Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235389
Users Today : 2818
This Month : 83231
This Year : 373108
Views Today : 11287
Who's Online : 44

Животът след духовността

Животът след духовността

Роберт Аугустус Мастерс – Животът след духовността

Вашият меден месец с духовността, рано или късно свършва. При това с обезателно разочарование от нея. Но не си струва да се прощавате с нея, това е преждевременно решение. Истинският роман с нея е възможен, само след подобна раздяла.
Разочарованието от духовността не само е неизбежно, но и необходимо. Поне, за да се избавите от прекаления ентусиазъм. Вашият духовен живот започва истински едва тогава, когато престане да ви плаши повторното затъване в нея. Когато се потъркаляте в цинизма.
Когато живота ви напуснат повечето книги, а останалите усещате като стари приятели, нуждаещи се от периодичен преглед. Поне страница-две на месец.
Когато изчезнат повечето практики, а с останалите се чувствате много естествено. Както в любими джинси и тениска, които можете да носите всеки ден.
Когато изчезнат повечето ви духовни стремежи, а малкото останали възприемате не толкова като стремежи, а като непринудено дишане. Приятно е в началото, в средата и в края.
Няма да изпитвате повече необходимост да избягвате смятаното за бездуховно. Бездуховното ще престане да подхранва духовните „трябва“ и „длъжен съм“. Вината за излишните калории или лошите новини, ще замените с доброжелателно наблюдение, което не създава необходимост от подобни индулгенции. Когато ядем или четем неизвестно какво, няма да създаваме проблеми, дали го правим съзнателно или не.
С каквато и дисциплина започнем да се занимаваме, няма да превръща някой от аспектите ни, господстващ над другите. А ще се съсредоточим върху същността и сърдечното възприятие на необходимото. Може да ви се стори, че сте станали по-мързеливи. Но, в действителност, правим много повече неща, когато престанем да воюваме със себе си. Вместо война със слабостите си, ги преместваме в сърцето си. Вместо да се избавяме от качествата, които не ни харесват, подобряваме отношението си към тях.
По нашия път преобладаващо става сближаването, отколкото противопоставянето.
Търсенето преминава в жив и дълбок живот. Все още възникват въпроси, но изискват нещо много по-реално от обикновени отговори. Настройката към реалността става опора, а не цел. Детайлите престават да са прости детайли. Съсредоточеността върху възможното, се пренасочва върху реалността в момента. Т.е. надеждата (носталгията по бъдещето) се заменя с вяра (радикална вяра в сега).
Може да ни се стори, че сме повече егоистични, но нашият егоизъм няма да ни прегражда пътя. Нашият стремеж към пълно пробуждане се запазва, загубвайки предишните отчаяние и амбиции. Там, където преди сме препускали, няма да има повече суета и безпокойства. Има просто приемане на факта, че вече сме прикачени на буксирното въже. Дори да се отбием от пътя, ще останем на него.
Животът след духовността е началото на истинската духовност. Без фойерверки, аплодисменти, потупване по рамото. Без необходимостта да се правим на духовен човек. Това е началото на личното НИКОЙ. При това, не като разбиране за унищожение, а като откровение. Това е разголване на живото откритие и начало на истинската индивидуалност. Ежедневният НЯКОЙ – съсредоточен върху „аза“ на индивидуалността, отстъпва мястото си на НИКОЙ, в който, при добра грижа, се създава пространство за истинската индивидуалност. По-точно, индивидуалност съсредоточена върху битието.
Насочваме се от повърхността към дълбините, след което се възраждаме като много повърхностни.
Насочваме се от повърхностността нагоре и навътре, осъзнавайки при това, че идва и си отива „аза“, а ние оставаме. Животът след духовността е доста парадоксално нещо. Никой, нищо, всичко, движение, покой – са само противоположности в ума. В реалността, не само са неразделни, но и са неделими от осъзнаващия ги.
На всеки възникващ въпрос, отговора е мълчание. Мълчанието е отговор. С други думи ВСИЧКО е отговора. Няма нужда от обяснение, всичко е разкрито. Всичките знания, цялата мъдрост, са извън парадокса, истината за „аза“, битие извън „аза“, всичко извън всичко. Тук думите ми започват да противоречат една на друга, а смисълът става мъглив смях. Де да имах умението да предам пространството между думите. Да изразя това, което е неизразимо с думи. Малко повече смях.
Животът след духовността е посветен на НЕЩО ДЕЙСТВИТЕЛНО ВАЖНО. Всичко случващо се е практика. Във всяка ситуация има възможност. Учителите са навсякъде. Няма свобода от нашата свобода. Изчезва умствената пяна, пробуждайки и освобождавайки тялото, земята, душата, разплитайки всичките ни мечти. Разкривайки ни за това, за което сме дошли в този свят, и кои сме в него.
Животът след духовността е постоянно умиране. Вече не е страшно възраждането от пепелта. В реда на нещата е. Съществуват хиляди скърби и радости, които се смесват в безпрецедентна песен, с безкрайни ноти, а ние ставаме звучаща музика. Един миг побира всички мигновения.
Превод: Йосиф Йоргов
https://omartasatt.info/stati/ezoterika/robert-augustus-masters-zhizn-posle-dukhovnosti
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: