Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234741
Users Today : 2170
This Month : 82583
This Year : 372460
Views Today : 5511
Who's Online : 91

ДОБРО И ЗЛО

ДОБРО И ЗЛО

Тук, както и при истината, всеки има свое разбиране за добро и зло. Ако група хора се обособят в една организация с общи интереси, много скоро те намират общ език и постигат споразумение по въпроса, какво за тях е добро, и какво е зло. Ако всеки остане със своите разбирания и не направи необходимия компромис, то групата се разпада, независимо от желанието за съвместна работа. По тази причина смятам, че е много важно за хората, които се стремят към хармонично съвместно съществуване, да имат единни понятия.
Добро е всичко, което спомага за изграждането и поддържането на всеобщото единство. Зло е всичко, което руши това единство или пречи на неговото изграждане. Една такава перспектива за ценностна система обикновено стряска на пръв поглед – всеки чувства заплаха за собствената си индивидуалност и правото на свободен избор. Този страх се поражда от илюзията, че някой може да живее отделно от другите хора. А илюзията е вследствие липсата на знания за многомерното пространство и процесите на взаимодействие, които обуславят съществуването на всичко. От друга страна, има натрупани предразсъдъци, че е възможно да съществува някакво хармонично единство, изградено чрез насилие. Правото на свободен избор е един от основните закони във Вселената, и ако нещо може да съществува трайно, то е само на базата на съзнателно и доброволно направен избор, на взаимна търпимост и любов. Всичко съществуващо престава да съществува, ако в него липсва някой от тези елементи. Колкото е по-голяма липсата, толкова е по-краткотрайно съществуването на тази относително самостоятелна цялост. Разрушението е до това ниво, до което се възстановяват посочените принципи.
Следвайки горната логика, прави впечатление, че най-големият източник на зло между хората е човешкият страх, а страхът увеличава егоизма, като кара всеки един човек да се отбранява от всички. Това човешко качество е основният източник на дисхармония в низшите светове. Хармонията в световете обуславя равномерното разпределение на благата. Но човешкият егоизъм нарушава това разпределение и създава всички конфликти на Земята. Поради всеобщата взаимозависимост, всяко действие пораждащо дисхармония (зло), предизвиква следствие. В повечето случаи следствието не е в резултат на отмъстителност, а на обикновен физически закон – автокорекция на дисхармонията. От усвоените масово енергии, мислите имат най-голям енергиен потенциал. Но тъй като в повечето случаи не се наблюдават пораженията нанесени от недобронамерени мисли, хората са си изградили илюзията, че мислите им са си само за тях и не засягат никого. А когато се сблъскат с последиците им, в най-добрия случай ги обявяват за случайност, а обичайно се чувстват жертви на нечия зла воля. Тази илюзия пречи на всеки да коригира поведението си. Затова се опитвам доколкото е възможно да внеса повече яснота по въпроса.
В този смисъл зло е гордостта – противопоставя индивидите един на друг, като същевременно силно ограничава възможните компромиси. Зло е злословието – тиражира злото. Зло е всяко деление и противопоставяне на хората по расов, религиозен, полов, национален, професионален или по какъвто и да е друг признак. Много хора ще ми възразят, че това са обективно съществуващи дадености, които не могат да се избегнат. Да, действително, ако разглеждаме живота като еднократно епизодично събитие. На ако се избавим от тази илюзия и най-после осъзнаем, че животът е вечен и настоящото ни съществуване е епизод от една безкрайна поредица, тогава нещата придобиват съвсем друг смисъл. Никой не може достатъчно обективно да прецени истинската стойност на даден индивид. Настоящият живот е само една роля, която всеки усвоява, с цел да извърши определени промени в себе си. Нито по интелигентността, нито по външния вид, нито по положението в обществото или постиженията в някаква област, може да се получи обективна представа за нивото на развитие на една душа. В повечето случаи недоразвитите хора, постигнали тавана на своите възможности, гледат с презрение много по-стари в духовно отношение хора, чиято задача не е да разгърнат своите възможности, а да отработят и усъвършенстват останалите им дребни проблеми. По тези причини моят съвет е: избягвайте да преценявате хората, отнасяйте се с всички еднакво доброжелателно.
Зло е насилието от всякакъв вид, дори когато смятате, че го правите за нечие добро. Насилието никога не може да роди добро, то лишава от основно право – правото и задължението на свободен и доброволен избор. Дори когато постигнете целта си и успеете да наложите доброто, което сте си поставили за цел, вие сте направили много по-голямо зло, като сте внушили, че насилието е нещо нормално, нещо положително. Много е трудно да предвидите, в какво ще се изроди това внушение – дори диктаторите налагат диктатурата, защото смятат своето „добро” за по-добро от всички останали.
Зло е невежеството, нереалистичната представа за действителността – огромният брой илюзии изолират все повече и повече всеки човек. Особено вредна е нереалната самооценка Илюзорното самонадценяване или комплексите за малоценност, еднакво възпрепятстват осъзнаването на грешките и възможността за тяхното своевременно отстраняване. Казано е: „По-лесно камила ще мине през иглени уши, отколкото богат човек да влезе в Царството Божие” – не се заблуждавайте, че става въпрос само за материални богатства. Всичко, което има висока стойност за вас – емоционални преживявания, знания, духовни и естетически постижения, са вашите богатства, които ви карат ревностно да ги защитавате и ви противопоставят на другите, които не ги ценят като вас. Високото мнение за себе си, винаги създава предпоставка, да налага на другите своите истини, да се гледа на хората като низшестоящи, да се критикуват и осъждат, а това създава атмосфера на взаимно недоверие и дисхармония в междуличностните отношения. Зло е несъобразяването с хода на времето, променливостта на истините и тяхната относителност.
Постоянно срещана илюзия е, че е възможно злото да бъде избягвано. Хората се опитват да избягват всичко подозрително, живеейки в страх, благодарение на който стават още по-лесни жертви. Всичко това е отново резултат на нереалната самооценка, надценяването на собствените положителни качества и подценяването на недостатъците. Така всеки смята себе си почти за ангел, а всички останали за дяволи. Решаването на този проблем е доста трудно, защото при неразвито философско (абстрактно) мислене е невъзможно да се приемат твърдения като: злото е най-добрият учител или за да можеш да се справиш със злото, не трябва да бягаш от него, а да го гледаш в очите, за да можеш да изучиш неговите силни и слаби страни. Именно тези идеи раждат твърденията, че злото трябва да се посреща с радост – радостта от новия урок – нали това е смисълът на нашето съществуване. Но повечето хора определят смисъла на съществуването си в съвсем други посоки и учението за тях се превръща в досадно задължение.
Често пъти хората приемат правото на свободен избор като слободия, да правят всичко, което им скимне. Никой не иска да се съобразява с факта, че повечето прищевки са външни внушения, а останалите са в резултат на собствената ценностна система (собствените недостатъци) – поредната илюзия, че вашите мисли са само ваши. Всеобщото единство, подредеността на битието и законите, които осигуряват това, не допускат в хармонична среда да проникне източник на дисхармония – човек, който няма да се съобразява с околните и правилата на хармонично съжителство. По тази причина хората не могат да осъзнаят съществуването на други светове, освен материалния. След като съзнанието е енергиен диспечер, осъзнаването на един по-висш свят е проникване в него с всички последствия от това. Само за действително доказалия, че трайно е приел и винаги се съобразява с правилата на хармоничното съществуване, е възможно постоянното и без посредници осъзнаване на по-фините светове. Всеобщото единство е невъзможно без единоначалието, без действителното, а не илюзорно смирение пред Висшата воля и закони. Смирението е осъзнаването на безкрайната незначителност на личния Аз, в сравнение с Всеобщия организъм и докато всеки смята себе си за по-голяма ценност от всичко останало, е невъзможно единението и ползването на всеобщите (неограничени) блага. Затова приемете и запомнете завинаги: всеобщите интереси са много по-важни от собствените. Това е пътят за преодоляване на злото и всички страдания са резултат от вашия принос към дисхармонията.
„Обичайте враговете си!”, „Ако ви ударят по едната буза, подложете и другата.” Това не са призиви да развиете мазохизъм. Това е единственият път, единственият начин да бъде прекъсната веригата „причина – следствие“. Отговаряйки на злото със зло, само умножавате злото. Илюзия е, че наказвайки злото, можете да го намалите. Моля ви, преодолейте страховете си и опитайте с добро, дори това първоначално да са само добри мисли. Никога не забравяйте, че никой не е съвършен на този свят – вие също.

Създадено: 17/02/2006 • 10:40
Обновено : 19/02/2007 • 23:51
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО 
Страницата е посетена 32066 пъти

Коментар №12 Atanas 26/07/2011 • 15:29
„Някой трябва да отвърне с добро на злото, иначе то никога не ще се превърне в добро“.
Коментар №11 waterfall 12/11/2010 • 23:43
Добро и Зло – това е проста форма на алтернатива .
Толко естествено е думата“ ДА “ да има своя противоположност “ НЕ “
Два различни пътя благодарение, на които човек има избор да използва свободната си воля поемайки по някои от пътищата.
Може да реши какво иска да прави, как да го прави и  какъв точно да бъде. Мисли, взема решения , поема отговорност.
Без избор няма нито свобода нито решение нито отговорност.Противоположностите изграждат света и се привличат. Придават цялост на Божието Творение . Те дават възможността да се осъзнаят двете им части по – добре чрез различията им . Злото ни разказва за Доброто много по ефективно от колкото доброто говорейки само за себе си. И стойността на доброто е далеч по – голяма когато познаваме другото лице на монетата.

Ако имаше само добро – то всеки щеше да е добър без избор ,без свобода с или без воля, но със сигурност без различен път.
Щяхме да имаме перфектен свят основан на насиленото добро.
Не познавайки злото нямаше и да ценим притежаваното като рожденно право добро. Нямаше да сме по различни от машините.

Затова двете посоки винаги ще ги има за да познаваме доброто
по -добре и за да можем да упражняваме свободната си воля и великото право да правим избор.

Най великото Творение на Бога е именно Свободната Воля реализираща се чрез реални и алтернативни един на друг  пътища.
Грешният път е необходим за да познаем правилният , да го оценим по достойнство и чрез грешките си да се научим на добро.

ek

Коментар №10 Human 25/06/2010 • 18:24
Ние хората сме създали тези сили Добро и Зло,създали сме ги със силата на мисалта,ще ви дам един пример имали нещо лошо от това лъв да изяде зебра ?няма нищо лошо,това е природата,но ние придаваме смисал на дадени събитиа и тека са се появили доброто и злото,от нас идва
Коментар №9 e6acu 02/03/2009 • 14:12
Ако човек се бори със ‘злото’ с методите на самото ‘зло’ резултатът е плачевен:през 2007 година в затворите на САЩ са пребивавали 2 323 000 души. При 230 млн. възрастно население на САЩ, затворниците са около 1% от населението. Зад решетките се намират 2,77% от латиноамериканците, 6,66% от цветнокожите, като във възрастовата група 20-34 години в затвора всеки 9-ти е цветнокож. За затворите през 2007 година са изразходвани 49 милиарда долара, като до 2011 година се очаква разходите да достигнат 74 милиарда долара.

Във настоящия отразък от време 2009г. във Щатите са половината затворници на цялата планета около 2.5 милиона души.

Коментар №8 miroslav 13/01/2009 • 22:39
mnenieto mi otnosno dobroto i zloto: ta te varvqt raka za raka! nesa6testvuva li zloto kak da razberem koe e dobro? vsi4ko na tozi svqt varvi po dvoiki t.e. den i no6t;maj i jena;krasivo i nekrasivo…dobro i zlo i te vzaimno se dopalvat.
Коментар №7 Diakona 25/10/2008 • 21:24
Докато сме в трето измерение,ще съществува дуализма,ще го има и доброто и злото,ще го има отрицанието и потвърждението,основното оцветяване на деиствителността ще бъде в два цвята -бяло и черно.Така че докато сме тук ще трябва да се съобразяваме със законите на триизмерността и дуализма.Въпроса е,като общество,като нация,като цивилизация да осъзнаем,че единствения път на нашето общо развитие е намирането на равновесието,на баланса,който ще ни ореантира и води към хармоничните взаимоотношения във всички свери на живота.И в това отношение аз съм съгласен с автора в основната нишка на доводите,но,ще си позволя да корегирам  някои от тях;нито доброто,нито злото спомагат за изграждането или разрушението на всеобщото единство,те само спомагат за тези процеси,защото не са единствните ф а к т у р и за това.А нито доброто ,нито злото могат да съществуват по отделно,Те са зависими едно от друго.При нашата степен на развитие и съзнание,тези два фактура раждат и създават трета сила-съзидателната сила,благодарение на която живота все още продължава и съществува.Затова трябва да се събудим и се включим в балансирането на Енергийните импулси и вибрации,както на човечеството,така и на планетата Земя,за да настъпи и се възцари ЗЛАТНИЯ ВЕК НА МИРА и се изпълни БОЖИЯ ПЛАН за всички нас!…Светлина,Любов,Хармония.Дякона.
Коментар №6 cherep4eto1 17/04/2008 • 21:45
NAKAZVAI S DOBRO
Коментар №5 allo 12/02/2008 • 22:40
добро и  зло  са  относителни  понятия т.е.–няма  нито  добро  –нито   зло. Това,  което  за  едни  е  “добро“  за  други  е  то4но   обратното.  Е   кой   ще  ми  каже  коя  е   истината. Който  и  деа  е  той–ще  ми  представи  неговата  гледна  то4ка. И  ако  не  съм  съгласен   ще ми  каже , 4е  не съм  неговото  ниво,  което  всъщност  ще  е  вярно. За  търсещите  препоръ4вам  да  се  про4ете  “Разбулената  Изида’ и  “Тайното  у4ение“ на  Елена  Блаватска.
Коментар №4 Jenq 12/12/2007 • 17:19
Haresva mi 🙂 s
Коментар №3 Tatqna 03/10/2006 • 16:25
Може би не трябва да го приемаме като „борба“. Трябва да осъзнаем, че отвръщайки на злото със зло, ние се включваме в един омагьосан кръг, от който единственият изход е въздържане от зло и отвръщане с добро, което води до прекъсване на нишката. Никак не е лесно човек да се промени, но първо трябва да променим начина си на мислене, а това ще доведе до промяна и в нашето поведение.
Коментар №2 desolita 03/10/2006 • 13:14
Най-трудно е че срещу злото трябва да се борим с добро.Иначе то си е една необходимост.Без него с кого щеше да се бори доброто. И как без борба щеше да върви напред света.
Коментар №1 anonimen 27/08/2006 • 00:08
Vse si mislia ,4e zloto e edno nesuvur6enno semence ,nerazvilo se i ne poniknalo dobro .kakvo mislite ???

 

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: