Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235032
Users Today : 2461
This Month : 82874
This Year : 372751
Views Today : 7312
Who's Online : 49

Проектиране на психо-соматическите проблеми върху тялото

Проектиране на психо-соматическите проблеми върху тялото

Проектиране на психо-соматическите проблеми върху тялото

    Тялото е проекция на Душата. Като защитаваме душевното равновесие се уврежда телесното здраве. Стартирането на заболяването се провокира от психическите фактори (психическа травма, емоционален стрес), чието действие може да бъде кратко (смърт на близък), продължително (конфликт в семейството, на работата, болест на близък) или хронично (наличието на неразрешими проблеми заради личностни особеностни, комплекс за непълноценност, уродство).
В психологията често се насочва вниманието към седемте основни източника на емоционално обусловени (психосоматични) заболявания.
1. Вътрешен конфликт. Конфликт между частите на личността, между съзнателното и несъзнаваното в човека, в борбата между които, едната част има разрушителна „победа“ над другата.
2. Втората причина се нарича мотивация или условна изгода. Това е много сериозна причина, защото често симптома носи основна изгода за пациента. Например излекуването от мигрена може да „отвори очите“ за многото проблеми, които главоболието засенчва.
3. Следващият възможен източник за емоционално обусловено заболяване е ефектът на внушението от друго лице.
4. Четвъртият източник са елементите на органичната реч. Болестта може да е физическо въплъщение на фраза, например фразата „сърцето ме боли за него“, „полудявам от това“ може да се превърне в реален симптом.
5. Петият източник е идентификацията, опитът да приличаш на някого, на някакъв идеал.
6. Шестият източник е самонаказанието. Ако човек е направил неблаговидна от негова гледна точка постъпка, той понякога несъзнателно се самонаказва. Появява се чувството за вина, а вината иска наказание. Самонаказването е разпространена причина за травми и соматични нарушения.
7. Последната, най-сериозната и най-дълбока причина, е болезненият, травмиращ опит от миналото. Като правило това са психически травми от ранното детство.
Списъкът на психосочатимните заболявания е достатъчно разнообразен и те може да се групират така:
– болести на дихателните органи (бронхиална астма, синдром на хипервентилация);
– болести на сърдечносъдовата система (есенциална хипертония, исхемична болест на сърцето и инфаркт на миокарда, кардиофобична невроза, нарушения на сърдечния ритъм, вегетативна дистония);
– психоматика на хранителното поведение (напълняване, анорексия, булимия);
– жлъчно-стомашни заболявания (язва на жлъчката и дванадесетопръстника, запек, емоционална диария, синдром на раздразнения стомах и др.);
– болести на ендокринната система (хипотиреоза, хипертиреоза, захарна болест);
– кожни заболявания (уртикария, сърбеж, атопичен невродермит и др.);
– гинекологични болести (аменорея, дисменорея, функционална (психосоматична) стерилност и др.);
– болести на опорно двигателния апарат (различни ревматологични заболявания);
– психовегетативни синдроми;
– функционални сексуални разстройства (импотенция, ранна или закъсняла еякулация, фригидност и др.);
– онкологични заболявания;
– депресии;
– инфекциозни болести;
– главоболие, мигрена.
Един и същ емоционален стрес предизвиква различни реакции и заболявания при различните хора. Това различие се определя не само от генетичната предразположеност към определени заболявания, но и от характерологичните особености на човека, от типа на емоционалната реакция. Ако човек е избухлив, лесно възбудим, склонен към агресия, а е принуден да се сдържа, обикновено се повишава артериалното налягане, но при срамежливия и впечатляващ се човек с комплекс за непълноценност, ще предизвика специфичен язвен колит.
Съответно, по различен начин ще боледува всеки, тъй като всяка дълго застояла се мисъл, с времето непременно се прехвърля върху тялото, при това всяка емоция „разболява“ своята си част от тялото.
Главата е командващият център, в който живее нашето „аз“. Играейки на криеница всяко малко дете подсъзнателно чувства това и затова крие само главата си. Всичко останало не е толкова важно, то е само допълнение. Главата „гори“ от проблеми“, „гъмжи“ от грижи, „върти се“ от успехи и щастие. Каквото и да ни се случи, главата е при всяко събитие е първият участник. Именно тук се формират „директивите“, които впоследствие се „настаняват“ в тялото.
Ушите са, за да чуваме това, което ни е приятно да чуем. Ако са чути много злобни думи, в „знак на протест“ може да потече кал, да възникне шум или просто ушите да се изключат за известно време. Най-видно е това при децата, чиито родители се карат често. В резултат се установяват всевъзможни отити и възпаление на аденоидите до степен глухота. Друга детска реакция – ако учителката вика много, още като я види детето изключва слуха си и престава да я чува по време на урока.
Очите виждат всичко, случващо се във външния и вътрешен свят. Ако случващото се ви плаши рязко, от страха „ви притъмнява“ в очите или те се забулват (катаракта, глаукома, отслабване на зрението) При прекрасен живот, очилата са розови, при ужасен – черни. Страхуваме ли се от бъдещето, развиваме късогледство, не ни ли харесва настоящето – очите стават далекогледи.
Гърлото са неизказаните фрази, неизплаканите сълзи. Гърлото на истерика и викащият за всичко човек побеждава гърлото на човека, който постоянно се сдържа. Ако не сме съгласни с говорещия, но нямаме възможността да се изкажем, ще заменим протеста с кашлица, пресипналост или жажда.
Белите дробове – ако си представим живота като маратон, то по състоянието им можем да определим дали се движим добре по дистанциите. Има ли проблеми и се задъхвате, добре е да намалите оборотите. Втората трактовка на белите дробове е по-дълбока. Страхът да се вдишва живота с пълни гърди, страх от отпускане.
Краката буквално ни носят в живота. Ако нямате голяма цел пред себе си е възможно краката ви да откажат да вървят по-нататък под всякакъв предлог. За психосоматиката предлог е артрита, артрозата, варикозното разширение на вените, тромбофлебити. Между впрочем, хората, които изтриват постоянно подметките на обувките си, искат подсъзнателно да си починат.
Стомахът показва най-пряката връзка между психиката и тялото (соматиката) Той преработва ситуациите, които ни подхвърля живота. Мечата болест преди сесия означава желанието по-скоро да се приключи изпитния кошмар. Запекът обикновено означава, че не сме готови да преработим новите събития. Гаденето преди важен разговор подсказва, че сме готови да обърнем и „хастара“ само и само да избегнем „разбора на полетите“.
Към психосоматичните заболявания се отнася също и психогенното безплодие. В дълбините на несъзнаваното, където не може да се добере съзнанието, лежи истинската причина за психогенното безплодие, която съвпада със вътрешна забрана за забременяване.
МНЕНИЕТО НА ПСИХОЛОЗИТЕ. В древнните времена човекът е бил разглеждан като единно цяло, не е правено разграничение между проблеми на тялото и проблеми на душата. С развитието на медицината и точните науки в последващите векове.лекуването се разделя на соматична медицина, занимаваща се само с проблемите на тялото и психология с психиатрия, занимаващи се с проблемите в душевната сфера на човека.
Разбирането на връзката между физеологическото и психическото състояние дава ново направления в работата с тялото, т.нар. телесно ориентираната терапия, която е едно от направленията на съвременната практическа психология. Това са методите за изцеляване на душата чрез работа с тялото с помощта на запечатаните в тялото преживявания и проблеми на човека. Те са особено ефективни при лекуването на психосоматични заболявания, неврози, последствията от психическите травми и посттравматичните стресови разстройства, депресивните състояния.
Какво трябва да направим? Емоционалнозначимите за нас събития от миналото оставят болезнени следи в тялото ни и в дълбините на подсъзнанието, както и в целия последващ живот – при подобни обстоятелства или при отслабване на здравето стартира цялата тази „верига“ В такъв случай нужната терапия е да се свали „реакцията спрямо ситуацията“ , да се разкъса този „гордиев възел“, да се даде възможност на непроработените емоции да излязат наяве и освободят вътрешното пространство за новия живот.
0 – гръбначен стълб – ценностната система на човека.
1 – усеща се субективно като стегнат мускул по протежение на гръбнака в средната и долна част на гърба. Тук се настаняват ядът, гневът, раздразнението, агресията и близките им емоции.
2 – Опората на творчеството, на собствените ценности и желания. Блокирането и отслабването на тази група мускули подсказва, че творчеството като сътворяване на нещо ново или отсъства съвсем (атрофира мускулатурата на лопатките) или е нещо измислено (от ума, а не от сърцето) и като следствие е малко ефективно.
3 – Убеждения, инструкции, програми. Товарът на чуждите инструкции води до „прилепване“ на мускулите към скелета и не се усещат. Обратното, излишната затвореност създава нещо като броня в подкожните тъкани, през които е трудно да стигнеш до мускулите.
4 – Отговорността (основно за другите) сякаш издува мускулите, страхът от „конско“ втъква главата в плещите Обратното – ниският тонус в тази зона посочва, че малко или много човек съзнателно се отказва от отговорността за другите, а понякога и за себе си.
5. Шията е нещо многогранно. Страничните мускули са кръгозора, гъвкавостта при избора на целта и средствата за постигането й. Тук се случват стягания, ако целта и желанията са натрапени или ограничени от някого. Надлъжните мускули – удържане на набелязаната цел. Ако шията се накланя напред, като при това главата е отметната малко назад, се създава стягане в основата на черепа – това е покорност, послушание, „хомот на шията“. На децата от детската градина постоянно им повтарят: „не си играй“ и след известно време те престават да го правят, но възниква стягане в основата на черепа, което енергийно „отрязва“ главата от тялото и от емоциите като оставя на детето голият интелект. И детето става неспособно да чува тялото си и сърцето си. Обратното – излишната отпуснатост на тези мускули на шията подсказват безволие, неориентираност, равнодушие.
6 – Творчеството, крилата, полета, самореализацията. Проблемите в тази област блокират силно енергетиката на ръцете (не става дума за творчеството като изкуство. Тук творчеството се разбира като сътворяване на нещо, което преди не сме създавали, на нещо което не можем да не правим, дори то да изглежда ненужно на другите).
7 – Действието, което превръща творчеството в краен продукт, и което без творчеството е невъзможно.
8 – Ребрата са ограничаване на свободата в общуването. Спазъмът в междуребрената мускулатура може да се съпровожда и със спазъм в диафрагмата – човек не може да вдишва с пълни гърди. Но има различни варианти и трябва да се разглеждат според фактите.
9 – Зоните на опората. В 70 % от случаите за мъжете вдясно, а за жените вляво са парите, статуса, вляво за мъжете е творчеството и вдясно за жените – са семейството и децата, рядко е само мъж. А останалите 30 % са различни за всеки. Негативните прояви на страхът, съмненията, неувереността, недоверието. 10 – неудовлетворение и нереализирана сексуалност в широк смисъл. Проблемите в тази зона, а също и в зона 11 блокират силно енергетиката на краката.
11 – срам и морал относно сексуалността. В областта на 10 и 11 често могат да се забележат щети на сексуална почва.
12 – движението. Забелязват се следите от наслаганите забрани „Не ходи там“, „не ходи тук“.

ПСИХОСОМАТИКА НА НЯКОИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Алкохолизъм, наркомания Невъзможност да се справиш с нещо, голям страх, желанието да избягаш надалеч от всички и всичко, нежелание да се намираш на това място, чувство за безполезност, за несъответствие, неприемането на собствената личност.
Алергия. Не понасяте някого, отричате собствената си сила, протестирате против нещо, което не можете да изразите. Случва се често родителите на алергетика често да се се карали и да са имали коренно противоположни възгледи за живота.
Апандисит – страх от живота, блокиране на всичко хубаво.
Безсъние – страх, недоверие към живота, чувство завина, бягство от живота, нежелание да се признае тъмната му страна.
Вегетативна дистония – инфантилност, занижена самооценка, склонност към съмнения и самообвинения.
Проблеми с теглото, прекомерен апетит – страх, самозащита, недоверие в живота, трескаво преизпълване и освобождаване от чувството на ненавист към себе си.
Затлъстяване – свръхчувствителност. Нерядко символизира страх и потребност от защита. Страхът може да служи като прикритие на стаен гняв и нежелание да прощаваш. Доверие към себе си, към самия живот, въздържане от отрицателни мисли – това са начините за отслабване. Затлъстяването е изява на тенденцията да се защитаваш от нещо, чувство за вътрешна празнина често пробужда апетита. За повечето хора хапването им осигурява усещането за получаване, но не можеш да запълниш душевния дефицит с храна. Недостига на доверие и страхът от жизнените обстоятелства карат човека да запълни душевната празнина с външни средства.
Липсата на апетит Отричане на собствения живот. Силно чувство на страх и ненавист към себе си и отричане на себе си.
Превод и предложение: Анита

http://www.liveinternet.ru/users/light2811/post323615034/
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: