Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235435
Users Today : 2863
This Month : 83276
This Year : 373153
Views Today : 12020
Who's Online : 65

Неефективност и вялост

Неефективност и вялост

Неефективност и вялост: последствия от нерешени вътрешни конфликти

Наталия Кошулко
Психолог-психотерапевт

Неразрешените вътрешни конфликти предизвикват различни разстройства, които ще разгледам днес. Тази статия е продължение на предишни за проблема невроза, основани върху разработките на Карен Хорни. Статията не претендира да описва всички разстройства, но се спира на няколко, най-често срещаните.
Общата нерешителност – както за дреболии, така и относно важни жизнени решения (важна крачка в кариерата, избор между една или друга жена, да се реши на развод, на смяна местожителството). В такава ситуация, вземане на решение предизвиква в човека паника и силна тревога. Това води до общ проблем при вземане на решения в живота, до безцелно съществуване, което не се осъзнава от човека.
Неефективните действия са следствие неспособност за ефективно използване на енергията си, поради раздвоени мотиви. Все едно човек натиска едновременно на газта и спирачката, а се опитва да потегли. Това разрушава човека по същия начин, както и автомобила, който се движи с натегната спирачка. Затова забавянето е много важна особеност на невротика. Човекът пилее огромно количество енергия, като се блокира сам себе си. Такъв човек работи с огромно вътрешно напрежение, изтощава се бързо и се нуждае от продължителна почивка.
Вялост – страдащите от такъв симптом, се обвиняват често, че са мързеливи. Но това е по-скоро неприязън към всякакви усилия. Невротичната вялост е парализирана инициатива и действия. Това е следствие отчуждение от самия себе си. Човекът става равнодушен, макар периодично да се появява пристъпи ма трескава дейност. Общата вялост е не само в действията, но и в чувствата.
Важно общо следствие от тези разстройства е празното пилеене на енергия. То е следствие опитите за разрешаване на вътрешните конфликти със заобиколни методи.
Как се получава? Има два варианта:
1. Изразходва се енергия за реализиране на две или повече несъвместими цели.
Например, жена вярваща, че може да се справи с всичко. Опитва да е едновременно добра жена, отлична готвачка и домакиня, идеална майка, активна политически и социално, при това да изглежда добре и да работи активно над себе си.
Или например, мъж иска да напише статия, но всеки път, когато седне да пише усеща слабост и му се приспива, или започва да го боли глава и силно напрежение. В какво е проблема? В идеализираната представа, че вече е велик писател, при който текста се лее като бурен поток, а думите се появяват леко и изящно. А ако не се получава, се ядосва на себе си, изпитва ярост, която го блокира.
Или може да иска да се изкаже пред голяма аудитория с блестяща реч, да блесне сред другите оратори, но при това да хареса на всички, за да избегне всякакви възражения. Като резултат, много е сложно, изобщо да формулира някаква мисъл.
2. Енергия се изразходва за потискане на едната страна в конфликт.
(Например, потискаме или желанието за изява, или желанието да се харесаме).
Неразрешените невротични конфликти не само предизвикват празно пилеене на енергия, но и двусмислени морални принципи, чувства, нагласи и поведение към другите хора. Човек губи своята цялостност. Следствие на това намалява искреността и се увеличава егоцентризма, който кара невротика да използва другите като обекти за удовлетворение на потребностите си.
Например, другите трябва да са спокойни за да не увеличават тревожното му състояние или трябва да са важни, за да подкрепят самоуважението му, другите трябва да губят, за да печели невротика, трябва да са виновни, тъй като невротикът не иска да поема вината.
Какво може да се направи? Изследваме и осъзнаваме чувствата си, усещанията, ценностите. Работим за разрешаване на вътрешните си конфликти. За по-голяма ефективност – години в кабинета психотерапевт.
До какво води осъзнаването? До способност да живее своя живот, своите чувства, своите мисли, да има собствени интереси и планове.
Какъв е големият резултат от работата над себе си – искреността: не лицемери, способен е да се изразява в чувствата, в работата, в убежденията.
Нито един човек, разпилян вътрешно, не може да бъде искрен.
Интересно е в тази връзка да се отбележи, че в дзен-будизма, искреността се приравнява с чистосърдечността.
Монах: „Наясно съм, че когато лъвът сграбчва жертвата си, независимо дали е заек или слон, проявява силата си напълно, моля, кажи ми, в какво се състои тази сила?“
Учитель: „В духа на искреността“. Искреност, т. е. липса на измама, означава „проявление цялостта на битието си“, технически известно като „действаща цялост на битие… в което нищо не се крие, нищо не е двусмислено, нищо не е напразно. Когато човек води подобен начин на живот, казват, че е златогрив лъв – символ на мъжество, искреност, чистосърдечност – божествен човек“. (Судзуки „Дзен и японската култура“)
(По материали от теорията за неврозите на Карен Хорни)
Превод: Йосиф Йоргов
https://psychologyjournal.ru/blog/neeffektivnost-i-vyalost-posledstviya-nereshennykh-vnutrennikh-konfliktov_12040/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: