Нервни заболявания при духовно израстване

Published 07.06.2023 | By Йосиф

Нервни заболявания при духовно израстване

В работите на известния италиански лекар и философ се твърди за неизбежен спътник при духовното израстване — всевъзможни нервни заболявания, съпровождащи процеса.

Предисловие
Робеpто Асаджиоли (1888 — 1974) е широко известен в Европа като лекар-философ, създател на техниката за реконструкция на личността, която е нарекъл «психосинтез». През 1940 година е арестуван от фашистките власти на Италия и е прекарал около месец сам в килия, а по-късно е разказвал на приятели, колко интересен и ценен е бил този опит, дал му възможност да проведе редица специални психодyховни упражнения. Също толкова ефективно Асаджиоли е използвал принудителната изолация през 1943 година, когато се е кpил от режима на Мyсолини в далечни планински селца.

Духовното човешко развитие е продължителен процес; това е пътешествие по чудесни страни, богато не само с удивителни събития, но и с препятствия, с опасности. Свързано е с дълбоко морално очистване, с пълна трансформация, с пробождане на много неизползвани преди способности, с израстване на съзнанието до немислимо ниво, с разширяването му до нови вътрешни пространства. Затова не е удивително, че толкова важни промени стават през критични стадии, често свързани с нервни, емоционални и умствени разтройства. При обичайни клинични наблюдения може лесно да се сбъркат с разтройства, породени от съвсем други причини.

Между другото, разтройствата, за които говорим, имат съвършено особен смисъл, изискват напълно различна оценка и лечение. В наши дни, такива разстройства поради духовни причини, се срещат все по-често. Появяват се все повече хора, съзнателно или несъзнателно подложени на вътрешни духовни натоварвания. Освен това, духовното развитие на съвременния човек поради голямата разностранност, особено следствие на съпротива, предизвикана от критичен ум, става по-труден и сложен вътрешен процес, отколкото в предишните времена. Затова е целесъобразно да направя обзор на нервните и психични разстройства, които могат да възникнат през разните етапи на духовното развитие и да изброя действени методи за преодоляване.

По пътя към постигне на пълно духовно съзнание, човек може да има пет критични стадия: кризи, предшестващи духовното пробождане; кризи свързани с духовното пробуждане; спадове следствие на духовно пробуждане; кризи от стадия на духовно пробуждане и, най-накрая, «тъмната нощ на душата». Ще ги разгледам последователно.

Кризи, предшестващи духовното пробождане
За да оцените правилно смисъла на странните вътрешни преживявания, предвестници на душевно пробуждане, ще кажа няколко думи за психиката на средния човек. Той е като носен от жизненото течение. Приема живота такъв, какъвто е, без да задава въпроси за смисъла, за ценности и цели. За човек с ниско ниво на духовно развитие, всичко се свежда до осъществяване на личните желания, например, стреми се към богатство, удовлетворяване на увлечения и честолюбие. Човек с по-високо духовно ниво, подчинява личните склонности на семейните и граждански задължения, заложени в него от възпитанието. При това не се замисля, откъде произлизат такива задължения, и какви зависимости имат помежду си. Може да се смята за вярващ, но религиозността му е повърхностна и стереотипна. За да е в мир със съвестта си, му е достатъчно да изпълнява формално предписанията на църквата и да участва в установени обеди. Накратко казано, обикновения човек разчита на безусловната реалност в обичайния живот, без да се замисля много-много. Стиска се здраво за земните блага, които оценява позитивно. По този начин, за него земното съществуване е самоцел. Дори да вярва в бъдещ рай, вярата му е чисто теоретична и академична. Да попадне в този «рай» ще се стреми колкото се може по-късно.

Но независимо от всичко, може да се случи, и се случва от време на време, «обикновен» човек да премине в духовния си живот внезапна трансформация, която го изненадва и плаши. Понякога такава трансформация става след много разочарования, а често и след силен душевен потрес, например, след загуба на близък човек. Но понякога се получава без видими външни причини: сред пълно благополучие и благоприятна съдба възниква неопределено безпокойство, чувство за неудовлетвореност и вътрешна пустота. Човекът страда от неопределеното, което не може да опише и нарече. Постепенно се появява чувство за нереалност, суетност на ежедневието. Личните интереси, които са занимавали човека до този момент, някак избледняват и губят своята важност и ценност. На преден план излизат нови въпроси: човекът започва да размишлява за смисъла на живота, за причините на явления, които преди е възприемал като разбиращи се от само себе си — размисля за причините на собствените и чужди страдания, за оправдаването на човешкото неравенство, за произхода и целта на човешкото съществуване.

През този етап са чести заблудите. Мнозина, като не разбират смисъла на новото си душевно състояния, го разглеждат като сбор от чудесии и болезнени фантазии, понеже е много мъчително и опитват по всевъзможни начини да го потиснат. Страхувайки се да не «превъртят», правят всичко възможно, да се завърнат в конкретната реалност, която им се струва, че опитва да им се изплъзне. В хода на тази борба, някои се хвърлят с удвоено старание във въртопа на живота и търсят жадно нови занимания, възбуждане и усещания. Понякога, по този начин успяват да заглушат безпокойството си, но рядко успяват да се избавят нацяло. Безпокойството им се е спотаило в дълбините на съществото им, разклащайки основите на обичайния им живот, а след известно време, понякога и след няколко години, с нова сила изплува в съзнанието. Сега безпокойството става още по-мъчително, а вътрешната пустота — още по-непоносима. Човекът се чувства унищожен, всичко, от което се е състоял предишния му живот, изглежда като сън и се свлича като празна обвивка. В същото време, все още няма нов смисъл и човекът няма представа, дори не подозира за съществуването му. Често към това страдание се добавя и морален катарзис, пробуждащ и задълбочаващ етичното съзнание, човекът се терзае от тежка вина и разкаяние за минали дела. Осъжда се сурово и изпада в пълно униние.

Естествено, в това състояние лесно се появяват мисли за самоубийство и прекратяване на физическото съществувание изглежда логическо решение на вътрешния крах. Трябва да отбележа, че това е само обща схема на възможните преживявания. В действителност, са възможни много различни индивидуални особености: някои изобщо нямат остър стадий, други се оказват в него съвсем внезапно, без предварителни етапи, при трети доминират натрапчиви философски съмнения, при четвърти – основната роля е на моралната криза. Такива проявления на духовния прелом са много подобни на симптоми при неврастения или психастения. В частност, един от симптомите при психастенията е загуба на функции в реалността, други са депеpсонализацията. Сходството на духовната криза с изброените заболявания се усилва и от същите физически симптоми: изтощение, нервно напрежение, безсъница, разстройства в храносмилането и кръвообращението.

Кризи предизвикани от духовното подбуждение
Създаването на връзка между личност и душа, съпроводена с светлинни потоци, с радост и сила за действия, създават чудесно състояние на освобождение. Вътрешната борба, страдания, невроза и физически потрес могат да изчезнат внезапно и често с такава удивителна бързина, че става очевидно, че причините не са материални, а са душевни страдания. В такива случаи, духовното пробуждане е излекуване в пълния смисъл на думата. Но не винаги пробуждането е просто и хармонично. Може да предизвика много усложнения, разстройства и отклонения. Това се отнася за хора, чийто ум не е достатъчно уравновесен, с често екзалтирани емоции, а нервната им система е прекалено нежна или чувствителна, за да издържа рязкото увеличение на духовните енергии. Когато разумът е прекалено слаб или неподготвен за да издържи духовната светлина или човекът е склонен към високомерие и егоцентризъм, вътрешните събития могат да бъдат неправилно разбрани. Възниква така нареченото смесване на нивата, преминаване на относителното към абсолютното, на личното — в духовния свят. В този случай, духовната сила може да предизвика раздуване на личното «аз».

Преди няколко години имах възможност да наблюдавам типичен краен случай в психиатричната болница на Ванкон. Един от обитателите, симпатично старче, спокойно и упорито твърдеше, че е господ бог. С това убеждение беше създал фантастични идеи за небесно войнство, което командва, за велики дела, които е свършил и т.н. Във всичко останало си беше прекрасен и изключително любезен човек, готов винаги да услужи на лекари и болни. Разумът му бе много ясен и внимателен. Беше толкова добросъвестен, че го направиха помощник на аптекаря. Аптекарят му довери ключа от аптеката и приготвянето на лекарства, което не предизвикваше никакви неприятности, с изключение на изчезваща захар, която вземаше за да достави удоволствие на някои пациенти. От обичайната медицинска гледна точка, на този болен следва да се постави диагнозата: обикновен случай на мания за величие, паpаноидално заболяване. Но в действителност, всичките тези формулировки са само описателни, съобразени с някакви клинически рамки. От тях не научаваме нищо ново за природата, за истинските причини на разстройството. А за нас е важно да знаем — няма ли зад идеите на болния по-дълбоки психологически мотиви.

Знаем, че възприемането на реалния дух и вътрешното единства с човешката душа предизвиква нарастване на вътрешното величие, израстване, съпричастност към божествената природа. В религиозните учения от всички времена намираме многобройни свидетелства за всичко това. В Библията е казано кратко и ясно: «Знаете ли, че сте богове?». Блаженият Августин казва: «Когато човешката душа обича, става подобна на това, което обича». Когато обича земното, става земна, а когато обича бога, не ставали бог? Най-силна е пълната тъждественост на човека — на духа в чистото му битие — с висшия дух е изразена във философията на Веданта.

Както и да възприемаме това отношение между индивидуално и универсално — като пълна тъждественост по същество и подобие, като съпричастност или като единство — и на теория, и на практика трябва ясно да се осъзнава безкрайната дистанция между духа в чистото битие и обикновената личност. Първото е основа или център, или индивидуалност. Второто е нашето малко «аз», нашето обичайно съзнание. Пренебрегването на тези различия води до нелепи и опасни последствия. Точно това позволява разбирането на душевното разстройство описано по-горе и на други, не толкова крайни форми на самовъзвисяване и самообожествяване. Болезненото заблуждение на подобни илюзии се състои в приписването на временния «аз» качества и способности на висшия дух. Става въпрос за смесване на относителна и абсолютна реалност, на лично и метафизическо ниво. Подобно разбиране на определени случаи с мании на величие, може да даде ценна информация за лечението. А именно: напълно е безполезно да се доказва на болния, че не е прав, че се заблуждава, да му се присмиваме. Това може само да го възбуди и раздразни. За предпочитане е друго поведение: да признаем реалността на идеите му, а след това търпеливо да поясним заблужденията.

В други случаи, пробуждане на душата и съпътстващото го внезапно вътрешно просветление могат да предизвикат емоционално претоварване, което се проявява бурно и безпорядъчно, във вид на крясъци, плач, пеене и възбудени действия. Някои силни натури следствие на подема от духовното пробождане, могат да се обявят за пророци или реформатори. Възглавяват движения, основават секти, отличаващи се с фанатизъм и стремеж да обърнат всички във своята вяра. При някои с високо ниво, но прекалено силни, следствие на преживяното откровение на трансцеденталната и божествена страна на собствения си дух, възниква стремеж за пълна и буквална тъждественост с духовната си част. В действителност, такава тъждественост може да бъде постигната само като следствие от дълъг и сложен път на трансформация и прераждане на личността. Затова стремежите им не са удовлетворени — от това произлизат депресивни състояния достигащи до отчаяние и импулси за самоунищожаване.

При някои предразположени, вътрешното пробуждане може да е съпроводено с различни паpаноpмални явления. Виждат висши ангелоподобни същества, чуват гласове или изпитват подбуждане за автоматично писмо. Значението на такива съобщения може да е най-различно. При всички случаи е необходима трезва проверка и анализ без тотално отричане, но и без предварителен пиетет, който може да внуши необичайност на информацията. Особено предпазливо трябва да се отнасяте към съобщения, които съдържат директни заповеди и изискват сляпо послушание, а също превъзнасящи възприеманата информация — истинските духовни учители не прибягват никога към такива средства. Трябва да се отбележи, че независимо, доколко истински и значими са такива съобщения, са винаги вредни за здравето, защото могат в значителна степен да нарушат равновесието на чувства и разум.

Спад след духовното пробуждане
Известно време след духовното пробуждане, обикновено се получава спад. Вече споменах, че хармоничният процес на духовно пробуждане предизвиква радост, просветление на ума, осъзнаване на смисъла и целите на битието. Разсейват се много съмнения и се решават много въпроси, появява се усещане за вътрешна увереност. Всичко това е съпроводено с изживяване на единство, красота и святост на живота: пробудената душа излива поток от любов към всичко съществуващо. В действителност, няма нищо по-радостно за сърцето и по-утешително, от съприкосновение с пробуден, който е в такова състояние на благодат. Струва ни се, че предишната личност с всичките ѝ ръбове и неприятни страни е изчезнала, а ни се усмихва нов човек, изпълнен със симпатии, стремящ се да раздава радост и да е полезен за обкръжаващите, да сподели получените духовни съкровища, които не може да обхване сам. Такова радостно състояние може да продължава доста дълго, но разбира се, идва и неговия край. Обичайната личност със здравия си фундамент само временно е отстъпила, в известен смисъл е заспала, но не е изчезнала и не се преобразила напълно. Освен това, потока от духовна светлина и любов, както всичко друго в света, е ритмичен и цикличен. Следователно, рано или късно, след прилива следва отлив. Изживяването липса на благодат е много мъчително и в някои случаи предизвиква силни кризи и сериозни разстройства. Пробуждат се с нова сила стари навици и влечения. Целият «боклук», погълнат от потока изплува отново на повърхността. Между всичко друго, процесът пробуждане вече направил значително етичното съзнание, усилил е стремежа към съвършенство, човекът се съди по-строго, безжалостно, може да му се стори, че паднал по-ниско от всякога. Такова заблуждение се подкрепя от обстоятелството, че изплуват скрити преди наклонности и влечения: високите духовни стремежи са предизвикателство за тези сили, пробудили ги и измъкнали от несъзнателното. Спадът може да стигне толкова далеко, че човекът започва да отрича духовната значимост на вътрешния си опит. Във вътрешния му свят царят съмнение и самоунищожение, поддава се на изкушението да смята всичко случило се за илюзия, фантазия, сантиментални «приказки». Може да се ожесточи и да стане саркастичен, присмивайки се цинично на себе си и другите, да се отрече от идеали и стремежи. Но независимо от всичко, вече не може да се върне в предишното си състояние. Красотата и чудото от преживяното си остават в него и е невъзможно да ги забрави. Вече не може да живее с дребните жизнени проблеми, терзае го и не му дава мира божествената тъга. Като цяло реакцията е изключително болезнена, с пристъпи на отчаяние и мисли за самоубийство. Подобни прекалени реакции се преодоляват с ясното разбиране, какво се случва, какъв е единствения път за преодоляване на трудностите. Именно в такъв момент, човека се нуждае от странична помощ. Трябва да му се помогне да осъзнае, че състоянието на благодат не може да продължава вечно и последвалите реакции са естествени и неизбежни. Изживяното прекрасно състояние, подобно на полет към осветени от слънцето върхове, от които се разкрива целия свят. Но за всеки полет, рано или късно, идва край. Завръщаме се отново в равнината, а след това бавно, стъпка по стъпка, преодоляваме стръмния път до върха. А осъзнаването на спускането или «падението» е естествен процес, през който всички трябва да минем, утешава и ободрява странника, помагайки да мобилизира сили да да продължи уверено нагоре.

Кризи при духовното преображение
Споменатия подем, в действителност, се състои в пълната трансформация и прераждане на личността. Това е продължителен и сложен процес, включващ разни фази: фаза на активно усещане с цел преодоляване на препятствията пред потока от духовни сили; фаза развитие на вътрешните способности, били скрити или слабо изразени; фази, през които личността трябва да е безмълвна и да позволява кротко на духа да работи, търпеливо и мъжествено изтърпявайки неизбежните страдания. Това е време изпълнено с промени, когато светлина и тъмнина, радост и болка се редуват. Често човешката сила е дотолкова погълната през този етап, ангажирана с тежки и понякога мъчителни вътрешни събития, че се справя трудно с ежедневието си.

Страничен наблюдател, оценяващ от гледна точка на нормалност и практична ефективност, най-вероятно да стигне до извод, че е «по-зле», с «по-малка стойност» от преди. Така вътрешните проблеми на духовно развиващ се човек се задълбочават от неразбирането и несправедливите оценки на семейство, приятели и дори на лекари. Постоянно чува неодобрителни забележки за пагубното въздействие на духовните стремежи и идеали, лишаващи човека от достойнства в практическия живот. Подобни разсъждения често предизвикват дълбока потиснатост, душевно сметения и униние. Това е изпитание като всяко друго и трябва да бъде преодоляно. Учи на справяне с личната си чувствителност и помага за изработване на твърдост и независимост на разсъжденията. Затова не бива да се съпротивлявате на такова изпитание, а търпеливо да го приемете. Ако близките разберат състоянието на човека в тази ситуация, могат да окажат важна помощ, да го избавят от излишни страдания. Става въпрос само за известен преходен период, когато човекът е изоставил предишното състояние, но още не постигнал новото. Също както гъсеница превръщаща се в пеперуда, трябва да премине през стадий пашкул, стадий на безпомощност и несъзнателност.

За разлика от гъсеницата, човекът е лишен от безопасността и тишината на своята метаморфоза. Трябва, особено сега, да остане на мястото си и според силите си да изпълнява дълга си пред семейство и общество, професионалните си задължения, все едно във вътрешния му свят не се случва нищо особено. Падналата му се задача е много трудна. Може да се сравни с проблема пред английските инженери, които е трябвало да преустроят зданието на лондонската гара, без да спират движението на влаковете нито за миг. Не е удивително, че толкова сложна задача предизвиква понякога нервни и душевни разстройства, изтощение, безсъница, потиснатост, раздразнителност, които на свой ред, следствие тясното взаимодействие на дух и тяло, могат да предизвикат различни физически симптоми.

За да помогнете в такава ситуация е необходимо, преди всичко, да разпознаете истинската причина и да окажете правилна психологическа помощ, защото чисто физическо лечение и лекарства могат само да смекчат неблагополучието, но няма да повлияят по никакъв начин на душевно-духовните корени на проблема. Понякога, такива разстройства стават от претоварване — от прекалените усилия за ускоряване на духовното развитие. Следствие на такива усилия се получава не трансформация, а избутване на нисши компоненти, изостряне на вътрешната борба с последващи нервни и душевни пренапрежения. Прекалено ревностно стремящите се към съвършенство трябва да помнят постоянно, че работата за вътрешното прераждане се осъществява от духа и духовните енергии. Личната им задача е само да призоват тези сили чрез вътрешно самоотричане, медитация и правилно състояние на душата, да се стремят да премахнат всички пречки пред духа. Освен всичко това им трябва само търпение и доверие за разгръщане на духовното действие в душата. Друга, в известен смисъл противоположна трудност, е справянето с особено мощни потоци от духовна сила. Тази скъпоценна енергия може лесно да се разпилее в излишни чувства и трескава дейност.

В някои случаи, тази енергия, напротив, прекалено се сдържа, натрупва, не се реализира с дейност, а в крайна сметка, налягането ѝ се проявява като вътрешни разстройства. По същия начин, прекалено силния електрически ток топи проводници и предизвиква късо съединение. Затова е необходимо да се научите да управлявате разумно потока на духовната енергия; без да пилеете, да я използвате плодотворно за вътрешна и външна дейност.

Тъмната нощ на душата
Когато трансформацията достигне до връхната си точка, решаващия, последен етап е съпроводен често със силни страдания и вътрешна тъмнина. Християнските мистици са нарекли това състояние «тъмната нощ на душата». Външно са подобни на болест, която психиатрите наричат депресивна психоза или меланхолия. Признаци: състояние на тежка потиснатост достигаща до отчаяние; изразено чувство за собствено недостойнство; остро самоосъждане — напълно безнадежден и проклет; угнетяващо чувство парализиращо ума, загуба на волева сила и самоконтрол, съпротива и спирачка на всякакви действия. Някои от тези симптоми могат да са по-проявени и в предшестващи стадии, без да стигат апогей в «тъмната нощ на душата». Това е своеобразно и плодотворно преживяване, каквото и да ни изглежда, но не се поражда от чисто болезнено състояние. Има духовни причини и дълбоко духовно значение. След т.н. «мистично разпятие» или «мистическа смърт» настава победно възкресение, а с това свършват страдания и недъзи. Носи със себе си пълно оздравяване и възнаграждава за всичко преживяно.

Избраната тема ни застави да се занимаваме почти изключително с негативни и необичайни страни на вътрешното развитие. Това съвсем не означава, че хората развиващи се духовно, са положени по-често на нервни разстройства от всички останали. Ще отбележим следното.

Първо, при мнозина духовното развитие е по-хармонично от описаните случаи, преодоляват вътрешните проблеми и преминават в етап без нервни реакции и без особени физически неразположения.

Второ, нервните и психически разстройства при обикновените хора са много по-тежки и по-трудно излечими, отколкото породени от духовни причини. Разстройствата на обикновените хора са често свързани със силни конфликти и страсти в себе си, или конфликти и несъзнателни увлечения със съзнателна личност, или се пораждат от противодействие на егоистични искания или желания. Обикновените хора се лекуват трудно, тъй като висшите им аспекти са развити слабо, може да се разчита на много малко неща за да бъдат убедени да се подчинят на самодисциплина, която им позволява да възстановят вътрешната хармония и здраве.

Трето, страданията и болестите на духовно развиващите се, колкото и тежки да са, в действителност, са само временни реакции, нещо като «отпадък» на органическото израстване, водещо до вътрешно прераждане. Затова изчезват често сами, когато отмине предизвикалата ги криза или се премахват лесно с правилно лечение.

Четвърто. Страдания, предизвикани от духовен отлив, се възстановяват с лихвата не само при прилив и вътрешен подем, но и с вяра в значима и висока цел, заради която е вътрешното пътешествие.
Превод: Йосиф Йоргов

https://nashaplaneta.su/blog/nervnye_zabolevanija_pri_dukhovnom_roste/2023-04-12-46175

P.S. Това го публикувам повече като информация за да не се плашите – не забравяйте, всеки има екип, който се грижи да не залитате прекалено. Може да залитнете прекалено само от инат. Йосиф Йоргов