Съкровена мечта

Съкровена мечта

Published 05.02.2024 | By Йосиф

Съкровена мечта

Тази история се случила с учителка. Всичко се случило, когато учителката по руски език и литература отворила тетрадка, за да провери домашните. В един момент се хванала за главата с ръце, емоциите завладели цялото й същество, вече не можела да сдържи сълзите си, не можела да каже нито дума, плачът я задавил, моментът, в който времето спира. Съпругът ѝ бил наблизо и изглеждаше абстрахиран от всичко, вторачен в телефона си и изглежда, че нищо не можеше да го отвлече от този процес. Но обръщайки глава и забелязвайки състоянието на жена си, изпада в недоумение и не посмял да зададе въпроса „Какво става?“

Без да прибира телефона и без да откъсва очи от дисплея, след известно време най-накрая попита, на какво се дължи това поведение. Вдигайки просълзените си очи, съпругата погледна съпруга си и каза, че проверява домашните на учениците си – малко есе на тема „Моята тайна мечта?“ Съпругът, объркан и забелязвайки странността на поведението на съпругата си, въпреки това, без особен интерес или участие продължи разговора, за да разбере, какво е причинило такава бурна реакция. Съпругата отговори, че последното есе е преобърнало целия ѝ свят с главата надолу. Като остави телефона настрана, съпругът поиска да му разкаже повече, на лицето му се появи някакво вълнение и се заинтересува от самото есе, което довело жена му до такова състояние и поиска да го прочете.

Есето съдържало следното: „Най-съкровената ми мечта е да бъда телефон на родителите ми. Майка и баща ми много обичат телефоните, това е любимото им устройство, прекарват толкова много време с него, виждам ги да споделят всичко с телефона си. Общуването с мен не им доставя такова удоволствие, може да не ме забележат с часове. Когато помоля баща ми да играе с мен, той казва „не днес, защото беше тежък ден и е много уморен“. Но виждам, как вдига телефона и цялата умора изчезва, и може да седи така с часове.

Когато майка ми е заета със своите си дела, но знае, че я чакам повече от час да ми отдели малко време, а телефонът изведнъж зазвъни, веднага забравя за мен. И няма да прекъсне разговора дори и да плача. Родителите ми четат, играят игри, грижат се и ценят телефоните си. Те не забелязват всичките ми молби да сме заедно, защото на телефона има по-важни неща от мен. Когато помоля майка ми да говори с мен, защото искам да ѝ кажа нещо важно, тя винаги казва „малко по-късно“, сега е много заета с телефона в ръцете си. Затова искам да стана телефон, за да мога да бъда близо до любимите си родители.

Съпругата приключи с четенето и погледна съпруга си – не очакваше такава реакция, той беше развълнуван и болката се виждаше в очите му, той съпреживяваше това момче. Съпругът погледна жена си и каза: „Иска ми се да мога да прегърна това дете още сега.“ Съпругата вдигна червени от сълзи очи и отговори:

„Може да го направиш точно сега – синът ни написа всичко това.“
Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/sokrovennaa-mecta2