2012 ОТМИНА, АМИ СЕГА?

  Продължавам да си пиша глупостите, като най-настоятелно моля умниците да не ги четат – защо да си губите времето? Това, което пиша, си е само мое мнение и никого не ангажирам с него. Моля с присъдите си, да не ме лишавате от правото ми на избор, какво точно, и как да го напиша. Не забравяйте, че нарушавате Божествения закон за свободната воля, с всички произлизащи от това следствия. А после се правите жертви на нечия зла воля и се чудите, защо толкова хора ви осъждат?
На Небето се оказаха не по-малко изненадани, отколкото на Земята. И това е съвсем естествено за близките до материалния свят измерения. Върховната воля често се различава от масовите очаквания. За съжаление, дуалистичното съзнание продължава да търси еднозначни истини. Старата инерция иска реална реалност, т.е. да се пише само това, което е. Но кой да съобрази, че държейки в съзнанието си само това, което е, в действителност, спира еволюцията, движението, понеже се вкопчва в това, което си мисли, че е реално. Нима, ако сме творци на своята реалност, не трябва да държим в съзнанието си това, което ни харесва, това, което искаме да стане реално? А това, че не се е проявила новата реалност, не означава ли само, че много малко творци са я пожелали, че много малко хора са повярвали и пожелали нещо да се промени?
Какво можем да очакваме оттук нататък (според моето мнение, което е валидно за момента, който пиша и подчертавам: НИКОГО НЕ АНГАЖИРАМ С НЕГО)? Божествената воля беше огласена още преди повече от три години: Колкото се може повече от обитателите на Земята да преминат заедно с нея през възнесение. Което означава, да се създадат благоприятни условия за осъзнаване на възможностите за всички, не само за четящите духовна информация, в това число и за тъмните сили, за природните стихии, растения и животни. За целта, Върховния командирова в района на Земята седем Серафима, и както виждате, шанс все още има за преобладаващото болшинство от обитателите на Земята. Разбира се, чрез средствата на цивилизацията (аварии, автомобилни катастрофи, убийства, болести, терористични актове), ускорено напускат тези, които не издържат променените условия, но хората са спокойни и няма вероятност от масова паника. Такава масова паника може да предизвика само официалното обявяване на извънземното присъствие, и затова мисля, че няма да се случи през тази година, но дано да греша.
Вероятно ще се ускорят индивидуалните възнесения, с цел да покажат реална перспектива, но ми се струва, че през 2013 масови възнесения няма да има (пак поради опасност от паника). Надявам се и по този въпрос да греша и повече творци да повярват във възможностите си, а умниците да разберат, че играят ролята на еволюционна спирачка, т.е. реално помагат на тъмните сили.
Това стъпване на пръсти, забавя много от промените, които отдавна очаквахме. Бързото освобождаване от тъмните сили също не е реално. Разбира се, водачите им са премахнати, но редовото войнство си върши съвестно работата (защото и те имат своя шанс на възнесение). А от всички нас зависи докога ще продължи това – докато смятаме, че злото трябва да бъде наказвано (тази масова нагласа храни тъмните сили с тъмни енергии и те не се променят). Ако направим промяната в себе си, да намерим убедителни причини да ги обичаме, тогава те ще започнат бързо да се променят, защото ги подхранваме с високи вибрации. Колкото повече хора променят отношението си към злото, толкова по-малка е вероятността от масова паника, с всички произлизащи от това следствия – най-вече ускорена промяна в технологично, екологично и миролюбиво естество.
За да подкрепя усилията ви за промяна на отношението ви към тъмните сили, ще направя малко отклонение от темата.
Искам съвсем схематично да обясня, какво е мястото на желанията в глобален мащаб. Желанията са волева (и поради това поляризирана – имаща за цел да привлече или отблъсне) енергия и движат всичко съществуващо във Универсума. На първо място, разбира се, са желанията на Бога (Върховния Абсолют). Той иска да му е интересно и забавно, т.е. винаги търси нещо ново и не си пада по старото, това, което се повтаря. Затова подкрепя перспективните начинания като ги подхранва с енергия и ресурси (изпълнители, организация и т.н.). Вселената е подредена, съвършена и хармонична система, тя е установена и се крепи от желанието на всички съставки да поддържат установената система. Следователно, нещо ново може да се сътвори само в области, където хармонията е нарушена, където има хаос. Това са най-често материалните и астрални светове. Хаоса се усеща от душите доста болезнено, което ги кара да търсят зони с по-голям комфорт. Според нашите понятия, всички сме в казана с катрана, там не е особено приятно и с всички сили се опитваме да избягаме от него. Тук стигаме до това много важно нещо, което обозначих току що като: „с всички сили се опитваме да избягаме“ – това е желанието ни за промяна и това желание създава всичко ново във Вселената.
Ако беше лесно да се измъкнем от казана, тогава създадената от нас енергия „желание за промяна“, щеше да е много слаба и много бързо щеше да се разсейва, поради енергийната ентропия. Затова са поставени така известните ни тъмни сили или дяволите с вилите, да пречат на измъкването и така да напомпват желанието ни да се измъкнем. Но ако препятствията са много, можем да загубим кураж и да се откажем от намерението си, да се примирим. Затова са поставени Светлите сили, които да подкрепят желанието ни, да ни дават надеждата, че то не е безсмислено.
Забележете, цялата тази организация се върти около желанието ни за промяна – това желание върти Вселената, защото никои други го нямат, нито тъмните нито светлите. Тъмните вече са се примирили с участта си, а светлите, колкото на по-висше ниво са, толкова по-хармонично се чувстват и нямат желание да променят нищо – остава им само желанието да поддържат тази хармония, като изчистват всичко несъвършено и смущаващо. Това желание за съвършенство, в крайна сметка ги довежда до нирвана, т.е. до разтваряне в всеобщия енергиен океан, защото изчистват всичко, което ги обособява като отделни същества.
Енергията „желание за промяна“, основни съставки, на която са гнева и агресията, не може да се ползва в сурово състояние за творчество – прекалено разрушителни са все още тези движещи енергии. Затова душите носители на желанието за промяна, преминават през духовно развитие, за да намалят разрушителната сила на гнева и агресията до граници, които не пречат на творческия процес. Но забележете, те не трябва да се премахнат изцяло, защото са източник на този хаос, от който се раждат идеите за всичко ново – творческите идеи и енергийни конфигурации.
Особено интересна тенденция се оформя от желанието на Върховния за уникално творчество. Т.е. на всичките ни водачи е забранено да ни казват, какво да правим, защото съветите са на базата собствения им опит, т.е. нещо, което вече е било изследвано и не представлява интерес. Така ни се дава още по-голям шанс да създадем нещо уникално. Разбира се, забраната не е тотална, както се разбира от дуалистичното мислене. Можем напълно да разчитаме на помощ за възнесението, за премахване на егото (колективното творчество е по-ефективно), за постигане единение с висшите ни аспекти (без което е невъзможно възнесение) и в още много области, но се избавете от идеята, че ще ви хванат за ръчичка и ще ви водят като слепец. Не очаквайте отговор на всеки един въпрос. Затова и намаля количеството на получаваните послания – останаха само, колкото да не се чувстваме изоставени, колкото да поддържат огъня.
Реално, възнесението е осъзнаване и сензитивно възприемане на Единството, т.е. промяна на „индивидуалното“ съзнание в „колективно“ (кавичките ги употребявам, защото съзнанието е само едно – Всеобщото). Съобразно върховната воля, „индивидуалните“ и „колективни“ съзнания са създадени за постигането на уникални, неочаквани резултати. Следователно, всичките ни недостатъци, понеже ни правят уникални, са ценни и необходими. Става въпрос само за тяхното количество, т.е. недостатъците ни трябва да бъдат намалени до такава степен, че да не пречат на единството. От друга страна, трябва многократно да се повиши търпимостта към различното в другите, за да не се ограничава разнообразието. Тези две противоположни тенденции създават творческия процес, промяната. Този творчески процес се получава от отношението ни един към друг и това трябва да носи удоволствие, а не страдание, т.е. чрез промяната на отношенията ни един с друг, да ги изведем на ново, по-високо ниво на търпимост и взаимна подкрепа. А това няма как да се получи със старите претенции за еднозначна истина и нетърпимостта към другомислещите. Затова от години повтарям, че промяната на индивидуалното съзнание е труден процес (пътя към Бога е стръмен, трънлив и криволичещ). Тези, които ви убеждават, че само с едно пожелание може да се постигне желаната промяна, ви заблуждават, т.е. работят за тези, чийто интерес е да няма промяна. А възнесението се получава само тогава, когато успеете безконфликтно да създадете радостно съвместно съществуване с хора, които са много различни от вас. Разбира се, не става въпрос за безропотно подчинение на жадни за власт, а за взаимно уважение и търпимост. Търпимост, която да не нарушава радостта от това, което сътворявате. Това е един безкраен процес на напасване, а не желание да променяме другите.
Като заключение искам да споделя, че разочарованието, което настъпи на 21 декември беше умишлено търсено, защото се вкопчваме в представите си, какви промени са необходими, и как трябва да станат. Но нашите представи са много ограничени и с тях ограничаваме възможните варианти. Все пак колективните представи са доста мощни енергии, които ограничават възможностите до колективната мисъл-форма. Разочарованието от промените ни кара да престанем да се вкопчваме в един възможен вариант, а това дава възможност да се постигнат промени, за които дори нямаме представа. Може би ще престанете да търсите „реалната реалност“ и най-после ще започнете да сътворявате промяната. Нека няма повече разочарования от резултатите.

Създадено: 11/02/2013 • 13:16
Обновено : 15/02/2013 • 09:18
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 5503 пъти