Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235069
Users Today : 2498
This Month : 82911
This Year : 372788
Views Today : 8233
Who's Online : 42

НЕ СЪДИ ЗА ДА НЕ БЪДЕШ СЪДЕН

НЕ СЪДИ ЗА ДА НЕ БЪДЕШ СЪДЕН

Много често новите идеи се подлагат на унищожителна критика, а това стъписва и смущава едва пробудилите се. Затова искам да напиша няколко думи за критиците.
Това явление е известно от хиляди години – некадърните творци стават критици. Понеже сами забелязват, че не им се удава творенето, за да компенсират комплекса за малоценност, започват да критикуват. Възможността да критикуват им създава усещане за значителност, за възвишеност над творците. Защо е възможно такова явление? За да създават проблеми, страдания, но това време изтече, и затова ми се иска да неутрализирам илюзорната мощ на критиката.
Доколкото всичко има и добра и лоша страна, може да се критикува всичко. И проблема не е в самата критика, проблема е в критикуващия, който като всеки комплексар се вкопчва в масовите истини, в стадния инстинкт, т.е. критикува се всичко, което е различно (най-вече ново) за масовото съзнание. Т.е. критикува и се унищожава всичко напредничаво, всичко, което се опитва да еволюира. Защото критика умира от страх, че нещо може да се промени и да стане още по-зле, затова предпочита да си квака в блатото, само и само нищо да не се променя.
Разбира се, както всичко, и критиката си има хубави и лоши страни. И може да даде „страничен поглед“ на автора и той да открие неща, които е искал да се разбират по друг начин, и съответно, да направи някакви корекции. Но положителните страни на критиката се изчерпват с тази възможност. А високомерното осъждане кара нямащите собствено мнение да залитат в крайности и също да осъждат, т.е. да се откажат от шанса, който са получили, да променят нещо в живота си – така се създава и поддържа стадото.
Ако се срещате лично с критици, може да ви направи впечатление, че подражават на масови тенденции в облекло, прически, грим, татуировки. Това веднага издава поклонниците на максимата: „Мнозинството не може да греши!“. Разбира се, тази максима е актуална за младите души, които с всички сили се стремят да са като всички, т.е. така се развиват, трупат опит. Но тези, които вече са усвоили всички масови истини и започват да разбират, че вече ги ограничават, че вече не са им интересни, започват да търсят нещо различно, а критиците точно на това любопитство подрязват крилата. Имайте го предвид и не се хващайте на наперената им компетентност.
Критици могат да се срещнат на всяка крачка, но „най-гръмогласни“ поради аудиторията, на която влияят, разбира се са журналистите в разните СМИ. Както винаги, всяко правило си има изключението и се срещат, макар и много рядко, кадърни журналисти, а повечето са млади души привлечени от престижа на професията, а и подкрепяни от системата, която има нужда за целите си от послушни изпълнители без собствено мнение, които за да не личи прекалено много некадърността им и за да отчитат някаква дейност, се развихрят като критици – моля ви не ги вземайте на сериозно, те са само пионки на системата. Разбира се, системата се опитва да оцелее и да еволюира, но понеже е изградена изцяло от правила, е много инертна и не успява да се приспособи към промените. Това е добра тенденция, доколкото всичко е Божие, но все още системата е спирачка на общите процеси, и затова, ако искате да не ви спира, не се поставяйте в зависимост от масовото мнение/от страха си да не сгрешите в избора си.

Създадено: 05/07/2017 • 19:29
Обновено : 05/07/2017 • 19:31
Категория : ФИЛОСОФИЯ НА ЕЖЕДНЕВИЕТО
Страницата е посетена 1058 пъти

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: