Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235034
Users Today : 2463
This Month : 82876
This Year : 372753
Views Today : 7344
Who's Online : 46

Завръщането на блудния син. Луцифер

Завръщането на блудния син. Луцифер

МАЙСТОР ИИСУС. Завръщането на блудния син. Луцифер

Публикувала СЕлена – 16 ноември 2014 г.
Превод от руски: Иван Иванов
Здравей, Иисус! Помогни ми да разбера! Разкажи ми кой е Луцифер?
Приветствам те, Душа! Луцифер – това е величествен ангел! Неговата мощ и сила са неоспорими! Той стои (се намира) там, където са източниците на нашето Мироздание! Той е огромен и могъщ! Той е син на Бог! Той е велик и прекрасен! И всички негови пътища, които са ни дадени на нас, това са велики и прекрасни пътища! И Луцифер е прекрасен точно толкова, колкото е и Бог! И той е прав за това, когато казва, че всички ние сме части на Бога! И че Истината има много образи, и че и Бог е многолик (многообразен)! И във всеки един от своите образи той ни се представя с една от своите страни! На вас ви предстои все още твърде много да постигнете в многообразието на ликовете на Бог!
Почакай, почакай малко, та нали него (Луцифер) го наричат тъмен ангел, паднал ангел. Та нима не беше той този, който те изкушаваше в пустинята?!
Скъпа моя, възлюбена дъщеря! Ти си изпълнена с обърквания и смутове, така както и твърде много от вас! Вие сте на пътя на търсенето на истината! А тя е толкова величествена и прекрасна, че не може да бъде обхваната с вашето съзнание! Вие чувате нейни отблясъци (нейни отражения) чрез вашето собствено божествено сърце! Но дори и на мен не ми е дадено да обхвана цялата истина! В тези рамки, в които вие сте затворени, тези предели не ви позволяват да видите цялата картина на Мирозданието! И аз също така виждам само негова част, но дори и тази негова част ме води мен самия до възхита и благоговение пред Бог! Вие сте като деца, разглеждащи картинки и не разбиращи техния смисъл!
Изкушението на всеки – това е изборът на път, тогава когато може да избереш лекия или трудния път! Там, в пустинята, когато аз видях вероятностните отклонения на реалността от моите деяния, на мен ми предстоеше да избера едно от тях! И разбираш ли, не във всички от тези разклонения мен ме разпваха (на кръста)! Но във всички отклонения аз можех да проследя влиянието на своето деяние в мирозданието! И на човечеството! И на мен Отецът ми даде право да избера в този случай сам моя път! И аз го избрах!
Ти избра пътя на страданието! Защо?
Аз избрах пътя на смирението, пътя на несъпротивлението! Аз можех да призова на помощ Бог и да наложа наказание на тези, които бяха против мен! Но аз не направих това, понеже те не знаеха какво творят, така както го правят малките деца! Аз можех да покажа чудесата на възкресението и на слизането от кръста, но и това не направих, понеже тогава щеше да започне още по-силно противопоставяне от това, което тогава беше! И аз избрах избора на хората! Те само трябваше да решат и моята, и своята съдба! Тъй като всички пътища, които аз видях, така или иначе водеха към страданието на хората!
Когато там в пустинята аз видях вероятностните посоки на събитията, тогава разбрах, че нито една от тях не води към този резултат, който бе желан за мен! И тогава разбрах, че бях твърде самонадеян, когато се опитвах да докажа на своя Отец, че вие ще разберете и ще ме приемете! Разбрах, че вие все още въобще не сте готови за приемането на истината! И вие нямахте вина за това! Достатъчно много сили влияеха тогава на вашето развитие! Вас ви лъжеха като деца и вие вярвахте на всичко като деца! Много от силите, които ви манипулираха тогава, използваха това! И Отецът предвиди, че вие не сте готови за мен! Но аз тогава не го послушах! Аз толкова много исках да ви помогна и да ви покажа Божествената Истина, да ви покажа пътя натам, където вас ви очакват и винаги биха ви се зарадвали! Но вие не слушахте, не чувахте! За това и ме предупреждаваше Отец ми, но аз все пак го примолих да ми даде възможност да се опитам да ви помогна!
И ето, аз се въплътих на Земята и веднага разбрах целия огромен товар от разделението ми с Отца ми! И опознах върху себе си цялото ви страдание заради точно тази ви разделеност! И аз видях, че вие сте като слепи деца, търсите опипом някак си пътя към Бог, а други, непоканени богове, ви разтакават, размотават, развличат се с вас! И аз видях огромната пропаст, разделяща ви с Отеца! И осъзнах, че Той беше прав! И че моят избор беше доста самонадеян и доста преждевременен! Но обратен път вече нямаше, а аз вече не търсех обратни пътища, стъпвайки в земно въплъщение! И тогава аз ви се доверих! И разбрах, че съпротивата ще породи нова съпротива, от която няма никакъв смисъл!
И започнах да ви разказвам за Бог, за нашия Отец и за това, че вие сте неговите любими деца! Но вие не чувахте тогава. И тогава аз взех ученици, тези ученици, които преди това се бяха съгласили да преминат с мен заедно този път. И аз поех целия Път без остатък!
И там в пустинята, когато пред мен се откриха всички информационни портали от вероятности и ми бяха показани всички последствия от моите деяния, аз видях, че всички те водят към вашето страдание! И тогава изпаднах в голяма печал, тъй като вече не знаех – кой от всичките тези пътища на страданието да избера за вас! И мога ли въобще аз да избирам вместо вас?! Имах ли право на това? И изборът беше не между моите степени на страдание, тъй като земният път беше краен, макар в различните му варианти той да беше с различни степени на продължителност! А изборът стоеше между вашите степени на страдание! И как аз бих могъл да избера това?
Четиридесет дни аз размишлявах и питах за отговор Отца си, но Той мълчеше! И пустинята – това си е чиста алегория, защото аз бях оставен един на един сам със себе си и със своя избор, и никой не можеше да се намесва! И това не беше наказание, а си беше просто ненамеса в моя избор (уважаване на свободната воля)! И тогава на мен ми се струваше, че всичко това е напразно, че Отец ми ме е напуснал. А сега аз знам, че всичко това не е било така, че Той е следил всичките ми мятания, мъки, и е насочвал към мен цялата си любов!
И цели четиридесет дни аз постих и приемах смирено всичко, което ми е дадено тук! И на четиридесетия ден разбрах, че няма да мога да избера степента на вашето страдание. И не поради това, че се страхувам от някакво възмездие, а защото страданието на всеки един от вас е и мое страдание, защото аз много силно ви обичам! И тогава благодарих подобаващо на Отца си, който преди този дълъг път ми направи много скъпоценен подарък, вложи в мен цялата си любов към вас, толкова, колкото аз мога да вместя в себе си! И това беше прекрасно – толкова силно да ви обичам! И тогава разбрах, защо Отец ни не може да избира вместо вас! Защото, когато вие избирате трудните пътища, той страда заедно с вас!
И тогава реших смирено да приема вашия избор и вие, единствено вие сами ще решите, кое вероятностно отклонение на реалността ще изберете, на кой път ще стъпите! И този, избран от вас път, ще бъде и мой път отсега и во веки веков, докато ние заедно не преминем по него до нашия Отец! И тогава поставих и другата си буза за поредната плесница! И не ви изоставих, дори и когато вие викахте: разпни го, разпни го!!! И не поисках пощада и снизхождение от Пилата (Понтийски)! И не посках спасение от кръста! И се отказах и от отровата, която ми предлагаха, за да се прекратят страданията ми! И изпих цялата чаша до дъното й!
Разбира се, аз се опитах да ви разкажа това, което знаех, да ви го обясня! Но виждах, че вече е близък моят час на заминаването ми, а твърде много все още е необходимо да ви се предаде на вас за Любовта на Отца нашего! И там, в Гетсиманската гора, аз се прощавах със зората и помолих Отца си да ви помогне във вашия избор и да не ви наказва за този ви избор, защото аз приех вашия избор напълно и с цялото си сърце, и нямаше в мен злоба, защото вие не знаехте какво правите, какво творите!
И вие избрахте своя път! Нашия съвместен път! И този път се оказа доста труден и трънлив, изпълнен с терзания! Но това бяха вашите крачки! И вие направихте от мен идол и започнахте да ми се покланяте! И вие убивахте за моя слава (в мое име)! Но въпреки всичко кълновете на Божествената Истина покълват във всякаква почва, тъй като Велик е Отецът наш! И кълновете на истината поникнаха и във вашия свят! И сега вече разбирам, че вие едва, едва сега пристъпвате, едва, едва сега достигате до разбирането на истината за сътворяването на света, но дори и сега все още не сте готови за идването на месията!
Вие изминахте много дълъг път. Той и за мен беше доста дълъг, защото макар и време да не съществува във висшите светове, но аз помолих Отца си да ми позволи да бъда с всеки един от вас във всяка ваша минута – и в минутите ви на радост, и в минутите ви на скръб, и в минутите ви на страдание! И аз знам всичките ваши тайни и явни избори! И аз ще пребъда с вас винаги, докато ние с вас не преминем този път докрай! Или по-скоро, до началото на новата ера на човечеството!
Благодаря ти, Иисус! Но ми кажи следното, Луцифер твърди, че всички ние сме негови части! А ти – също така ли си негова част?!
Аз (за разлика от вас) не разделям! Нито себе си от него, нито вас от себе си! Всички ние сме единни в Бога! Всички ние сме негови деца! Всички ние сме части от Цялото! Как точно на теб да ти го обясня?! Духът на Бог, който свети в мен, не принадлежи на никого! Нито на Луцифер, нито на мен! Той принадлежи единствено на Бог, както и да го наричат! И когато този Дух расте в мен, когато в мен расте Бог, то някъде на друго място той намалява, спада! Тоест Божественият Дух преминава от същност в същност в съответствие с тяхното развитие, защото Бог е неизменен и велик! И много е трудно да се каже в крайна сметка – колко има в мен от Луцифер, а колко има в мен от другите божествени същности! Тъй като самите граници са условни, и на вас точно това ви предстои вече да разберете! Няма рязка граница, къде завършва Луцифер и откъде започвам аз самият! Има просто Божествен Дух в неговото неизменно движение от един полюс към друг! Всички твърдения са верни в еднаква степен! И твърдението, че аз съм част от Луцифер! И че Луцифер е част от мен! И че в мен има негови енергии, но и в него има мои енергии! И ако твърдението, че аз съм част от Луцифер, предизвиква у вас възмущение, то тогава и обратното, че и Луцифер е част от мен, също ще предизвиква във вас възмущение!
Но за Божествената Любов граници няма, и ние с него разбира се, сме единни във вечността!
Но той е допуснал много грешки. И него го обвиняват, че той не обича хората, че той покровителства злото!
Всички ние правим грешки! Дори и самият аз, ако можех да се върна обратно назад, много от нещата бих ги направил по съвсем друг начин!
А ти нима не можеш да се върнеш обратно?
Мога! Но тогава ще създам още не знам колко много вероятностни отклонения (разклонения) на реалността, които ще трябва тепърва пак да продължават да се развиват! Аз реших, че ще трябва да завърша започнатото, защото на вас ви е вече време да излизате от страданията и вашата слепота! Луцифер, така както и аз, приема вашия избор. И ние с него не ви делим на светли и тъмни. Някои от вас идват при мен в своите търсения и аз им разказвам за пътищата към Бога и за Любовта на Отца нашего, и за Светлината, която Той дарява на всеки! Други от вас отиват при Луцифер, и той им разказва за пътищата към Бога и за Светлината, която Той ви дарява! Но всеки разказва това по своему, така както той самият вижда това, така както той самият е разбрал и приел Светлината на Отеца наш! И това съвсем не означава, че разказът на Луцифер е по-добър или по-лош от моя разказ! Всичките тези разкази описват Божествените Пътища! И между нас няма вражда и противопоставяне, което ни приписват! Ние сме нещо като указателни табели по Пътя към Бог, където е написано: вървиш надясно, вървиш наляво – а Пътят (посоката) си е един и същ !
Що се отнася до любовта, то вие не го съдете толкова строго! Той не е преминавал през всички стадии на въплъщението, така както съм ги преминал аз, и не знае свойствата на човешката любов! Той само се опитва да премине това посвещение и да разбере вашата любов! Тъй като човешката любов и Божествената Любов все пак са определено различни! Вие познавате само една малка част от тази любов и вие сте удивителни същества, които могат да изпитват невероятни до нажежаване плюсове и минуси на тази любов! Тъй като вашата ненавист – това е разплискване (разпръскване) на Божествената сила на любовта в противоположна посока, и всичко това е следствие от дуалността. Луцифер не познава такива разплисквания, които мога аз да усетя! И затова и неговата любов е далеч по-рационална, с по-насочено действие!
Когато аз разговарям с теб или с другите ангели или учители, когато чета чужди ченълинги с висшите, аз някак си я усещам тази любов! Но усещанията ми при разговора ми с теб и с него са различни! Защо?
Ами защото и ние с него сме различни! Всеки от нас трансформира в себе си Божествената Светлина така, както самият той избира да направи това! Аз никога не съм се стремил към свободата на избор постоянно! Аз винаги съм предпочитал да избера волята на Отеца, тъй като считам, че за него е далеч по-видима целта на нашето развитие! И Той по-добре от нас знае какви последствия биха настъпили при определени избори! И аз приемем неговата воля без остатък и съжаление, и избирам неговия път, какъвто и да бъде той, тъй като този път е винаги прекрасен! И аз избирам да се разтворя в неговия избор и в неговата любов, и да не се отделям от нашия Отец!
Луцифер е избрал съвсем друг път! Той е решил да се възползва от правото си на избор и да търси други, различни пътища, не преминати досега пътеки! А непреминатите досега пътеки са винаги доста по-трудни!
Но ако той казва, че ние сме негови части и той приема всички наши избори, то тогава той би трябвало да чувства какво е това човешката любов?
Той е твърде велик, за да успява да различава и да преработва такива тънкости! Само не разбирай това като някакво високомерие според вашите понятия! Макар и негова „големина” да е наистина огромна! Получава се нещо такова, когато трябва да измериш някаква много мъничка величина с голям и мощен прибор, който просто няма толкова мънички деления! Неговата същност е велика и огромна по мащаби и мощ, и затова, говорейки условно, в него преминават и слаби токове на взаимодействие, но те не се забелязват толкова, така както силните токове! Затова и той сега се опитва да вникне във вашите възприятия, и ти му помагаш в това! Но за него е много трудно да разбере човешките усещания!
Той казва, че пътят на тъмата (пътя на отделянето от Бога, пътят на служене на себе си) и пътят на светлината (пътят на сливането с Бог, пътят на служенето на другите) са просто различни пътища към Бога! Това така ли е?
Да, това е точно така! И Бог в еднаква степен приема всички ви! Но тези, които са отделени от Бога, обричат себе си на адски мъки в този смисъл, че не Го чуват (чувстват) и се затварят за Неговата Любов! А Неговият Зов и Неговата Любов са толкова прекрасни, че за мен техният път пък ми е неразбираем, пътят на тези, които се опитват да се отстранят от това, да се оградят някак си от това! Аз не познавам нищо по-прекрасно от тази Любов (на Бога)! Всичките Нейни проявления, които вие срещата в своя човешки път и изпитвате върху себе си, са само една много малка част от тази Любов, някакъв много малък неин отблясък! Когато се потапяш в тази Божествена Любов, за мен тогава въобще не стои въпросът за избор, даже и за възможността за приемане или неприемане на Бог! Защото Светлината на Бог е толкова ослепително прекрасна, че ние, неговите деца просто се разтваряме в нея!
Но Отецът наш разбира това и не преминава границата, при която всички ние просто ще се влеем в Него, в благоговение пред Него и пред Неговото Величие, и ще забравим за избор! Той ни дава възможност да усетим целостта си с Него, но и ни дава възможност да си бъдем и в самостоятелността си, да бъдем отделени от Него, за да можем и ние да си изминем своите пътища! Луцифер по някакъв свой начин умее да чувства тези граници на отделеността от Отца си! И когато Отецът ни излива върху него своята Светлина, той се опитва да се държи като пораснало вече дете, осъзнаващо своите граници и своята отговорност! В този смисъл може да се каже, че той е нещо като най-големият син, който съвсем доброволно е поел върху себе си загрижеността и наблюдението за по-малките си братя! Всичко това обаче, надявам се сама да го разбираш, са само думи, които доста трудно могат да предадат истинната картина!
Най-големият брат се грижи за по-малките и твори всякакви експерименти с по-младите?
Той търси пътища! Той е увлечен в търсенето, в изнамирането на новото! И понякога забравя за реалността, тази, която вече е създал! И неговите увлечения доста често го отвеждат твърде далеч от Отеца! Но Отец ни си го обича и него също така, както си обича всичките други хора! Притчата за блудния син, която аз ви разказах, е, тя е точно за него!
Единият от синовете напуснал бащиния си дом, за да намери нови страни и непознати земи, нови знания и нови усещания! Но в дома на Отеца него си го очакват винаги и го обичат винаги! И на завръщането му ще се радват всички безмерно, защото синът се е върнал от странстване! И разбира Отецът, че синът е видял много неща и много нещо е сътворил, и че и за него е имало трудни пътища! И не е блуден син за това, че е блудил (блудствал), а защото е блуждаел между множество пътища на мирозданието! Но все пак, той се е върнал в Бащиния дом, в любимото и любящо Семейство! И не е забравил пътя назад (към дома)! И винаги е разбирал, че Бащиният дом – това е мястото, където винаги те очакват и те обичат, и винаги ще те приемат в своите обятия! И завърнал се вече, той ще разкаже на Отца си за своите странствания и за своя избор, и за уроците, които е усвоил! И ще разкаже за това и на своите по-малки братя. И това и на тях ще им помогне да изберат своите пътища, разбирайки тези трудности, които е преминал техният по-голям брат. И точно в това е неговата любов и помощ за всички!
Луцифер говори за събирането на себе си. Това означава ли, че той събира себе си, защото вече се кани да се завръща в бащиния си дом?!
Да, точно така! И вие му помогнете да се върне и да събере себе си цялостния! И Отецът го очаква с нетърпение, с желанието да заздрави (да излекува) раните му със своята любов и да разбере за пътешествията на сина си! Но след някакво определено време блудният син пак ще напусне Отца си и ще се устреми към нови търсения, защото неговата жажда за открития и за търсене е неутолима!
Благодаря ти, Иисус! За помощта ти и за твоята Любов!
И аз ти благодаря, Душа! За това, че търсиш Истината! Аз всички вас ви обичам безмерно! И всеки един от вас, който се е устремил към мен, е бил чут! И всеки един от вас Ми е Любим и е любим и на нашия Отец! Тъй като няма граници между нас!
СЕлена, 16.11.2014 г.
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1331062
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: