Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7369019
Users Today : 1201
This Month : 91793
This Year : 506738
Views Today : 10927
Who's Online : 167

Родителски фрази които разрушават психиката на децата

Родителски фрази, които разрушават психиката на децата

Published 27.11.2023 | By Йосиф

Родителски фрази, които разрушават психиката на децата
Автор Евелин Попадийна

Всеки от нас неволно е използвал неподходящи фрази, когато се е обръщал към детето си. Необмислените думи обаче често са травмиращи за децата и могат да отекват през целия живот. Днес ви разкриваме кои са най-често срещаните фрази на родителите, които унищожават детската психика и до какви последствия водят.
Обидни фрази за външния вид
Голяма част от родителите намират тези фрази за забавни и безобидни:
– Много си отслабнал/а!
– Много си напълнял/а!
– Колко много пъпки имаш, трябва да направиш нещо по въпроса!
– Пухчо!
– Каква е тази прическа, за красив/а ли се смяташ?
Последиците от тези фрази са много сериозни – детето започва да се съмнява в себе си. То започва да си мисли, че щом дори най-близките му хора се подиграват на външния му вид, то и останалите го правят. В резултат на това децата от ранна детска възраст развиват дисморфофобия – разстройство, при което човек е прекомерно загрижен за външния си вид и се смята за грозен в очите на другите. Това се отразява на самооценката и социализацията, детето става плахо и несигурно, затваря се в себе си и не желае да се среща с хора. Възможно е да развие сериозни хранителни разстройства, като булимия и анорексия.
Въпроси за поведението
Когато поведението на детето вече не отговаря на техните критерии:
– Защо се държиш толкова странно?
– Какъв е този начин на говорене?
– Защо се смееш толкова силно?
– Защо винаги си толкова мрачен/а?
За детето да се държи по този начин е нормално, преди родителите да зададат тези въпроси то дори не се е замисляло, че „нещо не е наред“ с него. Последиците от такива въпроси са следните – детето става несигурно, ограничено, развива тревожност и недоверие към хората. Трудно му е да бъде себе си в присъствието на други хора.
Обиди, омаловажаване на възможностите
Да, всеки родител иска детето му да бъде най-умно и най-успешно. Затова използват обидни фрази с мисълта, че ще поправи грешките си:
– Ама че си глупав!
– Щом не ти се получава, по-добре изобщо не го прави!
– Никога няма да успееш да се справиш по този начин!
– Ще станеш безделник!
Нещата не се случват по този начин! Според вас е правилно да се държите така, за да може детето да се поправи, но в неговата глава е само „Родителите ми ме смятат за глупав неудачник“. Резултатът е понижено самочувствие, а след това се развива и заучената безпомощност.
Сравнения с другите
По този начин родителите се опитват да насърчат детето си да се промени.
– Виж Пешо, той получава отлични оценки!
– Виж колко е послушно това момиче, не като теб!
– Дори Иван, който е на две години се справя по-добре от теб!
Постоянните сравнения принизяват неговата значимост и унищожават самочувствието му. То става тревожно и нерешително, а това му пречи да се справя добре в училище, не контролира емоциите си и е неспокойно.
Още по-лошо е, когато родителите сравняват децата в рамките на семейството, с братя или сестри. Това създава нездравословна атмосфера на съревнование в семейството. Децата свикват с факта, че другите членове на семейството са техни съперници. По този начин отношенията между братя и сестри могат да бъдат разрушени.
Обезценяващи фрази
– Не се вълнувай толкова предварително! Нека видим какво ще стане…
– Защо хленчиш? Нищо ти няма! Не знаеш какви са истинските проблеми!
– Не ме занимавай с глупости!
В този случай детето има два избора:
– Да приеме, че не е важно. Да потисне всички значими емоции и преживявания, като по този начин понижи самооценката си за значимост.
– Да пази преживяванията за себе си. Да не разказва на родителите за живота си, да не споделя с тях, да изгуби доверие в тях и авторитета им.
И двете ситуации няма да са приятни за родителите, подбирайте добре думите си
Заплахи, че ще изоставят детето
– Ако се държиш така, ще си тръгна!
– Ще се събудиш една сутрин и мен няма да ме има!
Голяма част от родителите смятат, че уплахата е ефективно средство за възпитаване, защото след такива фрази детето прави това, което те искат. родителят обаче е основният гарант за безопасността на детето и ако от детството доверието в него е подкопано, това намалява самооценката на детето и нарушава привързаността му.
Тревожна привързаност – Детето свиква с факта, че може да бъде изоставено по всяко време. В бъдеще тези деца са зависими от взаимоотношенията. Те се хващат за всеки партньор, който е готов да им даде топлина и чувство за сигурност. Готови са на всичко, за да задържат партньора си и пренебрегват себе си.
Избягваща привързаност – Детето свиква с факта, че винаги може да бъде изоставено, затова решава да откаже близки отношения. В бъдеще тези деца са самотни, недоверчиви, крият чувствата си и трудно се разбират с хората.
Детето като отдушник на емоции
Всеки родител носи голяма отговорност – работят, грижат се за дома, изморяват се. Понякога им се иска да изкрещят на детето, да изкарат яда си върху него:
– Какво ли не правим за теб!
– Защо мислиш, че не спирам да работя? За да може на теб да не ти липсва нищо!
От тези думи детето си прави заключение, че заради него страдат родителите му. Това развива у него нездравословно чувство за вина.
Склонност към самообвинения – В бъдеще такова дете ще поема отговорност за всички неуспехи, които се случват с близки хора, ще възприема всяко нещастие на роднини и приятели като личен провал.
Затваряне – Несъзнателно ще крие от родителите си своите емоции, преживявания, нужди и проблеми, за да не направи живота им още по-труден.
Детето като пречка
Става опасно, когато в гнева си родителите упрекват детето за самото му съществуване:
– Иска ми се да не те бях раждала!
– Ако не беше ти, всичко в живота ми щеше да се развие по друг начин!
Подобни думи ще поставят под въпрос значимостта на съществуването на детето. То започва да развива криза на идентичността – „Защо трябва да живея?“. Подобни въпроси са разрушителни за крехката психика на детето или тийнейджъра. Те могат да доведат до депресия, самонараняване и склонност към самоубийство.
Опитайте се всеки път когато комуникирате с детето си да мислите, преди да кажете нещо. Внимавайте да не нараните нежната детска психика с неволно изречени неща, които не мислите. Бъдете по-спокойни, когато сте около децата си и ги дарявайте с много любов, за да се превърнат в добри и отговорни хора.
https://woman.bg/article/2023112111184364263
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif