За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6222117
Users Today : 390
This Month : 7882
This Year : 7882
Views Today : 7777
Who's Online : 12
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Architect

Архангел Рафаил: Многовариантно бъдеще на Земята и апокалиптичния сценарий

Архангел Рафаил: Многовариантно бъдеще на Земята и апокалиптичния сценарий

Контактер: architect

Ч.: Рафаил, здравей! Радвам ти се. Читателите ми пишат, че през разните контактьори се получава противоречива информация за бъдещето на Земята. В това число и за апокалипсиса. Доколкото разбирам, няма единно бъдеще за хората?
Рафаил: Здравей, скъпа моя. Бъдещето наистина е многовариантно, защото сега, потребностите на душите се различават много. Има разни събитийни потоци и за всеки дават различна информация. Читателите трябва да проверяват, доколко едно или друго послание ги привлича или отблъсква на ниво чувства.
Освен това, много души присъстват в разните потоци едновременно. Предстои им, да преживеят няколко бъдещи варианта. Но като събития, трябва да е едно цяло – това е най-мекия вариант, за запазване психическото здраве. Затова, душата ще помни много варианти, а човека само един. Макар чувствителните да долавят ехо от алтернативни събития в медитации и сънища.
Ч.: Значи поредната информация за земните катаклизми е само един от възможните варианти? Какви са другите?
Р.: Има хора, при които такава информация предизвиква дълбока реакция. Но не всяка душа се нуждае от такива събития. И за потребностите на другите, ще бъдат разгърнати алтернативни варианти на бъдещето.
Ч.: В какви хора получава отклик информация за предстоящи катаклизми?
Р.: В действителност, в доста много. Например, при тези, които ги е страх, които се гневят на света или са уморени от живота. Но не при всяка душа, преживяването на апокалипсис, може да е от полза. Затова, не всички ще попаднат в такъв бъдещ сценарий, независимо от очакванията им. И все пак, апокалипсисът се оценява като потенциално полезен за души с определено специфично мислене. А именно – тези, които остро се нуждаят от божия гняв и го смятат за единствен удовлетворителен вариант за цивилизацията.
Има определено количество въплътени души, които не приемат живота, не понасят някои проявления. Надяват се, че висшите сили споделят чувствата им и ще дойде час, когато всичко неугодно ще бъде изтрито от лицето на Земята. Хората се стремят към радикално очистване – както за себе си, така и за другите, ръководейки се от вина, срам, осъждане, убедени в деградиралото общество. Такива допускат мащабни разрушения, понеже не виждат друг начин за изход от ситуацията. Делят се на два типа.
Първият тип са крайно деструктивни, прекрасно осъзнават вредата, която причиняват, но самите не са способни, да се разкаят искрено и да променят живота си към по-добро. Но душите им жадуват, висшите сили да направят нещо за тях. В апокалипсиса виждат избавление от собственото си деструктивно поведение. И тези хора смятат, дори да не е винаги осъзнато, че лошата им съдба е заслужена.
Ч.: Т.е. искат наказание свише?
Р.: Такива души искат някой, който олицетворява разбирането им за висша справедливост, да ги принуди, да престанат, да вредят. Нали самите не могат да се спрат, затова очакват, живота да им отнеме деструктивните инструменти. Своята гибел във въплъщението разглеждат като един от вариантите, които да прекъснат дейността им.
Хората от втория тип, вярват във висшите сили, в гнева божий, но не вярват в човечеството. Убедени са, че никакви по-меки способи не вършат работа, че цивилизацията е деградирала до самия фундамент. Следователно, трябва всичко да се унищожи.
Ч.: А самите искат ли да живеят?
Р.: Различно. Някои са готови да загинат с цивилизацията, само и само, да се получи радикално очистване. Другите смятат, че заслужават да оцелеят, защото са достатъчно чисти пред раздаващите висше правосъдие.
Ч.: А действително ли са достатъчно чисти?
Р.: Чистотата на душата няма сериозна роля. Разглеждай божия гняв само като инструмент за развитие. Има души, които започват конструктивна трансформация, след такова въздействие. Вече си наясно, че висшите сили не се гневят, а тяхната основна задача е, да се грижат за божествената еволюция. Но някои души се нуждаят от радикални сценарии, понеже меките въздействия са неефективни. Точно драматичните събития стартират прехода, от текущото състояние на съзнание към ново, по-конструктивно. Точно за тях се разгръща апокалиптичен сценарий.
Душите от втория тип, също се нуждаят от очистване, но не всички го осъзнават. Може да имат нужда, да се избавят от желанието да съдят другите хора, от чувството за собственото си превъзходство над останалите, от жадуване на висше възмездие за всички живеещи „неправилно“, от собствената им „справедлива“ безмилостност по отношение на тези, които им пречат да построят по-добър свят.
Такива души могат да привлекат апокалиптичен сценарий, от който очакват ужасен, но сакрален очистващ момент и прозрение. Оцелявайки в катаклизмите, ще наблюдават „висшата справедливост“, която разрушава света, убивайки повечето хора. Но да си представят и да преживеят такъв край – са много различни неща. И когато душите се сблъскват с реален апокалипсис, всичките им представи се рушат. Виждайки страдания и гибел на други хора, повечето от тях осъзнават: който и да преминава през такъв опит, страдат всички еднакво. И това спомага, душите да придобият съчувствие и милосърдие, очиствайки предишните лъжливи убеждения.
Много се надявам, описаните с този тип мислене, да разпознаят собствените си черти и да пожелаят, да са по-търпими към обкръжаващите, както и да се държат. Съществуват по-меки начини за промяна начина на мислене. Съвсем не е задължително, да стават свидетели за края на цивилизацията.
Ч.: Имали разлика между думите „хора“ и „души“ в нашето обсъждане?
Р.: Душата и разума са прекалено тясно свързани, за да ги делим преднамерено. Напротив – развитието и осъзнатостта предполагат, разумът да познава добре импулсите и проявленията на душата си и да взаимодействат тясно за общо благо. Своето благо.
Ч.: Кой още е в събитийния поток, където се случва апокалипсис?
Р.: Има и други хора, които могат да попаднат този поток. Всеки трябва да усети сам, дали има някакви качества, които да съответстват нае такъв сценарий. Особено внимание трябва да се обърне върху неприемането на света, върху неверието в хората, върху липсата на съчувствие към по-слабите и объркани души, върху готовността да ги пожертва, за да се постигне по-бързо по-добро бъдеще. Ако съществуват такива мисли и често посещават човека, трябва да работи с тях.
Уморените и разочарованите, трябва също да се замислят, няма ли края на цивилизацията, да е избавление от жизнените проблеми, в които не намират смисъл. Такива хора, не е задължително, да преминават през апокалиптичен сценарий, но пространството сега реагира чувствително на нежеланието, да напредват. Затова, тези, които избират живота, трябва да стоят твърдо зад този избор. Тогава той ще ги преведе през всички сложности, а пътят му ще е дълъг и продуктивен.
Другите събитийни потоци предполагат запазване на по-голямата част от въплътените при прехода на цивилизацията в новия цикъл. В тях са основно хора, готови да остават активни. За целта, е необходима вяра в по-доброто бъдеще. Благодарение на тази вяра, независимо от сложните условия, се проявява устрем за труд, да строи, да подобрява, да помага на другите, да издига следващото поколение. Преодоляването на всички сложности за такива хора има смисъл, нали долавят непрекъснатото жизнено дихание, напредват с неговия ритъм. Едни етапи заменят други, неприятните моменти остават в миналото и освобождават пространство за нещо ново. Това е дълбоко усещане за непрекъснато движение на цивилизацията, водят хората, помагат им неуморно, да сътворят своето бъдеще.
Ч.: Дай, моля, определение на такъв инструмент за развитие като „божия гняв“.
Р.: Гняв божий наричам деструктивни явления с непреодолима сила, които заставят човека, да се пробуди от земния сън и да осъзнае, че в живота има висша воля. Няма значение, дали е атеист или вярващ, има моменти, когато е разтърсено цялото същество от прозрение. Понеже е сложно постигането на това състояние в ежедневието, обикновено, е съпроводено с разрушителни събития, които правят невъзможни обичайното поведение и начин на мислене.
Ч.: Какво става с хората, преживели апокалипсис? Преминават ли на четвърто ниво след такова очистване?
Р.: Възможно е, нали понякога се получават наистина стремителни промени в съзнанието. Но все пак, много души след трансформацията на деструктивните си импулси, ще им е необходим допълнителен тримерен опит, за да придобият повече съзидателни импулси.
Ч.: Доколкото разбирам, висшите сили не виждат смисъл в съществуването на оцеляващи, в руините на цивилизацията?
Р.: Спомни си, как влияят социалните сътресения на технологичния прогрес? Ако главен приоритет е вече изхранването, за да оцелее.
Ч.: Такива събития унищожават технологическия прогрес.
Р.: Вече са ти обяснявали, че за преминаване цивилизации на четвърто ниво, са необходими определени технологии. Прекалено драматични събития, не позволяват на учените, да се занимават с това, което може да направи пробив в изследването на съзнанието.
За изграждането на цивилизация са необходими много души. А за развитие на технологична цивилизация е безсмислено състоянието, оцелелите да се събират и да се занимават със селско стопанство. Вашата цивилизация не се унищожава, тя преминава на нов цикъл. Глобален апокалипсис не служи за развитие на земляните. От него имат нужда само отделни души, които не могат да преминат по друг начин на следващия етап от еволюцията си. Сценарий с оцеляване в руините на цивилизацията, няма да е дълъг. След преминаването през този опит, много души ще се въплътят в други вероятности на новия цикъл.
Ч.: Как може да се опишат събитията при тези, за които няма нужда от апокалипсис?
Р.: И без мен разбираш, че пред хората предстоят сложни събития. Но за да възприемат мъдро тази информация, трябва да са наясно, защо се случва всичко. Трансформацията на душите протича болезнено, за да направят жизнено важни избори. Влошените обстоятелства ускоряват приемането на решения, подбутват хората, да предприемат реални действия. Продължителното съществуване в трудни условия, може да е опасно: когато не се променя нищо, умира надеждата. Дори при неблагоприятни събития, динамиката помага на мнозина, да запазят надежда за положителен изход. Сравни бурна ледена река и тихо блато, за да разбереш, какво имам предвид. И двете места са недружелюбни и опасни. Но за разлика от блатото, стремителният поток е изпълнен със сила. Гледайки на него, може да се усети благоговение, пред мощта на живота.
Всички сценарии за прехода на цивилизацията, предполагат използване на този стремително очистващ поток. Той помага да възникнат в сегашните земни процеси, свежи направления и прекъсва образуване на тресавище в обществото.
Ч.: Как може успешно, да се премине този период на трансформация?
Р.: Сега е необходимо, да се напредва самостоятелно и да не се страхувате, да вземате сериозни решения. Изобщо, много е важно, да не се страхувате. Страхът сковава, а колкото е по-инертен човека, толкова по-силно ще го натискат. Мнозина се страхуват, да не загубят нещо: свобода, безопасност, имущество и т.н. Но какво се случва с човека, когато загуби всичко? Нали няма, за какво повече да се страхува. А когато изчезне страха, човекът преминава към реални действия. Съвсем не е задължително, да отлага до последно, за да се случи най-лошото. Не бива да се забравя, че всичко случващо се при земната трансформация, съответства на душевните потребности. Ако човекът няма нужда от интензивно мотивиране, екипът му ще направи всичко възможно, за да смекчи проблемите.
Дори сложни стресови ситуации, може да се разглеждат като помощ. Във всяко неприятно събитие е скрит потенциал, за по-дълбоко разбиране на живота. Изучавайки ги внимателно, подбирайки реакциите си, човекът трупа мъдрост.
Замисли се, каква е разликата между сегашните човешки потребности и душевните потребности за постигане на еволюция?
Ч.: Когато гледаш като човек, искаш да получиш най-доброто, колкото се може повече, и точно сега. Нали живота е толкова кратък. А от позицията на душата, дори най-сложно въплъщение, изглежда като кратък епизод от собствената еволюция. Тогава си даваш сметка, че може и да се изтърпят трудностите, нали предстои още толкова удивително.
Р.: Ако се имат предвид дългосрочните душевни потребности, сегашните условия са сложни, но благоприятни за активиране на собствените дълбоки качества. Много хора имат някакви представи за себе си, но тихия им живот не позволява, да се опознаят напълно. Понякога стреса и сложностите спомагат, за постигане на висше удовлетворение. Така се случва в ситуации, когато достойнствата, които са били само в потенциал, се проявяват ярко в живота. Тогава човек осъзнава разликата между „струва ми се“ и „има реално“, между „представа“ и „дела“, между „въображаем аз“ и „реален аз“. Смелостта, добротата, желание да помага, се проявяват особено ярко в ситуации, когато другите се нуждаят остро от нещо. А колкото е по-остра тази потребност, толкова по-лесно се решава, толкова е по-изразителен избора. Настава време, когато силните, смелите и съчувстващите, ще успеят да проявят най-добрите си качества.
Ч.: На мен ми се струва, че при някои хора, стресовите ситуации не ги подтикват към нищо. Просто стават безпомощни и нещастни.
Р.: Това е само един етап. Всяка душа се нуждае от време, за да обмисли и събере решителност, да действа.
Ч.: Може ли да се каже, че сега всеки избира свой сценарий?
Р.: По-точно, сценария се подбира според нуждите на душата, за да премине с най-добрия възможен резултат в новия цикъл. Могат да избират събитията в живота си само напълно осъзнати хора, които се познават добре и знаят потребностите на душата си. Такива на Земята са малко. Но всеки може да облекчи пътя си, като работи над себе си и избегне радикални сценарии.
Ч.: Много хора се чувстват обезсилени. Има ли някакви препоръки на светлата йерархия за справяне с умората?
Р.: Понякога, умората е психологическа, а нежеланието за движение, е просто липса на ентусиазъм. Такива ситуации се наблюдават действително. Но си представи, че преди са ти носили готова храна, направо вкъщи, а сега се налага, да отидете да я намерите, както берат зеленчуци, плодове, гъби. Ресурсите съществуват в пространството, но за да ги използвате, ще трябва, да се раздвижите. Необходимата енергия за дейностите, идва в самия процес. Силата насища активните.
Ч.: Благодаря за беседата!
Р.: Хубав ден (Усмивка).
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article12227-arhangel-rafail-mnogovariantnoe-buduschee-zemli-i-stsenariy-apokalipsisa

Арктурианската група: Условия за активиране на канал

Арктурианската група: Условия за активиране на канал. Служене като проводник на влияние

Контактьор: architect

Ч.: Иска ми се да общувам с вас по-често, но напоследък, не успявам в нищо.
А.Г.: Не се безпокой, предала си достатъчно информация. Хората вече трябва да направят самостоятелен избор. Това е следващия важен етап: оценка на действията си, след поредица пробуждащи импулси за развитие, каквито си предала. Но за да може всеки да прояви личния си устрем, трябва да се премахне външното въздействие. Разбираш ли? Твоите беседи подбуждат, да се прави нещо, държат хората в тонус, но това е отчасти, влияние на външна воля. За учителите е важно, да разберат, накъде се е устремил човека сам. Интересът му може да е мимолетен или от желанието, да е част от интересни събития. А това не е необходимия устрем. Затова е и необходимо прекъсването на външните импулси.
Нека да разгледаме по-подробно взаимодействието на хората с посланията: има подбуждащ импулс от учители, има ответна реакция на читателите, а има и инерция. Ако въодушевлението изчезва след време и човека се връща към предишното мислене, означава, че вътрешните му импулси ги няма. Действа само по външни подбуди. А нали самостоятелността е най-важен етап от развитието ви.
Ч.: Учителите казват, че са предали достатъчно послания. Но хората очакват продължения, изпращат въпроси. Имам още доста идеи за ченълинги. Струва ми се, че мога още дълго, да разшифровам нови пластове от информация.
А.Г.: Нека да разграничим желанията на хората, от твоите собствени стремежи.
Ти си имаш своето развитие и учителите откликват чувствително, затова и продължават да дават информация. Мотивите ти са максимално приближени до четвърто ниво и се стремят към пето. Не те натиска мързел и не жадуваш за развлечения, а намираш смисъл в активна дейност, в помощ на другите. При това, твоята работа е сложна и творческа, изискваща майсторство. Т.е. стремително се насочваш към самоизразяване – петмерна мотивация. Но всичките тези устреми при теб, са фактически едновременно. И сега търсиш активно нов баланс.
Разбираме, че засега, не можеш, да престанеш, да пишеш. Хората настояват да приемаш послания и продължаваш. В какво се проявява твоя дисбаланс?
Ч.: Не ми стига времето. Работя на пълен работен ден и се уморявам, дори без послания.
А.Г.: Засега не разбираш добре, че активната ти помощ има потенциален дисбаланс и за другите хора. Получавайки през теб много подробна и добре структурирана информация, мотивацията им да постигнат нещо сами, може да се понижи. Или собствените им успехи, да им изглеждат прекалено скромни в сравнение с твоите. А нали усещането за собствен прогрес, кара човека да работи над себе си.
Ч.: Т.е. оказвам на хората меча услуга?
А.Г.: Няма нужда от такива крайни оценки за своята дейност. Просто сега, се обостря чувството ти за вина. Твоите беседи са резултат от колективна работа, и ако учители продължават да дават информация, значи, виждат в публикацията ѝ, потенциална полза. Просто нека да осветим обратната страна на медала. На първо място, е нужна на читателите ти, за собственото им балансиране.
Ч.: Аз съм за. Нека да обсъдим честно обратната страна на медала.
А.Г.: Човекът може да намира отговори, задълбочавайки се в себе си: развивайки своята интуиция, яснознание, видение. А може да се насочи към авторитети, изучавайки достъпната информация: езотерични източници, послания на учители. Всеки си има несамостоятелен етап, когато се нуждае от външна подкрепа. Самата ти си се развивала много години, четейки духовна литература. Ако за човек е достъпна разбираема информация, получена от някой друг, може да няма достатъчно мотивация, да търси самостоятелно. Затова искаме, да препоръчаме на всеки читател, да задели повече внимание на финото усещане. Дори най-скромните резултати, са безусловно важни, защото е вашата индивидуална работа и проява на стремеж.
Казваме всичко това, не за да обезценяваме труда и помощта ти. Просто, за ефективност на подбуждането трябват правила, които определят необходимата продължителност, ритмичност и интензивност. След провеждането е рационално, да се премахне външния „дразнител“ и да се види, какво ще правят хората без него.
Твоите послания се насищат с импулси за развитие от учителите. Също така, влагаш в тях волята и решителността на душата си. Затова, хората получават от работата ти подхранване. Но сега е важно също, да разберат, доколко силен е собствения им устрем. Ако беседите се четат с желание, а ежедневната лична работа не изглежда интересна и ценна, трябва да се признае фактът, че през посредника протича високо взаимодействие. И посредникът създава зависимост от самия себе си. А трябва, да се стремят към пряко преживяване, към лично разширено възприятие. Това е по-важно от четенето.
Ч.: Искам много хората, да се развиват самостоятелно. Самата аз съм чела дълги години езотерика и съм работила над себе си, без наставления на учители, докато не се отвори канала. Но много не ми достигаха знания, събирала съм ги по парченца, пресявайки много безполезна информация. Затова пропилях много време в блуждаене. Затова и пиша сега, за да утъпча пътеката, която ми липсваше на мен.
А.Г.: А не ти ли се струва, че си стигнала толкова далеко, точно, защото не си се отказвала? С настойчивостта си, си проправила собствения си път (Усмивка).
Възможно е, прекия път, който искаш да прекараш, да не позволи на хората, да укрепят намерението си, да проверят собствената си целеустременост. В действителност, пряк път не съществува, защото всеки следва свой. Дори да повтарят едно и също, ще постигнат разни резултати. Хората следват една посока, но всеки си има уникално направление.
Ч.: Казахте, че най-ниската ви чакра е сърдечната. Защо се отказахте от трета чакра? Какви недостатъци има активната ѝ дейност?
А.Г.: Погледни интензивния ви земен живот. Първият недостатък е, че пилее много ресурси: както човешки, така планетарни. При това, много стоки и услуги не са безусловна ценност, а се произвеждат поради скука или преситеност. Потреблението е прекалено и произвежда много отпадъци.
Докато управлението на трета чакра не е усвоено напълно и не работи балансирано с четвърта, активността ѝ води често до изтощение. На определен етап, човека повече не може да е мързелив. Такова битие не му дава повече удовлетворение. Без полезна дейност, изпитва сериозен психологичен дискомфорт. Тогава, в човека възниква нужда от нова мотивация, на по-високо ниво, за да забави постоянното си движение. В индивидуален план, подхожда добре медитация, четене на духовна литература или всякаква полезна успокояваща дейност. По този начин, човек намира, как да се грижи за душата и тялото – като прави полезни и приятни неща, за да поддържа вътрешно равновесие.
За цялата цивилизация, много добра задача е, отстраняване последствията от бурната ѝ дейност. Точно до това ще стигнат много скоро земните хора: до грижата за планетата, до очистване на водоемите, до възстановяването на горите, до пазене на ресурсите, до преработката на отпадъците пр. Т.е. активната дейност се балансира с любов и грижа.
Продължаваш да пишеш, независимо от умората, страхувайки се, че ако престанеш, ще е мързел, равнодушие, нежелание да служиш на хората. Така се проявя твоето търсене на баланс между грижата за другите и собствените си скромни възможности. Но това е текущата ти задача: да се научиш, да спреш, за да възстановиш равновесието си. Не можеш, да свършиш вместо хората цялата работа за тяхното развитие, която трябва да свършат те. Учи се, да даваш според силите си, без да се изтощаваш. Това ще ти помогне, да направиш поредната важна крачка по пътя си.
Ч.: Струва ми се, че продължаването на беседите, помага на хората, да усещат подкрепата на учителите, да са убедени, че има възможност, да работят над себе си. Аз съм достатъчно издържлива, мислех, че ще се справя.
А.Г.: Вече имаш повече земна работа и ти предложиха, да пишеш по-рядко. Това е благоприятна възможност, за да постигнеш нов баланс и да не се изтощаваш.
Предала си достатъчно количество информация и импулси за развитие. Трябва да наблюдаваш, каква е читателската инерция. И когато престанат, да действат старите импулси, може да наблюдаваш, какви стремежи се проявяват в хората.
Ч.: Искате да кажете, че е безсмислено, да продължавам?
А.Г.: Има смисъл. Но понякога, за естествената промяна в мислене и поведение, са необходими години. Ако серия подбуждащи импулси намаляват инерцията, трябва да се направи почивка и да се заемеш с нещо друго. Вероятно, човека може да се върне, по-късно, към същите послания или да си намери друга вдъхновяваща информация, а инерция да намалее за момента. Тогава подбуждащият импулс ще породи в практикуващия собствен импулс. Но това ще се получи, не като следствие свръхусилия на проводника или учителя, а за сметка на ново съзнателно и самостоятелно ниво в човека.
Твоята неудържима енергия, действа не само подбуждащо, но и изтощаващо. И все пак, някои не смеят да си го признаят и продължават да изучават писанията ти. Предлагаме на всички уморени от информационното изобилие, да си дадат почивка. И да работят над себе си самостоятелно, в свое собствено темпо. Да усетят собствените си импулси и да се дистанцират от чуждите.
Ч.: Но нали мнозина искат да преминат? Имат ли време за такива паузи?
А.Г.: За прехода се оценяват само собствените стремежи на душата. Новите послания държат хората в тонус, но могат да са пречка, да вникнат в личните си мотиви. Наричаме този ефект „лъжливо съответствие“: когато човекът подсъзнателно асоциира нечии положителни резултати, като свои собствени. Това му пречи да работи редовно, защото изгражда илюзията за напредък. Но системата за развитие забелязва разликата. Затова, точно сега е много важно, всеки да прави постоянни стъпки напред, към собствения си прогрес.
Ч.: Тъмните продължават да дават понякога послания чрез мен. Разбирам, че такива беседи са съгласувани с йерархията за развитие и ги пиша. Но ако веднъж в месеца публикувам разговор с демони и замлъквам, ще изглежда, че общувам само с тях.
А.Г.: Както виждаш, продължаваш да получаваш послания от най-различни събеседници (Усмивка). За демоните не си много подходяща. Нямаш необходимите връзки. Освен това, за тях си като камък – където и да натиснат, все твърдо. А на тях са им необходими слаби места.
Ч.: Какво имате предвид?
А.Г.: На теб не са ти интересни предложенията им, тъмното им вдъхновение, страстта им. Ниско е взаимодействието на менталните ви полета. Ти подбираш само суха информация и малко сарказъм. Това е по-добре от нищо, но те не търсят това.
Ч.: И къде са ми тъмните връзки? Защо липсват?
А.Г.: Ти си представител на изначалния баланс. Душата ти е стабилно балансирана, без да са развити ниските аспекти. Това е твоята сляпа зона – липса на фрагменти в тъмните светове. Демоните се нуждаят от посредник с друга структура на душата, за да предадат на пробудените, как да работят с тъмните си структури.
Ч.: Нека да продължим с дисбаланса на трета чакра. Посочете, моля, още примери за активна човешка дейност, която я изтощава.
А.Г.: Нека да разгледаме мотивацията на активен човек, влагащ много усилия за да печели пари. Ако го прави, за да се обкръжи с комфорт, с разни блага и развлечения, енергообмена му основно е с втора чакра.
А сега, да допуснем, че самият човек не е капризен. А работи много, за да изхрани семейството си. За да съхрани баланса си при такава дейност, ще трябва да почива много, да пести силите и здравето си, а не да се напъва постоянно. Ако по някакви причини не го прави, може да заболее и да умре, не достигнал преклонна възраст. Желанието, да дава на семейството си всичко необходимо, може да е прекалено и пагубно, дори да е мотивирано от любов и желание да е полезен. Дисбалансът се проявява от липсата на достатъчна грижа за себе си, от хиперотговорност, както и от неумението, да проявява по друг начин топлите си чувства към близките. Човекът се смущава, да им каже приятни думи, а продължава да се напъва мълчаливо, като пчела, за семейството си. Т.е. все още, не умее да изразява откровено любовта си.
Поради големите старания на труженика, дисбалансът се проявява и в семейството: роднините приемат благополучието като даденост и нямат мотивация, да влагат самостоятелни усилия.
Ч.: Как да различаваме обичайния егоизъм от разумната грижа за себе си?
А.Г.: Тези, които обичат семейството си и се стараят за него, дисбаланса им е най-често в умората. При това, може старанието да не е винаги финансово. Тогава се проявява като грижовност: чистота в дома, пълен хладилник с приготвена храна, ремонтира сам техниката, прави самостоятелно мебели и т.н. Тяхното старание е трудно, да не бъде забелязано, макар да се проявява по разни начини.
Т.н. егоизъм, най-често е смес от мързел и ориентиране към своите желания. Т.е. енергообмена е на ниво втора чакра. Такива хора съжаляват, когато се стараят за отношенията и често са обезпокоени, че другите им дават прекалено малко. Това е фокусиране върху себе си, желание да получи „най-доброто“ от света и е просто, един от етапите при узряването на индивидуалността. Трябва да приключи сам, по естествен начин. Необходимо е, човека да бъде разтърсен достатъчно от някакво събитие, което да го накара, да усети необходимите потребности на другите хора. Тогава, може да потърси компромиси и взаимни отстъпки и да открие, че да прави добро на другите и да получава благодарност, е също приятно.
Ч.: Доколкото разбирам, за да се справи човека с егото си, трябва само да се чака? Разговори и молби са безполезни?
А.Г.: Да се говори и обяснява е необходимо. Но не си струва, да се обиждате, ако не се променя нищо. Човекът трябва да пожелае, да дава сам. Изискване, заплаха, ругатни са манипулации, те не правят отношенията по-здрави. Дори да постигнете нещо с насилие, в дългосрочна перспектива, човек, който не е узрял за доброволно даване, може да поднесе много неприятна изненада. Ще оцени принудата като несправедливо отношение и съзнателно или безсъзнателно, ще опитва, да поправи ситуацията.
Ч.: Не при всички хора се получава пряко взаимодействие с учители. Какво могат да направят?
А.Г.: Да продължат с личната работа, дори да им се струва безрезултатна. За да заработи стремежа, трябва да се влагат сили и внимание, в някакво направление – така си прекарват път. Дори при най-скромни успехи, са нужни меки, но настойчиви ежедневни усилия. Ако човека няма търпение, ще трябва да го развие. Ако не достига вярата в своите сили, трябва да се развива вярата. Това са също практики. Тяхната простота, обърква мнозина, но развитие на качества, които цените един в друг, е пълноценна духовна работа. Напишете списък с черти на характера, които ви харесват в хората – това е ориентирът ви за личните практики. Не ги чакайте от други – развивайте ги сами.
Кога се увлече от езотериката?
Ч.: На 19.
А.Г.: А кога започна да чуваш учителите?
Ч.: На 34.
А.Г.: Как би описала този път от 15 години?
Ч.: Като опит да стана осъзнат здравомислещ човек.
А.Г.: И с какво се занимава?
Ч.: Работих със страховете, с негативните мисли и реакциите си към света. Преразглеждах делата си. Следвах пътя на война според Кастанеда. Практикувах ОС.
А.Г.: Получи добър резултат. И забележи, всичко необходимо намери в свободния достъп до информация. Хората разполагат с необходимото, за да изминат този важен начален етап. Но настойчивостта е лично качество. Ако го няма, дори най-добрата информация не помага.
Ч.: Как да ускорим отваряне на канал за общуване с учители?
А.Г.: На човека е необходимо, да развива чакрите си. Но опитите с преки потоци през началните етапи, могат да не са ефективни. Необходим е достъп от системата за развитие. Но него не го дават, докато човека не отработи менталните и емоционални проблеми. Новото ниво, е нова отговорност. Затворения достъп служи като естествен предпазител. Необходим, за да не си причини вреда неподготвения човек.
Препятствия при активация на трета чакра: страх, униние и мързел. Пречат за развитие на стремеж за действия. Проява на тези качества трябва, да се търсят в ежедневните реакции и да ги отбелязвате. Може дори да си ги записвате, за по-честна работа със себе си. Тези поведенчески модели се заменят с доверие към живота, с надежда за по-добро и с бодрост.
Страхът, унинието и мързела пораждат скука. Може да бъде заместена с разширяване на сферата от интереси.
Ч.: Могат ли тези интереси, да обвържат човека с текущото ниво, на което иска да премине?
А.Г.: Високият интерес има информационно-чувствен характер. Ако човек се интересува от прехода, можем, да му предложим две направления в интересите:
– Да изучава нова развиваща информация във всяка област, която му е интересна. Усъвършенстването на разума, се оценява положително, от системата за развитие.
– Развитие на своята емоционалност, получаване на жизнени впечатления. Ключови въпроси: „какво усещам?“ и „какво искам да усетя?“. За това направление в интересите, подхожда, както самостоятелното творчество, така и изучаване на произведения, създадени от други творчески хора. Увлечените от усещанията, трябва да запазят осъзнатостта си, за да контролират степента на ангажираност и да не изпадат в слабо контролирани състояния.
Препятствия за пълноценно отваряне на сърдечната чакра: изобилие от материални желания, неудовлетвореност и неблагодарност. Тясното място при много хора, дори пробудени. Затормозяващи размишления: „Достатъчно ли получавам от света и хората?“ „Защо са толкова малко материалните ми възможности?“ „За да съм щастлив, ми трябват повече пари“.
За разширяване на енергообмена през сърдечната чакра, е необходимо, да помагате на другите със съчувствие, да благодарите за всичко, което имате и всяка своя дейност, да посвещавате на хората.
Трябва да съставите списък на всичко ценно в живота си и да осъзнаете, че не е постоянна даденост и може, да го загубите. Когато човекът е огорчен, че нещо му липсва, може да се сети, какво има и да благодари за него. Докато човека е жив, има дара на живота – той е ценен и поражда множество възможности. Благодарение на всякакви приятни дреболии, може да се трансформира неудовлетвореността и неблагодарността.
Когато готвите или чистите вкъщи, посвещавайте труда си на тези, с които живеете. Ако сте сами, нека да е ритуал на грижа за себе си и за жилището. Полезно е, да влагате благи намерения, в такива обикновени действия.
Много хора работят сега в офис. Бюрокрацията в компаниите създава отчуждение. Много често хората смятат, че работят за „печалбата на бизнесмена“. И ако са недоволни от заплащането, могат да работят небрежно. Но взаимодействията са между реални души. Затова, трябва винаги да търсите ползата, която носите на сътрудници, на клиенти, на партньори. Това спомага за избавяне от отчуждението. Например, когато правите работата си добре и навреме, подобрявате нечий живот: ваш колега може да се прибере навреме вкъщи, при семейството си, клиент може да се зарадва, че са се погрижили за него и т.н.
Ч.: Често възникват „вълчи“ условия за работа: отношенията с колеги са сложни, а работодателят и клиентите изцеждат всички сокове.
А.Г.: Ако се случва такова с човек, това е важен момент, за да открие в себе си, нови дълбочини. Трябва да измине такъв период, без да поема чуждото деструктивно поведение, запазвайки устойчива своята човечност. Когато изпитанието приключи, пред човека се разкриват нови възможности. Трябва, да се наблюдават знаците в живота и да се използват новите възможни варианти, които спомагат за излизане от неприятния период. Човекът не винаги осъзнава, кога в живота му се появяват положителни промени. Но винаги има възможност, да работи над своите реакции на случващите се събития.
Ч.: Доколко са важни точно изпитанията за напредъка на човека в развитието му?
А.Г.: Ти си изминала всичко това и сама знаеш отговора. В изпитанията се разкрива същността ви. Ако човека е със слаб дух или разумът му не е очистен за ново възприятие, липсата на достъп до високочестотни потоци е начин, да бъде предпазен от опит, за който му е рано.
Ч.: Какви са препятствията за активиране на пета чакра?
А.Г.: Небрежно отношение към вътрешната си привлекателност, неумение да усеща пълноценния живот и да получава удоволствие от него, нежелание да търси нови решения и да действа творчески. Може да се опише с една дума като „скованост“. Може да се проявява в движения, в речта, в постъпки, в мислене, в творчество и при други взаимодействия на човека със света.
Самоизразяването на пето ниво е даряване душевната си красота на другите, разкриване на разностранни таланти в тяхната пълнота. Изисква фина и продължителна шлифовка на голямо количество лични достойнства, които е невъзможно, да се развият за един живот. Т. е. това е вече дългосрочна задача за определено множество от души.
Дадохме препоръки за работа с трета и четвърта чакра, тази информация е необходима на повечето практикуващи, точно сега. Когато нещата стигнат до пълноценно активиране на пета чакра, човекът може да установи собствена връзка с учители. И може да обсъди с тях, следващите крачки в развитието си.
Ч.: А гневът, агресивността, отмъстителността – това чувства на ниво първа чакра ли са?
А.Г.: Да. Ако в човека се проявяват такива качества активно, каналът не бива да се отваря, защото ще долавя астралните същности и ще го водят за носа. Някои отварят непроизволно общуване с представители на други светове при активно усещане през перва чакра. Но това не им е от полза и влияе негативно, върху стабилността на разума, понеже много често, волята на астралните същности, надделява над човешката и действа потискащо.
Ч.: Кога решават учителите, че може да се отвори канала?
А.Г.: Учителите опитват да постигнат общуване, след като сърдечния център постигне поне половината от възможната за човека мощност. В състояние на неудовлетвореност и неблагодарност, няма да се вслушва в мъдростта, а ще моли и дори изисква. Ако в човека има силна привързаност към материалното, може да иска, да използва канала за удовлетворение на земните си потребности. Такъв не го допускат, не му дават възможности, които да станат капан в развитието му. Активирането на всякакви допълнителни способности, предполага, повишаване на изискванията. Трябва да се стреми, да бъде щедър, доброжелателен, здравомислещ човек. Това са добри предпоставки, за да се решат учителите, да започнат общуване.
Но водещите екипи могат, да са от демони и участници от деструктивни цивилизации. А те взаимодействат с човека при подходящи за тях условия. Често става въпрос за неосъзнато контактьорство, когато на човека му хрумват идеи, които не може да различи от своите. Искаме само да предупредим, че такива същности обичат, да използват илюзии, недомлъвки и изкривена информация. Ако човекът се стреми към светлината, а усеща връзка с тъмните светове, не бива изобщо да общува чрез канал. Ако устойчиво се държи доброжелателно към всички, могат да заменят екипа му с по-балансиран. Тогава и беседа с учителите, ще е по-дружелюбна и честна.
Ч.: Познавам хора, които опитват да печелят с канала. Каква е спецификата на такава работа?
А.Г.: Хората, избрали специализацията на проводник, са ценни на Земята. Усъвършенстването им в професията е повече хоризонтално, т.е. в пределите на сегашното ниво. Доста обичайна ситуация е, професионален проводник на високо въздействие, да е учител, развиващ се заедно с хората. Възможно е, да не му е първо въплъщение с такава задача. Възможно е, да е последно, а да има още едно въплъщение на Земята.
Връзките между човека и учителите, могат да са различни. Използване на канал за саморазвитие като професионален проводник, получавайки от хората материална компенсация, са разни видове отношения с учителската система.
При лична работа с учителите, възникват всестранни (широки) връзки. В отношенията се проявяват топли чувства: симпатия, доверие, привързаност, дружба, любов. Човекът получава препоръки за развитие. И ако ги следва, го подкрепят допълнително, развиват нови възможности.
В случаите на професионална помощ за хората, тогава се развива друг канал: тесен и плътен. Човекът става посредник между нивата: провежда високо въздействие, а получава материална компенсация. Такъв обмен е равностоен. Не възникват дългове на учителската система пред посредника. Не се предвижда допълнителна компенсация.
Проводник носещ полза за хората, има поддържан канал, но ако не се занимава сериозно с учителите, връзките са по-формални. Липсва пълно съответствие на проводника със световете, с които взаимодейства. И не предполага преход на ново ниво, след завършване на служенето.
Ч.: Как точно влияе получаването на материална компенсация върху връзката на проводника?
А.Г.: Високият жизнен ресурс създава силни връзки, мрежа между нивата. Проводник, работещ с голямо количество хора, изпълнява функции на център за връзка. В замяна, хората му дават земни блага. Получава се затворен цикъл на енергообмен, обилно използване на ресурси от второ-трето ниво, който може да прави проводника тежък: гаси частично осъзнатостта, заземява осезаемо. Затова е толкова важна работата за личното развитие, за да не заседне на едно място. Поради създадените мрежи с висок ресурс, за проводника е трудно, да прекрати такива връзки самостоятелно. За целта е необходима помощта на водачите му.
В процеса на личните практики с учителите, енергообменът развива връзки с чакрите от четвърта нагоре. Човекът укрепва отношения, връзки с нови нива, а това изгражда мост, по който може да премине, ако има такива стремежи.
Ч.: Т.е. да прекъсне сам дейността и да преразгледа живота си, няма да прекъсне връзката с този свят?
А.Г.: Слабите връзки човека може да прекъсва сам, но със здравите ще има затруднения. Необходима е помощта на учителите.
Ч.: А ако не взема нищо за работата си?
А.Г.: Работата е сложна, човекът трябва да се отблагодари на проводника. Иначе остава длъжник. Парите са най-достъпното заплащане за хората.
Ч.: Случват се доброволни пожертвания за проводника.
А.Г.: Да, ако подхожда на проводника, се случва. Но най-оптималният вариант е съгласуване на енергообмена, за да устройва всички. Това се отнася до всички жизнени сфери в нашето мироздание.
Енергообменът са процеси в душата на Бога. Тяхното течение, не винаги е разбираемо и контролирано. Договорите опитват да създадат ясни взаимодействия между душите, да са основани осъзнато и рационално. Ако енергообмена се остави на самотек, може да има изненада, колко странно се е получило без внимание. Случва се, някъде да икономисаш, дори да не обедняваш, а после губиш много и ценно. Бог сам решават и неговата логика е ясна само на него.
Ако условията за енергообмен са разбираеми и съгласувани между страните, може да се смята, че осъзнати, разумни фрагменти на Бога са се договорили и ще са удовлетворени. Това дава добър шанс, че висшата воля няма да се прояви по някакъв неочакван и неизгоден за някого начин. Това се отнася до обмена на ресурси, на всички нива. Ценността на услугите от проводника е субективна, това не е самун хляб, затова е важно постигане на съгласие между участниците, в това число, и на ниво душа.
Понякога при проводника може да дойдат хора, на които може да му се прииска, да им помогне безвъзмездно. Такова вдъхновение плащат с по-високо ниво. Това е добра компенсация, в такива случаи, може да се помага смело, според нуждата, без опасения за нарушен баланс. За такива взаимодействия следят учителите и помагат, енергообмена да е балансиран.
Ч.: А ако проводник пише публични послания? Нали съм отработила земните връзки преди отваряне на канала и не съм планирала да поддържам мрежа.
А.Г.: Ти си изградила всестранни връзки с висшите нива. Нямаш незавършени договори в земната цивилизация, които да те задържат тук. Докато провеждаше с послания настройки за новата мрежа, хората по малко, сами постигат пряко общуване с учители. И ще продължават, да се свързват, дори да престанеш, да пишеш послания. Тази мрежа е с други свойства: в нея, всички възли са самодостатъчни, защото хората, които я съставят, са с добри показатели за земното развитие.
Своите публични послания, йерархията за развитие плаща, влагайки в развитието на проводника, усилия и ресурси. Вдъхновението, което получаваш за беседите, създава регулярно течение на чист жизнен ресурс през телата ти. Всичко, което си могла, си го попила. Това ти помага, да разшириш възможностите си във възприемането на другите нива, повишавайки мощността на чакрите. Също така, научила си много неща, запознала си се с мнозина и си се сприятелила, за теб се грижат. Смяташ ли го за добра компенсация?
Ч.: Да. Имам много интересен, наситен живот, благодарение на всички вас. Доволна съм.
А.Г.: Но не на всички проводници е достатъчна подобна компенсация. Затова предлагат това, от което има нужда. Ако са материални блага за да работи, проводникът ги получава. Но поради включването в енергообмена на земните ресурси, възникват и земните връзки.
Ако хората приемат послания за саморазвитие и ги споделят публично, те си остават в рамките на личната работа с учителите, при това, връзки се развиват само с висшите нива. Искаме да отбележим, че този, който приема препоръки за себе си, следва да се вслушва внимателно в тях. Неизпълнението, независимо от знанието, поражда по-голяма отговорност, отколкото бездействието по незнание.
Ч.: Излиза, че преминаващите на ново ниво, не си струва, да са професионални проводници?
А.Г.: Добрият вариант е изграждане с учителите само на лични връзки, за да има по-малко поводи за препъване. Но има професионални проводници, които носят реална полза.
Ч.: Но създават връзки, които ги задържат тук?
А.Г.: Да.
Ч.: Какво могат да направят?
А.Г.: Обезателно да работят с високочестотни потоци в рамките на личните си практики. Да общуват с учителите по въпроси за собственото развитие и да следват препоръките. Личният прогрес е голямо основание, за да влагат учителите в човека сили и ресурси, По този начин укрепва разностранни връзки с висшите нива. Ако са ги укрепили достатъчно и човекът съответства на четиримерните честоти или на по-високи, ще помогнат на проводника, да излезе от земните мрежи и да направи преход.
Ч.: А защо не позволяват човек, да развие професионално канала, ако иска да е такъв живота му?
А.Г.: Това означава, че душата е планирала съвсем други задачи, но не си ги е спомнила и иска, да се отклони от тях. Затова и не я допускат.
Ч.: Предупреждавате ли желаещите да използват професионално канала?
А.Г.: Достъп до потоци от висшите нива, предполага повишена отговорност. Ако човекът не е сигурен, че неговото служене е, да е проводник, а не начин да печели за живота, най-добре, да не се захваща изобщо.
Обширната мрежа с други хора, може да претоварва проводника. Това ще се проявява в натежало съзнание, с умора от дейността, с разочарование, професионално прегаряне. Така се получава, поради недостатъчно активна работа над себе си и за укрепване на връзките с висшите нива. Този дисбаланс, може да се регулира с лични практики под ръководството на учителите, за да заздрави връзките, а тогава става и лесно поддържането на мрежата. Ако това не помогне, трябва да намали обема на дейността или да се откаже от нея.
Ч.: Правилно ли разбирам, че е трудно, да се измъкне от мрежата си професионалния проводник?
А.Г.: Проводникът ще трябва да съгласува с екипа си закриването на професионалната си дейност. Но времето може да не подходящо, а работата недовършена, затова, при такова сътрудничество, не винаги може, да се излезе бързо и просто. В канала на професионален проводник, се влагат много усилия и ресурси, той служи за еволюцията на цивилизацията. Затова наблягаме на факта, че проводникът е служене. А в служенето, се налага, да е гъвкав и търпелив с потребностите на всички участници.
Най-сложно е, излизането от собствените мрежи за тези, върху които се крепят духовни школи и общества. Те се свързват с постоянни клиенти, с предани ученици, с помощници и други участници в мрежата. Затова, към такава дейност, трябва да се подхожда пределно осъзнато.
И последно предупреждение: излезлият от баланс проводник, който взема несъгласувани с учителите решения, е способен да натрупа кармични дългове, които могат, да се закрият, само на Земята. Понеже е проводник на чужди ресурси, трябва да следва висшите препоръки. Новата отговорност предполага нови предизвикателства и ситуации, с които може, да не се справи, продължавайки земното си развитие.
Ч.: Надявам се, да не сте прекършили желанието на всички, които искат, да опитат, да са професионални проводници.
А.Г.: Предупредихме, че всичко е много по-сериозно, отколкото изглежда. В предстоящите няколко години, канали ще се активират в доста много хора. Затова е толкова важно, да се обсъди честно и подробно, какво да прави човека с новата си способност. Надяваме се, този разговор да изяснява много неща, а на негова основа, могат да задават на учителите уточняващи въпроси, за всяка лична ситуация.
Твоите покровители са одобрили осветяването на тази тема. Нашата команда не е от учители в пълния смисъл на думата, ние сме поканени специалисти-целители и сме малко по-встрани, затова не сме пристрастни. За теб също няма смисъл, да го правиш. Затова, нека темата да се лее през теб, нали душата ти има голям опит в работата на петмерен съдия. За теб не е сложно, да си спомниш основите на професионалните договорни отношения, в това число, и за провеждащите влияние.
Ч.: Това беше много сериозен разговор. Долавям, че нещо се промени във вас.
А.Г.: С теб общува старшия на групата ни, подкрепен от старейшините.
Ч.: Благодаря на старейшините за участието, присъствието им добавя основателност. Как да не продължа да пиша? Нали идва все по-нова информация, все по-интересна и важна.
А.Г.: Просто реагирай на ентусиазма, с който отговарят на въпросите ти (Усмивка). Ако получаваш обемни и интересни отговори, значи, учителите смятат, че ще са от полза, за някои от читателите ти.
Ч.: Добре, благодаря. До нови срещи.
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article11905-arkturianskaya-gruppa-usloviya-otkrytiya-kanala-sluzhenie-provodnikom-vliyaniya

Как да станем невидими за системата

Как да станем невидими за системата

Контактьор: architect

В ченълинга се използват два термина:
Земна система за развитие – формализиран разум, изпълняващ волята на висшите сили, ориентирани към еволюцията на цивилизацията.
Земна система за управление – всички участници, които имат власт и вземат решения на Земята: правителства, финансов елит и т.н.
Ч.: С кого разговарям?
Система за развитие: Говориш с разума на земната система за развитие, която управлява еволюцията на цивилизацията ви. Но също съм свързана с вселенската система за развитие – не съм отделена напълно. Между нас има постоянен обмен на информация. Затова, можеш да получаваш отговори на всяка от нас. Кой ще ти отговори, зависи от обхвата на въпроса. Но нивото ти е ограничено, затова получаваш отговори само в области, разрешени от наставниците ти.
Ч.: Имаш ли отношение към хрониките Акаша?
С.Р.: Това са просто библиотеки с данни на много нива. Имат си свои пазители. Имам достъп до тях, но функциите ми са други.
Ч.: А как си свързана с вселенската прогноза?
С.Р.: Прогнозата е част от вселенската система за развитие. Но прогнозирането е само една от функциите ѝ, има много други.
Ч.: Въпросът е следния. Държавното управление става все по-агресивно към обикновените хора. Как да станем невидими за системата?
С.Р.: Видимостта се поражда от тесните връзки с тази система. Те възникват при взаимодействие и създават зависимост. За да отговоря на въпроса, трябва да поясня тези зависимости на човека от системата, както и източването на личната му сила (жизнен ресурс) в полза на държавата. Но над правителствата на отделните страни има и по-глобални структури. Това са и международни сили за влияние, и егрегори и надегрегориални земни мегаструктури. Както разбираш, не всички са проявени физически, но всички създават връзки с човека и могат да му влияят.
Хората създават енергообмен със земната система за управление, когато ползват от благата ѝ. Мнозина са наясно, че този обмен е неравностоен, че земната система за управление е откровено деструктивна и се държи хищнически. Земните хора все повече не искат да ѝ дават ресурсите си, да жертват нещо за нея. Получава се остро отчуждение между управляващ елит и обикновените хора, все по-често се среща противодействие, а не сътрудничество. Но човекът не осъзнава напълно, доколко е интегриран в тази система. Не разбира, че ползва много неща, които не позволяват, да се избави от влиянието.
Хората живеещи активен обществен живот и взаимодействат с различни организации, както държавни, така и частни, не могат да са независими и невидими. И колкото е по-голямо взаимодействието, толкова е по-силна зависимостта.
Да разгледаме елемент от инфраструктурата на страната, като обществения транспорт. Човек плаща за него, но тези енергийни потоци са под максималното влияние на държавния егрегор. Нали, първоначалното проектиране, инвестиции, управление на строителството са на правителствените инстанции. Практически е невъзможно, да се отдели обществения транспорт от държавата.
Сега, на много хора по света, им се налага да показват документи за ваксинация, за да ползват обществен транспорт. Това е много показателно за зависимостта на човека от системата за управление: по същество, изисква допълнително заплащане за услугите си. И ако човека няма друг избор и се ваксинира, това е показател за неговата зависимост от властта.
Държавата притежава и сериозен контрол над пътища, мостове и т.н. Например, има правото да наказва за нарушение на правилата за движение по пътищата. Затова, дори собствен автомобил, не ви избавя от държавната зависимост – енергообмена продължава.
Ч.: Но някак трябва да се пътува?
С.Р.: Сега обсъждаме намаляване на контрола от системата над човека. Разбира се, за намаляване на зависимостта, е необходимо, да се откаже от възможностите, които предоставя. Невидимостта е липса на зависимост от потоците, които регулира системата, пряко или косвено. Невъзможен е максимален комфорт. Но за комфортът, управляващите инстанции назначава, все по-често, цена, която човека не иска да плаща.
Ч.: А в какво е нежеланието, да се пътува дори със своя кола?
С.Р.: Спомни си, колко ти е досадно, особено, ако си в задръстване. Този плътен трафик, действително, изтощава хората – жизненият им ресурс изтича в полза на паразитните структури. А те не биха възникнали, ако пътищата не са естествени места за разход на лична сила за емоции: бързане, напрежение, нетърпение, гняв и т.н. Помниш ли, как започват масово да натискат клаксони? Чрез подобни пикове в емоционалното напрежение, се предизвиква масово изливане на жизнен ресурс. Но силните паразитни структури са способни, не само да събират пасивно, но и провокират човека да излива.
Ч.: А на ненатоварени пътища?
С.Р.: Тогава не е много изтощаващо: свободно пътуване, а наоколо гора. Природата гаси деструктивните импулси, отнемащи лична сила от егрегорите на транспортната инфраструктура. Те са силни и агресивни, именно при силен трафик, особено, в градовете.
Ч.: Моля, дай определение за „управленска система“.
С.Р.: Нейната видима част се състои от всички, които са упълномощени да управляват. Но във вашия случай, са още и такива, които са прекалено агресивни и жадуват за власт и са се заели да управляват Земята. Хората са загубили контрол над управленската система, а тя се е превърнала в потисник. Текущата ви ситуация е ненормална. Хората не избират управниците си. Реалните кандидати, готови да отстояват интересите на гражданите, не попадат на избори. Определят ги тези, в чиито ръце е властта. Съответно, управляващите защитават интересите на тези, които са ги назначили и много често, са негативно настроени към обикновените хора. По този начин, управленската система на Земята, се е превърнала във враг. В ход е борба между хората и системата, излязла от контрол, макар, изначално, трябва да служи на обществото.
Ч.: Доколкото разбирам, системата е нещо по-вече от хората, които я управляват?
С.Р.: Да, системата е вече изградена, храни и се укрепва от жизнения ресурс на хората. И управляващи могат да се заменят, без големи щети. Потоците в системата постъпват по изградени магистрали. Дори да се поставят хора с принципиално различни идеи за управление, системата оказва силна съпротива. Става въпрос, не за отделни хора, а за жива мегаструктура с превъзхождаща воля, наситена с негативните емоции на хората. А за да се промени нещо към по-добро, е невъзможно по друг начин, освен с разруш