Геофизици видяха случайно решетките на клетка около нашия свят

Published 05.02.2024 | By Йосиф

Геофизици видяха случайно решетките на клетка около нашия свят

spaceweather.com: Нещо безпрецедентно се случва на околоземна орбита. Броят на сателитите се е увеличил повече от два пъти след 2020 г. Само през последната година бяха изстреляни повече сателити, отколкото през първите тридесет години на космическата ера. Голяма част от тази дейност се движи от SpaceX и нарастващата мегаконстелация от интернет сателити Starlink.

Еколозите вече изразиха много опасения относно Starlink, включително светлинното замърсяване в нощното небе, потенциално опасните задръствания в ниска околоземна орбита и дори изтъняването на озоновия слой. Копирането на Starlink от други компании и държави само ще увеличи тези страхове.

А сега има нова причина за безпокойство. Големите сателитни съзвездия могат да променят и отслабят магнитното поле на Земята, според ново изследване на Sierra Salter.

Солтер е докторант в Университета на Исландия, който работи върху своята докторска степен по физика на плазмата. Наскоро тя обърна внимание на един важен момент, който по някаква причина, много от нейните високопоставени колеги пренебрегват:

„През следващите десетилетия се очаква да се появят повече от 500 000 сателита, главно за създаване на интернет мегасъзвездия“, пише Солтер.

За да разберем мащаба на проблема, нека направим една проста аритметика. Така че, ако съберете всички заредени частици в пояса на Ван Алън, който е радиационният пояс на Земята, общата маса на тези частици ще бъде само 0,00018 kg.

Други компоненти на магнитосферата, като пръстенния ток и плазмосферата, са още по-малко масивни. Сателитът Starlink от второ поколение тежи 1250 килограма, всеки от които ще се превърне в проводими отломки, когато сателитът, в крайна сметка, достигне края на живота си.

По този начин металните отломки от само ЕДИН унищожен сателит Starlink, са 7 милиона пъти по-масивни от Пояса на Ван Алън. И цялото им мегасъзвездие е милиарди пъти по-масивно от магнитния пояс. Тези съотношения показват по-голям проблем.

„Космическата индустрия добавя огромни количества материал към магнитосферата в сравнение с естествените нива от прахови частици“, пише Солтер. „Поради проводимия характер на сателитните отломки, това може да наруши или промени ситуацията.“

Вече има доказателства за този процес в действие. Проучване от 2023 г., използващо самолета на НАСА за голяма надморска височина, установи, че 10% от аерозолите в стратосферата съдържат алуминий и други метали от разпадащи се сателити и ракетни степени. Тези частици се спускат от „зоната на аблация“ на 70 до 80 км над повърхността на Земята, където метеорите и сателитите изгарят.

Солтер реши да търси промени в електрическите свойства в зоната на аблация – и откри нещо. Моделът на горната атмосфера на НАСА показва рязко увеличение на „дължината на Дебай“ точно там, където сателитите се разпадат, когато напускат орбитата:

Дължината на Дебай (радиусът на Дебай) е разстоянието, до където се простира действието на електрическото поле на отделен заряд в квазинеутрална среда, съдържаща свободни положително и отрицателно заредени частици (плазма, електролити). Извън сфера с радиус дължината на Дебай, електрическото поле се екранира в резултат на поляризацията на околната среда (затова това явление се нарича още екраниране на Дебай).

Екстраполирайки настоящия проблем в бъдещето, Солтер се притеснява, че отломките от сателити могат да отслабят магнитното поле на Земята – същото магнитно поле, което ни предпазва от космически лъчи и слънчеви бури.

„Това е задача по физика от учебник за студенти“, обяснява тя. „Да предположим, че сте поставили проводяща обвивка (отломки от сателит) около сферичен магнит (Земята). Извън черупката магнитното поле изчезва поради екраниращи ефекти. Разбира се, това е много опростено сравнение, но в действителност бихме могли да го направим.

The Big The One Коментар на редактора: Дължината на Дебай е по-сложен начин да се каже „клетка на Фарадей“, само че в единия случай зарядът е екраниран от плазма, а в другия от свободни електрони в метала.

Средновековните теологии и по-напредналите теоретици на конспирацията, които ги замениха през 20-ти век, отдавна подозираха, че около Земята има някакъв „екран“, който не позволява на персонала да излезе от увеселителния парк, опитвайки да избяга. Малкият човек тича, сдава багажа и лети, както си мисли към небето. Но електромагнитният екран го улавя и го изпраща да се рестартира.

Може би този екран е пояса на Ван Алън, може би там има нещо по-сериозно, някакви космически химически следи, разпръснати след завладяването на Земята от братя по разум. Но сателитите също са много реално нещо, а ако те бъдат редуцирани до атоми в случай на ядрен конфликт (първо сателитите на страните ще бъдат нокаутирани), решетката ще стане забележимо по-плътна и хората ще трябва да поддържат флота за дълго време.

Възможно е извънземните братя да ни водят към това, че мрежата е създадена от самите хора, а собствениците на парка са били, така да се каже, извън границите, така че ние следим развитието на събитията.
Превод: Йосиф Йоргов

https://thebigtheone.com/%d0%b3%d0%b5%d0%be%d1%84%d0%b8%d0%b7%d0%b8%d0%ba%d0%b8-%d1%81%d0%bb%d1%83%d1%87%d0%b0%d0%b9%d0%bd%d0%be-%d1%83%d0%b2%d0%b8%d0%b4%d0%b5%d0%bb%d0%b8-%d0%bf%d1%80%d1%83%d1%82%d1%8c%d1%8f-%d0%ba%d0%bb/