За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6223424
Users Today : 370
This Month : 9189
This Year : 9189
Views Today : 13560
Who's Online : 17
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Курдюмов – Учебник за умни влюбени

Курдюмов – Учебник за умни влюбени

(УЧЕБНИК ЗА УМНИ ВЛЮБЕНИ)
НА МОИТЕ УМНИ ДЕЦА, И НА ВСИЧКИ, ВСИЧКИ ОСТАНАЛИ…
Любовта идва и си отива,
И окрилява, и осъжда,
Отнема разума, тревожи, замайва,
Изобщо прави каквото иска –
А ние стърчим, като лапнишарани.
Любовта не е какво и да е.
Любовта трябва да се твори!
    Любовта е най-неопределената дума на Земята.
Всеки подразбира своя личен кеф. Но никой не знае, какво точно иска. Това още повече обърква.
Любовта се смята за чувство. Но преди всичко това е дейност. За да бъде тя успешна, са нужни специални знания и някои умения. Но тях никой никъде не ги преподава. Затова любовта е единствената област, в която и от научна и от етическа гледна точка е прието да си останеш безпомощен идиот. Любовта е равна на алкохола по степен на увреждане на ума: на влюбения, както и на пияния, прощават всяко безумство – какво можеш да вземеш от него?..
Смята се, че любовта е нещо стихийно, дори фатално. Във вас, във вашия ум – стихия. Не ви ли се струва странно това?..
Доста много хора биха сметнали, че опита да се изследва любовта е оскърбяване на свещената тайна. Този приятелски трактат не е за тях. Той е за тези, които се опитват да минат в любовта без неприятности и страдания. Тях ще ги зарадвам веднага: това е много лесно – трябват малко знания и разбиране.
Той е за тези, които искат да създадат добра семейна двойка, но наивно смятат, че да се влюбят е достатъчно. Искам да ги информирам веднага: младежи, отпуснете се – смисъла на думите любов и семейство е толкова различен, че дори не е близък, и преди да си пъхате пръстите, следва внимателно да изучите инструкциите на електрическата месомелачка.
Такива инструкции никъде не съм срещал. Между другото, предмета на любовта ми се струва много прост и ясен. Затова реших да споделя опита си. Разбира се, това е само моя опит, на никого не го натрапвам.
УБЕЖДАВАНЕ НА ЧИТАТЕЛЯ
1. Може би, повече хора биха прочели този опус, ако той бе построен на солени шеги на тема непримиримите различия между половете. Но съм убеден, че по въпросите за любовта, ние сме абсолютно равноправни. Глупостта или мъдростта, слабостта или силата в тази работа, изобщо не зависят от пола.
Ако като мъж, сте уверени, че имате повече права да криввате от правия път, отколкото вашата жена – това са си ваши умствени проблеми. Ако вие, като жена, сте решили, че вашия мъж е длъжен да ви осигури луксозно съществуване само затова, че спите с него – това си е ваш проблем. Повярвайте, да вървите на каишка след традицията по въпросите на щастието е глупаво и рисковано. Тука има значение само едно – взаимното съгласие.
2. Има една причина, която пречи при изучаването на произволен предмет: дума и куп от думи, които не сте разбрали или сте изтълкували неправилно.
Ние сме свикнали да изпускаме непознатите думи още от детството си – училището ни е научило така. А сега, ако ни попадне някакъв труден текст, ругаем автора или го захвърляме в ъгъла. Ние сме сигурни, че такъв текст не може да бъде разбран по принцип. Но работата е в разбирането на думите.
Ако текстът започне да ви става скучен, ако започне да ви дразни, чувствате, че тъпеете или ви се доспива – значи сте пропуснали непозната дума. И не търсете други причини! Търсете думата. Тя е някъде там, до където ви е било разбираемо и интересно. Търсете думата във фразата, смисълът, на която вече не можете ясно да си представите.
Предметът на любовта е труден с маса неопределени думи, струващи ни се всеобщоупотребявани и разбираеми. Любов, живот, щастие, близост, грижа, помощ, съчувствие, вина и др., всеки ги разбира по своему, прието е да се смята, че те нямат точни определения. Но ако това е така, ние няма да имаме никакви шансове да се договорим и да постигнем успех. Всички думи имат точно определение. Колкото по-добре владеете нещо, толкова по-точно го определяте.
Затова ще се постарая да използвам по-малко неопределени думи, или ще ги определям по-точно в контекста. Но ако възникне проблем, без да ви мързи, надникнете в тълковния речник.
3. Въпреки първия ми порив да напиша нещо леко и смешно, из под клавишите изпълзя истински учебник. Докато пишех, си изясних: трябва да се спомене за всичко, което е свършило работа и е помогнало. Свършиха работа и помогнаха и законите на отношенията, открити от Рон Хабърд. (Ако това име ви е познато само от вестниците, искам да ви успокоя: към сектата на саентолозите нямат отношение нито самия Хабърт, нито неговата наука.) Тези данни са доста обширни, но без тях не може да се мине. Затова, четете без да бързате, бавно, на ден по глава, за да не се претоварите.
ПРЕДИСТОРИЯ
Да-а-а… Някога обичах. Сега няма време.
    Навярно на мен ми е провървяло: в областта на любовта съм душевно здрав. Тя никога не е предизвиквала притъмняване в очите, диви ексцеси или желание да се давя. Чувам от страна на женската половина скептическото: „ти не си способен да обичаш, чукан недодялан“. Отговарям: 1. Да обичаш и да изглупяваш са две съвсем различни занимания. 2. А на вас приятно ли ви е, когато заради вас някой си губи главата?.. Това е просто симптом на ниска самооценка.
За първи път се влюбих в първи клас. И беше силно. Боготворях, мечтаех и свирех на хармониката тъжни страдания. А след това просто предложих да бъдем приятели, и бях на седмото небе от щастие, когато получих строго съгласие. И ние бяхме приятели, докато не се преместих да живея в Адлер.
Имаше там едно момиче – по нея вехнеха всички наоколо. Не беше красавица, но беше обаятелна, смела и осъзнаваща собствената си значимост. Аз бях дебел и непохватен. Обичах безмълвно и безнадеждно, безутешен от пети до десети клас. Никакви амбиции и ексцеси – какъв е смисъла?.. По-късно се оказа, че сме доста сродни души и именно това ме е привличало към нея. През тези години комплекса на „шишкото“ го компенсирах с китарата, с начетеност и добродушие.
Постъпвайки в академията, отслабвайки и вече подходящ за женене, явно, не престанах да бъда същото момче, което е свикнало да се интересува от някого само като човек. И в момичетата, някак естествено, започнах да виждам преди всичко човека. Ако човекът е интересен, искрен, близък до мен – то и момичето ми се струваше красиво. Ако ли не – нулев интерес.
За мен външността никога не е имала голямо значение. Идеалите бяха други: в себе си и в другите ценях добродушието и откритостта. Аз не се влюбвах – дружах. Можех да се привързвам силно, но повече към човека отколкото към тялото. Опитваха се да ме омаят момичета, които не познаваха поражение и се проваляха: ако ще да се пукнеш, аз не се влюбвах, а ставах приятел.
Най-накрая, в четвърти курс ми обясниха, че повечето момичета гледат на мен изключително като на мъж. Изпитах огромно разочарование. Стана ми жал за всички тях: инстинктите и чувствата са толкова нетрайни и причиняват толкова болка! И аз още повече се насочих към зоната на човешките отношения.
През пети курс се появи Таня – въплъщение и на човешките и на най-ярките женски качества. Ние бяхме близки по човешки, но като двойка – много различни. Много се привързах към нея, а тя беше влюбена. Реших да бъда с нея, а тя дълго се мяташе между желанието и страха. Дванадесет години се опитвахме да станем близки хора. Необходимо беше да се разбираме един друг дотолкова, че никакви обиди и несъвършенства да не ни пречат да се обичаме. Ние постигнахме това. И едва ли би ни се удало, ако не бяха знанията, за които се опитвам да разкажа.
…За първи път прописах по повод любовта на 23 години. Тогава се увличах по психологията и бях уверен, че човек сам трябва да управлява своите решения и чувства (и бях прав). Начел се предостатъчно в „Студентски меридиан“ на плачливите вопли от рода: „аз го заобичах, а той ме изо-о-стави!“, аз се разразих в ръкописен трактат от 22 страници, смисълът, на които беше еднозначен: откачихте ли? Нима може да стане нещо във вашия ум без ваше участие? А вие самите къде сте?! Престанете да прехвърляте вината на другия! Любовта – това си ти самия! Неохотно отпечатаха два абзаца. Разбирам причината – в трактата имаше малко фрази, лишени от ярък максимализъм.
Тогава моята теория беше проста: любовта – това е абсолютна чистота на съвестта пред някого или нещо. Ако отдаваш всичко, което можеш, без да подвеждаш, без да прекараш, без да излъжеш, без да криеш, ще чувстваш любовта като награда. Излъжеш ли, прекараш ли дори в нещо незначително, скриеш ли дори трошица – ядец, любовта намалява (като наказание). Правило: почувстваш ли намаляване на любовта – търси: или си подвел или си сгрешил. Поправиш ли се – любовта ще се върне.
Ех, колко близко бях до истината тогава! Не отчитах само едно: какво да правиш, ако не те обичат, а напротив, ти се надсмиват. Но тогава в най-трудния ни период, това убеждение ни позволи да оживеем и да останем заедно.
Втория трактат за любовта – след 10 години – беше вече напечатан. На машина. Това беше опит да подредя в главата си законите на отношенията, почерпени от Хабърд и да ги приложа на практика. Момента бе такъв: инфлация, цяла година не можем да се помирим, аз вече обмислях варианти за Сибир, и ние почти се бяхме разбягали. Но разбирахме: децата не са виновни, а и ние просто сме си загубили ума. Трябва да живеем заедно и обезателно с кеф. Но как?! Тук се сблъсках с Дианетиката. И разбрах – ще разбера моите проблеми, ще успея! И всичко, което разбрах – на хартия, за Таня. Есето остана незавършено, но го четяха с удоволствие и казваха: защо това го няма в ритуалните зали!?
Тогава разбрах: необходима ни е обща реалност. Или ние напълно се отваряме един за друг, до последното ъгълче, до всички скрити цели и желания, отначало до край, до последната целувка с някого – и получаваме шанс да се разберем един друг истински, реално. Или да си бъдем чужди и да се преструваме, че имаме семейство. На мен ми беше по лесно да се разкрия, на Таня – по-трудно.
Не се получи лесно, продължи половин година. Но в края на краища – получи се пробив. Разбрахме какво сме и защо си причиняваме един на друг болка. Научихме се да говорим, да изясняваме всяка недомлъвка и да се договаряме. Ето тогава започна нашия истински меден месец. И той продължава и до сега. Т.е. също десет години. Е, какво пък, настанало е време да пиша нов трактат, че то децата вече се разпределят по двойки…
1. АНАТОМИЯ НА ЛЮБОВТА
…Но знаеш ли, дори и Бог да призовеш,
Нима можеш от любовта нещо да разбереш?
Булат Окуджава
    За едни любовта е интригуваща тайна, късмет, съдба, стихия. За други – инструмент на щастието, който трябва да умееш да ползваш. Първите живеят заради чувствата и това есе няма да им бъде интересно. Вторите искат сами да определят своята съдба. Аз съм на тяхна страна. Смея да уверя любителите на тайните: стихията доставя много повече кеф, когато можеш да я управляваш, когато си й равностоен.
Какво означава „обичам те“? Отговорът на този въпрос е: не в чувствата, не и в думите, а именно в постъпките на обичащия. Той е много конкретен. Повечето признания означават едно: „искам винаги да имам твоите грижи за мен, твоят възторг от мен, твоето съчувствие към мен“. Ако влюбения сте вие, то едва ли подозирате за това. Ако ви обичат, то най-вероятно вече сте се убедили в това.
Затова тук трябва да поровим по-старателно.
Като начало – да разгледаме с трезво око любовта като явление.
На повърхността любовта се оказа доста обикновено нещо. Това е коктейл от три компонента: ДРУЖБА, ЗАВИСИМОСТ И ВЛЕЧЕНИЕ. Техните пропорции са различни при всички, но самите те са закон на природата. Тук тези думи се употребяват като термини.
1. ДРУЖБА.
При мен е една – това любовта ли е?!
Любовта – това е безграничното чувство!
    С думата „дружба“ обозначавам човешката близост: доброто общуване, партньорството, общност на възгледите или интересите, взаиморазбирателството, доверието, и като краен резултат от всичко това – симпатия. Всичките тези думи описват дружбата.
Това са много съзнателни и свободни отношения. В основата им е честността, откритостта и умението да се договаряте. Могат да ги развалят само недомлъвките, прикритостта и неспособността за общуване. Приятелите остават свободни хора – това ценят един в друг. Никакви дългове и зависимости. С другия можеш да бъдеш себе си – в това е кефа. Другия е интересен именно с това, че е свободен и самобитен. Колкото повече приятели, толкова по-добре.
По този начин – дружбата – това са управляеми отношения. Тях може да ги укрепиш или прекратиш. Укрепването на дружбата – това е усилване и подобряване на живота. Прекъсването на умела дружба е практически невъзможно. А честната раздяла между приятели – не е загуба. Извод: дружбата е застрахована от всякакви неприятности дотолкова, доколкото приятелите умеят, искат да изяснят и да построят отношенията си. За мен това означава, че приятелите въобще са гарантирани от неприятности. От това произлиза: много е глупаво, ако жена ти не е най-добрия ти приятел.
2. ЗАВИСИМОСТ
Добре е, когато любимия е наблизо!.. До мен, казах!!!
    Зависимостта е пряка противоположност на дружбата. Тя създава самото чувство на влюбеност. Обобщено, това е синоним на влюбеността. Това е най-главния кошмар на любовта.
Лексиконът е обширен: любов (голяма, силна, велика и висока, от пръв поглед, нещастна, взаимна или едностранна, любов-жертва, божествена, повече от живота и др.); съдба, „половинка“; нацепих се, натресох се, попаднах, изпаднах конкретно, откачих, загубих си главата, само ти, завинаги, навеки, без теб няма живот (мира, щастие и др.), само за теб, за теб, с теб ми е добре (окрилен съм, щастлив и др.), без теб ми е зле (умирам, тъгувам и др.). Добавете тук и текстовете на любовните поп-песни и лириката на световната литература.
Какво придава на влюбеността такава сила и пищност?
Смешно прост емоционален механизъм.
Нашето подкорие се състои основно от „реактивен ум“. Това е като животинската част от ума – спонтанните и емоционални реакции на обстановката. Той е по древен от аналитичния ум и затова е по-силен от него: нашето мислене основно оправдава емоциите. Ние всички разбираме това. Способността ни да надиграем своята банка, да запазим от нея своята независимост, навсякъде наричат сила на личността, сила на духа. Зависимостта от собствената банка смятат за слабост.
Емоционалните реакции се определят от записите в банката на реактивния ум (по-нататък „банката“). Това е механизма на телесното оживяване, той е еднакъв за всички, от инфозорията до президента на САЩ.
Записите в банката стават в момент на частично или пълно изключване на съзнанието: при травми, шок, афект, наркотично изключване, крайно изтощение. Всичко, което е причинило болка, страх, шок или загуба, завинаги се маркира с етикета „ОПАСНОСТ“. Но това е по-малката беда. По-страшно е обратното: всичко, което в този тежък момент ни е спасило, подкрепило, просто ни е съжалило и дори се е престорило – завинаги се обозначава като „ЗАЩИТА“. Това са емоциите!
От момента на записите, цял живот, при среща с нещо „опасно“ ние игнорираме, боим се или отблъскваме, а при среща с „защита“ се кефим и изпадаме в еуфория. Оправдателното мислене услужливо обяснява, какво ни е привлякло или отблъснало в човека. И ни е с охота му вярваме.
Признаците „опасен“ и „защищаващ“ се записват на всичко, изцяло – от външността до емоциите и фразите. Най-смешното е, че реактивния ум обобщава тези признаци наред. Достатъчна му е лека прилика, сходство. Ухапало ви е, малко рижо рошаво куче във входа – вече всичко рижо, рошаво и всички входове, не ви харесват. Ако очилат брюнет в дънки е прогонил кучето и ви е взел на ръце – то от тогава всичко дънково, всички очила и всички брюнети предизвикват вашето доверие.
Прибавете тук и това, че всички записани фрази за реактивния ум са абсолютно буквални. Съвършено. И се възприемат единствено за твоя сметка. Представяте ли си, каква бъркотия е в подкорието?! Та това е. А нашата банка започва да записва още от първото ни делене – на яйцеклетката. А всяко мамино неразположение – болест, спазъм, падане, удар, секс, алкохол и прочие – за нас е шок. Така че, раждаме се ние, братлета, вече напълно готови да обичаме и ненавиждаме. Ранното детство многократно разширява запаса от врагове и защитници. И ето ходим по Земята, с настръхнали локатори на реактивната банка – да разпознаваме и реагираме! Готови влюбени, фанатици, чудаци, параноици: чувстваме, реагираме, вярваме или ругаем – без ни най-малко да съобразяваме защо! И ето в банката е бабата, милвала ни по главата, или гинекологът убедил мама да не прави аборт. Ние хлътваме конкретно, наричаме го любов и се женим. А след това цял живот се борим „бабата“ да бъде баба – и никой друг. И се сърдим: що за дърво?! Нали за бабата сме забравили отдавна, а партньорът ни, който „трябва да бъде бабата“, въобще никога не я е виждал!
Няма да се спираме тук, колко леко се манипулира човек с нафрашкана банка: по същество той става инструмент с бутони. Няма да засягам как стотици пъти ни зомбират, използвайки този прост механизъм. Няма да се заяждаме с това, че да износиш детето – това е отделна тема, и ако не умееш, по-добре не се захващай. Ще се ограничим до това, че преобладаващото мнозинство от нас изпада в фоново полуизглупяване, виждайки особи от противоположния пол. Казано по друг начин, разликата между половете се явява абериращ (затъпяващ, удар по главата) фактор за нашия ум.
И така, ако си падате по някого, който не ви е приятел, падате си силно и гледайки отстрани – вие сте зависим. Ако вниманието или присъствието на предмета на въздишките ви, предизвиква еуфория, а неговото заминаване – паника или униние – вие сте зависим. Ако вашето щастие е несъвместимо с неговата (нейната) лична свобода – вие сте зависим. Ако мислите постоянно за някого – вие сте зависим. Ако ярко си представяте, какъв е той, вярвате в него, точно знаете, че е точно такъв – вие сте зависим. Ако сте готови заради него на всичко, или вярвате, че той е готов на всичко заради вас – вие сте зависим. Защото на трезва глава, всичките тези глупости, просто не се случват.
Зависимостта (т.е. „зовът на реактивния ум“) – това, братлета, е капан. Целта на банката е да ИМА ЗАЩИТНИК. Той го е намерил: „познал е бабата“. Сега за вашите емоции, вашия предмет на въздишки е буквално бабата. Тя трябва да ви милва по главата – и това е! Щом „бабата“ прояви някакви други качества или се държи не като защитник (например танцува с други), банката бие тревога: „Караул! Враг!!!“. Ние се паникьосваме и започваме борбата за точното съответствие на любимия с „образа на любимия“. Това се нарича: „сама те измислих“.
Зависимостта е уверена, че: „аз те обичам, аз живея заради теб!!!“ Нима? Странно. Ако ти живееш заради мен, защо ми го доказваш, а аз бягам от теб?.. Момчета, разберете: никой никога не живее заради другите. Всички правим това, което чувстваме. А чувстваме зависимост от човека. Ние правим за него само това, което сме решили сами, а не това, което той иска от нас! „Живея заради теб“ на практика означава: „искам твоята грижа за мен“.
Когато сте зависими, партньора като личност не ви интересува нито грам. Неговата лична свобода е ваш враг. Тя предизвиква ревност – страх от загуба на „защитника“. Под маската на нежната любов, във вас стои чудовище, вкопчило се в реактивния образ. За отклоняването от този образ, партньорът ви незабавно получава обида или гняв.
Имайки еуфорическия кеф в едната ръка, в другата зависимостта, винаги държите грамаден арсенал хватки за подържането й: болка, мъка, апатия, страх, злоба, ненавист, отчуждение – кой с каквото е богат. Включват се всичките тези боклуци, без търсене, автоматически – партньора дори не подозира за какво. И винаги зависимостта прехвърля вината на другия. И най-често й вярвате. И затова е неуправляема – тя властва грубо над вашите чувства, мисли и решения.
А сега искате ли да се посмеете? Ние това го наричаме уверено: „аз те обичам, слънчице“. Затова е много полезно да различаваш любовта и влюбеността. Любовта – това са обезателно прекрасни отношения, а влюбеността – е всичко на всичко чувство на зависимост. Влюбеността може да бъде ярко украшение на любовта, но по-често става бомба с забавено действие. Да се влюбиш – не е ценност, не е заслуга. Заслуга е да създадеш дружба. А да хлътнеш просто е слабост. Този, който е измислил, че да се влюбиш е душевен подвиг, яко ни е подхлъзнал!
Като равносметка имаме уравнение: за да имате шансове да живеете с кеф, делът на дружбата не трябва да бъде по-малко от оптимума. По-точно: колкото повече дружба, толкова е по-сигурна, по-пълнокръвна и ярка е любовта.
3. ВЛЕЧЕНИЕ
Мъжката любов бива кратка и дълга,
А женската – дълбока и плитка.
    Влечението е просто привличане между половете, възторга от създаването на ново тяло от нищото, очакването на сексуалния екстаз.
То се появява пропорционално на силата на дружбата или зависимостта (потребността просто да чукаш едно тяло е клиника, за нея не говорим). Зависимостта често се проявява в леглото, като екстаз и еуфория, а дружбата – като нежност, грижа и внимателност. Супер е когато едното е украсено с другото.
Влечението може да възникне много бързо. Често един разговор ражда силно взаиморазбиране, или една среща и си хлътнал. И това е достатъчно, за да се занимаваш с удоволствие с любов. А може да го почувстваш след продължителна дружба, след раздяла, някакво произшествие или значителен разговор, когато изведнъж започваш по-дълбоко да разбираш човека.
Влечението е етично, полезно и радостно нещо. То подобрява живота. Колкото човек е по-здрав душевно, толкова по-устойчиво и ярко е неговото влечение към този, когото е избрал. Но това не е нещо ново. Ето в какво е новото: въпреки популярния младежки предразсъдък, „влечението на дружбата“ с нищо не е по-лошо от „влечението на влюбеността“. Освен това, то не се превръща в разочарование или обида, както се случва често, ако в леглото скочат две зависимости. За склонните да дружат, влечението е доста управляемо, техния секс е по-разкрепостен и по-безопасен.
* * *
И така, ние всички, в зависимост от натурата, се влюбваме и дружим в различни пропорции, прибавяме към това влечение и го наричаме любов.
Съвсем не искам да кажа, че дружбата е хубаво нещо, а зависимостта – лошо, и да живее устойчивостта и покоя. Висшият пилотаж е, когато дружбата управлява зависимостта, а влюбеността украсява дружбата. Но това е въпрос на вкус. Младите, като правило, нямат желание да мислят, а желание да чувстват, и предпочитат да карат сърфинг по вълните на влюбеността – докато не получат всичко предостатъчно. На здраве! Само имайте мъжеството да останете такива, не презирайте противоположния пол и да ви даде Бог ум да не раждате и да не се жените, докато не усвоите дружбата!
Зрелите, преминали през това и разбрали разликата между чувства и отношения, повече ценят дружбата, но по стар навик „вярвайки в любовта“, често се бъркат и си правят нови цицини. Тези, които са се разочаровали, без да вникнат – се превръщат в скучни и мърморещи възрастни хора.
БАНКАТА И ЧУВСТВАТА
Това трябва специално да се изясни. Прочитайки го, мнозина се стъписват: представят си някакъв хладен рационалист, който е потиснал, вземал под контрол своите чувства, подредил ги по поличките, и не си позволява да чувства любов, за да не изпитва страдания. Най-искрено, заедно с вас, мога само да го съжаля такъв човек. А особено този, който е редом с него! Такъв човек се намира в страхотна зависимост – той е зависим от своя страх.
Чувствата – това е яркост на впечатленията, божествен дар, цветовете на живота! Затова, смисълът не е в това, „да управляваш своите чувства“. Смисълът е в това, твоите чувства да не те управляват. Да ти служат, а не да те тероризират.
Дълго не можех да съобразя, какво не ми достига, говорейки за разумната любов. Откри го дъщеря ми Юля. Братлета! Не мислете, че реактивния ум поражда чувствата. Нали неговите записи са само болка и загуби. Съвсем обратното: банката ЗАКРЕПОСТЯВА чувствата.
Какво хубаво можете да чувствате, ако усещате вина или дискомфорт? Така ти се иска от душа да се посмееш или да поплачеш, но как да се промъкнеш през пелената на собствената си непълноценност, срам или обида? Но представете си, с колко ярко можете да преживявате емоциите, когато върху теб не оказват натиск никакви съмнения, никакви страхове, когато не ти пречат и най-малките комплекси за непълноценност! Човек с лека банка преживява чувствата в пъти по-ярко.
Всички реактивни емоции са натрапчиви – защото са породени от страха. А ако не са натрапчиви? Съществуват ли въобще ненатрапчиви чувства? РАЗБИРА СЕ. Ненатрапчивите – това са тези чувства, при преживяването на които, не зацикляме. Това е, когато сте хлътнали до загуба на разсъдъка, ядосали сте се до безумие или едва не сте откачили от уплаха, след два часа можете да се смеете от душа на това. Вие преживявате чувства, но те не ви управляват. Така че колкото по-малко чувства ви управляват, толкова по-ярко се преживяват те! Така майсторът по воден слалом или скоростното спускане получава много повече положителни емоции от стихията, отколкото неумелия новак.
Докато сме роби на своите чувства, ние нямаме представа за истинската яркост на чувствата. И с удоволствие общуваме с тези, с които чувстваме наравно – с високотоновите хора. За тях ще поговорим специално.
2. МОЖЕМ ЛИ ДА ИЗБЕРЕМ ТОЗИ, КОЙТО ТРЯБВА?
Който се е влюбил в козел, за него и любовта е зла!
    Това е елементарно, Уотсън – ако има в кого и ако знаеш как. Човека можеш да оцениш доста обективно (въпросът за „половинките“ и „съдбата“ е изяснен по-нагоре).
Да се договорим веднага: да избираме партньор си струва тогава, когато ни се искат сериозни отношения. Ако просто търсим приключения, задачата е съвсем друга: да избягваме неприятностите. В първия случай трябва да изчислим най-добрия вариант, а във втория – най-лошия. Избягването на неприятностите е тема на отделно есе. Там става въпрос за преобладаващите, или асоциалните хора и типове поведение, и ние няма да се спираме на това.
Тук ни е нужен способ да изберем човек, който по-добре от другите умее да бъде партньор. Т.е. да бъде честен, да общува и строи отношения, а също да работи, да е здрав и да подобрява живота.
Работата е ясна – ще избираме от тези, които са ви симпатични. Дори и такива да са дефицит, вие ще можете да избегнете явния губещ вариант, или да си представите ясно, какво ви трябва.
Уви, да се направи така, че той да ви избере си е ваш проблем. Макар и този въпрос тук да се разглежда доста подробно, и вашите шансове могат да пораснат силно.
КАК НИЕ ИЗБИРАМЕ ПАРТНЬОРИ
Внимателно! Мнозина се бракуват, за да отмъстят!
    Традиционният избор на партньор, като правило, няма нищо общо с неговата обективна оценка: никой не знае, какви качества трябва да се оценяват. Всеобщата практика на женитбите се състои в това, че си нямаме и най-малката представа какво е необходимо за партньорството, и намира ли се то у нас. Ние избираме партньори (за цял живот!) по най-удивителните способи.
1. Влюбили сме и отиваме в гражданското през глава. С други думи, прехвърлили сме цялата по-нататъшна отговорност на партньора: ах, аз, виждате ли, ОБИЧАМ, това е главното! – а останалото не е моя грижа. Тук избора е направен от реактивния ум, доколкото аналитичният е откачил.
2. Обратното: подкупили са ни влюбеността и обожанието. Благородно сме решили да ощастливим и да бъдем нужни. Ако зад „обожанието“ на любящия няма достойна личност – това е тежък случай. Тук сте избирали не партньор, а собствената ви представа за своето благородство. Морално е оправдано, но също е много опасно.
3. Трагическият мъжки случай на женитба по задължение да бъдеш баща. Зле е и за двамата. Няма никакъв избор – капан. Не вярвам в успеха на такъв брак. Момчета! Учете се на грамотен секс. Вие сте длъжни да знаете точно, какво правите. Момичета! Бременността е най-дивото сексуално извращение. Пролетно настроение и… – прецкала си едновременно трима: себе си, него и детето (за родителите изобщо мълча – там е инфаркт). Договорете се за всичко това преди свалянето на гащите, и не трошете толкова животи!
4. По-редкия, но типичен способ: минали под венчило, за да избягат, да докажат нещо, от любопитство или от скука. По-точно, вземат това, което е наблизо и блести по-силно. Изборът е направен не от човека, а от неговия комплекс за непълноценност.
5. Да отстъпиш на желанието на родителите, увещанията на приятели, традициите, морала – т.е. отказали се от своя избор в полза… на кого?
6. Изкушили сте се от благата на партньора. Т.е. избран е не той, а благата му.
Обърнете внимание: нито в един от случаите ние и не мислим сами да оценим своя партньор! Оттук е и резултата. Между другото, числото на удачните семейства (не процента на неразведените двойки, а процента на семействата действително живеещи в пълно разбирателство) той е изчезващо малък. И вашата задача е да попаднете в него.
СКАЛАТА НА ЕМОЦИОНАЛНИТЕ ТОНОВЕ
Той ме гледа!.. Господи, теб те има!
Обърна се… По дяволите!.. Да върви на майната си.
О, прекрасна мисъл! Господи, теб те има!!!
    В началото на 50-та Хабърд е открил това, от което зависят всички главни жизнени характеристики на личността.
Нашите емоции не са хаос, а скала. От най-положителните до най-отрицателните. Ние винаги се намираме в някакъв емоционален тон. Тонът е като степен на благополучие, постиженията на нашия живот, от наша гледна точка. Колкото по-малко е напълнена и заредена реактивната ни банка, толкова по-леко човек възприема живота и толкова е по-висок неговия тон.
Грубо може да бъде представено, че ако човека постоянно го подтискат и бият по главата, то той ще се спуска по скалата на тоновете отгоре на долу. Ето най-основните тонове на скалата:
1. 4,0 Ентусиазъм: „Правя и мога. Живота е прекрасна игра!“
2. 3,5 Веселие (бодрост): – „Живота е великолепен, да се живее е удоволствие!“
3. 3,3 Интерес: „Това е просто супер, дайте да го направим!“
4. 3,0 Консерватизъм: „Зная точно, как трябва да се живее и съм уверен в себе си.“
5. 2,5 Скука: „Живота си е живот. Нека върви както му се иска, а аз ще си почина.“
6. 2.0 Антагонизъм: „Не си прав! Престани!“
7. 1,8 Болка: „Проклятие! О, не, само това не! А-а, така ли?!“
8. 1,5 Гняв (злоба): „Ще те убия!!!“
9. 1,2 Липса на съчувствие (хладност): „Това са твои проблеми, на мен не ми пука.“
10. 1,1 Скрита враждебност (фалш): „Всички са боклуци. Ще се наложи да се правя на добър. Добре, да видим, кой кого.“
11. 1,0 Страх: „Господи, майчице, какво е това? Помогнете!“
12. 0,9 Съчувствие: „Бедният, колко ми е жал за теб! Толкова е зле и нищо не може да се направи!“
13. 0,8 Сдобряване: „Живея заради теб!.. Ще направя всичко, което поискаш!“
14. 0,5 Мъка: „Ъ-ъ-ъ-ъ-ъ!!! Колко съм неща-а-стен! Колко ми е жалко за мен самия!“
15. 0,1 Апатия: „Свърши се. Нищо не може да се направи. Оставете ме на мира.“
Тази скала е закон на природата. Тя описва състоянието не само на човека, но и на животните. Животът струи като извор и ние можем да подскачаме нагоре и да падаме надолу по скалата. Но по-голямата част от времето – когато всичко е наред и е спокойно – ние прекарваме в свой, характерен тон. Този тон определя нашата способност да живеем и да бъдем партньори.
Първо, с падането на тона спада и общата ни разумност – способността ни да прилагаме своя разум в живота, да надиграваме реактивната банка. При това спада главоломно: в ентусиазма – 100%, в консерватизма – вече 50%, в антагонизма – 20%, в скритата враждебност – 10%.
Второ, от тона пряко зависят повече от 20 комуникативни и жизнени характеристики на човека (подробно е изложено в книгата „Самоанализ“). Ето главните: енергичност, здраве, сексуално поведение, способите за контрол над обкръжението, етическото ниво, способността за общуване, способността да предава съобщения, отговорността, отношението към истината, отношението към целите, способността да разбираш другите, отношението към хората и вещите, чувството за хумор или буквалното възприемане, податливостта на внушения, способността да бъдеш приятел, способността да изпитваш удоволствия, способността да бъдеш разбран, потенциала на успеха и оцеляването.
Няма да се учудя, ако тези качества ги виждате за първи път. Но именно от тях зависи успеха в живота и партньорството. Като пример съм подбрал най-партньорските качества.
1. СПОСОБНОСТТА ДА РАЗБИРАШ, т.е. да създаваш СЪГЛАСИЕ или ОБЩА РЕАЛНОСТ.
1. 4,0 Леко разширяват своята реалност, отчитайки другите гледни точки. Променят своята и чуждата реалност.
2. 3,5 Способен е да разгледа чуждите гледни точки и да промени своята. Готов е на съгласие.
3. 3,0 Осъзнава, че чуждата реалност също може да бъде ценна. Сдържано съгласие.
4. 2,5 Безразличие към разликите в реалностите, отказ от съпоставяне. Безгрижен.
5. 2,0 Защитава своята реалност, не съглашателства. Опитва се да опорочи чуждата гледна точка.
6. 1,5 Разрушава чуждата реалност, никакво съгласие.
7. 1,1 Съмнява се и в своята, и в чуждата реалност. Не вярва.
8. 0,5 Срам, безпокойство, силни съмнения в своята реалност. Под натиск леко приема чуждата, без да оценява.
9. 0,1 Пълно отдръпване от реалността. Собствена реалност не съществува.
2.ОБЩУВАНЕ: реч, възприемане и предаване на съобщения.
1. 4,0 Бързо, отчетливо и пълно излага и разбира. Предава добрите новини и отрязва източниците на лошите.
2. 3,5 Готов е искрено да излага своите възгледи и да разбере чуждите. Предава добрите вести и отхвърля лошите.
3. 3,0 Нерешително изказва някои възгледи; възприема възгледи, изразени в предпазлива форма. Предава по-внимателно съобщенията.
4. 2,5 Случайни и безцелни разговори. Възприема неутралните неща. Предава не винаги – не възприема съобщение, ако то е по-високо или по-ниско по тон. Засича в екстремални ситуации.
5. 2,0 Говори с заплахи и отрицания, подтиска. Възприема подобните тонове, надсмива се над високите тонове. Предава основно спорните и враждебните съобщения.
6. 1,5 Говори за разрушения и ненавист, възприема същото, отрязва високотоновите хора. Изкривява съобщенията, привнасяйки своята гледна точка; отрязва добрите вести.
7. 1,1 Маскира порочните си намерения зад разговори за доброто. Възприема основно интригите, измамите и клюките. Предава само злонамереното. Прекъсва предаването на съобщения.
8. 0,5 Говори и слуша малко, основно за апатията, нещастията и съжалението. Съобщенията не предава – общуването не е важно.
9. 0,1 Не говори, не слуша, не предава – не осъзнава общуването.
3. СИМПАТИЯ И ОБЩУВАНЕ С ХОРАТА
1. 4,0 Силна симпатия (любов), насочена навънка. Получава поддръжката на хората, творчески подобрява живота.
2. 3,5 Дружелюбен, готов за сближаване. Получава поддръжка благодарение на енергичността и творческите възгледи.
3. 3,0 Търпимост при малка активност, приема сближаването. Привлича с поддържането на практичност и морала.
4. 2,5 Безгрижен, пренебрежителен към сближаването; не се грижи за поддръжката от страна на хора.
5. 2,0 Антагонистичен, недоволен. Придирчив и критикар, за да получи желаното.
6. 1,5 Изразена, явна ненавист. Заплахи, наказания, плашене, за да господства.
7. 1,1 Скритост, фалш, лицемерие, подлост, предателство. Прави се на приятел, но на практика използва. Обезценява другите. Подтискане, интриги, хипнотизъм с цел да управлява скрито.
8. 0,5 Самосъжалява се. Призовава за съчувствие, предразполага, изкарва от релси. Сълзи и диви лъжи с цел предизвикване на съчувствие или симпатия и по този начин иска да подчини обкръжаващите.
9. 0,1 Пълно безразличие, отчуждение от хората. Имитира смърт, за да разберат всички, че не е опасен и да го оставят намира. Алкохолизъм.
ПРАВИЛА НА ТОНОВЕТЕ.
За безграмотната добрина и порядъчността, братле, трябва да се плаща!
    Главното е: колкото е по-нисък тона, толкова по-малко умее да дружи човек и толкова повече е склонен да бъде зависим. Страстните влюбени са страдащи по живота.
За да се научите да определяте точно тона, е необходимо да преминете кратък учебен курс и куп тренировъчни упражнения. На нас ни е нужно да можем да различаваме високотоновите хора.
Техния главен признак е, че с тях е лесно да бъдеш самия себе си. Не се притесняваш от своите недостатъци, чувстваш вътрешна свобода. С тях е лесно да се общува, те са открити и искрени. Когато говориш с тях, чувстваш, че те са включени към теб и са внимателни. Те умеят много неща и често помагат. Те изглеждат добре, здрави са и вещите им са в ред. Те обичат да се радват, да получават удоволствие, да работят и творят, и заразяват с това и другите. Имат прекрасно чувство за хумор. Покрай тях винаги се подобрява обстановката, проблемите се решават, настроението се покачва. Те не се обиждат за дълго време, не злобеят и не униват. Накратко казано – с тях е хубаво.
Има и точен тест: високотоновия човек винаги бързо и прямо отговаря на всеки обикновен въпрос. Ако го запиташ за някакво място, време, новини или времето, той няма да размисля повече от 3 секунди, и няма да се отклони от отговора – защото е включен в обкръжаващата реалност. Ако го запиташ, прал ли си е днес чорапите или откъде е луничката на носа му, също ще отговори бързо и прямо, защото няма комплекси. Ако един човек само се прави на високотонов, такива въпроси предизвикват в него проблеми – той се извърта от отговора или неловко се опитва да се шегува.
Вече може да се започне избора.
ПРАВИЛО 1. ако вие можете да избирате високотонов човек – трябва да го вземете без пазарлъци. Станете му приятел, а любовта ще дойде по-късно – с него това не е трудно.
А какво да се прави, ако вашия собствен тон е нисичък? Направете всичко, за да вземете високотонов партньор – и се опитайте да не му отровите живота! Учете се от него: той е по-разумен, дори и вие да сте по-образовани. Тонът – това е тази житейска мъдрост, която няма да намериш в академиите. А ако няма високотонов?! Тогава търсете партньор от своя тон.
ПРАВИЛО 2. Тоновете на партньорите не трябва да се различават силно.
Тук трябва да отхвърлите комплексите и кокетството и да определите своя тон.
Тонът – това е главния възглед за живота: кофти ли ви е или добре, владеем ли го или се търкаляме в канавката, като цяло хората прекрасни ли са или измет и т.н. Тонът е основата на вашата реалност. Затова хората от различни тонове им е трудно да се разберат един друг – гъската не е приятел със свинята. Баснята на Крилов е именно за тоновете. Лебедът се стреми към облаците, а ракът върви назад. Колко такива нещастни двойки познавам, Господи опази!
Ако съвпадате по тон, ще гледате с едни и същи очи на живота, и ще ви е много по-лесно да се договорите. Такива двойки могат да живеят много хармонично, от тях се получават добри семейства. Нека да не преживяват толкова ярко живота си – на тях им са достатъчни техните преживявания. Те се разбират един друг и са щастливи. А ако наоколо са само такива, които са на два тона по-ниско от вас?! Тогава живейте сам и благодарете на Бога за свободата си. Или заминете за други градове или страни. Защото –
ПРАВИЛО 3: тоновете на партньорите с времето се сближават.
Да се спускаш по скалата, това, братлета, е болезнено и противно. Не го желая и на врага си. Всичките кръгове на ада в световното изкуство – това са преживявания при падането по скалата. Всички лъчи на рая са преживявания при издигане по скалата. Да вземеш нискотонен партньор е тежка отговорност. Вие се подписвате да го издърпате, да го вдигнете, да го превъзпитате, да го поддържате. На него ще му е много хубаво с вас – той ще се изкачва по скалата. А вие – обратното. Не е ясно, кой кого ще надвие в дърпането. Такъв партньор е постоянно вашето малко дете и се решават на това само тези, в които е жива потребността да възпитават и се грижат. Между другото, тази потребност, бързо преминава с възрастта…
Затова –
ПРАВИЛО 4. Двадесет пъти помисли, преди да вземеш нискотонов партньор! Това е. И едва след като вникнеш в тона, можеш да гледаш на общите възгледи, увлечения и цели – общата реалност, която, както ще видим по-нататък, поражда взаимната симпатия.
СКРИТАТА ВРАЖДЕБНОСТ
Аз ги обичам всичките, а те мен не. И затова ги ненавиждам наред!
    Остава да добавя ценното въведение: най-опасния тон е 1,1. Тези хора са така наплашени, че не са в състояние да проявяват своята враждебност открито. Те са асоциални. Те не осъзнават своето състояние, на тях просто им се струва, че животът е боклук. Те могат изкусно да се маскират като високотонови хора. За да определите скритата враждебност, трябва да наблюдавате делата им: те не съвпадат с думите им. Ако постоянно ви обещават помощ, но не ви я оказват – това е 1,1.
Мъката, страха или апатията са изключително тежки, като партньори, но те не се преструват на високи тонове и не се стремят тайно да управляват хората.
Много от представителите на властта и бюрокрацията, някои от медиците, полицаите и учителите; много от журналистите и като цяло пресата; лидерите на сектите и тоталитарните режими; комунизмът като идея; предателството, кражбата, лъжата; сплетните и клеветите; „доброжелателното“ обезценяване, надсмиването, жлъчта, подтискането и подчинението под маската на дружбата, съчувствието и безпокойството – това е 1,1.
Много важен факт: скритата враждебност не се превъзпитава!
Да живееш с 1,1 е възможно само ако си под неговия пълен контрол. Чуждата свобода предизвиква в него истерия, чуждия творчески ръст – паника. Това го наричат вампиризъм. На практика, това е най-ниския тон, вие му вярвате и постоянно се свличате по скалата надолу.
ВНИМАНИЕ: способите за създаване на отношения, на честност и откритост с 1,1 не работят: този тон не е способен да доверява на никого.
Ако ви е скъп вашият живот, винаги оставяйте такива хора „сами със себе си в борбата със себе си за оцеляване“. Дори това да е вашето дете или родител. Да бъдеш подтиснат, да позволяваш да те подтискат е най-разрушителното етическо престъпление. Подтиснатият човек става източник на неприятности за всички обкръжаващи. Вместо приятел, той се превръща в проблем. Да бъдеш под нечий досаден контрол – означава да предаваш приятели и близки. За това, за потиснатостта – отделно есе.
* * *
Това е всичко, което трябва да се знае, за да не се издъниш с партньора.
4. ДВАДЕСЕТ ГОДИНИ СЛЕД СВАДБАТА
Да се създаде добро семейство е много просто.
1. Намерете щастлив човек.
2. Не му пречете да бъде такъв.
    Разното съчетаване на тоновете и зависимостите, дава характерни сценарии на съпружеството. Тук е много свободна колекцията на главните варианти. По-скоро, това е просто умствено упражнение, а може би и докторска дисертация.
Някога в училище изучавахме кръстосването на граха „Мендел“. Тук у нас също е кръстосване – на степените на зависимост. Получава се следната „диаграма на Курдюмов-Мендел“. Белия цвят е дружбата, черния – съответно, глухата зависимост, т.е. дивата влюбеност, а сивия – е нещо средно, когато човек чувства и мисли поравно. Не без основания се предполага, че най-често изпадат в зависимост нискотоновите хора. Наистина, срещайки много „явен защитник“ и високотоновият може да хлътне до уши, но при него винаги достига разума да вникне и да оптимизира ситуацията.
1. ДВЕ ВИСОКОТОНОВИ ДРУЖБИ
Свободата – това е да се отправш на приятно пътуване, а на въпросът: „задълго ли?“, искрено да отговориш: „зная!“. Като млади, такива хора се женят много рядко. Основно – вече след развод. А жалко. И ние имахме момичета – близки другари, и на нас ни беше много хубаво, но всички ние се оженихме за други, и имахме куп поводи да си спомним за това, докато не вникнахме в своите „любови“.
Дружбата в голяма степен е съюз на личности, отколкото на реактивни умове. Истинският брак по сметка е когато сметката отчита максимално благополучието и на двамата. В основата на съюза са общите интереси и цели, за които е имало време детайлно да се договорите. Дълго сте били заедно, изяснявали сте, че вървите в една и съща страна, че заедно е интересно и приятно – и заедно сте останали. Традицията и морала на такъв съюз почти не влияят. Като правило оформянето на брака, няма никакво значение и не променя нищо. Главната ценност и способност в семейството е да създават своите отношения. Това е толкова естествено, все едно е, че дишаш. Особеностите на характера на партньора, се приемат без уговорки – партньорството изплаща всички отстъпки. Верността е естествена, тъй като няма по-добри варианти. Скрити и неприлични теми няма. Всяка недомлъвка се изяснява, всяка мисъл или желание се съобщават, емоциите се изразяват свободно – и двамата знаят, че това са само емоции. И двамата разбират, че са реални, истински, те са интересни един на друг. Няма никакви маски.
И двамата са заети с интересна работа, и още по-добре ако е една; домът им е отворен за приятели и веселие; свободното си време прекарват в творчество, в пътешествия и общуване. Имат добро здраве или умеят да го създават, и старци не стават.
Децата им растат в радост, те са здрави и свободни, развиват се рано и получават добро образование – на куп с безценният опит на родителското партньорство.
Достигайки главните цели – да отгледат децата, например – могат да си набележат други цели, а могат да си позволят един на друг да живеят, както искат, въплъщавайки мечтата си в живота, дори до раздяла и лична свобода: всеки от тях си е самодостатъчен. При всички обстоятелства, завинаги остават най-близките приятели и се подържат един друг.
2. ВИСОКОТОНОВ Е ПОЕЛ ОТГОВОРНОСТ ЗА ОБИЧАН ЧОВЕК.
Щастие е когато те разбират… до определена степен.
    Тук цари благополучие, ако по-високотоновият е лидер, с удоволствие грижещ се за своя подопечен, а в този, влюбения, има достатъчно ум да разбере това и да върви след него. И двамата са дейни, и двамата са щастливи. Децата растат обкръжени с любов, с грижа и са добре развити. Също има много творчество, приятели, впечатления и веселие.
Общува се и се създават отношения на добро ниво – лидерът поема за това отговорност. Такива семейства не се разделят – единия обича много, другия е обичан и много привързан. До дълбока старост живеят весело и пълноценно.
3. ДВАМА ОБИКНОВЕННИ ЧОВЕКА, СРЕДНО ВЛЮБЕНИ.
Зрялата любов – прегърнал, успокоил се, заспал.
    Стандартното благополучно семейство, каквито са преобладаващото мнозинство. Безпокойството един за друг и присъствието на ревността предизвикват разправии, но с мярка; нормално взаимно разбиране и общи интереси – радостите също са с мярка. Влюбеността преминава бързо. При построяването на взаимоотношенията се ръководят от общите възгледи – т.е. плават по течението, понякога получавайки цицини от стърчащи корени. Има скрити теми, за които си затварят очите. В критическите моменти ги обединяват децата, стопанството, съчувствието един към друг и трудния живот.
Като правило, живеят вътре в приетия морал и проверената традиция, които и за двамата са еднакво реални. Те са образцови граждани и членове на обществото. Силно са зависими от ежедневната суета, заети са с работа. Стремят се да живеят материално „не по-зле от другите“. Здравето им е средно, понякога създава проблеми – тогава се надяват на доктори. За творчество и отдих са имали сили само през младостта; по-късно се задоволяват с банкети, разпивки, риболов и барбекю.
Децата са обикновени – благополучни, растат без проблем, но способността им да общуват с родителите си е слабичка и улицата е по-интересна от семейството. Понякога боледуват, защото получават за това съчувствие и блага. Те изглеждат добре, но не свалят звезди от небето – още от пелените родителите се грижат да нямат проблеми, управляеми са добре, дори често решават вместо тях.
Като правило, живеят във вярност; измени се случват рядко, в екстремални ситуации – в санаториуми, задгранични командировки, при дълги дежурства и др. Прието е да се премълчава за това, което понижава тона и влошава общуването. Вероятността от развод е малка, но все пак я има.
Отгледали децата, поемат грижа за внуците. За себе си сили не им остават. Загубвайки самодостатъчността си, се страхуват да не останат сами и ненужни. Обикновена старост.
4. ВИСОКОТОНОВ СЕ ПОДВЕЛ ОТ ДИВАТА ВЛЮБЕНОСТ НА НИЗКОТОНОВ.
… – повярвал в „ценността на любовта“.
И изпуснал такава забележителна възможност да се откаже!..
    Огромна разлика в тоновете. Ярко трагичен случай с театрални ефекти. Типичен сюжет на приказките и другия фолклор, когато жената се оказва вещица, а мъжът върколак.
В литературата и кинематографията са разгледани два варианта на тази колизия. Най-често – когато 1,1 се преструва на влюбен, за да прекара партньора-наивник и да завладее състоянието му (морската вещица в „Малката русалка“, Тартюф и др.). Този случай ще го пропуснем – ясно е, че ако партньорът не разкрие врага, не прекъсне взаимоотношенията, не се освободи, не избяга – ще бъде вечен роб. В реалния живот има много такива двойки.
По-рядко се получава, когато благородният герой (по-често мъжа) се захваща да ощастливи влюбената в него нещастница от нисък тон. За зрителите е хепи енд. Но ако тонът на „спасената“ е действително нисък, си се натресъл неповторимо.
Доста скоро той ще открие, че „бедничката“ е привикнала към спасението и вече постоянно иска грижи и внимание. Всяко отклонение от ролята на спасителя – дори и извънредната работа – предизвикват в „спасения“ пристъп на ревност, обида и злоба. При това се открива, че опитите да се построят определени отношения или да се договорят, в основата си са безполезни: спасения просто не слуша, не разбира доводите. Него го обичат, когато го спасяват и ласкаят или не го обичат, когато правят нещо друго. Общата реалност е почти нулева.
Много скоро героят изпада в транс, а „спасеният“ започва да се измъчва от самотата. Ако „спасеният“ е достатъчно умен, тоновете се изравняват някъде в района на скуката. Ако ли не, героят се сгромолясва на дъното, а след това с години търси петия ъгъл, от време на време ръмжи, бие главата си в стената или се напива (апатия). Той трябва веднага да избяга, но е прекалено благороден. Или вече са се появили децата. Бедните деца!
Най-често те растат подтиснати. Те прекрасно виждат, че единият от родителите се мъчи и тъгува, а другият постоянно се страхува и безпокои. При това и двамата се правят на нормални хора и дори четат морал – учат, как трябва да се живее. Това бързо предизвиква отвращение и децата намират своя свят навсякъде, само не в семейството.
Цял живот да съжаляваш някого, без да намираш в отговор разбиране – това е работа за шизофреници, и „спасителят“ в края на краищата, плюе на порядъчността и се спасява в разни чужди обятия. И слава Богу – иначе може въобще да изперка.
Аз не съм виждал такива семейства в почтена възраст. Или героят намира в себе си мъжеството да избяга или те бързо се вкарват един друг в гроба.
…Разбира се, посоченият ужас може да бъде благополучно и рано разрешен, може да бъде силно смекчен – всичко зависи от желанието да се живее добре, от ума и целите на партньорите. Но мога да се хвана на бас, че познавате такива двойки.
5. МНОГО ЗАВИСИМ Е ХВАНАЛ НА СВОЯТА ВЛЮБЕНОСТ ОБИКНОВЕН ЧОВЕК.
Същото, както и в предишния пункт, но по-банално и еднозначно. Шансовете за изплуване са минимални, но по-малки са и претенциите. Това е обикновено семейство, където живеят двама чужди един на друг човека, прието е да се карат, да захождат, да пият и да боледуват, и не са им останали сили за нищо друго освен за банкетни маси. Тук няма ясно изразена жертва и това намалява конфликтите. Почти не им е до децата – и децата рано привикват към това. Бъдещето е изключително неопределено. Материал за драма и епос няма.
6. НАМЕРИЛИ СА СЕ ЕДНА ДРУГА ДВЕ КРАЙНИ ЗАВИСИМОСТИ.
Ти с рога чело му украсяваш, –
Той те бута с крак във гроба.
Как те налага – далеч ли е бедата!
Как те люби – да те пази Бог…
    Съюз на реактивни умове в буквалния смисъл на думата. „Голямата“, „свята“, „истинска любов“, „любов-съдба“ (нужното да се подчертае).
Идеалът, апогеят на „любовта“, възпят в световния епос, в литературата и изкуството като висша духовна ценност.
Подозирам, че езичеството се е отнасяло към тази ситуация с голямо чувство за хумор. Нас, монотеистите, са ни възпитавали по друг начин. Отначало са ни показали, че да обичаме – трябва да приемем мъките (простете, ако това ви се струва светотатство – аз се отнасям много сериозно към Бога, и затова също сериозно – към несъвършенствата на религията). Много от вас, очевидно, са го разбрали това така, че ако за теб някой се мъчи – това е благо. След това Шекспир е хвърлил своята бомба – кървавия трилър за двама луди в тоналността на страданието – Ромео и Жулиета. Там убедително е показано, че да обичаш не е само страдаш, а да умираш, и обезателно и двамата. Примерно, за същото са пели и горящите в страст източни меджнуни.
От тогава, достатъчно е да устроиш на някого няколко истерии, да изпаднеш в апатия или да се нагълташ с таблетки, картинно разхвърляйки останалите покрай дивана – и в нашия мозък се оформя: от една страна – да го нашибаш този безчувствения, за да не разваля живота на невинния човек, а от друга страна – страдат за теб! – и съвестта ти не ти дава покой. (Трябва да се каже, че на тази тема съвестта е доста мръднала, и към воплите трябва да се отнасяме критически.)
Епосите на различни страни възпяват още по-жесток идеал: заради любовта е добре не само да умреш, но и да избиваш наред! Обикновено героят, на когото са откраднали възлюбената, се изпълва с благороден гняв, грабва меча си и отива в стана на женокрадеца, разрушавайки всичко по своя път и поразявайки враговете с хиляди. В това число и мирните граждани. Колкото повече е избил, толкова, значи, е по-силна любовта. А ако не е намерил любимата между живите – то и сам от скалата – като лястовица – свята работа. Ето такива са конструктивните действия заради идеала. И никой не се замисля: братлета, ако идеалите диктуват да се страда и загива – за какъв чеп са ни такива идеали!?
И ето, начели се с всичко това, ние и до сега страдаме от любов, и не забелязваме подвеждането: нас ни млатят със собствените ни ръце.
1) Страдаме не ние, а банката. Ние вярваме, че нашите животински емоции – сме ние самите. Много е духовно! 2) Ако страдаш – по-лесно ти е да манипулираш. В тона на страданието човек е хипнотизируем и залита към всякаква „защита“ – без значение дали е цар или генерален секретар. 3) Страдайки, ние губим способността си да общуваме и да създаваме отношения (виж скалата на общуването). 4) Страдайки, ние се разболяваме, откачаме и увисваме на близките си като тежък товар. Т.е. прекарваме ги конкретно. 5) Най-хитрото е: че страдайки, ние правим виновни тези, „заради които“ страдаме. („О-о, така ли!? Ще се нагълтам с таблетки и ще разбере тогава тя, каква е курва!..“). Точно заради това така обичаме да си пострадаме!
И така – „събрали са се два гардероба“. Разумът въобще отсъства от сцената. Общуването е изключително изкривено. До сватбата е дива еуфория, безкрайно щастие, пълно безгрижие и увереност, че така ще бъде вечно. Купища думи за любовта, при това всеки разбира своето. Давам модел: двама на сцената, гледат се един друг, но всеки вижда не реалния човек, а холограмата, която сам излъчва. След сватбата започват обичайните проблеми – работа, пари, деца, умора, бит. Личностите се разкриват зад пределите на „защитниците“ – и се понася душата по динени кори! Ако младежите са умни, виждат, че така нещата са безперспективни и тогава имат шанс да се научат да се разбират един друг. Ако са обикновени хора, „любовта“ бързо влиза в задънена улица, почти удавени в сълзи и затънали в обиди. Всяка дреболия ги изкарва от релси, всеки разговор залита към емоциите, а емоциите диктуват взаимните претенции. Всичките им отрицателни емоции – не са нищо друго освен страх от