5 признака че ви „прехвърлят“ болести

5 признака, че ви „прехвърлят“ болести

Published 09.08.2023 | By Йосиф

5 признака, че ви „прехвърлят“ болести

Какво обсъждаме най-често в работния колектив, с приятели, в семейството? Радостни събития? Нови покупки, приятни впечатления, обсъждаме прочетени книги или филми? Как ли не! Много по-често разтягаме лакърдии за проблемите си.

Така «съгрешават» и на всяка семейна трапеза, на сбирки в офиса, когато няма много работа. Колко шеги на тази тема — какво се случва на хората «след тридесет», разговори за вилата и колко боли кръста. В тези шеги има някаква истина. А е и достатъчно опасна. Обяснявам защо и какво представлява «прехвърляне» на болестите.

Какво представлява прехвърлянето на болести и как да го разпознаете

Човекът е същество с емпатия. Имаме си т.н. огледални неврони. През еволюцията са били много полезни. Попаднал да кажем родственик в капан, да кажем, оплел се в бодливи храсти. Някакви лемури, живеещи също на стада, няма да обърнат внимания, че брат или сестра страда. Попаднал си — негов проблем.

А висшите примати, в това число и древните хора са съчувствали. Представяли са си тръните в своите пети или в дупето. И са помагали на роднината да се измъкне.

Полезно умение? Още как. Но, за съжаление, това свойство на емпатията е довело, че прекалено ярко си представяме чуждата болка. От това се получава основния ефект на «прехвърлянето». Ето признаците:

Събеседник описва страданията си много натурално. Няма нищо лошо да каже: настинах, лежа с температура. Това е нормално. Но ако някой започва сърцераздирателно да разказва всички подробности, как му пресъхнали устата, колко го е мъчила хремата и кашлицата — вие точно ще изпитате същото.
В разказа има прекалено много емоции. Като допълнение на описаните страдания, човекът пояснява, колко лошо му е сега, колко ужасно, непоносимо. Оплаква се от некадърните доктори, от неразбирането на близките (представяте ли си, колко са уморени от този страдалец?), от скитането по поликлиники. И неволно затъвате в този черен хомот.

Не можете да избягвате контакт с човека. А е много разпространено «прехвърлянето на болести» на опашките в поликлиниката. Дошли сте само за медицинско — здрав съм, оставете ме на мира. А тук до вас сяда някой и започва да ви описва недъзите си. И дори не можеш да избягаш, защото губиш мястото си на опашката. Отдалечиш се — и веднага някой «само да попитам» ще влезе.

Обсъждат усложнения и последствия. Например, човек болен от обикновен грип. Не само разказва за сополи, температура и кашлица. А започва да предвижда много сериозни последствия. Усложнения до пневмония и дори полиорганен сепсис. Звучи просто ужасно — чак до настръхване на кожата.
Обсъждат най-лошите изходи. Повечето болести са излечими. Или поне може да бъдат контролирани. Но ако някой, оплаквайки се от състоянието си, повтаряйки, колко е опасно, колко голям е риска от инвалидност или изобщо отправяне на оня свят — създава пълен ефект на «хорор».

Но много по-реалистичен, защото вампири и зомби няма, а болести — уви, да.

След разговора ви е физически зле. Нищо чудно, че общувайки с такъв събеседник се усещате разбити. Точно това е прехвърляне на болести.

Какво може да се направи в такива случаи? Избягвайте такива разговори. Сменете темата. Ако е случаен събеседник — дистанцирайте се, демонстративно вторачвайки се в телефона или си сложете слушалките. Ако се обиди — проблема си е негов.

Ако става въпрос за колега, родственик, приятел, просто сменете темата на по-позитивна. Може да пробутате универсалната фраза: «А ти оздравявай, всичко ще е наред. И веднага заговорете за друго.
Екатерина Крупская
Превод: Йосиф Йоргов

https://dzen.ru/a/ZCqsIRMCLi57eusx