Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235275
Users Today : 2704
This Month : 83117
This Year : 372994
Views Today : 9134
Who's Online : 83

Разум съзнание и подсъзнание

Разум, съзнание и подсъзнание

Разум, съзнание и подсъзнание

Ще опитам да преведа няколко дилетантски съображения от областта на психиатрията. Защо? За разширяване на разбирането. Мнозина в живота си, си въобразяват, че се ръководят в живота си от съзнанието. Нещо повече, към съзнанието приравняват разума. Това е погрешна гледна точка и за съжаление, към нея се придържат не само обикновените хора, но и учените, забравяйки народния израз: „умът надскача разума“. Нали е очевидно, че човешкия разум не е цялото му съзнание. Защо да е очевидно? Защото много често извършва неосъзнати постъпки, без да се ръководи от каквато и да е логика. Такива, които никога не бихме измислили съзнателно. И не винаги са глупави тези действия, макар и да не са логични, просто, не са осъзнати. Но щом не са осъзнати, на какво са основани? На рефлексите? Не е задължително. Главният „недостатък“ на подсъзнателните постъпки е, че са неразбираеми за нас самите.
Съзнанието не е целият човешки разум, а само негова част. Съществува още нещо, помагащо за решаването на много проблеми, особено творческите. Това „нещо“ е известно от много отдавна, но и до сега е невъзможно да се отговори еднозначно, какво представлява, и къде се намира. В древна Индия, това „нещо“ са го наричали „дълбокото сърце“, в наше време, го наричат подсъзнание. Българският психотерапевт Г. Свещаров казва: „Човешката психика за учените е нещо като айсберг. Ако видимата част е осъзнатата ни дейност, много по-голямата подводна част се намира в сферата на подсъзнанието“.
Съзнанието е логическо-цифров инструмент, научно, аналитично мислене. Това е „мъжки“ тип мислене: последователно, етапно, многостъпално, притеглено, „спокойно“.
Подсъзнанието е скрит инструмент, не осъзнаван, интуитивно мислене. Това е „женски“ тип мислене: образен, художествен, обобщаващ, безотчетен, „емоционален“.
Разумът е съчетание на съзнание и подсъзнание. Те не са изолирани едно от друго, свързани са тясно в единно цяло – разума.
Съзнанието е по-скоро „телесно“ (опитва да удовлетвори физиологическите потребности).
Подсъзнанието е по-скоро „духовно“ (опитва да удовлетвори духовните потребности).
Малка забележка. Днешното понятие за духовност е безпределно опростено и профанирано. Обвързването на духовността и вярата в християнския бог, е отказване от интуицията и усещането на много хора. Духовността не зависи нито от вероизповеданието, нито от образованието, нито от някакви „свръхестествени“ човешки качества. Главното е, какво има вътре в теб.
Игор Талков, християнин по форма, пееше забележителни песни за руските хора. В тях и до сега живее душата му. Жалко, че такива хора са много малко. Най-добрите винаги умират рано.
Между другото, цялата жизнена дейност на организма се управлява и контролира именно от подсъзнанието чрез генетическия източник на информация (генетиката и жизнената дейност на организма са доста тясно свързани). Съзнанието не може да управлява функциите: честота на сърцебиенето, интензивност на „вдишване/издишване“, количеството преработвана кръв в черния дроб и т.н. Нещо повече, не се и замисляме, колко често да подменяме клетките на кожата, как трябва да зарасне рана, кога да забавим бързото бягане, колко бързо да растат косите и ноктите, кога точно да се изхвърлят от организма „шлаките“. Сам по себе си организмът не може да решава тези задачи, без съответните команди. Тези сфери от дейността на организма, се ръководят именно от подсъзнанието, а не от съзнанието, тъй като не го осъзнаваме. Например, не осъзнаваме, как точно бие сърцето ни, не му изпращаме съзнателни команди. Но то не работи „само по себе си“. Ръководи го подсъзнанието.
Една от функциите на съзнанието се състои в ориентацията на човека „тук и сега“, в конкретния момент. Всеки ден взема стотици решения след анализ. Но е неспособно да управлява цялата жизнена дейност. А още по-малко подсъзнанието, за което имаме много слаба представа.
В отделни случаи, предназначението на съзнанието и подсъзнанието съвпада. Главното, изглежда, е поддържане на жизнените функции в организма. Но пътищата за постигане на тази цел, се различават доста съществено. Съзнанието и подсъзнанието, макар да принадлежат на конкретен човек, се развиват крайно неравномерно, с разлика във времето. Установено е, че подсъзнанието при човека приключва развитието си към 5 – 6 година. Към този период, съзнанието едва започва да се формира (едва след този период, започваме да осъзнаваме, малко или много, живота си), а неговото развитие приключва някъде към 18-та година. Именно затова, едва след тази възраст е официално разрешено на младите хора, да купуват спиртни напитки и цигари. Предполага се, че са наясно с всичко. Следва развитие на човека като единно цяло – лични качества и трупане на жизнен опит, „производното на грешките“.
За съжаление, пълноценно сътрудничество между съзнание и подсъзнание при съвременния човек, сега не се наблюдава. Да, някога не е било така. Подсъзнанието е първоначалното, естествено, истинско природно творение. Съзнанието е нещо изкуствено, лишено от традиции, загрижено изключително да обезпечи телесната си обвивка с всички възможни блага. Изглежда на пръв поглед, че нищо не пречи на съзнанието и подсъзнанието да работят заедно. Нали и двете са еднакво „заинтересовани“ от успеха и процъфтяването на общия носител, т.е. на човека. Значи, са длъжни и могат да се допълват органично, създавайки единно цяло – разума. Да, така би трябвало да бъде, но не се получава. Съзнанието предявява прекалено високи изисквания към подсъзнанието и иска да управлява в ежедневието. Подсъзнанието, на свой ред, не допуска до съзнанието ценния опит на предишните поколения, оставило е само няколко страници от Книгата за Природата. Човекът е станал слепец в най-пряк смисъл на думата. Разучил се да вижда пълноценно света. Разучил се да разбира. Нещо повече, подсъзнанието съществено е ограничило диапазона на получаваната информации по всички канали за съзнанието.
Съзнанието прогресира, развива се от поколение към поколение, но, също така, „прогресивно“ губи връзката с подсъзнанието. Деградира, т.е. губи обхвата на външните събития и хората престават да разбират Природата, все повече и повече затъвайки в създадения от тях изкуствен свят. И макар съзнанието някак да „арендова“ от подсъзнанието незначително количество информация, все пак е неспособно да „вижда в пълен обем“, тъй като вниманието е съсредоточено само към един „канал“. Става въпрос за „Безсъзнателният човешки ум вижда правилно, дори когато съзнателният ум е сляп и безсилен“. (Карл Густав Юнг).
Подсъзнанието е способно да възприема информация, едновременно по много „канали“, в много по-широк диапазон. С това е заето денонощно, освен че управлява жизнената дейност на организма. Но, една от главното отличия между съзнание и подсъзнанието е в интензивността при използване на паметта. При самостоятелно решение, съзнанието, в най- добрия случай, се основава на 1-2% информация. Тъй че, няма нищо удивително, че при практическата си дейност, човека допуска много нелепи грешки.
Съзнанието е ЗНАНИЕ.
Подсъзнанието е ИНТУИЦИЯ.
ЗНАНИЕТО и ИНТУИЦИЯТА са РАЗБИРАНЕ.
Съвременния човек знае много неща, но много малко разбира.
„Животът е постоянен процес на възраждане. Жизнената трагедия при повечето от нас е, че умираме, така и не успели да се родим напълно“ (Ерих Фром).
Сега да опитаме да вникнем в еднаквата ценност на съзнанието и подсъзнанието. Да отбележа още веднъж, че не съществува нищо по-нелепо от въпроса „Какво е първично, а какво вторично?“. Никое, тъй като съзнанието и подсъзнанието не са породени едно от друго. В света на ПЪРВООСНОВИТЕ няма нищо „първично“ и „вторично“. Друго нещо е, например, тестото и мекиците. В този случай, всичко е ясно: щом мекиците са направени от тесто, тесто е първично, а мекиците – вторични. Правилно е да се зададе въпроса: „Кое е насочваното, и кое насочва?“.
Има насочвано и насочващо, но това не означава, че насочваното трябва да изпълнява сляпо, а насочващото е суров надзирател. Насочващото координира, но не е господар, а сътрудник.
Подсъзнанието е насочващо (водещо).
Съзнанието е насочвано (водено).
Разбира се, не бива да се омаловажава значението на съзнанието или на подсъзнанието в ежедневието на човека. Необходимо ни е и едното, и другото. Ориентацията в жизненото пространство е непрекъснат, многопластов и много сложен процес, в който вземат участие и съзнанието, и подсъзнанието. Но съвсем не са равноценни, т.е. не са взаимозаменяеми. И сами по себе си, без сътрудничество, не са в състояние да създадат пълноценен човек. Работата е там, че човека е загубил изключително много от предишните си умения. А какво е постигнал в замяна? Както вече отбелязах – нищо.
Древния човек, в симбиоза с Природата, е виждал света много по-обстойно от съвременния.
Като равносметка, ми се иска да изтъкна, че най-голямата ни загуба е прекъснатите канали с Рода и роднините, пребиваващи в света Нав.
А нашите предци, не само са познавали добре света Прав, но са могли да го посещават, когато е необходимо.
Прав е света на Боговете, обединяващ Яв (явен, видим свят) и Нав (света на умрелите)
Подобно на разума, обединяващ съзнанието и подсъзнанието, Прав обединява Яв и Нав, които са единно цяло, а разделението им е формално…
В Природата не съществуват преки пътища към крайната точка в ада или рая, както учат много лъжерелигии…
В Природата – всичко се движи в кръг, в покоя на вечното движение:
Вселената се върти около Сварога, галактики, звезди и планети се въртят… Зимата винаги сменя лятото. Нощта винаги сменя деня…
По същия начин, човешката душа е във вечно движение между Яв и Нав.
Игор Вялов
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/razum_soznanie_i_podsoznanie/2019-04-11-66600
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: