Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6406226
Users Today : 283
This Month : 7187
This Year : 191991
Views Today : 2933
Who's Online : 16
free counters

Синдромът на оцелелия: какво да правим с вината

Синдромът на оцелелия: какво да правим с вината

Синдромът на оцелелия: какво да правим с вината

Всяко взето решение, ако повишава емоционалният комфорт на човека и не обърква живота на другите, е правилно. И както показва животът, тези решения могат да са различни при всеки един…
Вината на оцелелия (синдрома на оцелелия) възниква при хора, които са били свидетели на травматизиращи събития (война, стихийни бедствия, аварии, епидемии и прочее), самите са ги преживели и са оцелели и в момента, са били в по-добри условия, от другите.
Синдромът на оцелелия е невероятно силно чувство за вина, срам и съжаление, когато човека е оцелял или живота му е по-лесен и нормален, отколкото на близки и приятели.
Чувство за вина и срам, може да имат и напусналите страната, и живеещите в спокоен, тих регион.
С други думи, синдрома на оцелелия като:
оцелял – виновен;
не успял да помогне – срам;
не съм достатъчно и помощта ми е винаги малко. Нали войната на спира бързо. Усещането е, че другите правят повече, аз просто съм безполезен;
напуснал страната – усеща се като „аз съм лош“, „предател“ и изобщо „страхливец“;
аз съм в безопасност, следователно, ми е неудобно пред тези ,които се крият в бомбоубежище и чуват целия ужас;
вина, ако не усещаш болка при загубата. А също, ако липсват сълзи или са „недостатъчно“;
вина и срам, ако опитваш да живееш както преди, ако искаш, да се усмихваш, и да се радваш на шегите;
става срамно, ако не си отишъл, да се сражаваш, както го правят другите. Дори да нямаш такава възможност;
продължаваш да работиш и да печелиш, докато „другите са останали без работа и едва свързват двата края“;
провървяло ми е повече от на другите. И е незаслужено.
Изглежда, човекът трябва да се радва, че е жив, цял и здрав. Или поне, да не го измъчва това. Но вместо спокойствие, се появява душераздирателно състояние, при което не се получава, да живее, както преди.
Затова, ако сте забелязали в себе си подобни мисли, спрете се и обърнете сериозно внимание. Вината на оцелелия е един от признаците на посттравматичен стрес. Като резултат, има потиснат емоционален фон, нощни кошмари и намалена лична ефективност.
Вината на оцелелия има социологическа природа и се базира на страха, да не бъде прокуден от групата, защото е в по-благоприятни условия, с което е „предал“.
Как да си помогнете, ако ви е обзело чувство за вина?
Отговорете си на въпроса, вие ли сте причината за катастрофата? Ако не сте, защо сте поели такава отговорност?
Вие също сте пострадал, независимо от степента. Не обезценявайте положението си и не оценявайте чуждото.
Вие не сте спецназ, а обикновен човек.
Благодарете си за всякакви усилия и решимост, които са ви помогнали, да оцелеете и да сте в безопасност.
Говорете за чувствата си. Обсъждайте с близки желания, планове.
Постарайте се, да се включвате във физическа дейност, това спомага, да се концентрирате в момента „тук и сега“, както и избавя от тревоги и безпокойства.
Обърнете се към психолог/психотерапевт. Има специалисти, които са готови да помагат дистанционно, при това, безплатно или за сума, която ви е по силите.
Сега няма никакво „достатъчно“ – това е илюзия.
Абсолютно всеки работи на 100%. И ако днес, всичките ви сили са отишли, да изглеждате наред и да се усмихвате – това е вече добре;
В края на краища, живи сте, това е възможно най-голямото „достатъчно“.
И ето, какво трябва, да разбирате, ако ви е срам от другите. Тези, които са зле, които са загубили, останали са без дом, не се нуждаят еднозначно, от допълнителна мъка и страдания. А загиналите за да ни защитят, са го правили заради свободата и процъфтяването.
Затова, ако са ви достъпни, както преди простите житейски радости или сте се организирали, за да имате всичко това – обезателно си го позволете. Използвайте го. Нали само по такъв начин, ще имате сили да подкрепите и помогнете на другите.
Оставайте в позиция на силен и устойчив човек, защото само като силен и изобилен човек, може да помагате на нуждаещите се. А такива са много.
Войната ще свърши и за справяне с разрухата, ще са необходими хора, достатъчно силни, за да подкрепят останалите и да възстановяват. Такива хора са необходими още сега.
Какво да правите, ако сте напуснали
Ако сте решили да заминете, моля, престанете да мъчите роднини/приятели/познати, решили да останат.
Дори да сте успели, да сте дошли на себе си и да се устроите на новото място – това е отлично и е ваш избор, за който никой няма право да ви осъжда. Това е война, а на война всеки има свой праг от болка и страх.
Има хора, които са спокойни, дори в горещи точки, ако се съобразяват с безопасността. А получават чудовищен стрес, точно при рязка смяна на жилище и скока в неизвестното.
Има хора, които за собствено спокойствие, са напуснали мирен град, още през първите военни дни.
Всяко решение, което спомага за емоционален комфорт и не пречи на другите, е вярно. И както показва живота, тези решения могат да са различни, при всеки един.
Престанете, да нападате агресивно свои роднини или приятели, останали в къщи – така развихряте в тях тревога и страх. Приемете избора им, както са приели вашия. И позволете, да си носят отговорността, за действията си.
Най-доброто, което може да направите отдалеко, е да поддържате оптимистични взаимоотношения, да оказвате морална подкрепа и да сте достъпни за връзка.
Превод: Йосиф Йоргов
http://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2022/04/sindrom-vyzhivshego-chto-delat-esli-poglotilo-chuvstvo-viny/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: