Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7387650
Users Today : 2906
This Month : 9927
This Year : 525369
Views Today : 18961
Who's Online : 32

Къде има повече енергия

Published 25.04.2024 | By Йосиф
Post Views: 120

Къде има повече енергия?

Автор: Нина Сумире

Една от моите приятелки веднъж призна (това беше преди около година): „Какво е това? Толкова правя, правя, толкова се старая. А или няма никакъв смисъл, или малко, много малко.”
Спомням си ясно, как при тези думи примирено отпусна ръце на масата, затвори очи и пое дълбоко, дълбоко въздух. Усещаше се, че това бреме я потиска.
Но сама получи прозрение. Въпреки че може да звучи очевидно, тя дори не трябва да го разбира, а да го изживее. Напълно и неотменимо.
Какво да разберем, какво да осъзнаем?
В нейните проекти няма енергия. Има знания, има усилия, има стопроцентова оригиналност и полза, но има и програма, състояща се от нейните собствени мисли и думи, съпътстващи работния процес: „Колко съм уморена… Кога най-накрая ще спечеля пари и почивка… Колко съм уморена от всичко това” .
Това може дори да е необходим проект, но е наситен с умора, с разочарование, с голямо напрежение, дори стрес. И хората го усещат, четат и реагират съответно.
Сега всичко се събра: нейната светлина от енергия и полезността на проектите. Сега всичко е наред.
А по-нататък. Тя изостави очакванията и съвсем наскоро призна: „Не тичам след никого, нито в личния си живот, нито в работата. Аз просто съм. Тези, които имат нужда от мен, ме намират по енергията. Това е всичко“. Това е женският подход. В нейния случай работи.
Докато пиша това си спомних още една случка. Беше преди няколко години, около… преди може би четири години. Друга моя приятелка също беше доста загрижена от нейното професионално израстване. Тя наистина го искаше и беше готова, изглежда, буквално на всичко. Вселената също много й помогна. Като специалист имаше уговорка за офлайн консултация. Веднага щом трябваше да пристигне първият клиент, моята приятелка понякога дори признаваше на глас: „Не го искам. Но трябва. Писна ми от всичко това, а има толкова много „от тях“ записани.“
Разбира се, бях изненадана: „Но нали го искаше. В го търсеше! Отговорът беше: „Да, но това е работата ми, не мога да правя нищо друго. В крайна сметка се оказа: тя не харесва работата си, буквално мрази консултациите, води ги през „не мога, не искам, но трябва“. Тя има много енергия, когато искрено иска да помогне на някого. И това е привлекателно. Но същата тази енергия става неприятна при срещата със самия човек. А това отблъсква и хората, и самата нея от себе си, от нейния път. Така ми го обясни един приятел. И беше важна следа.
В крайна сметка тя най-накрая намери себе си. Тя помага на хората като рисува, изписва човешките души, създава техния лечебен път към самите тях. Сега тази артистка, самата е място, където има много енергия.
И тази тема не ме подмина. Темата избор. Например изборът на решения. Често използвам това, питам се (съпругът ми ме научи на този въпрос): къде, в коя версия има повече светлина?
Занимавам се с това изкуство чисто професионално всеки ден. В крайна сметка новите истории, думи, текстове идват веднага щом отворя очи сутрин. Те (думите), като гладни котки, ме гледат в очакване: добре, така? И с напредването на деня все повече гости ме посещават, просто има изобилие от избор. Морето е наводнено. Бездънен океан. Пространство.
Всеки ден е неизменен ритуал. Отначало седя на масата в объркано състояние: какво бихте искали да изберете? Надявам се поне днес да има „отпускане“, само една конкретна подробност. Но не работи, не изчезва толкова лесно. Вселената се грижи: тренирайте интуицията си ежедневно! Все още ще бъде полезно по много начини!
Затова отново приемам „стария“, но най-надежден метод и усещам, чувствам, чувствам: къде има повече енергия, къде има повече нужда, къде има повече топлина? И определено остава само един вариант. Така е и днес. Така е и с днешния текст.
И утре – всичко отначало, най-важното – ще се науча да виждам това нещо „по-“ – „по-леко“, „по-топло“ и „по-любимо“. Без напрежение, в доверие, с приемане и умение да се сбогувам с ненаписаното днес. Тези текстове тепърва ще намират своите автори чрез мечти, прозрения, вдъхновение, чрез идеи от пространството на образите. Няма задача – да прегърнеш необятността. Има задача – да напиша това, което е по-близо до моите приятели, по-близо до сърцето ми, до житейския ми опит, до искреността.
Ето защо, ако възникнат съмнения, това е нормално и добре, още по-интересно е да питате своята чувстваща част отново и отново: кажи ми, скъпа, къде има най-много енергия във всичко това?
Така ли се случва при вас? Различно ли е? Интуитивно? Съзнателно? Мислили ли сте някога върху това?
Желая ви щастие!
© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов
https://absolutera.ru/article16629-gde-bolshe-energii
Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here:

Powered by Yosif