Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235148
Users Today : 2577
This Month : 82990
This Year : 372867
Views Today : 8694
Who's Online : 89

Христос: Свойства на светлината

Христос: Свойства на светлината

Христос: Свойства на светлината

Контактьор: Аrchitect

24 февруари 2023

Контактьор: Здравей Христос. За какво бихте искали да говорите с хората?

Христос: Здравей, скъпа моя. След вашата беседа с Николай Чудотворец хората в известна степен се настроиха към мен. Нека поговорим още малко, за да заздравим тези връзки. А за какво ще говорим не е толкова важно. Може би вие сами питате какво ви интересува? Просто нека изоставим класическия списък с въпроси към Исус (Усмихва се).

К: Добре, ще опитам :). Доколкото разбирам, Христос е свръхдуша от седмото ниво на чистите светове, а Исус е едно от твоите въплъщения. И сега общувам именно с Христос, тоест с по-обемната същност, много по-опитна, по-широко мислеща от Исус?

Х.: Точно така. Ти общуваш с водещата свръхдуша на Христос. Исус е неголям, но e популярен мой аспект (усмихва се). Бързо стигнахме до интересна тема: съотношението между цялата душа и нейните части.

В терминологията, която сте получили като част от твоя канал, свръхдушата Христос е конструктивен свободен разпределител на потоците от седмо ниво. Но например твоят Висш Аз от осмо ниво (Primarch) е системен разпределител, конструктивно-деструктивен. Той не притежава собствен баланс и може да провежда различни потоци, в зависимост от текущите нужди на еволюцията на Бога. Също така свободните разпределители се явяват богове от осмото ниво, чиито имена са ви добре познати от митовете. Но на този етап енергийният обмен на боговете вече е деструктивен. Необходими са им вливания от конструктивните участници на свободните светове, за да запазят баланса си. Те употребяват повече Осъзнатост, отколкото допринасят.

Не останаха много конструктивни разпределители в свободните светове. Аз съм един от тях. Тоест, аз умножавам и обогатявам чистите потоци на Осъзнаването на моето седмо ниво, а също на шесто и осмо.

К: Свикнала съм да се приспособявам се към своите събеседници. Заобикалям терминологията на моя канал, за да предам самобитността на всеки учител. Да опитаме?

Х.: Нямам нищо против да говоря на твоя език, за да не те натоварвам. Ще бъде по-лесно и за двама ни.

На седмо ниво се изгражда окончателното единство между душите – единство в еднообразието или единство в многообразието. В това отношение съм уникален сам по себе си, защото съдържам душите и на едните и на другите. Същността на Христос е силно единство на души, обединени от общи или сходни черти. 90% от моя състав от души е множество в еднообразие. Тази част от моите души живее в състояние на максимална синергия, която се постига чрез общност в мисленето, целите и стремежите.

Аз, като водещ на множеството, казвам „аз“ за себе си. Но моята свръхдуша съдържа много участници. Затова, говорейки за всички Христос, по-правилно е да се каже „ние“.

Аз, водещият, съм най-голямата доминираща част от нашето множество. В моя състава има още две големи души, с които някога се обединихме. В Христос има и неголеми души, които доброволно са влезли в нашето множество. Не просто доброволно, а истински са искали и са се стремили да бъдат с мен. Конструктивния разпределител се нуждае от мир и любов в своите структури. Всички импулси, които отблъскват частите ми една от друга не са от полза за нашата цялост. Въпреки че са позволени в границите, в които съм в състояние да потуша тези импулси. Тоест импулсите на отблъскване, които възникват случайно, несистемно в нашето единство внимателно се преработват. Но ако видя в един от моите участници устойчива непреклонност, преднамерено отчуждение от другите участници на множеството, пускам тези души да си отидат с мир. Всеки има свой път и не всички пътища водят към мен. (Усмихва се)

10% от състава ми са слабо и средно деструктивни души, които не приличат на по-голямата част от моите души. Тези дуструктивни участници са ми нужни за развитие, за разширяване на разбирането за Бога в цялото многообразие на Неговите проявления, за обогатяване на моята свръхдуша с нови оттенъци в ресурса на живота, нови свойства и качества.

Конструктивният разпределител се стреми непрестанно да разширява своето единство. Това е основният ми стремеж: да разширя и укрепя Божествените връзки както в моето единство, така и с други души.

Но всеки разпределител в процеса на разширяване може да има определени трудности.

Първата трудност на разпределителите, както конструктивни, така и деструктивни е монотонността на обмена на енергия. В моя случай монотонността се дължи на факта, че в чистите светове списъкът от нюанси на Осъзнаването е ограничен. Няма толкова много надеждни безопасни нюанси за поддържане на конструктивността на обмена на енергия. Следователно светлите светове се нуждаят от вливания отвън на не толкова безопасни, но все пак различни потоци, обогатени с деструктивно чувство. Те могат да бъдат получени от светове на ниско ниво на развитие, включително от Земята. Разбира се, първо тези алтернативни потоци са внимателно подбрани, тествани и пречистени. Виждам, че в мислите ти се появи забавна фраза „хомеопатична концентрация“. Да, наистина трябва да сме много внимателни с деструктивните потоци в светлите светове, но все пак, да се вливат „хомеопатични концентрации“ ще бъде твърде малко (Смее се)

За да стана самодостатъчен и независим от другите участници, реших в един момент да добавя 10% слабо и средно деструктивни души към моя състав. Този опит е фундаментално нов за един конструктивен разпределител. И моят експеримент все още продължава. Има малко информация за смесени конструктивни множества души в нашия свят. Разпределител, който започва да провежда деструктивни потоци, обикновено в крайна сметка самия той става деструктивен. Има достатъчно данни за подобни трансформации. Но моята работа е да остана конструктивен. Това все още е слабо проучен път. Затова се налага да се доверя на усещането, да се водя от интуицията и здравия разум.

Сега развивам своите деструктивни части и чрез тях получавам свежи вливания на алтернативни оттенъци на Осъзнаване, различно и ново за мен възприятие и чувства. Това помага на цялата свръхдуша да се развива, да се увеличава разнообразието на моите потоци, обогатява ме. Разбира се, моите деструктивни части не само ми дават своя опит, но и получават щедро в замяна. Все пак конструктивният разпределител е като богат баща, той винаги може да нахрани детето си (усмихва се).

Втората трудност на разпределителите е липсата на инструменти за свързване с други участници. Въпреки взаимното желание за укрепване на връзките с други души, сближаването не винаги става. Случвало се е на много хора в живота: срещате добър човек, но по някаква причина връзката с него „не се закрепва“ (усмихва се). Случва се на всички нива – има твърде малко допирни точки.

И сега стигаме до третата трудност – разпределителят може да няма достатъчно привлекателност, за да присъединява активно други души. Както в нашия пример с двамата симпатични люде, връзката между които не се получава – едната душа може просто да не успее да развълнува другата достатъчно, за да създаде силен взаимен импулс към сближаване. Разпределителите също са засегнати от това: те трябва да предложат на своите потенциални участници нещо ценно свое, за да преодолеят линията на разделение и искрено да си подадат ръка.

К: Ти ли присъедини деструктивни души към себе си? Или у теб имаш свои части, които си развил в деструктивни светове?

Х: Когато присъединиш готови души си по-наясно какво печелиш (Усмихва се). Всяка светла свръхдуша се е правила опити да култивира свои деструктивни части. Неголям посев на наши души има и на Земята. Процесът на развитие на собствени части се контролира трудно, заради което може да е неуспешен. Разбира се, всичко е постижимо, ако се подходи сериозно към тази работа. Просто времето и усилията което ще заделите ще бъдат повече, отколкото бихте искали. Затова, тези деструктивни души, които сега са в моя състав, са именно присъединени души. Ние много се харесахме взаимно и решихме да продължим по-нататъшното си пътуване заедно (усмихва се).

К: И все пак, какво представлява разпределителя на потока?

Х.: Това е голяма свръхдуша, способна да обслужва енергообменът на голямо количество по-малки души: както собствените фрагменти, така и присъединените души. Свръхдушата, която управлява много от собствените си фрагменти в световете на развитие, е кураторът. И разпределителът също трябва да може да работи с потоците от присъединени души. Тоест, той е по-универсален, опитен и ефективен. В крайна сметка, ако разпределителът е неефективен, никой няма да иска да ползва услугите му.

Представете си, че във всеки разпределител има много канали, през всеки от които протича жизнен ресурс с определени свойства. Разпределителът има много такива канали, както се казва, за всякакви случаи. Един разпределител с опит в своята област веднага знае през кой канал да пропусне това или онова, как да раздели потоците, в които се смесват твърде много нюанси на Осъзнаването; какво трябва да се изпрати за пречистване и преразпределение, какво за обогатяване и какво да се даде на тъмните светове като напълно неизползваемо и т.н.

Освен това, разпределителът трябва да е много стабилен, със здрави вътрешни връзки. Потоците от световете за развитие, които се вливат в разпределителя, са много различни. Ако това са течения от деструктивни души, те често са заредени с интензивни деструктивни импулси. Затова е необходимо той самия да се придържа много здраво към сегашното си ниво, и да не потъва. В идеалния случай – също и да се стреми към ново ниво. Това означава, че разпределителът е необходимо ефективно да обработва огромен брой потоци, предотвратявайки разклащането на стабилността и целостта им отвътре.

К: Казахте, че конструктивният разпределител се стреми непрестанно да разширява своето единство. И какви са целите на деструктивния разпределител?

Х: Всъщност целите са същите – разширяване чрез добавяне на нови души. Но колкото по-деструктивен е разпределителът, толкова по-активно лидерите на тези множества използват сила по отношение на душите, чиито потоци управляват. Теоретично разбирам необходимостта от такива взаимодействия. Но аз самия не го правя. Аз слабо съм овладял съответните инструменти. Затова пък добре са овладени инструментите, благодарение на които душите искат да бъдат по-близо до мен и да следват напътствията ми по собствена воля. Просто казано: имам авторитет и привлекателност (усмихва се). И продължавам да развивам тези качества. Това е моят начин да присъединя души към моята композиция: да им предложа нещо в себе си, което няма да искат да откажат (Усмихва се).

К: А как по принцип оценяваш явлението единство, което се поддържа чрез силата?

Х: Опитвам се да гледам безпристрастно на процесите в този Свят, без които не може да се мине. Опознавам света, като се отварям за ново разширено разбиране. На моя разум могат да бъдат обяснени много сложни неща, включително основите на процесите на деструктивните светове – и аз ще разбера. По-точно: вече го разбирам. Но има ли нещо чуждо на душата и сърцето ми в тези деструктивни процеси? Да, има. Ако не беше това чувство на отчуждение, щях да мога да включа много повече деструктивни души към себе си, да разширя дейността си и сферата на влияние, присъствието си в различни деструктивни светове на развитие. И моето многостранно развитие щеше да върви много по-интензивно.

Но все още не съм готов за такива драстични стъпки и предпочитам да остана конструктивен разпределител, обслужващ в голямата част енергообмена в светлите светове. Сложността на моя разум ми позволява да следвам развитие по нисходящ поток. В смисъл, че имам добри шансове за успех. Но сърцето ми още не е готово. Не искам да овладявам деструктивните процеси в по-голям обем.

К: Ти каза, че боговете от осмото ниво вече са станали деструктивни. Не беше ли винаги така?

З: Не винаги. Обслужвайки енергийния обмен на Земята и други деструктивни цивилизации, боговете се наситиха с тежки частици. Затова част от тях се оттеглят от обслужване на процесите на деструктивните цивилизации, включително Земната, тъй като самите те имат остра нужда от очистване. Има и такива, които са толкова наситени с деструктивност, че са загубили частично свободата си, потапяйки най-тежките си части в тъмните светове.

К: Как ще продължи по-нататък развитието на тези богове?

Х: Съдбата на всеки от боговете е индивидуална. Онези, които напускат службата за енергообмен на земните процеси, отнасят със себе си по-голямата част от посетите свои души.

Някои продължават своето спускане и ще се насочат към обслужване на силно деструктивни цивилизации от ниско ниво. Такива разпределители сега не бива да бъдат канени да работят със светове, чиято деструктивност искат да снижат, включително Земята. Текущите свойства на тези разпределители с тяхната повишена хищност биха осуетили опитите за повишаване на земните честоти.

Спусналите се богове могат да засеят нови култури от свои души в светове, които съответстват на техните доста ниски, за дадения момент, нива. Могат да се въплъщават и в светове с диапазони, по-високи от техните собствени, но тези въплъщения ще бъдат коригиращи, очистващи и повишаващи техните честоти. И заради това са сложни тези въплащения, тъй като почистването от тежки частици не е приятно. И колкото по-екстремно пречистване е поръчала душата за себе си, толкова по-трудно ще бъде да го понесе. Ръководството на тези коригиращи въплъщения ще трябва да бъде предоставено на друг разпределител. Тоест заседналите богове губят своето влияние, но имат право на пречистване и развитие. Те ще могат да възстановят предишния си статус, веднага щом отново се устремят към намаляване на своята деструктивност, за да се върнат към чистите светове от високо ниво.

Тези свръхдуши могат също така да посеят малки цивилизации, като същевременно съхранят своя управляващ статус. Но те ще развиват свои собствени части, както и други души, които ще пожелаят да се присъединят към техния проект. Иначе казано, те могат да бъдат куратори на собствените обособени от други светове посеви, с незначителни включвания на други участници. Това ще бъдат един вид моноцивилизации, в които всички роли се играят от части на една свръхдуша. Можете да наречете тази стъпка доброволно оттегляне от света, за да премисли, да постигне яснота във себе си и да разбере накъде да продължи.

От деликатност не споменавам имената на боговете. Тези публични обявявания на списъци са безполезни. Хората, покровителствани от тези богове ще могат сами да се поинтересуват как вървят техните дела.

К: Да се ​​върнем към темата, която ти самият зададе: за връзката между цялата душа и нейните части.

Х.: В действителност, вече я обсъждаме (усмихва се). Първоначално исках да ти обясня какво представлява цялата душа Христос. Исус е разум, да го наречем – специализиран, който аз формирах за постигане на определени, известни на всички цели. Избрах профила на пророк, проповедник, който ми помогна да изпълня своята мисия на Земята – да посея ново духовно знание. И именно към Исус много хора обичат да се обръщат. Но качествата на съвкупния Христос са много по-широки. Както казах, в състава ми има деструктивни души. И те, според традицията, развила се в нашия свят, също могат да наричат себе си ​​Христос. Тоест моята свръхдуша като цяло има освен всичко друго и такива проявления, които едва ли се очакват от Исус (Усмихва се).

Тези части са в мен. Не ги крия, но и не ги натрапвам на никого. Някои свои качества от деликатност не показвам преднамерено на онези свои събеседници, които те могат да смутят. Тоест, има значителен брой души, които взаимодействат с мен само на по-високи честоти или Исус, който е добре познат на всички. И предлагам на всяка душа точно онези части от себе си, които най-много я привличат или от които най-много се нуждаят. Но също така, всички други мои части са напълно отворени за взаимодействие. Това е моята стратегия – пълна откритост. Събеседникът сам избира кои части от мен го интересуват, с кои части ще взаимодейства най-добре.

К: Вашите деструктивни души помагат ли ви да разберете света по-пълно?

Х: Обичам своите деструктивни души и ги смятам за ценни. Те наистина ми помагат да мисля по-мащабно и да разбирам повече. Включително задълбочено изучаване на процесите, протичащи сега на Земята. В някои случаи, без такова разбиране, е невъзможно да се помогне на други души; бих се оказал невеж и безполезен.

Споменах, че понякога разпределителя не притежава необходимите инструментите или привлекателност, за да се сближи с други души. В случая не говоря толкова за присъединяване, колкото за установяване на някакви доверителни, приятелски отношения. За взаимодействие с деструктивни участници в световете понякога е полезно да се обърна към тях с моите деструктивни части, тъй като такава комуникация се оказва най-ефективна. Говоря със събеседниците си на разбираем за тях език: не допускам в себе си надменност, избягвам снизходителност от позиция на собствената си святост.

К: В какъв формат планирате да работите с пробудените на Земята?

Х: Мисля, че ти сама усещаш, че се осъществяват сериозни промени. Ти все още продължаваш да пишеш послания в подкрепа на своите читатели, но вече чувстваш, че това не е наложително. Силите на светлината, силите на баланса, силите на тъмнината вече поговориха с хората. Преминахте периода на изпитания при тъмните учители. И сега като цяло резултатите на земляните са ясни. Някои все още работят за подобряване на своя резултат и ще продължат, докато имат време и възможност. Дори ако душата не успее да премине на ново ниво в този Цикъл, тя все пак ще може да работи с полза, за да си осигури по-благоприятни стартови условия в новия земен Цикъл.

Форматът на работа със светли учители е индивидуален. Периодът на публичните послания отмина, а за тях не се отделят почти никакви ресурси. Но в личната работа с човек сме готови да споделим и да помогнем. Светлите сили сега биха искали да укрепят връзките с тези пробудени, които самите са привлечени от нас. На този етап ние не убеждаваме, не отработваме възражения, не преодоляваме човешкото отчуждение. Не отговаряме на трудни въпроси, чиито отговори няма да бъдат чути или не искат да приемат. Ръцете ни са протегнати към всички, сърцата ни са открити. Желаещите да се устремят към нас искрено – приветствам!

Ще взаимодействаме с хората според техните лични възможности: с някои в ​​канала, с други чрез интуиция и сънища. Приканвам хората да отворят вратите си за светлината. Който ни покани искрено, ще дойдем при всеки, ще бъдем заедно, ще помогнем с каквото можем. Имаме малко време: в полетата на Земята дойдох за кратко. Най-вероятно ще остана с хората няколко месеца. Ако трябва, малко повече, но едва ли повече от година.

К: Понякога ми се струва, че хората изобщо не разбират какво е светлина. Дори тези, които получават съобщения от Светлите сили и вярват, че самите те са Светлина. Аз също не разбирам голяма част от вас и виждам между мен и вес сериозна разлика. Не очаквам да отговориш на всичките ми въпроси сега. Но се надявам, че ще ми обясните всичко с времето 🙂

X: С удоволствие ще обясним (Усмихва се). Да се познае светлината не е лесно, затова се запаси с търпение.

Не си струва да си представяш светлината като вечен блестящ обелиск, заслепяващ всички наоколо с неизчерпаемата си милост. В действителност обитателите на светлите светове са доста разнообразни. Сред тях има и строги, сурови същности. Светлите сили и светлите светове са живи, разнообразно проявяващи се – те еволюират, а заедно с тях еволюира и разбирането за светлината. Тоест светлината не е нещо абсолютно, неизменно, статично.

Светлината е условно понятие. Не може да се разглежда изолирано от онези души, които образуват светлите светове. Самите души са в непрестанно търсене и размисъл. Какво означава да си светлина? Какви възгледи ще им позволят да достигнат интензивността на своята светлина? Какви качества и действия ще помогнат на душите да проявят своята светлина в околното пространство по най-добър начин? Как да се отнасяме към различни прояви на други души, включително необичайни и неразбираеми, за да не се отблъскват взаимно, за да не отслабват Божествените връзки? Как да се носи светлина в този свят, запалвайки сърцата на другите, но не губейки силата си напразно? Как да се организират потоци в чистите светове, така че светлината да тече там свободно, изобилно, вечно?

Разбирането за светлината в нашия свят се формира от съвкупността от представи и мечтания на жителите на светлите светове за това какво означава да живееш в единство, какво означава да живееш в Бога. И разбирането за светлината се променя в унисон със светлите общности. Когато те проявяват своите най-добри качества, ние наблюдаваме реални проявления на светлина. Когато те разкриват в себе си своите най-добри качества максимално пълно, ние размишляваме за границите на реалните проявления на светлината.

Разбира се, процесът на самоусъвършенстване е безкраен. Но все пак понякога е важно да изучавате и приемате именно реалните прояви на светлината в нашия Свят, както и да осъзнавате техните граници и вече на това да основавате вашето разбиране и духовно търсене. Така че ще бъде по-добре и по-мъдро, отколкото да се отдадете на безкрайни фантазии, отлитайки в представите си за светлината до надоблачни висини.

Стремежа да привлечеш, да натрупаш в себе си възможно повече светлина на определен етап може да се превърне в жажда. Подобно на тъмна жажда, на тъмна страст и неистова амбиция за поглъщане. Затова тук също е необходимо чувство за мярка: устремът към светлината трябва да се балансира със скромност, смирение и самоограничение.

На Земята хората в своите фантазии за светлината често отиват твърде далеч, преувеличават. Има и такива, които прекомерно се стремят към светлината, на ръба на жаждата. В същото време в хората има твърде малко собствена светлина. Поради това може да възникне дисбаланс, когато желанието за светлина е силно, а реалното проявление на светлина от собствената душа е слабо. За да се разсеят подобни изкривявания на ума, всеки човек трябва да намери за себе си своята реална степен светлина, която да може да въплъти в себе си. Да достигне до точката на здравия разум в представите си за светлината, базирайки се именно на това колко светлина той самият може да внесе в този свят. Не гледайте навън: кой колко светлина има, кой колко светлина може да даде. А погледнете вътре в себе си: колко светлина самият човек може да прояви за благото на обкръжаващите. Този подход ще помогне да се избегнат изкривявания и да се работи за увеличаване на светлината в собствената ви душа с максимален полезен ефект.

К: Ако обитателите на светлите светове са толкова разнообразни, имат ли някакви свойства, които недвусмислено ги правят светли?

Х: Да, има в душите свойство, което недвусмислено ги характеризира като светли – това е стремежа към единство. И ако не успеят да осъществят стремежа си, душите се опитват да се променят, за да се сближат една с друга. Ако се налага извършват пречистване, трансформиране на определени качества или придобиване на нови. В този план очакванията на светлите светове от техните участници са много строги. И точно по този въпрос у хората има неразбиране.

Човек има за база мисълта, че светлината, подобно на грижовния родител, е всеопрощаваща и обичаща детето си с безусловна любов като него. Това е вярно. Но човек често прави погрешно заключение, че няма нужда да се променя, защото вече е толкова обичан. Ако душата искрено се стреми към единство, това не е довод.

Всеки трябва да се стреми да бъде по-добър, за да може по-пълно да дари на другите красотата на своята душа. Всеки трябва да преобразува своите отблъскващи черти и да придобие по-привлекателни, за да постигне максимално сближаване с другите души.

Въпреки факта, че светлината е строга, тя също така е деликатна. Затова светлите светове не толкова изискват от душата необходимите изменения, а повече да създават благоприятна среда за мека взаимна подкрепа в стремежа към самоусъвършенстване на всеки член на светлите общности. А също и всички, които искрено се стремят към нас.

Решението да се трансформира, за да стане по-близо до Бога, душата взема доброволно. Тя осъзнава, че единството може да се изгради само ако всеки участник работи усилено върху красотата на душата си. Именно това е най-важният признак на една светла същност – готовността да се преобразиш, за да постигнеш единство, за да се приближиш до Бога.

Безусловната любов понякога изглежда като оправдание на слабостта и мързела. Говоря за това открито. Светлината никога не е оправдавала слабостите, защото единството се изгражда от тези, които са силни в Духа. Единството става възможно благодарение на силната вътрешна светлина на всеки от неговите трудолюбиви участници. Слабостта е тъмнина. Приглушената светлина на определен етап може да се превърне в сумрак. А когато изчезне напълно, настъпва тъмнината на душата.

Всяка душа, устремена към светлината, устремена към Бога, неуморно изостря и увеличава своите добри качества, стреми се към насищане на своята вътрешна светлина. Тя иска да влезе в единството с щедри дарове, така че единството да се обогати с нейното идване. И когато всеки нов участник идва при нас именно с това намерение, се създават благоприятни условия за взаимно обогатяване и умножаване на светлината. В силно единство всяка душа е изпълнена и дори прелива. И светлината може да бъде толкова интензивна, че душите я изливат – дават я на Света. В такива моменти се извършва повишаване на Божественото Осъзнаване, такива условия служат за основа на конструктивния енергообмен. Описах ви свойствата на силната, убедителна, изразителна светлина, която подхранва цялото Творение. Светлината, благодарение на която става възможно разкриването на нови невероятни светове.

С вас беше Христос (Усмихва се).

Ще чакам покани от хора, които искат да бъдат заедно с мен.

Пожелавам ви хубав ден!

Превод от руски: Жана
https://absolutera.ru/article14661-hristos-svoystva-sveta
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: