Брояч от 3.2006г.
5527522
Users Today : 20
This Month : 5434
This Year : 51359
Views Today : 76
Who's Online : 2
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Минимума който трябва да знаете за живота

Минимума, който трябва да знаете за живота

Минимума, който трябва да знаете за живота
Ким Майкълс

1. Разбиране, защо имате нужда от отговори
Тази книга e за хора, които търсят отговори на фундаментални въпроси за живота. Защо имат нужда от отговори? Има две основни причини:
• Търсите духовното, в смисъл, че имате вътрешна потребност от отговори, за да разширите разбирането за себе си и живота.
• Не сте доволни от обстоятелствата в живота си и искате да се научите как да променяте тези обстоятелства.
Първата причина може да изглежда по-философска, докато втората е по-практична. В действителност, и двете причини имат един подтик, а именно усещането, че трябва да има нещо повече в живота, което ви кара да искате подобряване преживяването на живота. Точно какъв е жизнения ви опит?
Представете си двама души, които са в много подобни външни обстоятелства, такива като загуба на работа и поставени пред необходимостта от промяна на кариерата. Единият реагира като жертва и обвинява работодателя, късмета, съдбата или Бог. Този човек върви по спирала надолу и по-късно гледа на тази ситуация като нещото, което е разрушило живота му. Другият приема ситуацията като позвъняване за събуждане и възможност да премисли живота си и да направи някои промени. Тази личност по-късно гледа назад към ситуацията като най-доброто нещо, което му се е случило някога, защото е породило промяна, която е насочила неговия или нейния живот в по-добра посока.
И двамата са пред подобни обстоятелства, при все, че тяхното вътрешно преживяване е почти диаметрално противоположно. Вашите вътрешни обстоятелства – начина, по който гледате и реагирате на външни обстоятелства – оформят жизнения ви опит. И все пак, как е възможно двама души да преживяват едни и същи външни обстоятелства, като единият има позитивен жизнен опит, а другия негативен жизнен опит? Причината е, че двамата са реагирали различно на външните обстоятелства. Каква е причината единия да има негативен жизнен опит, а другия е успял да обърне същите обстоятелства в позитивен жизнен опит? Възможно ли е единият да е разбрал нещо, което другия не е знаел? И поради това прозрение, той или тя е могъл да избере по-добър жизнен опит? Единият човек е успял да управлява своя жизнен опит, докато другия е станал жертва?
Сега ни става ясно защо хората търсят отговори на фундаментални въпроси за живота – те искат да подобрят своя жизнен опит! Каква е връзката на това с причините споменати по-горе:
Имате вродена потребност да откривате отговори. Намирате смисъл да знаете повече за себе си и за живота. Знанието, кой си и защо си тук, може да ти даде по-дълбоко усещане за цел. Животът придобива по-дълбок смисъл и също така виждате определена посока в собствения си живот. Това очевидно подобрява жизнения ви опит, дори нищо да не се е променило във външните обстоятелства.
Искате да подобрите външните си обстоятелства. Когато знаете повече за себе си, за живота и за това как си взаимодействате с живота, можете да придобиете сила да направите позитивни промени на вашите външни обстоятелства. Това очевидно ще подобри жизнения ви опит.
Имайки това предвид, нека да погледнем, какво трябва да знаете, преди да започнете да променяте жизнения си опит.
2. Разбиране на борбата за свобода
Историята на човечеството може да се разглежда като непрекъсната борба за свобода, свобода от страдания, ограничения, бедност, празнота или всички възможни проблеми възникващи пред хората. Основният аспект на тази борба е превъзмогване на невежеството. Обитателите на пещерите били много ограничени във възможностите за подобряване на условията им, тъй като са имали много ограничено знание за себе си и материалната вселена. Не са знаели достатъчно за законите на природата, за да променят своите външни обстоятелства така, както съвременните хора са го направили. Нито са знаели достатъчно за своите собствени души, за да променят начина, по който са реагирали на живота, така както съвременните хора имат възможността да го правят.
Необходимо е подобряване, както на вътрешните, така и на външните обстоятелства и разширяване на разбирането за себе си, и на живота като цяло. Това е истина и на колективно и на индивидуално ниво. Ако искате да подобрите своя личен жизнен опит, трябва да тръгнете да търсите по-голямо разбиране. Трябва да се запознаете със знанията, които са налични в съвременния свят, знания, които просто не ги е имало в миналото.
Помислете само, колко сте щастливи да живеете във време, когато толкова много информация е налична и достъпна, отколкото когато и да било преди в писаната история. Действително, вие живеете във време, когато всеки, който желае може да намери достатъчна информация и практически инструменти, систематично да променя своя жизнен опит, да стане това, което иска да бъде. Тази книга е опит, да осигури тази информация в много сбита форма, но има много други по-обширни източници.
Логичен е въпроса, защо не ви е била дадена тази информация докато сте пораствали? Защо не сте били научени как да управлявате жизнения си опит, ако това наистина е възможно? Защо човечеството се бори от хилядолетия с човешките ограничения, подтисничество и страдания? Защо животът ви е борба за постигане на лична свобода от външни и вътрешни ограничения? Логичният отговор е, има сили – и вътре и извън вас – които не искат да имате знания.
Един кратък поглед към историята показва – съществуват външни сили във формата на диктатори и режими (дори политически, религиозни и научни институции), които агресивно са се опитвали да ограничават знанието и да не го дават на основното население. Като очевиден пример – една религиозна институция е държала интелектуалния живот на Европа в желязна хватка, и е създала, така наречената тъмна епоха. Мотив за криенето на знанията е възможността, индивидуално и колективно, хората да бъдат контролирани. Контролирането на хора с физически средства е прекалено очевидно и води до бунтове. Много по-ефективно е да се контролират умовете им. Ако хората не познават по-доброто, може да не осъзнават, че са подтискани или да не знаят как да постигнат свободата.
Заключението е ясно. Ако някой иска да ви контролира, той трябва да пречи да узнаете, че можете да се освободите от контрола му. Коя е информацията, която може да ви помогне да преодолеете всички форми на контрол върху умовете? Това е знанието, че вашият жизнен опит НЕ Е автоматичен продукт на външните обстоятелства. Действително, чрез получаване на по-голямо разбиране за това, кои сте, и от къде идвате, добивате сила за да поемете контрола върху своя живот. Имате възможност да избирате своя жизнен опит, вместо да се оставите на външните обстоятелства и вашата собствена психология да ви контролират.
Ако може живота се разглежда като борба за свобода, сега вече осъзнаваме, че ключа за свободата е разбирането. Истината ще ви направи свободни, защото когато знаете, кои сте, и как работи света, можете да правите по-добри избори. Тази книга е предназначена да ви помогне да започнете да управлявате своя жизнен опит. Тя ще ви даде пълната истина в концентрирана форма. Все пак, тази истина ще бъде дадена постепенно, за да се избегне взривяването на умовете ви. Така че, нека да започнем с разглеждането важността на избора.
3. Минимума, който трябва да знаете за избора
Главното послание на всички истински духовни учители е: МОЖЕТЕ ДА ПРОМЕНИТЕ СВОЯ ЖИВОТ! Какво е нужно затова? Алберт Айнщайн е казал: „Безумие е да правите едно и също, а да очаквате различен резултат”. Ако искате живота ви да се промени, трябва нещо да промените. Ако продължавате да правите едни и същи неща, как тогава животът ви може да се промени?
Има два основни подхода към живота. Тези, които постоянно правят едно и също, и живеят с мечтата, че някога късметът, съдбата, вълшебството или божеството ще промени живота им. И тези, които осъзнават, че ако искат живота им да се промени, трябва активно да правят нещо друго за да предизвикат промените. Трябва да започнат с това, което е във възможностите им да променят.
Всички истински духовни учители говорят за вечния закон, че не можете да промените живота си, без да промените себе си. За да промените външната ситуация, трябва да сте готови да промените вътрешната. Трябва да пожелаете да погледнете в огледалото. Трябва да сте готови да намерите и премахнете гредата от собственото си око.
За да промените живота си, трябва да осъзнаете могъществото на свободната воля. Трябва да направите избор, за да промените съществуващата ситуация. Трябва да предпочетете нарастването на комфортта. Трябва да предпочетете живота пред смъртта. Животът е процес на постоянен избор и само вие можете да вземете решения, с които да промените живота си.
Избирате постоянно и никога не можете да избягате от отговорността да правите избори. Може да престанете да вземате решения, но за да го направите, трябва да вземете такова решение. Може да позволите други хора или учреждения да вземат решение вместо вас, но и за това трябва да вземете това решение. И можете да поддържате това състояние, само като продължавате да вземате решение, да не вземате решение.
Решението да не вземате решение ви прави духовно мъртви. Може да продължавате да сте физически живи, но в същото време сте духовно мъртви. Не можете да оставате духовно живи, ако не правите избор. Животът е избор. Животът е избор да бъдете повече. Смъртта е избор да бъдете по-малко.
Избор не се прави на празно място. Всички избори имат последствия. Да сте духовно мъртви не ви прави неосъзнаващи. Това не ви предпазва от последствията, независимо от това, кой прави избора. Съотношението е просто. Или правите свои собствени избори или позволявате да ги прави някой друг вместо вас. Във всички случаи, за вас са последствията. Само ако вземате собствени решения, може да влияете на последствията.
Има два типа последствия. Едните последствия ви ограничават и оказват отрицателно въздействие на жизнения ви опит. Другите ви освобождават и обогатяват жизнения ви опит. Последствията правят живота ви повече или по-малко.
Ограничаващите последствия са резултат от избори, основани на непълно или неправилно знание. Освобождаващите последствия са основани на пълно разбиране. Истината ще ви освободи да бъдете повече. Недостатъчната истина ще ви ограничи и ще превърне живота ви в борба.
Промяната трябва да започне с желание за промяна и уравнението е елементарно. Трябва да пожелаете промените толкова силно, че да сте готови да достигнете до по-високо разбиране, което да предизвика тези промени. Какво е нужно за да стигнете до този момент? За това може да ви помогне знанието за възможните варианти.
4. Минимума, който трябва да знаете за възможните варианти
Имате избор между два основни варианта. Животът ви може да бъде възходяща спирала, постоянно разширяващ се жизнен опит, който води до по-нататъшно развитие, щастие и душевно спокойствие. Или животът ви може да бъде низходяща спирала, ограничаваща жизнения ви опит, водеща до липса на елементарни неща, до разочарования, до страх, гняв и усещането за борба. Разликата е във изборите, които правите. Въпросът е в това – съзнателни или несъзнателни решения вземате.
Ако правите избори, основани на непълно разбиране, изпитвате ограничаващи следствия. Сблъсквайки се с тези последствия, вероятно ще направите други неосъзнати избори и това ще доведе до още ограничаващи следствия. Ако това продължава дълго време, може да доведе до убеждението, че всички възможни варианти водят до ограничаващи следствия. Това е състояние на невежество, на духовна слепота. Възприето като крайност ви кара да се чувствате, че нямате никакви възможности за избор, никакви варианти в живота. Това е състояние на духовно безсилие, на духовна смърт.
Изборите основани на невежеството, водят до още повече невежество и това е низходящата, самоподдържаща се спирала и може да бъде прекъсната само с волево усилие. Трябва да решите да си върнете властта и да правите съзнателни избори. Само когато правите съзнателни избори, можете да избегнете невежеството и духовната смърт.
Ако сте обхванати в низходяща спирала е необходимо усилие за да се измъкнете на свобода. Не можете да преодолеете такава спирала, като прилагате един и същ подход към живота, който ви е вкарал в тази спирала. Не можете да решите проблема с това състояние на съзнанието, което е създало проблема. Затова трябва да поискате да промените нещо.
Ако животът ви трябва да бъде променен, трябва да имате готовност за това. Трябва да промените отношението и подхода си към живота. Трябва да сте готови да стигнете до разбиране, което нямате в момента. „Стремете се с цялото си същество към разбиране”.
За да промените живота си, трябва да се научите да правите съзнателни избори, водещи до освобождаващи последствия. Такива избори са основани на по-високо разбиране на живота, за да намерите това разбиране, трябва да излезете извън своите сегашни знания и убеждения, зад предела на сегашната си ментална конструкция.
Ако хората не могат да се измъкнат на свобода от низходящата спирала, за това може да има само една причина. Станали са ментално или емоционално привързани към някаква конкретна система от вярвания или представа за света и не желаят да погледнат отвъд съществуващата ментална конструкция, за да намерят по-високо разбиране. Тази привързаност към днешните вярвания, отказът да бъде изоставен менталния затвор, е главния фактор, който задържа много хора в капана на еднообразното, механично повторение на борба и страдание.
Ключът към целият прогрес, който се наблюдава в човешката история е, че във всяко поколение има хора, които искат да постигнат по-високо разбиране за живота, искат да мислят по-широко от менталните ограничения. Обаче, във всяко поколение, повечето хора се отказват да изоставят своя ментален затвор. Затова, първият избор, който трябва да направите по пътя към по-високото разбиране на живота, е желанието да гледате отвъд умствените си ограничения. Трябва да решите да намерите разбиране, което да излиза извън пределите на сегашните ви убеждения. Трябва да сте готови да стигнете до истината, която ще ви направи свободни.
За да започнете процеса на съзнателно избиране, трябва да разберете, че не правите избора си на празно място. Всеки направен избор е отражение на сегашното състояние на съзнанието ви. Изборът е израз на това, какъв се виждате, как си представяте света и отношението ви към него. Общата ви представа за света, основната ви парадигма, сте я изграждали за продължителен период от време и върху този процес са повлияли много идеи, някои от които ограничени и погрешни. Ключът към промяната в живота ви е откриването на грешните идеи и замяната им с по-високо разбиране. Ако хората не са в състояние да подобрят живота си, това ВИНАГИ е защото са се вкопчили в ограничена или грешна идея и отказват да я подложат на съмнение.
Вероятно са били програмирани да се страхуват, че ще се случи нещо „лошо”, ако подложат на съмнение „непогрешимостта” на някоя догма. Или вероятно, са попаднали под изкушението на гордостта, че вярата им е най-висшата – абсолютната истина и затова няма нужда да се подлага на съмнение.
Уравнението е много просто. На всеки въпрос, който можете да си зададете, има отговор, който ще разшири разбирането ви за съответната тема. На някои въпроси няма преки отговори, защото са формулирани поради непълни знания. Дори на такива въпроси има отговори, които да разширят разбирането ви и по този начин да можете да зададете по-добри въпроси. Ако имате въпрос и не сте намерили отговора, може да има само едно обяснение. Не сте търсили там където трябва, не сте попитали с нужната настройка на ума.
Причина за това е, че сте ограничили ума си в ментални рамки, които често се определят от външни вярвания. Докато не се откажете да търсите отговора вътре в тези рамки сте в задънена улица, в духовен капан. Не сте в състояние да избегнете това безсилие, докато не се решите да потърсите отговора извън тези вярвания.
5. Минимума, който трябва да знаете, къде можете да намерите нужните отговори
Главният проблем, който препятства прогреса на човечеството, се състои в мисленото и емоционално привързване на хората към сегашните си представи за света и отказа да ги подложат на съмнение или да ги заменят с по-високо разбиране. Това може да доведе хора и организации до консерватизъм, до липса на гъвкавост, до отказ да се стремят към истината, която ще ги направи свободни. При повечето хора има определени любими убеждения, представи, определени ментални „свещени крави”, които не се пипат, най-често защото хората предполагат, че представляват абсолютно доказана истина.
Това неизбежно ви поставя в нагласа, която препятства търсенето на отговорите, които ще разширят възприятието ви на живота. Съотношението е просто. Или ще прекарате целия си живот в защитаване на някаква система от убеждения, като прекъснете разширяването на разбирането си за живота? Или ще прекарате живот, в който честно и искрено търсите разбиране, дори ако трябва да преминете отвъд разбиранията приети от обществото? Невъзможно е да правите и едното, и другото. Или ограничавате разума си, или му позволявате да се движи свободно.
Непрекъснатото израстване е закон на живота. Живеете във Вселена на безкрайни възможности, в която няма абсолютни граници. Ако допуснете да попаднете в капана на старото мислене, че някаква идея е абсолютна и безгрешна истина, тази идея формира стена около разума ви. Вижте историята и ще се убедите, че нито една идея (каквато и да е по природа – религиозна, политическа или научна) не е издържала изпитанието на времето. Причината е, дори и с нежелание, все пак, човечеството се занимава с търсенето на по-високо разбиране. Когато това разбиране е постигнато, могат да се формулират много по-добри въпроси, което води и до добри отговори. Така, с времето, произволна идея се заменя с нова идея, която да носи по-голям смисъл и практическо приложение.
Ако се вкопчвате в идеята, която е натрупала прах през времето, ще се отделите от потока на живота. От свобода ви лишават идеи, които отказвате да подложите на съмнение, те ограничават приемането в живота ви. Когато хората се чувстват безсилни, все едно нямат никакъв избор в живота си, това ВИНАГИ е, защото отказват да подлагат на съмнение определени „непогрешими” убеждения.
Съзнанието в духовна смърт е втвърдено, защото е основано на отказ да подложи на съмнение представите си за света, парадигмите си. Това води до умствено замръзване. Много хора, дори много организации, се посвещават на защитата на определени ограничени системи от убеждения, вместо да търсят истината, която ще ги освободи от заблудите им или наследените ограничения.
Първият избор, пред който заставате: „действително ли искам да променя живота си?” Ако отговорът е „да”, тогава трябва да си признаете факта, че за да промените живота си, трябва да достигнете до по-високо разбиране за него. За да намерите това разбиране, трябва да имате желание да надскочите сегашните си ментални ограничения. Трябва да сте готови да подложите на съмнение своите неоспорими вярвания и парадигми.
Уравнението е просто. Ако днешната ви система от убеждения и представи за света ви дава разбиране, как да промените живота си, вече бихте имали това разбиране и живота ви би се променил. Самият факт, че искате да промените живота си показва, че не разбирате нещо и имате нужда от промяна. Така единственото възможно логическо заключение е: за да намерите нещо, което го нямате във вас, трябва да търсите извън. Трябва да дадете възможност за разширение на съзнанието, достигайки до по-високо разбиране, което да ви освободи от съществуващите ограничения.
Вечният закон: когато ученикът е готов, се появява учителят. Ако молите за по-високо разбиране, ВИНАГИ ще получавате такова. Въпросът е – ще можете ли да признаете учителя, да признаете новото разбиране? Отговорът зависи от гъвкавостта на ума ви, привързани ли сте към вече приетото или имате желание да го преразгледате.
Само вие можете да решите, искате ли да продължавате да правите неосъзнати избори или ще отворите разума си и ще започнете да правите съзнателни избори. Благословени са кротките. Благословени са тези с гъвкави умове – които не смятат, че знаят всичко – защото те трябва да наследят Земята.
Имате два варианта. Животът ви може да бъде или във възходяща, или в низходяща спирала. Ако не осъзнавате какви избори правите, животът ви е в низходяща спирала, която води от криза в криза. Какво е нужно за да стигнете до момента, когато желанието ви за промени стане толкова силно, че да бъдете готови да отворите разума си за по-високо разбиране, което да доведе до промени? За много хора е нужна толкова сериозна криза, че достигат до предел. Неочаквано разбират: „Не мога повече да продължавам така, трябва нещо да се промени!”
Обаче достигането до криза не е единствения начин да се промените. Можете във всеки един момент да вземете съзнателно решение, да започнете да търсите по-високо разбиране на живота, така ще разберете, как да правите по-добри избори, как да правите съзнателен избор. Теоретически, можете да го направите веднага. Но готови ли сте да направите този избор?
Какво определя готовността? Това е баланса между желанието за промяна и желанието да се държите за съществуващите вярвания и подходи към живота. За да се промените, желанието ви за промяна трябва да е по-голямо от страха, че ще загубите нещо ценно. За да стигнете до тази точка е полезно да разбирате в какво се състои щастието.
6. Минимума, който трябва да знаете за щастието
Какво искате в действителност от живота? Повечето хора биха казали, че искат щастие. Обаче, ако ги попиташ, как могат да постигнат щастието, най-често описват редица външни условия, удовлетворяването на които ще ги направи щастливи. „Ако имах това и онова, и още нещо, ще съм щастлив”. Проблемът при такъв начин на разсъждение или липса на разсъждение е, че поставя щастието ви в зависимост от някакви външни условия, които много трудно се поддават на контрол.
Твърдението, че щастието е резултат от външни условия, и че ако имате желаните неща, ще сте щастливи, е лъжа. Тази лъжа е програмирана в умовете ви от тези, които искат да ви продадат нещо или да ви контролират. „Ако купите продукта ни ще бъдете щастлив.” „Ако следвате религията ми или политическата система, ще сте щастливи.” „Следвайте ме и аз ще ви заведа в рая (на Земята или някъде другаде)”.
Някои от тези хора могат да имат и добри намерения, но тяхното намерение да ви направят щастливи е основано на фундаментално неразбиране на причините за щастието. Какво е това щастие? Това е чувство, което живее във вас, състояние на разума. Къде е логиката да приемете, че вътрешното състояние – състояние, което се ражда във вашия разум – е продукт на нещо извън ума ви?
Слънцето е способно да произвежда светлина благодарение на вътрешните си процеси. То няма нужда от нищо извън себе си за да произвежда светлина. Вашият разум има потенциала да стане слънце, да започне да излъчва щастие, мир и любов, също както слънцето излъчва светлина.
Настроили са ви да мислите, че има логика във възможността щастието да дойде отвън. Програмирането е толкова фино и убедително, че повечето хора не са си направили никога труда да се вгледат внимателно в тази логика. В резултат на това продължават живота си, преследвайки химера. През целия си живот са погълнати от безкрайното преследване на външните условия, които както се предполага, трябва да дадат вътрешното състояние на щастие.
Някои успяват да създадат ред условия, които би трябвало да ги направят щастливи. Обаче, когато осъзнаят, че все още не се чувстват щастливи, стигат до извода, че им трябва още нещо или имат нужда от по-голямо количество от това, което вече имат – повече пари, повече имущество, повече секс или каквото и да е там. Но нима е логично, ако нещо не ви прави щастливи, имайки го в по-голямо количество, дали е възможно тогава да сте щастливи?
Ако сте жертва на такава ситуация, приличате на магарето, което се стреми да стигне до моркова, който е завързан за него пред муцуната му. Стремейки се към моркова, само го бута още по-напред. Може да прекарате остатъка от живота си, преследвайки невъзможната мечта да постигнете щастието с външни условия или да потърсите друг подход. Може да решите да потърсите по-високо разбиране за щастието и как да го постигнете.
Може да започнете като наблюдавате тези, които вече са го постигнали. Тези хора са достигнали до точката, от която са се отказали да търсят щастие извън себе си. Разбрали са, че щом щастието е вътрешно състояние, то може да бъде намерено само вътре, в самите себе си. Това отново ни връща на избора и стигаме до потресаващо заключение: ЩАСТИЕТО Е В ИЗБОРА!
Сигурен съм, че са ви програмирали да отхвърлите тази идея. Настроили са ви на убеждението, че не можете да се направите сами щастливи, че е нужно още нещо извън вас самите. Така ли е в действителност? И ще се намери ли смелост във вас да разгледате този въпрос? Ако отговора ви е да, трябва да започнете с разбирането на отношенията си със Вселената, в която живеете.
7. Минимума, който трябва да знаете за Вселената
Погледнете от друга страна на казаното от Алберт Айнщайн: „Безумие е да правите едни и същи неща, а да очаквате различен резултат”. Като учен, Айнщайн е разбрал фундаментален закон на природата, закон, който Исус е изказал по следния начин: „Затова постъпвайте с другите така, както искате да постъпват с вас”. Също така е казал: „Не съдете за да не бъдете съдени. Защото както съдите, така и вас ще съдят, с каквато мярка мерите, с такава ще ви отмерят”. Какво е казал Исус в действителност? Казал е същото като Айнщайн, но с други думи.
Всички духовни учители са твърдели едно и също, ясно послание: ВСЕЛЕНАТА Е ОГЛЕДАЛО! Каквото и да изпратите, неизбежно ще се върне при вас от космическото огледало. Щом продължавате да изпращате едно и също, да използвате един и същи подход към живота – какво очаквате да отразява космическото огледало?
Представете си човек, който стои пред истинско огледало с нещастно изражение на лицето. Питате го защо и той ви обяснява, че много време стои пред огледалото и очаква образа в него да му се усмихне. А вие му обяснявате: „Ако искаш образа да ти се усмихне, първо му се усмихни ти!” А той отговаря: „Глупости! Не мога да се усмихвам на огледало без причина, и не мога да имам докато то не ми се усмихне”.
Очевидно сте помислили, че този човек е откачен. Но нима не е безумие, че толкова много хора използват същият подход към живота? Искат да бъдат щастливи, но си мислят, че зависят от някакви външни условия, за да бъдат щастливи. Затова продължават да правят едно и също, като очакват живота да ги направи щастливи. Обаче, как космическото огледало може да отрази обратно изобилния живот, ако не му изпращат осъзнаване на изобилие?
Повечето хора знаят Златното правило и ще кажат, че са съгласни с него. Но така или иначе, не могат да постъпват в съответствие с него. Продължават да изискват другите хора да се отнасят добре с тях, преди да започнат те да го правят. Очакват животът да се отнася добре с тях, преди да изпратят вибрацията на щастието.
Уравнението е просто. Ако продължавате да правите едни и същи неща, ако продължавате да използвате един и същ подход към живота – животът ви не може да се промени. Ако искате да се промени животът ви, трябва ДА ЗАПОЧНЕТЕ СЪС СЕБЕ СИ! Само тогава космическото огледало ще отрази друг образ.
Ако погледнете честно на света, ще видите, че повечето хора сега са в капана на тази форма на безумие и очакват света да се промени без те да направят опит сами да се променят. Посланията на всички истински духовни учения и всички начини за самоусъвършенстване в психологията сочат, че има алтернатива на този подход.
Независимо, колко трудна ви се струва ситуацията, винаги има нещо, което може да се направи за нейното подобряване. Може да ви се струва, че сте обкръжени от обстоятелства, които не можете да промените и действително, в много от случаите нямате непосредствен контрол над определени външни обстоятелства. И все пак няма такава ситуация, в която да нямате абсолютно никакви възможности да промените някои от аспектите на ситуацията.
Това ни насочва към другата огромна лъжа, в която са ви заставили да повярвате. Тя върви ръка за ръка с лъжата, че щастието е резултат от външни условия. Тази лъжа твърди, че състоянието на разума ви, вашето вътрешно състояние, е резултат от външни обстоятелства. Същността на това твърдение е, че разумът ви е къща без ключалки на вратите. Така, това което става във външните обстоятелства, автоматично ви прави щастливи или нещастни.
Желаещите да ви управляват, искат да вярвате в тази лъжа. Те не искат вие да откриете истината, че разумът ви е незащитен само до тогава, докато правите неосъзнати избори, докато позволявате някой друг да прави избори вместо вас. Те не искат да знаете, че имате алтернатива на този подход, защото, ако действително знаете, че Вселената е огледало, ще знаете как да промените своите външни обстоятелства, като промените съзнанието си. Вместо да бъдете роб на външните обстоятелства, можете да поемете управлението над вътрешния си живот, над ума си. За да го направите ефективно, трябва да разберете Уравнението на Живота.
8. Минимума, който трябва да знаете за Уравнението на Живота
Щастието е вътрешно състояние; това е опит, който има място във вашия разум. Ако правите неосъзнати избори, отказвате да поемете управлението, да господствате над ума си. Оставяте вратата отворена и всеки с агресивни намерения, може да влезе и да управлява състоянието на разума ви, начина, по който възприемате живота. Алтернативата е в това, да осъзнаете, че можете да направите избор, да поемете отговорност да станете пазач на своя разум.
Правейки съзнателни избори, можете да решавате какво да допуснете. И можете да разберете, как да поемете управлението над това, което става в разума ви. Тогава ще откриете, че няма никаква пряка връзка между вътрешните и външните обстоятелства. Неприятните външни условия не е задължително автоматично да ви правят нещастни. Напротив, има възможност да бъдете щастливи, независимо от външните обстоятелства. Фактически, никога няма да бъдете истински щастливи, докато съдбата ви зависи от каквито и да е външни условия.
За да постигнете това състояние, трябва да осъзнаете, че между външните обстоятелства и разума ви, трябва да има защитен щит. Този пазач сте вие, когато поемете отговорност да правите осъзнати избори. За да поемете напълно тази отговорност, трябва да осъзнаете, че щастливи или нещастни не ви правят външните обстоятелства, а вашето отношение към тях. Щастието е вътрешно преживяване и само вътрешното състояние на вашият разум определя, как възприемате живота. Във всяка ситуация, с която се сблъсквате, има два елемента, които влияят на отношението ви към тази ситуация:
– Фактическите, физически обстоятелства, с които се сблъсквате.
– Вътрешните обстоятелства, а по-точно, това което става в разума ви, в душата ви.
Съществува живот, който става извън вашия разум. Съществува възприятие на живота, което става във вашия разум.
Точно вашите възприятия правят ситуацията приятна или неприятна. Страданието е състояние на ума. Щастието е състояние на душата. Повечето хора са се научили да вярват, че ако нещо „лошо” се случва с тях, единствената възможност е да се чувстват зле. Това е лъжа – всички истински духовни учители учат, че можете да се научите да управлявате реакциите си в живота.
Верният път към управляването на собствения живот започва с поемане управлението за възприемането му. Само когато се научите да се усмихвате на Вселената, тя ще ви се усмихне в отговор. За да го направите, трябва да разберете уравнението на живота. Много хора са научени да смятат, че уравнението на живота трябва да прилича на следното:
Външните обстоятелства+другите хора=вашето възприемане на живота.
Действителното уравнение е:
Външни обстоятелства+другите хора+вътрешните ви обстоятелства=възприемането ви за живота.
Когато разберете това, ще забележите, как ще се заемете с промяната в живота си. Точно вашето възприятие за живота, което е отдясно на знака за равенство, прави вашия живот щастлив или борба. За да измените резултата на математическото уравнение, трябва да промените само едно от събираемите. Например:
2+4+2=8, може да се промени, като промените само едно число намиращо се вляво от равенството: 2+4+10=16
Посланието е просто. Не винаги е възможно, поне в обозрима перспектива, да се променят външните обстоятелства или другите хора. Но винаги можете да промените своето отношение към тях. И ако го направите, ще се случат две неща:
– Вашето възприятие за живота ще се промени. Когато разберете по-добре живота и себе си, ще започнете да виждате всичко в друга светлина. Сегашните ви убеждения и разбиране формират ограничения (ментални рамки) около ума ви. Когато гледате живота заседнали в рамките, той ви изглежда много ограничен и ще прилича на борба. Когато излезете извън менталните рамки, ще достигнете до по-широка перспектива и възприемането на живота ви ще стане много по-позитивно. Ако не вярвате в това, вижте живота на много хора, които са сред постоянни трудности, но срещнали се с позитивния подход, преживяват ситуациите с голямо душевно спокойствие.
– Външната ви ситуация ще се промени. Природният закон е такъв, че Вселената ще ви върне всичко, което й изпращате. Затова, когато променяте това, което изпращате, космическото огледало неизбежно ще отрази друга реалност в определено време. Вселената има вградено забавяне на отговора. Това ви защитава от мигновено разрушаване, но също така задържа и положителния отговор. Затова е нужно постоянство.
Умът ви е програмиран да отхвърля тази истина, но все пак това е истина, която е повтаряна в най-различни варианти, от всички истински духовни учители. Затова бихме могли да го наречем Тайна на Живота.
9. Минимума, който трябва да знаете за Тайната на Живота
Зад всички религиозни и духовни учения, и учения за самоусъвършенстване, които могат да бъдат открити на тази планета, стои една тайна. Всички те говорят за едно и също, но по различен начин.
Например, погледнете човек, който се съжалява и възприема целия свят настроен срещу него. Посланието, което носи е, че животът е борба. Космическото огледало е устроено така, че дава на хората това, което искат. Обаче то не следи човешките мисли, а съди по човешките отношения и постъпки, по това, което изпращат. Това прилича на огледало, което не може да каже, какво е нужно, за да ви се усмихне. Може само да ви отговори на това, което проектирате върху него.
Ако вярвате, че животът е борба, ще изпратите ментален образ, че животът е борба. Космическото огледало ще си каже: „О, този човек иска да изпита борбата” и ще ви отрази обратно всички обстоятелства, които ще направят живота ви борба.
Намирайки се в такива обстоятелства, хората реагират негативно и изпращат този негатив в огледалото. Огледалото мисли: „О, искат още повече борба” и изпълняват желанието. По този начин, негативните убеждения на хората за живота стават самореализирани пророчества и животът им се превръща в низходяща спирала.
Когато Буда е обучавал на това казал, че животът ще бъде страдание, докато не развиете правилно желание чрез непривързаност. Исус също е обучавал на това и е казал: „Казвам ви, не се съпротивлявайте на злото”. Работата е там, че когато се съпротивлявате на злото, изпращате отрицателно съобщение – съобщение за убеждението ви, че трябва да се борите с противника – и космическото огледало може само да отрази обратно тази ситуация. Какво е решението на Исус, главният му ключ, с който може да се прекъсне тази негативна, самореализаща се спирала? Решението е много просто, но все пак изключително дълбоко: „Ако някой те удари по дясната страна, обърни и другата”.
Красотата на това наставление се състои в това, че ако успеете да отговорите позитивно на някаква ситуация, космическото огледало ще остане с убеждението, че искате позитивен опит. В съответното време, неизбежно ще отрази положителни обстоятелства. Ако откажете да се борите с противника, огледалото ще си каже: „Този човек не иска да се бори повече; ще му изпратя условия, където няма противник”. Исус е знаел, че това не може да даде грешка, ако вярвате в процеса и сте готови фундаментално да се промените, да промените отношението и подхода си към живота.
Посланията на всички истински духовни учения се състоят в това, че действително можете да се промените. Има отделни убедителни учения, които могат да ви дадат разбиране и практическите инструменти, които са ви нужни, за да направите тези промени. Какво е нужно да имате – необходимо е желание, желание да престанете да правите едно и също, желание да се дистанцирате от общото безумие и да започнете да се променяте. Ако имате такова желание, реализирайте го в живота. Ако го нямате, бъдете честни със себе си. Престанете да постъпвате със себе си като лицемери, предполагайки, че не можете да промените нищо в живота си. Поне си признайте, че ако не поемате властта да правите съзнателни избори, го правите в резултат на съзнателно решение, а не защото нямате други възможности. Престанете да злоупотребявате с изтърканото оправдание: „Нямам друг избор”.
Най-фундаменталния факт в живота е, че винаги имате избор, винаги имате повече от една възможност. Възможно е да не можете да промените външните обстоятелства, но ВИНАГИ можете да промените реакцията си на тези обстоятелства. Правейки го, веднага променяте своето възприятие на живота. Факт е, че прочитайки това, губите право да вървите през живота, като се смятате жертва. Не можете да твърдите повече, че „не сте имали избор”.
Сега знаете, че имате право на избор, да вземате осъзнати решения. Имате право да игнорирате този избор, но не можете повече да обвинявате другите хора, живота, съдбата, липсата на късмет или Бога за собствения ви – вече съзнателен – избор. Защото повече не можете да живеете в илюзията, че нямате алтернатива. Защо поне не се откажете от усещането да се чувствате жертва? Защо да не приемете удивителната възможност да живеете истински, да направите живота си по-добър и да създадете прекрасни условия на планетата. Всичко, което е нужно, е съзнателното решение да правите съзнателни избори.
Възможно е, да ви се стори страшно да правите такива избори, но това става поради недостатъчното разбиране. Когато имате правилно разбиране, разбиране, което ви кара да правите съзнателни избори – повече не е страшно вземането на решение. Това е привилегия и радост. Ако сте готови да се учите да правите най-добрите избори, започнете с разглеждането на въпроса, къде да намерите разбиране, което ще ви даде възможност да правите просветени избори.
10. Минимума, който трябва да знаете за външното знание, в сравнение с вътрешното разбиране
Всички истински духовни учения казват едно и също. Казват, че реалния път към промяна в живота ви е НЕВЪЗМОЖНО да намерите извън себе си; може да го откриете само ако се насочите навътре. Исус го е посочил ясно: „Няма да кажат: ето тука е, или ето там, защото Божието Царство е вътре във вас” (Лука 17:21). Истинският смисъл, ключът за промяна на живота ви, дори на външните обстоятелства е промяна състоянието на съзнанието ви.
Тези, които се опитват да ви продадат нещо или да ви контролират, искат да предполагате, че единственият начин да промените живота си, единственият начин да постигнете щастие, е да намерите нещо или някого извън себе си. Вас са ви възпитали, програмирали, да вярвате на тази лъжа, но вече е крайно време да я изоставите.
Как можете да правите правилни избори, които са правилни за вас, сега? Знаейки фундаменталната истина, че ключът към най-добрите избори е увеличаване на разбирането ви, би трябвало да ви стане ясно, че има разлика между външните знания и вътрешното познание. Има много хора, които владеят напълно достатъчни външни, интелектуални знания, обаче в живота им никога и нищо не се променя. Можете да ги срещнете навсякъде. Например, много вярващи хора – във всяка религия – знаят външните доктрини на своята религия в най-подробни детайли, но както и преди, не могат да отговарят на всяка ситуация с любов – не могат да приложат на практика това, което проповядва религията им. Аналогично, много психолози и гурута на самоусъвършенстването владеят обширни знания по психология, но все още не са преодолели своите собствени ограничения.
Повечето хора стоят пред вечната дилема, описана от Павел: „Доброто, което искам, не го правя, а злото, което не искам – правя” (Рим. 7:11). Знанието, как да постъпвате правилно не е едно и същото, с това, което сте готови да направите, защото повечето хора не са в състояние да отидат по-далеч от приказките. Откъде идва това несъответствие между знанията и действията? Причината е във външното знание, то не е достатъчно убедително за да промените вашите действия.
Както ще обясня по-късно, действията произлизат от по-дълбокото ниво на душата, от нивото, където се пазят вашите знания. По този начин, за да промените ефективно вашите действия, знанието трябва да произлиза от по-дълбоко ниво, от това, което мотивира ежедневието ви. Казано накратко, само дълбоко усвоеното знание, преобразува ефективно действията ви. Когато знанието е усвоено, то става част от вашето същество, става мъдрост и разбиране. Както казва Библията: „Главното е мъдростта: трупайте мъдрост и с цялото си същество постигнете разум” (Прит. 4:7).
Вашите действия са резултат (работа) на цялото ви съзнание, включително и това, което е под нивото на съзнателно възприемане. Ако действително искате щастие, престанете да се правите на магарето, което бяга след моркова. Престанете да търсите външното, което както си мислите, ще ви направи щастливи. Вместо това търсете мъдростта, истината, вътрешното разбиране, което ще изкара щастието отвътре, от разума ви. Вместо да се опитвате да управлявате своите обстоятелства и действия с помощта на външния ум, стремете се да промените фундаментално възгледа си за живота. Тогава по-добрите действия ще следват естествено новото състояние на разума ви.
С какво да започнете? Започнете с осъзнаването, че имате вградена способност да познавате истината, да различавате, какво е правилно действие. Исус го нарича „ключ за разбиране”. Буда го нарича „просветление”, много съвременни хора го наричат „интуиция”. Това е способ за познание и той е извън интелекта. Интелектът използва основно аналитичното мислене, което означава, че сравнява новата мисъл с това, което вече знае. Стреми се да прономерова всичко и да го подреди в съответната категория, което му дава впечатлението, че всичко е под контрол.
Напротив, интуицията не е аналитична дейност: това е цялостен подход, който ви позволява да видите гората и да не се заблудите сред дърветата. Интуицията ви позволява да надскочите това, което вече знаете и така, това е единствения способ да излезете извън менталните ви ограничения. Не можете просто да използвате интелекта, за да напуснете менталните рамки, които са създадени от самия интелект, защото интелектът не е способен да види ограниченията – не вижда, че рамките са станали затвор. Интуицията е основа на целия революционен прогрес, известен на човечеството, и следва да знаете, че има две основни форми на прогрес:
Революционният прогрес ви позволява да видите по-дълбоките връзки и по този начин да възвисите още повече разбирането си за живота, към още по-високо ниво. Позволява ви също така да разберете, че идеята е ефективна, дори аналитичният ум да не намира потвърждение в своите база данни и по такъв начин да „провери” законността й. Този процес ви позволява да развивате нова представа за света. Например, революционен пробив е дал на човечеството възможност да преодолее представата, че Земята е плоска.
Еволюционният прогрес ви дава възможност да постигнете по-практично разбиране на детайлите в новата представа за света. Може да бъде много полезен и да подтиква учените да създават много полезни технологии. Но това може да се случи само след като разширят представата си за света, основана на революционния пробив. Ограниченията на аналитичния ум са в способността му да отрича или не разбира това, което не се съгласува със съществуващите му знания, с базата данни. По този начин аналитичният подход може да стане капан, който да задържа вашето развитие. Това води до ментално израждане.
За да можете действително да избегнете своите текущи ограничения и да се научите да вземате правилни решения, трябва (отново) да активизирате своите интуитивни способности и да се научите да им се доверявате. Трябва да се научите да разбирате, кога аналитичният ви ум трябва да остане настрани, и кога да позволявате на висшата част на ума си, да ви възвиси до ново ниво на разбиране. Когато започнете да осъзнавате повече интуицията си, ще започнете и повече да се доверявате на надеждността й. Ще засилите различаването между външното знание и по-дълбокото разбиране.
Съществен момент е, че не съществува никакъв механичен начин да разберете, как да вземате правилни решения. Аналитичният ум си мисли, че ако успее да анализира всичко и да го сортира по категории, ще успее да разработи безгрешна система. Докато успявате да приспособявате ситуацията към системата, можете винаги да вземате правилни решения, обаче историята доказва, че „животът” упорито отказва да се вписва във всякакви рамки, създадени от човешкия интелект. Затова е непостижима мечта и много хора са обрекли целия си живот на преследването й, без да успеят да намерят Чашата на Светия Граал.
Много по-конструктивно е да се избавите от тази мечта и да я заместите със следване на вътрешните указания, дори да е нужно време за да развиете интуицията си. Когато се предвижвате напред, дори учейки се от собствените си грешки, в крайна сметка ще стигнете до точка, където благодарение на вътрешното знание ще разберете, кое е максимално точния отговор за всяка ситуация.
Ключът е в осъзнаването, че истинското вътрешно разбиране, истинското познание, трябва да се появи отвъд пределите на интелекта. Трябва да дойде от висшата част на вашето същество. За да се свържете с висшата си част, трябва да разберете фундаменталната истина, че сте сложно, дори смесено същество. Много повече сте от това, което се вижда с очи. Ако пожелаете да надникнете отвъд пределите на повърхностния си ум, ще изследваме реалното Аз в следващите раздели.
Ако сте готови да продължите, отделете една минута за да усетите победата. Ако сте признали необходимостта да търсите висше разбиране отвъд пределите на сегашните си ментални ограничения, сте успели да преодолеете главния препъни камък, който пречи на повечето хора да намерят щастието. Позволете си да усетите, че животът ви е променил посоката си, и че сте на стартовата линия на възходящата спирала. Намирате се на пътя за реализиране на древния, но вечен призив: „Човеко, познай себе си – своето Аз!”
11. Представата ви за света ограничава или разширява жизнения ви опит?
Разбирането е ключът към прогреса. От времето на първобитните хора, човечеството е направило много голям прогрес и причината за това е, че представата за света се е разширила. Исторически процеса е преминал през няколко стадия. Една престава за света постепенно се е развивала известно време, след което се е сменяла чрез революционна промяна. Винаги хората са били склонни да мислят, че имат максимално възможната и завършена представа за Вселената. Но нито една представа не е издържала изпитанието на времето; всички системи от убеждения, в крайна сметка са били заменяни с по-напреднало разбиране.
Израснали сте с определена представа за света, и тези, които са ви я дали, вероятно са твърдели, че е най-истинската, дори е възможно да са смятали, че е безгрешна. Ако вярвате на това твърдение, нямате нужда от тази книга. Очевидно е – ако представата ви за света е пълна и безгрешна, може да ви даде всичко, което ви е необходимо за управление на жизнените ви обстоятелства.
Но ако сте отворени за възможността да разширявате представата си за света, тогава можете да започнете с разглеждането на възможните елементи, които ограничават жизнения ви опит. Това не означава, че трябва да изоставите своята представа за света. Но независимо от това, трябва да я разширявате така, че да не препятства повече да поемете управлението на живота си.
С порастването ви, представата ви за света незабележимо формира вашите чувства и ежедневен опит. Вашите физически сетива имат ограничени способности. Например, на науката са известни много различни видове светлинни лъчи, които са невидими за очите ви. Зад пределите на сетивата ви има нещо, което не можете да възприемате, но едва доловимото съобщение, изпратено от вашите чувства, ви подсказва, че вариантите за промяна в живота ви, са ограничени от реалността, която можете да възприемате.
Чувствата ви дават информация за свят, който се състои предимно от плътно вещество, наречено „материя”. Освен това осъзнавате, че физическото ви тяло има много ограничени възможности за да променя материята. Тези възможности могат да бъдат разширени благодарение на съвременната технология, но дори технологията има установени граници, доколко може да променяте физическите си обстоятелства. Изглежда, че материята се подчинява на закони, които почти не се поддават на контрол, и затова можете да направите много малко за да промените материалния свят. Според вашите усещания, разума ви не може да промени материалните обстоятелства.
Израствайки, забелязвате, че сте обкръжени с обстоятелства, които не можете да промените. Не можете да промените месторождението си, родителите, обществото. Не можете да промените миналото си, и изглежда, че имате ограничени възможности да промените бъдещето си. Едва доловимото съобщение, което програмира разума ви, чувствата и ежедневния опит, ви подсказва, че сте ограничено същество, което, реално, не може да променя външните обстоятелства.
Това води до неизбежна дилема. В първата част беше пояснено, че щастието е вътрешно състояние, и че жизнения ви опит не е автоматичен резултат от външни обстоятелства. Тази книга няма просто да ви представи някои „дразнещи” идеи, как да бъдете щастливи, докато сте в жалко положение. Неизбежният проблем в човешкото съществуване е, как да подобрим живота си и трябва да включва два елемента – вътрешните и външните обстоятелства. За да управлявате напълно своя жизнен опит, ви е нужен контрол над външните обстоятелства.
Целта на първата част на книгата бе да ви покаже, че всяка промяна в жизнения опит трябва да започне с промяна на вътрешните обстоятелства. За да подобрите живота си, трябва да установите контрол над тази част от живота си, която е най-лесно да управлявате, а именно това, което става в душата ви. Целта на втората част е да ви покаже, че ако имате контрол над ума си, имате реална основа да използвате възможностите му, за да установите контрол над външните обстоятелства.
За да повярвате, че това е възможно, трябва да разширите представата си за света по такъв начин, че да разберете, как в действителност е устроена материалната вселена. Тогава ще видите връзката между ума и външните обстоятелства, връзката между ума и материалната вселена. Това дава разбирането, че превъзходството на разума над материята предоставя големи възможности.
12. Първа крачка към представата за света, която разширява живота
Повечето хора имат шизофренична представа за света, представа, която има определени несъответствия и противоречия. Причина за това е, че са израсли в общество, което е фронтовата линия, където се сражават два начина на мислене. Всяка система от възгледи е мироглед, който както твърдят е всеобхватен и безгрешен. Обаче, тези две представи за света са взаимоизключващи се. Доколкото повечето хора са били под влиянието и на двата начина на мислене, имат определени несъответствия в представите си за света.
Тези два начина на мислене са, разбира се, науката и религията, особено материалистичната наука и християнската религия. Основната разлика между тях – науката твърди, че вселената се е зародила чрез напълно случаен процес, докато църквата твърди, че е била създадена от всемогъщия Бог, така, както е описано в християнската Библия. От повърхностна гледна точка изглежда, че щом двете системи имат несъвместими представи, то едната трябва да е права, а другата не. Точно това заявяват спорещите – всяка страна твърди, че в крайна сметка ще победи и ще опровергае противоположния начин на мислене.
Ами, ако е възможна и по-възвисена перспектива? Исторически, всяка система от убеждения, която е твърдяла, че има пълна и безгрешна представа за света, винаги е била замествана от по-добра. Възможно ли е, и двата начина на мислене, които доминират в западното общество, да са непълни, и в крайна сметка да бъдат заменени от нови представи за света, които да разширят разбирането на хората? Целта на тази книга е, да очертае такава нова представа за света.
Защо трябва да се излезе отвъд рамките на тези традиционни системи от убеждения и ментални структури, създадени от всяка система? Материалистичната наука твърди, че няма и не може да има нищо извън това, което може да бъде открито чрез съвременния научен инструментариум. Щом науката не е открила нищо извън материалната вселена, означава, че зад този свят няма нищо. Ортодоксалното християнство твърди, че няма и не може да се научи нищо повече за Вселената, освен това, което е описано в християнската Библия. Доколкото Библията е непогрешимото слово на Бога, то не може да се разбере за Вселената нищо повече, освен това, което е разкрил Бог, преди хиляди години.
Ако се смятате за последователи на всяка от системите и сте убедени напълно в достоверността на твърденията й, то тази книга е безполезна за вас. Всяка система би трябвало да ви дава отговори на фундаменталните въпроси за живота, но ако въпросите ви нямат отговори, тогава това е само поради неправилно зададените въпроси. Би трябвало също така, всяка система да ви дава знания, как да подобрите живота си. Ако живота ви не се подобрява следствие това знание, значи подобрението просто е невъзможно. Същността е в това, че след като четете тази книга, би трябвало да знаете – чрез вътрешното знание за съществуването на нещо повече, което може да се узнае за живота, отколкото може да ви предложи всяка от двете системи. Избирайки тази книга доказвате, че сте отворени за разширена представа за света.
Проблем при двата традиционни начина на мислене е, че са затворени системи. Всяка определя много твърди граници, какво могат хората да знаят за Вселената и самите себе си. Или не съществува никакво знание отвъд пределите, определени от системата, или всяко такова знание е работа на дявола. Ако се осмелите да надзърнете зад рамките на системата, строгите привърженици на всяка от системите ще ви осъдят като малоумен или като заслужаващ ада.
Исторически, всяка мисловна система, която е налагала ограничения върху познанието, винаги е признавана за погрешна. В крайна сметка се е появявало ново знание, което разширявало или премахвало границите, установени от старата система. По този начин, първата крачка към новата представа за света е решението да надникнете отвъд рамките на днешната система от убеждения и ментални структури, които са изградени в разума ви.
13. Разтворила ли е науката вратата към нова представа за света?
Ако погледнете историята, как хората достигат до знанието, ще забележите, че никоя друга мисловна система не се е развивала толкова бързо, както науката. Нови теории и нови видове инструменти се развиват постоянно. Учените вече могат да наблюдават субатомните частици и космическото излъчване на отдалечени галактики, за които предишните поколения дори не са подозирали. Този бърз прогрес е очевиден признак, колко е неблагоразумно да се налагат граници, какво е възможно да бъде открито чрез науката. Също така е неблагоразумно твърдението, че щом няма научни доказателства за нещо, то не съществува. Кой може да каже, какво ще бъде открито утре?
Научните знания се развиват толкова бързо, че повечето учени, да не говорим за обикновените хора, срещат трудности да са информирани на високо ниво. Фактически, повечето учени са станали специалисти, посветили се на тясна област от знанието. Малцина имат достатъчно време за да разгледат общата картина, да не говорим за обобщения на философските последствия от последните научни открития. Това обяснява, защо повечето хора (дори западното общество като цяло) не са развили нова представа за света, основана на последните научни открития. За щастие, не всеки е длъжен да бъде учен или философ, за да започне този процес.
В края на деветнадесети век повечето физици са вярвали, че представата им за света е пълна, с изключение на някои незначителни детайли, които все още не са намерили обяснение. Обаче през 1905 година Алберт Айнщайн разруши тази им вяра със знаменитото си уравнение E=m.c2. Старата представа за света е основана на Нютоновите закони и теорията на относителността не доказва тяхната погрешност. Вместо това доказва, че съществува много по-сложно ниво на реалността, отколкото това, където действат Нютоновите закони. А това доказва, че света описан чрез законите на Нютон е непълен. Трябвало е да бъде развита нова представа за света, но за съжаление, философското й значение не проникнало в ежедневието на хората.
До Айнщайн учените, имали дуалистична представа за света. Смятали са, че материалната вселена се състои от два елемента – плътно вещество и вибрираща енергия. Тези две субстанции можели да си взаимодействат, но едната не можела да бъде преобразувана в другата. Съществувало царство на материята, отделено от царството на енергията. С едно драсване на перото Айнщайн разрушил тази представа за света. Той доказал, че света не е дуалистичен, а е направен само от една субстанция. Така наречената плътна материя е свързана чрез определена форма или поле, което я прави плътна за нашите сетивни органи и за повечето научни инструменти.
Много хора знаят, че разцепвайки атома, твърдото вещество може да бъде преобразувано в енергия. Но повечето хора не са допуснали в представите си за света, че плътното вещество се състои от вибрираща енергия. Затова не допускат, че зад видимото ниво на материята има по-фино ниво на реалността. Материята не се появява от нищото. Създаването й започва в невидимото царство, в което има само вибрираща енергия. Тази вибрираща енергия образува, така нареченото от хората, плътно вещество.
Науката е открила закони, които действат само в материалното царство. Но е открила също така и някои от законите, които действат в царството на енергията. И щом материята се състои от енергия, тогава тези по-дълбоки закони също оказват влияние върху нея. Свойствата и поведението на материята се определят от по-други енергийни закони. Това прилича на законите в обществото. Една страна има търговски закони, но те са част от по-голяма структура – конституцията на страната.
Какво отношение може да има тези факти, към възможността ви да подобрите жизнения си опит? Съгласно старата представа за света, между царството на материята и царството на енергията е имало непроницаема бариера. Очевидно, външните ви условия се намират в царството на материята, а вътрешните условия, мисли и чувства, във царството на енергията. Ако имаше непроницаема бариера, не бихте имали никакъв шанс да подобрите външните условия, като подобрявате вътрешните. Не би имало никаква връзка между разума и материята, затова не бихте имали никаква възможност да управлявате живота си, като управлявате ума.
Очевидно е, че много хора – включително и много учени – се предържат все още към дуалистичната представа за света и отричат всякаква възможна връзка между разума и материята. Но откакто Айнщайн е публикувал своите теории, това отрицание не е обосновано научно. Простото уравнение на Айнщайн разрушава бариерата между материята и разума. Айнщайн е доказал теоретичната възможност за съществуване на връзка между разума и материята.
Също така е доказал, че царството на енергията е по-фундаментално ниво, от царството на материята. Затова енергийните закони са по-могъщи и по този начин имат потенциал да отменят материалните закони. Следователно, съществува възможност, ако се научите да прилагате енергийните закони, разума ви да влияе върху условията в материалния свят. Отначало това може да ви изглежда нереално, но както ще видим, самата наука е направила открития, които потвърждават това.
14. Защо науката не може повече да игнорира гласа на разума
Досега науката се опитва да игнорира връзката между материя и разум, дори се опитва да я отрича. Причината се корени още в основите на съвременната наука, в средновековна Европа. По това време интелектуалния живот е бил във властта на католическата църква, която твърди, че доктрините й са непогрешими. Една от тези доктрини твърдяла, че Земята е център на Вселената, а Слънцето и звездите се въртят около нея. Когато първите учени направили открития, които противоречали на тази представа за света, били жестоко преследвани от църквата. Дори един учен бил изгорен на клада за своите „еретични” възгледи.
Това преследване заставило науката да се дистанцира от религията и тези два обществени института разделили сферите на влияние. Учените се придържали към мнението, че религиозната вяра е творение на ума и разликите между религиозните вярвания – по това време Европа била раздирана от разкола между католици и протестанти – доказвали, че разума е напълно субективен. Вместо това, учените се опитвали да развиват науката като обективна дейност, от което се подразбирало, че не се влияе от субективността на човешкия ум.
Научния метод е основан върху провеждането на експерименти, които да не се влияят от никакви субективни фактори. Затова резултата от тези експерименти, би трябвало да е независим от мнението и убежденията на учения. Когато учения провежда наблюдения, иска да наблюдава явления, които са независими от него и не са подложени на въздействие от страна на наблюдателя. Това изискване за обективност е основен камък на материалистичната наука и някои учени вярват в него с такъв плам, с какъвто много религиозни хора вярват в непогрешимостта на доктрините. Това обяснява защо повечето учени игнорират факта, че Айнщайн е искал да раздели света на субективен – това, което става в човешкия разум и обективен – това, което става извън него.
Това обяснява защо повечето учени игнорират факта, че новата наука, квантовата физика, лишила напълно от смисъл твърдението, че разума на учения не влияе на научните наблюдения. Квантовите физици взели теорията на Айнщайн и създали нова наука за света на субатомните частици. Скоро направили открития, които дори Айнщайн трудно би приел, а най-удивителното откритие на квантовата физика е, че няма отчетлива граница между разума и материята.
Учените постоянно откриват все по-дълбоки нива на реалността. Ако започнете от нивото, което се възприема от сетивните органи, ще видите безброй различни форми и вещества. Обаче, цялото множество от форми, които виждате, е създадено от ограничено число молекули. Съществуват много типове молекули, но всичките са създадени само от 108 различни атома. Но дори и атомите не са първичните строителни тухлички, както се е смятало някога. Атомите се състоят от още по-малки елементи, наречени субатомни частици. Отначало учените смятали, че съществуват само три вида такива частици – протони, неутрони и електрони. Обаче, квантовите физици открили още много субатомни частици и никой не знае със сигурност, колко още ще бъдат открити.
Учените разработили различни способи за изучаването на субатомните частици, включително и най-големите и скъпоструващи научни инструменти, които са били създавани някога, обикновено наричани ускорители на елементарни частици. Отначало квантовите физици смятали, че изучаването на частиците е като да изучаваш Луната. Учените наблюдавали физическо явление и наблюденията им не оказвали никакво влияние на самото явление. Но скоро забелязали, че на ниво субатомни частици, такова предположение е погрешно.
Квантовите физици открили и доказали с многочислени експерименти, че когато наблюдавате субатомна частица, се получава така наречената „обща измерителна ситуация”. Тази ситуация съдържа три елемента – частици, инструмент и разума на учения.
С други думи, не е възможно да бъде извършено наблюдение, без да влияете със съзнанието си на това, което виждате. Причината е, че не виждате обективното явление, което съществува преди да направите наблюдението. Когато провеждате наблюдението, в действителност, съ-творявате наблюдаваното от вас явление. Карате субатомната частица да се появи и съзнанието ви е част от този процес.
Това откритие потресло научното общество, но било почти напълно игнорирано. Или било „ограничено” само в света на субатомните частици, и затова нямало отношение към другите науки. Обаче, ако човешкия разум може да влияе на фундаменталното ниво на материята, как може да се твърди, че някакъв клон от науката или материята, не е подложен на влиянието на разума?
В края на краищата, всяка научна теория започва в разума на учения и никое научно наблюдение няма практическо приложение, докато не бъде обяснено с това, което става и в разума на учения. Логическия извод е следния: представата за света, към която се придържа научното общество, може да оказва голямо влияние върху избора за изследване и начина на интерпретиране на наблюденията. Действително ли може да се твърди, че науката е обективна, докато се отказва приемането на факта, че самият научен процес е подложен на влиянието на разума? Квантовата физика признава несъстоятелността на твърдението, че науката може да пренебрегва разума и да претендира за обективност.
Какво значение имат откритията на квантовата физика при търсенето на отговори на фундаментални въпроси за живота и подобряването на жизнения опит? За помощниците на режисьора, това означава, че науката вече е доказала – разумът е един от главните играчи в драмата, наречена живот. Затова, ако действително искате да подобрите живота си, трябва да разберете, как работи разума и как взаимодейства с материалния свят. Вземете под внимание, че нивото на субатомните частици е най-фундаменталното ниво на материалната вселена, т.е. цялата материя се състои от субатомни частици. Откритията на квантовата физика повдигат въпроса, възможно ли е някаква човешка дейност (включително и науката), да е незасегната от влиянието на разума. Щом съзнанието може да взаимодейства на фундаментално материално ниво, какво му пречи да влияе върху всички аспекти на материалната вселена, включително и на плътното ниво, достъпно за сетивните органи? Възможно е, субатомните частици действително да оформят огледало, което да ви връща обратно всички условия, които разумът ви проектира в него. Тази идея скоро ще бъде разгледана по-подробно.
15. Как енергията се превръща в материя
Другото озадачаващо откритие, направено от квантовите физици е, че както изглежда субатомните частици имат индивидуалност. Понякога се държат като много малки билярдни топки, които се въртят около центъра на атома, а понякога се държат като вълни от енергия, като на повърхността на океана. Дори изглежда, че когато учените търсят частица, субатомното същество се държи като частица, а когато търсят вълна, се държи като вълна. Това е още един признак, че човешкия разум може да влияе на „материала”, от който е направен света.
С какво може да се обясни това двойствено поведение? Айнщайн доказа, че материята е сътворена от енергия, като има предвид, че атомите са създадени чрез процес, при който енергията се проявява като плътна материя. Учените имат много информация, как се държат енергийните вълни, но не могат да дадат точно определение, какво е енергия. Най-много могат да кажат, че енергията е вид вибрация.
От това следва, че материята е създадена от разновидност на чистата енергия. Ако енергията е вибрация, тогава тази чиста енергия трябва да има вибрация, по-висока от вибрацията на материалните частици. Когато вибрацията на енергията намалява или става по-плътна, чистата енергия се държи като твърда частица. Това се потвърждава от наблюденията на квантовите физици, че частица може да се появи там, където изглежда като празно пространство. Изведнъж частицата се появява от „никъде”, дели се на няколко частици, които се сблъскват една с друга и отново изчезват, откъдето са дошли.
Откъде могат да се появят субатомните частици? Квантовите физици открили, че е невъзможно да се предскаже точния резултат, от който и да е експеримент, свързан със субатомни частици. Може да се предскаже само някакъв вероятен резултат. Това заставило учените да предположат, че докато не е извършено наблюдението, субатомната частица не съществува в материалното царство, в царството на веществото. Съществуват само в областта на вероятността. В тази област съществува множество вероятности за проявата на определен вид частици на определено място. Когато наблюдението е в ход, една такава вероятност става реалност и „твърдата” частица се появява в царството на материята, където може да бъде забелязана.
От това става ясно, че философските изводи на квантовата физика водят до представа за света, която се състои от следните елементи:
Би трябвало да съществува нещо отвъд пределите на това, което учените наричат материална вселена. Може да бъде наречено сфера на вероятностите, квантово поле, царство на чистата енергия, други измерения, паралелна вселена или по някакъв друг начин. Но трябва да съществува царство с по-високи вибрации, в което има само чиста енергия и няма нито физическа материя, нито физическа енергия. Когато вибрационните свойства на тези чисти енергии се понижат, се проявяват като субатомни частици (които след това формират изграждащите тухлички на цялата материя) или физически енергийни вълни, такива като светлината, например.
• Между тези две царства не съществува непроницаема бариера. Фактически, материалното царство е създадено и се поддържа от „поток” енергия, която тече от висшето царство към материалното.
• Процеса, чрез който енергията приема материална форма, изглежда неизбежно свързан с някаква форма на съзнание. Квантовите физици открили, че никакво вещество не може да бъде създадено без участието на съзнателен разум. Дори спорят, дали е възможна реална вселена, ако никой не я гледа.
• Човешкият разум може да взаимодейства с най-фундаменталните нива на материята, и очевидно, може да взема участие в привличането на енергия от по-висшите нива в материалното царство, дори да застави тази енергия да приеме определена форма.
Последствията от тези научно доказани факти са, че науката достига до представа за света, която прилича на представите на много духовни учения, съществували хиляди години. Очевидно е, че духовните учения използват напълно различна терминология, прибягвайки често до митове и разкази, приспособени за съзнанието на по-примитивни култури, от съвременното общество. Обаче изглежда, че главната разлика между научната и духовна представа за света е в словесния израз. Може ли да бъде намерен нов подход за обединяването на двете страни?
Обърнете внимание, не става въпрос някаква конкретна религия да бъде призната от науката. В действителност, представата за света, описана накратко по-горе, изисква повечето традиционни религии да изоставят някои от най-милите им доктрини. Много религии се основават на идеята, че Бог обитава по-висше царство, а хората не могат да влязат самостоятелно в това царство. Затова се нуждаят от външна религия или от спасител, за да „бъдат спасени”. Новата представа за света прави очевидна необходимостта за отказване от такава представа.
Човешкият разум може директно да взаимодейства с царството, което е отвъд материята. Очевидно е, че нямате нужда от нищо външно, за да се свържете с духовното царство. В действителност, на това са учили много духовни учители. Например, Буда казва, че причината за страданието се намира в ума и е форма на невежеството. Затова, пътя за преодоляване на страданието, е развиването на по-високо състояние на съзнанието, освободено от невежеството. Исус също е учил, че нямате нужда от външни организации, за да влезете в царството Божие. Казал е: „Царството Божие е вътре във вас” (Лука 17:21). Науката открива сега фундаменталната истина за човешкия разум, истина, която Буда и Исус са казали на различни езици.
16. Радикално нова представа за света
Вече става възможно да се разработи нова представа за света, която разкрива огромни възможности за поемане на властта над вашите вътрешни и външни условия. Главната идея е, че многото и различни форми, които виждате в материалната вселена – физическо вещество или физическа енергия – се състои от една и съща базова „субстанция”. Тази субстанция е наречена от науката енергия, но тази форма на енергията има вибрационни показатели, които ги няма в материалния спектър.
За съществуването на такава базова субстанция се говори в много духовни учения. Например, Книгата Битие твърди, че първият акт на сътворението, са думите на Бог: „Да бъде светлина” (Битие 1:3). Това потвърждава факта, че преди да може да бъде създадена каквато и да е форма, трябва да има някаква безформена субстанция, която да има потенциала да бъде „формирана” във всякаква форма. Доколкото тази базова субстанция се използва за създаването на материалния свят, може да бъде наречена енергия, светлина или „Майчина Светлина”.
Втората идея се състои в разделянето на Вселената на нива. Във физиката за началното училище учат, че червената светлина има по ниска честота, отколкото виолетовата. Обаче има и по-високи от виолетовите честоти, макар и да не могат да се наблюдават с очи. Аналогично, музикалната гама разделя звуците на групи, наречени октави. Това дава концепцията, че Вселената има няколко измерения или нива, основани на вибрационните свойства на Майчината Светлина. Има множество царства, но най-голямата разлика е между материалното царство и по-висшето, а именно, духовното царство.
Материалното царство било създадено, като Майчината Светлина в духовното царство, била понижена до честоти, които да станат физическа енергия и физическа материя. Съгласно квантовата физика, този процес изглежда непрекъснат, т.е. от духовна енергия се „произвежда” постоянно физически материя и енергия. Макар да изглежда, че противоречи на някои физични закони, това може да обясни останалите без отговори въпроси в господстващата теория за произхода на Вселената, известна като теорията за Големия Взрив.
Тази теория твърди, че в далечното минало, цялото вещество на Вселената било пресовано в една безкрайно малка точка, наречена сингулярност. След това се взривила и продължава да се разширява и до сега. От първоначалния хаос започнали да се оформят частици вещество, които постепенно започнали да образуват по-сложни структури. В крайна сметка, този процес изградил безкрайно сложните структури, които са видими днес, такива като галактиките и човешкият мозък. Развитието на сложните структури ставало случайно без участието на разум, под управлението на природните закони. Науката е процес на постепенно откриване на все по-дълбоки и по-сложни закони, които да разкриват основния ред.
Но теорията за Големия Взрив повдига и много въпроси, на които не може да си отговори сама, а така също противоречи и на философските изводи на квантовата физика. Съгласно квантовата физика, при преобразуването на чистата енергия в субатомни частици, е въвлечен съзнателен ум. Обаче теорията за Големия Взрив, не му отрежда никакво място. Предполага, че по това време не са съществували никакви разумни същества, докато случайния процес на еволюцията не създал хората, което станало много милиарди години след Големия Взрив. Ако материалната вселена не съществува, докато няма наблюдаващ, и ако хората са единствените същества с разум, които могат да взаимодействат със субатомните частици, тогава как е могла да бъде създадена, преди да създаде хората?
Ако се погледне отвъд менталните структури на традиционните религии и материалистическата наука, е възможно да се отговори на тези въпроси. Това е много кратко описание на основните компоненти в новата представа за света. Отделните компоненти могат да бъдат обяснени по-подробно в следващи части на тази книга.
Как може цялото вещество на вселената, почти безкрайно по обем, да бъде пресовано в една точка? В действителност, такова нещо не се е случвало. В началото не е съществувало никакво вещество, дори физическа енергия не е имало. Съществували са само висшите вибрации на духовното царство. След това тази чиста енергия е понижавала вибрациите си, докато не стане енергията, която предизвикала разширяващата се Вселена. В крайна сметка, тази енергия се обединила в субатомни частици, които формирали атомите, молекулите и видимите форми.
Как може Вселената да се разширява постоянно? Ако съществува само ограничено количество енергия, какво поддържа това разширение? Макар физиката да е твърдяла дълго време, че енергията не може да бъде създадена или унищожена, изглежда, че квантовата физика опровергава тази представа. В действителност, в духовното царство има много повече енергия, отколкото в материалната вселена. Част от тази енергия се преобразува непрекъснато в материална енергия и това поддържа разширението на материалната вселена.
Между другото, това може да хвърли светлина върху така наречената в космологията „тъмна материя”. Възможно е, това да е невидимата форма на материята, която е нужна за да се обясни разширяването на Вселената. Форма ли е тъмната материя на духовната енергия, която образува полярност с енергията и материята на физическата вселена?
Как може предполагаемият случаен и неразумен процес да породи толкова безкрайно сложна Вселена, с толкова присъщия й ред? В действителност, Вселената не е сътворена от случаен и неразумен процес. Квантовата физика посочи, че „създаването” на субатомните частици изисква съзнателен разум. Разум, който е положил началото на творческия процес, в повечето религии е наречен Бог. Обаче, изначалният Творец е създал множество разумни Същества, които живеят в духовното царство и са играли роля при създаването на материалната вселена.
Как механичните закони на природата могат да създадат толкова сложна и многообразна Вселена? Създателя е определил природните закони, но те не работят като машина. А се използват съзнателно от разумните Същества в духовното царство. По този начин природните закони не могат да произвеждат механично сложни структури, такива като човешкия мозък, например. Духовното Същество трябва отначало да си представи определена форма или структура. След това използва силата на разума си, за да копира тази структура върху Майчината Светлина. Това намалява вибрациите на Майчината Светлина, докато най-накрая формата се появи в материалното царство.
Възможно ли е, случаен процес да обезпечи последователното нарастване на толкова сложната Вселена? Защо Вселената не се е разпаднала отдавна? Причина за това е, че духовните Същества постоянно насочват нарастването. А тези факти изискват разширяването на традиционните религиозни доктрини, които твърдят, че Бог е съвършен и изначално е създал такава Вселена, каквато е. Тази нова представа за света води до средния, междинен вариант между религиозната представа за сътворението и научната теория за еволюцията.
Несъстоятелно е твърдението, че Бог сътворил Земята в сегашната й форма преди 6000 години. Никой, който погледне обективно на вкаменелостите и геологичните формации, не може да отрича, че Земята е създадена чрез постепенен процес. Обаче, и никой, който погледне обективно на получените от квантовата физика данни, не може да твърди с основание, че еволюцията е случаен процес, не управляван от разум. Средния вариант е следния: Вселената действително е създадена чрез постепенен прогрес, но този процес се управлява постоянно от разумни Същества. Някои от тези Същества живеят в духовното царство, но някои от тях живеят и в материалното?
17. Кои сте вие и защо сте тук
Сега може да се даде кратък отговор на два фундаментални въпроса в живота, а именно: „Кои сте вие?” и „Защо сте тук?”. Тези въпроси ще бъдат разгледани по-подробно по-късно. Отговорите са основани на два факта:
• Квантовата физика доказва, че човешкия разум е способен да взаимодейства на най-фундаментално ниво с материята. Това означава, че разума ви е способен да бъде част от процес, който привлича духовната енергия в материалното царство и я заставя да приеме определена форма. Разума ви е способен да състави мисловен образ и да го наложи върху Майчината енергия, като кара светлината да приеме физическа форма.
• Книгата Битие обяснява, че Бог е създал хората по свой образ и подобие. А след това им е било казано да се размножават и да властват над Земята. Повечето други религии също поддържат такива идеи.
• Извода е, вие сте създадени да бъдете съ-творци заедно с Бог. По същество, имате същите творчески способности, като Бога, само не притежавате толкова съзидателна мощ. Разликата е в количеството, а не в качеството.
Бог е установил духовни и физически закони, а представителите Му са ги ползвали за създаването на планетата Земя. Обаче създаването на планетата не било окончателно завършено от духовните Същества. Били изпратени други духовни същества, за да влязат в човешки тела и да увеличат своите творчески способности, като участват в управлението на материалното царство. Постигайки надмощие на разума над материята, тези съ-творци имали възможност да довършат работата започната от Бог и представителите му в духовното царство.
Земята е строителен полигон, върху който съ-творците в човешки тела, могат обединени да строят всичко, което поискат. Това може да даде отговор на друг фундаментален въпрос от живота – защо на Земята има толкова много страдание. Дали Бог е създал това страдание, иска ли добрият и любящ Бог хората да страдат? Отговора е: Бог не е създавал човешкото страдание – направили са го хората.
Повечето духовни учения съдържат концепцията, че хората са паднали или спуснали до по-ниско състояние на съзнанието, от това, с което са били създадени първоначално. Библията разказва историята за Едемската градина и Падението на Човека. Символично това отразява, че повечето хора са забравили за своя произход и целта, с която са дошли на Земята. Забравили са също и за творческите си способности и как да ги ползват съзнателно. Както беше обяснено по-рано, това накарало хората да правят неосъзнати избори, които създали низходящата спирала, довела до увеличението на страданията.
В продължение на продължителен период от време, хората използвали своите творчески способности за да създават низходящата спирала на планетата и това е истинският произход на човешките страдания. На лично ниво става ясно, защо можете да се окажете пред ограничаващи обстоятелства и защо се чувствате безсилни да ги промените. Причината е, че сте създали тези обстоятелства, без да разбирате, какво правите. Използвали сте творческите си способности неосъзнато.
Добрата новина е в това, че осъзнавайки възможностите си, можете да обърнете посоката на низходящата спирала. Може да започнете да създавате възходяща спирала, която да доведе до по-добри външни обстоятелства. Но за да стане това, първо трябва по-добро разбиране на вътрешното състояние на собствената си душа. Трябва да разбирате, кои сте и как е устроен разума ви, за да успеете да овладеете ума си. Тогава ще можете да използвате творческата сила на разума си, за да поемете контрола над жизнените си обстоятелства. Само тогава ще успеете да изпълните ролята си в космическата драма, за която сте били определени – съзнателни съ-творци, поели управлението на Земята – по-точно, на материалното царство.
18. Пътуването обратно
Основа на по-дълбокото разбиране за себе си – на собственият Аз – е осъзнаването, че живеете в свят с две взаимосвързани реалности. Живеете в материална вселена, а отвъд нея е духовната реалност. Всичко в материалната вселена произлиза от духовната реалност. Енергията в духовната реалност е понижила вибрациите си и е била използвана от интелигентни същества за създаването на такива структури като галактиките и слънчевите системи, които са над възможностите на човека. Вие също сте били създадени от Същество в духовната реалност. Затова произхождате от по-висока реалност и част от вашата цялостна същност се е спуснала във физическо тяло на Земята.
Материалната вселена е създадена от същата основна „съставка”, както духовната реалност. Майчината Светлина просто е била понижена в по-нисък вибрационен спектър и физическите сетива, дори външния ум, я виждат като твърдо вещество, вместо като вибрираща енергия. Затова възниква илюзията за разделение между Дух и материя.
В действителност, духовната реалност и материалната вселена се взаимопроникват. Духовната реалност е точно тук с вас, точно както радиовълните на различни честоти проникват в стаята, в която четете тази книга. Вие не виждате духовната реалност, защото радиостанцията в ума ви е настроена на станция наречена „материална вселена”. Все пак, умът ви има потенциала да се настрои на духовната реалност и вашето по-висше същество.
След като хората са слезли във физически тела на Земята, са загубили спомена за духовния си произход. Загубили осъзнаването на своите истински творчески способности и целта, поради която са дошли на Земята. Тогава са започнали да правят несъзнателни избори и човечеството колективно създало низходяща спирала, която води до ограничения и страдание. Сами сте създали своята низходяща спирала, която причинява страданията ви.
Ако се дистанцирате от спецификата на собствената си ситуация, дори и в масовите религии, виждате общия проблем на хората – загубили са осъзнаването на истинския си произход, на творческия си потенциал и причините за съществуването си. Затова на земния живот може да се гледа като на пътуване, първата крачка на което е, да се върнете обратно в състоянието на съзнание, с което първоначално сте слезли на Земята. Щом се завърнете обратно на първоначалната точка, може да създадете позитивна спирала, която да ви доведе до постигането на първоначалната ви цел.
Тази концепция противоречи на традиционната християнска доктрина, според която, човешките същества са създадени несъвършени, с тенденция да съгрешават. Все пак, тази доктрина не е успяла да обясни, как или защо, един, според общото мнение добър и съвършен Бог, би създал несъвършени същества, чиято съдба е да живеят в страдания? В действителност, не сте създадени несъвършени. Създадени сте като духовни същества и сте били изпратени на Земята с двойна цел:
За да растете в самоосъзнаване, да се учите, как да използвате творческите си способности и да станете самоосъзнат съ-творец с Бога.
Щом веднъж овладеете творческите си способности – умът си – можете да го използвате, за да овладеете Земята и да съ-творите по-добър свят – ума да владее материята.
Не сте били създадени като несъвършени същества, създадени сте като неопитни същества. Необходимо ви е първо да се научите, как да използвате своите творчески способности така, че да не наранявате себе си или другите съставки на живота. Не сте създадени с тенденция да съгрешите, но сте създадени със свободна воля, което означава, че имате потенциала да използвате своите творчески способности и по начин, който нарушава законите на Бога и да наранява вас и другите части на живота. Това се получава в резултат на неразумни, а често и несъзнателни, избори, като постепенно сте загубили осъзнаването на духовния си произход. Накрая сте започнали да вярвате, че сте човешко същество, което е или грешник по природа или високоеволюирало животно.
В действителност, не сте човешко, а духовно същество. Така, както има две нива на вселената, има две нива и на вашата същност. Част, която постоянно пребивава в духовната реалност и затова може да бъде наречена духовния ви аз. Тази духовна същност е изпратила част от себе си в материалната вселена и това е вашето по-низше аз.
Целта на тази книга е да ви помогне да завършите пътуването на живота и да си върнете пълното съзнание, кои сте в действителност, и защо вашата по-висша част е избрала да слезе на Земята. Тогава ще знаете, какво значение има животът като цяло, и защо имате своя специфична цел и мисия.
© 2005 by Kim Michaels
http://www.askrealjesus.com/
http://www.flamerose.net/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти