Най-трудната работа в света е майчинството

Published 17.04.2023 | By Йосиф

Най-трудната работа в света е майчинството

Майката чува за първи път, че е лоша майка, доста скоро след раждането. Таткото е бесен, че бебето крещи, не спи, майката не го взема на ръце, не го слага да спи с нея, че нервничи след всяко кихване и в дома е бардак. Цял ден си е вкъщи – какви ги върши? Толкова ли е трудно да почисти? След това се включват и бабите: не го храниш правилно, нямаш разписание, говори лошо, малко се занимаваш с него, малко го шляпаш, малко го обичаш, всичко, всичко е неправилно!

После идва ред на другите майки от детската площадка, бабките пред входа и възпитателите в детската градина. А лекарите са особен случай: какво си въобразявате – искате да убиете детето си? Да, благодаря, още от раждането опитвам да го направя.

До момента, когато детето тръгне на училище, майката подскача от всяка дума, свива се в очакване на удар, всеки един миг е готова да скрие детето зад гърба си, да се обърне с лице към опасността и да се озъби като притисната в ъгъла вълчица, защитаваща с последни сили вълчето си. После наистина, след като изгони нападателя с лай, вой, чаткане на зъби и настръхнала козина, ще устрои на вълчето си такъв скандал, че ще се чуди, от къде му е дошло: как може да ме позориш така? Колко трябва да се изчервявам/побелявам заради теб?

В училището, напълно ясно, няма да кажат нищо утешително, освен, че трябва да се занимава с детето, да правят домашните заедно, да му обясни, как да се държи, ще изискват да промените поведението му в класа, все едно имате пулт за дистанционно управление. Към края на обучението, майката е информирана, че детето ѝ е некадърно, няма да издържи изпитите, няма да го вземат дори да чисти улиците – накратко – пълно педагогическо фиаско. Вкъщи, таткото е убеден, че майката е разглезила детето, а бабите са сигурни, че дори не го храни.

Макар да познавам учителка, която разказва на всички и на всеки поотделно, колко прекрасен е класът, какви отлични и талантливи са децата в него, и как лесно се работи с тях. Родителите се прибират вкъщи толкова озадачени, че някои дори купуват торта по пътя.

Видях жена в самолета, която отне на изтощената майка мрънкащата четиригодишна дъщеря и през цялото пътуване рисуваше, четеше и играеше с нея – майката дори успя да поспи, а съседите пътуваха в тишина.

Видях друга, която, когато облегалката отзад бе ритана от чуждо дете, се обърна и вместо традиционното «Мамче, успокойте си детето» каза: «Малкия, риташ ме в гърба, това е много неприятно, моля, престани».

Веднъж пътувах към къщи в маршрутка с плюшено мече в чантата. Напротив седеше скучаещо момиченце на пет години. То се въртеше, размахваше крака, дотягаше на майката с въпроси, буташе съседите. Когато мечето ѝ помаха с лапа, едва не падна от седалката от учудване. През цялото пътуване играхме с мечето, а майката гледаше с недоверчив ужас, готова всеки момент да дръпне детето, да махне мечето, да се озъби, за да седи послушно дъщеря ѝ – и да захапе всеки, който опита да каже нещо. Това е вече условен рефлекс, затвърден навик, да не очакваш нищо хубаво от околните.

Помня, как баба или дядо вземаха през нощта плачещото бебе, казвайки просто „поспи“, макар сутринта да са на работа; как съпруга не позволяваше алгебрата да ни изтощи с детето, а бързо и весело научаваха уроците, как ме подсигуряваха, подкрепяха и ми помагаха – домашните, приятелки, колеги.

Помня спътничка, която изтърпя нощните вопли на тригодишната ми дъщеря, продавачката, която ѝ подари банан, когато нашият рейс закъсня с 18 часа и заскучалото дете се носеше като куршум по аерогарата. Помня с благодарност всички, които са ми помагали да вдигна количката, пускали са ме без ред в обществената тоалетна, давали са ми кърпичка, когато на сина му потече кръв от носа, подарявалите без нищо балони и са разсмивали плачещо дете. И винаги ми се е струвало, че съм длъжна да върна всичко това на другите.

На всяка майка е трудно. Не знае и не умее всичко, не винаги е постигнала тази зрелост, възраст, доброжелателност, увереност, която ѝ позволява при всяка ситуация да запази присъствие на духа и да взема правилни решения. Майката прави грешки, занимавайки се с най-важното и с най-скъпия човек в живота си. Тя го забелязва, но не знае, как да ги поправи. На нея ѝ се струва, че всичко прави неправилно; в душата си е перфекционистка и иска всичко да е идеално, но идеално не успява и настръхнала очаква, пак да ѝ поставят двойка. Не бива да я налагате по шапката.

Понякога си струва да я подкрепите с добра дума, да забележите детския прогрес, да похвалите усилията ѝ, да кажете нещо хубаво за детето, да предложите ненатрапчиво помощ. И да не бързате да осъждате, да сочите с пръст, да възпитавате и правите забележки. А ако се оплаква, да изслушате, а не да поучавате. А ако плаче – да прегърнете и съжалите.

Защото е майка, върши най-трудната, неблагодарна и полезна работа в света. Работа, за която не плащат, не хвалят, не повишават по служба, не дават поощрения. Работа, в която има много провали и падения, и много рядко ти се струва, че си постигнала нещо.

Може дори да не хвалите, навярно… Да не помагате, да не забавлявате чужди деца, да не играете с тях, да не казвате добри думи.

Просто да не се дразним на всяка крачка. Само това е огромно облекчение.

Ирина Лукянова
Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/samaa-trudnaa-rabota-v-mire–materinstvo

Най-трудната работа в света е майчинството

Най-трудната работа в света е майчинството

Най-трудната работа в света е майчинството

Може дори да не хвалите, навярно… Да не помагате, да не забавлявате чужди деца, да не играете с тях, да не казвате добри думи.

Просто да не се дразним на всяка крачка. Само това е огромно облекчение.

Ирина Лукянова Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/samaa-trudnaa-rabota-v-mire–materinstvo

Ирина Лукянова
Превод: Йосиф Йоргов