Архистратег Михаил: жизнени сценарии и свободния избор

Published 25.10.2022 | By Йосиф

Архистратег Михаил: жизнени сценарии и свободния избор

Контактьор: architect

Част от личен ченълинг с архистратег Михаил.

Ч.: Здравей, Михаил! В лична беседа възникна въпрос: може ли да се каже, че в човешкия живот всичко е предопределено, разписано по хороскоп, според рождената дата и всякакви други определящи съдбата? Лично аз често съм била принудена да следвам строг курс, а опитите да свия нанякъде, се превръщат в поредица от неприятности, подчертаващи ясно, че не съм в правилната посока. Имали човек избор или всичко е по предварително написан сценарий?

Архистратег Михаил: Здравей, скъпа моя. Нека да съкратим веднага кръга от хора, като имаме предвид само тези, които задават сериозни въпроси. Нали не всеки усеща предопределеност в живота си. Мнозина смятат, че живота им е низ от случайности, от щастливи или нещастни съвпадения. А ако хората са вярващи, разчитат на волята божия.

Често размислят над предопределеното хора с достатъчно развита фина сетивност, понеже вече усещат стените на тези изначално скрити „тунели“: понякога с много разклонения, понякога строго прави, не даващи никакъв избор освен движение напред. Тези „тунели“ може да бъдат наречени съдба или сценарий за въплъщението. Но, ако човек усеща вече своето предопределение, ако разкрива дълбоки знания, тогава са достъпни и избори. Такива хора могат да изграждат нови разклонения със свои сили. Може да се каже, че възможността да се усеща собствената съдба, дава възможност за съществени поправки. Макар да не са винаги уместни, рационални и да дават на душата нещо повече от вече предписаното. Освен това, значителните промени изискват значителни усилия.

Ч.: Доколко текущият сценарий е добре обмислен и полезен за хора, способни на промяна?

М.: Достатъчно е подробно обмислен и полезен. За сериозни въплъщения са ангажирани и сериозни сили като подкрепа. Това разбира се не гарантира безпроблемен и щастлив живот. Често се случва сценария да е добър, развиващ, даващ на душата съществени преимущества, но да е труден. В този случай възникват въпросите: „доколко е предопределено всичко?“ и „може ли да се променя съдбата?“

Ч.: Има ли ситуации, когато има смисъл да се променя сценария? Или е най-добре да се приеме предопределеното?

М.: Всеки човек има някакви желания. Понякога му се струва, че ако се осъществят тези желания, живота му ще е по-добър. Човекът може да забележи интересни идеи при други хора, да види привлекателна реклама и да реши, че иска точно това, че му липсва нещо важно. В това няма нищо лошо, никой не бива да пречи на човека да се стреми към благополучие и да се задоволява с каквото има. Но изпълнението на желанията рядко повишава удовлетвореността на душата от живота. Има кратки проблясъци на радост от постиженията, но като цяло, човека бързо се връща към усещането за недостиг и търси нови желания, които да иска да задоволява. Такова търсене няма нищо лошо и има право на съществуване. Човекът е изследовател – търси себе си, своите интереси и ценности, своите неща, които да му дават удовлетворение. Но всичко това често е достъпно и в пределите на сценария. Напълно е възможно, да преминава успешно програмата си и да запълва свободното си време с приятни неща.

В случаите, когато изпълнението на желанията променя напълно сценария, на човека ще му е необходим много сериозен устрем. За изграждането на нов път са необходими доста много усилия. Представи си, че си планирала да пътуваш до определено място, назначила си много важни срещи, купила си билет, платила си нощувки и други разходи. Т. е. си вложила много ресурси и е напълно логично, да променяш всичко на място – не е много удачна идея. Пристигаш на мястото, долавяш атмосферата и разбираш, че всичко това не струва и не го искаш.

Да допуснем, действително си направила неудачен избор и си се оказала не в свои води. Но как точно искаш да промениш ситуацията? И защо се е получило, всичко да се окаже безполезно? Хората не си спомнят подготвителния период преди въплъщението, но той винаги съществува. Невъзможно е да се родите на Земята спонтанно, без сценарий. Все едно да кажете „отивам“, без уточнения. Къде точно? Къде ще живееш? Какво ще правиш? Какво ще посетиш? С какви хора ще се срещаш? Т. е. винаги има подготовка на душата, разработва някакъв план с помощта на съответните специалисти. И се получава, че плана е създаден, ресурсите са разпределени, а на човека не му харесва – иска нещо различно.

В този случай възниква въпроса: а нов сценарий гарантира ли по-голямо удовлетворение? Или просто сам не е наясно, какво му се иска и няма да разбере, докато не го намери? Тогава може отново да се повтори неудачно подбран сценарий. В този случай има смисъл да се ограничи мнителна душа от допълнително пилеене на ресурси и да се остави всичко, както е. Просто да ѝ дадат възможност да вникне по-дълбоко в текущия сценарий, за да усети по-добре нещата, които не са я впечатлили в началото. Често няма нужда от нов сценарий, а само от допълнително време за осмисляне на неслучайните случващи се събития.

Желаещият да променя сериозно живота си, трябва да е наясно, че нов „тунел“ ще трябва да копае сам. И тогава се оказва, че човека няма желание да влага сериозни усилия. В него сработва мнителността. Желание за ново има, неудовлетвореност от сегашното има, но се смята прекалено висока цената за радикална промяна. При такава сложна ситуация има два изхода.

Първия: да прояви мъдрост, да приеме пътя си, да се отнесе с уважение към него. Да осъзнае, че всичко случващо се има смисъл. Човекът може да продължи да следва текущия сценарий, но да добави в него нещо компенсиращо, за да обогати емоционално живота си. Т. е. променяйки отношението, добавяйки нови приятни детайли, но същността на пътя си остава същата. Основната работа е насочена към намаляване на неудовлетвореността, за развитие на търпимост, устойчивост и жизнелюбие.

Второ: да направи скъпо струващо усилие и да продължи в желаното направление, променяйки сценария. На човека ще се наложи да вложи много нов жизнен ресурс и целия да го прекара през себе си с решителни действия. Много често изразходва своите собствени запаси. Затова толкова често страда здравето на решителни хора, полагащи свръхусилия за постигане на целите си. Освен това, ще трябва да наруши задълженията поети към други души предвидени в първоначалния сценарий. Казано по-просто, ще трябва да ги подведе и зареже.

Новият привлекателен сценарий никога не пада сам на главата. А дори да падне, не е много ясно, чий дар е? И как ще се разплаща с дарителя.

И все пак, човек е склонен да цени неща, които не му се удават лесно. Затова е оправдана трудната реализация. Регулярните усилия подкрепят намерението да създаде нов, по-добър живот. Влагайки ресурс в нещо, с времето натрупва уважение към труда си и себе си. При всички случаи новият сценарий, създаден със собствени усилия, води до по-дълбоко разбиране за живота. В такива случаи, високата цена не предизвиква съжаление.

Но се случва и често, след вложени сериозни усилия, новият сценарий също да разочарова. Затова е много важно, предварително да си обещаете, да не съжалявате за нищо, да не се упреквате, ако мащабната акция се окаже безсмислена. Преди поемането по нов път, трябва да се подготвите за най-лошия вариант и да се подготвите психологически за него. Създавайки огромни надежди върху фалшива свръхзадача, човекът може да възприеме краха на идеите си като личен крах. А такова може трудно да се преживее. Знаейки, колко слизащи на Земята души не намират себе си, достигайки и най-смелите си желания, винаги препоръчвам да не се стига до крайности и да се разглеждат по-меки варианти – за подобряване и разширяване на текущия. Нали удовлетвореност от нов път е вероятна, но никога не е гарантирана.

Ч.: Каза, че при промяна на сценария, може да се подведат някои хора и да ги зареже. Как се отнасят към душите постъпили така?

М.: Не ги обвиняваме. Това не са съвсем контролирани проявления. Изглежда, че човека може да се справи, но не го е направил, защото е лош, непорядъчен, мързелив. Но ако се вгледаме по-дълбоко в душата става ясно, че просто не могат да постъпят по друг начин. Проявлението на слабо контролирани душевни импулси, се оказват често по-силни от личната воля и сила на характера. Представи си, че си взела в ръце много тежък предмет и опитваш да го задържиш само с инат. В някакъв момент, ръцете ти сами ще го изпуснат. Така е и с душевните импулси: човек не може понякога да се справи с тях, независимо от усилията. Като резултат, извършва постъпки, които могат да разочароват и близки, и него самия.

Ч.: Това може ли да се реши?

М.: В пределите на едно въплъщение – рядко. Ти и сама виждаш, че мнозина живеят неудачен живот и в края на живота си съжаляват за много неща. Но при по-продължителни периоди се решават доста много сложности. И в този случай, никога не бива да забравяте, че сте преди всичко души, преминали през много въплъщения. Ако нещо не се получава сега, ще се получи в следващото.

Ч.: Понякога изглежда, че сложна жизнена ситуация е добре усвоена, но тя продължава и уморява. Защо е невъзможно излизането на по-нов положителен вариант?

М.: Ако в сложна ситуация са въвлечени и други хора е възможно, те да не са усвоили нещо и им е нужно време. Затова трябва да се запасите с търпение и да чакате, да продължите да ги обичате.

Ако ситуацията е предимно лична и другите са слабо ангажирани, значи душата е с малко ресурси, за да промени събитията. Или искаш нещо ново, но не можеш да разбереш какво точно. Понякога са всички причини едновременно.

Ако на душата не достига ресурс, също трябва да се прояви търпение. Търпението е безценно качество, развиването му е винаги полезно. То създава сериозен допълнителен потенциал. Търпеливият разум в дългосрочна перспектива, винаги постига повече. Особено добре се проявява в последователност от въплъщения (в по-продължителни периоди). Но душата придобива търпение винаги чрез жизнените сценарии. Т. е. не може никой друг да подари на човека такова златно качество.

Ако човекът няма конкретни идеи за подобряване на живота си, е напълно очевидно, че ще трябва да си ги измисли.

Ако душата няма ресурс, а човека има добри идеи – ресурс може да бъде привлечен и да реализира плана си.

Ч.: Сега при мнозина живота е непредсказуем, мнозина са загубили предишните възможности. Изглежда старият свят се руши. Как глобалните събития влияят върху личният сценарий?

М.: В сценария има ключови моменти, а има и подробности. Детайлите се променят. Те винаги са многовариатни, а сега изобщо не са контролирани. Но все пак, за основните насоки в работата над себе си, човека има необходимите условия. Той може да се изгуби в комфорта, в подробностите на сценария, но самата сърцевина на набелязания път не може да избегне. Иначе губи смисъл живота на Земята, за душата е по-лесно да напусне въплъщението, което сега се прави от мнозина.

Ч.: Т. е. някои хора са се отклонили от основния сценарий? Не са го подсигурили в непредсказуемите земни условия?

М.: Много хора губят сами посоката, защото не искат да се развиват, а са пропилели напразно скъпоценно въплъщение. Няма смисъл да се подреждат за човека събития, ако пренебрегва сценария си, бяга от него и натрупва проблеми, които са го натиснали нацяло. Все едно да продължите да пълните вече пълен съд – той ще се разсипва и ще създава безпорядък.

Ч.: Доколко сценария може да е детайлизиран и строг?

М.: При всеки е по различен начин. При разуми в началото на развитието, се случва сценария да е напълно подробен. Това е доста добър, надежден вариант, защото важни неща влизат в живота и остават там. За по-сложно развитите разуми е невъзможно твърдото планиране, защото навсякъде може да имат разширение на съзнанието. Такива хора имат определени само основни моменти, а допълнителните са променливи. Това може да са нови събития и хора, друго местоживеене и т.н. Сценарии за развитие на сложни разуми са вече съвсем неконкретни. Например:

– да постигне разбиране и устойчивост във взаимоотношенията (честност, надеждност, смелост, сътрудничество и т.н.)

– да постигне изострено усещане (любов към семейство, здрава дружба, съчувствие към хората и т.н.);

– да се реализира професионално или да е обширно информиран в определена сфера (да натрупа качества за следваща специализация);

– да изпълни голяма творческа задача (не е задължително да е точно определена, но обезателно да свикне да изразява чувства с художествени средства, да сътворява нещо) и т.н.

Т. е. в сценариите на хора, които са на високи етапи от развитието на разума, има много малко твърдо определени неща и много възможни варианти. В такъв случай може да се променят членове на семейството, работата, приятелите и местожителството.

Понякога се случва човека да иска неща, които вече има, но при друг вариант на събитията. При това се реализира друга версия на мечта, която проявява недостатъци от избора. Затова, ако на човек му се иска нещо, може да се запита:

„Ако вече съм пробвал такъв вариант, какви са му недостатъците?“

„Ами ако друга моя версия мечтае за неща, които имам и не ценя особено?“

Такива размисли могат да доведат до разбиране, че всеки вариант си има своите достойнства и всеки път може да е полезен и интересен.

Ч.: Необходимо ли е, човек да опитва да променя нещо в живота си?

М.: Да, разбира се. Нали желанията може да не конфликтуват с текущия сценарий и дори да спомагат за реализацията. Тогава всичко може да се получи. Трябва да се изпробва. Но не е нужно да се разстройва, ако нещо не се получава, ако околното пространство се съпротивлява. Няма зъл смисъл, да не позволява на човека да се чувства щастлив. Но ако има множество препятствия, значи за това си има сериозни причини. Това, към което се стреми, може да не му е необходимо или накъдето се стреми, никой да не го очаква там.

Представи си, човекът решава да се премести в друг град или да се засели в някакво жилище. Но там е просто заето, живеят други хора. Все пак, много неща в живота ви трябва да се планират предварително. А когато човека е неудовлетворен, когато има силно желание, просто трябва да си спомни примера със заетото жилище. А се случва дори, мястото което му се иска, изобщо да не съществува на Земята. Така се получава, че в живота принципиално не се случва нищо ново. И вини за това несправедливата съдба или неудачният сценарий.

Все пак, е необходимо да се вземат решения не от недостиг, а от любов, в това число и към себе си. На мнозина им се струва, че любовта към себе си е най-доброто и когато е повече, но такава нагласа води до вечно преследване на блага и възможности, до умора и разочарование. В този ритуал, приет в земното общество, любовта към себе си се изразява с редовни подаръци, т.е. поставя се в зависимост от външни условия. Но ако човекът не може да получи това, което иска? Как да изрази любов към себе си без щедри дарове? При такъв подход се получава, че е никак. Няма възможност да си дарява – няма средства да изрази любовта към себе си. А имало ли е изобщо любов? Или човекът цял живот се е залъгвал със заместители?

Какво представлява безусловна любов? Това е без заместители. Такава любов към себе си има в много малко хора, дори и в пробудените. При повечето хора любовта е условна. Не са си подарили почивка на курорт, не са могли да си купят нещо скъпо – не са изразили любовта към себе си. Няма с кого да поддържат отношения – няма доказателства за любов. Има само недостиг и разочарование. Единственият начин да престане неудовлетвореността – е да се окаже от земния ритуала да подменя любовта с подаръци, да престане да търси външни свидетелства за любов. Възможно е, истинската любов към себе си човека никога да не е изпитвал. И никакви външни средства не са могли да я заменят. Но без любов към себе си състоянието на недостиг не може да се преодолее, може само временно да се намали напрежението за сметка на външни заместители и свидетелства.

Ето че стигнахме до главната, но скрита причина за недоволството от земния сценарий. Човекът разбира, че е трудно да се изрази любов чрез противоречиви външни условия. Но това и не нужно. Трябва да се дава любов пряко, безусловно. Тогава и трудния сценарий престава да натиска човека като мрачна скала и е много по лесно да бъде преминат.

Ч.: А как е любовта към другите?

М.: Любов към другите е невъзможна без любов към себе си, към своята душа. Защото любовта към душата си е базовата основа на пътя към единния Бог. Това е изграждане на пряка връзка с него.

Любовта към другите без любов към себе си е също условна. В този случай човекът опитва да се измъкне от недостига на любов към себе си чрез дарове за другите. Затова и такава любов прекалено често се превръща в самопожертвуване и зависимост от „правенето на добро“. Макар в повечето случаи, необходимото за другите души е да вземат самостоятелни решения и да не им пречат да живеят с последствията от изборите си. Понякога жертващия се човек дарява грижата си на такива, които нямат нужда от нея. Затова и се получава честен отговор на такава любов – неблагодарността. Но да не се грижите за другите е доста трудно, защото ви движи недостига на любов към себе си. И помощта е натрапчива, понеже зад думата „вземайте“ се крие „дайте“. Такива хора трябва да си признаят честно своята неудовлетвореност. Точно тя мотивира саможертващите се помощници. Любовта към себе си позволява на човека да се балансира в получаване и даване, да дарява любовта си по-деликатно: само, когато действително ѝ се радват.

Без любов към себе си е невъзможно равновесие във взаимообмена с другите и е невъзможно избягването на залитане. Равновесното даряване е сложно изкуство, а за пълното му усвояване е необходимо отчитане на енергообмена. На това хората се научават по-късно, на нови нива.

Бог в нас. Бог наоколо. Където и да се намираме, винаги сме в бога. Запазва се златното равновесие само, когато любовта е равномерна във всички посоки.

Ч.: Може ли да публикувам беседата ни?

М.: Можеш.

Ч.: Искаш ли да кажеш нещо на читателите?

М.: Да. Светлата йерархия възстановява силите си и може да продължи да работи в медитации с тези хора, които искрено се стремят към единство с бога. Готови сме да се проявим като учители, да споделяме ресурса си и да подкрепяме хора, до които можем да стигнем. За съжаление, такива са малко. Негативните събития пробуждат в хората много страхове, съмнения, обиди, разочарования, умора.

Ние не влагаме енергии в негативни съзнания. Ако налеем жизнен ресурс в гнева, ще се превърне в ярост. Ако налеем в страха, се превръща в ужас. Човека трябва сам да стигне до благо състояние и тогава можем да го разширяваме и умножаваме.

Светлата йерархия не предлага човека да е там, където не се стреми. Това е нарушаване на свободната воля. Затова не бива да очаквате, че ще дойдем по своя инициатива, за да осветим пътя ви в тъмен момент. Ние не се месим в опознаването на душата, не можем да пренасочваме интереса ѝ, ако сама се стреми към деструктивни състояния на съзнанието. На мнозина им се струва, че светът ги кара да се чувстват нещастни, но разумът на висшите нива го оценява като предпочитания. Негативното събитие може да разстрои човека, но може и да не го разстрои. Ако избере печал, това се определя като стремеж на душата да е в деструктивно състояние, за да го усети и да му се насити. Свободата на избора се проявява и в такива моменти, затова трябва да се отчита всяка мисъл, всяко малко енергийно движение и да се прави осъзнато.

По същия начин, както хората са свикнали да бъдат печални, могат да свикнат и да са в положително състояние на съзнанието. Изглежда, че има жизнени обстоятелства, при които е възможна единствено негативна реакция. Но такива реакции са зазубрени, наложени са от земното общество. Не е задължително подчиняването на местните обичаи, земните хора са прекалено привързани към нещастното битие.

Възможно е, най-добрият избор за пробуждането на човека, да се откаже от „най-уместните“ реакции при всякакви жизнени проблеми, каквито са приети по Земята. Човекът реагира негативно в много случаи защото несъзнателно подражава на другите. Направил е негативните реакции част от своята личност, понеже смята такова поведение за нормално. Предлагам на читателите да проявят истинска самостоятелност и да избират съзнателно свои собствени реакции на живота, мотивирани от любовта към себе си. Нека новите реакции да му помагат да се чувства максимално добре дори и в най-сложни жизнени ситуации. Нека реакциите да не му вредят, а напротив – да помагат и подкрепят.

Стремежът към благо състояние винаги произлиза от човека. Ако такъв стремеж е силен и постоянен, винаги постига устойчиви положителни резултати, а усърдието му дава своите плодове. А по-нататък, светлите учители ще му покажат, как да се развива към единството с Бога.

Използвам думата „покажат“ съвсем не случайно. Сложно е да се обясни, какво представлява любов, доверие, откритост, близост, единение. Всички тези състояния се опознават чрез непосредствено изживяване. Можем да помогнем на хората във всичко това и да споделим нашето съзнание. Възприемането на светлите души е много слабо чрез думи, трябва да усещат. Възможно е, затова посланията ни да са с толкова скромен ефект. Малцина се стремят сами към благо състояние, повечето очакват чудо отвън. Но истинските чудеса винаги се зараждат в душата и едва тогава учителите могат да поливат, торят и да се грижат за тези нежни кълнове.

Плодотворен енергообмен между душите възниква по подобие. Каня хората стремящи се към светлината, да отглеждат в себе си и да разширяват благи състояния на съзнанието, за да можем да се присъединим към развитието им и да помагаме в практиките им. Възможно е, запознавайки се с трите основни сили, усещайки контрастите, хората да направят избор в наша посока, но вече по-осъзнат и непоколебим. Очакваме ви. Дори в най-смутни времена са възможни връзки със светли учители. Ако има желание, ще намерите начин.

Ч.: Струва ми се, че хората не разбират, за какво състояние на съзнанието говорим. Винаги ме огорчава, че думите не изразяват нищо.

М.: На хората пречи егото и крие истината под много слоеве.

Егото крие истинския свят от човека, създавайки около него сложни илюзии.

Егото крие истинската душевна светлина от света и от самия човек.

Егото създава слоеве, които ограничават чувствителността на душата.

За да взаимодействате със светлата йерархия, за да споделите с нас нашите състояния на съзнанието, е необходимо разкриване, доверие, предаване. Иначе и енергообмен не се получава, не се умножават благите състояния, получава се просто диалог. Но своите наслоения душата пази като защита. И в това има смисъл, многото слоеве на егото действително са способни да защитават понякога, да прикрият, да скрият. Но не са предпочитащи, затова душата не усеща близост с никого. За работа със светли учители е необходима откритост и доверие, като при дете, мирно лежащо на майчините ръце. Точно такова чувство създава взаимното настройване и възможност за умножаване на благото състояние. При медитации е необходимо премахването на слоевете недоверие и ожесточаване, иначе просто не можем да дадем това, което искаме.

Не съществува универсален път, който да подхожда на всеки човек. Не всички избират единство в Бога и благи състояния. Пътят на баланса е частична затвореност, изолиране личните полета на съзнанието. Той предполага запазване на определена степен разделение. Това не е път на толкова възвишени състояния, колкото на интерес, постижения, изследване, неуморно търсене на нещо ново. Спектърът на душа, следваща пътя на баланса, също е своеобразен – доста далечен от това, което вашите просветлени наричат блаженство и свобода от страстите. По пътя към баланса човек се сблъсква с разни кризи: загуба на интерес, на смисъл, на потребност да смени направлението. Неизбежни са периодични загуби на баланса, търсене, изпадане „в пустота“, намиране на алтернативни опорни точки и нов баланс, но вече качествено различен. Пътят на баланс са вечните промени.

Светлият път е стабилност и благи състояния на съзнанието. Твърда вяра на човека в единния Бог не допуска възникването на много кризи. Този път е по своему сложен, понеже съществено ограничава познанието, изисква от последователя подчиняване на колективните интереси, не причиняване на вреда, смирения и пълна откритост. А пълна откритост предполага душевна чистота, когато нищо не е прикрито и липсва тъмнина в мислите, няма власт над човека, понеже душевната светлина озарява всяко потайно кътче.

На хората вече разказаха, че опознаването на деструктивният път ги променя завинаги. Но това няма за нас особено значение. Ако любовта към Бога е основа на човешкия мироглед, главният мотив за неговите действия, той следва една посока със светлата йерархия. Ние винаги сме готови да му помогнем. Съгласни сме да изградим с него здрави връзки.

Ч.: Безопасно ли е сега да се разкриваме, когато земната атмосфера е препълнена с тъмни същности?

М.: Безопасно е, защото избора на душата е винаги свещен. На всеки, който се стреми към единство с бога, му осигуряват условия за медитация и вниманието на светли учители. Но тълпи от хора не могат да са в такава практика. Най-ефективна е индивидуалната работа. Затова не си струва да търсите други да ви научат на благо състояние. Най-добре е, да седнете в медитация, да изключите всички тревоги и да обичате другите души, да обичате светлите учители, единния Бог. Това е верен път.

С това се прощавам с вас.

Желая ви мъдър избор.

С любов,

Архистратег Михаил
Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article13449-arhistratig-mihail-stsenariy-zhizni-i-svoboda-vybora

Архистратег Михаил: жизнени сценарии и свободния избор

Архистратег Михаил: жизнени сценарии и свободния избор

Архистратег Михаил: жизнени сценарии и свободния избор

Контактьор: architect

Част от личен ченълинг с архистратег Михаил.

Ч.: Доколко текущият сценарий е добре обмислен и полезен за хора, способни на промяна?

Ч.: Има ли ситуации, когато има смисъл да се променя сценария? Или е най-добре да се приеме предопределеното?

Новият привлекателен сценарий никога не пада сам на главата. А дори да падне, не е много ясно, чий дар е? И как ще се разплаща с дарителя.

Ч.: Каза, че при промяна на сценария, може да се подведат някои хора и да ги зареже. Как се отнасят към душите постъпили така?

Ч.: Това може ли да се реши?

Ч.: Понякога изглежда, че сложна жизнена ситуация е добре усвоена, но тя продължава и уморява. Защо е невъзможно излизането на по-нов положителен вариант?

Ако човекът няма конкретни идеи за подобряване на живота си, е напълно очевидно, че ще трябва да си ги измисли.

Ако душата няма ресурс, а човека има добри идеи – ресурс може да бъде привлечен и да реализира плана си.

Ч.: Т. е. някои хора са се отклонили от основния сценарий? Не са го подсигурили в непредсказуемите земни условия?

Ч.: Доколко сценария може да е детайлизиран и строг?

– да постигне разбиране и устойчивост във взаимоотношенията (честност, надеждност, смелост, сътрудничество и т.н.)

– да постигне изострено усещане (любов към семейство, здрава дружба, съчувствие към хората и т.н.);

– да се реализира професионално или да е обширно информиран в определена сфера (да натрупа качества за следваща специализация);

„Ако вече съм пробвал такъв вариант, какви са му недостатъците?“

„Ами ако друга моя версия мечтае за неща, които имам и не ценя особено?“

Такива размисли могат да доведат до разбиране, че всеки вариант си има своите достойнства и всеки път може да е полезен и интересен.

Ч.: Необходимо ли е, човек да опитва да променя нещо в живота си?

Ч.: А как е любовта към другите?

Бог в нас. Бог наоколо. Където и да се намираме, винаги сме в бога. Запазва се златното равновесие само, когато любовта е равномерна във всички посоки.

Ч.: Може ли да публикувам беседата ни?

М.: Можеш.

Ч.: Искаш ли да кажеш нещо на читателите?

Ч.: Струва ми се, че хората не разбират, за какво състояние на съзнанието говорим. Винаги ме огорчава, че думите не изразяват нищо.

М.: На хората пречи егото и крие истината под много слоеве.

Егото крие истинския свят от човека, създавайки около него сложни илюзии.

Егото крие истинската душевна светлина от света и от самия човек.

Егото създава слоеве, които ограничават чувствителността на душата.

Ч.: Безопасно ли е сега да се разкриваме, когато земната атмосфера е препълнена с тъмни същности?

С това се прощавам с вас.

Желая ви мъдър избор.

С любов,

Архистратег Михаил Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article13449-arhistratig-mihail-stsenariy-zhizni-i-svoboda-vybora

Архистратег Михаил
Превод: Йосиф Йоргов