Всичко се случва по-естествено, когато се откажем от човешкия инстинкт за контрол

Published 17.04.2024 | By Йосиф

Post Views: 150

Психолог: Всичко се случва по-естествено, когато се откажем от човешкия инстинкт за контрол

Колкото повече желание за контрол имаме, толкова по-малко доверяваме на себе си. В момента, в който се сдобием с увереност, че сме добри импровизатори, желанието за контрол изчезва. Това каза психологът Яна Кръстева в интервю за „Фокус“.

Колкото повече се отпускаме и доверяваме на естествения ход при нещата, толкова по-малко имаме нужда да контролираме и всичко се случва доста по-естествено, допълни тя.

Контролът е желание за доминантност, което е естествен човешки инстинкт, но той често се изразява чрез агресия и гняв. „Всъщност от там идват и негативните последици, че се опитваме да схръхконтролираме нещата в живота си. Контролът стига до крайности, когато се проявява чрез желание за доминантност. Когато контролът се случва чрез това желание да доминираме, а не толкова да влияем в положителния смисъл на думата чрез свързване с другите, тогава ние имаме само минуси от това, че упражняваме уж някакъв контрол“, обясни Яна Кръстева.

Непоемането на отговорност и свръхконтролът са двете страни на една и съща монета, заяви тя. „И в двата случая не вярваме на себе си, че в непредвидена ситуация, която може да има n брой изходи, ние можем да бъдем адекватни спрямо обстоятелствата на мига и да реагираме адекватно. И от там идва този проблем. И двете крайности, всъщност, са една проява на страха ни от провал, който обаче е неизбежен“, обясни психологът.

Вярата в другите хора и тяхната способност да се справят означава вяра и в нас самите, подчерта Кръстева. „И обратното – ако един силен лидер вярва в себе си и може да бъде стожер, тогава той по-лесно се отпуска и поверява на останалите хора в екипа си по-малки и по-големи отговорности. Контролът има своята функция и той е естествен механизъм. В бизнес средата един добър лидер, а не доминантен шеф, е хубаво да предскаже или да наблюдава нуждите на своите служители така, че да откликва на тях и да създава дълбока връзка чрез разбиране и подкрепа. Тогава проблемът с „Не мога да делегирам“ изчезва“, коментира психологът.

Всеки изострен стремеж за контрол води до тревожности, паник атаки, депресивност. „Те са изключително тясно свързани с неприемане естествения ход на нещата и фиксацията в точно един определен изход от която и да е ситуация, недопускайки, че има още милиони вероятности, които могат да бъдат много по-ценни, ползотворни и приятни за нас“, допълни Яна Кръстева.

Според нея социалните мрежи дават илюзия за контрол. „Ние си мислим, че контролираме много неща, използвайки филтрите, но в крайна сметка, когато се окажем в една ситуация на живо и имаме нужда от някого, се сблъскваме точно с тази стена и в нея се разбива илюзията, че сме имали някакъв контрол. В реалния живот го нямаме“, каза още психологът.

Теодора Павлова

https://novini.bg/bylgariya/obshtestvo/840370