Конфликти на ниво ценностна система

Published 11.11.2019 | By Йосиф

Конфликти на ниво ценностна система

Забелязвали ли сте, роднини или познати, да карат с години на една и съща тема и никога да не стигат до разбирателство? И в такива ситуации, винаги поставят условия: или аз, или духовността, творчеството, работата, предназначението, мнението, мисията, приятелите, здравословния живот, твоите родители и т.н.

Това са конфликти на ниво ценности. Това са ЦЕННОСТИТЕ на личността. Ако не се реализират, човекът няма никога бъде удовлетворен, никога.

Основните признаци при конфликта на ценностите:

– 1 – Конфликтите се повтарят. Разбираемо;

– 2 – Дори двойката да постигне компромис или някой да отстъпи, ситуацията остава напрегната. Няма щастие, няма пълноценен живот. Има подсъзнателно желание за „мъст“, за тайни занимания с любимото, за трупане на обида с години;

– 3 – Често, в конфликта се намесват посредници, спасители, защото действително искат да помогнат. Мислят, тези двамата сами не могат се разбра. Спасителите могат да са родители, деца, приятели, колеги, съседи и т.н. Но те само усилват страданията на участниците, нещата се влошават още повече;

– 4 – Физическа и емоционална изтощеност на участниците в конфликта. Стрес, депресии. Ако отстояваме своите ценности и се смятаме за прави, че ни пречат да сме щастливи, сме готови да стигнем до крайност, „да удържим, докато сме живи“;

Последствията от такива непримирими, на пръв поглед, конфликти, са очевидни: влошава се физическото и психическото здраве; тенденцията е към раздяла; децата имат негативен семеен пример, което, несъмнено, влияе на убежденията им за отношенията; възникват проблеми на работното място и т.н.

Какво може да се направи при такава „безизходна“ ситуация?

1 крачка. Да се изкаже или „изпише“ докрай.

Много е важно. Ако не се освободим от потиснатите, не изживени или често експлоатирани емоции – ще напомнят постоянно за болката, ще говорим често за нея, ще търсим емоционално „отмъщение“. Това е една от основните причини за липсата на прошка: сърцето е блокирано от болка, от емоционален хаос. Способно е да прощава само откритото сърце.

Може да се облекчите при някой друг: приятел, психолог, духовен наставник, доверено лице. Може да се изговорите и на себе си. Може да го напишете на хартия, а след това да го изгорите, за да не го препрочитате.

Главното е: да преминете през основните емоции, да се тестирате, има ли натрупани и да обосновете, защо сте реагирали така (защото каза, направи, не каза, не даде възможност, забрани, заплаши, шантажира и т.н.).

Основните емоции за очистване – гняв, обида, възмущение, раздразнение, досада, разочарование, страх, тревога, безпокойство, чувство за вина, срам, печал, съжаление.

Пример: гневна съм (зла), защото постъпваш несправедливо, забраняваш ми да творя с приятелките ми (например, да ходя ежемесечно на драматичен кръжок). И така по всички емоции, които съществуват по този конкретен повод.

2 крачка. Цели и мотивация.

Зная много хора, които нямат ясно обозначени цели – да запазят отношенията си. Защо? Причините може да са няколко.

Например, такава: харесва ми да съм права. Вече съм създала лагер от единомишленици за борба със съпруга. Имам в запас огромно количество истории и легенди, колко съм справедлива, добра и забележителна, а той, в сравнение с мен, е нула, че направо не ми се иска, да престана, да се наслаждавам на самолюбуването.

Диагнозата на всичко това е: ниска самооценка. Ако човек е страдал много години и му пада възможност да се усети значителен, дори да използва само сравнение и контраст, няма да му е лесно да се откаже. В този случай е важно следното: за сметка на другия, никога не можеш да решиш собствените си проблеми. Занижената самооценка ще си остане занижена, само ще се изгради навик да критикува и порицава другия, за да се чувстваш „личност“, защото, „вече ми писна“.

Другите причини за „изгода“ от семейни конфликти: вкус да подчинява (особено с убеждението: ако ме обича – ще отстъпи); вкус към драмата, внимание към своята персона, към своя семеен трилър (понякога дори провокират конфликт, просто като общуване!); усеща се жив, усещане за обновени отношения (в действителност, е насилие над нервната система и психика на близкия).

Ако все пак, целта е обозначена – да се запази семейството, да се подобрят отношенията – остава само мотивацията. Може да бъде, както негативна (например, ако не реша проблема, здравето ще се влоши още повече; и двамата ще страдаме; ще има опасност да се разделим, детето и родителите, също страдат); така и позитивна (семейството ще се запази, ще стане по-здраво, щастливо, ще се подобри здравето, ще си иде стреса).

3 крачка. Осъзнаване на ценностите и при двамата.

Трябва да се вземе лист хартия и да се раздели на три графи.

Графа първа – моите ценности в този конфликт. Например, семейство и творчество. Или: семейство и духовно развитие (а съпруга е против духовните ми интереси). И т.н.

Съответно, втора графа – неговите ценности. Например, семейство и: работа, мисия, творчество, приятели и т.н.

Ще откриете, че имате поне една обща ценност – семейството. Ако не откриете такава, нямате цели и желания за взаиморазбирателство. Общата цел – запазването на семейството – липсва тогава, когато вече сте скъсали отношения. Дори подаването на развод, все още не е показателно. Има значение само едно: някой от съпрузите е скъсал отношенията и живее отделно, при това, спокойно и удовлетворено. Само тогава може да се каже: само аз имам желание да сме заедно. А ако сте заедно, имате поне една обща ценност – вашите отношения. Просто се отнасяте по различен начин към тях. А да се борите няма нужда, трябва да се стремите един към друг.

3 крачка. Договорът „спечелил-спечелил“.

След като сме наясно, какво искаме и двамата, от какво няма да се откажем за нищо на света, но трябва да се откажете от: такъв компромис (където всеки се отказва от нещо); от изискванията, някой да отстъпи; от потискането на емоциите във фалшиво смирение и търпение; от търсенето на посредници при решаване на конфликта и раздуването му до вселенски мащаби. Всичко това не върши работа.

Трябва да печелят и двамата – да получат всичко според ценностната система на конкретната личност. Ценностите се различават много от капризите. Ценностите винаги са благи, винаги полезни и разумни. Капризите водят до явна деградация. Проблемът е в различаването. Например, съпругът може да мисли, че спътницата му в живота, явно деградират в кръга на приятелките или единомишленици по духовно развитие. Защо? Няма достатъчно информация, знания, няма навлизане в такава реалност.

Затова, преди да пристъпите към преговорите, трябва да изучите реалността в ценностите на близкия, любим и роден човек. Какво цени в отношенията? Защо му е толкова важно да реализира мисията си? С какво преча да постигне желаното като личност? И другите въпроси, които възникват в конфликта.

Проумявайки позицията му, трябва меко, нежно и внимателно да позволите да се запознае със своите ценности, увлечения, познания, практики. Нали защитаваме нещо – скриваме го, захлопваме вратата под носа на съпруга/та. А трябва да се отвори не демонстративно, а предоставяйки избор: ето, вратата е отворена. Ако пожелаеш, ако си готов – заповядай.

Помните ли филма „Нека да потанцуваме“ с Ричард Гиър? Неговия герой иска много да се научи да танцува, но се притеснява от желанието си, чак го е криел от съпругата. Но когато всичко излязло на яве, когато жената научила, колко е щастлив, колко му се иска да реализира заедно с нея тази своя ценност – всичко се получава по най-чудесния начин. Просто, когато скриват нещо от нас, ревнуваме, усещаме се не любими, страхуваме се да не бъдем изоставени, боим се, да не сме „чужди“, „не свои“.

И вече може да се пристъпи към договора. Графа 3: Договорът „спечелил-спечелил“. Какъв е моя 50% принос в отношенията?

Важна информация за жените. Ако искаме да се заемем с нещо: с духовна практика, творчество, създаване на женски клуб, психологически групи, здравословен начин на живот и т.н. – е много важно, предварително да общува с мъжа си, а не да започва срито. В противен случай, всяка наша промяна, колкото и да е невинна чудесна, блага, полезна, духовна, ще се възприема като измяна, като поява на съперник и няма да успеете по никакъв начин да го убедите в противното.

В древните мъдри времена, в такива случаи, жената е молела мъжа за благословия. Съпругът е спокоен, нещо повече, може да помага, да съветва, да участва. Нима не е чудесно?

Може да запитате съпруга: „Как смяташ, мога ли да се занимавам с това и това…?“ И дори да е против, трябва да намерите полезни за него аргументи. Например, скъпи, ако се занимавам с духовна практика, ще се моля за семейството ни, за твоето здраве и за нашите деца, за успеха на твоя проект и т.н. Кой може да се окаже, ако е казано с любов? Или: мили, ако съм в театралния клуб с приятелките, ще се реализирам емоционално и няма периодично да ти досаждам с истерия, напротив, ще бъда по-спокойна и любвеобилна.

Важна информация за мъжете. Каквито и ценности да имате (предназначение, мисия, приятели, риболов, родители, работа, бизнес и т.н.), ако жената не се чувства любима – няма как да избегнете конфликта на ценностите. Да, времето ви е ограничено, силите също, а каво точно иска тя – никак не е ясно. Но. Дори в такива случаи, просто се договорете: дайте ѝ твърдо обещание, че веднъж в седмица, в ден, час на ден, половин час на ден (но не по-малко от веднъж в седмица) – да сте с нея, напълно и безрезервно.

Например, можете да дадете обещание, че следващата неделя ще отидете на планина или на кино, на гости или ще си направите романтична вечер, или просто заедно ще гледате филм, ще почетете книга и т.н. Тя ще се съгласи на ВСЯКА блага мисия, няма да ви ревнува от приятелите. Ако присъствате в отношенията ви и ѝ дарявате любов – ще приеме вашите ценности. Ако жената е любима – ще ви вдъхновява и помага с любовта и вярата си. Ще сте по-успешни и реализирани. Нима не е чудесно?

Желая ви щастие!

Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article7713-konflikty-na-urovne-tsennostey

Конфликти на ниво ценностна система

Конфликти на ниво ценностна система

Конфликти на ниво ценностна система

Това са конфликти на ниво ценности. Това са ЦЕННОСТИТЕ на личността. Ако не се реализират, човекът няма никога бъде удовлетворен, никога.

Основните признаци при конфликта на ценностите:

– 1 – Конфликтите се повтарят. Разбираемо;

Какво може да се направи при такава „безизходна“ ситуация?

1 крачка. Да се изкаже или „изпише“ докрай.

Основните емоции за очистване – гняв, обида, възмущение, раздразнение, досада, разочарование, страх, тревога, безпокойство, чувство за вина, срам, печал, съжаление.

2 крачка. Цели и мотивация.

Зная много хора, които нямат ясно обозначени цели – да запазят отношенията си. Защо? Причините може да са няколко.

3 крачка. Осъзнаване на ценностите и при двамата.

Трябва да се вземе лист хартия и да се раздели на три графи.

Графа първа – моите ценности в този конфликт. Например, семейство и творчество. Или: семейство и духовно развитие (а съпруга е против духовните ми интереси). И т.н.

Съответно, втора графа – неговите ценности. Например, семейство и: работа, мисия, творчество, приятели и т.н.

3 крачка. Договорът „спечелил-спечелил“.

И вече може да се пристъпи към договора. Графа 3: Договорът „спечелил-спечелил“. Какъв е моя 50% принос в отношенията?

Желая ви щастие!

Нина Сумире Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article7713-konflikty-na-urovne-tsennostey

Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов