50 плюс — още не е възраст за свобода

50 плюс — още не е възраст за свобода

Published 11.04.2023 | By Йосиф

50 плюс — още не е възраст за свобода

Днес се събудих с мисълта, че възрастта «50+» — още не е възраст за свобода. Слушам клиентки, наблюдавам приятелки, чета новини и разбирам, че не е още възрастта на освобождението. Има още много зависимости на тема: «как изглеждам», «какво ще си помислят за мен», «прилича ли ми на възрастта», «мога ли да си го позволя» и много друго от този род.

Наскоро чух от жена на 64 години, че най-после може да общува с тези, които иска, да поддържа отношения само с интересните ѝ. Шестдесет и четири, Карл!

В този смисъл, искам да доживея до седемдесет и да видя, как е там, какво ще чувствам и осъзнавам. Не ми харесва особено, че тялото ми старее, макар да е при всеки по различен начин. Но ако изведнъж ми стане все едно? Може да настане истинска свобода на духа? Да, не при всички, при някои настава само маразъм. Но такива, които се осъзнават, може да настане време за истинска свобода — свобода от предразсъдъци, от догми, от родителски и обществени сценарии, от модни и стилни закони? Може сама да станеш и стил, и правила?

Традиционно съществуват множество злобни и осъждащи коментари под текстове за Ала Пугачьова и Брижит Макрон. Разбира се, поради собствените страхове от старостта, от смъртта и ограниченото мислене. А аз си мисля, нали си нямаме понятие, как се мисли и чувства там. А още по-малко можем да го разберем, когато сме на тридесет — възраст, накъдето и да се обърнеш, навсякъде се сблъскваш с решетката на чуждите убеждения.

Вероятно, във възрастта «след…» живота изглежда съвсем различно. И може да си позволиш и любов, и секс, и изобщо всичко, което искаш: и цветни чорапи, и къса пола, и кожена куртка като на «Металика». Дори деца можеш да си позволиш, дали осиновени или от сурогатни майки, ако знаеш, че има кой да ги доизгледа.

Когато не фантазираш, а знаеш със сигурност, че щастието не е да се събудиш знаменит, а просто да се събудиш, тогава живота изглежда по съвсем друг начин. Всичко външно и повърхностно губи значимостта си. Животът и смъртта. Нищо друго не е важно. И тогава ти се иска да живееш истински, с максимално наситен миг от всеки ден — с тези, с които ти се иска, и както ти се иска.

А още ми е интересно, ако след седемдесет господ отмери още двайсе-трийсе години… Можете ли да си представите, с какво ще се занимавате тогава? Аз нямам представа, любопитно би било да се изследва.

Автор: Лилия Ахремчик
Превод: Йосиф Йоргов

https://www.cluber.com.ua/lifestyle/psihologiya-lifestyle/2023/04/50-plyus-eshhe-ne-vozrast-svobody/