3 юли

3 юли

Published 11.07.2023 | By Йосиф

Архангел Гавраил (ежедневни послания) – 3 юли 2023 г.
чрез Шели Янг

Метафизичен понеделник! Днес ще отговорим на въпроса „Нужна ли е болката за духовното израстване?“

Ами, отговорът е „Нужна е, докато не е“. Нека обясня.

В тяло сте, за да израствате и да се разширявате. Като човешки същества, ние някак си се привързваме към това нещата да остават непроменени, или към уюта в зоната ни на комфорт. И понякога ще правим всичко по силите си, за да избегнем дадено изцеление или израстване, защото смятаме, че ще бъде прекалено трудно или болезнено да погледнем към това, което иска да бъде изцелено.

Душата ще направи всичко, на което е способна, за да привлече вниманието ви, така че да започнете да прегръщате израстването си. Ще направи това чрез фини побутвания и потупвания, а ако не проработи, ще започне да усилва тона, докато не обърнете внимание. Да се съпротивлявате на израстването си винаги ще носи дискомфорт, а в крайна сметка дискомфортът ще стане толкова голям, че ще е невъзможно да останете същите, ще се откажете от съпротивата си и истинското израстване ще се появи. Това също така е познато като предаване.

Понякога идвате в тяло с желанието да усъвършенствате дадена област или с намерението да промените из основи посоката на живота или предназначението по пътя си, поради което ще преживеете някакъв вид лична криза, като загубата на любим човек или ще преминете през сериозна болест. Това ще пренасочи житейския ви път по дълбок начин, който вероятно не бихте намерили без кризата.

Дали ще стигнете там по дълъг и бавен път, който ви води към дълбок дискомфорт или чрез внезапна криза, която ви разтърсва, болката съществува, за да ви пренасочва. Тя ви кара да се питате, да изследвате, да поставяте приоритет върху промяната и изцелението, а също така ви отваря по начини, които никога не биха се случили, ако кризата не се е появила. Така че „Да“, болката често е катализатор за израстване.

Но веднъж, след като прегърнете еволюционното си пътуване, болката вече не е такъв катализатор, защото сега се придвижвате с желание към израстване и разширение. Можете да правите големи крачки по пътя си с далеч повече комфорт, защото вече не се съпротивлявате. Така че в общия случай болката е средство за пренасочване.

Нямаме предвид, че веднъж стъпили на духовния път, никога след това няма да преживеете загуба или предизвикателства. Разбира се, че ще има такива неща, те са част от живота. Но ще имате и повече умения и способности, които ще ви помогнат да ги приемете с много по-дълбоко разбиране и да преминете през тях без да блокирате.

За да сме наясно, да вървите по духовния път не означава да нямате емоции. Съвсем не! Става въпрос, да бъдете осъзнати, да почитате и да разбирате предназначението на човешките си чувства и преживявания, като същевременно с това следвате призивите на душата си. А именно чрез тази готовност да изследвате и да еволюирате, започвате да правите пътя по-лесен като цяло, защото вече не се нуждаете от екстремности, които да ви карат да се движите и да израствате.

И така, „Да“, болката е нужна, докато престане да върши работа. Тя може да ви отвори по дълбоки начини, но не е предназначена да бъде константа във всеки един ден от живота ви. Да се освободите от съпротивата към промяна и да работите с предаването и с напътствията на душата, може значително да намали количеството болка, което преживявате, защото ще станете умели в разпознаването на фините потупвания и побутвания и ще прегърнете посоката, в която се опитват да ви насочат, много преди да са повишили тона, за да привлекат вниманието ви.
Превод: Янко Боев

http://trinityesoterics.com/category/daily-message/