете да се промените.
Но скоро ще бъде твърде късно.
Много души на жителите по планетата вече се готвят да се въплътят на друга платформа, подходяща за тях, или – за пълно разпадане.
Всички бяха предупредени предварително.
Все още има избор. Всеки.
Времето за избор на прехода приключва.
Вече свърши. Почти.
Първият е порталът на тъмните. Принудителна мярка. Много е трудно да излезеш от тъмнината. Но някои от вас започнаха от там.
Портал за ботове.
Това са хората, които през живота си са избрали тъмния път, за тях всичко е определено. Съзнателно разпространяват лъжи, манипулират съзнанието на хората, въвеждат се в страхове заради желанието да продължат своето господство и да печелят от страданията на другите, търсят си роби.
Това включва и всички, които подкрепят дигитализацията, съзнателно създават електронен концентрационен лагер за човечеството, контролират технологиите в ущърб на човешката раса, на конкретен човек, организират войни и конфликти; също така тук са всички, които посвещават живота си на информационните технологии, програмирането, технократичния път за развитие на цивилизацията и дори не осъзнават съществуването на съвест и интуиция, на творчество, не развиват своята божественост…
Душата е напълно блокирана или липсва.
Самата дума „душа“ предизвиква гняв, раздразнение.
Този Портал се затваря. В цялата Вселена. Завинаги.
Вторият Портал е порталът на адептите. Вибрациите са малко по-високи.
Той споделя, но всички те са обединени от едно нещо – такива хора принадлежат към някаква егрегориална общност. Цялата им енергия, тоест, насоченото внимание, върви строго в една посока. Религиите, например, политиката е втората огромна общност. Това е, когато цялото ви внимание отива за поддържането на егрегора, а не на вашето тяло, не на вашето духовно развитие, няма връзка с вашето висше Аз, вие по никакъв начин не сте свързани с духа.
Може да има различни формации. Някои в медицинския егрегор, някои в образованието, някои в семейния егрегор и т.н. Основното общо с порталите с ниски вибрации е, че няма връзка с клана, няма енергия от рода.
Повърхностни идеи, липсата на творческа енергия, която по принцип се дава на човек от неговия вид, на природата, грижа за нея, липсата на пряка връзка с източника на всичко, което е, и нежеланието да се развива вибрационно по-нататък – това са характерните черти на такива личности.
Обобщавам. Ако цялото ви внимание вместо към себе си, към вашата душа, вашия дух, вашето съзнание, вашето тяло в творчески дух и посока на развитие, подхранва някаква негативна структура с ниска вибрация, при това – осъждайки, критикувайки, завиждайки, обиждайки или – страхувайки се, тогава вие попадате в този Портал.
Този Потал също се затваря за земляните.
Третият Портал е порталът на сивите.
Най-големият. Портал за тези, които са подминали първите два, но например не са успели да преодолеят страховете и живеят и до днес в затворения си свят в състояние на жертва. Тук всички негативни емоции и състояния са храна за субектите, които обсебват хората, които са енергийни батерии за тях.
По правило това включва тези, които живеят или са живели според ясни инструкции, според инструкциите отгоре, според правилата, независимо от съвестта, законите, залозите. Може би несъзнателно. Душата все още е блокирана или вече напълно мълчи.
Например, вие сте с образование на еколог. Всичко, което е необходимо от вас, е да подписвате документи за изграждане на съоръжения, защото имате собствено „висше“ образование. И без да търсите, без да използвате естествения си усет за опасностите от обектите, вие поставяте подписа си и получавате заплата за това. Или, обратно, докато не ви платят, не подписвате нищо. За вас човечеството все още не е разкрито.
Почти всички системни хора са правили това преди. Някой все още е там… Но това е техният избор, такава душа сама ще избере разпадането след прехода.
Тук всички седят пред телевизорите, без да си показват носа, само наблюдават какво се случва с надеждата, че всичко ще се получи без активното им участие, без тяхната истина чрез думи и действия.
Те също подлежат на закриване.
Затваряйки се, порталът вече няма да пусне нито една душа през себе си. Както всеки друг, с изключение на последния, порталът на свободата или – портал на светлината.
Тези от вас, които са се придвижили, съзнателно развивайки се по-нататък, преминават към четири, това е междинен етап към светлината в себе си, към изобилието, към радостта и абсолютната свобода.
Четвъртият Портал е порталът на хората, които търсят изход чрез собственото си осъзнаване. Той е преходен. От него все още можете да се върнете назад и да се придвижите напред – към 5Д.
Това ще бъде труден избор. Но за тези, които са избрали свободата, радостта, пътят назад ще бъде затворен от техния избор.
Емоциите, мислите, творческата посока на мисленето, насочени само към духовната еволюция и вътрешния свят, към радостта, спокойствието, благодатта, тишината и спокойствието – пълно наблюдение на себе си, наблюдение отвътре навън, а не обратното – са основните характеристики на тези, които сега са на това място.
Този Портал също се затваря. Трябва да вземем решение.
Пети Портал. Всеки иска да бъде в портала на свободата или в петия портал, портала на светлината, единственият, който дава възможност да се движим между всички портали по желание, защото човек е преминал в петото измерение на съзнанието, независимо дали е по-високо, но едно желание тук не е достатъчно – това е огромна работа, която никой освен самия човек не може да извърши.
Ако сте постигнали това състояние, никога няма да искате, при никакви обстоятелства, да намалите вибрациите си. Пускате и винаги отново в него, в това плодородно място за душата си, това е вашият Рай, вашата райска градина, която усърдно поливате на час, всяка минута, там изграждате новия си живот, връщате се. Целият път вече е изминат, а някои от вас – дори за едно въплъщение.
Сиянието на всеки от вас се вижда, чува се, както и вашите мисли – сега всички сте на дланта на Твореца – източникът на всичко, което е, и няма да отидете никъде, няма да се скриете.
Тези от вас, които вече са свободни, могат по своя воля да се движат между порталите, тъй като тяхната вибрационна съставна част, торсионното поле, е много силна, тя може да изтрие всякакви граници, да проникне във всякакви структури с цел да помогне на нуждаещите се да облекчат съдбата си. Те, като ангели в плът, носещи светлина и радост в себе си, както и за всички, които са се изгубили, излизат на друг кръг в своето духовно развитие още през това въплъщение, ще имат способността да живеят повече от хиляда години в тялото си, защото са необходими на своя род, за да го поддържат. Необходими са на създателя, Твореца на всичко видимо и невидимо. Основното, което ги обединява, е аскетизмът, това е щедрост и т.н.. Какво? Любов, доброта, съпричастност, светлина, знание, истина и т.н… И… непрекъснат духовен растеж.
Най-важното е истинската вяра.
Просто намирайки се на някое място в пространството, такива съзнания предават всичко, което се намира в тях. Почувствайте границите на място, което може да сте пренаредили. Може би вече ги няма? Усетете, как се развива местността, в която живеете. Ако творческият процес е активен, вижте в какъв радиус – това означава, че се е случило и с вашата помощ.
А ти просто си. И, мълчаливо, съзерцавайки външното, наблюдавайки, изпращате на всичко, което е, на всички, които са, вашите вътрешни благословии, както и на себе си. Психично. Текст. Изражение. Жест.
На вас, които сте преминали в пето, ще ви бъде предоставена свобода за избор във всичко, включително времето на живота на Новата Земя. Паралелна реалност ви се разкрива чрез вътрешни настройки към източника, вие сте проводници на истинско знание, представители на еволюиращ вид – човек от Шестата раса.
Някои от вас вече се движат по пътя към Седмата раса. Водят ви много силни същности, самият източник винаги е във връзка. Всички двадесет и четири часа на ден.
Вие оставате на тази планета за обучение на нова раса от хора, за предаване на знания, за продължаване на еволюцията на човешкия вид.
Напълно Вярно!
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article16787-zakrytie-portalov

Ситуации, когато е по-добре да премълчите

Ситуации, когато е по-добре да премълчите (според психолозите)

В свят, в който често сме насърчавани да изразяваме активно своите мисли и мнения, изборът да премълчите може да изглежда необичаен. Има обаче много ситуации, при които мълчанието се превръща в най-ефективната форма за комуникация. Мълчанието не е просто липса на мнение, а мощен инструмент, който може да изрази уважение, да насърчи интроспекция, да облекчи напрежението и дори да разкрие истината. Понякога най-важното нещо, което можете да кажете, е да не кажете нищо.
Нека разгледаме случаите, когато според психолозите е най-добре да си мълчим.
1. Когато сте ядосани или разстроени;
Силните емоции могат да затруднят ясното мислене и вземането на рационални решения. Това е така, защото емоционалният център на нашия мозък, амигдалата, се претоварва, оставяйки префронталната кора — логическата част на мозъка — извън процеса. В това състояние думите ви може да не отразяват истинските чувства и намерения. Рискувате да кажете нещо обидно и да съжалявате.
Мълчанието дава възможност да се успокоите и да съберете мислите си, преди да ги изразите. Това не означава, че трябва да потискате чувствата си. Важно е да ги изразите, но в спокойна и обмислена форма. Когато гневът или скръбта ви завладеят, направете крачка назад, вдишайте дълбоко и мълчете, докато не се почувствате по-спокойни.
Мълчанието не е слабост, а мощен инструмент, който може да помогне на вас и на хората около вас да се разберете и почувствате по-добре. Използвайте го разумно.
2. Когато някой излее душата си;
Когато приятел или любим човек споделя своите преживявания, може да изглежда, че най-добрият начин да помогнете е със съвет или да предложите решение на проблема. Психолозите обаче твърдят, че в такива моменти мълчанието може да бъде най-ефективната реакция.
Самото присъствие и слушане може да бъде невероятно полезно за човека, който споделя емоциите си. Това му позволява да изразява и обработва своите мисли и чувства, вместо да ги потиска. Мълчанието ви показва уважение към способността им да се справят със собствените си ситуации и да намерят свои собствени решения.
Мълчанието в такива моменти не означава безразличие или липса на съпричастност. Излъчва разбиране, търпение и състрадание. Така че следващия път, когато някой ви разкаже за проблемите си, не забравяйте, че понякога най-доброто нещо, което можете да кажете, е да не кажете нищо.
3. По време на преговорите;
Мълчанието също може да бъде мощен инструмент при преговори. Когато залозите са високи и се стремите към най-добрия резултат, е изкушаващо да запълвате всеки момент с убедителни аргументи и контрааргументи. Мълчанието обаче често може да е по-убедително.
Когато мълчите, създавате психологически натиск, насърчавайки другата страна да говори повече, може да разкрие повече информация, отколкото са планирали. Това ви дава предимството да разберете по-добре тяхната позиция и да разработите следващата стъпка.
Затова по време на преговорите не бързайте да запълвате тишината. Приемете я и я оставете да работи за вас. Мълчанието може да бъде стратегически съюзник, който да ви помогне да наклоните везните във вашата посока.
4. Когато някой скърби;
Скръбта е дълбоко лично и индивидуално преживяване. Когато някой, на когото държите, преживява болката от загуба, може да е трудно да намерите правилните думи. Понякога може да се страхувате, че думите ви могат неволно да наранят повече или да изглеждат неискрени.
В такива моменти изборът мълчание може да бъде най-състрадателният отговор. Утешителното присъствие често говори по-силно от всякакви думи. Седейки тихо до човека, държейки ръката му или просто споделяйки мъката му, можете да му дадете усещане за подкрепа и солидарност.
Не забравяйте, че мълчанието ви не е пренебрежение. Това е нежно признание на тяхната болка и свидетелство за вашата готовност да споделите трудения момент. Дори и да не кажете нищо, само вашето присъствие може да бъде източник на дълбок комфорт.
5. Когато искате да клюкарите;
Дори информацията да изглежда безобидна, тя все още е нечия лична история, а не наша.
Решението да мълчите в такива моменти показва уважение към личния живот на другите. Мълчанието в този контекст изпраща мощно послание за вашите ценности и характер. Така че, когато клюките започнат да се въртят наоколо, помнете силата на мълчанието и изберете правилния път.
6. Когато думите ви могат само да влошат нещата;
Има моменти, когато се оказваме в разгара на разгорещени спорове и емоциите са извън класациите. Желанието да запазите последната дума или да докажете, че сте прави, може да бъде непреодолимо. Ако обаче думите ви само влошат ситуацията или провокират по-нататъшна враждебност, време е да прехапете езика си.
Това не означава признаване на поражение или признаване на нечия гледна точка. Това е признание, че в момента думите ви по-скоро ще предизвикат конфликт, отколкото да разрешат проблема. Изборът на мълчание в такива случаи демонстрира сила и зрялост. Това показва, че разбирате: спечелването на един спор не си струва развалена връзка.
Така че, когато напрежението се повиши, поемете дълбоко въздух, изпуснете го и оставете тишината да успокои оборотите.
Марина Карасева
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/samorazvitie-lifestyle/2024/06/6-situaczij-kogda-luchshe-promolchat-po-mneniyu-psihologov/

Влиянието на съвременните медии

Влиянието на съвременните медии върху нарастването на абортите и ерозията в семейството

В съвременния свят, доминиран от медиите, все по-често се придобива илюзията за осъзнатост при вземането на решения, хората сякаш правят правилния избор. При обработката на огромно количество информация, идваща от всички страни, както от радиото, така и от телевизията, а в дигиталната ера все повече и повече от много портали в интернет, грешният избор става следствие от все по-агресивната пропаганда на безчовечността, на злобата, на безотговорността, както и култивиране на антисемеен модел за поведение. За съжаление, съответно, повечето не се занимават с причината, а с следствие, което води най-често до ужасни примери, а понякога и до фатални.
Закъснялата реакция или както казват хората, „подир дъжд качулка“ не решава проблема, тъй като източникът на всички проблеми е скрит в ценностите и модела на поведение. Подчертавам това, защото много групи (сред които има публични личности – естрадни шоута, забавни програми) се опитват да наложат своя, в по-голямата си част, причудлив модел като ориентир. Основната цел на дехуманизацията са и хората, особено по-младото поколение, които от раждането си използват „умни“ телефони и компютри, копирайки модела на поведение от много публични личности под формата на информационна атака. Самата теория на социалното моделиране показва, как чрез медиите да се създаде човек с предварително зададени параметри на поведение. Просто казано, създавайте зомби биоробот.
Целта на всичко това е ясна – да се разрушат ценностните ориентации на съвременното общество или по-скоро да се сведат до плътските удоволствия и материално обогатяване (от 2 до 0). Съвременният свят е пренаситен, произвеждаме повече от необходимото – „от иглата до парния локомотив“.
Необходимостта да купувате нов модел телефон всяка година се насажда, следвайки така наречените модни тенденции и други подобни. По този начин човек престава да бъде „мярката на всички неща“, а в мярка се превръща всяка глупост. Има и отговорност на родителите, които са длъжни да се грижат за детето си и да му осигуряват любов, внимание и радост, а не да „компенсират“ всичко това, като купуват различни ненужни неща, които децата избират, защото „екранът“ им ги предлага.
Необходимо е да се посветите на децата, а не да ги оставяте на произвола на световната мрежа, на алгоритмите и твърдата маркетингова среда. Моделът „вземете всичко безплатно от живота“ води до разруха. Вулгарните списания и таблоиди активно популяризират секса като забавление, а не като божествена връзка между две души, обединени в любов и стремящи се за разширяване на Рода. И се подиграват с телегонията, с майчинството като цяло, а какъвто и модел на тази матрица да вземете, всеки е еднакво вреден. Има поговорка, която казва: „кажете на човек 100 пъти, че е прасе и на 101 път ще започне да се валя в калта и да грухти“.
Всички споменати стратегии са механизми за самоунищожение, особено насочени към младото население, чиято психика е по-пластична. Феминистката зараза се разпространява на изток със светкавична скорост. Жената, забравяйки, че е преди всичко представителка на по-слабия пол и майка, под влиянието на феминизма вече не иска да върти дома си, а се съгласява да бъде, така да се каже, рента, да бъде метлата и лопатата в пазара на труда при дивия капитализъм.
Така наречената „феминистка еманципация“, всъщност, е освобождаването на жената от семейството. Такава измама не е записана в най-новата история, тук преминахме от класова борба към борба между половете. И в Сърбия, и в Русия ситуацията е изключително лоша. Броят на абортите се е увеличил, въпреки че в дългосрочен план това има много последици, включително най-лошото – унищожаването на репродуктивната система. Пренебрегва се и фактът с така наречения „медицински канибализъм“ или, както го наричам, „бизнес, основан на смъртта“, т.е. използването на останки, които се препродават на много козметични центрове и лаборатории за експерименти с лекарства от ембрионален материал. Тази „рентабилна суровина“ стана много търсена. Създаден е и патентован метод за трансплантация на клетки от фетална тъкан. Тези „лекарства“ се използват за повишаване на либидото и потентността.
Най-голямо търсене се наблюдава сред богатите, които се нуждаят от подмладяване. Ръководейки се от крилатата фраза на другаря Сталин: „критикуваш – предлагаш, предлагаш – работи, работи – отговаряй“, аз смятам, че трябва да се започне преди всичко от социално ниво, формирайки обща международна федерация от организации със сходни програми, които впоследствие биха могли да преминат и на друго световно ниво.
Разбира се, в сътрудничество с представители на вероизповеданията, както и с увеличаване на мисионерската дейност, защото не е достатъчно просто да се забрани нещо, но и да се създаде просветление. Примерът с Полша (където абортът е разрешен само в случай на кръвосмешение, изнасилване или когато бременността застрашава живота на майката), с Тексас, както е важната и позиция на папата, че Ватикана остава против абортите. Необходимо е също така активно да се работи по правните аспекти за подкрепата на семейството и семейните ценности в сътрудничество с държавни органи като Министерството на образованието, Министерството на социалната работа и министерствата на здравеопазването. Бих предложил също да се строят паметници на неродени деца във всички региони. Колкото повече се фокусираме върху темата, толкова по-добър ще бъде резултатът.
Стефан Игоревич Вукович, Президент на Евразийския дипломатически център, представител на Международната асоциация „генерали на мира-за мир“, член на главната работна група по въпросите на децата и младежта на ООН.
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/vlianie-sovremennyh-smi-na-rost-cisla-abortov-i-eroziu-semii

Конвейер за производство на морални инвалиди

Конвейер за производство на морални инвалиди

Аз съм детски психолог и понякога съм ужасно претоварена. Основният ми проблем са родителите на малките ми клиенти, които сами ги побъркват. Не знам дали лично аз съм такава „късметлийка“ или всъщност почти половината от децата, които са насочени към психолог от лекари или учители със съмнение за различни разстройства (така повечето клиенти идват при мен) имат същата диагноза: околните възрастни са идиоти.
Четиригодишно момченце се държи агресивно, напада други деца на площадката и обижда сестричката си. Само след десет минути общуване с майка му и втория му баща всичко е очевидно. В семейството дори възрастните не знаят думите „съжалявам“, „моля“ и „благодаря“; а обикновено общуват, като си крещят, заканват се „ще те ударя“ и т.н. Най-милото нещо, което казаха на детето пред мен беше „Млъкни, копеле!“ И като цяло, изглежда за втория баща на детето (застаряващ бездомник, който според паспорта е над четиридесет, а според ума е на 13-14 години), че трябва да научи детето да отговаря на баба си с „Млъкни, стара кучко!“ – страхотна остроумна шега. Като цяло момчето няма никакви отклонения, просто прилича на родителите си.
Шестгодишното момиче Саша говори за себе си в мъжки род и се опитва да убеди всички, че е момчето Саня. Разстройство на половата идентичност? Няма значение. Просто мама и татко искали втори син и от ранна детска възраст казват на дъщеря си, колко е жалко, че не се е родила момче, а като отговор на всека слабост казват: „Защо си като момиче? !“ (здравей, гараж, детето ти всъщност е момиче!), а молбата за закупуване на красиви обувки се възприема като знак, че дъщерята ще порасне проститутка – тя вече знае тази дума много добре. В същото време момичетата бягат от по-големия си брат, сякаш е мръсен: той е момче. Саша, естествено, има две възможности: или завинаги да се признае за второкласен човек, или да се опита по някакъв начин да стане първокласен човек. Тя избра последния вариант и това е напълно нормално за човек със здрава психика (дори и да е малка). Не е нормално да бъркаш така в главата на умно и недоразвито момиче още преди училище!
Първокласникът непрекъснато се опитва да бръкне в гащите на други деца, застава зад тях, имитирайки полов акт и убеждава момичета да направят стрийптийз… Аларма вдигнаха родителите на момиче, на което то предложило, цитирам, “смучи ми пишката” за шоколад. Повишеният интерес към тази тема в такава ранна възраст може да е симптом на няколко по-големи проблема. Или детето е покварено, или има сериозен хормонален дисбаланс (хормонален набор на възрастен в тялото на дете), или някакви проблеми с кората на главния мозък… Оказва се обаче, че бащата на детето смята за напълно нормално да гледа порно на компютъра в присъствието на сина си: „Какво има, той е малък и нищо не разбира. И ако разбере, нека порасне мъж, ги-ги-ги.”
Десетгодишно момиче буквално мрази всички момчета и всякакви намеци за междуполови отношения, а съседът по чин, който ѝ казва, че е красива, я вбеси и му счупи носа. Разбрахме, че цялата ситуация е възникнала заради майката на момичето. Тя е самотна майка. Жена с бурен, но не много щастлив личен живот. Поредица от „нови татковци“, някои от които не издържат и три месеца (а един от тях биеше момичето) и „с нея сме като приятели, всичко ѝ казвам“. Тоест майката направи дъщеря си доверителен човек. От ранна детска възраст детето знае кой от „чичовците“ на майка му има проблеми с потентността, кой има ревнива жена, която изчаква майка му във входа на работата (след което трябваше да наложи два шева на лицето си), кой „е скъперник, не си е купил дори пръстен, от когото е направила три аборта и т.н. Мама искрено вярва, че подготвя момичето за зряла възраст. Момичето вярва, че „възрастният живот“ е просто безкрайни битки с нечии жени, с аборти и еректирали пениси, и ще вижда всичко това до гроб (в този случай е трудно да не я разберете).
Десетгодишно момче. Рядък случай: детето е доведено от майката. С молбата „Направи нещо, то дразни бащата“ (по принцип търсенето на „бутон“, който може да се натисне, за да бъде детето удобно, е любима тема на родителите, които сами водят децата си). Като цяло ситуацията е почти класическа: бащата от време на време намира нова любов и си тръгва заради нея, след това мама го „печели“ обратно с борш и копринени халати, в семейството е идилия за известно време и отново всичко се повтаря. Интервалите стават все по-кратки и по-кратки, а детето като цяло „съсипва всичко“ – третира баща си като баща, а не като източен падишах. Наскоро – само си помислете! – помоли родителя, страдащ от махмурлук, да му помогне да реши задача (беше напсуван и получи такъв шамар, че полетя към стената). Отговорът „По-добре, по дяволите, да предпиша лечебни удари за таткото!“, Разбира се, не е в обхвата на професионалната етика, но това е може би основното нещо, което ми идва на ум в този случай.
Всички описани случаи са буквално в рамките на последния месец. Досега всички тези (и много подобни) деца са просто нормални деца, които не са имали късмет със семейството си. Но ще мине много малко време – чуждите деца, както знаете, растат много бързо – и ще се превърнат в напълно пораснали, напълно оформени вампири, които ще осакатят следващото поколение деца. И не знам, как да спра този конвейер за производство на морални инвалиди.
Превод: Йосиф Йоргов
https://ecology.md/ru/page/konvejer-po-proizvodstvu-moralinyh-kalek

Признаци, че женската ви енергия е блокирана

Признаци, че женската ви енергия е блокирана и как да си я възвърнете

Женската енергия е сила, която дава възможност на всяка от нас да се чувства силна, уверена и готова да поеме нови предизвикателства. В съвременните реалности обаче често се сблъскваме с предизвикателства и бърз ритъм на живот. Непрекъснато тичаме нанякъде, похапваме в движение, мислим как бързо да свършим всички работни, домакниски и какви ли не още други задължения.
Тези стресови фактори оказват не особено благоприятно влияние върху душевното ни и емоционално състояние, довеждайки магическата ни женска енергия до чувствителен спад и изтощение. Нека да видим какво може да направим, ако неусетно се окажем заложник на такава ситуация. Психолозите разкриват 5 признака, че женската ни енергия е блокирана и как можем да си я възвърнем:
1. Никога нямате енергия
Липсата на сила и състояние, близко до бърнаут, е един от най-очевидните признаци, че женската ви енергия е на нула. Първото и най-важно правило кут е: ако сте уморени, възстановете се. Но по някаква причина всеки от нас поне веднъж е забравял това правило под предлог „Ще работя още малко и след това определено ще си почина“. Но както природата не обича празнотата, така и тялото ни, което не е от желязо, изисква внимателно отношение и баланс между работа и почивка. Опитайте се да отделяте повече време за релакс. Медитация, йога или дори само разходка на чист въздух могат да ви помогнат да възстановите женската си енергия.
2. Изпитвате негативни емоции всеки ден
Физическото ни състояние зависи от нашите емоции. Чувствата и мислите ни са в основата на личното ни благосъстояние. Ако моментите, в които сте раздразнени, обидени или дори ядосани без причина ви навестяват по.често през деня, замиклете се дали не сте заобиколени от хора, които предизвикват тези негативни емоции. Освободете се от тези разяждащи душата ви чувства, като се постараете да обръщате повече внимание на емоциите си и да се научете да ги управлявате. Погледнете внимателно заобикалящата ви среда и ако има някой, който действа на съзнанието ви токсично, стойте далеч от него.
3. Отлагате или се отказвате
Започнали сте все да отлагате плановете, отговорностите и мечтите си си за по-късно или дори сте се отказали от тях по средата. Какво можем да кажем за сложните проекти, креативността и новите начала. Как да си възвърнем желанието за успех и израстване? Най-важният трик тук е да правите това, което обичате. Опитайте се да си поставите ясни и конкретни цели, които ще ви мотивират. Намерете хобита или дейности, които ви харесват, винаги опитвайте нови неща, не стойте на едно място.
4. Искате да се дистанцирате от другите хора
Забелязвате, че започвате да избягвате общуването с приятели и семейство и също така се чувствате неудобно в големи групи. Това може да се дължи на факта, че взаимоотношенията винаги са обмен на енергия. Когато само давате енергия, без да получавате нищо в замяна, вашата женска енергия постепенно се блокира. Как да коригирате това? Опитайте се да се свържете с креативни и добронамерени личности, с хора, отворени към вашата личност и интереси, с приятели и близки и общувайте, колкото се може, по-често с тях. Това ще ви помогне да се почувствате свързани със света около вас, обичани и вдъхновени.
5. Почти не мислите за себе си
Съвременните жени са принудени да играят няколко роли в живота: съпруги, майки, бизнесдами. И на всеки фронт трябва да се представят перфектно. Но идва момент, когато започвате да се обърквате от всичко това. Постоянно се грижите за другите и техните нужди, но забравяте за собствените си такива. Не забравяйте, че почивката е също толкова важна, колкото и работата. В такива моменти е от значение ясно да очертаете ролите си, да не се натоварвате много и да се опитвате да отделяте повече време за себе си. Включете в делничните си ангажименти и режим „време за мен“. Когато насрочите нещо в календара си, ще бъде по-трудно да го отмените или пропуснете. Помислете над това сериозно!
Автор Антония Михайлова
https://woman.bg/article/2023121313044630103

9 съвета за хора с ниско самочувствие

9 съвета за хора с ниско самочувствие

Ако редовно следите публикации на известни дами в социалните мрежи, със сигурност неведнъж сте забелязвали, че понякога дрехите и формата на тялото им нямат значение. Това, което ги прави истински секси е тяхната самоувереност. Как да се сдобиете с такава? Вижте в следващите редове.
Развивайте навиците грижа за себе си;
Точно както отношението на другите към вас в миналото се е отразило значително на вашето самочувствие, начинът, по който се отнасяме към себе си всеки ден, влияе върху това как се ценим. Грижата за себе си включва неща като: здравословна диета; осигуряване на достатъчно сън; редовни упражнения; практикуване на добра хигиена; отделяне на време за неща, които ви харесват; носене на дрехи, които наистина харесвате и др. Чувството, че не сме във форма, че сме изтощени, непривлекателни и нещастни, ни прави много уязвими към чувствата на несигурност, апатия и депресия.
Записвайте постиженията си;
Запишете всичките си постижения на лист хартия или във файл. Това може да включва и предмети като: трофеи, награди, сертификати, дипломи, научни степени, благодарствени картички или други документи, които по някакъв начин показват признание към вас. Не забравяйте също, че не е нужно да се фокусирате само върху големите си постижения, а можете да поддържате списък с по-незначителни победи. След това прекарвайте известно време поне веднъж седмично, разглеждайки тези постижения и поздравявайки се за тези успехи.
Поискайте обратна връзка от хора, които ви познават и ценят;
Един от най-добрите начини да подобрите представата за самите себе си е да получите честна и точна обратна връзка от хора, които ви познават и ценят. След като я получите, борете се с желанието да я отхвърлите, тъй като това е често срещана реакция за всеки, който не е свикнал с положителна (или отрицателна) обратна връзка.
Практикувайте дейности, които харесвате;
Като се отдадете на себе си и грижата за самите вас, вие показвате на самите себе си, че заслужавате да се отнасят добре с вас. Това може да включва практикуването на дейности, които обичате да правите като: четене, ходене на кино, среща с приятел, игра с домашен любимец, разходка, каране на колело или масаж. Списъкът е безкраен, в зависимост от това какво ви харесва.
Престанете да се сравнявате с другите;
Сравняването на себе си с другите може да помогне на вашето самочувствие, ако се сравнявате с хора, които са по-малко квалифицирани или талантливи от вас. Въпреки това, повечето хора, които се борят с проблеми със самочувствието, правят обратното и се сравняват с други, които ги превъзхождат в областите, които ценят и следователно в крайна сметка се чувстват победени. Вместо това сравнете себе си със себе си и потърсете напредъка, който сте постигнали в стремежа си към компетентност и успех.
Помагайте на другите;
Помощта към другите, независимо дали чрез вашата работа, чрез доброволчество или чрез дарение, ще ви изпълни с чувство на гордост и постижение. Това постижение на свой ред подхранва нашето положително чувство за себе си.
Живейте живота си съзнателно;
За да се справят с чувства или събития, много хора живеят живота си в отричане на много нива. За съжаление, не можем да се справим ефективно с това, което не осъзнаваме, и тогава си даваме причина да се борим със самите себе си, когато проблемите не са решени. Като сме наясно с всичко, което се случва както във вътрешния ни свят, така и във външния, можем по-ефективно да се справяме със ситуациите, което от своя страна изгражда самочувствие.
Спрете да се стремите да угодите на всички;
Хората с ниско самочувствие могат да се почувстват длъжни да кажат „да“ на молбите на другите. Те често поставят помагането на другите пред собственото си психично здраве. Това може да доведе до претоварване, независимо дали е на работа или в личния ви живот, пише az-jenata.bg. Това от своя страна е и причина за появата на много стрес. Хубаво е да си полезен и подкрепящ, когато можеш, но самочувствието ти в крайна сметка страда, когато обвържеш собствената си стойност с това колко правиш за другите.
Излезте извън зоната си на комфорт;
Хората с ниско самочувствие са склонни да избягват предизвикателствата и новите възможности. Това може да се дължи на страхове или неувереност в себе си. Но когато успеете в по-голяма или по-малка степен, вие показвате на себе си, че можете да устоите на трудните моменти. Излизането извън зоната ви на комфорт не означава, че трябва да се хвърляте в изключително неудобни ситуации, а че просто сте готови да опитате нови неща, дори ако попаднете в трудни обстоятелства.
Божидара Найденова
https://fakti.bg/life/887534-9-saveta-za-hora-s-nisko-samochuvstvie

Как се саботираме сами

Как се саботираме сами

Често ние сами се саботираме с поведенчески модели, които не са в съответствие с нормалното ни психическо състояние и ни карат да се чувстваме разочаровани и унили.
„Разпознаване признаците на саботаж (и всеки модел на поведение, който не е типичен за вас и ви кара да се чувствате блокирани) е първата стъпка към промяна,“ написа терапевтът Анна Де Фрейтас в Инстаграм профила си.
Тя сподели признаците, по които можем да разпознаем, че сами се подкопаваме, както и няколко начина, по които можем да разчупим модела.
Отлагане: Действието на оставяне на работа за по-късно често се свързва със страх от провал или несъвършенство. Най-добрият начин да се справите с това е като разделите задачата на по-малки и управляеми цели.
Отрицателно отношение към себе си: Често суровият вътрешен критик ни говори и ни кара да се чувстваме като неудачници. Можем да се борим с вътрешния си глас с положителни твърдения, които възвръщат вярата ни в нашите способности. Добре е да отчитате положителните си и силни страни и да показваме вяра в себе си.
Перфекционизъм: Често чакаме идеалното време, за да се заемем със задача, защото сме претоварени със страх от провал. Трябва да разберем, че съвършенството е недостижимо. Вместо това трябва да се съсредоточим върху постигането на напредък.
Страх от провал: Постоянният страх от провал често ни отблъсква от изпълнението на задачите ни. Вместо това трябва да приемаме всичко като възможност да учим и да растем.
Прекалено ангажиране: Прекомерното ангажиране с най-различни занимания може да доведе до стрес и прегаряне. Трябва да поставим граници и да се научим да подреждаме по приоритети задачите си.
Събина Андреева
https://fakti.bg/life/888991-5-nachina-po-koito-se-sabotirame-sami
P.S. Всички тези проблеми са резултат от вярата в правилата, а тези правила не са в интерес на хората, и затова се чувстват нещастни. За да престанете да вярвате в правилата, трябва да осъзнаете, че удовлетворението и щастието са състояния на душата ви, а за да бъде душата ви щастлива, трябва да търсите, какво ви създава радост (подсказка също на душата). Йосиф Йоргов

Какво трябва да знаем за истинската любов

Какво трябва да знаем за истинската любов

Да обичаш, означава наистина да знаеш, разпознаваш и предполагаш, че хората имат толкова недостатъци, колкото и добродетели, че някои обичаи може да ни карат да се чувстваме неудобно, че не всичко е легло от рози и че не живеем в приказка.
Истинската любов е нещо, което надхвърля любовните съвпадения. Искрената и истинска любов е силното влюбване в различията. Това означава да бъдем толерантни към това, което прави другият човек, и да отваряме вратите за доверие.
Не може да кажем, че наистина ние е грижа за някого, докато не познаваме неговите демони, ярост, гняв и противоречия. Когато наистина обичаме, разбираме, че връзката не е само красота. Има също хаос и с него динамит.
Обичането означава да съжителстваме един с друг, докато се грижим за различни детайли, изграждайки пъзели и въздушни кули от надежди и разочарования.
Ключове за поддържане на здрава връзка
Да обичаш истински е голямо предизвикателство. Първата стъпка е да се отървем от всички тези предположения, които ни пречат да видим реалностите на любовта.
1. Влюбете се в себе си и в самия живот, след което се влюбете в когото искате
За да се грижите за някого без зависимост или необходимост, първо трябва да оцените себе си. Това означава, че за да кажеш „обичам те“, първо трябва да кажеш „обичам себе си“. Самолюбието и себепознанието са ключовете към създаването на здрави взаимоотношения. За да намерим точния човек, трябва да се подготвим за връзка. Това предполага вътрешна работа, която може да бъде трудоемка, но ще има големи ползи.
„Ако любовта беше дърво, корените щяха да бъдат твоето себелюбие. Колкото повече обичате себе си, толкова повече плодове ще даде любовта ви на другите и толкова повече ще продължи.” -Уолтър Рисо-
2. Любов без условия и изключения
Естествено и нормално е, че няма да харесвате всичко в партньора си. Различията обаче правят любовта красива и пълноценна. Ако се грижим само за това, което харесваме, или за начина, по който идеализираме нещата, любовта няма да продължи, тъй като всички ние сме същества, пълни със светлини и сенки.
3. Да обичаш не е нужда, а предпочитание
Зависимостта и грижата са толкова противоречиви, че ако ги принудим да съжителстват, те се унищожават взаимно. Никой не носи отговорност да попълни това, което ни липсва. Когато любовта ни се основава на предпочитание вместо на нужда, ние оценяваме партньора си за това, което е, а не за това, което ни предоставя.
Тази точка е тясно свързана с първата. Тоест трябва да работим и да се грижим за себе си, за да не изпаднем в „нуждата“ някой да покрива раните ни и да елиминира грешките ни. Ето защо ключът към истинската любов се крие в нас самите.
4. Да бъдете перфектната двойка, не означава да нямаш проблеми, а по-скоро да знаеш как да ги разрешиш
Понякога правим грешката да вярваме, че за да работи любовта, връзката трябва да няма никакви проблеми, без спорове. Че трябва да се разбираме на 100%. Грижата обаче означава да се изправите срещу доброто и лошото без каквато и да е упойка. Трябва да се изправим пред реалността точно такава, каквато е, и да разрешим проблемите си чрез уважение, компромис и стабилност.
5. Любовта не израства от нищото, тя се изгражда
За да изградите любов, трябва да сформираме екип и да установим правилата на играта. За да влезем в нея, трябва да знаем, че са необходими комуникация, искрено слушане, съпричастност и открити диалози.
6. За да обичате напълно, трябва да установите емоционални граници
Здравата връзка не се основава на силови игри или условия, а на съвместни, балансирани и здравословни цели. Така че трябва да се отървем от идеята, че грижата предполага жертва. Има някои неща, които не бива да толерираме, като малтретиране, предателство, емоционална манипулация или злоупотреба с нашите ценности. Всички те се основават на липса на уважение и грижа, така че отхвърлянето им означава да не прекрачваме емоционалните си граници.
7. Истинската любов не изисква, тя предлага
Грижата не е контрол или изискване, това е свобода и доверие. Въпреки това емоционалното робство е много по-често срещано, отколкото обичаме да признаваме. Ето защо трябва да премахнем състоянието на жертви и упреците, които се опитват да оправдаят лоши действия или думи. Този тип поведение ни държи в капан в негативна спирала, която подхранва връзката ни с тъмнина, недоверие и фалшиви очаквания.
Ако трябва да пожертваме част от себе си и живота си, за да бъдем с някого, тогава тази любов намалява. Любовта се основава на уважението и индивидуалното израстване на всеки от членовете на връзката.
Ако любовта боли, тогава объркваме чувствата и се самоунищожаваме. Така че, ако се давим, е време да излезем да подишаме малко въздух. Не трябва да се променяме, да заемаме друга форма заради нашия партньор. Трябва да приемем, че не сме намерили обувка с нашия размер. Ако връзката ни носи скръб, най-доброто нещо, което можем да направите, е да се откажем от нея.
Теодора Павлова
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/850924

Не сте влюбени, а просто се страхувате да останете сами

Не сте влюбени, а просто се страхувате да останете сами

Нека поговорим за това, с което всички се сблъскваме: любовта и връзките. Понякога е трудно да разберем дали това, което чувстваме, е истинска любов или просто страх от самотата. В свят, в който всички сякаш бързат да бъдат с някого, е много важно да разберете дали това е по правилните причини.
Нека разгледаме признаците, които могат да ни подскажат, дали наистина сме влюбени или просто се опитваме да избегнем самотата. Разбирането на тези знаци ще ви помогне да направите по-добър избор във връзката, така че да бъдете водени от сърцето си, а не от страха да останете сами.
1. Фантазирате за други;
Ако често мечтаете да бъдете с някой друг, това може да е знак, че не сте влюбени, а просто се страхувате да не сте сами. Такива фантазии могат да бъдат начин да избягате от реалността в настоящата си връзка или от страха да останете сами. Когато сте истински влюбени, вие сте доволни от партньора си и не търсите някой по-добър.
2. Липса на искрена връзка;
В истинска, любяща връзка трябва да съществува дълбок смисъл. Ако се срещате с някого само за да избегнете самотата, може да не почувствате тази истинска връзка. Може да почувствате, че просто извършвате обичайни дейности и ви липсва емоционална връзка и атмосфера на истинска искрена любов.
3. Постоянно безпокойство;
Ако мисълта да сте сами постоянно ви плаши и предизвиква постоянна тревога, това е ясен знак, че страхът, а не любовта, ръководи връзката ви. Любовта трябва да носи щастие и комфорт, а не постоянен страх да не останеш сам. Истинската любов ви позволява да се чувствате сигурни, а не тревожни.
4. Не се чувствате развълнувани;
Любовта обикновено носи вълнение и радост. Ако не се чувствате ентусиазирани или щастливи в настоящата си връзка, това може да се дължи на факта, че я използвате само за безопасност. Влюбването трябва да ви кара да очаквате с нетърпение времето си с партньора си, а не да ви кара да се чувствате сякаш се задоволявате с нещо по-малко, отколкото заслужавате.
5. Избягване на личностно израстване;
Ако не сте загрижени за личностното израстване, а за избягването на самотата, това може да означава, че любовта не е движещата сила. Любовта трябва да ви мотивира да се развивате и да ви помага да постигнете целите си, докато страхът от самотата може да ви задържи и да ви накара да останете на място.
6. Изоставяне на вашите интереси;
Ако започнете да жертвате интересите и страстите си, за да бъдете с някого, това може да е знак, че основният мотив е страхът от самотата, а не истинската любов. Любовта трябва да уважава и поддържа вашата индивидуалност, а не да я потиска.
7. Липса на емоционална подкрепа;
В любовните отношения трябва да се чувствате емоционално подкрепени и защитени. Ако не го чувствате и вместо това се чувствате изолирани или без подкрепа, това може да е знак, че не сте влюбени, а просто търсите приятелство, за да не сте самотни.
8. Не виждате бъдеще заедно;
Ако не си представяте бъдеще с партньора си или нямате дългосрочни планове, това е знак, че сте във връзка по грешни причини, като например, да не сте сами, а не за истинска любов.
9. Чувство на облекчение при раздяла;
Ако изпитвате облекчение, а не копнеж, когато сте разделени с партньора си, това може да е знак, че не сте влюбени, а просто избягвате мисълта да сте сами. Любовта трябва да ви кара да жадувате партньора си и да очаквате с нетърпение следващата среща.
Антон Клубер
Превод: Йосиф Йоргов
https://www.cluber.com.ua/lifestyle/lichnaya-zhizn/2024/06/9-priznakov-togo-chto-vy-ne-vlyubleny-a-prosto-boites-ostatsya-v-odinochestve/

Всяка добродетел е златната среда между две крайности

Аристотел: Всяка добродетел е златната среда между две крайности, всяка от които е порок

Аристотел е изключително влиятелен философ от Класическия период на философията, останал в историята като първият философ, създал цялостна философска система.
Като комбинира етика, естетика, политика, метафизика, логика и наука, Аристотел изследва огромен брой философски теми, сред които изпъкват тези за вярата в сетивата, човешките добродетели, щастието, методите за разсъждение, Бог, ораторското майсторство и приятелството.
По ирония на съдбата, приживе Аристотел редува периоди на популярност с такива на непопулярност сред съвременниците си, което му носи редица неудобства. След смъртта си обаче, неговото име става символ на Западната философия, редом с имената на Сократ и Платон.
Аристотел и щастието
Темата за човешкото щастие е централна в творчеството на Аристотел. В книгата си “Никомахова етика” той изследва специално въпроса каква е висшата цел на човешкото съществуване.
Аргументацията му е следната: всички наши постъпки ние хората извършваме, за да постигнем нещо добро за себе си. Ние не правим нещо, защото смятаме, че то е лошо за нас. Освен това, повечето от тези наши действия са по-скоро средство, а не крайна цел. Например, ние не искаме пари, слава или удоволствия заради самите тях, а защото с тяхна помощ ние ще постигнем една далеч по-голяма цел. А крайната цел и висше добро за всеки човек, според великия философ, е щастието.
Аристотел нарича състоянието на щастие, просперитет или процъфтяване “евдемония“. Думата произлиза от две гръцки думи – “eu” (“добро”) и “daimon” (“дух”). Евдемония може да се постигне, когато живеем в съответствие с духа, който приемаме като характер и добродетели. Евдемония е това, което даваме на света, за да ни донесе истинско щастие. Това е много по-дълбоко усещане за задоволство и хармония със себе си. Следователно, за Аристотел щастието е душевна дейност, съобразена с висшите добродетели.
Аристотел отбелязва това по следния начин:
“Щастието представлява определен вид действителност на душата в съответствие с добродетелта.”
Добродетелите са определени положителни качества, които, стига човек да развие, ще му помогнат да живее щастлив и успешен живот.
Аристотел и човешките добродетели
Аристотел разделя човешките добродетели на две основни групи – т.нар. “етически добродетели” и “дианоетически добродетели”.
Първата група добродетели – етическите – произлизат от човешкия характер и обичая.
Това са:
Смелост;
Умереност;
Щедрост;
Великолепие;
Великодушие;
Гордост;
Търпение;
Справедливост;
Честност;
Духовитост;
Доброжелателност;
Скромност.
Аристотел открива, че всяка добродетел е “златна среда” между две крайности, всяка от които е порок.
Например, смелостта е златната среда между страхливостта и предизвикателството. Щедростта е златната среда между прахосничеството и скъперничеството. Скромността е златната среда между срамежливостта и безсрамието.
Какво „движи“ човешките същества, отвъд потребностите им от храна, сигурност и секс?
Втората група добродетели – дианоетическите – произлизат от ума. Това са интелектуални добродетели, които са плод на човешкото мислене и обучение.
Става дума за:
Мъдрост;
Благоразумие.
Аристотел вярва, че с усилия, време и насърчение, човек може да усвои добродетелите и да постигне евдемония.
Аристотел и силогизмите
В процеса на класификация Аристотел формулира систематична форма на логика, която прилага към всеки образец, за да определи дали той принадлежи към една, или друга категория.
Например, една от характеристиките на всички бозайници е, че те кърмят малките си. Следователно, всеки екземпляр е бозайник, ако кърми малкото си. Или – една от характеристиките на всички влечуги е, че са студенокръвни. Следователно, ако един екземпляр е топлокръвен, той не е влечуго.
Аристотел забелязва определен модел в този начин на мислене чрез две предпоставки и едно умозаключение.
Предпоставки:
“Всички хора са смъртни.”
“Сократ е човек.”
Умозаключение: Сократ е смъртен.
Този начин на мислене: ако всички A са X и B е А, следователно B е X, става известен като “силогизъм” – първата формална логическа система, създавана някога и основен логически модел чак до XIX век. Поради приносите си в тази област, Аристотел се смята за основател на логиката. Като използва аналитични разсъждения, Аристотел осъзнава, че въпреки, че ние хората не притежаваме вродени идеи, ние притежаваме вродена способност да се учим от опита. Силата на нашия разум не разчита на сетивата, а е част от човешките характеристики и природа.
Следователно, именно вродената сила на разума ни отличава от всички други живи същества и ни поставя на върха на йерархията в класификацията на Аристотел.
Аристотел и идеята за Бог
След поредица от сложни теоретични умозаключения, изследвайки откъде води началото си светът и всичко в него, Аристотел стига до извода, че всички причинно-следствени връзки в нашия свят имат свое начало. Поредицата от причинно-следствени връзки не може да е безначална. Има Причина, обуславяща самата себе си и недетерминирана от нищо – Причина на всички причини.
Или, съществува една Същност, една изначална Причина, която прави действителни всички останали начала и причини в нашия свят – тук на Земята и в Космоса като цяло. Именно тя е основанието на всяка причинност и движение. Това е първият Двигател, начало на всяко движение и изменение. Но Той, според Аристотел, е неподвижен и не подлежи на изменение. Като най-съвършена „форма“, Той е неизменен и в него няма нищо материално, защото е чиста енергия. Той е абсолютно безтелесен Дух, Той е мислене и действие, разум, съвършена мисъл, насочена към собствената си мисловна дейност.
Всичко в нашата природа произтича от природата на Божественото като от съвършен, всемогъщ и безкраен Дух. Дейността на този Дух се изразява само в мисленетои. Непрестанната мисловна дейност Божия се състои в неизменно съзерцание на собственото блажено състояние и съвършенство, чистота и пълнота на битието.
Или, Бог въздейства на света не с това, че активно присъства в него. Абсолютно съвършен по своята природа, в качеството си на висше Благо, Бог е крайната цел на всички неща, които се стремят и движат към Него в устрема към все по-голямо съвършенство.
Цитати от Аристотел
Аристотел е известен с крилати цитати, които въплащават мъдростта му и отношението му към света:
“Платон ми е приятел, но истината ми е по-голям приятел.”
“Образованието е най-добрата осигуровка за старините.”
“Който е приятел на всички, не е приятел на никого.”
“Нищо така не разрушава човека, както продължителното телесно бездействие.”
“Природата не върши нищо безполезно.”
“Хората се делят на три групи — тези, които са живи, тези, които са мъртви, и тези, които са на море.”
“Аристотел невинаги е Аристотел.”
Теодора Павлова
https://novini.bg/razvlecheniq/liubopitno/849977
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: