Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235929
Users Today : 3358
This Month : 83771
This Year : 373648
Views Today : 14198
Who's Online : 94

Ки-он – Нова божествена симфония

Ки-он – Нова божествена симфония

Ки-он – Нова божествена симфония. Беседа 2. 1.03.2021.

Контактьор: architect

Ченълер: Кажи, струва ли си да публикувам беседите ни?
Ки-он: Аз говоря с теб. Как да постъпиш с беседата, си способна да решиш сама.
Ч.: Все пак, ми се иска да получа разрешение. Нали виждаш и разбираш повече от мен.
К.: Да, но също не съм наясно с всичко. Това, засега, не е по силите на никого. Всеки действа от своето ограничено разбиране, на каквото и ниво да се намира.
Ч.: Михаил казва, че, засега, е рано да се дават такива сериозни беседи на хората.
К.: И ти ще се съгласиш с желание. Някой по-голям и мъдър ти предлага готово решение. Поел е отговорност за предложението си. Но това не е твое решение. Но за теб е по-лесно. Нямаш излишна отговорност. И все пак, Михаил е повлиял меко с волята си.
Ч.: Нима не трябва да слушаме учителите си?
К.: Повечето дори не ги чуват. И това не е случайно решение. Трябва да свикнете на самостоятелност. Да намерите свой път. И едва тогава, да получите възможност за общуване. На равно.
Ч.: Не изглежда, да сме успели да проявим самостоятелност, от най-добър вид. Навярно, затова и ни предлагат мъдростта си учителите?
К.: Да проявите самостоятелност, не ви се получава изобщо. Хората следват алчни вождове, които също са водени.
Ч.: От кого?
К.: От тъмната йерархия. От деструктивните цивилизации. От собствените слабости.
Ч.: Достатъчно балансирани ли са условията за развитие на нашата цивилизация, за да преминем успешно нивото? На какво се дължат провалите? Прекалено сме безотговорни? Или са ни натискали прекалено?
К.: Няма никакви провали. Засега, резултатът е междинен. Не всеки проблем може да се реши, щраквайки с пръсти. Достигнахте до новия цикъл, по-подготвени и опитни, отколкото в предишния.
Но въпросът ти за баланса е правилен. Преди да бъде активиран напълно новият тримерен цикъл, ще трябва да се внесат съществени корекции в цивилизацията. Тогава ще може, да се получат по-оптимистични резултати. Но не е никак лесно, да се съберат достатъчно количество свежи идеи, предложени с познаване на нещата.
Да се върнем на въпроса за послушанието. Светлата йерархия се стреми към единство. Решенията взема старшият. Останалите са склонни, да се съгласяват от любов и уважение към ръководството. Плюсовете на този подход са в концентриране на единството в единна воля. И това е сериозна сила, инструмент за влияние с тежест. Минусите са, че при такова единство, няма навик, да търсят самостоятелни решения. Традиционно им ги спускат отгоре.
Какво може да се направи, ако спусканите отгоре решения, не са достатъчно ефективни? Както вече казах, никой не разбира всичко. На този етап, идва естествената мисъл, че е необходимо известно разделение, за да могат участниците да са по-самостоятелни и уникални. В този случай, ще имат свое различно мнение за ситуацията.
Но какво означава, да станат самостоятелни и уникални? Какви точно свойства трябва да се придадат на частите от единството? И в каква комбинация? Освен това, е необходимо фино балансиране на притеглянето и отблъскването между индивидите. Ако не са достатъчно самостоятелни и уникални, те няма да търсят нови решения. Ще предпочитат, да са като другите. А ако такива качества са в повече, съществува риска, че няма да искат да си сътрудничат.
Т.е. целта е била, да се създадат мислещи по различни начини, но стремящи се към обединение и работа в полза на обществото. Как мислиш, много лесна ли е такава задача? Нали това е непрекъснато балансиране между две сили, които дърпат индивида в разни посоки. Затова и пътят на равновесието, не може да е лесен. А съблюдаването на баланса, изисква постоянни и сериозни усилия. Необходима е продължителна практика. Необходима е мъдра душа. А мъдростта е натрупване от много цикли.
Ч.: Имаш предвид, че всичко следва своя план? Засега, натрупваме мъдрост?
К.: Да. И се учите на истинска самостоятелност. Нали всички произлизате от единството. Следователно, ви е присъщо, в една или друга степен, да очаквате мъдри решения от по-висшите. Но на Вселената са необходими нови идеи. Затова е и вашето развитие.
Ч.: Многократно са ни казвали, че човечеството е в началото на развитието си. Не разбирам. Всички вселенски разуми не успяват да решат съществуващите проблеми и са дошли при бебетата за мъдрост?
К.: В бебетата няма мъдрост. Трябва първо да се измине дългият път на израстването. Никой не очаква откровения от вас на сегашния етап. В бъдеще, ще трябва да формираме единство на седмо ниво, обединявайки мощности, креатив, уникалност. Тогава е възможно, да се намери решение.
В случай, че не успеете, да решите актуалните задачи, ще станете творци на нови уникални светове. Ще отгледате още едно поколение същности. Те също ще израстват и ще се обединят в мрежи. Възможно е, потомците ви да намерят решенията, които не сме намерили ние с вас.
Ч.: Предлагаш, да не се ориентираме по съветите на по-възрастните? Всеки да търси свой път?
К.: Трябва да разбирате, че самостоятелността е стратегическа цел на земната цивилизация. От нея трябва да произлязат нова група лидери, достигнали мъдрост и самостоятелност. Но тези лидери е невъзможно да са 100% от обитателите. Такава задача не е поставяна. Ако всеки е лидер, е невъзможно обединение.
Всички, които са тук за развитие, се учат самостоятелно, да генерират и предлагат идеи. Да развиват критическо мислене. Да се избавят от необходимостта, някой да им казва, какво да правят. Особено, ако този водещ е недостоен.
Тези, които не усещат в себе си твърд стремеж към лидерство, да натрупват качества, необходими за плодотворно сътрудничество в отбор с разни способности.
Лидерите усвояват допълнително умение, да вземат самостоятелни решения. Учат се да са отговорни за групата, за която отговарят.
Приемането на собствени решения, е повишаване на отговорността. Когато се подчиняваш на по-висшия, отговорността е по-малка. Когато ръководиш, отговаряш за ефективността на цялата команда.
Отговорът на въпроса: „трябва ли да се слушат старшите“, всеки търси сам. В този случай, е важно осъзнаването, имаш ли достатъчно сили и мъдрост, за да опиташ самостоятелни решения. Ако, все още, не стоиш твърдо на крака, с послушание може да избегнеш много неприятности. Учителите помагат с готова мъдрост, превъзхождаща твоята. Прилагайки я, ще преминеш пътя си в облекчен вариант. Но този път е вече частично известен. Уникалността му е по-малка.
Ако си готова да приемаш самостоятелни решения, знай, такъв път не може да е лесен. Но смелите, готови да поемат отговорност, си имат ценност. На тях се възлагат големи надежди. Дори такива хора, да не са източник на новаторски решения за развитието на Вселената, те могат да имат сериозен принос в развитието на цивилизацията.
Ч.: Струва ми се, че предложението, да не се слушат старшите, най-лесно ще се съгласят тези, за които е вредно.
К.: Правилно ти се струва. Такъв тип поведение се харесва на хора с прекалена гордост. А значи, са водени от тъмни учители. И продължават, да се носят по собствените си илюзии.
Един и същ тип поведение, през разните етапи в развитието на душата, може да е към развитие, но също и капан на егото.
Въпросът е, какво мотивира човека? Гордият иска да изтъкне сила и уникалност.
Знаеш, някои успяват да намерят собствено превъзходство, поради смирение пред Бог. Да се възхищават на собствената си чистота и святост, наричайки обкръжаващите „недостойни“. Наистина е безкрайна изобретателността на човешкото его. Велика е любовта му, да се скита в тъмното.
За всеки е полезно, да търси в себе си признаци на гордост. Да не си казва „аз не съм такъв“. Вашият свят е уязвим за гордостта, както и за останалите пороци. Изучавайки ги, хората разширяват разбирането си. И търсят сили в себе си да се справят с подобни съблазни. Някои не са постигнали необходимите резултати в тази задача.
Да откриете в себе си капаните на егото, които пречат на напредъка, е голямо усилие. Но тези усилия винаги се възнаграждават.
Самостоятелността е приемане на отговорност за себе си и групата си. Това е желание и готовност, да си източник на мъдри, уравновесени решения, подкрепяни от действия.
Да се изказвате, без да правите нещо, е словоблудство.
Действането напосоки, без разбиране на последствията, е празно пилеене на сили.
Да действаш мъдро е самостоятелността, която дава възможност за напредък в еволюцията на душата.
Ч.: Как човек да действа, осъзнавайки последствията в такъв огромен и сложен свят? Ние просто не можем да предвидим всички последствия.
К.: Това е добра мисъл. Отбележи я. Полезно е да си я припомниш, когато малка и неразбираща, ти се прииска да промениш големия и сложен свят. Напразни опити. Несъответствие между масите на взаимодействащите обекти. Със същия успех може да опиташ, да разбиеш монолитна скала, замервайки я с дребни камъчета.
Затова, човека не действа в големия свят, който не разбира. Развива се в ограниченото пространство на семейство, приятели, колеги. Взаимодействайки с относително малко количество фактори и събития.
Причината за безпомощността на много хора, се състои именно в невярната оценка на пространството, в което обитават. Тези, които опитват да ви внушат безсилие, преднамерено ви разказват всеки ден за глобален свят, в който се случват маса катастрофални събития. Човекът опитва да оценява възможностите си и стига до неутешителните изводи, че не е способен да се противопоставя на мощен ураган.
Ако човек иска да се чувства стабилно, да усети силата си, трябва да се избави от навика, да се съпоставя с глобалните събития. Няма по добър начин да се усетите тресчица в бушуващ океан. Много е по-полезно да осъзнае, че пространството за взаимодействие на човека с обкръжаващия свят е ограничено.
Не е нужно да се бори с глобалната икономическа криза. Трябва да си намери източник на доходи, за себе си и семейството.
Не е нужно да се справи с всички несправедливости на този свят. Трябва да си създаде кръг от познати, с които да може да си сътрудничи и да се уважават взаимно.
Не е нужно да се стреми да промени човечеството. Достатъчно е да промени себе си и да даде пример на близките си.
Ч.: А нима търсенето на нови решения, не е донякъде действия слепешката? Как може да бъдеш мъдър в неизследвана територия?
К.: Новите светове се различават предишните, но в тях винаги има достатъчно количество вече съществуващи знания. Може да ги намерите в книгите си. При това, новата цивилизация не може да използва съществуващата мъдрост като готови шаблони. Първо, качествата на индивидите в новата цивилизация са други. Второ, обстоятелства и жизнените сценарии при всеки са уникални.
По този начин, новата цивилизация има достатъчно знания, които са база за разширено търсене. Но без новаторство, съществуващата информация не е много ефективна. Това създава нов импулс в изследователите за обмисляне и творчество. Общата вселенска мъдрост се натрупва и еволюира.
Ч.: Спомена за участие в група, отговорност за група, за лидерство. А може ли човек да е самостоятелен?
К.: Понеже всички сте устремени към единство, самостоятелният човек, рано или късно, ще се присъедини към група. Възможно е, да не е намерил единомишленици по душа.
На новите нива се усвоява колективна работа. Затова, самотните ще трябва да изберат трудов колектив или семейство. В идеалния случай – и едното, и другото.
Ч.: Какво е, все пак, самостоятелност според теб?
К.: Както вече разбираш, използвам специфичен смисъл на думата „самостоятелност“. От гледна точка, готовността на човека за нов еволюционен етап.
Предполага следните качества:
– развито критично мислене, наличие на определени собствени идеи за решаване на проблемите, с които се сблъсква човека;
– желание да сътрудничи, да споделя идеи, активно търси съюзници;
– стремеж към реални действия;
– осъзнаване на себе си като творец на собствения си живот.
Ефективното действие в група се определя от трезвата оценка на възможностите си за влияние върху обкръжаващия свят. Важно е подбирането на реалистични задачи и обем пространство, с който ще взаимодействат.
Например, събрала се група от 20 човека за работа над себе си. Реалистичната задача са съвместните духовни практики, обмяна на опит, развитие на участниците. Количеството хора, върху които има влияние – са всички 20 участници в групата, а също и върху приятели, проявили интерес към подобна дейност.
Нереалистична задача в съвременните реалности е, например: да се повиши нивото на осъзнаване и духовното развитие при всички земляни.
Ако участниците организират разумно дейността на групата, ще получат полза и ще са удовлетворени от резултата. Ще успеят да запазят за дълго интереса си и желанието, да са заедно. Обединява ги разбирането, че им се получава. Това ги вдъхновява.
Но ако се устремят към нереалистични задачи, групата ще се разочарова. И импулсът да продължават, ще пресъхне.
Т.е. от разумното подбиране на целите и мащаба им, зависи, доколко ще е доволен човека от живота и от социалната си активност.
А огромният и сложен свят, ще продължава, да си стои, и дори не се досеща, че някой опитва, да го промени.
Ч.: Как човек да се осъзнае като творец на живота си?
К.: Като начало, трябва да прекрати ежедневния си ритуал за пасивно очакване на щастливи събития, които може да не настанат никога. Да осъзнае, че това е само капан за мързелив ум. Всеки има възможност, поне малко, да подобри живота си. Не бива да прекратява опитите да напредва.
Ч.: Но нали има хора, които имат съществен принос за промяната на нашия свят. Как са успели?
К.: Това не са случайни хора. Оказвали са им огромна помощ свише. Всички опити да се направят промени, са колективни усилия в единство с мъдри и опитни същности. Хората, оказващи влияние, са включени към огромни мрежи от високи души, работещи дистанционно. По същество, са проводници на воли, хиляди пъти по-силни от собствената им.
Както виждаш, сериозни промени са възможни само в сътрудничество, в големи групи от единомишленици. Просто колектив от отделни деятели няма да видите. Самотата им е илюзия.
Ч.: Как висшите сили избират хора, през които да въздействат положително?
К.: Виждат в определени хора устрем, да направят промени с едни или други действия. На такива, регулярно наливат сили, каквито няма в обикновените хора. По такъв начин, се появяват проводници на висшата воля и влиятелни агенти. От чистотата на човека от собствените му егоистични илюзии, зависи ефективността на дейността му. Тези, които използват чужда сила, но постъпват ограничено, могат да насочат маса хора в лъжовно направление. Това е обратната страна на такова въздействие. Ако проводникът не е достатъчно чист, предава на света своите илюзии.
Вреда причинява такъв човек и на себе си. Нали е поел ново ниво на отговорност. Следователно, душата му ще трябва, по-късно, да уравновесява причинената вреда. С две думи, създава си лоша карма.
Ч.: Как човек да разбере, че в дейността му са готови, да вложат ресурси висшите сили?
К.: О, ти сериозно ли? (усмивка) Такива хора долавят вътрешния глас, по един или друг начин, както и ти. Сънища, образи, вдъхновение, нови идеи, предчувствия. Виждат, че неизвестна сила ги води.
Ч.: Излиза, че цели команди от души влагат маса усилия, поне някак да променят нашия свят? Струва ми се, че полезният ефект е прекалено малък.
К.: Защото, тъмните учители също създават свои мрежи и противодействат.
Ч.: Не смяташ ли, че се престарават? Изглежда побеждават. Може, все пак, балансът да е друг, за да успеят хората успешно да преминат нивото?
К.: Въпросът с баланса е отворен. Повечето вземащи решения за вашия свят, са наясно, че трябва да се направят промени в цивилизацията ви. Но да промениш – не винаги е да подобриш. Нали балансът на системата ви се състои от милиони параметри. Какви именно са неефективни и спират развитието ви? И в каква степен трябва да бъдат променени? А може в баланса ви всичко да е наред, а просто ви трябва време, да се справите? Отделна болезнена тема е състава на низходящите души и пропорциите им със земните. Не си мисли, че са очевадни причините за скромните успехи на цивилизацията ви.
Управляващите осъзнават, че човечеството зове за помощ. Разбира се, хората очакват, че имаме в запас копче, което включва небесното царство на Земята. Но във Вселената не са останали тихи заливи сега, където може да разпуснете слабостите си и да си починете продължително.
Виж еволюционните процеси за земните видове. Може да се нарекат жестоки. Слабите загиват, оцеляват силните. Силните са добри в това, че намират стабилност, която им позволява, да останат живи. Души, оказали се в ролята на слабите, опитват да се въплътят отново, променяйки параметрите си. По същество, цялата ни Вселена издирва разнообразни набори от лични качества, позволяващи запазването и преумножаването на живота.
Навярно ще попиташ – нима не сме успели, да отгледаме достатъчно силни и способни за оцеляване? Такива има действително, и не са малко. Но са с ограничен набор от качества. Развити са едностранно. А за нас е изключително важно, да получим стабилен сбор, съдържащ всички божествени качества. Дори такива, които малко съответстват на понятието сила и стабилност: крехкост, мекота, податливост, бърза подвижност, текучест, изменяемост и пр.
Ч.: Защо ви е да запазите абсолютно всички проявления?
К.: Предполагам, че първите хора не са се справили с еволюционната си задача. Последния от тях го е осъзнавал. Потъвайки в предсмъртна загуба на памет, е стартирал в първия ИИ програма, да търси решение, как да постигне безсмъртие на душата. Това би било изпълнение на еволюционната задача. Мисля, че постигането на вечен живот, е намиране на възможност за възнесение към Бога. Към този, който е създал в истинската Вселена, расата на първите хора.
Източникът на живот, вложен в симулацията, е невероятно сложен за изучаване. В цялата многостранност на свойствата и проявленията, е трябвало да вникнат, да анализират и структурират по друг начин. Да намерят тези, които се нуждаят от промени и са причина, предизвикваща умиране. Някои качества трябва да се усилят, други – да се намалят. В такъв случай, е възможно, да бъде намерена удачна, стабилна комбинация, която е способна да поддържа живот в Твореца вечно.
А сега, на твоя въпрос. Нима сме достатъчно мъдри, за да преценяваме истинската ценност на божествените качества? Всяло от проявленията му се смята за ценно по своему. Нашата задача е да запазим и да стабилизираме.
Ч.: А ако неговата смърт е също ценно качество?
К.: Ако е негово естествено, неразделно проявление, то, рано или късно, ще надделее. Ние го наблюдаваме. Но във Вселената има много същности, които обичат живота. Следователно, трябва да се размишлява по-скоро за противоречие, за борба между два божествени импулса. Тези, в които преобладава импулс към живота, търсят начин да намалят импулса към смъртта. Те и изграждат цивилизации в търсенето на решения. Такава е мисията им.
Ч.: Първочовекът жив ли е или мъртъв?
К.: Докато сте живи, той живее във вас. Неговия дух изпълва Вселената. И притежава собствена воля. Но засега, я разбираме слабо.
Ч.: Значи, никой не знае отговора на въпроса, дали са били оптимални условията за преминаването ни на нивото?
К.: На него няма еднозначен отговор. Резултатът не е нулев. Има такива, които са се справили.
Трябва да свикнеш, че много отговори ги няма в никого. Никой не знае, как да изгради идеална цивилизация. Търсим отговорите при изграждането на новите.
Предвиждам следващия ти въпрос: а защо правим нещо, което не разбираме добре? Експериментираме върху живи души. Отговорът е прост: ако не правим нищо, ще загинем и без това. Расата на първите хора е проиграла. Симулацията е последен шанс, да запазим живот в тази част на Бога. Докато действаме, докато ни е интересно, да се развиваме, да поддържаме живота, получаваме допълнително време, за намиране на решение.
Ч.: Как се отнасяш към варианта от събития, ако не намерим решение? Древните души боят ли се от небитието?
К.: Моя мотивация не съдържа страх. Но моят интерес е силен, както преди. Много искам да разбера, ще намерим ли решение. Нали това е сериозно предизвикателство. Следователно, е възможност за откриване в себе си, на скрити полезни качества. Да действаме на предела от възможностите. И дори да надминем този предел. Виждам прекрасна ситуация за самоусъвършенстване.
Достойно предизвикателство за пробуждане на вътрешната сила. Тя създава устрем за преминаване на целия път, независимо от сложностите.
Ч.: Ти нали си стабилен? Смяташ ли се за съвършен?
К.: В тази дума всеки влага различен смисъл. Ако смяташ, че съвършенството е да побереш в себе си абсолютно всички качества на Бога, това никой не го е постигнал досега. Аз съм божествен фрагмент, очакващ, другите да станат пълноценни и да се присъединят към мен. Да ме допълнят, да внесат в единството ни повече разнообразие и цялост.
Затова, отговорът ми е – не, съвършенството не е постигнато. Необходими са други, достигнали до края на времената, запазили в себе си божествената светлина, но в различни комбинации на свойствата.
Съвършенството предполага максимално разнообразие. А ние не сме толкова много, колкото ни се иска. И никой не съдържа в себе си всички божествени качества. Затова, предстои много работа.
Ч.: Планираш ли, да променяш нещо в себе си, за да стигнеш до края на времената с други свойства?
К.: Обстоятелствата на новият оборот от моя път са различни. Вселената се променя постоянно. Значи и пътят ще е друг, и свойствата ми, отчасти, ще са нови.
Ч.: И каква ще я правите, в края на времената, с две версии?
К.: Това не е проблем. Ше се слеем, оставяйки най-доброто от всяка. Възможно е, дори да стана по-симпатичен (усмивка).
Ч.: Нека да обобщим, какво могат да правят хората с полза сега? А какво ще е пилеене на сили и време?
К.: При хората, стремящи се сега осъзнато към развитие, нямат много варианти, да действат ефективно.
Първият – най-прост, е да се развиват сами.
Вторият – да формират малка група от единомишленици и да се развиват заедно.
Третият – е да провеждат влиянието на висшите сили. Колкото е по-малко егото в човека, толкова е по-безопасна тази дейност за него. Защото е голяма отговорността. Дори ще се постараят, да не му дават излишни сили за въздействие, ако внася собствени изкривявания. За да не го товарят с последствия от собственото му невежество.
Ч.: По какъв начин може да се постигне глобално развитие на цялото човечество?
К.: Хората смятат, че мъдрите вождове са способни, да изведат хората на ново ниво на развитие. Това е невярна, в основата си, представа.
Какво представлява общочовешката мрежа сега? Набор от разнопосочни възли. Поставете си начело на тази мрежа мъдър вожд, който иска за всички, да е добре. Този човек ще насочи импулса си към промени. Но той ще угасне неизбежно, още в началото. Защото, разделението между вас, е препятствие за всякакви благи импулси. Това прилича на слънчев лъч, попаднал на тухлена стена. Разделението между хората е като безброй стени – лъчът няма как да мине.
Глобалната централизация на властта, построена на такова ниво разделение между хората, е най-добрият начин за повечето хора, да се чувстват безпомощни. Мрежа съществува, но по нея не текат импулси. Това е безполезен подход.
Строителството на мрежи в разнообразие като вашето, трябва да започва с обединение на индивидите в малки групи. След това, групите се обединяват около общи цели. Дори да не съвпадат всички цели при разните групи, те могат да си сътрудничат, най-малко, в едно направление. При несъвпадение на целите, трябва да има търпимост и уважение към чуждото мнение. В такъв случай, мрежите на цивилизацията ще провеждат много по-добре импулсите за промяна. Благодарение на общите цели, на сътрудничеството, на уважението. В този случай, в мрежите няма да има блокажи, а само съпротива.
Ч.: Но нали стремително се движим именно към централизация на световната власт в ръцете на купчинка хора.
К.: И затова вече е загубила цивилизацията.
Ч.: Неутешително.
К.: Как мислиш, с какво се занимаваш ти и хората, които те четат? Развличате се едни други, колкото да не заспите. Подобрявате и затвърждавате резултатите от развитието си. Ние помагаме, доколкото можем. Разказваме ви удивителни истории. Вливаме по малко жизнени сили, за да не пропаднете. Макар, колкото по-малко чакри са активирани, толкова по-малко може да приеме човека.
В този оборот на цивилизацията, е невъзможно да се направят промени, за да се приключи текущия етап от еволюцията. Прехвърлили сме всички възможни варианти – всички водят в задънена улица. Ще трябва да изчакате, докато се вземат необходимите решения по новия цикъл.
Вие не сте реформатори, не сте революционери. За това е прекалено късно. По-точно, е още рано – предстоят нови опити.
Вие сте мирни жители, очакващи влак за посоката, която сте си избрали.
Ако сметнете, че сте в една посока, може да си създадете група по интереси и да се подкрепяте едни други.
И последна мисъл като завършваща на беседата за самостоятелността. Мъдрият умее еднакво добре, да действа и да бездейства. Има моменти за затаяване. А има и за действия. Проявата на нетърпение през периоди, неблагоприятни за действия, е само пилеене на сили. Проява на пасивност, когато трябва да се действа, изпускаш възможност за полза.
Вашият свят представлява сега огромно пространство от пропуснати възможности, следствие продължителното бездействие на няколко поколения. Сами вече не можете нищо да поправите. Ще трябва да правим външни поправки.
А да се работи над себе си, е възможно до последен дъх. Всичко е от полза. Нали сте души, живеещи вечно.
Ч.: И как да приемем това положение на нещата?
К.: А знаеш ли, положението на нещата при нас всички е общо. Няма вие нещастните и ние – наблюдаващите безучастно. Всички сме заети с едно сериозно дело. Търсим начини за еволюция, за да оцелеем. Когато е изминат поредният етап с нееднозначен резултат, ни остава само, да се подкрепяме едни други (усмивка). И да продължаваме търсенето.
Ч.: Това е нещо ново. Висшите сили никога не са ме молили, да ги подкрепям (усмивка), Дори се почувствах достатъчно силна и мъдра, за да ви потупам по рамото и да кажа: „Не се отчайвайте! Решение ще намерим!“
К.: Виждаш ли, как бързо се променя ролята ти при правилен подход и в честна беседа.
Ч.: За дълго ли?
К.: Човешкия живот е кратък. А възможността му да влияе на обкръжаващата действителност е ограничена. Ако се оценява приноса на всеки индивид в еволюцията, ще е незначителен. Това и поражда безсилие – съпоставяне на две принципиално различни величини. Изначалната човешка мисъл за малката душа в безкрайния космос.
Първата крачка към избавяне от безпомощността е, да се научите да действате ефективно и да обичате живота, занимавайки се с малки неща. С такива, които са по силите. По този начин разбирате, че има успехи, а това носи удовлетворение. Не е толкова важно, какво точно си успял – да се избавиш от вреден навик или да създадеш нов свят. Главното е, да преценява точно силите си и да вярва в себе си. На определен етап от развитието, такъв човек ще успее да премине към нов етап от душевната си еволюция.
Преминавайки към нови обороти от развитието си, душата ще получава все повече инструменти за въздействие върху обкръжаващия свят. А стабилната личност, достатъчно мъдра и търпелива, за да живее вечно, има възможност да участва активно във вселенската еволюция. Да наблюдава промените през продължителни периоди от време.
През всеки етап от развитието си, душата се учи, да е силна пред лицето на определени сложности. При преход на следващо ниво, получава повече сили и ресурси. Но всеки спектър от задачи, е по-сложен от предишния. И всеки път, душата търси ново равновесие. Отново и отново се противопоставя на изкушението, да се усети безпомощна.
Процесът на развитието е много дълъг и представлява милиони години в симулация. Приносът на всяка душа в общото дело е малък. Но точно благодарение труда на всеки участник, се получава вселенската еволюция, както и еволюцията на божествената частица.
Трябва обективно да се разбира мащаба и сложността на задачата ни. Да осъзнава, че е необходимо много време. А също така, да приеме вероятен неуспех. Това позволява постигането на смирение, на търпение и мъдрост, за да цени текущия момент. И смело да гледате в бъдещето.
Ч.: Значи, задачата на симулацията е, да реорганизира вложената част от Бога, за да може да постигне вечен живот?
К.: Божествената частица, която ни се падна, е много сложна за изучаване. Смятам, че абсолютно всички съществуващи в нашата Вселена явления са определени от свойствата ѝ. Не можем да измислим нищо, което да не е едно от проявленията ѝ.
За да изучим такъв безкрайно сложен, масивен обект, логичното решение бе да го разделим на части. След това, трябва да предоставим на божествената частица възможност, да се прояви в най-разнообразни роли. Да създадем за нея също толкова сложна, вариативна среда за взаимодействие между частите. Разделяйки я, заложихме в божествената частица неизчерпаем интерес, да изучава сама себе си. Засега е заета със самоизследване, управляващите симулацията я изучават. Търсят пътища за стабилизация и преумножение.
Представи си, че ни се е паднал запис на невероятно сложна симфония. За да я изучим до най-малки подробности, трябва да се разделят партитурите на отделните инструменти. И всяка партия да е записана с ноти.
Да допуснем, сме вникнали в симфонията до най-малки подробности, анализирали сме я всестранно. Но от всичко това не сме станали виртуозни музиканти. А още по-малко – композитори. След продължително обучение, вероятно ще успеем да изсвирим симфонията, без да фалшивим. И това е вече постижение. Научили сме се да я възпроизвеждаме.
Но така се е случило, че в симфонията има сериозен дефект. И нашата глобална задача е още по-сложна – трябва да напишем собствено произведение, по-съвършено, от разглежданото.
Ч.: Знаеш ли, майстор по делата. Посланието излезе два пъти по-голямо, от тези, които обикновено приемам от Творците 🙂
К.: Намираш ме за приятен събеседник?
Ч.: Строг, но интересен. Ще го публикувам, нали? Ти сам каза, че знанията ни правят по-силни.
К.: Какво пък. Не възразявам.
В такъв случай, ви желая продуктивни размисли и мъдри изводи.
Ки-он, глава на групата за коригиране.
1 март 2021г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.omartasatt.ru/blog/ki_on_novaja_simfonija_boga_beseda_2_1_03_2021/2021-03-30-24031
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: