Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235022
Users Today : 2451
This Month : 82864
This Year : 372741
Views Today : 7023
Who's Online : 41

Защо не се получават практиките понякога

Защо не се получават практиките понякога

Защо не се получават практиките понякога?

Автор: Nina Sumire

Случвало ли ви се е? Колко често? И с кои практики? Как мислите и чувствате: за какво е показателно, във вашия случай?
В тази статия, ще посочим няколко причини, които обясняват, защо не е сполучливо, едно или друго намерение за саморазвитие.
Главното, при издирване на причините е, да сте максимално честни и отворени за самите себе си, за да вникнете в дълбините на случилото се – какво се случва в действителност.
Основните причини за несполучливи практики:
– 1 – Не им е дошло времето;
Означава, че не сме достатъчно готови психологически, интелектуално или, възможно е също, представата ни за действителността, не е готова за разширяване, за появата на нови, изцеляващи и развиващи елементи. Възможни са и други причини за „липсата на готовност“.
Например, не сме готови да простим на човека. Тогава може да се заемем с практики за приемане или настройване, да сме ученик на живота. Или, все още, ни е сложно, да разберем и осъзнаем уроците си, и какво можем да направим в конкретната се ситуация. Най-вероятно, сме пропуснали предварителната настройка – да се успокоим.
Когато сме спокойни, нашият ум не пречи, включват се функциите на разума, на интуицията, ставаме внимателни към вселенските подсказки, започваме да виждаме други хора, да виждаме жизнените си задачи, да усещаме своя път през този етап на изпитанията.
– 2 – Не е нашата практика;
В този случай, практиката, която не се получава, не е актуална за нас, не е навременна. Възможно е, лечебната енергия да ни е дадена за съвсем друга жизнена сфера. Може именно сега, да трябва, да обърнем особено внимание, например, на здравето или на семейните отношения.
– 3 – Да търсите изгода или имате възражения в подсъзнанието;
Понякога практиката, която е предизвикала вниманието ни, е актуална и много необходима. Но едновременно, в подсъзнанието ни има някакви нагласи и проблемите не се решават, защото, тези нагласи са ни нужни, все още.
Тогава си струва, да си зададем терапевтичния въпрос: каква работа може да ми вършат тези нагласи, за какво съм се стиснал в тях? Отговорите може да са удивителни, понякога напълно парадоксални и противоречиви.
Например, необходим ни е проблем, защото: с негова помощ получаваме вниманието на обкръжаващите, можем да бъдем безотговорни и методично да прехвърляме проблемите си на другите, може да сме пасивни и да не се реализираме професионално, творчески, оправдавайки се с „наличие на проблеми“, можем да не променяме нищо в живота си към по-добро, да не се променяме самите, да не решаваме нищо, можем да сме в очакване, на каквото и да е, за себе си или другите, можем да обвиняваме другите за собствените си неудачи и т.н.
Но тогава е важно, да се направи избор: да осъзнаете вътрешните си препятствия, за да продължите, да напредвате или да останете същата личност, на която не помагат практиките.
– 4 – И още за вътрешните противоречия;
Случва се, когато преди практиката разсъждаваме, защо няма да ни се получи, защо не се е получавало преди и всякакви от този род, т.е. предварително се програмираме за неуспех.
Понякога може дори да не забелязваме тези обяснения, всичко да е „автоматично“, например: всичко не е толкова просто, доста е сложно, невъзможно е, не мога да не ям вечер, излишните килограми са хормонални (или генетични) проблеми, с това не можеш да направиш нищо, това е от възрастта, при другите на моята възраст е същото, късно е да се променя нещо, пречат ми, такава съм, какво да се прави (винаги закъснявам, обиждам се, импулсивна съм и прочее), нека ме приемат такава.
В този случай, си струва да се насочим към лечебно „програмиране“ – защо ще ни се получи тази практика обезателно.
– 5 – Реанимация на „болната“, истории, проблеми;
И ето, практика е почти успешно завършена, готови сме да простим, да освободим, да разберем, НО започваме да си спомняме минали обиди, започваме да се навиваме, да търсим нови поводи за безпокойство, за жалби, за паника, за изпадане в песимизъм.
Винаги имаме избор в края на практиката: да завършим успешно лечението или да си оставим за друг път. Отново стигаме до изгодата от проблемите. Провалите са следствие недостатъчната вътрешна честност, излекуване на подсъзнанието.
– 6 – Пропуснати важни етапи, елементи на практиката;
Понякога се случва да подхождаме „избирателно“: на това ще наблегна, а другото е излишно. Но има практики, които е необходимо да се изпълняват, първо, последователно, без промяна, второ, без пропуски. Иначе практика или изобщо не се получава, или не е достатъчно ефективна, каквато би могла, защото има потенциал.
Например, можем да пропуснем в практиката подготовката, настройката, молитвата, виждане на ситуацията от странична гледна точка и т.н.
– 7 – Няма достатъчна мотивация, синдрома „някак не ми се иска“;
Когато пристъпваме към практиката, без особен ентусиазъм и вдъхновение. Например: защо ли да не направя практика? И така няма, с какво друго да се занимавам. Или: всички я правят и аз ще опитам, може пък да излезе нещо. Или: да видим, да видим, какво има толкова.
За нас е важно, да ценим времето и силите си, отново и отново задавайки си въпросите: какво дава, как, конкретно, ще реши проблемите ми, в какво е смисъла? И да напишем, колкото се може повече, възможни ефекти.
Например, а какво ще стане, ако реша, да лекувам своята успешност, да започна или продължа проекта си? И да изброите не по-малко от двадесет (а още по-добре повече) плюсове, достигайки до състоянието на максимално вдъхновение и ентусиазъм: искам много, нямам търпение да започна! Това означава, че се е включила лечебната енергия и творчеството!
– 8 – В практиката няма практика;
Когато, например, изобщо не сме изпробвали практическата част на задачата или сме я правили „мислено“ (макар да е препоръчано писмено, в речта, в реакциите, в постъпките и прочие).
Например, да участваме в маратон, за да сме стройни, за ранно ставане, в маратон на блогери, но така и не сме направили нито една задача и съответно, така и не сме получили никакъв видим, лечебен резултат.
– 9 – Не е комплексен;
Много, доста много практики са комплексни. Обединени са с други лечебни методики. Особено се отнася за лечебните практики.
Например, търсенето на подсъзнателни причини за заболяванията, често е недостатъчно, ако не променим важните неща в начина си на живот: хранене, дневен режим, физическа активност и отдих. Или не се консултираме със специалист, надявайки се, „всичко да мине от само себе си“. Или, напротив, променили сме „грубата“ причина, но не обръщаме внимание на „фината“ – подсъзнателна, психологическа. Плюс всичко това, важно е също, да обърнем особено внимание на ценностната си система, на жизнената си философия като цяло, тъй като е корена на обучаващите ситуации.
– 10 – Няма цел;
Не е достатъчно да включите вдъхновението с желанието: искам много да изпълня практиката. Да, енергия има, но накъде е насочена?
Много често, много-много-много често на консултации се сблъсквам с доста парадоксална ситуация, когато жената не е наясно, за какво ѝ е една или друга практика, какво конкретно иска да реши с нейна помощ, какви са целите на консултациите, и какво вижда като успешен резултат, от съвместната ни работа.
Понякога не знаем, защо живеем, какво искаме, накъде напредваме в развитието си. Могат да ни блокират пробуждащите интуицията и разума въпроси. Или ни се струва, че всичко и така е очевидно, но ако се задълбочим – няма ясна представа, къде искаме, защо го правим, какъв е крайния терапевтичен резултат. Или просто, без да се замислим, отиваме на маратон, записваме се при специалист, но не сме наясно с целта си – точна, отчетлива, ясна.
Нормално е: да си признаете, че, засега, нямате цел, но обезателно ще намерите. Главното е, да не се приспивате с доводи, с които се сблъсквам също често – защо ми е да търся някакви причини, просто трябва да се живее, както се получи. Звучи примамливо, но ако продължи така – ще продължим точно по сценария и няма да се излекуваме, в комплект с повтарящите се негативни ситуации. Да, просто живот, какъвто е, след време е изпълнен с класическо съжаление, че сме живели непълноценно, не сме разкрили потенциала си, не сме проявили всички страни на личността, в разните жизнени сфери, макар да сме имали безброй възможности.
И така, енергия има и трябва да бъде насочена осъзнато, а не според вятъра. Това е много просто, нищо сложно, не е скучно, дори е много интересно – да управлявате (или да се учите да управлявате) енергията си, с помощта на насочващи въпроси, такива, каквито споменах по-горе: за какво ми е тази практика? Какво искам да постигна? Какво бъдеще си представям, ако не използвам практиката? А ако я изпълня, какво може да се подобри?
И дори да не е имало вдъхновение преди практиката, ще се появи, щом се появи ясна цел.
– 11 – Нямам подходящото настроение;
За всяка практика е необходима специфична настройка. Ако я няма – точно няма да се получи изобщо нищо.
Знаем, че между практика и практика има разлика. За някои, най-важното (напълно е възможно, да не е единствено) е състоянието на максимална вътрешна честност пред самите себе си; за друга е състоянието на доверие, уважение (например, към знанията, към специалиста), някъде са нужни хумор и лекота, вяра, съчувствие, психологическа гъвкавост, вдъхновение.
И така, каква настройка е необходима за нашата практика?
– 12 – Няма осъзнато отношение към практиката;
Всяка практика може да се възприема като личност и ефективността ѝ нараства многократно.
Как може да ни помогне практика, ако изначално сме скептични, иронични, недоверчиви? Разбира се, фанатизмът също е безполезен, всичко трябва да се провери, дали е екологично, разумно, адекватно и полезно. Но ако сме проверили всичко и ни подхожда, е важно гъвкаво, да се превключим и да се отнасяме към лечебното знание с благодарност за желанието, да ни помогне.
Как може да помогне практика, ако я провеждаме в състояние на униние, недоволство, противоречия или умора?
Практиката ще помогне, ако се отнесем с уважение, с доверие, като с лична вълшебница, като към увлекателно и изцеляващо приключение, като вдъхновяващо пътешествие навътре в себе си, като към полезна отвара, като към ръка за помощ, подадена свише, като знак-подсказка от Вселената.
Всичко на света е взаимно и личностно. Това се отнася и до взаимоотношенията с практиката – това е процес на сътрудничество между две енергии: уважителна молба за излекуване.
– 13 – Неподходяща мотивация;
Понякога, важни практики затварят вратите си за нас, ако целите ни са доста съмнителни, например:
– просто, за да имаме колекция от практики, просто търсите поредното „нещо ново“, което да ни удиви, да порази ум и въображение;
– за да се похвалите по-късно пред познати, да проблеснем с интелектуалната си „люспа“ (много ми хареса този израз в лекцията на Марина Таргакова и се перча с него в статията);
– за да обезцените нечии знания, навици, да проявите неуважение към нечий труд, към лични граници;
– за да може да упреквате някого (например, съпруга) в „бездуховност“, в „неосъзнатост“ и „недоразвитост“ и да изтъкнете себе си за пример, съответно, за духовност, осъзнатост и мощно развитие;
– за да поучавате другите, „да причинявате добро“, да осъждате и спорите;
– за да може да манипулирате, за да са ви удобни и изпълнявали „святите“ си задължения; за своите собствени – може да забравим, нека, първо, да направят това, което очаквам;
– за да изкривите знанията, да ги „напаснете“ според своята жизнена, идеологическа позиция;
– за да се откроите, нали съм толкова специална, и затова не ми помага, а още има и по-дълбок смисъл: обърнете ми внимание, не съм уверен в себе си, не ми достига общуване, страхувам се да моля за помощ, страхувам се от потиснатите си емоции, страхувам се да си призная (и т.н., в същия дух);
– като начин да кажете, че за пореден начин, нищо не помага, тъй като не искам изобщо, нещо да ми помага, защото, например, не мога да се справям с негативните си емоции, не умея да общувам по друг начин, искам да се оплаквам, за да се въртят около мен като дете, за да ме подкрепи някой в оправданията ми и в обвиненията към другите, за да реши някой проблемите ми, да поеме отговорност за живота ми. Т.е., използвате на практики, за да се обзаведете с психологически „родител“ в лицето на този, който говори това, което искам да чувам.
Така се закрива достъпа за ефективност на лечебните практики. Превръщат се в поредния теоретичен боклук, нещо като интелектуална интоксикации.
– 14 – Не екологична практика;
Екологичната практика работи едновременно на всички нива за лекуване, решава едновременно няколко актуални задачи: подобрява здравето, качествено, количествено повишава енергийното ниво, терапевтично въздействие е благотворно в областта на отношенията, върху творческата и професионална реализация, върху изобилието и т.н.
И така, с какви практики се занимаваме, действително ли лекуват? А ако ли не, защо продължаваме да се занимаваме? Напускат ли живота ни повтарящите се негативни ситуации? Какво се е променило към по-добро, след една или друга психологическа, духовна работа? Изменило ли се е? А може да се е влошило? Тогава, действително ли е била духовна или лечебна психологическата практика, след като дава такъв резултат? Или, може би, нещо не сме направили както трябва, струва си да проверите? Изменила ли е една или друга методика, начина ми на живот, станал ли е по-здравословен и щастлив? Тази конкретна практика, излекува или влоши отношенията с близките? Помага ли да се развивам или ме заплесва от главното?
Стигнахме до изводите. Практиката е успешна, ако:
– е актуална точно за вас, точно в този момент, при тези обстоятелства;
– не ни пречат вътрешните противоречия, възникващи между съзнание и подсъзнание;
– настроени сме изначално позитивно, имаме доста много мотиви, защо ще се получи практиката;
– не реанимираме вече отработеното;
– правим всичко последователно, без да пропускаме етапи;
– имаме вдъхновение;
– практикуваме действително, правим конкретни стъпки към постигането на поставената цел;
– ако е необходимо, правим всичко комплексно с други лечебни практики;
– имаме ясно поставени цели, виждаме ясно бъдеще, към което се стремим;
– имаме съответното настроение;
– отнасяме се към практиката, към знанието, към този, който ни дава знание, с уважение и доверие;
– имаме лечебна мотивация;
– проверили сме: тази практика е екологична и полезна, в нашия случай.
Желая ви вълшебни, лечебни, увлекателни пътешествия навътре в себе си!
Желая ви щастие!
Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article10629-pochemu-inogda-praktiki-ne-poluchayutsya
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: