Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6140918
Users Today : 744
This Month : 8831
This Year : 171443
Views Today : 14586
Who's Online : 14
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Бойко Борисов – феноменът в българската политика винаги има план Б

Бойко Борисов – феноменът в българската политика, винаги има план Б

Бойко Борисов – феноменът в българската политика, винаги има план Б

11.04.2021 09:36; Виктор Иванов 6324;

Силната и слабата му страна е една и съща – липсват му дългосрочни стратегии, но е блестящ тактик

Политолозите в България са изключително слабо подготвени. И това особено личи тези дни, когато обясняват, че изненадата на парламентарните избори е силното представяне на “Има такъв народ” на Слави Трифонов.

Не, изненадата на тези избори всъщност са спечелените от ГЕРБ над 26% от вота. Резултат, който изненада и самите тях. А лидерът им Бойко Борисов дори не успя да се зарадва като хората.

Защото само преди по-малко от половин година Борисов и ГЕРБ бяха с отрицателен резултат. А премиерът бе откровено казано притеснен как ще оцелее. И дори седмица след изборите сам не може да си обясни как след 4-годишно пълно управление, след 12 години доминация на политическата сцена в България и неизменно 20-годишно присъствие на високи постове, пак успя да се хареса на толкова много хора. Да, ГЕРБ за тези години се превърна в партия на номенклатурата, но дори всичките половин милион работещи в публичния сектор да са гласували за тях, а това не е така,

пак остават едни близо

400 000 гласа, които са

от искрени поддръжници

Единственото обяснение на успеха на ГЕРБ да се измъкнат от калната дупка, в която попаднаха от лятото на 2020 г., е лидерът им Бойко Борисов.

Един от любимите футболисти на премиера футболист е Роналдо, но онзи старият, който носеше прякора Феномена. Борисов е феноменът на политиката в България. Силно мразен и обичан, отвсякъде гонен, но и навсякъде приет, това е човекът, който за добро или зло оформи правенето на политика в България в 2/3 от продължилия 30 години преход.

Борисов сам опитва да се представя като обикновено момче от Банкя, което в детството си е копало картофи, мъкнало е помия на свинете и трева на зайците. А навън, докато ритал топка, в ръката си държал филия с мас.

Реално, въпреки историите за убития от комунистите дядо, Борисов никога не е бил чак толкова обикновено дете. Все пак семейство на офицер от МВР, макар и пожарникар, и учителка при комунизма бе считано най-малкото за средна класа на иначе безкласовото общество. Самият Борисов в началото на кариерата си е споделял мъката си, че е бил репресиран – не му позволили да учи във факултет “Държавна сигурност” на Академията на МВР и трябвало да се запише за пожарникар. Но пък успява да стане доктор от Академията на МВР, и то с докторантура, посветена на управлението на колектива и масите. В началото на политическите промени напуска МВР, защото отказва да напусне БКП и да се деполитизира.

Оттам нататък пътят на Борисов е описван многократно – създава охранителната фирма “Ипон”, която го свързва с наречените от него

“два университета

в политиката” –

Живков и царя

Първо охранява лично Тодор Живков, а след това и Симеон Сакскобургготски при завръщането в България. Впоследствие царят, превърнал се в премиер, му върна жеста, като направи Борисов главен секретар на МВР. Въпреки отпора на т.нар. “юридическо лоби” в НДСВ и особено на вътрешния министър проф. Петканов. Така Симеон му откри пътя към политиката.

Още като главен секретар Борисов стана самостоен играч и фактор в нея. Дотам, че през 2005 г. бе сложен начело на две от листите на приключилата мандата си НДСВ. Отказа да влезе в Народното събрание, за да си остане главен секретар. И тук дойде голямото му разочарование от царя, което пък го изстреля в голямата политиката. Сакскобургготски не се възпротиви начело на МВР да застане Румен Петков, а Борисов демонстративно напусна поста на главен секретар. И си спечели изборите за кмет на София.

Именно докато Борисов се бореше да се научи как се управлява, докато водеше преговори за оплождането на слоницата и за покрива на маймуните в зоопарка, докато опитваше да не пуска снежинка на столичните булеварди и какво ли още не, у него узря идеята да си направи партия. Не без подкрепата на германските християндемократи, които вече губеха вяра в предишните си съюзници в България СДС. Самият Борисов е признавал, че ГЕРБ е дясна партия просто защото там е имало свободна ниша, докато лявото бе консолидирано. Вече основал ГЕРБ, Борисов

се качи на крилете на

реториката срещу тройната

коалиция и борбата

с корупцията

Предизборното изявление на Ахмед Доган, че той разпределя порциите, пък му донесе над 1,6 млн. гласа на изборите за Народно събрание през 2009 г.

Още тогава пролича основната слабост, но и основната сила на Борисов като политик. Той няма стратегическо виждане, не прави много дългосрочни планове. Но Борисов е реактивен и много добър тактик. А следовниците му са убедени, че винаги в джоба си има план Б за изход от трудни ситуации. Същият джоб, за който му се подиграваха, че го тъпче с лентички от откривания при първия му премиерски мандат. Благодарение именно на това си качество Борисов не само оцелява на най-високото ниво в политиката вече 20 години (невиждано дълголетие за демократичните години, а и е на дни да бие комунистическия премиер Станко Тодоров по престой на поста министър-председател).

Именно тази реактивност обаче е и големият проблем на Борисов като политик. За всичките си години като премиер той

реално не постигна

важна стратегическа

цел на държавата

Целият му първи мандат мина в колебания дали всъщност иска България да продължи европейската си интеграция и да стане член на Шенген и еврозоната. Първата цел още е непостижимо далеч, а покана за чакалнята на еврото бе получена едва през 2020 г. Заради реактивността си и специфични тактически хитрости Борисов не пожела и да промени съдебната система, когато имаше достатъчно сили за това.

Управленията на ГЕРБ предпочитаха да замазват очите на Европа с изпълнение на палиативни мерки от евродокладите за върховенство на закона, вместо наистина да се промени системата, така че да работи. В резултат през 2020 г. Борисов, с любезното съдействие на няколко силни неправителствени организации навън, вече бе сочен като образ на корупцията. Което искрено го обижда, още повече че помни, че дойде на власт на крилете на борбата с подкупните.

Почти през целия си политически път

Борисов вярваше в ангели,

главно Ангела от Берлин

Меркел го взе под крилото си и освен че заедно гледаха мачове по време на скучни Европейски съвети, тя бе човекът, който нерядко решаваше вместо него. В редица случаи Борисов не обявяваше решение за каквото и да било, преди да се е чул с германската канцлерка.

Всъщност емапнципацията на Борисов от Меркел настъпи едва в последните година и половина – две. След като настъплението на младите лъвове в Европа като Еманюел Макрон и сепаратистката политика на Вишеградската четворка разтрошиха образа на Германия като пълновластен лидер на Европа. И отново в такава среда Борисов разигра най-силната си и същевременно най-слаба черта. Той влиза във всевъзможни пазарлъци на европейско ниво, но рядко постига големи резултати от действията си.

Престоят на Борисов във властта наистина е феноменален. Но и греховен.

За 20-те си години в политиката отиващият си премиер наложи фигурата на бащицата. А тъкмо беше започнало някакво плахо установяване на истинска политическа култура сред избирателите. Постепенно обаче Борисов успя да ликвидира всички политически лидери, които държаха на тази култура. И в момента всичките му опоненти са епигони. Корнелия Нинова е Борисов в пола, Слави Трифонов никога не е крил стилистиката си от 90-те и кожените шлифери, които носеше Борисов. Реално изборът в момента е сведен до втръсналия Бойко и неговите копия.

Налагайки се като силен лидер – даже

в ГЕРБ не крият, че имат

култ към личността му,

Борисов ликвидира дори церемониалите на демокрацията. Открито неглижираше парламента във втория и третия си премиерски мандат. В последната година и половина отказа вече да разговаря и с медиите, които го издигнаха и героизираха в началото на политическата му кариера. Направи от джипката си телевизия.

Именно това обаче се оказа правилният му ход, който за пореден път го извади от блатото. Вместо да спори с опонентите си, Борисов тръгна да подарява сака на пътни строители (е, оказали се общински съветници от ГЕРБ), да напомня на бабите по селата, че им дава по 50 лева допълнително от месеци, да влиза дори в стилистиката на Тодор Живков със снимки от заводи. Да, 25% не са достатъчни, за да остане на власт за четвърти път. Но Шефът винаги има план, уверени са в ГЕРБ. И със задоволство си припомнят вица за Борисов, Христос и Обама, който разказваше Любен Дилов-син, докато не бе пристанал на ГЕРБ, а им беше опонент: Стигнали Христос, Борисов и Обама до едно езеро. Христос тръгнал по водата и минал, Борисов също, а Обама се удавил. Ти не му ли показа камъните, попитал Христос. А Борисов учудено отвърнал: Какви камъни?

https://www.24chasa.bg/novini/article/9694699 © www.24chasa.bg

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: