Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7218420
Users Today : 706
This Month : 66262
This Year : 356139
Views Today : 4813
Who's Online : 29

10 заповеди за родителя

10 заповеди за родителя

10 заповеди за родителя

Правила за възпитанието на дете, подходящи за всички жизнени ситуации, не съществуват. Всички деца са различни. Всяко дете е уникално, уникални са и отношенията ни с него. Но има противопоказни неща при общуването с всяко едно дете, без изключение. Става въпрос, какво не бива да правят родителите.
Ако искаме да възпитаме човек, за който е присъща самодисциплината, преди всичко трябва да развиваме неговото самосъзнание, да сформираме положителна представа на детето за самото себе си и да избягваме всичко, което може да разруши тази положителна представа.
Защо да си кривим душата, дори най-търпеливите родители, от време на време при „разстроени чувства“ все пак използват непозволени методи, но често прибягват към тях по незнание.
Нека да запомним недопустимите за възпитанието подходи също толкова добре, както помним заповедта „Не убивай!“.
Не унижавай детето!
Понякога можем да кажем без да се замислим много: „Нищо по-добро ли не можа да измислиш? Имаш ли изобщо глава на раменете?“ и други от този род. Всеки път, когато произнасяме нещо подобно, разрушаваме положителната детска представа за себе си.
Не заплашвай!
„Ако го направиш още веднъж – ще ти дам да разбереш!“, „Ако удариш още веднъж брат си, аз ще те…“ Всеки път, когато казваме нещо такова, учим детето да се страхува от нас и да ни ненавижда. Заплахите са безполезни – те не подобряват поведението.
Не изнудвайте обещания!
Добре ли ви е познато: детето се е провинило, а майката казва: „Обещай, да не правиш никога повече така“ – и разбира се, получава обещанието. А след половин час прави същото. Майката е обидена и разстроена: „Нали обеща!“ Тя просто не разбира, че обещанието не означава нищо за малкото дете. Обещанието, както и сестра му, заплахата, се отнасят за бъдещето. А детето живее само в настоящето. Ако е чувствително и съвестно, изнуденото обещание ще развива в него чувството за вина, а ако не е чувствително, ще развива цинизма в него: едно е да обещаеш, а съвсем друго – да го направиш.
Не контролирайте излишно!
Това принизява детето в собствените му очи. Излишната опека му внушава, че нищо не може да прави само. Много родители недооценяват възможностите на децата, да правят нещо самостоятелно. Приемете девиза: „Никога не вършете вместо детето това, което може да свърши само“.
Не изисквайте незабавно подчинение!
Представете си, че съпруга ви казва: „Скъпа, зарежи всичко и ми направи кафе“. Ще ви хареса ли? Точно същото е и при детето, когато от него изискват, да изостави своите занимания незабавно, можете само да предупредите предварително: „След десет минути ще обядваме“, тогава можем напълно да му позволим да промърмори: „Още малко ще поиграя“. Сляпото безусловно подчинение е типично за марионетките и не формира независим, самостоятелен човек.
Не глезете детето!
Става въпрос за позволяването на всичко. Децата винаги усещат, когато родителите се страхуват да са твърди, когато се страхуват да кажат „не“ при нарушаване границите на позволеното. Това им създава увереността, че правилата са разтегливи – достатъчно е малък натиск и те се разтягат. Това може да минава в рамките на семейството, но навън го очакват горчиви разочарования. Да глезите детето, означава да го лишите от възможността да израсне приспособено за живота.
Бъдете последователни!
В събота, майката има хубаво настроение и разрешава на малкото да нарушава всички правила (или някои от тях). В понеделник, когато детето прави също, тя „развива истерия“. Поставете се на мястото му. Как бихте се научили да шофирате, ако в понеделник червената светлина на светофара означава „стоп“, а в събота – „може да продължите движението“? На децата е необходима последователност в изискванията. Трябва да знаят, какво се очаква от тях. Безпорядъка в позволяването не ги учи на това.
Не изисквайте неща, които не съответстват на детската възраст!
Ако очаквате от двегодишно да се държи като петгодишно, предизвиквате неприязън към себе си. Изисквате зрелост в поведението, на която все още не е способно и се отразява лошо на самосъзнанието му.
Не морализирай и не назидавай прекалено много!
Всеки ден се изливат хиляди думи на порицания върху децата. Ако ги запишете и пуснете на майките, ще са поразени. Какво ли не казват на децата си! Заплахи, присмех, мърморене, цели морални лекции… Под този словесен поток, детето се „изключва“. Това е единствения му начин да се защити и много бързо го усвоява. А понеже не може да го направи напълно, изпитва вина, а това развива отрицателна самооценка. Всички „морали“ в крайна сметка се свеждат до следните схеми: „Това, което правиш е лошо. Ти си лошо, защото го правиш. Как можеш да правиш такива неща на майка си, която толкова се старае за теб?“. Едно момченце в детската градина плаши друго: „Ще те ударя, ще те нарежа на парченца, всичко ще ти обясня!“.
Не лишавайте детето от детството му!
Представете си, че сте педагогически гений и сте възпитали образцово дете: тихо, винаги уважително, никога не се бунтува и не излиза из под контрол, прави всичко, което искат възрастните. Няма отрицателни чувства към нищо и никого, високоморално е, съвестно и акуратно, никога не лъже. Но, може би, тогава имаме малък възрастен? Психолозите смятат, че „образцовото“ дете е нещастно. Това е дете зад маска. Крило е своето „аз“ под черупка, а вътре в него има сериозни емоционални проблеми.
Възпитавайки децата, развивайки самодисциплината им, все пак не забравяйте, че те са деца. Нека да им оставим това право!
1. Не очаквайте децата да са като вас. Или – каквито искате. Помогнете им да станат себе си.
2. Не си изкарвайте обидите си на детето; каквото посееш, това ще пожънеш.
3. Не изисквайте от детето да се чувства задължено за това, което правите за него: дал си му живот, как да ти се отблагодари? Ще даде живот на друг: това необратимия закон на благодарността.
4. Не си въобразявайте, че детето е ваша собственост – то е Божие.
5. Не се отнасяйте пренебрежително към проблемите му.
6. Не го унижавайте!
7. Не се измъчвайте, ако не можете да направите нещо за детето си, измъчвайте се, ако можете да го направите, а не го правите.
8. Помнете: за детето не е направено достатъчно, ако не е направено всичко.
9. Умейте да обичате чуждото дете. Не правете на чуждото това, което не искате да правят на вашето.
10. Обичайте детето си всякакво: неталантливо, неудачно, порасло; общувайте с него, радвайте му се, защото детето е празник, докато е с вас.
Превод: Йосиф Йоргов
http://izzhizni.ru/blog/10_zapovedej_roditelja/2016-04-11-19358
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: