Тръгвайте си навреме

Тръгвайте си навреме

Published 03.12.2023 | By Йосиф

Тръгвайте си навреме

Тръгвайте си навреме. Към къщи, дори да не ви чака никой, от пищен банкет, от гости без «прощална чашка», от неуместни връзки и глупави навици. От депресии и мрачни мисли, от тежки спомени, от износени отношения, от хора, които ви рушат или от човекът редом с вас.
Дайте на него и себе си шанс да намери (а може и самия себе си), с кого ще му е по-добре, по-комфортно, по-спокойно и по начин, който е необходим на всеки. Ако не сте способни да си го дадете един на друг, по едни или други причини, не се лишавайте един друг от надеждата да го намерите в други отношения и в самите себе си.
Не бъдете егоисти, не отнемайте шанса да бъдат щастливи така, както го разбират, а на себе си — своя. Защото всеки е на нивото на своята еволюция, напредва със свой ритъм, излъчва на своя честота, вибрират на своя вълна и получава свой опит.
А ако с някого ви се получава резонанс — намерили сте се един друг и танцувате съвместен танц. А ако дисонансът се проточва — ще получите необходим опит, разпишете се под него и благодарете. И си тръгвайте навреме.
Не задвижвайте механизъм, който да ви затисне под гнета на обстоятелствата, когато ще бъдете принудени да вземате решение в къде по-неудобни условия. Когато ще ви се наложи да се измъквате от доста повърхностни, но болезнено нараняващи «обществени» мнения, които не се интересуват от истинските, искрените и жизнени мотиви, от изчерпеното ви търпение и дългите опити, да «запазите» нещо, да «спасите» някого.
Тръгвайте си навреме, не оставяйте в живота си дълбоки белези, не заразявайте душата си с лакомия вирус на вината — чувство, с невероятно усърдие лишаващо ви от самия себе си. Тръгвайте си навреме, не изгаряйте рисунки върху крехката тъкан на съдбата си. И не посягайте на чуждата.
Ценете живота си повече, отколкото го ценят другите. Тръгвайте си навреме, ако някой поставя себе си преди вас, защото сте отговорни първо за своя живот, едва след това, за нечий друг. Никой не е дошъл в този живот за да легне на жертвеника. И човешкият живот не даден за да принасяте в жертва най-великите си дарове — самият живот и способността да обичате.
Не е сложно да загубите себе си, не е сложно да се разтворите в някого, в някой друг живот, в нечий друг свят, в нечия друга реалност. Не е сложно дори да го поискате и пожелаете.
Тежкото е да намерите себе си. Само ние можем да определяме и допускаме, колко може да ни използват. Нали, жертвайки себе си напразно, извън всякаква мярка участвате в нечий живот, автоматично не даваме на себе си (а може и на някого, който искрено се нуждае), или през някой друг период на живота ви, не ви достига съвсем малко — именно тези напразно пропилени сили.
Всички отношения са плодотворни, когато има обмяна, взаимодействие, отклик. Това е танц между двама. Но ако се настъпвате един друг до кръв, трябва да прекратите този танц и излекували раните си, да започнете нов красив танц, възможно е, с нов партньор. А така е във всякакви взаимоотношения — партньорски, семейни, работни.
Учите се да си тръгвате навреме, както от създадени ваши вътрешни ситуации, так и от ситуации и обстоятелства в живота. Винаги знаете този момент: доверявайте си, не се уговаряйте, не се самозалъгвайте, не залъгвайте другите.
Няма лоши хора, колкото и да ни се иска да спорим по този въпрос. Има хора различни от нас. Защото истинския смисъл на това сакрално действие наречено живот, не ни е известен, но с него е изпълнен абсолютно всичко, и вътре и навън, в пределите на разбирането ни и извън него, одушевено и неодушевено. И няма друга отговорност освен един пред друг, но преди всичко — пред самия себе си.
Всичко случващо се в живота ни, наоколо и на далечните Галапагоски острови, става с наше разрешение. Ние позволяваме живота ни да е такъв, какъвто е, ние сме задвижили тези промени, ние сме изпуснали пружината, която ни праща в конвулсивно-хаотично свободно реене. Позволили сме да преобладава сивото в живота ни, позволили сме си да се страхуваме от всичко, позволили сме си да сме аутсайдерите в собствения си живот.
Огледайте се, не е ли настанало време да си тръгнете от всичко това. Невероятно трудно е да зарежете всичко изживяно и да си тръгнете, каквото и да пишат по този въпрос. Да си тръгнете е трудно, но да си тръгнете навреме, просто е необходимо. Узрявайте в себе си своята безкрайност, колкото ви е необходимо, но — тръгнете си навреме.
Тръгвайте си навреме от осъждането и мнението на другите, обърнете се към себе си. Къде е вашата опорна точка? Нали само с опорна точка може да преобърнете този свят. Не я търсете в другите, в друг, в друга. Ще ви кажа секрет — там я няма! Както няма щастие с друг, ако го няма във вас.
Тръгвайте си навреме от натрапчиви илюзии и натрапени страхове, но продължавайте да се стремите, продължавайте да мечтаете, продължавайте да пробвате. Не се страхувайте да грешите — нали е показателно, че опитвате. Не се бойте от реакциите на другите хора, нали не можете да предвидите всичко, докато не завършите замисленото, а ако сте успели — страхът е безсмислен. Но имате шанса да си тръгнете навреме. Да, именно, да си тръгнете и да продължите.
Разбираме, когато нещо ни липсва, когато нещо искаме, когато не са ни дали нещо, което сме очаквали. Но никога не се замисляме, от какво са ни предпазили, като не са дали желаното.
Истината проста: всичко иде навреме, дори чудесата. Затова си отивайте навреме, не задържайте никого. Защото, ако задържате жизнения сценарий, той се променя и за другите.
Татяна Варуха (взето от ФБ).
Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2253023