Слънцето работи с прекъсвания

Слънцето работи с прекъсвания

Published 29.03.2024 | By Йосиф

Слънцето работи с прекъсвания и всеки момент може да изгасне за кратко

spaceweather.com: Астронавтите на Международната космическа станция получиха почивка от дневната си доза космически лъчи на 24 март, когато нивата на радиация внезапно спаднаха с повече от 14%.

Какво точно стана? Имаше изхвърляне на коронална маса (CME), което изтласка радиацията:

Това се нарича „намаляване на Форбуш“ от името на американския физик Скот Форбуш, който изучава космическите лъчи в началото на 20 век. Това се случва, когато CME преминава покрай Земята и изтласкват галактическите космически лъчи от нашата планета. Радиацията от дълбокия космос, която обикновено удря космически станции, сателити и горната атмосфера на Земята, намалява за кратко.

На графиката по-горе спадът на Форбуш е показан като скок надолу в броя на неутроните, регистрирани в Геофизичната обсерватория Sodankylä в Оулу, Финландия. Неутроните са добре познат заместители на космическите лъчи. Когато космическите лъчи ударят горните слоеве на земната атмосфера, създават поток от неутрони, който достига земята. Сензорите в Оулу преброяват тези „вторични космически лъчи“, за да наблюдават активността в космоса.

Тази седмица спадът на Форбуш е най-големият от слънчевия цикъл 25 (досега), надминавайки предишния рекорд, регистриран на 3-4 ноември 2021 г., когато мощен канибалски CME намали броя на неутроните с 11%.

Коментар от редакторите на The Big The One: Нашите читатели са добре запознати с опита на Ръдърфорд през 1910 г. от училищния курс по физика. Ръдърфорд изстрелва алфа частици към златно фолио, отклоняващо само една от около 10 000 частици, докато останалите летят свободно през фолиото, без да губят траекторията си:

Въз основа на този опит е построен планетарен модел на атома, където в центъра има плътно ядро, което отклонява алфа частиците, а наоколо летят електрони, които не отклоняват нищо.

Сега нека си представим космическото пространство, през което лети космическата радиация. Плътността на частиците там е очевидно по-малка, отколкото в кюлче злато, следователно, когато такова пространство е бомбардирано с алфа частици, неутрони и протони от CME, сблъсъците и отклоненията там ще бъдат милиарди трилиони пъти по-редки, отколкото в златото.

Въпреки това, нека си представим, че плътността на космическата радиация е сравнима с плътността на златното фолио. Но дори и в този случай CME ще може да отклони една на 10 000 частици, но не всяка пета, така че теорията на астронавтите за „отрицателните слънчеви изригвания“ не се вписва в нито една хипотеза.

Тези „отрицателни изригвания“ отдавна са забелязани от всички диванни астрономи. Свързахме ги със сателитните проблеми. Но, както пишат светлите адепти, сателитите показват правилно и за да обяснят това чудо, излязоха с цяла дива теория, въпреки че в действителност, всичко е по-просто.

Експериментът се нарича „крак и градински маркуч“. Тоест, ако настъпите маркуча, потокът вода ще спре за момент. Същото е и с космическото излъчване – нещо го прекъсва от време на време.

Тук може да има три опции:

а) Земята понякога е засенчена от космическата радиация от някакъв масивен обект, например Нибиру;

б) Слънцето работи периодично и от време на време излъчването на радиация от него спира;

в) Магнитното поле на Земята работи периодично, понякога се изключва за няколко секунди или намалява силата си.

Не знаем, кой вариант е по-правилен, но при всеки от тях е очевидно, че Слънчевата система се разпада, все още, ще има чудеса и не толкова много. Най-вероятно говорим за микронова, тъй като службата на НАСА, която информира обществеността за изблиците от гама-лъчи, е в пауза от 2 седмици, от 15 март. Явно вече има десетки пикове на ден, така че следим развитието на събитията.

Превод: Йосиф Йоргов

https://thebigtheone.com/%d1%81%d0%be%d0%bb%d0%bd%d1%86%d0%b5-%d1%80%d0%b0%d0%b1%d0%be%d1%82%d0%b0%d0%b5%d1%82-%d1%81-%d0%bf%d0%b5%d1%80%d0%b5%d1%80%d1%8b%d0%b2%d0%b0%d0%bc%d0%b8-%d0%b8-%d0%b2-%d0%bb%d1%8e%d0%b1%d0%be%d0%b9/