Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7237925
Users Today : 5354
This Month : 85767
This Year : 375644
Views Today : 21687
Who's Online : 97

Майката на Света. Завръщане в Едем. Уроци по любов

Майката на Света. Завръщане в Едем. Уроци по любов

Майката на Света. Завръщане в Едем. Уроци по любов

Четейки ченълинга, помнете – никаква външна информация няма стопроцентова достоверност. Слушайте преди всичко себе си. Цялата информация я има във всеки от нас.
Майко на Света! Поговори с мен.
Тук съм, Душа.
Нека да поговорим за любовта.
Винаги се радвам да говорим за любовта.
Какво представлява? Всичко се стреми към нея, но никой не може да разбере и обясни, какво представлява любовта? Всички дават различни обяснения. Че любовта е единение. Че любовта е изначално свойство на Твореца, който е сътворил световете, и затова е просмукано с нея цялото мироздание, тя е най-действената сила.
Любовта е многостранно понятие. Как може да се обясни, какво представлява червената светлина? Ще се опитам да ти обясня. Енергията на Твореца притежава импулс, който я задвижва. Това движение енергиите на Твореца при вас се наричат вибрации. Движението на енергиите е различно в разните пространства и отрязъци на временния континиум, но всички заедно са енергията на Твореца. Това е и Любовта. Бялата светлина се разпада на многоцветна дъга. Всеки цвят по отделно, не е всички, предава само част от свойствата на бялата светлина. Но съединяването на всички цветове в един бял, е единството.
Така и любовта е единство на всички проявени вибрации на Твореца. Затова ви говорят за единение, защото, само тогава се постига сливането на всички цветове в единен поток, който е Любовта. Затова ви говорят за приемане, защото, ако нещо отхвърляте, отхвърляте част от енергиите на Твореца и не можете да постигнете единение. Ако отхвърлите дори един цвят от дъгата, сиянието на цветовете няма да даде чиста бяла светлина, а ще се получи мръсен оттенък, в който няма да се вижда нито един от цветовете по отделно. А не достига нещо много малко – само един оттенък.
Отхвърляйки този оттенък, вие преставате да го обичате, т.е. да го включите в хармонично единство с енергиите на Твореца. Този оттенък винаги ще се стреми към сливане с Единството, дори да го отхвърляте. И, ако отново го отхвърляте, той ще се стреми още по-силно. И силата на този стремеж, може да породи най-голямо зло, защото отхвърлената част от Твореца, ще се стреми насила да завоюва любовта ви, ще се стреми насила към сливане. От това възниква цялото насилия. Отхвърленият човек се стреми да получи тази любов с всякакви средства. Той не разбира, че трябва да се присъедини към Цялото. И в действителност, се опитва на части да си върне това Цяло, отнемайки нещо на другите.
В това е дълбокият смисъл. Вие сте свикнали да виждате в насилието зло. Това е така. Но погледнете от друга страна. Ако човека не е бил отхвърлен, не би се стремил да заграби всички съкровища на света. Защото, всичко, което търси, са съкровищата на Светия Дух. И, не намирайки ги по различни причини, се опитва да си присвои части от света, в които обитава Светия Дух. Опитва да постигне цялост, не чрез себе си, а извън себе си, чрез присъединяване на други части. Така трупа пари и съкровища, и много други неща, опитвайки да запълни недостига от единство в любовта. Трябва да разберете, че лакомията е обратната страна на щедростта. Че всичко има обратна страна. И не бива просто да осъдите нещо, някакво качество, без да разбирате истинските му корени.
Ако човек от детството си живее в любов и съгласие, ако още от детството си чувства интуитивно своето единение с енергиите на Твореца, ако не го отхвърлят още от детството му, той никога няма да се стреми да си присвои нещо чуждо, да получи нещо насила, защото в него вече има всичко и той го знае.
Не отхвърляйте другите. Всички, които правят зло, го правят, защото са отхвърлени не един път. И е достатъчно просто да приемете човека, който прави зло, а следователно, да му отворите своята енергия от изобилие и единство, да му покажете пътя за включване в енергиите на единството с Твореца.
Значи, любовта е, когато всички възможни енергии на Твореца са в единство и нищо не се отхвърля?
Правилно. Енергиите на Твореца се движат, взаимодействат, текат като река. Сливат се в реки и русла, отделят се и отново се сливат. И по време на своето движение, по време на разгръщането си в Творението, са се разделили на множество форми. Но всяка форма, всяко ручейче и русло на потока, знае за своето единство с реката, от която са произлезли. И ако това знание се запази, то се запазва и връзката с водите на единната река, запазвайки разбиране и осъзнаване на себе си, като части от енергийната река на Твореца. Тогава се съхранява единството, съхранява се любовта.
Но независимо от всичко, всеки един ручей се стреми отново да се влее в могъщата енергийна река, и затова се стреми към единството, стреми се към Любовта. Колкото е по-тясно руслото, толкова е по-стремителен потока на реката, толкова по-силно се стреми към сливане с единния поток. В това е сакралния смисъл. Колкото повече се отделя част от потока, толкова по-силно се стреми да се свърже обратно, толкова по-разрушителни свойства притежава.
Това разрушение, тези разрушителни свойства, при вас се наричат зло. Но трябва да се помни, че това е стремеж към сливане, защото нищо друго не съществува. Всички ние сме част от енергиите на Твореца, част от тази огромна единна Любов на този поток. И всички ние се стремим към сливане с Единството. И, затова всички се стремим към Любовта. Намирайки частично сливане, ние сме щастливи, защото си въобразяваме, че това е именно Любовта. Но след това започваме да усещаме, че нещо не достига. и отново се стремим да намерим не достигащите ни части. И този вечен стремеж е неизбежен, докато има разделение, докато има свят на формите, който е създал Твореца. Но рано или късно, ще се случи сливане, и всяка една част, ще стане Цялото. И всяка част ще стане Любов, и всяка част ще се съедини със своето естество, с енергиите на Твореца. Ще стене единна бяла светлина, чистата Любов на Твореца.
Ако говорим механически, то Любовта е сума от всички енергии, които съществуват в света на Твореца, но не просто сума, а сливане, което дава пълнота и хармония, дава усещането за присъствие на всичко, усещане за завършеност и запълненост. Затова всеки се стреми към нея осъзнато или неосъзнато.
Това ли е нирвана?
Частично. Защото нирвана също е стъпало. Разтваряне, безформеност, безграничност, но също и осъзнаване на себе си като присъединена част. Това е последния миг преди сливането, когато все още има битие. Защото, след сливането битието се прекратява, изчезва.
Тогава разбирам, защо, когато проявяваме любов към някого или сами чувстваме любов, е толкова прекрасно.
Да, прекрасно е, защото е цялостно. Защото е радост от единението, от срещата след дългата раздяла, радост и благоволение пред великото Цяло, към което се приобщаваме. Радост от приемането на всички възможни оттенъци енергии на Твореца, приемане на всичко, усещане за сила и общност. Защото обичащия е силен и безстрашен. От какво може да се страхува, ако е приел всичко, ако всичко е в него, ако в него е силата на Всичко, Ако знае Всичко, разбира Всичко. Ако всичко, което е – е самия той. Това трудно се разбира с ума, но в сърцето е велика мощ.
И затова са толкова силни хората, които обичат и правят смело всякакви лишения в името на любовта, защото се чувстват непобедими, силни, защото се чувстват единни с неописуемата сила на Твореца, в единство с всичките му части.
А любовта на мъжете и жените? Значи това не е пълно сливане, нали това е сливане само на две части?
Любовта е многостранна. И, ако говорим конкретно за любовта между конкретен мъж и конкретна жена, това не означава, че се ограничаваме само с това. Във всеки от тях има цял космос, всеки от тях, в резултат на своите странствания, на пътешествието на душата му във въплъщенията, се присъединява към различни части от енергията на Твореца и ги е отварял в себе си, свързвал се е на фино ниво с тях, т.е. ги е приемал. Това са уроците на Любовта. Това са уроците, през които преминава всеки един от вас.
Всички вие се учите само на Любов, и всички уроци са насочени към това. Често чувате тези думи, но не ги разбирате. Учите се да приемате всички енергии на Твореца, да ги свързвате в себе си, да попълвате своето многообразие, да разширявате космоса вътре в себе си. Това е Любов и приемане. Затова, отхвърляйки някого или нещо, не можете да постигнете Единство, не можете да постигнете Любовта, и затова се отправяте в по-нататъшни странствания по световете. В търсене на загубените от вас съкровища, на тези части, които сте отхвърлили, и липсата на които, не ви позволява да се съедините в Единство, не ви позволява да станете цялостни, не ви позволява да станете Любов и да усетите Любов, и да се съедините с Любовта на Света.
Защо, когато общуваш с природата, чувстваш такова умиротворение? Защото в природата има всички енергии на Твореца, тя е хармонична. И не зависимо от всичко, в нея също има насилие и разрушение, но сумата от всички енергии на природното царство, излъчва хармония и приемане. Излъчва Любов. Ако разглеждаш една част на природата отделно от другите, няма да намериш хармония, но като цяло, разбираш, че това е единство, че е сила, че е нещо, че е хармонично и велико. Така е и с любовта.
Затова любовта между мъжа и жената, е опит на конкретни хора да свържат своите качества на любовта, натрупани при странстванията им по световете. Нейните оттенъци, части, натрупани и приети енергии на Твореца, е опит да се свържат две съзнания в свое единство. За създаването на собствена хармония. И колкото повече приемане има във всеки един, колкото повече качества на Любовта и оттенъци на света, не са отхвърлени от тях, а са присъединени в процеса на жизнените уроци (дори не присъединени, а разкрити в себе си), толкова по-чист е този съюз, толкова по-близо ще са съединените им енергии до тези на Твореца, толкова по-близо ще са до Цялото, до Единството, до Любовта на Твореца. И висшите пикове в сексуалните отношения или в хармонично сливане на сърцата, раждат тези усещания, усещане за Единство и приобщаване към великата Сила на Любовта.
Но когато в някой от тях не достигат някакви Божествени качества, някакъв спектър от енергиите на Твореца, то партньора трябва да помогне със своите качества, да го научи на сливане, на свързване с цялото. Точно затова се срещат двойките и създават семейства и съюзи. И затова, не всеки съюз е лек, защото множество енергии бушуват във всеки един и търсят сливане, но не намират. И затова хората започват да търсят тези енергии, както вие казвате, настрана. Това е търсене на себе си, колкото и странно да ви се струва. Ако мъжа или жената търсят любов извън семейството, означава, че той или тя, не могат да намерят част от необходимите енергии във своя партньор, но все едно, неосъзнато се стремят към него. Защото, стремежа към любовта е не изтребим и вечен, той никога не престава, докато душата не се съедини в себе си този цялостен миг.
Затова, още преди въплъщението, се договаряте за преминаване на общи уроци и да си помогнете един на друг, да намерите и разкриете новите енергии на Твореца. Един от вас притежава ярки «червени» качества, а друг – ярки «зелени» качества, и при съединяването, всеки трябва да напълни другия с не достигащия му спектър, да помогне на партньора да осъзнае красотата на този спектър и да го слее със своите качества-спектри. Но, въплъщавайки се в земния живот, забравяте за всичко това, всеки започва да смята своята част за по-правилна, по-истинска, по-важна. И от това се раждат неразбирания и разногласия, съпротива при приемането един друг.
Погледни на майчината любов. Това е частичка Цялостност. Всеки от вас се стреми към Цялостност, но я постига частично. И някой от вас е по-близо, някой по-далеко от Цялостта, макар това да е много условно; близост и отделеност не са съвсем точните думи за поясняване на този процес. Но има майчина енергия, това е енергията на приемането. Майката приема всякакво своето дете, тя оправдава постъпките му и енергиите му, тя не го осъжда, а го приема. Това е истинско приемане. И всяка майка се учи на това. И не всички майки преминават тези уроци напълно. Уроци на разбиране и осъзнаване, че твоето дете си ти, част от теб и всичко е прекрасно, и затова винаги може да бъде прието, и затова е любимо винаги. Урока по единение е урок по Любов. И всеки от вас периодично преминава във въплъщенията си ролята на майка и отработва приемането.
А ролята на бащата?
Ролята на бащата е направление. Той трябва да даде на детската енергия посока – правилна, ако може така да се каже, направление, тласък, импулс – да покаже, накъде да се насочи, и как да се движи. Не напразно казвате на Твореца Отец, понеже от Него произлиза единния Импулс на Творението и движението, импулса за развитие. И понеже енергиите на бащата са мини-вариант енергиите на Отеца в Творението, нашият Отец Небесен.
Всичко е устроено хармонично. Ако би била само майчината енергия на приемането, тогава всичко би било хармонично и прекрасно, но не би имало развитие и движение, не би имало промени и познание. А ако бяха само енергиите на бащата, би имало само хаотично движение, движение без край. Но има хармония и тя ражда другото; едното не съществува без другото, едното е допълнение на другото, и заедно са в единство. И всяко движение от бащиния импулс се уравновесява от покоя, хармонията и приемането в енергиите на майката.
И във всеки един мъж има бащините енергии, а във всяка една жена – енергиите на майката. Но и във всеки от тях има и едното и другото, защото, в резултат на странстванията си, са натрупали и едното и другото и с взаимодействията си проявяват качествата си, които са натрупани в тях. И има мъжки жени. И има женствени мъже. И, ако човека се е родил мъж, това означава, че трябва да преработи енергиите на бащата; и, ако се е родил жена, означава, че е дошла в този свят да се научи на приемане.
Затова жените са повече от мъжете, необходимо е приемане. За това говорят вашите морални принципи и религиите. Жените, в които е силно мъжкото начало, го отхвърлят, не са съгласни с това, виждат нарушения на правата си във всичко това, виждат подчинение. Но това е енергията на бащата, която бушува в тях. И ако се осъзнават като жена, трябва да се научат през този живот на приемане. Защото, колкото повече е ненаученото, толкова повече ще продължите да се учите. Защото, това не е стремеж към учене, това е стремеж към Единение.
И, ако не сте се научили да се сливате и да приемате всички качества, не можете да се слеете с Единното, към което се стремите. И затова ще преминавате безкрайно през тези уроци, докато не съвместите в себе си всички енергии на Твореца и тогава можете да се свържете с тях. Това е колелото на сансара, както го наричате – безкрайна поредица от въплъщения за преминаване на уроци по Любов. Защото, докато не ги преминете докрай, няма да постигнете единство, а само към това се стремите – към единната Любов на Твореца.
Затова може да говорим много пъти, че някой, другите цивилизации или деструктивните сили ви пречат да станете Любов и да се свържете с Любовта на Твореца, но всичко това не е основната причина. Основната причина е във вас. В това, че не сте се научили да приемате всички енергии на Твореца, и затова не можете да се слеете с Него. И затова търсенето на външни причини не може да ви даде нищо. Защото в пряк смисъл трябва да търсите причината в себе си – затова не можете да приемете един или друг човек, едно или друго явление.
А Христовата Любов или другите висши същности? Те достигнали ли са до Единение?
Този, който е постигнал единение, пълно състояние на Любов, се разтваря в тази Любов и престава да е част и става Цялото, влива се в реката и не може да се различи като отделен ручей в състава на реката. Всички велики същности се намират на различни етапи от преминаване на уроците по Любов, в различна степен са в близост до Любовта на Твореца. В различна степен приемане на всичките му енергии. И разбира се, висшите същности също са различни и преминават през уроци, както и вие, но на по-високо ниво. Затова тях също не бива да ги идеализирате. Те също търсят сливане, също правят избори, също търсят своето другарче за съвместни уроци, също правят грешки. Каквото е горе, такова и долу. Важното е да не зацикляте на грешките им. Защото, ако всички са Едно, всички сме Едно, това са и ваши грешки на по-високо ниво на развитие. Защото, ако приемате всичко, приемате и грешките им, както и високите им постижения и любовта им. Без да разделяте на свои и чужди грешки, без да разделяте на своя и чужда любов.
Що се отнася до Христос, това е уникален път. Той е преминал уроците за приемане в земното си въплъщение докрай, успял е да ви приеме всичките вас. Всичките деяния на хората с цялото си сърце и душа. Но той сам е пожелал да остане на определени нива от битието до тогава, докато не преминете през всички уроци на приемането, защото ви чувства като свои части. Останал е да ви помогне, не разделя себе си от вас и заедно с вас преминава уроците. Той е готов да приеме в себе си цялата болка на света и всичките му страдания, за да ги разтвори в Любовта си. И това е велик жертвен опит. Пример за най-велика Любов и приемане, на които вие се учите от векове.
И затова ви казват, че трябва да достигнете ниво на Христово съзнание. Това е присъединяване към неговата мощ. Сливане с Христовата Любов, с енергиите му, това е разтваряне в силата на Любовта му на своя негатив и неприемане. И затова, за мнозина от вас е станал Бог, обект за стремеж и поклонение, защото това е вашият път, който ви сочи Христос. Това е като спасителен пояс по трудния път на познанието в света на дуалността – да се обърнете към Христос с искрено желание да се съедините с Любовта му – и тази пътеводна звезда ще ви сочи пътя. Това не означава Голгота и разпъване, унижение и предателство (пътя, по който е преминал той). Това означава, че вие като светлина на фар ще плувате в бурните вълни на илюзиите си, за да не се заблудите и загубите, защото светлината на Любовта ви, не може да не се забележи и загуби.
Казват ни, че любовта е съсредоточена в сърцето, че е в енергиен център, наречен анахата.
Любовта са всички енергии на твореца. Вие се намирате на ниво от битието, където се усвоява определен спектър от енергиите на Твореца. Издигайки се по-високо, ставате открити, или по-точно, става ви достъпен по-широк спектър от енергиите на Твореца, които познавате. В това е и целия смисъл на еволюцията, смисъла на възнесението ви – отварянето ви за други енергии на Твореца. И колкото по-високо се издигате, толкова повече енергии на Твореца откривате в себе си, усвоявате ги и ги приемате в себе си. Токова по-големи и силни ставате и така до тогава, докато не приемете и усвоите всички енергии на Твореца, и ги осъзнаете, осъзнаете себе си Твореца.
Но на земен план преминавате определен спектър на енергиите и хармонизацията им, приемането и сливането с тях. Затова чакрите ви са точки на приемане за определени енергии. Вече са ви говорили, че имате чакри и извън тялото. Това са висшите за вас чакри, които още не сте постигнали с тялото си. Защото, когато се разширите, ще започнете да побирате в себе си, в своите разширени тела, и тези чакри. Това е процеса на възнесение или процеса на свързване с енергиите на Твореца, с различните му спектри.
Сега имате 7 чакри и всяка от тях провежда определена енергия на Твореца, във всяка от тях се преработва, транслира се във всички тела. Ако се разделяте на различни чакри, съществувате разделени, защото сте единство на тези енергии, които са ви достъпни. Ако сте преработили част от чакрите, т.е. свободно, без препятствия пропускате съответните енергии на Твореца, но не пропускате друга част от тях, не можете да станете единство в човешка форма, защото всичко трябва да е хармонично.
Ако работите с всички чакри едновременно, и всички пропускат целия спектър на дадения вид енергии, се осъществява възнесението ви, т.е. разширение, тогава ви стават достъпни за по-нататъшно усвояване и приемане другите чакри и другите енергии на Твореца. Затова не може да се каже, че само в сърцето е Любовта. Любовта е единство на енергиите, това е баланс, приемане на всички енергии. Затова любовта на святия човек и на просветлените, е ярко светене на всичките им чакри, това е дъга от сиянието на Духа, и като последен етап преди възнесението – постигането на тази същата «чиста бяла светлина», съединяване на всички цветове на дъгата в чистота и единство.
Що се отнася до анахата, това е важен енергиен център, защото уравновесява трите долни и трите горни чакри. Нещо подобно на център за сливане на шестте други енергии на Бога във вас, той е като барометър на балансирането, като стрелката на кантара, която се колебае, докато везните не се уравновесят. Но, щом се уравновесят, започва трансмутация на светлината ви, на вашата енергетика в по-високо качество на енергиите и издигане, възнесение по-високо.
Тогава, какво представлява издигането на кундалини?
Енергията кундалини е творческа енергия, енергията на сътворяването. Това е много силна енергия, която все още не сте се научили да управлявате. Издигането на кундалини става, когато енергията на ниските чакри е много по-силна от енергията на горните. Вие разделяте чакрите си на горни и долни, придавайки им етичен оттенък. Но всички чакри са висши. Всяка енергия е пълно свойство, което може да постигне своите висши и низши значения. И енергията на първата чакра е жизнената сила, в низшата си форма е оцеляване, а във висшата – енергията на живота и стремежите. И така, всяка чакра е свойство на Бога в пълното му многообразие.
Затова не може да се каже, че ниските чакри са по-малко важни, че трябва да наблегнете на горните. Затова не трябва да предпочитате някоя от тях, защото няма да постигнете единство на всички енергийни потоци в себе си, няма да постигнете хармония и Любов. И тези хора, които са развивали в себе си само горните чакри, също не са успели да се приобщят в пълен смисъл към Любовта на Твореца, както и тези, които са наблягали на ниските чакри.
Затова издигането на енергиите кундалини е мощен скок в енергиите на ниските чакри, когато са препълнени и търсят изход. Защото не трябва да има подем или спускане, а напълно равномерно светене на всички чакри, пропускане през себе си всички части от Потока, всички енергии на Твореца. Разбира се, тези, които са постигнали издигане на кундалини, са постигнали пробив в усвояването енергиите на Твореца. Но това е само частично усвояване. И затова такова издигане е опасно, понеже води до разбалансиране на останалите чакри, на останалите човешки енергии, което може да стане неуправляемо.
Затова енергията не бива да се издига или спуска, а да тече през всички енергийни центрове и да се уравновесява в сърдечната чакра.
Как всички ние да стигнем до Любовта? Какво да направим, за да се прекрати насилието и злото?
Да приемете всичко. Да не съдите, защото, когато съдите, го отхвърляте. И ако отхвърляте, все едно ще се стремите към него като части на Твореца. И тази част също ще се стреми към вас. Всичко, което отхвърляте, се стреми отново към вас. И затова, ако отхвърляте злото, то пак ще се стреми към вас. А ако го приемете, то ще престане да се стреми и ще престане да е част от живота ви. И в това е много важна ролята на жената, ролята на майката, като образец за приемане.
Светът е станал мъжки в основата си и не му достига женската енергия. Затова жените са повече на планетата. Не защото мъжете отиват на война и се избиват един друг. Това също го има. Но нима мислите, че мирозданието не може да регулира раждаемостта, т.е. на планетата да идват равни количества мъже и жени? Но това не се прави специално. Защото планетата ви, вашият свят, усещат недостиг на женски енергии и жените са повече, именно за да уравновесяват мъжките енергии, които са превзели света ви.
И липсата на баланс пречи на всеки един да се пресъедини към Любовта на Твореца и да познаете Любовта на Твореца, като единство на всички енергии. Защото, всяка двойка по отделно, дори да е най-хармонична, не може в пълен обем да усети хармонията си, докато целия свят не е хармоничен. И, обратното, ако целия свят е хармоничен, всяка двойка в него ще е хармонична и Любовта ще пребъде във вековете.
Така е било вече във вашата древност. Но след това баланса бил нарушен. Сега трябва да се възстанови. Затова всеки от вас, както и да звучи (и жената, и мъжът), трябва да проявявате повече женските енергии на приемането и разтварянето в себе си. И това не означава, че мъжете ще станат жени, не означава, че ще станат женствени, че това е лошо или неприлично. С това се обяснява развитието на женското в мъжете по целия свят, в много по-голяма степен, отколкото по-рано. И всеки мъж трябва да осъзнае, че той трябва да помогне на жена си, да преработи мъжките си качества, да я допълни, а не да я потиска с енергията и властта си, да разбере, от какво има нужда. И ако жената моли да проявите мекота, романтичност, това не е каприз, а стремеж на женската й натура.
И всяка жена трябва да научи мъжа си на приемане, разкривайки отначало този потенциал в себе си. Защото много жени вървят по мъжки път и не разкриват в себе си напълно женските си качества като гъвкавост и приемане, за което са се въплътили като жени. Те са длъжни да помогнат на мъжете си да открият в себе си нежността, мекотата, приемането, липсата на съпротива. И в това е великата сила и великата мисия на жените. Защото, завръщането в Едем е завръщане към Любовта на Твореца, завръщане към себе си цялостните.
С почит към всички търсещи – СЕлена.
18.07.15
http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:1457352
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: