Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7234568
Users Today : 1997
This Month : 82410
This Year : 372287
Views Today : 4998
Who's Online : 90

Буда. Съзерцаване на абсолютността

Буда. Съзерцаване на абсолютността

Уроците на просветлението. Буда. Съзерцаване на абсолютността

Здравей, Буда. Искам да си поговорим.

Здравей, душа. Ще разговарям с теб, защото се радваш като дете.

Навярно е смешно.
Не, радостно ми е. В мен преминава радостта ти от познанието. И аз съм минал някога през всичко това и си го припомням с твоя помощ.
Други радости имаш ли? Съществуват ли при пълно разтваряне (или непълно?), възможна ли е радост в това състояние?
Радостта по същество е изобилие. Състояние, когато си във форма и твоите енергии преливат, текат навън. Аз нямам форма и затова нямам радост във вашето разбиране. Има нещо друго. Има дълбочина. Трудно се описва с думи. Не изпитваш необходимост да изливаш навън, защото нямаш ограничения. Има всеобхватност и безкрайност. За вас е трудно да си го представите.
Значи в безкрайността няма радост?
В безкрайността има всичко. Но когато минуса взаимодейства с плюса, се получава нула. Нали не го разбирате, защо е точно така, но го приемате като аксиома. Защото е така. Затова, радостта е плюс. Унинието или недостига на енергии, е минус. В нулево състояние съществува и едното и друго в съвкупност, което дава ново качество, не приличащо нито на радост, нито на униние, а едновременно в него има и едното и другото. Радостта е движение. Нулата е покой. Неразделими.
Радостта е подобна на бриза в океанските вълни. Нулата е пълен покой. Обичаш ли напълно спокойното море?
Да, много. Интересно, защо?
Защото при спокойствие няма нужда да се бориш с вълните, а просто се потапяш, изпълваш се със сила и усещаш единение. Това е отговора на въпроса ти. Радостта от единението е друго. Когато няма нужда да се бориш, а просто си в състояние на постоянна и вечна удовлетвореност.
Получава се, че човешката радост е от разделението?
Да. Разделяте се и се радвате на свободата си. А след това, тъгувате по Източника на всичко, по дълбоката радост, по радостта от сливането и приобщаването. И при странстването си търсите отново този Източник и обединението по различни начини. И рано или късно, ги намирате.
Значи, въпроса е, как да се слеем и приобщим.
Сливането не може да е „свое“. И обединението също е всеобщо. Наблюдавай вълните в океана. Всичко в света е проявено, трябва само да го забележиш. Океана е спокоен, но идва вълна, но тя не е безкрайна. Тя се опитва да се изскубне от океана, но рано или късно, се връща обратно. Защото, за да се отдели, трябва да има силата на единството т.е. вълната трябва да има силата на океана. Но понеже е само част, не може да се откъсне, а само прави опити.
Да се отдели окончателно? Нима е възможно?
Няма нищо невъзможно.
Правилно ли разбирам: съществува безкрайно Абсолютно Съзнание, което се опознава чрез проявлението. А частите му, за да станат автономни, трябва да постигнат мощта на Абсолютното съзнание и тогава, по същество, ще станат нови проявени абсолюти.
Да. така е. Но виждаш ли, в състоянието на абсолютност, няма стремеж за отделяне и автономност.
Ясно. Но тогава е разбираем, така да се каже, замисъла на Абсолюта. При него няма стремеж за разделение, затова създава части, които да създадат стремежите, които няма в него и е възможно да станат нови абсолюти.
Можеш да попиташ сама.
Сега питам теб, нали си част от него.
Как да ти кажа? В твоето разбиране, частта е по-малка от цялото. Но са те учили, че света е изграден на квантов принцип. И квантово е възможен вариант, когато част от цялото е тъждествена на цялото. Можете ли да направите такъв скок в съзнанието си и в геометрията?
Навярно, да. Например, има точка, която съдържа Цялото. Т.е. когато Цялото е свито до състояние на точка.
Да. И тогава не е съвсем точка, според вашето разбиране.
Това е портал.
Това са думи. Може да се нарече семе, непроявен потенциал на всичко.
Т.е. ние сме семената на бъдещи абсолюти?
Нямам представа, какво ще излезе от вас – това си е ваш избор.
Отново говориш като Абсолюта.
Отново не отделям него и себе си.
Но в нашето разбиране, семената съществуват в някаква среда, във вода или земя, за да могат да покълнат. Получава се, че в средата на Абсолюта покълват семената на неговата абсолютност. Поетично.
Не само. Това съдържа огромен потенциал за развитие, както на семената, така и на самата „среда“. Защото семената също са среда. Т.е., казано на ваш език, в семето може да се намери средата за израстването му. А средата за покълване е самото семе. И така до безкрайност.
Разбрах. Аз съм Семето на Абсолюта и в мен Абсолюта е в пълен, така да се каже, обем, ако е уместна тази дума или е по-добре да се говори за изпълване. Аз съм портал на абсолютността и семето на абсолютността. Проявявам се като семе, когато взаимодействам с външната абсолютност. И се проявявам като абсолютност, когато взаимодействам с вътрешния си свят, т.е. с всеобщата абсолютност, със средата. Ух! От къде го намерих това?
Разкриваш своята абсолютност. И вече опитваш без външни подсказки, самостоятелно.
А как общувам с теб? Отвътре или отвън?
А ти как мислиш?
Мисля, че е едното и другото, защото са единен неразделен процес.
Нека да го погледнем от друга страна. Общувам с Буда чрез своя вътрешен Буда. Общувам чрез своя част, която съответства на теб?
Ти си аз. Не разделяй. Общуваш сама със себе си. Може да се каже, че си семе на Буда, който е семе на абсолютността, проявил потенциала им. По този начин си моя част, която все още не е проявила всички потенциали на абсолютността.
Трябва да се съчетае.
Трябва да се открие. И сега се случва в теб.
Може ли да задам чужд въпрос?
Няма чужди въпроси. Има енергия, която търси своя източник и вие го наричате беседа.
Добре, какво означава „съзерцание навътре“? Фантазиране, въобразяване, странична представа, наблюдение за вътрешните усещания, какво друго? Приблизително разбирам, какво е вътрешен свят, но по-конкретно? Нали разбираш, какво е външен свят. Защото ние го виждаме и възприемаме като множество форми с разни характеристики. А вътрешния свят е просто мълчание и пустота. И в него няма никакви характеристики. От това произлиза неразбирането, и как може да се съзерцава.
Първо, можеш да си създадеш в него форми и го прави постоянно.
Имаш предвид мислите?
Да. И това също е единен процес. С други думи, като публикациите в твоя блог. Печаташ текст в някакъв прозорец, както ти се иска и никой не те ограничава. Но това, все още, не е проявено в окончателен смисъл, все още е твоя вътрешен свят. А след това, натискаш бутона „публикуване“ и вече е оформена страница в блога. Т.е. това, което пишеш, не се възприема от никого, освен от теб, а вече публикувано, е общо достояние. И това са фините нюанси между вътрешния и външен свят. Но това също е илюзия, защото бутона „публикуване“ съществува само в твоето съзнание. В действителност, всичко става едновременно. Твоя вътрешен свят е едновременно и външен. И във вътрешния си свят се опитваш да съществуваш самостоятелно, както и във външния. Това са страни на един и същ процес.
Може да се използва друга аналогия – надут балон. Къде е неговия вътрешен и външен свят. Това вътре, не се различава по нищо от външното. Но все пак, въздуха е затворен и се нарича вътрешен. Ако балона гръмне, ще имали разлика между вътрешното и външното?
Как се съзерцава вътрешното. Съветват ме, да наблюдавам самото съзнание. Какво означава това?
Означава преместване на фокуса. Наблюдаваш външния свят извън формата ти, опитай да наблюдаваш вътрешното, вътрешния си свят. Не е задължително да затваряш очи, както правят мнозина. Защото, затваряйки очи, разделяш понятията „външно“ и „вътрешно“. Опитай да наблюдаваш всичко, празнотата навсякъде. Опитай да видиш света като съзнание. И не просто, кое да е съзнание, а твоето съзнание. Всичко наоколо е твоето съзнание. Наблюдавай го. И тогава ще почнеш да се питаш: „Кой в мен наблюдава съзнанието ни наоколо“?
И кой?
Ти.
Получава се, съзнанието се самонаблюдава. И се вижда и от вътре, и от вън.
Срещни погледа си, своето съзнание, това е наблюдението и сливането със себе си, усети единството. Това е истинското съзерцаване на себе си. Не в разделянето на „себе си“ и „не себе си“. А в сливане на всичко. В този момент, когато усетиш сливането на вътрешното и външното, ще усетиш дълбочината на възприятието. Едновременно гледаш света наоколо и себе си отстрани. Всичко това са твои възприятия – съедини ги.
Губя се в такова състояние. Съзнанието ми отплува нанякъде.
Правилно, защото не се делиш. И това единния поток, в който те няма.
Такова състояние е невъзможно в социума, дори в семейството, Защото не можеш да изпълняваш функциите си.
Да, затова напуснах социума.
И това е належащо?
Всеки избира сам. Възможно е, да намерите такова съществуване и в социума. Или да създадете нов социум. Социум от буди.
Трудно е да се върна към въпросите в това състояние.
Да, защото в това състояние имаш отговорите. Нямаш нуждата да задаваш въпроси. Сега се доближаваш малко до разбирането за моето възприятие, но съвсем приблизително. Защото не ти стига смелостта да навлезеш в това състояние, нали се страхуваш да загубиш своята индивидуалност.
Не е съвсем страх, не разбирам, какво е, и какво следва, а неизвестното отблъсква.
Неизвестността е най-прекрасната възможност. Защото, известното е завършено и с това се ограничаваш. А в неизвестното можеш да откриеш безброй варианти на възприятието.
Да, но тези възприятия няма да са много радостни и приятни.
Защото им слагаш определения. И търсиш човешка радост. Т.е. опитваш да създадеш рамка за енергията, която осъзнаваш, и ако не се получава, те плаши и отблъсква.
В действителност, плашите съвсем друго – че не можеш да контролираш неизвестното. Т.е. ако не можеш да управляваш самолет, страхуваш се да летиш. Но контрола е ограничение. Казано по-просто, защо да се учиш да управляваш самолет и да летиш с него, като можеш не само без самолет да летиш, а да станеш самия полет, да станеш енергията, която лети, да станеш самото въздушно пространство?
По-лесно е да се каже, отколкото да се направи.
Защо? Просто стани въздуха около себе си и ще разбереш, как се лети. Не се дистанцирай от него. Бъди едно цяло – напълно и без страх.
Как да стана въздух?
Съедини се с него. Не забелязвай формата си. Нали с нищо не се различаваш от въздуха. Ти и той сте просто енергия. Той е само малко по-разреден от теб. Стани по-разредена.
Как?
Премахни ограничения та си. Като начало, всичко наложено от социума: възпитание, обичаи, правила за добро поведение, дълг, задължения и т.н. Защото всичко това слага твърди рамки на енергията ти и си загубила качеството си течение. Затова не можеш да наблюдаваш протичането на света. Възприятието ти е фиксирано. Автоматично вкарва течението в установени от някого рамки, с които сте свикнали, въобразили си, че без тях е невъзможно. Налага се да преоткриеш отново течението на света и в теб. Защото е единен процес. И ще станеш течна навсякъде. И всичко наоколо ще стане такова подвижно. И свободно. Тогава ще можеш да бъдеш и въздуха, сливайки се с него, и водата, и земята. Ще станеш самият свят. Макар да е така изначално.
В този смисъл помагат практиките за съзерцание на течението, на течаща вода или носещите се облаци. Тези практики премахват ограниченията и те настройват за течение. При вас се нарича „изместен свят“.
Как може да се съзерцава цялото, ако не е проявено? Как може да се съзерцава голото съзнание?
Какво е съзерцание? Когато твоята енергия се стреми да се съедини с друга енергия, отделена от теб. Ако се стреми навън, съзерцаваш извън себе си, ако се стреми навътре, съзерцаваш в себе си. В действителност, това е една и съща енергия, един и същ процес. Виждаш с очите и си мислиш, че е невъзможно да се вижда без очи. Но има сакрално зрение, което наричате „трето око“. Това не е виждане навън, това е виждане навътре, когато виждаш външни обекти отвътре. Ще те науча. Погледни произволен предмет. А след това, затвори очи и си го представи, съзерцавай го в себе си. Отначало ще ти е трудно, понеже ще губи формата си и ще трябва отново да го погледнеш, за да си го спомниш. Но постепенно, с практиката, ще се научиш да виждаш всеки предмет отвътре. Когато свикнеш, започни да съзерцаваш два предмета и т.н. И ще дойде момент, когато ще виждаш света със затворени очи. Защото, в действителност, не виждаш, а възприемаш енергии. А видимостта е просто прийом, за да можеш да забележиш уникалността му, уникалността на енергиите, за да може да ги съзерцаваш. И ще дойде момент, когато ще започнеш да съзерцаваш външния свят отвътре не като предмети, а като енергийни обекти. И цялото ти виждане ще се слее в едно – съзерцание на вътрешното и външното като енергийни обекти, като енергийно движение и взаимодействие.
Това, което правя маговете и е описано от Кастанеда?
Да. Това е виждането, което молиш да ти се отвори. Но можеш да го направиш само сама и го знаеш.
Когато опитвам да сливам вътрешното и външното, се получава такава дълбочина, че завладява.
Да, не обръщате внимание на думите си. За-владява. Това е едновременно врата към себе си и врата за никъде. Готова ли си да я отвориш?
Но нали е неизбежно.
Да. Няма как да избегнете дълбочината си, защото е винаги във вас. Рано или късно ще я откриете.
Ти откри ли я?
Да.
А ако я отворя, имали връщане?
В дълбините съществуват всички пътища. Защо ти е един, когато имаш всички? Ако отвориш в себе си дълбоката врата и абсолютността, сама няма да пожелаеш връщането. Ще намериш пътя на Бога. Ще имаш ли нужда после от човешки път?
Нима ще ме пуснат, ако не съм готова?
Не така. Няма никой и нищо, което да ви спира. Това е просто енергия, която трябва да приемете и поемете, да се свържете с нея, да станете нея, да си я припомните. Ако си готова и нямаш страхове, няма прегради.
Разбирам. Но ми казват, че ако не съм се наиграла на отделеност, няма да съм готова да поема по пътя на абсолютността и Бога. Нима не са едно и също? Нали има богове, които са по-високо от мен. И те също си играят на отделеност, само че на по-високо ниво.
Пътят на абсолютността е цел за пътя на Бога. И можеш да постигнеш тази цел, изминавайки всички пътища, които избереш. Но можеш и направо, ако си готова, да пропуснеш етап и да достигнеш абсолютността, пропускайки пътищата на боговете. Избирай сама. В действителност, пътят на абсолютността не е път. Това е цел, избухване, краен пункт. Пътят е продължителните стремежи. И в действителност, има само един стремеж – към абсолютност. Но понякога, мнозина от вас, в това число и богове, избират разни, понякога много усукани пътища към тази цел. Избери своя път или стани самата абсолютност. Това също е избор.
Ти станали абсолютност?
И да, и не. Пребивавам в абсолютността.
Какво означава, в какво е разликата?
Разликата е, че докато съм буда, аз съм със своята абсолютност, свързвайки я с всеобщата.
Т.е. ти си проявен, но се възприемаш като проявен Абсолют и пребиваваш във всеобщия Абсолют?
Аз съм съзерцаващ качеството абсолютност. Аз съм тази част, която е избрала съзерцанието, а не стремежа. Но е неправилно да се каже част, защото съм абсолютен и затова безграничен и нямам части. Може да се каже, че съм качеството съзерцание на Абсолюта. И заедно съзерцаваме проявения свят.
Значи, може да се каже, че когато съзерцавам, ставам теб?
Да. Точно така. Или по друг начин: аз съм прозорец за съзерцание на абсолютната абсолютност. И ти също, всичко е едно. Аз съзерцавам в теб своята абсолютност, ти съзерцаваш в мен моята абсолютност. И всичко това е единен процес, защото не съществува разделение, само съзерцаване на абсолютността.
Благодаря ти за урока. Имам чувството, че си намерих учител.
Целият свят е твой учител. Не ограничавай себе си и мен.

СЕлена
31.03.18
Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1749913

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: