Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236604
Users Today : 4033
This Month : 84445
This Year : 374322
Views Today : 16607
Who's Online : 98

Шаблонно и съзнателно мислене

Шаблонно и съзнателно мислене

Шаблонно и съзнателно мислене

За човек, който е на етапа шаблонно мислене, е характерна вярата, че света е „обичайно“ и като цяло, малко или повече, разбираемо явление. Шаблонната личност не се доверява на новата информация, противоречаща на тази „вяра“, само защото е убедена, че мирогледа ѝ е окончателната реалност.
Шаблонната личност не забелязва реалността, защото е затънала в собствените си фантазии за живота. Това явление се нарича още „отъждествяване с ума“. Шаблонната личност се отъждествява максимално с ума и почти не различава, кое е фантазия, а кое реалност. Шаблонната личност не знае, какво иска в действителност и бърка стремежа си с колективното очакване.
Но независимо от всичко това, шаблонната личност може да се ориентира добре в социалния свят, защото „правилата“ му са базирани точно на условните шаблони, които е склонна да следва шаблонната личност, без „излишни“ въпроси. Темата на подобни илюзии е една от главните.
Шаблонната личност най-често е в непрекъснато напрежение, защото живее в разрез с вътрешните си потребности. Вместо да съответства на своето естество, шаблонната личност се старае с всички сили да съответства на колективния шаблон. При това, съвсем не е важно, дали е на социален колектив или на някаква секта, шаблонната личност не обръща внимание на вътрешните си пориви, не вижда своя път, а опитва постоянно да се нагоди към колективните изисквания, за да съответства на чуждите идеали.
Получава се така, защото шаблонната личност е удовлетворена от живота си, когато усеща одобрението на колектива, към който принадлежи. Шаблонната личност вярва на шаблоните и без тях, живота изглежда плашещо неизвестен.
Съзнателната личност
Когато говоря за съзнателност, нямам предвид духовно-просветени аватари, избавили се от всички концепции. Става въпрос за простосмъртни, които разбират условността на стереотипите.
Всяка страна си има своя култура, свои уникални стереотипи, и разглеждайки ги разбираш, че това е действително, една голяма условност. Съзнателният човек разбира, че живота може да е много разнообразен. Можем да живеем, както си изберем, каквото ни се иска. Можем да живеем във всяка точка на света и да се занимаваме с всякакви занимания. Когато няма привързаност към шаблоните, започваш да разбираш, че колкото и да е илюзорен избора, практически, от него зависи всичко в живота.
Може да се заключи, че съзнателната личност, просто се самоутвърждава, опивайки се от неординарната си оригиналност. Случва се и така, но подобно поведение, е много по-свойствено на шаблонната личност, очакваща одобрението на авторитетната за нея аудитория.
Казано по-просто, съзнателният човек, в действителност, живее, както му се иска, защото е наясно, че няма нужда да съответства на нечии очаквания. Шаблонната личност не осъзнава желанията си, но вярва, че иска същите неща, които пропагандира колектива като заветни цели.
Ако шаблонната личност, в решенията си, се основава на локалните стереотипи, натрапени от общественото мнение, съзнателната личност е отговорна за живота си и за решенията си. Такъв човек не опростява собствените си решения с кодекса на колективните шаблони и очаквания, а сам избира предпочитанията си в живота.
И в този случай, може да се получи много интересно нещо. Когато изчезне мотива да съответства на обществения идеал, т.е., когато човека повече не се опитва да се прави на добър в чуждите очи и не се страхува да решава сам, може да усети огромно облекчение, все едно, най-накрая, се е избавил от всички вътрешни лутания и терзания и се измъква на свобода от заточение, а пред него се разкрива многообразие от възможности.
Целите могат да останат. Желанието да си добрия в очите на обществото, може да се смени с фино самоутвърждаване в собствените си очи. Но постепенно се проявява вкус за живот, свободен от цели. За това вече писах в статията „Игри за възрастни“. Същността на такъв ефект е, че когато целите престанат да са важни, вниманието се насочва към спонтанна дейност, която не е интересна като цел, а като процес. С други думи, човек избавил се от шаблоните, е способен да се радва не само в бъдещето, при осъществяване на запланираните желания, но още сега – от самия жизнен процес.
Шаблонната личност не забелязва процеса, защото е съсредоточена върху целите, които се подчиняват на колективното одобрение. Т.е., с каквото и да се занимава стереотипния човек, е удовлетворен само при постигане на целите. Съзнателната личност е способна да получава удовлетворение от процеса, защото, одобрението на колектива не е токова важно, колкото възможността да се занимава с нещо свое.
Ако шаблонната личност избере да стане съзнателна, просто опитвайки да се занимава с „любими“ неща, попада в задънена улица, защото любимите занимания се диктуват от стереотипите, и еднократните акции за личностна трансформация, обикновено, не дават нищо.
Ние ставаме съзнателни, когато сме наясно с истинските мотиви за действията си, когато престанем да манипулираме, когато се учим да виждаме и казваме истината, когато самите сме израз на тази истина, когато сами избираме, как да живеем. Ставаме съзнателни, когато не се страхуваме от чувствата и желанията си и престанем да ги маскираме с красиви, социално приемливи маски.
Практиката на съзерцателна осъзнатост, при това не губи ценността си, а действа като „буст“ – психически усилвател, благодарение на който, всички жизнени уроци се усвояват по-интензивно.
Накрая искам да отбележа, че не критикувам изобщо обществото, морала и колективните стереотипи. Склонен съм да вярвам, че всички етапи са необходими за израстване на душата. А когато му дойде времето, продължаваме напред.
Игор Саторин.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/myshlenie_shablonnoe_i_myshlenie_soznatelnoe/2019-07-06-72084
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: