Гордост

Published 23.04.2023 | By Йосиф

Гордост

На повечето хора им се струва, че са непривлекателни поради недостиг на положителни качества и навици. Но това са само симптомите на проблема. А той се заражда, когато започнеш да се гордееш с «качествата» си, поставяйки си клеймо за най-висока проба. А след това, за високото качество трябва да се следи постоянно, напрягайки се да го потвърждава. Отначало повишаваш самооценката, уверяваш се в силата и красотата, а после се оказва, че цената на тази вяра са постоянни жизнени изпити, в които трябва да доказваш, че не си камила.

Например, когато започнеш да вярваш в изключителния си интелект, проблеми възникват точно там, където се руши този красив образ. Това е. Никакви други проблем няма – само тези сапунени мехури от красивите фантазии за себе си, които само леко да ги докоснеш и се пръсват. Задачите стават проблеми, когато се гордееш със способността си да ги решаваш майсторски леко и безгрижно. Поредния сапунен мехур. Изобщо, всичките проблеми са от гордостта.

Противоречивост на гордостта

Докато се гордееш, получаваш радост от самоутвърждаването. Когато не се получава, се чувстваш нищожество, все едно реално е по-зле, ако достойнството не сияе с пълната си красота.

Усещането, че си нищожество, е самозалъгване, прикрито самопрезрение за своето несъвършенство. Ние страдаме, когато не можем да скрием от себе си качествата, несъвместими с обектите на нашата гордост.

Ако се гордееш със смирение, започва да те тресе, когато поведението ти не е на смирен човек, – например, когато се проявяват страсти, чувства и желания. Когато се гордееш с лекота и свобода, страдаш от всеки признак на зависимост и подчинение. Когато се гордееш с добрина, потискаш своя плам. Когато се гордееш с избухливост като проява на «сила», потискаш добрината като признак на слабост. Гордостта за независимостта си предизвиква страдание, когато си общителен или търсиш общество. Позицията на учител забранява да се учиш. Образът на безупречен забранява грешките и затова спира всички начинания. Гордостта от красотата си, предизвиква страдания и от най-малък дефект. Гордостта от въздържаността и аскетизма предизвиква вина за неумерено удовлетворение на хранителни и телесни потребности. В одухотворен образ е унизително да изглеждаш обикновен смъртен. Гордостта за своята откритост и общителност предизвиква преживявания, когато проявиш студенина и затвореност. Звездната болест гори отвътре при всеки признак за намаляване на популярността. И даже «праведна» гордост за родината, в крайна сметка, не води до нищо добро.

Списъкът може да продължи безкрайно. Достатъчно е да доловиш, с какво се гордееш, а в колонката «страдания» може смело да се впише всичко, което се противопоставя на това, с което се гордееш. Подхождат всякакви полярности: топло – студено, висок – нисък, космат – бръснат, игрив – сериозен, професионален – дилетантски, мъжествен – женствен, твърд – мек… Разбирате ли?

Можем да смятаме, че страдаме от напълно разни и дори противоположни неща. Изглежда, че някой се гордее с отстъпчивост, друг – с упоритост, някой – със смирение, друг – с непокорност, един – с хладнокръвие, друг – с темперамент, един е чер, друг бял. Всичко това е една и съща болест, наречена «чувство за собствена важност», тя е и «гордостта». И ще се възгордеем, без значение от какво – веднага се включва дуалното махало от удоволствие и страдание. А други проблеми нямаме.

Понякога дори не забелязваме, доколко противоречиви са чувствата под влиянието на гордостта. Ако са те обидили и си отмъстил, значи си нищожество. А ако не си отмъстил – си страхливец. Ако си помогнал на някого – си наивник, а ако не си помогнал – бездушен егоист. И всичко това може да се случва в една и съща глава.

Цензура на гордостта

Понякога човек явно или неявно осъзнава, че не му е важно, колко е правилен и добър, колкото да изглежда такъв. И тогава не е важно да си добър винаги. Напълно е достатъчно пред хората, в компания, където ти се иска да демонстрираш своята «правилност». В такъв случай, ако човек се гордее с показна честност, няма да се срамува от лъжата, а че са го разкрили.

И напротив, може да си честен, но ако не се гордееш с честността си, тогава не е толкова важно, какво ще си помислят за тебе другите. Тогава въпросът: дали си честен или не в чуждите очи, вече не е обиден.

Докато управляваш гордостта си, не остават даже непосредствени живи чувства. Всичко става фалшиво. Всички страдания са от засегнато самолюбие, а удоволствието е от удовлетворението му. Радост, симпатия, огорчения и антипатия са само отклик на гордостта към ситуацията.

Самоотчуждението може да достига такива граници, когато губиш всяка възможност да се наслаждаваш на живота, такъв, какъвто е и само ярките полярности на унижение и слава, все още гъделичкат нервите.

Под влияние на гордостта пропускаш всичките си чувства през твърдите филтри на личната цензура. Потискаш чувствата, които не подкрепят гордостта. А чувствата, които подкрепят гордостта, се раздуват изкуствено, опустошават и обезсилват психиката, оставяйки я да трепери под натиска на потиснатите преживявания.

Ние се гордеем с поток от безчислени данни за себе си. Могат да създадат шарка дотолкова засукана и многослойна, че не всеки успява да ги осмисли. Затова повечето не виждат истинските проблеми и вечно ги приписват на обстоятелствата. В крайна сметка, остава същия живот с очакването, кога поредната катастрофа ще се смени с пореден повод да утешим самолюбието си.

Ако ви е омръзнала тази двойственост, където гордост и унижение дърпат нишките на ума, тогава самопознанието и забелязването на поводите и обектите за гордост, са подходящ, а може дори да са и единственият начин.

За да не си създавате проблеми, трябва да се гордеете осъзнато. Ако усещате изкушаващо желание да се покажете в по-добра светлина, да се похвалите с постижения или с нещо друго, не забравяйте за последствията. Да, самооценката може да се повиши, но нивото до което може да стигне, създава потенциал за болезнено падение.

Ако ви се усмихнал късмета, направили сте успешен ход, непреднамерено сте очаровали събеседник или сте показали способности, не си струва да се опивате от «величието си». Давайте си напълно сметка за случващото се. Помнете за последствията от механичната рефлексия на високите си качества – в крайна сметка, точно тя превръща жизнените задачи в проблеми.

Гледайте на себе си в перспектива. Ако днес ви е неудачен ден – не означава, че сте неудачник. Ако днес ви е успешен ден – не ви прави съвършени. Вие сте този, който сте – нито звезда, нито нула, а простосмъртен, опознаващ живота.

https://progressman.ru/2013/05/proud/comment-page-11/

Гордост

Гордост

Гордост

Противоречивост на гордостта

Цензура на гордостта

© Игор Саторин Превод: Йосиф Йоргов

https://progressman.ru/2013/05/proud/comment-page-11/

© Игор Саторин
Превод: Йосиф Йоргов