Ако искаш да разсмееш Бога

Ако искаш да разсмееш Бога

Published 29.04.2019 | By Йосиф

Ако искаш да разсмееш Бога, разкажи му за плановете си
Съзнанието на Буда чрез Белослава Воробьова

Бъдещето не съществува отделно от настоящето и още по-малко, от миналото. Ние разбираме измерението време, както го усещаме и съществува само в нашата „реалност“, която, по същество, не е нищо друго, освен илюзия. Ако можехме да насочим вниманието си към по-високите сфери, бихме усетили напълно различно време, а още по-високо, като липса на време изобщо. Струва си винаги да се сещате за това, когато се замисляте за бъдещето, когато строите планове.

Има такава поговорка: „Ако искаш да разсмееш Бога, разкажи му за плановете си“. И в тази поговорка има много повече, отколкото сме свикнали да осъзнаваме. Разбира се, на небесата не седи брадат дядка, който с нетърпение чака да обърка плановете ви, но въпреки че го разбираме, нашите планове се объркват постоянно. И кого да обвиним за това?

„Глупакът вини другите, умният себе си, а мъдрия не обвинява никого“.

Разбира се, всички сме много мъдри и сме наясно, че след като не се получава, значи не му е дошло времето. Но това не ни спира, да правим нови и нови планове (илюзии) и продължаваме с упоритостта на катеричка бягаща в колело, да се стремим към тяхното осъществяване.

Личните илюзии са, разбира се, свещен избор на всеки, затова няма да посягам върху свободната воля на всеки, който смята, че смисълът на еволюцията е да препуска постоянно в колелото на социалните и, както му се струва, на духовните постижения, смятайки ги за спиралата на възнесението, без да осъзнава, че бяга в кръг, буквално, в колело. (Затова, между другото, наричат сансара колело).

А сега да преминем от мъдрите към осъзнатите. Какво означава термина „осъзнат“? Означава, че човека се осъзнава като част от мирозданието, част от йерархията. Разбира, че всичко е устроено мъдро, справедливо, а главното, подчинява се на вселенските закони закони. Затова всяко социално или духовно постижение не се смята за своя лична заслуга (на Вася Иванов), а закономерен, еволюционен и поради това неизбежен оборот от развитието на своята безсмъртна, безпределна същност.

Да се форсира този процес е невъзможно, дори да се скъсате да четете, да учите, да практикувате, да се молите, да гладувате.

Всичко постигнато с невероятни усилия:

– или се нивелира след като престанете да се стараете;
– или ще трябва да сте винаги максимално напрегнати;
– или ще предизвика разрушение на физическото тяло (в случаите на прекаляване).

Постигането на душевен покой и осъзнатост (осъзнаване и пълно приемане на мястото си в йерархията), е когато никой и нищо не нивелира.
Превод: Йосиф Йоргов

https://vk.com/mirovoichenneling?w=wall-52751163_6899