Своя човек

Published 01.05.2024 | By Йосиф

Своя човек

Автор: Нина Сумире

Тя беше силна за всички. Освен за него.

Виждаше тъга зад усмивката ѝ. Зад смеха ѝ чуваше ридания. Зад нейния хъс да „решаваш всичко сама“ усети плахи молби за помощ. Зад нейното безразличие, усети страха да не бъда отхвърлена. Знаеше кога наистина се шегува и кога зад сарказма се крие болка.

Той обичаше безумно нейните странности и само той не я осъждаше, когато пропускаше през себе си вълни от емоции, топлината на искреността, спонтанността, ексцентричността, които озадачаваха всички останали, които отблъскваха другите.

Той вярваше в нейната благодарност и не търсеше ласкателство и скрит смисъл зад думите, егоистични и отвратителни.

Знаеше какво има предвид, когато говореше с толкова страстно изражение на лицето си.

Само той не я успокои, когато тя дотича цялата в сълзи, след като за пореден път получи шамар от госпожа Съдбата. Той даде свобода на потока болка, за да не я изгаря отвътре ден след ден.

Само той не я учи да живее и да разбира този живот „правилно“.

Само с него тя не се страхуваше да бъде слаба и глупава. Слаба, защото само с него тя не е силна, не иска съревнование и борба. Тя се подчини, придобивайки непозната сила от женственост и крехкост над него и не злоупотребяваше с този дар. Глупава, защото само до него умът се изключваше и се включваше сърцето, мислите и думите се забравяха; бяха погребани чувства и надежди под купчина разочарования. И тогава тя се успокои в ръцете му.

Само с него може да бъде малко капризно момиче, безразсъдна тинейджърка, млада любовница, доверчива сродна душа, дори понякога „негов приятел“, и жена, мъдра от векове и хилядолетия, и, разбира се, красотата. Само той видя нещо в нея, направи магия и се запомня.

Само с него минутите отлетяваха със скоростта на светлината, изпълнени с най-важния смисъл. Само с него можеше да мълчи безкрайно дълго време, слушайки легендите за мълчанието в ритъма на сърцето му.

Помнеше го сам в моменти на опасност. Само на него тя можеше да признае своите грешки, глупости, какво чувства, за какво мисли сега, за какво мечтае, какво чака, на какво се надява, какво иска да забрави точно в този момент и какво никога, никога не би направила. Само на него тя поверяваше своята космическа безкрайност, пълна с мистерии и тайни.

Само с него тя винаги се чувстваше добре и интересно, само той я радваше и изненадваше ден след ден, събитие след събитие, постижение след постижение.

С него сама. Своя човек.

Той беше странен за целия свят, за всички. Освен за нея.

Тя можеше да различи нежност и уязвимост в студеното му желание за самота. Зад мълчанието му усети тръпка от най-топлите чувства на света. В погледа му видя яростен свят от космически битки между да бъдеш и да не бъдеш, между решения, действия и невежество.

Зад безразличието му се криеше признание. Зад цинизма се криеше мечтата да бъдеш обичан от „единствената“. Тя беше единствената до него в неговото “Не мога повече, “Не издържам повече”, в неговото “Искам да забравя всичко и да си тръгна”, в неговото “Обичам и мразя”, в неговото „напусни завинаги и бъди с мен“.

Тя беше с неговата бясна скорост по неговите пътища, пътищата на Земята и пътищата на Съдбата, и само тя не се страхуваше от него. Дали в бездната или към Еверест.

Тя беше там, когато той прие следващото предизвикателство от Изпитанията, когато го очакваше безмилостна битка, обещаваща загуби и поражения. Не можеше да губи, не можеше да се предаде, не можеше да предаде. В тези моменти той беше неуязвим, непобедим, безсмъртен. Все пак тя стоеше зад него.

Само с нея той винаги беше прав, по право на мъж, нещо повече, по право на любим мъж.

Тя беше в музиката му и в редовете на книгите му, беше в неговите дневни и среднощни мисли. Той доверяваше мечтите си само на нея, само тя вярваше в него повече от самия него.

Само тя можеше да му вдъхне живот отново и само на нея беше дадено правото да го види и чуе истинския, да го разбере и приеме като всеки.

Той беше с нея едновременно безгрижно дете, което обичаше да играе и да се шегува, и ексцентрик, който можеше да измисли всичко по всяко време; той беше едновременно силен мъж, който контролираше този свят, и влюбен, сякаш за първи и последен път, страстен, сякаш нямаше връщане назад, и уязвим, доверяващ само на нея загубите си; и мъдър старец, и верен приятел, „дори в три часа през нощта“ и „Аз съм винаги за теб“.

Тя беше сама с него в скръб и в радост, в бедност и просперитет, в неговите възходи и падения.

Своя човек

Своя човек

Автор: Нина Сумире

Тя беше силна за всички. Освен за него.

Той вярваше в нейната благодарност и не търсеше ласкателство и скрит смисъл зад думите, егоистични и отвратителни.

Знаеше какво има предвид, когато говореше с толкова страстно изражение на лицето си.

Само той не я учи да живее и да разбира този живот „правилно“.

Само с него тя винаги се чувстваше добре и интересно, само той я радваше и изненадваше ден след ден, събитие след събитие, постижение след постижение.

С него сама. Своя човек.

Той беше странен за целия свят, за всички. Освен за нея.

Тя беше с неговата бясна скорост по неговите пътища, пътищата на Земята и пътищата на Съдбата, и само тя не се страхуваше от него. Дали в бездната или към Еверест.

Само с нея той винаги беше прав, по право на мъж, нещо повече, по право на любим мъж.

Само тя можеше да му вдъхне живот отново и само на нея беше дадено правото да го види и чуе истинския, да го разбере и приеме като всеки.

Тя беше сама с него в скръб и в радост, в бедност и просперитет, в неговите възходи и падения.

Само с нея той беше себе си.

С нея сама. Своя човек.

Желая ви щастие!

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article16645-svoy-chelovek

Своя човек

Своя човек

Своя човек

Автор: Нина Сумире

Тя беше силна за всички. Освен за него.

Той вярваше в нейната благодарност и не търсеше ласкателство и скрит смисъл зад думите, егоистични и отвратителни.

Знаеше какво има предвид, когато говореше с толкова страстно изражение на лицето си.

Само той не я учи да живее и да разбира този живот „правилно“.

Само с него тя винаги се чувстваше добре и интересно, само той я радваше и изненадваше ден след ден, събитие след събитие, постижение след постижение.

С него сама. Своя човек.

Той беше странен за целия свят, за всички. Освен за нея.

Тя беше с неговата бясна скорост по неговите пътища, пътищата на Земята и пътищата на Съдбата, и само тя не се страхуваше от него. Дали в бездната или към Еверест.

Само с нея той винаги беше прав, по право на мъж, нещо повече, по право на любим мъж.

Само тя можеше да му вдъхне живот отново и само на нея беше дадено правото да го види и чуе истинския, да го разбере и приеме като всеки.

Тя беше сама с него в скръб и в радост, в бедност и просперитет, в неговите възходи и падения.

Само с нея той беше себе си.

С нея сама. Своя човек.

Желая ви щастие!

© Нина Сумире Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article16645-svoy-chelovek

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов