Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236858
Users Today : 4287
This Month : 84700
This Year : 374577
Views Today : 17618
Who's Online : 96

Тревогата и гнева на майката отнема винаги жизнени сили на детето

Тревогата и гнева на майката отнема винаги жизнени сили на детето

Тревогата и гнева на майката отнема винаги жизнени сили на детето
Светлана Доброволская

Трябва да кажа, че за мен е било винаги очевидно, че може да се очаква от детето само това, на което е способно за момента, а това съвсем не е, което очакват обкръжаващите. Ако искате да промените детското поведение, променете това, което чувства, мисли, умее. А как може да го направите, ако „несъвършеното“ му поведение, вбесява и дразни родителя?
Дори към животни не бива да подхождате в такова състояние – никаква дресировка няма да се получи! Какво да говорим за възпитание! Точно затова могат, да помогнат съветите ми.
Веднъж, през тъмна есенна вечер, посрещах на автобусната спирка пубертетната си дъщеря след скейтерско събиране в центъра на града. Беше влажно и ветровито, а телефона на моята красавица „мълчи“ (случва се), с нетърпение се вглеждах във всяка маршрутка и постепенно „кипвах“:
– Не оценява напълно особено отношение към нея! На кого в тази възраст, разрешават да отсъства дотолкова късно (дъщеря ми е акселерат, във всеки смисъл и общува с много по-възрастни младежи)? А още и закъснява!
В главата ми започнаха да се развихрят разобличителни монолози. След това, започнах да прехвърлям, от какво да я лиша с „възпитателна цел“ (план за „отмъщение“). На ум ми дойдоха разни други случаи, когато не са оценявали моя „родителски подвиг“ (всичко това за 10 минути). И изведнъж, си зададох простия въпрос, който много помага, да си в текущия момент: „Какво усещам сега?“
– Злоба!
„Детето закъснява. Може да има някакви усложнения? Значи, сега ѝ е особено важно, да се чувства по-уверена, защитена (нашето вътрешно състояние създава обкръжаващата действителност), а какво ѝ изпращам с майчиното си сърце, точно в този момент?
– Удар в слабото място!
Тревогата и гнева на майката, винаги отнемат сили от детето! На теб ли не ти е ясно!“
И разбрах, че се държа стереотипно и глупаво. Ако искаш, човека да се върне по-бързо, не е важно, дали е дете или възрастен, трябва да излъчваш към него любов и радост, а не гняв и раздразнение!
Това се прави лесно: трябва само да си спомним или представим човека щастлив! С всички визуални подробности, с усещане радост за него и благодарност за съществуването му, в своя живот.
Без да му мисля повече, се заех с визуализация: видях ликуваща дъщеря си след победата на нейната команда в КВН, допълних с „кадри“ от аквапарк, от разрязването тортата на рождения ден и изведнъж видях своето момиченце, изскачащо от маршрутката с радостни възклицания: „Победиха нашите!“ Въздъхнах с облекчение, прегърнахме се и тръгнахме към къщи.
По пътя се любувах на сияещите ѝ очи, на развяващите се светли коси, слушах възбудени подробности от съревнованието, а си мислех, че трябва да кажа за закъсняването. Но не исках да е за сметка на радостта – това би било свинщина, а и злобата ми се беше изпарила. При това, разбрах очевидно, че за нея „великодушния“ ми жест ,да закъснее, е само разумен компромис, а не „глътка свобода“ (което е типично за съвременните деца – те приемат всичко, като в реда на нещата и без да се притесняват, разчитат на повече). Затова, просто разказах, каква метаморфоза се случи с мен на спирката, как от „раздразнена мама“ се превърнах в „ангела-хранител“, и как всичко свърши забележително.
Знаете ли, какво каза дъщеря ми?
„Мамче, ти си герой! С такъв „задръстен“ ум си успяла да ме разбереш. Аз съм ти ужасно благодарна и ще се постарая, повече да не те вълнувам!“
От тогава минаха две години и действително не е имало повод за вълнения – дъщерята е винаги „на линия“ (и не само да се прибира навреме). Когато се променя вътрешното състояние на едната страна, неизбежно се променя поведението и на другата!
Ако в момент на типична конфликтна ситуация (от детска истерия, до препиране с пубертета), родителят успее да си спомни детето си щастливо и предизвикващо в родителя, радост и възхищение – конфликтът не се получава. Неочаквано за себе си, поглеждате на ситуацията от друга страна и компромисът се получава сам! Това работи в най-различни ситуации, при всяка възраст.
Но трябва да се подготвите:
Да запишете на хартия не по-малко от 15 отговора на въпроса: „Какво предизвиква в мен радостни чувства, когато наблюдавам детето си, какви негови качества, особености и действия?“ Например, „съобразителност, липса на злопаметност, смешно мърда пръстите на краката, обича животни, умее да прави смешни физиономии“ и т.н.
Спомнете си няколко ситуации, когато детето ви изпитва радост и щастие (скача на батут, милва кученца, радва се на новогодишен подарък…). Главното е, на вас да ви е радостно, когато гледате всичко това мислено. Т.е. детския образ трябва да е такъв, че да ви е лесно, да изпитвате топли чувства. Разгледайте добре ситуацията: запомнете „декорите“, миризмите, звуците. Колкото е по-ярък подготвения образ, толкова ще ви е по-лесно, да избутате негатива и да прекъснете конфликта.
Винаги, когато сте доброжелателно настроени към детето, го прегръщайте, усмихвайте му се, казвайте му, че го обичате. Не се притеснявайте! Дори да не са измити чиниите и не са очистени обувките! Повярвайте, за детето действително не е важно, но обичащия, иска да го прави, а недоволния – не! Проявявайте любовта си и давайте възможност на детето, да ви отвърне със същото. Доверявайте на сърцето си!
Тогава, неизбежните семейни разногласия, ще са само „задачки“ за съобразителност – как именно „всеки да получи според заслугите“, а атмосферата вкъщи ще се преобрази!
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/blog/trevoga_i_gnev_materi_vsegda_otnimajut_zhiznennye_sily_rebenka/2021-11-16-26649
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: