Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7236522
Users Today : 3951
This Month : 84364
This Year : 374241
Views Today : 16320
Who's Online : 108

Изборът превключва от една реалност в друга

Изборът превключва от една реалност в друга

Светлана Ория. Изборът превключва от една реалност в друга

Възприятието определя радостта или намусеността
Осъзнат или неосъзнат избор превключва фокуса на вниманието и възприемате реалността, с която взаимодействате в текущия момент…
Понеже радостта е тиха, мирна, естествена, а опасността (мнима или истинска) е гръмка, то вниманието на повечето хора се превключва към „шумните“ ефекти моментално, рефлекторно, без дори да обработи информацията, да я осъзнае.
Така се създава умствен навик да не се „различава“, реагирайки на емоциите.
1. Оценяване без изводи (опит да се определи, с какво си имам работа, с цел договаряне със себе си) – оставя човека „без отговор“ и разбиране за случващото се;
2. Липсата на изводи (имащи смисъл, а не емоционална пяна), правят човека безпомощен в различаването и зависим от чуждото мнение. Създава блокиране в индивидуалното мислене, поставяйки човека пред „дилемата“: „не разбирам…“, труден избор с „увисване“;
3. Страх от грешка (недоверие към себе си) не позволява поемането на отговорност (за своите разсъждения, решения, избори, емоции, поведение, движение по живота), тъй като, вместо отговор е налице оценяваща „емоционална пяна“. Ако не намирам отговор (изводи от жизнения опит и предполагаемото…), естествено, не мога да направя избор и да поема отговорност.
Подобно положение създава илюзията за силна опасност и незащитеност, карайки човека да се защитава не само по конкретен въпрос, но и за „всеки случай“. Психологическият навик „заемане на стойка“ на вечно защитаващ и нападащ, изразходва много ресурси безсмислено…
За важното вече не стигат ни сили, ни разбиране…
Страданията предизвикват мисли, насочени върху „липсващото“, „лошото“, „опасното“… Този слой на реалността получава прекалено голяма тежест и върху него се фокусират повечето хора. Тази жизнена сфера е толкова концентрирана с „недоверие и вина“, че се превръща в единствената реалност, където всеки обвинява или е обвиняван…
Подобна тежест поглъща светлинното пространство и мнозина затъват в тъмнината на собствените си размисли, без да забелязват, как със своите мисли създават параметрите, в които съществуват… Човека гледа на външния свят и мисли, „колко е лошо всичко“, мята се насам-натам, тревожен е, чувства се беззащитен, тотално зависим…
Колкото е по-„тежко“ съзнанието, толкова повече пропада и всеки има свое дъно, там изчезва светлината и не се вижда нищо. Изчезва различаването… „На дъното“ фокуса се ограничава дотолкова, че не може да проникне никакъв лъч, нито една искрица…
В това положение, човека губи вътрешното си добро, естествената си способност да се радва… Пропадайки все по-ниско и по-ниско, все по-категорично, все по-твърдо, все повече затягайки самоограниченията и не допускайки издигане и глътка радост, изгубва себе си…
Без радост – живота се обезценява изключително поради субективен мироглед
Съзнание, настроено към мирно възприемане на реалността, се отклонява по-малко в поляризирани крайности. Знанието, че външния свят е разнообразен, го доставя във вътрешния свят на човека чрез усещанията и коментарите към него…
Избора прави превключването
Осъзнатия и доброволен избор пренася съзнанието в избраната реалност
Какво си забелязал, гледайки на множеството? Какво си различил в разнообразието от звуци, които щедро те обкръжават? Върху какво избираш да спреш фокуса на вниманието си, отделяйки от всичко смисъла, който те изпълва?… Кой, или какво управлява избора ти? Какво прави живота ти интересен и осмислен, освен параметъра „нещо трябва да се прави“?
Не само „правенето“ определя цвета на живота, а самото отношение към процеса, в който са въвлечени хората… Не „другите“ определят твоята индивидуална реалност, а само избраното от теб като взаимодействие с другите…
Или ти носи радост, стартирайки динамични и съзидателни процеси, или е обединение „за разрушаване“ и събира неудовлетворени, виновни и обвиняващи, озлобени и упорити…
Всичко се случва в тебе самия: от вътрешния свят произлиза съдържанието на външния, което сам си напълнил.
Забележи, с кого, или с какво се свързваш, какво обменяш, какво чувстваш, и какво мислиш…
Винаги имаш правото да не избираш лошото за теб: или измени своите реакции, или променяй обкръжението… Но променяйки обкръжението, промени и реакциите си, наследени от миналото, защото създават блокиране във вече неважното, останало назад, което повече не ти върши работа и скрива живата възприемчивост за текущата реалност на битието…
В съприкосновението с външния свят има много различни оттенъци на радостта… Но е толкова обикновена, че не ѝ придават значение, не я забелязват, но тя продължава да е фон и служи за опора… Всеки от нас може да извади от фона нещо важно, което прави живота ярък и привлекателен.
Светлана Ория
Превод: Йосиф Йоргов
http://5dreal.com/2018/07/21/svetlana-oriya-vybor-delaet-pereklyuchenie-s-odnoj-realnosti-na-druguyu/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: