Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7368910
Users Today : 1092
This Month : 91684
This Year : 506629
Views Today : 7386
Who's Online : 168

Хората масово затъпяват

Хората масово затъпяват

Published 07.01.2024 | By Йосиф

Хората масово затъпяват

Какво се случва с нашето мислене? Как да възвърнете способността си да мислите ефективно? Защо трябва да четете книги?
(Откъс от книгата „Четвъртата световна война“)
Когато авторитетният петербургски психолог Людмила Ясюкова публично обяви, че пропастта между умните и глупавите (и определено не в полза на умните) нараства бързо – това, разбира се, беше запечатана тайна! – обществената реакция се оказа, меко казано, двусмислена. Кой ти дава право да съдиш за това?! И да ни карат да изглеждаме като глупаци?! А като цяло, какво е умът?..
По някаква причина, почтената публика лесно открива сянката на фашистката евгеника в научни факти, които я лишават от спокоен сън. Но това не е евгеника и със сигурност, няма дори намек за фашизъм, но идиотизмът наистина се превърна в нова реалност и е двойно по-глупаво да си затваряме очите за това.
Този процес на масово оглупяване се основава на същата дигитална зависимост, от една страна, и спецификата на работата на нашия мозък в хиперинформационна среда.
Тази особеност е, че именно поради тези функционални системи на мозъка, които ни потапят, така да се каже, в различни режими на функциониране, ние не можем едновременно да консумираме информация и да мислим.
Просто казано, ние или консумираме съдържание, или мислим. Тъй като сега всички в една или друга степен, не слизаме от информационната игла, областите на мозъка, отговорни за мисленето, не се обучават и може би дори атрофират.
Е, поне със сигурност са покрити с някакъв неврофизиологичен прах и паяжини. Неслучайно изследванията на възрастни хора показват, че хората, които четат, са наполовина по-малко застрашени от болестта на Алцхаймер, отколкото тези, които гледат телевизия.
Попитайте, каква е разликата: има информация и в книгата, и по телевизията. Да, но само телевизията грабва вниманието и го задържа, а книгата не го прави, така че до 40 процента от времето ви за четене се изразходва за умствена дейност, когато сте толкова потопени в мисли, че дори можете да загубите нишката на повествованието.
Но сега рядко четем книги; все повече се мотаем във Facebook и Instagram. Което в буквалния смисъл на думата, води до факта, че губим умението да конструираме сложни интелектуални обекти – мислим все по-повърхностно, автоматично и не навлизаме в същината на материята.
Изключително трудно е да се забележи това сплескване на собственото мислене. Както много пъти съм казвал: дори да се разболеем от Алцхаймер, ще се оплакваме от всичко друго, но не и от собствената си глупост.
Вече говорих доста подробно за това изследване, проведено от Олга Литвиненко под ръководството на професора, доктора на медицинските науки Анатолий Анохин, в книгата „Стаи на ума“. Така че сега ще се опитам да представя само същността на въпроса в общи линии.
Вярвам, че всички сте чували понятието „патоморфоза“. Звучи, разбира се, изключително зловещо, но всъщност всичко е изключително просто и изобщо не е страшно: клиничната картина на заболяванията може да се промени с времето.
Старите психиатри ще ви кажат, че днешният шизофреник не е същият – някак тъп, нечленоразделен, без ясни симптоми. Скучно, с една дума.
Преди беше друго – имаше пациенти, както трябва! Ако например има параноя, то тя е енергична – специалните служби преследват, марсианците и са се вселили в телата на хора, и правят чудовищни експерименти с тях, предава се строго секретна информация за антиправителствен заговор, чрез говорител на новини, в мозъка се инсталира специален сензор за комуникация с Бог и т.н., и т.н., и т.н.
Общо взето се побъркваха с метален, така да се каже, звън. Сега какво? Една непрекъсната сивота. Каква е причината за тази патоморфоза? Добре, здравите хора стават глупави, но какво стана с лудостта?
Модерни лекарства? Да кажем така. Но началото на заболяването, все още, не би трябвало да се променя! А се промени. Генетика? Но, извинете ме, какви генетични промени се случват при разлика от едно поколение и с цялото човечество наведнъж?
Тоест, въпросът все пак е в местообитанието на нашите мозъци (включително лудите) – в спецификата на информационното поле.
В това проучване са анализирани стотици архивни медицински досиета на пациенти, страдащи от шизофрения. Бяха разкрити структурата на делириума, героите, структурите на взаимоотношенията – като цяло всичко беше така, както другарят Проп завеща.
Ключови в това изследване са две групи – тези пациенти, които са родени и формирани преди бума на компютрите и интернет, както и тези, дошли на този свят още в края на 80-те години. И тук наистина се появяват „два свята – две системи“!
Самата същност на параноята се крие в нейната удивителна структура. Преди това дори говорихме за момента „кристализация на делириум“, когато пациентът буквално изведнъж „всичко стана ясно“ – че това е например заговор или преследване, или някакво фантастично влияние. Той „ясно“ разбира, какво се е случило, защо го преследват, в какво е виновен, в какво е заподозрян и т.н.
Спомняте ли си „A Beautiful Mind“, брилянтният филм за великия математик Джон Неш, изигран от неподражаемия тогава Ръсел Кроу? Да, да, всички тези страшни хора в черно, които работят за ЦРУ, заговор срещу САЩ, секретна информация в открити източници, изрезки от вестници, висящи по стените на гаража… Това е истинско, висококачествено, така че да кажа, структурни глупости.
Но тези пациенти, чието израстване е в ерата с галопиращо нарастване на информацията, демонстрират коренно различна картина на делириум. Те не само не разбират наистина, какво се случва с тях, когато започне психотична атака, но дори не се интересуват много от случващото се.
Е, да, казват те, нещо странно. Ами да, някой казал нещо на някого, някак си го погледнали неправилно, подозрително…
Вместо „Правителството“, „КГБ“, „Марсианците“ и всякакви „Тъмни сили“ – съседи по входа, продавачи в магазина, роднини, състуденти. А те обаче едва ли са свързани помежду си, и какво искат от пациента и защо всъщност, изобщо не е ясно. Овесена каша-малаша.
С други думи, представителите на „поколението Х” имат структурни налудности, но в налудните конструкции на „игреците” няма никаква структура – тя е изчезнала.
Но делириумът е просто умствен продукт, макар и много специфичен. Морфологично и психофизиологично мозъкът и в двата случая е един и същ, и в двата случая е засегнат от едно и също заболяване (генетиката на това заболяване не се е променила по никакъв начин). Защо самото качество на този, както го наричат психиатрите, ментален продукт е толкова различно?!
Въпросът не е съдържанието на делириума, а как е структурно организиран. А структурно е организирано сега много зле, но не поради болестта като такава, не. Всички мислим така в тази каша от потребление на информация – неструктурирана, накъсана, несистемна. Един шизофреник просто не се страхува, след като е загубил връзка с реалността, да обърне мисленето си навън и да ни демонстрира тази бъркотия, която сега засяга всички.
Ами структурата… която имаме е така и така. И е време да признаем това.
Как се проявява обикновената, нормална, така да се каже, а не информационна умствена изостаналост? Пациент със съответната диагноза е интелектуално пасивен, действа импулсивно, не може да концентрира вниманието си за дълго време, мисли много конкретно и утилитарно, не обича и не разбира абстрактни разсъждения. Това напомня ли ви за нещо?.. Средностатистическият потребител на социалните мрежи, например?
Има само една разлика между псевдо-идиотизма и клиничната идиотия: клиничният идиот не може да бъде принуден при никакви обстоятелства да мисли по-сложно – самото състояние на неговите „сиви клетки“ не предполага това. В главата му нищо не се получава, каквото и да му правиш.
Напротив, „сивото вещество“ на информационния псевдоморон е непокътнато и по принцип мозъкът му може да бъде трениран. Но защо?..
И това е вярно, защо да тренирате това вещество и да го тренирате затруднено? Какъв е смисълът? Каква е мотивацията? Каква е същността? Ще бъде ли уважаван по някакъв специален начин за това? Или, напротив, ще го засрамят, че е глупак? Или няма да оцелее без него? Не.
Да си умен не е модерно, не е забавно, и дари не е готино… А какво да правим тогава?
Отдавна имахме нужда да разберем заплахата, която представлява тази нова хиперинформационна среда за нашите мозъци. Но ние не разбрахме, не бяхме подготвени, а може би дори закъсняхме.
Автор: Андрей Курпатов
Превод: Йосиф Йоргов
https://nashaplaneta.su/blog/ljudi_massovo_tupejut/2024-01-05-53749
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif