Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6056856
Users Today : 143
This Month : 16463
This Year : 87381
Views Today : 612
Who's Online : 21
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Минимума, който трябва да знаете за егото

Минимума, който трябва да знаете за егото

Минимума, който трябва да знаете за егото

Послание на Исус дадено на 15 април 2006 година
1. Духовната слепота – главното предизвикателство на егото
Целта на тази серия от послания, които ви предавам, е кратък обзор на предизвикателствата, които човешкото его отправя към всички духовно търсещи, без значение, какво външно учение или религия следват. Това може да бъде наречено, минимума, който трябва да знаете за човешкото его.
Защо давам тези послания? Защото преодоляването на егото е централния аспект на духовния път. Независимо, какво външно учение или традиции следвате, сте ДЛЪЖНИ да преодолеете егото, за да достигнете до по-високо състояние на съзнанието, което е ЕДИНСТВЕНИЯ ключ за преодоляване нуждата от прераждания на Земята. Основна реалност е, че просто човешкото его не може да въздигне до „Небесата” или както и да предпочитате да ги наричате. Затова, дори духовното ви учение да не говори пряко за егото, всяко истинско учение е разработено така, че да ви помогне да се разделите с него и да изградите ново, вече не основано на егото, чувство за идентичност.
Може да се предполага, че би трябвало да започна като дам определение за човешко его, но ако го разбирате, ще видите, че това не е най-правилния начин. Причината е в главното предизвикателство, което отправя егото – да изкривява всичко, което „виждате” и разбирате. Егото създава филтър, който „оцветява” всичко, което възприема умът ви, и този филтър би изкривил моите опити да ви дам определение за егото. Затова искам отначало да се спра на проблема за духовната слепота, защото, докато не осъзнаете тази слепота, няма смисъл да говорим за каквото и да е.
Какво представлява духовната слепота?
Когато стане въпрос за слепец, си представяте човек, който не вижда нищо. Затова може да си помислите, че става въпрос за човек, който не вижда духовната страна на живота. Вероятно, такъв човек би бил или атеист, или научен материалист, който отрича, както съществуването на Бог, така и духовната природа на човека. Обаче, това не е истинското определение за духовна слепота.
В действителност, повечето духовно слепи хора са напълно убедени, че са вярващи или духовни хора. Значителна част от тях може да се види в християнските църкви всяка неделя. Други принадлежат към ортодоксалните разклонения на световните религии, а някои от тях са в различните движения на Ню Ейдж. Общото за всичките тези хора е, че са напълно убедени, че принадлежат към единствено истинската религия или следват най-възвишения гуру или духовно учение.
Тези хора са напълно убедени, че ще бъдат спасени, ще се възнесат, ще постигнат Нирвана, ще постигнат вечен живот или това, което определят като окончателна цел на религиозните си усилия. В действителност, вярата им е основана на илюзии, базира се върху човешкото его. Ако може да се каже, егото е спуснало завеса пред очите им и това е станало причина за изкривеното им виждане. Най-простата илюстрация на това явление е като сложите цветни очила. Всичко, което виждате през тези очила е оцветено от цвета на очилата.
Сега си представете дете, което е започнало да носи жълти контактни лещи, почти веднага след раждането си. То е пораснало, гледайки всичко през жълтите контактни лещи и през цялото време си мисли, че небето е зелено. Детето няма причина да се съмнява, правилно ли вижда „реалността”, затова е напълно убедено, че небето е зелено. Това е същността на изкривеното духовно виждане на всеки човек на тази планета. Всеки е израснал с изкривена представа за „реалността”, но повечето хора не са виждали никога алтернатива и затова не виждат причина да подлагат на съмнение представата си за света.
Основният проблем с егото
Това обяснява, защо толкова много хора се смятат за много религиозни или духовни, напълно убедени, че ще бъдат спасени. Обаче, в действителност, следват пътя, който никога не може да доведе до спасение. Причината е, че този измамен път е създаден от егото и правилно се посочва в Библията:
Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. (Притчи 14:12)
Означава ли това, че най-религиозните/духовни хора на планетата следват лъжлив път? Точно това твърдя и повтарям казаното преди 2000 години:
13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. (Матея 7гл.)
Защото широките врати и правия път са създадени от човешкото его. Егото е създало илюзията ви, че може да бъдете спасени, без да се налага да го преодолеете, без да решите трудната и неприятна задача, която съм описал по следния начин:
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Матея 7гл.)
Същността на лицемерието е в нежеланието за промяна. Обаче, никой лицемер не осъзнава никога, че няма желание да се промени. Причина за това са, че лицемерите винаги приемат илюзиите на егото си, което води до вярата, че не трябва да се променят. Те базират тази вяра на факта, че принадлежат към единствено истинското духовно/религиозно учение и щом изпълняват определените външни изисквания, то гарантирано ще бъдат спасени. Ако вярвате, че спасението ви е гарантирано, защо трябва да се променяте? Точно това са широките врати и правия път, които водят към гибелта. Как да се избавите от тази лъжлива посока?
Единствения ви изход
Ако няма никакъв изход от илюзиите, създадени от егото, очевидно е, че няма смисъл от това послание. Но изход има и бихме могли да кажем, че това е предпазен механизъм, който Бог е вградил във Вселената. За да откриете този вход, трябва да излезете зад пределите на завесата от его-илюзии. Единственият начин да направите това е да установите връзка между съзнателния си ум и разума, който е по-високо и отвъд пределите на егото. Този разум може да бъде наречен по различен начин, но Възнесените Владици използват обикновено термина „Христов разум”. Точно затова съм казал:
Истина, истина ви казвам: ако не ядете плътта на Сина Човечески и не пиете кръвта Му, не ще имате в себе си живот. (Йоан, 6:53)
Независимо, че този израз е адаптиран към съзнанието, присъщо на повечето хора преди 2000 години, напълно осъзнавам, че изглежда странно за повечето духовно търсещи, но независимо от това, съдържа семето на истината. Трябва просто да разберете, че „плътта и кръвта на сина човешки” се отнася до Христовото съзнание. Христовият разум е състояние на съзнанието, което излиза напълно извън пределите на човешкото его. Така, само когато достигнете до това състояние на разума, когато му позволите да влезе в съзнанието ви, ще можете да се освободите от егото си. Христовият разум е единствения, който може да види Божествената реалност.
Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. (Йоан, 1:18)
Затова само Христовият разум може да ви даде усещане за съизмеримост, а тя ще ви даде възможност да разпознаете его-илюзиите. Само Христовият разум ще ви позволи да възприемете Духа на Истината, и затова съм казал:
24. И тъй, всекиго, който слуша тия Мои думи и ги изпълнява, ще оприлича на благоразумен мъж, който си съгради къщата на камък;
25. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя не рухна, защото беше основана на камък.
26. А всеки, който слуша тия Мои думи и ги не изпълнява, ще заприлича на глупав човек, който си съгради къща на пясък;
27. и заваля дъжд, и придойдоха реки, и духнаха ветрове, и напряха на тая къща, и тя рухна, и срутването й беше голямо. (Матея, гл.7)
Скалата е Христовото съзнание, а пясъкът е его-съзнанието. Ако обосновавате своята идентичност – своя дом – на его-илюзиите, тогава няма да можете да противопоставите на изпитанията на живота.
Как можете да установите връзка с Христовия разум? Вече имате възможност да го направите, както обяснявах на друго място. Тази възможност е вашия личен Утешител, вашия Христов Аз, който може да се свърже с висшата част на вашето същество, а именно с АЗ СЪМ Присъствието. Самият факт, че сте открили този сайт, показва, че вече сте установили донякъде връзка с своя Христов Аз, в противен случай, просто бихте били затворени за учението, което ви предлагам. Това, което трябва да направите са следните две действия:
Трябва да засилите връзката си с Христовия си Аз. Давам наставления и инструменти навсякъде по този сайт, но можете да започнете от тук.
Трябва да се научите да осъзнавате по-добре егото и илюзиите, които използва, за да ви примами в капана на духовната слепота. Само чрез съзнателното разпознаване на его-илюзиите, чрез вътрешно виждане, може да се развие духовния ви кръгозор така, че да можете да се издигнете над егото и да се облечете в Христовия разум. Беседите в този раздел са предназначени да ви помогнат да започнете да различавате илюзиите на егото.
Основната илюзия на егото
Основният проблем е, че егото изкривява духовното ви виждане, за да не можете да възприемате Божествената реалност, Божествената Истина. Същността на Христовия разум е, че винаги е единен с Бога и по този начин можете непосредствено да възприемате Единната Реалност, Единната Божествена Истина. Затова съм казвал:
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (Йоан, 4:24)
Христовият разум възприема Живата Божия Истина и постоянно осъзнава, че тази истина нараства непрекъснато, разширява се и се превъзхожда. И доколкото Христовият разум усеща Живата Истина, не изпитва никаква нужда да я описва. Надявам се, че вече разбирате, че има разлика между описаната истина и самата истина, а именно, Духа на Истината.
За да ви погна да го разберете, ми позволете да ви преведа аналогия. Представете си, че никога не сте опитвали ябълка. Слушали сте разкази на хората за ябълките, виждали сте ябълки по телевизията, чели сте за тях. Обаче, това, което сте получили е само описание. Някои от тези описания могат много подробно да описват вкуса на ябълката, дори могат да ви предизвикат слюноотделяне. Но независимо от всичко това, колко добри са описанията, не е същото като истинския вкус на ябълката. С други думи, дори най-доброто описание няма да ви даде възможност да усетите вкуса на ябълката; никакво описание не може да замени прекия опит. Но щом вземете ябълка и отхапете, нуждата от описание отпада. Защо ви е да четете по книга за вкуса на ябълката, ако можете да опитате истинска ябълка?
В това се състои главният проблем с егото. Както ще опиша по-подробно, егото се е родило, когато сте се отделили от Бога. Егото се е породило от разделението между вас и Бог и в продължение на много дълъг период от време сте станали толкова заслепени от его-илюзиите, че вече нямате съзнателно възприемане на духовната Истина. Затова, вместо да познавате пряко Божествената истина, ви се налага да разчитате на описания за Божествената реалност във формата на религиозни и духовни учения.
Схващате ли мисълта ми? Главният проблем, пред който заставате като духовно търсещ е, че трябва да си възстановите усещането за единство с Бог, защото докато го няма това единство, как можете да влезете в Божието царство? За да постигнете това, трябва да се върнете в състоянието си на невинност, в което можете да познавате пряко Божествената реалност и да нямате повече никаква нужда от описания.
След като сте загубили пряката връзка с Божествената реалност, егото е направило безкрайно количество замени. Доколкото егото не може да познава Божествената реалност пряко, е създало описание на тази реалност. Независимо, колко точни са тези описания, те никога не могат да заменят прекия опит, и затова съм казал, че трябва да се покланяте на Бог в духа и истината. За съжаление, егото не може да разбере тази истина, и затова предполага, че описанието му отразява действителността; фактически предполага, че описанието Е реалността.
Основният проблем с егото е, че заменя Божествената реалност с описание, като предполага, че като следвате описанието, в крайна сметка, ще влезете в Божието царство. Милиарди хора се смятат за много религиозни и са убедени, че ще бъдат спасени. Те обаче, следват широкия път, който води към смъртта, защото вярват на илюзията, че може да ги отведе на Небесата.
Библията, Тора, Бхагавад Гита, Дхампада, Дао Де Дзин и ученията на Възнесените Владици, дадени през миналото столетие – включително и моето учение на този сайт – всичко е описание на истината, но това Не е Живия Дух на Истината. Ако егото успее да ви убеди, че следвайки едно от тези учения, ще стигнете до Небесата без да трябва да се избавите от него, станали сте жертва на главната его-илюзия, същата, която змията е използвала за да изкуши Ева в райската градина – символа на душата ви.
Обаче, истината е, че докато сте в капана на егото, не може да имате вечен живот. Никога не можете да влезете в Божието царство, ако не позволите егото да умре и не се облечете в брачните дрехи на Христовото съзнание.
11. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12. и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14. защото мнозина са звани, а малцина избрани. (Матея, 22 гл.)
В действителност, всички са поканени, но малцина искат да тръгнат по тесния и пряк път, водещ отвъд его-илюзиите. Затова остават в ментална тъмнина, създадена от егото, в която животът е борба. Затова „Изберете живота!”
2. Защо егото не може да види гората през дърветата
В това послание ще ви дам широка представа – пълен обзор – за това, как егото успява да направи хората духовно слепи и да ги държи в това състояние, и какво можете да направите, за да започнете да се измъквате от този капан, поставен от егото. Знам много добре, че хората, които се отъждествяват с егото, няма да са в състояние да разберат това учение. Но както казах в първото послание, повечето от хората, които откриват този сайт, са установили известна връзка със своя Христов Аз и за тях ще е полезна по-широка перспектива.
Искам само едно, всички духовно търсещи да разберат, че духовният път е процес, чрез който освобождавате постоянно съзнанието си от всички его-илюзии. Както обясних в предишната лекция, егото никога не може да възприеме Духа на Истината. Затова създава описание – ментален образ – на Божествената истина (а хората, колективно, са създали почти безкрайно число от такива идоли). Егото е напълно убедено, че описанието му на истината отговаря на реалността. Но в действителност, описанието е идол, който ви изолира от прякото познание на Истината. По такъв начин егото нарушава първите две заповеди дадени от Бог на Мойсей:
3. да нямаш други богове, освен Мене.
4. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята, и що е във водата под земята; (Изход, 20 гл.)
Първата заповед е, да нямаш други богове освен истинския Бог, и да не приемате никакво описание в този свят като замяна на прякото познание на Духа и Истината. Втората заповед – не си създавай никакви идоли – не става въпрос за статуя от камък, а за ментален образ. Егото създава тези ментални образи, а след това се опитва да ви накара да повярвате, че трябва да ги приемете като абсолютна, неоспорима истина. А вие трябва да се задоволите с идола и да не се опитвате да излезете отвъд създадения образ за да познаете Духа на Истината.
Егото не може да познае Духа на Истината, а вие можете. И когато Го познаете пряко, няма повече да вярвате на его-илюзиите, а именно, че описанието отразява реалността или, че е напълно достатъчно за спасението. По такъв начин, егото ще загуби властта си над вас, и затова преставате да го подхранвате с енергия – то постепенно ще отслабва и в края на краищата, ще умре. Но егото има силен инстинкт за оцеляване и не иска да умира, и затова с всички сили ще препятства разпознаването на его-илюзиите. Ще направи всичко възможно да ви попречи да познаете Духа на Истината пряко, за да не се разширява постепенно вашата представа и в края на краищата, да успеете да разобличите всички лъжи на егото и на княза на този свят.
Затова може да се каже, че същността на духовния път е постепенното очистване на разума ви от его-илюзиите, за да постигнете нарастващо по-чисто познание на Духа за Истината. За това Павел е казал:
Сега виждаме смътно като през огледало, а тогава – лице с лице; сега зная донейде, а тогава ще позная, както и бидох познат. (Първо до Корит. 13:12)
Основен избор в живота
В традиционните религии ще намерите понятието за законите на Бог. Бихме могли и да ги наречем, принципи на плана, който е използвал Бог за създаването на Вселената, в която живеете. Първоизточникът на всички принципи за този замисъл е принципа на единството, Закона за Единството. В Библията е описан по следния начин:
1. В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото.
2. То беше в началото у Бога.
3. Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. (Йоан, 1 гл.)
Бог създал всичко от своето собствено Битие и затова, битието на Бог присъства в цялото творение и нищо не е било направено без него от това, което било направено. Словото е това, на което викат „единороден Божи син”:
Бога никой никога не е видял. Единородният Син, Който е в недрата на Отца, Той Го обясни. (Йоан, 1:18)
Много християни си мислят, че става въпрос за мен, историческата личност Исус. Обаче, както обяснявам на много места в този сайт, аз идвах на Земята като представител на нещо много по-голямо, отколкото може да е един човек. И затова съм казвал:
Защо Ме наричаш благ? Никой не е благ, освен един Бог. (Марко, 10:18)
Понятието Слово или единствения единороден син се отнасят за това, което днес наричам вселенски Христов разум. Това е разум, състояние на съзнанието, което е създадено от Бог като самата основа и принцип на единството. Основната функция на Христовия разум е да е в единство с Бог, в единство с всеобхватното Му виждане за Вселената, в единство с определени принципи на плана, който е създал, за да е сигурен, че Вселената ще постигне набелязаната цел.
Сега трябва да разберете, че вие – имам предвид жизнепотока ви, който е много повече от физическото ви тяло, външния ум и личността – са били създадени за да бъдат съ-творци заедно с Бог. Точно затова Библията казва:
След това рече Бог: да сътворим човек по Наш образ, (и) по Наше подобие; и да господарува (Битие, 1:26)
Бог е предоставил на хората владичеството над Земята, а това означава, че е създал планетата като фундамент, на който хората да построят Дом, като начин да изразят и развиват творческите си способности. На хората била дадена свободна воля и по този начин са длъжни да решат – индивидуално и колективно – какво ще правят на Земята. Единственото условие е, че ще понесат следствията от действията си. Бог не е създавал днешните ограничения, недостига на ресурси и другите форми на страдания. Човечеството е създало колективно съществуващите условия и всеки усеща последствията.
Когато Бог дарил на съ-творците си свободна воля, възникнала изначалната дуалност. Както казах, вселенският Христов разум е израз на единството, на създаденото, за да се подпомага осъществяването на целите и намеренията на Бог. Обаче, когато съ-творците получат свободна воля, се появява възможност и да тръгнат срещу принципа на единството. Така Христовият разум има логическа противоположност. Основната реалност на свободната воля е във възможността съ-твореца да твори по един от двата начина:
Можете да се занимавате с творчество, като използвате Христовия разум, което означава, че всичко, което правите, съответства на Целите на Бог и принципите на плана, който е използвал Бог.
Можете да творите несъвършени творения, които да водят до деструктивност, като използвате разума на антихриста, който е противоположност на Христовия разум. Затова, всичко, което правите чрез разума на антихриста, не съответства на целите и законите на Бога. Разумът на антихриста е противоположен на Христовия, защото е основан на илюзията, че е отделно от Бога. Затова, свободната воля ви дава два варианта за изразяване на творческия потенциал:
Можете да се занимавате със съ-творчество в рамките на Божествените закони. Това ви гарантира хармонията с целта на Бога, и че усилията ви ще подобрят живота ви и този на другите. С други думи, всичко, което правите, възвисява целия живот.
Може да се занимавате и с несъвършено творчество, водещо до дисхармония, извън Божествените закони. С това се противопоставяте на Божествената цел, и може да се каже, че се борите с течението на Жизнената Река, борите се срещу цялата Вселена. Резултатът от творчеството против Божествените закони е, че ограничавате творческата си свобода и сила, и всичко, което правите, ограничава и вас, и целия живот. Затова човечеството е създало толкова много страдания на планетата. За да разберете по-добре разликата между следването на Божествените закони и усилията против тях, разгледайте закона за притеглянето. Този закон ви позволява да живеете на повърхността на планетата, вместо да се носите в космическото пространство. Е ли законът за гравитацията ограничение на творческата ви свобода или е нейна основа? Има ли смисъл да се опълчвате срещу този закон и да пропилявате целия си живот в борба с него? (Обърнете внимание, полетът не е въстание против гравитацията, а е резултат от изучаването и по-доброто използване на всички Божии закони.)
Казвам, че като съ-творци, имате право да творите чрез Христовия разум – чрез единството с Бог и целия живот или чрез разума на антихриста, разум, който се вижда отделен от Бога и целия живот. Надявам се, виждате, че разумът на антихриста е основан на фундаментално разделение, разделение между себе си и Бог, с законите на Бог и другите съ-творци. Христовият разум, е разума на единството, а разумът на антихриста е разум на дуалността, разум на разделението. Сега трябва да разгледаме по-отблизо фундаменталната дуалност на антихриста.
Познанието за добро и зло
Когато сте в рамките на Божествените закони, имате абсолютен стандарт за оценка на всичко. Има нещо, което е в единство с Божията истина, с Божествената реалност, и нещо, което е в противоречие с тях. Когато прегръщате съзнанието на антихриста, губите абсолютната си пътеводна светлина. Само Христовото съзнание може да вижда Божествената реалност и затова, когато се отдалечавате от него, не можете повече да виждате абсолютната Божествена истина. Навлизате в състояние на ума, в което истината е относително понятие, понятие, което се намира във властта на двете противоположности, които могат да съществуват само относително една на друга.
Библията описва тези понятия с историята, как Адам и Ева били изгонени от райската градина. Трябва да разберете, че буквалната, общоприета интерпретация на тази история не съответства на действителността. Адам и Ева не са били единствените човешки същества в Градината. Тази история трябва да илюстрира, какво се е случило с всеки съ-творец на Земята. Затова не сте наказани за първородния грях на Адам и Ева. Днешната ви ситуация е последствие от факта, че душата ви, и душите на повечето хора преди много време, са направили същия избор като Адам и Ева.
Какъв е бил този избор? В началото всички съ-творци са живеели в защитена среда, в която са имали пряко ръководство от духовен учител, който книгата „Битие” нарича „Бог”. Този учител обучавал съ-творците как да развиват творческите си способности, докато са в пределите на Божиите закони. Понеже имали свободна воля, имали и възможност да се отдалечат от Божествените закони. Книгата Битие го описва по следния начин:
16. И заповяда Господ Бог на човека и рече: от всяко дърво в градината ще ядеш;
17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш от него; защото, в който ден вкусиш от него, бездруго ще умреш. (Битие, гл.2)
Какъв по-дълбок духовен смисъл от метафората за познанието на доброто и злото? Това е описание на антихриста, съзнанието, което се вижда отделено от Бога. Навярно си задавате въпроса, защо Бог е посадил това дърво в райската градина, щом не е искал Адам да опитва от него? Сега вече причината е ясна. „Дървото” е неизбежно следствие от предоставената свободна воля на съ-творците. Бог не може да ви даде свободна воля, без да ви даде възможност да излезете извън Неговите закони.
Наличието на тази възможност не означава, че обезателно трябва да я използвате. Да си в състояние да си причиниш вреда, съвсем не означава, че трябва да го направиш. Обаче, наличието на такава възможност съвсем не означава, че сте подложени на изкушението да не спазвате Божиите закони. По този начин, змията се явява символ (наред с другите значения), че свободната воля си има цена, а именно, възможността да правите избори, които ще причинят вреда, както на вас, така и на живота като цяло.
Действителният смисъл на израза „дърво за познаването на доброто и злото” е олицетворение на съзнанието, а именно, съзнанието на антихриста. В това състояние на съзнанието сте се отказали от единството с Бог и затова не виждате повече Божествената реалност. Сега виждате всичко като две противоположности. На едната страна е доброто, а на противоположната – злото. Но за такава възможност са нужни и двете страни, а това означава, че „добро” и „зло” са вече относителни понятия. Те съществуват относително едно спрямо другото и се определят като противоположности.
Последствията от това са, че в съзнанието на антихриста не съществува абсолютна истина. „Истината” е станала относителна, а това означава, че може да се разбира по различен начин от различните хора. Чували ли сте израза: „Красотата е в очите на гледащия”, а в съзнанието на антихриста „истината” се намира в очите на виждащия. С други думи, когато сте в съзнанието на антихриста, създавате свое собствено определение за истина и тя ще е различна от абсолютната истина на Бог.
Крайният резултат от това е вярата, че злото е противоположност на Бог, т.е. дявола (както обичате да персонифицирате злото) е противоположна полярност на Бог и е необходима (дори полезна) част в основната полярност на живота. В действителност, съзнанието на антихриста не е противоположна полярност на Христовото съзнание. Злото не е противоположност на Бога. Злото е извън Бога и съзнанието на антихриста е извън Христовото осъзнаване на единството. По този начин, относителността е продукт на антихриста и само в тази сфера доброто и злото съществуват като относителни понятия, като противопоставяне на противоположности, където едното не може да съществува без другото.
Завесата
Действителността, която е зад историята с Падението на Човека е, че всички хора на тази планета са „паднали”. Т.е., опитали са от дървото на познанието за добро и зло. Чрез това са позволили съзнанието на антихриста да ги завладее и са станали жертва на основната илюзия, а именно, че са отделени от Бог, а не са съ-творци с Него, не са Негови синове и дъщери, не са Божествени индивидуализации.
Помните ли, че без Бог не е било създадено нищо, от това, което съществува, а това означава, че вие сте индивидуализации на Божието Битие. Затова, никога няма да можете да се отделите от Бог. Как можете да се отделите от Бог, ако той е навсякъде и всичко? Затова, вярата, че сте отделени от Бог, може да съществува само в ума ви. Това е резултат от доброволен избор, а именно, желанието да изпробвате съзнанието на антихриста, в което започвате да вярвате, дори чувствате, че сте отделени от Бога.
Христовият разум е съзнанието на единството и докато сте в Него, не можете да се видите като отделни от Бога. Само след като позволите съзнанието на антихриста да ви завладее, следствие на което, виждате всичко през филтъра на дуалистичния ум – само тогава може да се възприемате като отделени от своя първоизточник. Чрез Христовото съзнание се виждате като капка в океана на Божественото Битие и знаете, че всички останали капки също произхождат от този източник. Чрез антихриста се виждате като капка, която е отделена от океана и от всички останали капки.
В действителност, падението в низкото състояние на съзнанието не е станало изведнъж. Това е било постепенен процес, който изисква продължително време, но както е описано в Книгата Битие, настава моментът на истината:
7. Тогава се отвориха очите на двамата, и разбраха, че са голи, па съшиха смокинени листа и си направиха препасници.
8. И чуха гласа на Господа Бога, когато ходеше низ рая по дневната хладина, и скриха се Адам и жена му от лицето на Господа Бога между райските дървета. (Битие, 3гл.)
По-дълбокият смисъл е в това, че действително е съществувал момент на осъзнаване, когато са си признавали, че са се отделили от Бога или по-точно, от своя духовен учител. В този момент душата се е оказала пред епохален избор. Дали да се завърне при своя духовен учител или да опита да се скрие от него? Да търсите ли помощта на учителя за завръщане към единството с Бог или да опитвате да скриете грешката си, с надеждата, че той няма да забележи?
Много души в Едемската градина опитали от забранения плод. Но и много от тях са се завърнали действително при учителя и получили ръководство, изпълнено с любов, което им позволило да се завърнат към единството си с първоизточника. По такъв начин, историята за Падението, е историята на тези души, които са опитали да се скрият от учителя си. Когато осъзнаете важността на свободната воля, разбирате, че учителят не може да ги принуди да се завърнат. Той трябва да им позволи да се крият. Днес, повечето хора на тази планета продължават да се крият от духовния учител, и духовният път може да се смята като процес на помирение с духовния ви учител.
Последствията от скриването от учителя са, че повече не могат да останат в школата за мистерии на Градината. Знам, че Книгата Битие дава много зловещо описание, как Адам и Ева са изгонени насила от Рая, но действителността е следната – Раят е Христовото съзнание, осъзнаването на единството с Бог. Затова, когато душата ви опитала разделението, изгубила съзнанието за единство – не можете да бъдете и единни, и разделени едновременно. По тази причина, тези души, които отказали да се завърнат при учителя, са се изгонили сами от Рая.
Както описва Библията, Адам и Ева осъзнавали, че са понесли загуба и така е било с всяка душа, която е паднала. Когато душата загубила връзката си с Бога, със своя духовен учител, започнала да се чувства самотна, дори изоставена. Доколкото тази самота била непоносима, душата имала нужда от нещо, което да й замени духовния учител. И това „нещо” станало човешкото его, създадено като компенсация за вътрешната празнина. Егото било създадено като предпазител на душата от изпитваната самота.
Егото се е родило от разделението, затова е родено от съзнанието на антихриста. По този начин, вижда всичко през филтъра на разделението, което означава, че ВИНАГИ ще се вижда отделено от Бога. То не вижда единството като решение на проблема със самотата. Вместо това, егото опитва да накара душата да повярва на безкрайно число илюзии, които да я убедят, че не трябва да се завръща към единството. Тези илюзии се простират в диапазона от вярата, че Бог не съществува, до представата, че можете да бъдете спасени само чрез външна религия.
Искам да подчертая, че егото е родено от разделението и то не може да разбере абсолютната истина на Бога. Егото вижда само относителната „истина”, която произхожда от антихриста, т.е., всичко, което вижда, потвърждава отделеността ви от Бога. Затова егото и неговите дуалистични вярвания формират завеса, която ви пречи да видите Бога и Неговата истина. Предвижването по духовния път е да се научите да виждате, какво има зад завесата.
Неосъществимото търсене на егото
Както казах, егото е родено от съзнанието за разделението. Логическото следствие е, че егото НИКОГА не може да доведе душата до единството. Доколкото душата е създадена от Божественото битие, никога не може да забрави напълно, че е дошла от по-висше, от сегашната Земята, което е нещо повече от това, което преживява на Земята. Затова егото се сблъсква с търсенето на неудовлетворението. В душата има вътрешен стремеж към единството, но егото никога не може да реализира този стремеж.
Ако душата осъзнае тази истина, няма повече да повярва на его-илюзиите и така егото ще умре. За да остане живо, егото трябва да ви пречи да осъзнаете основната истина за живота, и то се опитва да ви примами в капана на дуалистичните си илюзии, за да оцелее. Тези илюзии приемат най-различни форми и ние ще разгледаме някои от тях в следващите беседи. Но сега искам да ви покажа, че индивидуалните илюзии, създадени от егото, приличат на дърветата в гората.
Понеже сте хванати в капана на егото, се намирате в гора, и всичко, което можете да видите са дърветата на индивидуалните илюзии, които е създало егото. Когато започнете да използвате вродената си способност да достигате до по-високата Христова истина, започвате да отсичате някои от дърветата в гората. В края на краищата, вашето виждане все по-малко е препречвано и започвате да виждате Христовата истина.
Важното разбиране тук е, че егото е нещо повече от индивидуалните илюзии, които е създало, както гората е нещо повече от дърветата. Все пак какво е гората? Ако премахнете всички дървета, ще остане ли гора? В действителност, гората продължава да съществува на същото място, където е винаги – в човешкия ум. Реалността е, че гората е само ментална концепция, илюзия, създадена в ума и същото е егото. Само по себе си, в егото няма нищо реално. То има само тази реалност, която му позволите, докато вярвате в илюзиите му.
Докато сте съсредоточили вниманието си върху илюзиите, не можете да видите егото. Докато вярвате на илюзиите, не можете да видите истината, че в егото няма нищо реално. И докато не виждате това, вярвате, че съзнанието на антихриста е реално. Затова продължавате да вярвате на илюзията, че сте отделно от Бога.
Същността е, че всички индивидуални илюзии са дървета в гората, създадени да ви пречат да видите самата гора, да видите същността на егото. Защото, когато го виждате, такова, каквото е, осъзнавате, че не е реално и няма никаква власт над вас. Затова можете да се отречете от него, да го освободите и да му позволите да умре, защото така го напускате и влизате в Царството Божие, в съзнанието на единството.
Сега разбирате ли, защо не започнах с определение за егото? В действителност, не можете да го различите, защото то няма никаква физическа субстанция. То ви се струва реално, защото вярвате в илюзиите му, както изглежда, че гората е реалност, докато сте съсредоточени върху дърветата. Гората също е ментална концепция, която може да съдържа много видове дървета. Боровата гора се различава от дъбовата. Аналогично, егото на един човек се различава от това на други и те са разделени от индивидуалните си илюзии, приети от всеки човек.
В известен смисъл може да се каже, че егото прилича на хамелеон, който променя цвета си, за да се слее с обкръжаващата среда и да избегне откриването. Егото винаги се опитва да се скрие зад дърветата, за да не го забележите. Следствието, което всички духовно търсещи трябва да разберат е, че егото ви няма да остава винаги едно и също. Когато израствате по духовния си път, освобождавате се от някои илюзии, от някои дървета в гората, но това не означава, че напълно сте преодолели егото. Докато остават каквито и да е илюзии, егото се крие зад тях в своите безкрайни опити да ви попречи да различите гората.
Това има много последствия, които ще изследваме в следващите лекции, но главното е, докато сте в този свят, бъдете мъдри и не си въобразявайте, че сте преодолели напълно егото си. Мъдрост е, да бъдете винаги бдителни и да търсите до самия край, какво скрито се опитва да ви излъже. Точно затова съм казал:
Защото ще се появят лъжехристи и лъжепророци и ще покажат големи личби и чудеса, за да прелъстят, ако е възможно, и избраните. (Матея, 24:24)
Някои от тези лъжепророци ще бъдат създадени от вашето собствено его в опита си да ви заблуди и да продължите да му предоставяте властта над вас. Други ще бъдат създадени от княза на този свят, при опитите му да ви накара да следвате външните гуру, вместо да влезете в Царството Божие, което е вътре във вас. В следващите лекции ще разкрием някои от тези най-големи дървета в гората на егото, но аз искам да не забравяте за гората. Защото е истина, че всеки път, когато някое дърво пада, имате част от секундата за да разгледате разголеното его. Ако обърнете внимание, можете да го разгледате, преди то да успее да се скрие. Когато видите самото его, ще ви е много по-лесно да преодолявате илюзиите му, докато не се избавите от основната илюзия, че егото и разделението с Бога, е реалност.
Може да се каже, че виждайки самото его, ще получите възможност да излезете от гората, а дърветата все още да си остават там. Щом прекратите отъждествяването си с егото, ще ви стане много по-лесно да освободите останалите его-илюзии. Това е състоянието на познание – човеко, опознай себе си – към което трябва да се стреми всеки искрен духовно търсещ. Всичко, което давам на този сайт, служи за да ви помогне да достигнете до това състояние на знание, че сте ПОВЕЧЕ от егото си.
3. Защо егото се опитва да приспособи квадратен клин към кръгъл отвор
Чували ли сте такъв израз, някой да се опитва да приспособи квадратен клин към кръгъл отвор, а това е описание действията на егото, и то ще продължи, докато не му позволите да умре. Кръглият отвор е символ на буквата „о”, означаващ Единство (Oneness). Квадратният клин е материалната вселена, която егото вижда като единствена възможност за вечен живот.
В действителност, ЕДИНСТВЕНИЯТ път за спасение, възнесение или вечен живот е Пътя на Единството, чрез който се завръщате към истинското чувство за идентичност, като съ-творец с вашия Бог. Ще влезете в Божието царство, САМО ако постигнете единство с Бог, когато можете да кажете като мен: „Аз и моя Отец сме едно!”. Егото се е родило, когато сте решили да напуснете Пътя на Единството и да поемете по пътя на разделението. Затова, егото НИКОГА не може да ви доведе до единство с Бог. Създали сте егото, защото сте се отделили от Бога и затова, когато се завръщате към единството, нямате повече нужда от егото и трябва да му позволите да умре.
Разбира се, егото никога няма да признае този факт, и затова се опитва постоянно да създава лъжливата представа, че можете да се спасите, без да се налага да го преодолявате, без да му позволите да умре. Егото се опитва да създаде илюзията, че можете да се спасите като живеете съгласно определени изисквания на този свят. С други думи, егото се опитва да използва нещо от четирите нива на материята, в опитите си да превземе Царството на единството със сила. Точно затова, всичко създадено от егото ще бъде квадратен клин, който НИКОГА не може да пасне на кръглия отвор на Царството. Затова съм дал следващата притча:
1. Иисус продължаваше да им говори с притчи, като казваше:
2. царството небесно прилича на човек цар, който направи сватба на сина си
3. и разпрати слугите си да повикат поканените на сватбата; а те не искаха да дойдат.
8. Тогава казва на слугите си: сватбата е готова, ала поканените не бяха достойни.
9. Затова идете по кръстопътищата и, колкото души намерите, поканете ги на сватбата.
11. Царят, като влезе да види насядалите, съгледа там едного, който не бе облечен в сватбарска премяна,
12. и каза му: приятелю, как влезе тук, като не си в сватбарска премяна? А той мълчеше.
13. Тогава царят рече на слугите: вържете му ръцете и нозете, вземете и го хвърлете във външната тъмнина; там ще бъде плач и скърцане със зъби;
14. защото мнозина са звани, а малцина избрани. (Матея, 22 гл.)
В действителност, брачните дрехи символизират Христовото съзнание, което е ЕДИНСТВЕНИЯ начин да установите единство с Бог. Както обясних в предишното послание, егото е следствие от отделянето от Бога и затова, всичко, което произлиза от него, всеки ментален образ, който създава, произлиза от разума на антихриста, от разума на разделението. Затова тези образи не могат никога да изтъкат брачно облекло, да осигурят достъп до царството и винаги ще остават във външната тъмнина на собственото си творение. Докато се отъждествявате с егото си, ще оставате в състояние на съзнанието, където са плача и скърцането със зъби.
Кое е това „вие”, което може да се избави от егото?
Очевидно, няма да ви се наложи да останете в капана на егото. Вътрешното послание на всяко истинско духовно учение – скрито често зад метафори или митични предания – се състои във възможността да сразите дракона на егото, да бъдете спасени от рицаря Христов Аз на бял кон и да наследите Царството Божие. Но кой е този „вие”, който може да го извърши? В своята основополагаща книга „Секрети за изобилен живот”, Майка Мария го нарича „Съзнателния Вие”. Можете да го наречете и „Съзнателния ви Аз”, „Самосъзнание”.
Този Съзнателен Аз е сърцевината на вашето низше същество. Това е индивидуализация на духовното ви Аз, вашето АЗ СЪМ Присъствие. То е трябвало да слезе в материалната вселена, да натрупа известен опит и да внесе светлината на АЗ СЪМ Присъствието – вашият Божествен Пламък – в този свят, помагайки при преобразуването му в Царство Божие. Съзнателният ви Аз е това, което дава осъзнаване на вашето съществуване, също така е тази част от вас, която приема съзнателните решения.
Както обяснява Майка Мария в своята книга, предназначението на Съзнателния ви Аз е да бъде владиката на низшето ви същество, което тя нарича съдина на вашия аз. Би трябвало да вземате повечето си решения на ниво Съзнателен Аз, под ръководството на вашето АЗ СЪМ Присъствие и на духовния учител. Когато сте се отказали от своя духовен учител, сте загубили това духовно ръководство и затова ви се е наложило да вземате решенията си самостоятелно. Това било трудно за много съ-творци, и затова позволили все повече решения да бъдат вземани от егото.
Можем да кажем, че проблемът, пред който са изправени повечето хора, е в приспиването на съзнателния аз и в разрешението егото да управлява живота им. Затова много от решенията им се вземат не на ниво съзнателен ум, а чрез подсъзнателен процес, който е управляван от егото. Можем да го сравним с компютър, който в действителност не може да мисли, но е снабден с достатъчно сложни програми, които му създават впечатлението, че може да мисли.
Тази аналогия е плодотворна, ако я сравните с предишната аналогия за гората и дърветата. Егото е създало множество относителни, дуалистични илюзии, приличащи на индивидуални компютърни програми. Можете да ги сравните с дърветата в гората и всяка програма е разработена за да управлява определени ситуации в живота. Затова, когато се сблъскате с някаква ситуация, включва се една от програмите и определя реакциите ви на ситуацията. Повече не правите съзнателен избор, как най-добре да се справите със ситуацията; всичко това се управлява от компютърът на егото.
Навярно знаете, че компютърът има много различни програми, които функционират в пределите на това, което се нарича операционна система. Благодарение на нея компютърът се идентифицира като Windows, Macintosh или UNIX. Операционната система е самото его, което сравнихме с гората в предишната лекция. Операционната система е основа на егото и се е родила в резултат на отказването от учителя. С други думи, определено разсъждение, което Съзнателният ви Аз е използвал, за да оправдае напускането на учителя, е станало основа на вашето его. Това е важно, защото, когато разберете, че егото ви се е родило от това решение, ще ви стане ясно, че егото НИКОГА няма да го подложи на съмнение. Аналогично, компютърът никога няма да подложи на съмнение операционната система, а ще функционира винаги според наличните програми.
Егото буквално живее и умира благодарение на изначалното решение за отделяне от Бога. Ако Съзнателният ви Аз разгледа някога това решение ще разбере, че не е конструктивно и би го заменил с по-добра възможност – да избере живота вместо смъртта – тогава егото ще умре. Тогава в съответствие с това, Съзнателният ви Аз ще започне да разбира, че егото ще направи всичко, което е във възможностите му, за да не откриете и преоцените това изначално решение, от което се е родило то. Да се върнем към компютърната аналогия. Знаете, че индивидуалната програма не може да промени операционната система и трябва да функционира в пределите на нейните възможности. Затова егото се опитва да застави Съзнателния ви Аз, да се съсредоточи върху своите лични убеждения – дървета – така никога няма да видите основното – гората, създадена от егото.
Много искрени духовни търсещи са били подведени от тази хитрост. Те са разбрали, че има нещо (няма значение дали са го нарекли его или по някакъв друг начин), което блокира духовното им израстване. Разбрали са, че трябва да отрежат някои от дърветата в гората, за да премахнат завесата на илюзиите, които ги отделят от Бога. Обаче, още не са видели, че има нещо, което се крие зад дърветата. Затова, макар много духовно търсещи искрено да подлагат на съмнение его-аспектите, все още не могат да видят зад завесата, за да започнат да подлагат на съмнение самото его. Очевидно е, че начинаещият още не е готов да го направи, но много хора, които са били на духовното поприще в продължение на десетилетия или дори въплъщения, могат да получат голяма полза, ако вземат предвид учението, което давам. Те са готови да поставят под съмнение основните илюзии на своето его.
Вие сте повече от егото си
Първата крачка за преодоляване на егото е осъзнаването, че сте повече от егото и индивидуалните илюзии. Трябва да осъзнаете, че сте повече от едно високоразвито животно, повече от компютърните програми на егото. Ако погледнете света, ще видите много хора, които все още не са достигнали до това осъзнаване. Библията ги нарича „тълпи” и обърнете внимание, аз разговарях с тях чрез притчи, а на учениците си давах по-дълбоко учение.
Учениците ми са осъзнали, че са повече от своето его, но не са се научили да го различават истински. Това е съпоставимо със ситуацията при много днешни духовно търсещи. В съвременния свят милиони хора се намират на същото или на по-високо ниво от духовната зрялост, отколкото моите ученици преди 2000 години. Затова, ако сте съзнателно осведомени за духовния път, вече знаете, че „вие” сте повече от егото си, че има и по-голяма реалност от материалния свят. Обаче, за да направите следващата стъпка, трябва да постигнете по-дълбоко разбиране на вашето „вие”, което е повече от егото.
Ключовото понятие, което се пропуска от повечето духовно търсещи, е в разбирането, че Съзнателния ви Аз е създаден за да взема решения, и че той взема тези решения, като се основава на своето чувство за идентичност. Както Майка Мария обяснява по-подробно, Съзнателният ви Аз Е индивидуализация на Бога, но във времето и пространството, Съзнателният ви Аз е този, за който се смята, който се вижда в битието. Съзнателният ви Аз има способността да се идентифицира с абсолютно всичко, което може да си представи и да приеме като реално. Затова, Съзнателният ви Аз може да се идентифицира с високо развито животно и тогава ще започне да взема решения като животно. Ако Съзнателният ви Аз се идентифицира като смъртен грешник, ще взема решения като грешник и ще сметне за светотатство да се приравни със синовете и дъщерите на Бога.
С други думи, Съзнателният ви Аз е създаден за да бъде съ-творец в материалната вселена и той изразява творческите си способности чрез филтъра на своята идентичност. Всяко решение, взето от Съзнателния ви Аз, е оцветено от чувството ви за идентичност, което сте приели като се основавате на своето възпитание в този живот и на опита от предишни животи. Обаче, ключовия момент е, че Съзнателният ви Аз НИКОГА НЕ е ограничен и НЕ е привързан завинаги към сегашното ви чувство за идентичност. Съзнателният ви Аз има способността да се проектира мислено навсякъде, а това означава, че може да се проектира зад пределите на сегашната ви идентичност, която е създадена в този свят.
Точно това е способността да се отделите от сегашното си чувство за идентичност и да осъзнаете, че има нещо повече в живота, което е ключ за целия човешки прогрес, независимо дали е материален или духовен. Ако можехте да се виждате само през сегашния си филтър на идентичността, никога не бихте могли да се издигнете над тази идентичност. Следователно, хората никога не биха могли да се завърнат към единството, след като са били в разделеното съзнание.
Най-важният ключ, е осъзнаването, че Съзнателният ви Аз може да излезе отвъд сегашното ви чувство за идентичност във всеки един момент. НИЩО не го привързва към сегашното състояние на нещата освен вярата, че няма нищо извън егото или, че не можете да се избавите от него. Работата е там, че повечето хора се отъждествяват с егото си до такава степен, че не могат да допуснат, че могат да се избавят от него във всеки един момент. Донякъде тази вяра е правилна, защото не можете просто да излезете от гората на егото. Трябва систематично да изсичате дърветата – илюзиите на егото – преди да успеете да видите истинската си самоличност. Но независимо от необходимостта за премахване на илюзиите, Съзнателният ви Аз може във всеки един момент да спре да се отъждествява с егото, а това ще ви помогне, много по-лесно да се избавите от него. Този процес съм го описал в следния цитат:
3. Истина, истина ти казвам: ако някой се не роди свише, не може да види царството Божие.
4. Никодим Му казва: как може човек, бидейки стар, да се роди? Нима може втори път да влезе в утробата на майка си и да се роди?
5. Иисус отговори: истина, истина ти казвам: ако някой се не роди от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие; (Йоан, 3 гл.)
Да се родиш от Духа, освен другите възможни интерпретации означава, че Съзнателният ви Аз може да напусне менталния затвор на егото и да възстанови истинската си идентичност като съ-творец с Бога. Можете да осъзнаете, че сегашното ви чувство за идентичност се намира под силното влияние на его-илюзиите и илюзиите в колективното съзнание на човечеството. То е основано на въображаемото разделение с Бога и затова е смъртно, защото, всичко, което е извън царството на единството не може да има вечен живот. Вашето смъртно чувство за идентичност е нереално и никога не може да наследи вечния живот. Затова съм казал:
Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери; (Матея, 16:25)
Ако продължавате да се държите в своето чувство за идентичност, в смисъла на живота, създаден от егото, не можете да постигнете вечен живот. Но ако поискате да загубите смисъла на живота си, за да постигнете Христово съзнание и да се завърнете към единството, тогава действително ще постигнете вечен живот.
Започнете да губите живота си
Как трябва Съзнателният ви Аз да започнете процеса за отделяне от егото? Това е двоен процес и първата крачка е, че трябва да възстановите известна част от връзката си с висшето си същество, с вашето АЗ СЪМ Присъствие. Само ако имате тази връзка, чрез Христовия ви Аз, ще осъзнаете, че можете да се посветите напълно на пътя, водещ към смъртта на егото. Съзнателният ви Аз не може да няма никакво чувство за идентичност, затова преди да можете да изоставите идентичността си основана на разделението, трябва да започнете съединението с истинската си идентичност на единството.
Втората стъпка е, да разширите разбирането си за реалността на егото, а след това да започнете да го виждате през илюзиите му. Главната илюзия, която трябва да различите е, че егото извършва нереалистично търсене на духовност, както обясних в предишната беседа. Князът на този свят знае, че Съзнателният ви Аз не може никога да забрави напълно своя произход. Затова силите в този свят, включително и вашето его, реално не могат да ви спрат да не размишлявате върху това, което повечето религиозни хора наричат спасение.
Макар да живеете в културна среда, където мнозина осъждат религията, повечето хора не могат да изоставят своите духовни търсения. Егото предпочита да ви вижда да отричате възможността за духовно израстване или да сте равнодушни към него. Но ако не може да го постигне, ще мине към втори вариант, съгласно който ще бъде разработен лъжлив път за спасение, който да ви убеди, че ако го следвате, ще бъдете спасени, независимо, какво имате предвид под спасение. По такъв начин, князът на този свят и егото са създали почти безкрайно число лъжливи пътища, като духовни и религиозни системи, които обещават да ви доведат до спасението, но не могат никога да изпълнят това обещание, защото не ви разглеждат извън идентичността, създадена от егото. Притчите го описват по следния начин:
Има пътища, които се струват човеку прави, но краят им е път към смъртта. (Притчи 14:12)
Аз съм го описал по следния начин:
13. Влезте през тесните врата; защото широки са вратата и просторен е пътят, който води към погибел, и мнозина са, които минават през тях;
14. защото тесни са вратата и стеснен е пътят, който води в живота, и малцина ги намират. (Матея, 7гл.)
Много искрени религиозни и духовни хора са били вкарани в заблуда от своето его и са тръгнали по такъв лъжлив път към спасението, като са били напълно сигурни, че принадлежат към единствената истинска църква, и докато спазват определените външни изисквания, спасението им е гарантирано. Забележете, тази увереност създава голям комфорт и дори е нужна през ранните етапи от пътя. Много хора не издържат страха, че е възможно да не се спасят, и затова, вярата, че спасението им е гарантирано, може да им помогне да израснат от състоянието на безсилие, предизвикано от големия страх.
Проблемът е там, че тази увереност може много лесно да бъде използвана от егото, за да ви отведе в задънена улица, където ще смятате, че щом сте член на тази духовна група/външна църква и изпълнявате външните й изисквания, не е нужно да се променяте истински, няма нужда да следвате моите заповеди:
3. А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш?
4. Или, как ще кажеш брату си: чакай, да извадя сламката от окото ти; а пък на, в твоето око има греда!
5. Лицемерецо, извади първом гредата от окото си, и тогава ще видиш, как да извадиш сламката от окото на брата си. (Матея, 7гл.)
Гредата в собственото ви око е егото и лъжливото чувство за идентичност, което задържа Съзнателния ви Аз в капана на разделящото съзнание, което ще препречва пътя ви към царството на единството, докато не се дистанцирате от разделението и не влезете в единство с Бога. Затова, по-зрелият духовно търсещ ТРЯБВА да изостави вярата за външното спасение и външния път, а да открие истинския вътрешен Път към Единството. Само тогава можете да откриете тесния прав път, който води към Божието Царство вътре във вас.
Искам да ви кажа, че щом започнете да разбирате, че главната цел на егото е да ви пречи да намерите истинския Път на Единството и да го следвате, като ви застави да повярвате, че можете да следвате външен път за спасение, ще започнете да разпознавате определени илюзии, които са използвани от егото ви, за да ви държи в капана. Тогава вече ще ви бъде много по-лесно да ги определяте и да избягвате чувствата, че трябва задължително да вярвате в тях. В следващите послания ще разгледаме някои от тези илюзии, и как егото майсторски ви кара да чувствате, че по никакъв начин не може да ги изоставите.
Помнете, Съзнателният ви Аз е този, за който се смята, но можете всеки един момент да промените това. Егото и князът на този свят ще се опитват да ви накарат да повярвате, че не може да мислите по друг начин, но това е напълно неоснователно. Бог иска да се завърнете в къщи и затова иска да мислите, че можете да преодолеете его-илюзиите. Егото иска да ви задържи в капана на ограниченото чувство за идентичност, и затова се опитва да ви застави да мислите, че не можете или не искате да мислите по друг начин. Иска да ви накара да мислите, че щом веднъж сте опитали от забранения плод, вече няма начин да поправите тази грешка. Завинаги сте в капана.
В материалната вселена няма нищо постоянно. Всичко е създадено като следствие от избор и ще съществува до тогава, докато продължите да поддържате този избор. Затова основният призив е – изберете живота, вместо да продължавате да избирате смъртта.
4. Защо егото става самореализирано пророчество
Егото има напълно определена мисия, а именно, да пречи на Съзнателния ви Аз да преразгледа първоначалния избор за отказване от Бога, а след това, отказване от решението, в резултат на което се е появило егото. Това решение е било взето от Съзнателния ви Аз, но не било взето в напълно ясно Христово съзнание. Било е взето, защото Съзнателния ви Аз е започнал да експериментира с дуалното съзнание, със съзнанието на антихриста. Затова Съзнателния ви Аз не е виждал ясно следствието от това решение и не е разбирал, че разсъжденията му са основани на дуалистичното мислене. Егото ще направи всичко възможно, което е по силите му, за да ви попречи да преодолеете това заслепение; ще направи всичко, за да не може Съзнателния ви Аз да се постави извън илюзиите на егото.
Трябва да разберете, че Съзнателния ви Аз е вземал това фатално решение, защото не е виждал абсолютната Христова реалност и е бил заслепен от завесата, създадена от дуалното съзнание. Затова, Съзнателния ви Аз вярва, че разсъжденията му са били правилни, и имал чувството, че решението да напусне учителя си било оправдано, необходимо и полезно или дори единствения възможен избор. Доколкото Съзнателния ви Аз бил вече частично заслепен и разделен чрез дуалистичната логика, както разума на Ева бил изкушен от твърденията на змията, че не може да умре – той не можел да забележи, че разсъжденията му са относителни. Той не разбирал, че змийската логика изглежда разумна само тогава, когато се гледа през филтъра на дуалността, състояние на ума, в което всичко е относително, където всичко може да бъде оправдано.
С това искам да кажа, че Съзнателния ви Аз е сътворен по образ и подобие Божии, означаващ, че е вашето АЗ СЪМ Присъствие. Затова не сте нито лоши, нито зли хора, и не сте глупави. Ако Съзнателния ви Аз имаше по-обективен поглед върху нещата, би постъпвал много по-добре. Проблема е там, че докато Съзнателния ви Аз гледа света през филтъра на дуалистичната логика, няма как да опознае по-доброто. Той не може да разпознае относителната логика на антихриста, за да види абсолютната Христова реалност.
Защо изглежда, че Вселената потвърждава илюзиите
Същността на дуалното съзнание е, че Съзнателния ви Аз – управляван от лъжливите учители на този свят и егото – създава своя собствена „реалност”, представа за света, която е изградена от илюзиите на егото. Всичко в тази представа е родено от централната его-илюзия, и затова изглежда, че потвърждава тази илюзия. С други думи, докато гледате на света през този филтър, всичко, което виждате, ще потвърждава правилността на его-илюзиите. Ако носите жълти очила, света ще изглежда осветен в жълти тонове и ще бъде така, докато не свалите очилата и видите света без филтър.
Обаче, съществува още по-дълбока реалност, в смисъл, че света изглежда не само оцветен. Реалността, която усещате на гърба си в материалната вселена, е формирана от убежденията на егото. Това е важен момент, който всички искрени духовно търсещи трябва да разберат. Както обяснявам навсякъде по този сайт, материалната вселена действа като огледало, което отразява обратно всичко, което изпращате. Затова съм казвал, че трябва да постъпвате с другите така, както искате, те да постъпват с вас. Реалността е такава, че Вселената ще постъпи с вас така, както постъпвате с другите хора. Това е механизъм за безопасност, който е замяна на учителя за всички съ-творци, които са се отказали от духовните си учители, които са назначени на човечеството. Когато нямате никаква връзка с учителя, единствения начин да се учите е да виждате последствията от своите действия и следователно, огледалото на Вселената ви отразява всичко, което му изпращате.
Трябва да разберете, че закона за свободната воля гласи, че ако се откажете от Бога и от духовния си учител, ще трябва да се учите от собствените си действия. Затова духовния учител не може да се намесва в процеса на обучение, докато не решите да потърсите помощта му. Учителя не се намира в капана на вашите лични илюзии, в огледалния дом на егото ви, затова той вижда ясно през заслепяващата ви завеса. Но той не може да ви го обясни, докато не се издигнете на това ниво от пътя, където ставате отворени за това обяснение. Затова, учителя трябва да чака, докато Съзнателния ви Аз не започне да подлага на съмнение илюзиите, създадени от егото.
Учителя напълно е осведомен за основния проблем, обаче само ученик с определена степен на зрялост, може да започне да разбира проблема. В какво е същността на проблема? Егото ви е използвало дуалното съзнание за да създаде ментален образ – как изглежда света или по-точно, как иска да изглежда света, за да може да поддържа основната илюзия, създадена от конкретното ви его. Съзнателния ви Аз, който насочва вниманието ви, което е творческата ви сила, проектира тази представа за света в космическото огледало. Досещате ли се, какво ще отрази огледалото обратно?
Сега започвате ли да разбирате проблема? Съзнателния ви Аз използва творческите си способности, за да проектира дуалистичния образ в материалната вселена, космическото огледало го отразява обратно, а така изглежда, че потвърждава его-представата за света. Ако егото ви е създало представа за Бог като гневно и несправедливо същество, което ви е изоставило, то материалната вселена ще отрази обратно условия, които ще изглежда, че потвърждават тази представа. Няма да можете да познаете Бога пряко, докато се отъждествявате с илюзията за разделението – материалната вселена ще скрие реалността, че Бог е във всичко. Всичко, което преживявате в този свят, ще ви изглежда като потвърждение, че няма Бог, и че ви е изоставил. Аналогично, ако вярвате, че живота е борба, то космическото огледало ще отрази такива условия, които ще превърнат живота ви в борба.
С други думи, вие сте съ-творци с Бог и никога не можете да престанете да творите. Както казах преди, неизбежно ще създавате собствените си обстоятелства, а избора е, дали творите чрез дуалистичното чувство за идентичност, определяно като его или чрез божествената идентичност, закотвена във вашето АЗ СЪМ Присъствие. Съзнателния ви Аз има способността да се идентифицира с всичко, което можете да си представите, че представлявате и приемате като реалност. Следователно, ако се отъждествявате със смъртна идентичност, която се определя от егото, ще предполагате, че сте смъртен човек, който обитава ограничен свят, който превръща живота ви в борба. И понеже се отъждествявате с тази представа за света, душата ви ще се привлича към такава планета, където тези условия са реални физически – защото са били създадени от колективното съзнание на жизнените потоци, които обитават тази планета.
Започнете да подлагате на съмнение его-идентичността си
Докато се отъждествявате напълно с представата си за света, създаден от егото, всичко, което виждате ТРЯБВА да е ограничено в рамките на представата ви. С други думи, докато Съзнателния ви Аз не подозира, че е нещо повече от егото, нямате възможност да подложите на съмнение его-представите за този свят. Не можете да издържите загубата на своята идентичност, защото, ако мислите, че смъртната его-идентичност е всичко, което съществува, няма да поискате да я подложите на съмнение, и затова сте недостижими за духовния учител. Вместо това ще опитвате да интерпретирате всичко, което се случва с вас по такъв начин, по който отново ще потвърдите его-представата си за света. Понеже разума на антихриста използва относителната логика, можете да извъртите почти всичко, както поискате, за да докажете това, в което вярвате. Това обикновено се нарича „затворена логика”.
Но тогава, как можете да се избавите от илюзиите, създадени от егото? Благодарение на механизъма за безопасност, който Бог е вградил в тази материална вселена, както Майка Мария обяснява в своята книга. Този механизъм е стремежа на Майчината Светлина да се върне към основното си състояние – към равновесие. С други думи, ако използвате вашите съ-творчески способности за създаването на нещо, което не съответства на законите и творческите намерения на Бог, тогава творението ви няма да бъде жизнеспособно. То ще съществува само във времето и пространството и Майчината Светлина ще го разруши неизбежно.
Последствията са такива, че живота ви става постоянна борба и поддържане на его-илюзиите. Колкото повече се стискате за тези илюзии, толкова по-голямо противодействие създавате, което ще се опитва да ги разрушава. По такъв начин, живота ви действително е борба, защото се опълчвате срещу основните сили на материалната вселена. Майчината Светлина е предназначена да разрушава всяка структура, която не съответства на Божиите закони. За да поддържате его-илюзиите си, се стремите да заставите цялата вселена да съответства на его-представата ви за този свят.
Група съ-творци може да застави отделна част от вселената да съответства на представата им за света. Затова на човечеството му се е удало да застави Майчината Светлина, от която е създадена планетата Земя, да отговаря на колективната представа за света. Но независимо от това, колко силно съ-творците вярват в своите илюзии, не могат да заставят вечно Майчината Светлина да ги поддържа. Неизбежно ще предизвикат противодействие, което ще разруши създадения от тях свят. Ясно го виждате днес в човешкото общество под формата на болести, нужди, нищета, малка продължителност на живота, недостиг на храна, замърсяване, стихийни бедствия и дисбаланс.
Извода е елементарен. Така или иначе, трябва да разберете, че представата ви за този свят е нереална. Ако не слушате духовния си учител, ще се учите като блъскате главата си в бетонната стена на вселената, дотогава, докато най-накрая не се предадете и не започнете да си задавате въпроса, има ли и по-добър път. За духовния учител винаги е печално да види хора, които се отказват да подложат на съмнение его-илюзиите и така създават все повече и повече сериозни кризи в своите животи, докато накрая, разкъсвани от напрежение не зареват за помощ. Обаче, ние сме ограничени от закона за свободната воля и затова позволяваме на хората да следват своя път, докато не ни помолят за помощ. Затова можем само да наблюдаваме, как хората се ограничават, докато не могат повече да се движат.
Искам да кажа, че щом Съзнателния ви Аз се отъждестви с дуалистичната си представа за света, е много трудно да се разруши магията на тази илюзия. Фактически, ще ви изглежда, че самата вселена потвърждава представата ви за света, като се подчинява за известно време. Това е причината, поради която можете да наблюдавате прекалено много хора, които са абсолютно убедени, че представата им за света е правилна. Но също така виждате, че с течение на времето, основната представа на повечето хора се променя. Преди столетия много хора са вярвали, че Земята и вселената са много малки. Предполага ли са, че Земята е плоска, а небето е купол, който я покрива.
Тази представа за света се е променила, защото във всяко поколение няколко човека се осмеляват да подложат на съмнение мирогледа на обществото и на своето его. Затова, през този век има хора, които са готови да се съединят със своите духовни учители и да се възвисят – напълно и окончателно – над дуалистичните илюзии на личното си его и над колективното его на планетата. Все пак трябва да разбирате, че има сили, които ще направят всичко възможно, за да попречат на личното ви пробуждане и затова имат много мощно оръжие, а именно, тънкото дуално съзнание. И така, нека разгледаме по-отблизо, какви точно тънкости има в свят, където всичко е относително.
Когато всичко е относително, кой е прав?
Егото ви е родено от разделението с Бога и затова то може да се вижда само отделно от Бога. За егото Бог и Божествената реалност си остават интелектуални понятия, които могат да бъдат осмислени, но никога разбрани пряко. Съзнателния ви Аз може да познае пряко Бога, но само чрез Христовото съзнание. Затова, докато гледате през филтъра на егото, не можете да познаете Бога пряко, затова трябва да се задоволите с описание на прекия опит. Искам да ви кажа, че ако не можете да познаете реалността чрез пряк опит, ДЛЪЖНИ сте да „познаете” реалността чрез описание и това описание НЕИЗБЕЖНО ще бъде оцветено от разделеното съзнание. Ако не се намирате под въздействието на разделеното съзнание, не бихте имали нужда от описание.
Както обясних в предишни беседи, Христовата реалност се състои във факта, че всичко е създадено от Божественото битие. Затова, в действителност, нищо не може да бъде отделено от Бога. Нещо може да бъде отделено от Бог само чрез ментална илюзия, която е създадена в разума на самоосъзнат съ-творец. Его-съзнанието е родено от разделението, а това означава, че то има фундаментална, вградена дуалност. Вие сте тук, а Бог е някъде другаде. Съществува разлика межди вас и Бога.
Резултатът е такъв, че вместо пряко познание на Бога, егото може само да осмисля Бога, но това осмисляне също съдържа дуалност. Разбирате ли, че за егото няма такова понятие като абсолютната истина, истина, която не може да бъде оспорена или да има противоположност. Егото вижда само дуалността, затова, когато осмисля Бог, може да го направи само като го помести на относителната скала, която изисква Бог да има противоположност.
Както съм казвал по-рано, Съзнателния ви Аз не може никога да забрави окончателно за своя Божествен произход. Затова, Той знае, че Бог съществува, и че Е изцяло благ. Егото би предпочело, Съзнателния ви Аз да забрави всичко за Бога, което, в действителност, се е случвало временно с някои хора. Но духовно търсещия не може да забрави за Бога и затова егото трябва да включи Бога в своята представа за света или Съзнателния ви Аз ще престане да разделя неговата гледна точка.
Обаче, когато егото осмисля Бога, го прави по относителен начин. Съзнателния ви Аз знае, че Бог е благ, но докато се намира под влиянието на его-логиката, не може да познае напълно Божието съвършенство, т.е. не може да разбере, че Бог няма никаква противоположност. Затова, е много вероятно, Съзнателния ви Аз да попадне в капана на его-логиката, а именно, че Божествената добродетел е относителна и съществува нейна противоположност. Противоположността на доброто е злото и живота на тази планета дава много потвърждения, които изглежда, че доказват съществуването на злото. Това създава вярата, че предполагаемата противоположност на Бога – наречете го дявол или по някакъв друг начин, както предпочитате – е толкова реален, както и Бог и навярно е необходим за поддържане баланса на творението.
Разбирате ли мисълта ми? Егото, с помощта на антихристовото съзнание, създава ментален образ, който изобразява Бога като несамостоятелна, зависима реалност, която да има противоположност. Изобразява го като несъвършено същество и добродетелта на Бога е относителна противоположност на злото. Добродетелта не е абсолютна – тя е противоположност на злото.
Защо никога не можете да победите в дуалистичен спор
Имайте предвид една тънкост, която се пропуска от много вярващи хора. Те предполагат, че искат доброто и се определят като противоположност на злото, определят егото като нещо добро, което съответства на абсолютната добродетелност на Бога. Обаче, това е най-голямата илюзия през времето и фактически е довела до всички религиозни конфликти и войни, които са известни на тази планета. Когато гледате през съзнанието на разделението, не можете НИКОГА да видите абсолютната реалност и добродетелите на Бог. Виждате САМО относителната добродетел и става възможно, дори неизбежно, да определяте добродетелта по относителен начин и съответно, да потвърждавате основната илюзия, създадена от егото ви!
През всички времена, индивидите и обществата са имали различни определения за добро. Дори при дадена на Мойсей заповед да не се убива, тези, които са твърдели, че са представители на Бога за Израелтяните, често са определяли убийството на враговете като добро. Това е очевиден пример, че егото не може да вижда абсолютната Божествена добродетел, а неизбежно я превръща в относително понятие, което може да бъде дефинирано в съответствие временната изгода на егото.
Щом Съзнателния ви Аз постави цветните очила на дуалистичната логика, вижда света през филтъра на двете противоположности. Егото не може да види нищо извън техните предели, затова ще твърди до последния си ден, че не съществува нищо извън относителността. В тази относителна представа за света няма абсолютни понятия, затова не съществуват никакви способи, какво съответства на Божествената добродетел, а какво не съответства на абсолютната реалност. Това може да бъде определено единствено чрез яснотата на Христовия разум. Точно затова съм казал:
Светило за тялото е окото; затова, кога твоето око бъде чисто, и цялото ти тяло ще бъде светло; а кога бъде лукаво, и тялото ти ще бъде тъмно. (Лука, 11:34)
Същността е, че когато окото ви е единно – т.е. Съзнателния ви Аз вижда единната, неразделна Христова истина – низшето ви същество става отворена врата, през която Божествената светлина сияе в този свят. Но ако виждането ви е разделено, т.е. Съзнателния ви Аз гледа през дуалистичния филтър – съществото ви е изпълнено с тъмното съзнание на дуалността. Светлината от вашето АЗ СЪМ Присъствие, не може да сияе чрез разума ви чиста, а е оцветена от убежденията на егото ви и затова се превръща в тъмнина.
Същността на относителната логика е, че щом всичко е относително, нищо не може да бъде доказано или опровергано в абсолютен смисъл. Тук не става въпрос, какво е истинско или лъжливо, а само КОЙ е прав или неправ, в смисъл – способен да убеди другите. Това дава явно преимущество на тези, които са изкушени от относителната логика на антихриста и тези, които имат най-голямо желание да управляват, да лъжат и принуждават, за да контролират другите.
Историята със змията в Едемската градина е илюстрация, че щом започнете да възприемате дуалното съзнание – дървото за познание на ОТНОСИТЕЛНОТО добро и зло – става много лесно да бъдете управлявани от тези, които са прекарали живота си в това състояние на ума и не изпитват никакви угризения на съвестта, затова лъжат за да могат да ви управляват. Има само един изход. Не можете да използвате разума на антихриста за да избегнете разделението. Затова, трябва да разберете, че егото е създало гигантска илюзия, в която всичко е относително. Докато сте в пределите на тази илюзия, НИКОГА не можете да избегнете контрола на егото.
Виждал съм много искрени духовно търсещи, които са станали жертви на илюзията, че могат да използват интелекта си за да надхитрят егото си и княза на този свят. Някои дори си мислят, че това е тяхна работа, да убедят собственото си его, егото на другите хора или силите на този свят, че не са прави. Но това неизбежно ще ви застави да участвате в дуалистична борба, създадена от егото и затова все повече бивате въвлечени в нея. Ако опитвате да използвате разума на антихриста за да надхитрите силите на антихриста, как можете да избегнете все по-голямото си ангажиране с разума на антихриста?
Точно тази илюзия е довела до падението на много съ-творци. Както обяснява Елохима на Мира, много съ-творци са паднали поради илюзията, че трябва да загасят светлината на Божествения си пламък, докато не се проявят определени условия в този свят. Можем също така да кажем, че някои съ-творци са започнали да вярват, че вместо да позволят на светлината си да погълне тъмнината в този свят, трябва да участват в спора с тъмнината и да се стремят да убедят попадналите в капана й да се завърнат към Бога. Но когато се опитвате да хванете кално прасе, неизбежно ще се оплескате целите.
При взаимодействието с дуалното съзнание на егото има само един работещ метод. Не можете да промените съзнанието на антихриста, защото, когато всичко е относително, не съществува никакъв съкрушителен аргумент. Дявола обича да ви предизвиква на сражение, за да се опитате да го надхитрите, дори ще позволи да останете с впечатлението, че сте спечелили спора. Но дявола не се стреми да докаже, че е прав; той иска само да ви държи в осъзнаване на разделението. Аналогично, вашето его не е заинтересовано да спечели едно сражение, то печели войната, докато ви държи в капана на дуалистичната борба, така че през дърветата да не виждате гората.
Това е съществен момент, който много духовно търсещи не са разбрали, затова трябва да го обмислите много внимателно. ПРОСТО НЕ МОЖЕТЕ ДА ПОБЕДИТЕ докато участвате в дуалистичните спорове на егото. Не можете да убедите или да преобърнете своето его, защото то НИКОГА не може да познае Духа на Истината и винаги ще вижда само дуалистични аргументи. Следователно, НИКОГА не можете да го заставите да вижда абсолютната истина, а вместо това ще бъдете въвлечени в безсмислени спорове в опитите си да докажете превъзходството на едно дуалистично описание, над друго. За да избегнете този вечен капан, помислете над думите ми:
Ето, Аз ви пращам като овци посред вълци: и тъй, бъдете мъдри като змии и незлобиви като гълъби. (Матея, 10:16)
Трябва да се учите от моя пример, как се отнасях с дявола при моето постене в пустинята (Лука 3 гл.) или от опитите Мара да изкуши Буда, когато той бил готов да навлезе в Нирвана. Ние оставахме неангажирани. Аз порицавах дявола, а Буда заявил за правото си да бъде Буда на Земята. Но ние не сме започвали борба със силите на дуалността на нейна почва.
НИКОГА не можете да победите, докато се увличате в дуалистични спорове, нито ще съдействате на Божественото дело, участвайки в дуалистични сражения. Можете да победите, само ако се издигнете над дуалното съзнание, като оставите назад дуалистичните спорове и борбите на егото си. А за да постигнете всичко това, трябва да достигнете до единната Христова истина, която да ви даде възможност да видите заблудите на дуалистичното мислене.
В следващите послания ще ви дам някои примери, как егото се опитва да ви задържа в капана на дуалистичната борба, като разработва различни системи от убеждения, основани на дуалността. Целта е, да ви държи в състоянието на дуалистична борба, която позволява на егото ви, или на антихристовите сили, да крадат от жизнената ви сила, за да оцелеят.
5. Защо егото иска да си мислите, че светът е чернобял
Най-очевидният пример за относително, дуалистично мислене на егото е така нареченото от мен, чернобяло мислене. Този замисъл на егото използва основната дуалност, която е вградена в разума на антихриста. Той определя две противоположности, които са абсолютни крайности – разбирайте, че липсват допирни точки и каквато и да е възможност за компромис. Няма никаква сива зона и не могат да съществуват съвместно, затова се изключват една друга или поне така изглежда. Едната противоположност се определя като абсолютното добро, а другата като абсолютното зло и поради това съществува неизбежната, смъртоносна борба между тях.
Егото кара хората да вярват, че единственият възможен път да се угоди на Бога и да се спасите, е да застанете на страната на доброто и да се борите със злото. Крайният резултат от този сценарий е сблъскването на две религии или идеологии, всяка от които твърди, че е единствено истинската, като заставя своите последователи да вярват, че са длъжни да се борят с другите. Крайният триумф на княза от този свят е да застави две религиозни групи да се убиват една друга в името на този същия Бог, както, например, Кръстоносните походи.
Резултатът от тази манипулация на егото е прекалено опростената представа на хората за света. Тяхната религия е абсолютно истинска, следователно, всички останали са абсолютно лъжливи. А това означава, че хората почти неизбежно стават екстремисти и фанатици. Това е много опростен подход към живота, защото не изисква хората да му мислят много. Просто приемат определенията, дадени от лидерите на обществото им, без да се замислят, дали това отговаря на Христовия стандарт. И предполагат, че лидерите им са абсолютно прави и самият Бог би се съгласил с тях.
Последствията от този подход за живота са следните: щом хората признаят, че някаква система от убеждения е абсолютно добра, няма никога да я подложат на съмнение. Следователно, ще следват сляпо това, което лидерите на религията им са определели като абсолютно правилно, а това е довело до едни от най-големите злодеяния в историята. Описал съм този сценарий по следния начин:
Оставете ги: те са слепи водачи на слепци; ако пък слепец слепеца води, и двамата ще паднат в ямата. (Матея, 15:14)
Но вместо да изоставят слепите лидери, без да мислят, хората ги следват. Те никога не се замислят дали чернобялата представа за живота, отговаря на Божествената истина. В резултат, много хора са прекарали един или повече животи, насочвайки цялата си енергия и внимание към тази дуалистична борба на относителните противоположности. Такива хора определят врага или жертвата и вярват, че вършат Божиите дела, като унищожават врага.
Докато хората се намират в капана на тази крайна форма на чернобяло мислене, са абсолютно убедени, че действат за благото на всички и ще бъдат спасени. Но суровата действителност е, че всичко, което правят за да се борят с нарочения враг, служи само за да ги държи още по-здраво в капана на дуалистичното съзнание. Очевидно е, че това пречи да се облекат в сватбената дреха на Христовото съзнание, което е ЕДИНСТВЕНИЯ начин да се възвисят на Небесата.
За екстремистите може да бъде изключително трудно да допуснат, че може да грешат. Не могат да допуснат, че това, което смятат за Божие дело, не ги приближава до Божието съвършенство, а само укрепва дуалистичната борба, предизвикана от антихриста. Такива хора обикновено заемат отбранителна позиция и стават много враждебни към всеки, който подложи на съмнение законността на подхода им. Ето защо книжниците и фарисеите искаха да ме убият и защо някои хора в днешния свят са фанатични при защитата на своята „истина”.
Печален факт е, че такива хора са недостъпни за духовния учител. Виждате, например, книжниците и фарисеите отблъснаха моите опити да им покажа по-високия Христов път. Използват буквално своята чернобяла гледна точка, за да оправдаят отхвърлянето на Живия Христос, като слагат свой собствен идол преди Живия Бог. Използват относителния образ, за да оправдаят отказа от пряко познание на абсолютната Божествена реалност, която предлагах на всички, които искаха да загубят своето смъртно усещане за идентичност.
   Преодоляване на крайния егоизъм
Спомнете си, какво казах по-рано – егото създава лъжлив път за спасение. Използвайки чернобялата логика, егото създава впечатление, че спасението е въпрос на принадлежност към единствено истинската религия и следването на външните и изисквания. Колкото повече хората се отъждествяват с егото си, толкова са по-склони да вярват на тази илюзия. Това изглежда толкова лесно: вместо тежката работа по изваждането на гредата от собственото си око, трябва просто да вярвате на определена догма и да следвате външните изисквания.
При начално ниво на духовно развитие, хората са склонни да избират чернобелия подход към спасението. Затова стават много старателни, дори фанатични, в следването на своята система от убеждения – религиозна, политическа или научна – и категорично отказват да я подлагат на съмнение. Затова, някои хора вярват, че като убиват Божиите врагове, ще бъдат незабавно спасени.
Сега да се обърнем към една от тънкостите, която трябва да бъде разбрана от зрелите духовно търсещи. Крайният резултат от чернобялото заслепение е, че хората стават напълно его-центрирани и егоистични. Често вярват, че имат висшето право да правят това, което искат, и че всеки, който се обяви против тях, включително и останалата част от човечеството, не са прави. Започват да постъпват като хищници, които вземат това, което поискат и не искат да се съобразяват с последиците за другите хора, с последиците върху самите тях в дългосрочна перспектива или в сравнение с висшите принципи. В миналото, човечеството е имало доста по-ниско ниво на съзнание, отколкото днес, както се вижда при първобитните хора, при който е царял законът на джунглата. В днешния свят може да забележите това ниво на съзнание при много престъпници – от лидери на престъпни групировки до педофили или серийни убийци.
Как могат да бъдат издигнати напълно егоистичните хора на по-високо духовно ниво? Крайният егоизъм е резултат от относителната его-логика. Чрез Христовия разум виждате, че животът е единен, затова, когато причинявате вреда на другите – причинявате и на себе си. Когато напълно сте завладени от антихристовия разум, си въобразявате, че можете да причините вреда на другите, без това да ви засегне; дори си мислите, че може да правите всичко, което поискате, без да се съобразявате как това се отразява върху другите хора. Оправдавате това чрез относителната его-логика, която може да оправдае всичко – дори пълния егоизъм.
Как започва процесът за повдигане хората на по-високо ниво на съзнание? Когато започнат да осъзнават, че зад относителната его-логика, има нещо, което е истинско или лъжливо според по-висок стандарт. Разбирате ли мисълта ми? Когато сте напълно егоистични, не виждате нищо извън относителната его-логика и следователно, имате право да правите всичко, което искате. За да започнете процеса на избавяне от пълния егоизъм, трябва да осъзнаете, че има по-висок стандарт за оценка на поведението ви, такъв, където трябва да ограничавате някои видове егоистично поведение.
При повечето хора, хванати в капана на егоизма, това осъзнаване идва, когато в тях се всели „страхът Божий”. С други думи, тези хора започват да разбират, че съществува такова нещо като дългосрочни последствия. Душите им могат да търпят последствия в задгробния живот, от действията през този, или ще получат награда на Небесата, или ще горят в ада. Затова, от чисто егоистични съображения, тези хора започват да променят своето егоистично поведение като го съобразяват с по-високия стандарт.
Доколкото тези хора все още се идентифицират със своето его, не могат да различат ограниченията на относителната его-логика. Затова имат нужда от много опростена чернобяла система от убеждения с ясно определени правила, как да избягват ада и да постигнат Небесата. Тук има една тънкост. Когато хората започват да променят егоистичното си поведение, достигат до момент, когато става възможно истинско израстване. Обаче, има реална опасност егото им да ги изпързаля, като ги примами в задънената улица на фанатизма, където си въобразяват, че служат на Бога, като се борят с тези, които според техните убеждения са врагове на Бога. Това, разбира се, спира тяхното израстване.
Обаче, ако успеят да избягнат фанатизма, се появява възможност да направят истинско духовно израстване, дори с чернобяла система от убеждения. Причина за това е, че когато вярвате, че определено поведение може да ви отведе в ада, получавате силен стимул да промените егоистичното си поведение. Това ще застави душата да прави по-малко карма, така ще се освободи постепенно поне частично от притеглянето на дуалистичната борба. Когато сте напълно егоистични, всичко, което правите, създава негативна карма, която само укрепва чувството, че се борите с някого. Когато намалите този натиск, можете да разпознаете най-егоистичните убеждения и следователно, можете да се избавите от някои его-илюзии.
   Не съдете
Искам да кажа, че дори повечето християни-фундаменталисти да отхвърлят този сайт като уловки на дявола, фактически има хора, които са постигнали успехи като следват фундаменталиста система от убеждения. Проблемът е в това, че тези успехи са само временни. Чернобелият подход просто не е в състояние да ви издигне над определено ниво по духовния път. И понеже този метод все още се намира под силното влияние на егото, много лесно може да стане задънена улица, която да ви завлече в низходящата спирала на гордостта и осъждането, спирала, която много малко се различава от низходящата спирала на егоизма.
Проблемът е, че чернобялата система от убеждения, автоматично предполага оценъчни разсъждения. Членовете на нашата църква автоматично са добри, а всички останали са лоши. Това неизбежно заставя хората да осъждат другите, като се основават на относителен стандарт, установен от егото им. Както съм казал:
1. Не съдете, за да не бъдете съдени;
2. защото, с какъвто съд съдите, с такъв ще бъдете съдени; и с каквато мярка мерите, с такава ще ви се отмери. (Матея, 7гл.)
Не съдете по външност, а съдете с праведен съд. (Йоан, 7:24)
Изводи по външните прояви означава, че съдите, като се основавате на относителния, дуалистичен стандарт, който е създаден от егото. Съденето с праведен съд означава, че различавате абсолютната истина, която е основана на вижданията на Христовия разум. Когато присъдата ви е основана на егото, неизбежно чувствате, че превъзхождате другите хора, а това ви вкарва в духовна гордост, която ви привързва към дуалното съзнание.
Разбирате ли мисълта ми? Егото има нужда от относителен стандарт, защото му дава възможност да създаде представа, че е по-добро от другите. Това създава илюзията, че щом сте по-добри от другите, гарантирано ще бъдете спасени. Както обяснявах в предишно послание, в Христовия разум няма такова оценъчно съждение. Това, което е съзвучно с Божиите закони е реално, а това, което е против тях – е нереално. Христос не използва относителните понятия „добри и лоши”, той не сравнява нещата по относителна скала, която води постепенно от една крайност (добро) към друга крайност (зло). Христовият разум не съди по външни признаци, а е заинтересован само от това, реално ли е или не.
Може да се каже, че най-дълбокото ниво на отъждествяване с егото – е да бъдеш напълно егоистичен. Отъждествявате се напълно с дуалистичната борба, като си мислите, че животът е борба между вас и света. Когато се издигнете над това разбиране, преставате да се изявявате с най-крайните форми на егоистично поведение, но това ви кара да се чувствате над тези, които все още действат „примитивно”. На по-ниско ниво бихте могли да следвате религията, за да чистите всичко, което я заплашва, като си въобразявате, че Бог ще ви възнагради за това. На следващия стадий, мотивът за ангажиране с религията е желанието ви да докажете превъзходството на религията ви и като следствие представата, че вече сте толкова добри, че просто Бог е длъжен да ви спаси.
   Затворения кръг
Проблемът е в това, че докато мислите, че светът е чернобял, не можете да растете над определена точка. Чернобялото мислене установява плоскост от две крайности, а след това кара хората да мислят, че трябва да избират една от тези полярности. С други думи, ако света е въвлечен в епичното сражение между Бога и дявола, тогава е очевидно, че трябва да изберете страната на Бога, за да бъдете спасени. Но когато тази борба се определя в чернобели понятия, ще ви се струва, че за да изберете страната на Бога, трябва да изберете определена религия. И щом я изберете трябва да приемате всичките й доктрини, защото в противен случай, дяволът ще ви настигне и ще ви подкара към ада.
Очевидно е, че този начин на мислене е основан на страха и полага началото на два проблема. Първият е, че не можете да влезете в Божието царство, докато НЯКАКЪВ страх е останал във вашето същество. Затова съм казал:
36. Учителю, коя заповед е най-голяма в закона?
37. А Иисус му отговори: възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум. (Матея, 22гл.)
Докато не преодолеете страха си, не можете да се облечете в Христовото съзнание. Но как да преодолеете страха си? Отчасти като използвате рационалния си ум, за да стигнете до умозаключението, че страхът ви е основан на недостатъчно знания, и отчасти постигайки пряко познание трансцеденталната реалност на Бога, чрез която ще изпитате съвършената любов, която прогонва всякакъв страх. Проблемът е, че докато сте хванати в капана на чернобялата система от убеждения, ще ви е страх да правите и едното, и другото.
Мирогледът ще ви пречи да мислите самостоятелно и да подлагате на съмнение убежденията, които предизвикват страх. Всяка чернобяла система от убеждения на тази планета твърди, че не можете пряко да познаете Бога; имате нужда от външна църква и от духовенството й, които да посредничат между вас и Бога. Точно затова чернобелите тълкуватели на Юдаизма ме убиха, защото твърдях, че Царството Божие е вътре във вас.
По такъв начин, самият страх прави чернобялата система от убеждения затворен кръг, капан за ума ви. Създава затвор за съзнанието ви и щом Съзнателният ви Аз попадне там, егото ви заключва и изхвърля ключа. Съзнателният ви Аз може да излезе от там всеки един момент, но за да го направи, трябва да е готов да устои на страховете си и да признае, че чернобялата система от убеждения е основана на илюзии.
Разбирате ли, психологическият ефект от чернобялата система от убеждения е, че фокусира вниманието ви върху плоскост с две полярности, а след това създава представата, че истината трябва да се намира някъде на тази плоскост? С други думи, отвъд относителната плоскост няма нищо. Но всеки път – и действително имам предвид ВСЕКИ път – когато имате система от убеждения, съставени от две противоположности – имате дуалистична система от убеждения. В такъв мироглед И ДВЕТЕ ПРОТИВОПОЛОЖНОСТИ СА ОПРЕДЕЛЕНИ ОТ АНТИХРИСТОВИЯ РАЗУМ.
Знам, че това може да ви изглежда шокиращо, като имам предвид, че повечето религии, включително и Християнството, разглеждат света като епическа битка между доброто и злото, между Бога и дявола. Но независимо от това, както казах, има стадий на духовния път, където хората трябва да преодолеят крайното егоистичното поведение, и това е възможно с помощта на чернобялата система от убеждения. Но в развитието ви настъпва момент, когато ТРЯБВА да се издигнете над този стадий, за да продължите нататък. И може да го направите САМО с помощта на Христовия разум, който е над всяка от тези две крайности, над ВСЯКА чернобяла система от убеждения!
Разбирате ли мисълта ми? Както обяснявах в предишните послания, реалността на Бога НЕ МОЖЕ да бъде събрана на относителната плоскост и няма никаква противоположна полярност. Реалността на Бога няма противоположности, защото това, което се намира извън Божествената реалност, не е реално. А това, което не е реално не може да бъде противоположност на реалното. Затова, в Христовия разум съществува само реалното, а това, което изглежда нереално е резултат от свободната воля, която допуска временно проявление извън Божествената реалност. Но тази реалност съществува само в умовете на съ-творците, попаднали в капана на дуалността.
Само когато сте в антихристовия разум тези противоположности могат да се проявят. Изглежда, че в това състояние на ума има две противоположности, такива като доброто и злото, истината и лъжата. Тези противоположности се неутрализират една друга и понеже едната може да разруши другата, възниква впечатлението, че и двете са еднакво реални. Това засилва страха пред злото, защото хората с дуалистично мислене, смятат, че злото е реално, и че има реална власт над вас. Когато постигнете Христовия разум, виждате, че злото е нереално и неговата проява няма никаква власт над вас и всякакъв страх изчезва моментално. Но докато вярвате, че злото е толкова реално, колкото и доброто, не можете да преодолеете страховете си. Номерът е, че злото ДЕЙСТВИТЕЛНО е също толкова реално, колкото относителното добро. Затова трябва да използвате Христовия разум, за да видите абсолютното Божествено съвършенство.
Смисълът е, че чернобялото мислене ви кара да се стремите към относителното добро, а да избягвате противоположността му – злото. Това ви заставя да мислите, че едно твърдение трябва да бъде или истина, или лъжа, т.е. трябва да приемете това, което отговаря на системата ви от убеждения и да отхвърлите това, което влиза в противоречие или излиза отвъд установените рамки.
Хората си мислят, че щом се стремят към относителното добро, се приближават до Бога. А това е вярно и невярно. Ако се отдалечавате от егоистичното поведение, отдалечавате се и от крайните форми на егоцентрично поведение. Това ви дава възможност – но САМО ВЪЗМОЖНОСТ – да преодолеете дуалността и да се доближите до Бога. Важният въпрос е: ще продължите ли да се движите към относителните крайности (към доброто дефинирано от егото), като по този начин неизбежно попадате в капана на гордостта или ще скочите и ще стигнете отвъд пределите на дуалистичните крайности.
Христовата истина не може да бъде напъхана в дуалистична система от убеждения, и затова не може НИКОГА да бъде намерена на плоскостта с двете противоположности! Христовата истина е извън дуалността и затова може да бъде открита САМО ако излезете извън пределите на чернобелите системи от убеждения. Както съм казвал, само когато душата достигне до определена зрялост, тогава ще е готова да подложи на съмнение своята система от убеждения и да осъзнае, че светъът не е чернобял.
Бих могъл да кажа още много неща за чернобялото мислене, но най-важното, което трябва да разберете е, че е капан за ума ви. Щом приемете някаква чернобяла система от убеждения, егото винаги може да намери аргумент, който да изглежда неопровержим, защо не трябва да излизате извън установените предели. Много християни-фундаменталисти вярват, че християнството е единствената истинска религия, а Библията – непогрешимото Божие слово, тяхното буквално тълкувание на Библията – единственото истинско тълкуване. Следователно, всичко, което излиза извън рамките на днешните вярвания е от дявола и не трябва да се замислят по тези въпроси, и затова отхвърлят този сайт, както фундаменталистите на юдаизма ме отхвърлиха, когато ходех в плът по Земята.
Аналогично, много научно мислещи хора предполагат, че зад материалната вселена няма нищо. Затова всяка система от убеждения, която предполага съществуването на „свръхестествена” причина, е ненаучна и е продукт на въображението. Ефектът на чернобелия подход е, че той ВИНАГИ затваря разума ви за израстване. Както казах в предишно послание – задоволявате се с описание на истината – описание създадено от разума на антихриста, и го използвате за да оправдаете липсата на стремеж към директното познание Духа на Истината.
Милиарди хора се намират в капана на някаква чернобяла версия на убеждения. Обаче, повечето хора, отворени за този сайт, вече започват да осъзнават погрешността на този подход към религията/живота/спасението. Те започват да разпознават илюзията, че има само една истинска религия, че само нашата страна е права, а другата – винаги греши. Започнали са да разбират, че животът не е толкова елементарен, както предполага чернобялото мислене, и че има нужда от по-сложен подход. Също така започват да се дистанцират от екстремизма и фанатизма, дори често от оценките и гордостта, които са толкова обичайни за чернобелия подход.
Бихме могли да кажем, че тези хора са започнали да разпознават чернобелите илюзии на егото. Обаче, макар това ясно да сочи по-високо ниво, за духовно търсещите е извънредно важно да разберат, че все още се намират под влиянието на относителната его-логика. Казах, че в егото има вградено противоречие, което го кара да създава две противоположни гледни точки във всяка ситуация. Очевидно е, че такова противопоставяне създава чернобялото мислене, но този начин на мислене също създава своя собствена полярност. С други думи, чернобялото мислене има своя собствена противоположност, а когато хората започнат да се издигат над чернобялото мислене, почти неизбежно попадат в другата крайност. В следващата беседа ще се спрем на тази крайност и се надявам да успея да предотвратя задържането на искрените духовно търсещи в тази крайност по-дълго, отколкото е нужно.
   6. Защо егото иска да си милите, че светът е сив
Както обяснявах в предишните послания, егото функционира изцяло в царството на дуалността. Когато навлизате в най-ниския аспект на дуалистичното мислене, преставате да виждате света чернобял, в смисъл, че сте винаги прави, а всеки, който не е съгласен с вас – греши. Разсъждението тук е елементарно. Хората определят системата си от убеждения като непогрешима и като единствено истинската, смятат я за абсолютна истина, която не може да бъде повлияна от никакви погрешни възгледи. В терминологията, която използвам на този сайт, хората си въобразяват, че системата им от убеждения произхожда от Христовата истина и не е повлияна от илюзиите на антихристовия разум.
В действителност, този начин на мислене се ражда от желанието на егото да утвърди властта си, която не трябва да се подлага на съмнение. Това е опит да се създаде външна видимост, че ако споделяте единствено истинската система от убеждения, спасението ви е гарантирано. Това също така създава убеждението в много хора, че са много по-добри от тези, които не споделят тези убеждения. Ако погледнете света без предубеждения, ще забележите, че днес много хора са привърженици на този подход към живота. Те се чувстват много праведни, осъждат другите и се чувстват, че са много напреднали. Очевидния пример са фундаменталистите на всяка религия.
Ако някога сте общували с такива хора, знаете, че да водите с тях обикновен разговор е изключително трудно. И в действителност, е невъзможно обсъждането на каквото и да е, което излиза извън рамките на убежденията им или ако им изглежда като противопоставяне. Ако се опитате да ги подбудите да осъзнаят, че убежденията им са ограничени или дори неправилни, обикновено се сблъсквате с много враждебна реакция. В крайните случаи, такъв вид хора искат да унищожават всеки, който заплашва системата им от убеждения, като например, мюсюлманските фундаменталисти, които използват терористи самоубийци за да защитават Исляма. Или християнския кръстоносец, който защитава къс от Светата Земя, все едно Бог – едно духовно същество – е искал някога от хората да се убиват едни други заради нещо в материалния свят. Когато хората са по-малко склонни към крайности, ще ви заклеймят като слуга на дявола (или всякакви други определения) и ще откажат да разговарят с вас. Това прави такива хора недостижими за духовния учител.
   Изоставяне на екстремизма
Какво може да изкара хората от това състояние, в което умовете им са напълно затворени? Реалната ситуация е такава, че Съзнателният Аз на такива хора е отказал да взема решения. Съзнателният Аз е отстъпил в самосъздадена крепост и е поставило егото като охрана. Ролята на егото е да изгражда крепостни стени, които да са непроницаеми за всичко, което може да пробуди Съзнателният Аз отново да започне да прави избори. Разбира се, както потвърждава и опита на средновековните замъци, всяка крепост, която трябва да ви предпазва от външния свят, ограничава свободата на обитателите си и се превръща в затвор.
Неизбежно следствие е, действието на егото като компютър, който изпълнява заложените в него програми, като отвежда човека все по-навътре в крайностите на чернобялото мислене. Егото ще принуди човека да е в постоянен конфликт с другите хора, и когато конфликта достигне до постоянно високо напрежение, Съзнателният Аз може да се пробуди и да осъзнае: „Не може повече така. Трябва да има и по-добри възможности!”
Ако Съзнателният Аз пожелае да вземе някаква отговорност в такава ситуация, може да обърне низходящата тенденция и да започне изкачване, което постепенно ще го изведе от затвора, построен от егото. Но има три главни фактора, които могат да пречат на това изкачване:
• Менталният затвор е построен като крепост за „защита” на Съзнателния Аз от необходимостта да взема решения. Затова може да стане емоционално привързан към безопасността и комфорта на затвора. Това може да се проявява като нежелание за поемане на риск, да се вземат решения или вкопчване в убежденията, от които е изградена крепостта. Може да се вкопчи в безопасността за да избегне усещането за уязвимост.
• Егото иска Съзнателният Аз да вярва на лъжите, че ако не вземате никакви решения, не можете да направите грешка. Но щом имате свободна воля, избора да не вземате решения е също решение. Ако не вземате решения, позволявате на егото да взема решенията вместо вас. Всички негови решения са погрешни, защото не могат да ви приближават до единство с Бога.
• Инстинкта за оцеляване на егото ще се стреми да ви държи зад стените, където усеща, че ви контролира. Затова егото активно и настойчиво ви пречи да се издигнете на ново ниво от духовния път.
Какво имам предвид, когато говоря за ново ниво от пътя? Има много обосновани начини за обособяване на различни нива или стадии от духовния път. В този смисъл казвам, че достигате до точка, където започвате да виждате грешките на дуалистичното мислене. Започвате да виждате гората, вместо да се взирате в отделните дървета. Може да пристъпите към съзнателно постигане на Христовата истина.
Егото и силите на този свят ще предприемат активно настъпление против всеки човек, който започне да се издига над дуалността. Ще направят всичко, което могат да измислят, за да ви задържат в капана на дуалистичното мислене. Но единственият начин, по който могат да го направят, е да използват дуалния разум на антихриста. Но оръжието не трябва да се подценява, защото е много по-коварно, отколкото повечето духовно търсещи допускат.
   От една крайност в друга
Както обяснявах в предишно послание, много хора започват да се издигат над крайния егоизъм, обръщайки се към религията, която говори за Небесата и ада. Това са тези, които обикновено наричаме религиозни хора и продължават да се намират в капана на чернобялото мислене. Те са напълно недостижими от мен и болшинството от тях отхвърлят напълно този сайт.
В днешния свят много хора започват да виждат чернобелите ограничения на религията. Някои все още продължават да са последователи на традиционните религии, а в същото време, други търсят по-универсална духовност или са в организациите на Ню Ейдж. Общото за всичките тези хора е, че са започнали да се издигат над чернобелия, основан на страха, подход към религиите. Това са тези, които наричам духовно търсещи. Те осъзнават, че има нещо много повече, което трябва да научат за духовната страна на живота, от това, което може да бъде открито в чернобелите доктрини и те активно търсят по-високо разбиране. Това са тип хора, които са отворени за ученията, които Възнесените Владици дават през тази епоха чрез този сайт или други начини.
Искам да кажа, че духовно търсещите са най-големият потенциал за промени на Земята и повдигане на човечеството на по-високо ниво, както съм обяснил на друго място. Проблемът е там, че до този момент, това е само потенциал. Какво пречи да стане проявена реалност – прекалено много духовно търсещи са попаднали в капана на различно дуалистично мислене, което толкова се различава от чернобялото, че хората вярват, че са се издигнали над дуалността. Но в действителност, това е противоположността на чернобялото мислене.
Това е понятие, което искам да осъзнаят всички искрени духовно търсещи. Вие живеете на планета, която е полутъмна. Известно количество духовна светлина е започнало да прониква през плътното съзнание на човечеството. Но все още остава толкова много тъмнина, че светлината и тъмнината могат да се смесват в сиви тонове, където много трудно може да бъде различено реалното от нереалното. Затова човешкото его и князът на този свят, както и преди могат да използват дуалното съзнание, за да маскират разликите.
Като резултат, в настоящия момент не съществуват нито концепция, нито истина, нито духовно учение, което да не може да бъде изкривено от човешкото его. То ще се опитва да превърне всяка идея в дуалистична концепция, като я постави на една плоскост с другите концепции – като обикновено ги настройва една срещу друга. В крайна сметка, всеки път, когато направите значителна крачка напред по духовния път, вашето его повтаря своята игра като създава две крайности и ви поляризира в една от тях. Когато осъзнаете, че се намирате в крайност, егото ви веднага ви прехвърля в другата крайност. Целта е да ви попречи да се откажете от дуалистичното мислене и да се издигнете на по-високо ниво.
Както вече съм казвал, повечето духовно търсещи са прилагали доста чернобелия подход към религиите. Те са приключили с фанатизма и виждат грешките на оценъчното мислене, че нашата религия е единствено истинската и затова винаги сме прави, а тези, които не са съгласни с нас – са лоши хора и ще попаднат в ада. Повечето са се дистанцирали от този подход, което е крачка в правилна посока. Проблемът е, че егото ще опитва да застави такива хора да изпаднат в другата крайност и в доста случаи му се удава.
Какво е противоположната крайност на чернобялото мислене? Това е форма на мислене, в която няма нищо черно или бяло, а всичко е сиво. Това дава началото на множество проблеми, но позволете ми да маркирам основното:
• Религиозните хора са склонни да мислят, че има само една истинска религия – собствената, което неизбежно води до религиозна нетърпимост. Духовно търсещите се дистанцират от религиозната нетърпимост, но мнозина са стигнали до извода, че религиозна търпимост означава, че трябва да се приемат всички религии като еднакво правилни, като се има предвид, че не трябва да се оценява истинска ли е идеята или лъжлива. Просто нека да вярваме.
• Много религиозни хора съдят и проявяват нетърпимост към последователите на другите религии. Повечето духовно търсещи смятат за добродетел да не съдят, а крайността е, че смятат за приемлив почти всеки тип убеждения или поведение. Или поне мислят, че никога не трябва да се изказват против убежденията и поведението на другите хора.
• Много от религиозните хора чувстват заплаха от тези, които не са съгласни с тях и често реагират враждебно и гневно. Това им пречи да последват моя призив да се обичат едни други, както аз ги обичам, а това води до лицемерие. Те се смятат за християни, но действат без любов. Повечето духовно търсещи виждат това лицемерие и искрено се стремят да обичат всеки. Но също така вярват, че да бъдеш любящ, трябва да бъдеш мек и никога да не предизвикваш човешките илюзии.
Крайният резултат от такъв подход е – мнозина са стигнали до убеждението, че за да вършиш Божиите дела и да възвисиш съзнанието на планетата, просто трябва да избягват явния екстремизъм на чернобялото мислене. Мислят, че е достатъчно да бъдат търпеливи и любящи и не виждат, че това е просто друга крепост, която има за цел Съзнателния ви Аз да не взема самостоятелни решения.
Не осъзнават, че его, което е било осъждащо, докато в минали животи сте били в капана на чернобялото мислене, сега се е трансформирало в его, което проявява любов и добрина към всеки. Вместо истинско преодоляване на егото, са му позволили като хамелеон да промени цвета си, като се слее с новите представи за света, в които да бъдеш сив е станало достойнство, което изглежда издигнато над чернобялото мислене. Нека да разгледаме по-отблизо точките, споменати по-горе.
   Задължение ви е да различавате
Това, което предизвикало Падението на Човека е дуалното съзнание. Същността му е, че отделя от Божествената реалност. Затова дуалното съзнание дава свое собствено определение за добро и зло – определение, което не съответства на реалността, която е видима с Христовия разум. Егото е родено от относителното определение за „истина” и затова не изпитва никаква потребност да прави разлика между Божествената реалност и дуалистична нереалност. Само изпитва нужда да прави разлика между правилно и неправилно съгласно дуалистичните понятия, които е приело като непогрешими. Това е заменило Божествената реалност със система от убеждения, които са създадени от антихриста.
Както се опитах да обясня по-рано, всичко, което правите с дуалното съзнание – независимо дали е добро или зло според произволен изкуствен стандарт – само ви отдалечава от единството с Бога. Не можете да преодолеете дуалното съзнание като използвате дуалното съзнание. Затова не можете да постигнете истински духовен прогрес, ако не искате да различавате, кое е реално и е Христова истина, а кое нереално – т.е. произлиза от антихриста.
Искам да кажа, че ако Съзнателният ви Аз не иска да поеме отговорност и да развива своята способност за различаване между Божествената истина и нереалността на дуалната „истина”, няма начин да постигнете истински духовен ръст. Просто ще позволите на егото си да ви измами с маската на праведността си, която е различна по форма, но по същността си е една и съща, която виждате при много религиозни хора. Милиони са на тази планета, които се смятат за истински религиозни или духовни, но в действителност, изобщо не могат да различат софизма на дуалистичното мислене.
Хората, които използват чернобелия подход, са напълно убедени, че има само една истинска система от убеждения, а всички останали са лъжливи. Но същността е, че трябва да различавате, кое е абсолютна Божествена истина, а кое дуалистична илюзия. Тъй като системата от убеждения има дефиниции, кое е непогрешима истина, няма нужда да разсъждават сами. Но хората, които са решили, че всички възможни мирогледи са еднакво добри, също се отказват да правят разлика между Христовата истина и дуалистичните илюзии. Ако няма никакви лъжливи идеи, защо трябва да различавате. Просто намерете система от убеждения, която ви харесва – обикновено, защото не предизвиква егото ви – а след това му позволете да ви накара да чувствате, че непременно ще бъдете спасени.
Същността е, че чернобялото и сивото мислене дават на хората „съвършеното” оправдание за да не положат усилие да направят разлика между реалността и дуалните илюзии. Това е много удобен подход към живота, но води началото си от отказа за поемане на отговорност за своята ситуация. Както казах в предишно послание, вие сте съ-творци с Бога и не можете да изключите творческите си способности. Или съ-творявате чрез Христовия разум, или създавате несъвършени творения, водещи до дисхармония. Следователно, ваше вродено задължение е да различавате реалността и нереалността с най-добрата си способност, като същевременно постоянно усилвате и заостряте своята проницателност.
Обърнете внимание, че при днешните условия, съществуващи на Земята, различаването съвсем не е лесна задача. Но от вас не се изисква да бъдете съвършени; от вас се иска само готовност да опитвате. Тези, които избягват от това задължение, просто не растат духовно, независимо, колко са убедени, че щом принадлежат към единствената истинска църква или щом не съдят никого никога, че са в числото на праведните, които непременно ще бъдат спасени.
Вземете предвид казаното по-рано от мен, че егото се опитва да създаде лъжлив път, а след това да убеди хората, че ако го следват, спасението им е гарантирано. И религиозните хора използващи чернобелия метод, и духовно търсещите, които изповядват сивия подход, следват този лъжлив път, а именно, широкия път, който е избран от мнозина, защото е удобен. Той не изисква Съзнателният ви Аз да носи отговорност и да взема решения. Той създава представата, че може да бъдете спасени, без да постигнете различаване.
Както казах преди 2000 години, такъв подход НИКОГА не може да ви отведе в Царството Божие, защото не може да ви възвиси до Христовото съзнание:
Защото, казвам ви, ако вашата праведност не надмине праведността на книжниците и фарисеите, няма да влезете в царството небесно. (Матея, 5:20)
Чувството за праведност на книжниците и фарисеите е основано на вярата им, че са последователи на единствено истинската религия. Но зад тази вяра има още по-дълбока вяра – че е възможно да се дефинират необходимите външни условия в този свят, и ако живеете съгласно тези условия, Бог трябва да ви позволи да влезете в царството му. Дефинирането на тези условия е основна функция на егото и то НИКОГА не може да види, че се заблуждава. Но Съзнателният ви Аз може да забележи погрешността на този подход, но само след като вземе решение, че е готов да изпълнява задължението си да различава.
Когато поемате по пътя на Христовото битие – истинския път към спасението – разбирате, че съществуват идеи, които са лъжливи, защото произлизат от антихристовия разум. Затова не проявявате нетърпимост, когато посочвате такива идеи. Но това не означава, че трябва да постъпвате като хората с чернобелия подход. Те заемат осъждаща позиция и оценяват и съдят всеки, който не е съгласен с тях.
Когато започнете да достигате до Христовото битие, престава да е заплаха за вас, каквато и да е идея, изчезва потребността да оценявате или осъждате другите хора. Вместо това вече можете да гледате по-широко на външните представи и да се стремите искрено да помогнете на хората да преодолеят илюзиите си. Никога не оценявате и не осъждате другите хора, но свободно хвърляте предизвикателството на идеите и постъпките, които са саморазрушаващи и разрушителни за другите жизнени форми.
   Съвършената любов
Както съм казвал, много хора започват да преодоляват склонността си да съдят другите. Виждате го в либералното християнство и в много от теченията на Ню Ейдж. Такива хора смятат за добродетел да бъдат добри с всеки и често оправдават това, като цитират моя призив да обърнат другата буза и да постъпват с другите така, както искат да постъпват с тях самите. Както съм казвал и преди, съществуват стадии по духовния път. Има време, когато може да се извлече поука, като следвате чернобялата система от убеждения. Аналогично, има фаза, когато има смисъл много хора да влязат в противоположната крайност и да не осъждат. Но тези фази трябва да бъдат кратки, но прекалено много хора затъват в тях, защото позволяват на егото си да ги убеди, че така трябва да бъде винаги.
Много такива хора позволяват на антихристовия разум – съсредоточен в егото им – да ги убеди, че идеалното поведение на човешкото същество е винаги да бъдат меки и добри. Често ще оправдават това с поведението на духовните лидери, такива като Буда или мен. Обаче, реалността е, че нито Буда, нито аз сме били винаги търпеливи и макар да сме проявявали добрина, това не е била човешка, дуалистична форма на добрина.
Каква е дуалистичната добрина и как може да има повече от един вид добрина? Когато се намирате в капана на дуалността, определяте добрината по определен начин, като смятате, че трябва да бъдете търпеливи и никога да не предизвиквате хората. Това заставя много хора да предполагат, че ако винаги бъдат меки, винаги ще бъдат добри. Такива хора се убеждават, че аз или Буда винаги сме постъпвали по този начин. Но реалността е, че и аз, и Буда сме идвали за да избавим хората от илюзиите на егото. Затова много често сме предизвиквали егото и неговите илюзии.
Ако обективно погледнете на свещените писания, ще забележите, че не съм бил мек човек. Предизвиквал съм книжниците и фарисеите, събарял съм сергиите на търговците в храма. Дори съм предизвиквал собствените си ученици и често съм използвал способи, които могат да се сметнат за недобри и дори непоследователни. Причината е, че съм проявявал Божествена добрина, както и всички други истински духовни лидери.
Божествената добрина изисква съвършено друг подход, за разлика от дуалистичната добрина. Божествената доброта е основана на Христовото различаване, което също така е проявявал Буда, и тя вижда ясно, кога хората се намират в капана на дуалистичните илюзии. Най-висшата форма на добрина е да помогнеш на хората да се издигнат над дуалистичните илюзии, за да могат да се измъкнат от капана. Доколкото егото заслепява хората, често трябва така да ги разтърсиш, че да се събудят и да започнат да мислят отново, вместо да следват сляпо егото или външния лидер.
Същността е, че когато започнете да достигате Христовото различаване, разбирате, че истинската добрина не е да бъдете винаги търпеливи. В действителност, Библията съдържа важен ключ за тези, които могат да четат между редовете:
В любовта страх няма, но съвършената любов пропъжда страха, защото в страха има мъка. Който се бои, не е съвършен в любовта. (Първо на Йоан, 4:18)
Истинската любов – Божествената любов – е над дуалността и затова в любовта няма страх. Напротив, тази съвършена – единна – любов ще изгони всичките ви страхове. Проблемът е там, че докато се отъждествявате с егото, ще се страхувате да приемате съвършената любов, защото смятате, че сте недостойни за нея. Но само егото е недостойно за съвършената любов; Съзнателният ви Аз е винаги достоен за нея. Но независимо от всичко, докато не признаете, че сте достойни, не ще можете да приемете любовта, която да изгони всички страхове, които произлизат от егото.
Защо във страха има мъка? Страданието възниква от разделението между Съзнателния ви Аз и Бога, което не е предизвикано от егото, но се поддържа от него. Затова, докато Съзнателният ви Аз не преодолее това разделение, ще страдате. А не можете да преодолеете разделението между Бога и себе си, докато не започнете да използвате способността си за различаване, основана на единната Христова истина, а не на дуалистичната „его-истина”. Само когато пожелаете да освободите чувството си за идентичност, изградено от егото и да постигнете истинската Христова идентичност, ще може да се намирате съвършени в любовта. Както съм казал:
Защото, който иска да спаси душата си, ще я погуби; а който изгуби душата си заради Мене, ще я намери. (Матея, 16:25)
Като освободите дуалистичното си чувство за идентичност, ще можете да се завърнете в синхрон със собственото си висше същество, със своето АЗ СЪМ Присъствие, а след това винаги ще можете да проявявате Божествената си добрина. Ако разгледате постъпките ми, описани в Свещените Писания, ще видите, че съм бил мек с едни хора и съм предизвиквал други. Дуалистичният разум ще се опита да го анализира и да намери образец. След това ще определи външни признаци и ще даде заключение – в еди кой си тип ситуация може да се постъпва меко, а в другия – да се отправя предизвикателство. Но моето поведение не е основавано на външни признаци или интелектуален анализ. Основано е било изключително на индивидуалното състояние на душата. Давал съм на всеки срещнат от мен човек това, от което е имал нужда, за да направи следващата си крачка по пътя. А това, от което са имали нужда е освобождаване от конкретната дуалистична илюзия.
Тук има тънък, но изключително важен момент. Егото и дуалистичния ум не могат да разберат собствените си илюзии, и затова никога не могат да превърнат Божествената добрина в система. Не можете да използвате дуалното съзнание, за да преодолеете дуалното съзнание. Все пак се надявам, че тук Съзнателният ви Аз може да открие важна истина. Божествената любов, Божествената добрина са над възможностите на егото. Те могат да се проявяват само чрез Христовия разум.
Има много хора, които признават, че добрината и любовта трябва да са основния ориентир за поведението им. Но ако не са постигнали Христовия разум, неизбежно ще започнат да прилагат добрина и любов, които се определят от егото им. Егото неизбежно ще превърне добрината и любовта в дуалистични понятия. Ще се опита да създаде външна система, която да определя, кога трябва да се проявява добрина и любов. А това ще доведе много хора до убеждението, че ако винаги са меки, ще са винаги добри. Но както досега се опитвах да посоча от различни гледни точки, това просто е отказ за използване на Христовото различаване.
Резултатът е, че мнозина са изпълнени с благи намерения, но са отведени от егото си в задънена улица. Тези хора искрено се стремят да се издигнат над осъждането и гнева на тези, които практикуват чернобелия, основан на страха, подход на религията. Но преминаването в другата крайност няма да повиши духовния ви ръст над определена точка. Само ще ви примами в капана на друг вид дуалистично мислене.
   Същност на дуалистичното мислене
Вече виждате ли основната особеност на дуалистичното мислене? То изгражда система, а след това съди идеите и хората, които не отговарят на системата. Спомнете си твърдението ми:
Бог е дух: и тия, които Му се покланят, трябва да се покланят с дух и с истина. (Йоан, 4:24)
В този свят не можете да създадете ментални рамки, а след това да натъпчете в тях безкрайния Божи Дух. Егото не може да създаде система, която да побере и ограничи Бога, но никога не може да го разбере, защото за него Бог е само понятие. Докато позволявате на егото си да вкарва Бога в рамки, се дистанцирате от прякото познание Духа на Истината.
Фундаменталистите съдят всичко, като се основават на убеждението, че има само една истинска религия. А много не фундаменталисти съдят всичко, основани на идеята, че няма нищо лъжливо или, че няма нужда от различаване. С други думи, егото винаги изгражда система от убеждения, като определя някаква идея или концепция като безгрешна, като подразбира, че не трябва да бъде подлагана на съмнение.
Хората мислещи чернобяло, казват, че има само една истинска религия, а всички останали са лъжливи. Мислещите със сиви категории казват, че винаги трябва да бъдем добри към всички и определят добрината като мекота и търпение. Но и двата типа мислене произлизат от егото и от неговата потребност да създава впечатлението, че докато сте в рамките на безгрешната му система от убеждения, спасението ви е гарантирано. В действителност, както се опитвам да обясня в подробности – В ТОЗИ СВЯТ НЯМА АБСОЛЮТНО НИКАКВИ УСЛОВИЯ, КОИТО ДА ГАРАНТИРАТ ВАШЕТО СПАСЕНИЕ.
ЕДИНСТВЕНОТО, което може да гарантира спасението ви е влизането в Божието Царство, което е символ на Христовото съзнание. Но Христовото съзнание не може да бъде приспособено или ограничено от каквато и да е система от убеждения, която е създадена в този свят. Точно затова ЕДИНСТВЕНИЯТ начин да достигнете до Христовото съзнание е да излезете извън ВСИЧКИ външни системи от убеждения. Можете да използвате система от убеждения, която да ви послужи като трамплин за постигането на Христовия разум, което е и предназначението на всички истински системи от убеждения. Но НИКОГА не трябва да допускате егото да ви убеди, че щом приемете определена система от убеждения и следвате външните й вярвания и практики, то имате гарантирано спасение.
В началото на това послание казах, че при хората има тенденция да установяват непогрешими системи от убеждения и да си мислят, че не са подложени на грешки или илюзии. В действителност, всяка система от убеждения в този свят Е под влиянието на антихриста. Причина за това е, че докато хората не се избавят от егото си, подсъзнателно ще налагат ментални его-представи върху всяка система от убеждения. И ако твърдят, че тяхната вяра е единствено истинската или по-добра от всички останали, това е само демонстрация, че не са преодолели дуалността, като с това потвърждават, че системата им от убеждения е най-силно подложена на влиянието на антихриста.
В следващите беседи подробно ще разгледаме, как егото умее да убеждава хората, че не е нужно да постигат Христовия разум, и че могат да бъдат спасени като следват системите от убеждения на този свят. Надявам се, че всички истински духовно търсещи ще предприемат искрено усилие да го разберат, защото това наистина е демаркационната линия, която отделя тези, които са постигнали истински духовен прогрес, от тези, които само се смятат за духовни, а използват илюзиите на егото за да създадат видим образ на духовността, като по този начин са лицемери.
   7. Как егото може да използва духовното учение, за да попречи да откриете истината
Както обясних в предишните беседи, повечето хора започват духовния си път като открият някакво духовно или религиозно учение. Хората преживяват опита на пробуждането или преобръщането, а след това се присъединяват към религиозна или духовна – възможно е политическа или благотворителна – организация. Такъв опит на пробуждане е винаги следствие от мъка по нещо голямо, от желанието да се разбере усещането, че трябва да има отговори на жизнените въпроси. Този стремеж, макар и да има вероятност да доведе до страдания, до самота или пустота, е механизъм за безопасност, който ви предпазва да не се изгубите напълно в дуалното съзнание. Това, което можем да наречем „търсене на истината” и е движещата сила на цялото духовно развитие.
Важно е да се разбере, че главната цел на вашето его е да пречи на пробуждането ви за по-висока идентичност като духовно същество. Следователно, ще направи всичко възможно, което е по силите му, за да ви накара да игнорирате истината или да се откажете от нейното търсене. Както казах преди, това може да бъде постигнато само временно и в крайна сметка отново ще почувствате нужда да търсите истината. Но и тогава егото ви няма да се предаде. Ще вземе духовното или религиозно учение, което ви е послужило като инструмент за събуждане и ще опита да го използва за да неутрализира търсенето на истината. В тази беседа ще разоблича някои методи, използвани от егото за постигане на целта си – да не предприемате други стъпки по духовния път.
   Непостижимата мечта за гарантирано спасение
Както поясних в предишните беседи, единната истина на Христовия разум е над и извън много от дуалистичните „истини”, създадени от антихриста. Затова същността на вашето търсене е стремежът към пряка връзка с извора на истината, с Духа на Истината. Точно преживяването на този опит е истината, която ще ви освободи от егото. Нито една изкуствена, дуалистична система от убеждения не може да го направи вместо вас.
Разбира се, егото никога не може да разбере тази истина. Затова се опитва да насочи вашите търсения в съвсем друга посока и да ви накара да повярвате, че може да откриете в този свят, завършена или абсолютна истина, и че дуалистичната истина може да гарантира вашето спасение.
Обичайно следствие от пробуждането е вярата на хората, че ако се присъединят към някаква външна организация, могат да си гарантират спасението и да постигнат крайната цел. Тази вяра ВИНАГИ се подклажда от егото, защото то иска да вярвате, че с простия факт на присъединяване към това „завършено” учение или организация, автоматично ставате достойни за спасение. Възможно е, организацията да определя какъв път трябва да следвате, но независимо от това, егото иска да вярвате, че докато сте в организацията и следвате външните й предписания, спасението ви е гарантирано.
Действителната ситуация е такава, че егото е успяло да ви вкара зад стена, която се опитва да превърне в килия, в ментален затвор, за да ви задържи колкото е възможно по-дълго в капана на лъжливия път. Егото е неутрализирало търсенето на истината, като ви е накарало да мислите, че вече сте гарантирано спасени. Често ще опитва да заглушава тъгата ви за неопределено дълго време; разбира се, по възможност, за целия останал период от живота.
Затова има милиони хора, които вярват, че са религиозни или духовни хора, че вече са спасени или постигат големи успехи в тази посока. Но реалната действителност е, че са спрели духовното си развитие и са позволили на егото си да ги примами в капана на лицемерните отношения. Това фалшиво чувство за праведност порицавах толкова силно в лицето на книжниците и фарисеите. Истинската праведност е Христовото съзнание, в което никога не преставате да се превъзхождате и така да се движите с Реката на Живота, която е Духа на Истината в Живия Бог, а не идол, сътворен от егото.
Движещата сила, която е над вашето търсене на истината, е в задаването на въпроси. Но когато егото успее да ви убеди в гарантираното спасение, ви заставя да приемете, че определени въпроси, или не е позволено да бъдат задавани, или не трябва да ги задавате. Следователно, няма нужда да разширявате повече своето съзнание и да достигате постепенно до по-дълбоко разбиране за духовната страна на живота. Просто приемете доктрините на вашата организация и престанете да се занимавате с по-тънките и сложни въпроси. Тогава няма да допуснете или ще прекъснете пряката вътрешна връзка с Духа на Истината, която е ЕДИНСТВЕНИЯТ фактор, който излиза извън дуалистичните убеждения на егото.
Например, виждате много християни, които вярват, че съм се възнесъл на Небесата преди 2000 години и разполагам с цялата власт на Небето и Земята. И не могат да допуснат, че днес мога да говоря с човечеството, като давам послания, които излизат извън рамките на Библията. Те са превърнали Библията в застинало учение. Също така, виждате много хора от движението Ню Ейдж, които са отворени за този сайт, докато не се сблъскат с нещо, което противоречи на вярата им, че всичко е за благо. Много хора от Ню Ейдж отхвърлят ученията ми за злото, за тъмните сили или необходимостта да отстояват твърдо истината. Превърнали са понятието „добро” в ограничено от мирогледа им определение и не ми позволяват да ги издигна над него. Така егото е станало техния учител.
С други думи, егото е създало съвършения ментален затвор, в който се чувствате относително удовлетворени. Мислите си, че ако стоите в затвора, ще бъдете спасени. И мислите, че е много опасно да погледнете извън затвора. Докато следвате този подход към духовността и спасението, вашето его може да се чувства в безопасност, защото знае, че така Съзнателният ви Аз никога няма да открие съществуването му.
Дори когато започнете да разпознавате илюзията за гарантирано спасение чрез външна организация или гуру, егото все още има шанса да победи. Много хора осъзнават, че определени организации или гуру, не са това, което са били в началото. Но вместо да потърсят нещо по-добро, изоставят духовния път, което означава, че вече нямат нищо, което може да ги изведе отвъд логиката на егото. Егото печели при всички случаи.
   Чернобелия, сивия и другите
Нека да разгледаме, какво отношение имат към това чернобелия и сивия подход (описани в предишните беседи):
• Когато използвате чернобелия подход, мислите, че само една система от убеждения може да съдържа истината. Затова не възниква нужда да разглеждате каквито и да е идеи, които са извън вашата система от убеждения. В действителност, трябва да отхвърляте всякакви такива идеи като опасни. Това обяснява, защо много християни вярват, че всичко, което не е от Библията е от дявола, и защо някои от Ню Ейдж смятат, че трябва да слушат само своя гуру. С други думи, ставате привързани към една система от убеждения и никога не можете да излезете извън пределите й. Този метод е основан на страха, страх, че отварянето на ума ви, ви прави уязвими за лъжливи идеи. Това е логиката на егото – ако не му позволите да ви управлява, адът ви е гарантиран.
• Когато използвате сивия метод, си мислите, че няма лъжливи идеи. Затова сте готови да търсите идеи в най-различни системи от убеждения, които могат да ви изглеждат като разширяващи съзнанието ви. Но ако не сте готови да различавате (както е обяснено в предишната беседа), хората се превръщат в това, което наричам „гуру-пеперуди”. Бягат от учител на учител, докато не открият този, който да подкрепя вярата им, че могат да бъдат спасени, без различаване и без справяне с егото. Или продължават да бягат от гуру на гуру като си мислят, че следващият ще направи това вместо тях и оказват да видят, че никакъв духовен ръст не е възможен, докато не поемат отговорността за своя път и не проявят вродената си способност да познават истината течаща чрез вътрешния им извор. Този метод е основан на гордостта, на вярата, че не можете да грешите. А това е егото, което казва, че винаги е право.
Макар тези два подхода да изглеждат напълно различни, в действителност, се базират на една и съща психологическа основа, а именно, липсата на желание да се погледне отвъд дуалността и да се постигне различаването, което може да произлиза само от Христовия разум. Само чрез Христовия разум – отворена врата, която никой не може да затвори – можете да изпитате Живата Божествена Истина. И само тази вечно превъзхождаща се истина може да ви освободи от дуалистичната „истина” – от идолите създадени от егото и княза на този свят.
Това е съществен момент, който всички искрени духовно търсещи трябва внимателно да разгледат. Механизмът, който може да ви изведе от затвора на егото е търсенето на истината. Затова егото постоянно се опитва да спре това търсене. Ако не може да ви попречи да задавате въпроси, ще се опитва да отвлича вниманието ви. Централния аспект в усилията на егото е, че се опитва да ви накара да повярвате, че завършената, абсолютната истина може да бъде намерена в една от системите от убеждения.
Но както вече опитах да обясня в една от предишните беседи, истината не може да бъде ограничена в думите и образите на този свят. Истината е Живия Дух и затова можете да я познаете само чрез пряко, вътрешно преживяване на този Дух. Но за да постигнете това преживяване, да познаете истинския Бог, трябва да сте готови да погледнете отвъд пределите на изкуствените образи, отвъд идолите, създадени в този свят.
Егото се опитва да ви застави да повярвате в своята собствена наивна представа, а именно, че Духът на Истината може да бъде обхванат и ограничен в система от убеждения. Ако повярвате на тази лъжа, ще ограничите своето търсене само върху ограничени ментални конструкции и следователно, няма да се докоснете до Духа на Истината, освен в редки мимолетни проблясъци. Егото ви никога няма да разбере, че Духът на Истината е винаги там, където го търсят и затова не може да бъде ограничаван. Но Съзнателният ви Аз може да разбере тази истина, а след това да реши да постигне прекия опит.
Позволете ми да поясня. Докато търсите истината извън себе си, НИКОГА няма да намерите Живата Истина. Просто няма никаква система от убеждения на тази планета, която да ви гарантира спасението. Никаква външна система от убеждения не може да ви доведе до автоматично просветление, защото просветлението е вътрешно състояние, което може да бъде постигнато САМО ако продължите да търсите отвъд пределите на ВСИЧКИ системи от убеждения, докато не достигнете до постоянно състояние на единство с Духа на Истината.
Обърнете внимание на тънката разлика. Аз не казвам, че всички системи от убеждения са лъжливи или, че е неправилно да следвате някаква система или учител. Но за да постигнете максимален духовен ръст, ТРЯБВА да разберете механизма, посредством който, егото ви превръща външната система от убеждения в затворена конструкция. Ако нямате това предвид, неизбежно ще попаднете в капана на егото, движението ви напред по духовния път ще спре, дори да сте следвали и усърдно практикували учението много години.
Забележете, егото може да използва истинско и действено духовно учение, дори учение дадено непосредствено от Възнесените Владици, за да създаде система от ограничения. Щом учението е формулирано с думи, влиза в царството на дуалността и вече може да бъде използвано от егото. Затова няма никаква гаранция, освен вашата собствена бдителност и проницателност!
Отбележете също, че има само един способ да постигнете истинско различаване. За да разобличите дуалистичната истина, създадена от егото, трябва да имате убеждения, истина, която да не е дуалистична. Това може да бъде постигнато САМО чрез пряко, вътрешно познание на Духа, чрез което ще постигнете пряко Живата Истина и така незабавно ще разобличите всички мъртви доктрини, които произлизат от разума на антихриста. Забелязвате ли, че никакво външно учение не може да го направи вместо вас? Просто не съществува замяна на прякото познание Духа на Истината.
Позволете ми да отбележа, че има много хора, които ще прочетат тези твърдения и ще помислят, че нямат към тях никакво отношение. Ще продължат да си мислят, че са намерили съвършения учител или система от убеждения и затова не са подвластни на егото. Също така има и такива, които си мислят, че имат изключително интелектуално разбиране на пътя, дори разбират добре егото, и затова не могат да влязат в заблуда. Но егото е много хитро и точно такива хора, които си въобразяват, че са се издигнали над него, са хванати в капана на най-финото его-оръжие – интелектуалната и духовна гордост. Тази тема ще разгледам малко по-късно.
   Излизане от джунглата
Нека да илюстрираме духовното израстване с притча. Представете си, група хора, попаднали в дълбок каньон с вертикални стени, по които е невъзможно изкачване. Каньонът е достатъчно просторен за да даде всичко необходимо на хората за тяхното оцеляване. Покрит е с гъста растителност, която им пречи да разгледат върховете на скалите. На върха на скалите има други хора, които виждат, че светът е много по-обширен. За да помогнат на хората долу, са спуснали различни приспособления като въжета и стълби, за да могат хората да се измъкнат.
Много от хората в каньона знаят за тези приспособления. Някои са се събрали около едно от тях, защото вярват, че един ден висше същество ще се спусне отгоре и ще ги спаси. Други ходят от приспособление към приспособление и не могат да си изберат нито едно. Трети смятат, че тяхното е най-истинското, а всички останали са лъжливи и опасни. Някои дори се опитват да разрушат останалите приспособления. Но никой не се решава да се изкатери за да види, какво има над гъстите корони на джунглата.
Разбирате ли мисълта ми? Всяко приспособление има определена форма. Неговото предназначение е да даде възможност хората да се изкачат нагоре, независимо дали това са стъпала на стълба или възли по въжето. С други думи, формата на приспособленията е само временно средство за постигане на целта, а именно, да изведе хората от състоянието на заслепение, предизвикано от ограниченията на джунглата. Приспособлението няма за предназначение да даде на хората окончателната истина, как изглежда света извън истината. За да опознаете голямата реалност, трябва сами да я изследвате, а приспособлението е само да облекчи този опит.
Формата на приспособлението не дава представа, какво се намира над джунглите. Какво може един възел на въжето да ви разкажа за небето? Аналогично, може да съществува повече от едно приспособление, което може да помогне на хората да се изкачат над джунглата. Разбира се, някои приспособления могат да са опасни, затова трябва предпазливост. Някои може да са поизгнили и да не могат да ви издържат. Други може да са къси и да не достигат до върха на скалата. Трети, може да са само за качване по дърветата, и макар да могат да ви издигнат над земята, не могат да ви помогнат да се измъкнете от каньона. Искам да кажа, че макар да е нужно различаване и оценяване на състоянието и произхода на приспособленията, не трябва да се привързвате прекалено към някаква форма на приспособленията.
Разбира се, смисълът е, че приспособленията са символи на съществуващите в този свят духовни учения. Има множество истински учения, които имат потенциалната възможност да ви изкарат от заточението в каньона – дуалното съзнание – и които позволяват да се види голямата перспектива на Христовата истина. Затова не трябва да позволявате на егото си да ви привързва към определена форма на едно учение. Нито едно истинско учение няма за цел да ви даде абсолютната истина. То се разработва за да ви даде редица стъпки, които ако предприемете, могат да ви доведат до прякото познание Духа на Истината. Само този пряк опит, а не интелектуалното разбиране на външното учение, ще възвиси вашето съзнание. Затова, изкачвайте се по която и да е надеждна стълба, вместо да спорите с другите, коя е най-подходяща!
Важното послание на истинското духовно учение е, че зад рамките има още нещо. Външното учение е предназначено само за да ви покаже пътя към Царството Божие, което е вътре във вас. Но ако позволявате на егото си да ви застави да повярвате, че можете да достигнете до царството, докато се намирате в затворена система от убеждения, основана на някаква форма външно учение, НИКОГА няма да влезете в Царството.
   Как живото учение става непогрешима доктрина
Има два пътя, чрез които вашето его може да използва външното учение, за да ви примами в затворена система и да ви попречи да постигнете недуалистичната Христова истина:
• При повечето хора собственото его не е достатъчно силно, за да си измисли собствена система от убеждения, затова търси готова, която да твърди, че е непогрешима и абсолютна форма на властта. Тази власт е външната власт, като например, претенциите на католическата църква, че е единствената истинска Христова църква поради приемствеността на римските папи, която идва от Петър. Фактически, колкото по-възмутително или самоуверено изглежда едно такова твърдение за непогрешимата власт, толкова е по-вероятно егото да го припознае. Целта, разбира се е, да ви застави да повярвате, че спасението е гарантирано, и затова няма нужда да мислите повече.
• След като веднъж ви накара да признаете, че външното учение притежава непогрешимата власт, вашето его ще измисли редица персонифицирани версии на външните доктрини. Те се разработват в съответствие с вашата индивидуалност и вяра, затова се различават при различните хора. Повечето религиозни хора и най-неопитните духовно търсещи нямат и представа, че са създали такива персонални версии на църковните доктрини.
• Например, много католици твърдят, че строго вярват в официалната доктрина, но реално вярват на своите персонални версии. Тези персонални версии позволява егото да остане скрито зад тях и им позволява да живеят, както им се иска като продължават да вярва, че са добри католици, които са спасени. С други думи, персоналните доктрини позволяват на хората да нарушават моите заповеди, без да предполагат, че го правят. Така могат да поддържат илюзията, че са добри католици и да вярват, че спасението им е гарантирано. В действителност, подобен механизъм може да бъде открит във всички други религии и ученията на Ню Ейдж. Хората, хванати в капана на сивото мислене, са довели този метод до крайност.
Позволете ми да посоча само няколко примера, как може да се използва произволно духовно учение за създаването на затворена система. Вземете предвид следното:
• Щом учението е изразено с думи, то става застинало във времето. Учението няма да се променя само по себе си, ако връзката с източника на учението е загубена (автора е умрял или е прекъсната връзката с Възнесените Владици), и учението не може да бъде възродено Свише. Тогава егото има прекрасната възможност да го превърне в „завършено” учение, което няма нужда да бъде променяно, защото вече е съвършено.
• Няма такова учение изразено с думи, което да не може да бъде изкривено от егото. Просто е невъзможно – при сегашното ниво на съзнание на Земята – да се даде такова учение, което да не може да се преработва от егото.
• Егото НИКОГА не може да разбере истинската цел на духовното учение – да ви помогне да постигнете до пряка връзка с Духа на Истината.
• Знам, че това ще ви се стори противоречиво, но за егото няма такова нещо като абсолютната истина, а именно, истина, която произлиза извън дуалното съзнание. Егото гледа на всяко едно духовно учение като на понятие, което може да се обсъди и интерпретира съгласно собствените дуалистични представи. Но щом егото интерпретира учението по желания начин, създава своя собствена версия на външната доктрина и въздига тази доктрина до статуса „непогрешима”, като се опитва да ви накара да си милите, че никога не трябва да я подлагате на съмнение. Точно затова егото на двама човека може да интерпретира едни и същи думи по взаимно изключващ се начин, при това всяко его е напълно убедено, че неговата интерпретация е единствено вярната.
• Забелязвате ли тънкия момент? Егото НЕ търси истината – прякото познание на Духа, а се стреми към относителния израз „истина”, за да го въздигне до статуса абсолютна истина. Не се стреми да намери абсолютната истина, а се опитва да я създаде от своите дуалистични представи.
Принципът на его-действието е, че ще подбира такива твърдения от духовното учение, които могат да бъдат интерпретирани като даващи абсолютна власт на учението и на човека, който го дава, или показва превъзходството на последователите на това учение. Щом егото успее да намери или определи такива абсолютни твърдения, ще се стреми да наложи в организацията такава култура, която да застави хората да повярват, че не трябва никога да подлагат на съмнение такива абсолютни твърдения. Ще ги въздигне до статуса непогрешими, което означава следното:
• Учението се появява и поддържа на сто процента от най-висшата власт – често от Бог или най-висшия представител на Бог (обърнете внимание, че за всички истински представители на Бога, оценяването е безсмислено – Христос не е по-висш, нито по-нисш от Буда, за разлика от човешките представи).
• От този момент може да има само една истина, или както вярва егото – всички останали учения са лъжливи.
• Ако следвате лъжливо учение, ще стигнете до ада, но ако следвате единствено истинското учение – спасението ви е гарантирано.
• Учението е най-доброто или висшето, от всички други учения, а това означава, че последователите му са най-добрите, в сравнение с всички останали.
• Понеже учението е абсолютно, то никога не трябва да се развива или променя. Фактически, нищо не трябва да се променя, за да бъде чисто и да се следва винаги.
• Понеже учението е абсолютно, по никакъв начин не може да съществува по-добро учение. Затова трябва да престанете да се стремите към по-доброто, да престанете да търсите истината. От сега нататък търсенето е безсмислено, защото всичко, което е нужно, вече е намерено.
• Доколкото разполагате с това съвършено учение, отпада всяка необходимост от пряко познание Духа на Истината, фактически, такова познание или е невъзможно и ненужно, или е работа на лидерите, които ще посочат, в какво да вярвате, защото опитът им е непогрешим. В най-ортодоксалните религии прякото познание Духът на истината или не се одобрява, или се забранява. Затова еврейските лидери бяха толкова възмутени, когато проповядвах, че Царството Божие е във вас, като от това се подразбира, че няма нужда от външно духовенство, което да ви казва, какво е истина. Но вие можете да установите контакт с извора на истината вътре в себе си.
• Доколкото учението има абсолютната власт, кои сте вие, които можете да допуснете, че е възможно да задавате въпроси или да търсите по-дълбоко разбиране от това, което ви дават лидерите?
• Ако зададете въпрос, на който лидерите не могат да отговорят, значи с въпроса нещо не е наред. Ако не сте удовлетворени от официалните отговори, значи вие не сте наред. Ако се съмнявате в лидерите си или в официалната доктрина, значи се съмнявате в Бога и се отправяте към ада.
Крайният резултат е следния: можете да забравите за търсенето на истината и просто да следвате външните доктрини и правила, които твърдят, че могат да ви отведат до обетованата земя. След като вече сте намерили съвършеното духовно учение, не трябва да мислите повече; не трябва да използвате повече интуитивните си способности, които са ви подбудили първоначално да търсите духовно учение. Просто ги оставяте зад вратата и забравете за тях.
Виждате, че фактически всяка религия или духовно движение на Земята се намира под влиянието на това мислене в някаква степен. Някои са станали дотолкова ограничени, че са загубили всяка частица от Живата Истина и така са станали напълно безполезни, а последователите им продължават да вярват, че са единствените, които ще стигнат до Небесата.
   Защо Възнесените Владици създават нови организации
Духът на Истината не може да бъде ограничен в думите. Щом духовното учение се облече в думи, повече не е Жива Истина. Вече може да бъде използвано от дуалистичното мислене на антихриста, за да превърне това учение в затворена система. Това е неизбежно следствие, защото повечето хора на тази планета все още са в капана и са напълно заслепени от дуалното съзнание. Учението не може по НИКАКЪВ начин да бъде гарантирано, а в действителност е гарантирано, че всяко духовно учение е подложено на его-влиянието, и че някои хора ще го превърнат в застинала система.
Трябва да бъдете внимателни, защото такива хора ще се стремят да ви въвлекат в тяхната система, защото егото смята, че ако всички на Земята се съгласят с него, тогава няма начин да не е правилно. Както се казва, да страдаш с компания и егото прави точно това. Егото е убедено, че ако всички вярват, че Земята е плоска, тогава тя действително ще бъде плоска.
През хилядолетията, ние Възнесените Владици, сме дали на човечеството множество действени духовни учения. При всеки случай е било само въпрос на време, преди Живото Слово да се превърне в мъртво слово от човешкото его и тънката змийска логика. Има ли начин да се избегне този сценарий? Да, но САМО до тогава, докато учението е отворено за прогресивно допълване, т.е. докато има пряка връзка с Възнесените Владици, благодарение на която се освобождава Живото Слово.
В същия момент егото ще опита да изкриви учението, докато още се дава. Но когато пряката връзка е прекъсната, могат да изминат само няколко години, докато истинско учение се превърне в застинала система, която обещава спасение, без да има пряка връзка с източника на спасението.
Повечето съвременни християнски църкви игнорират факта, че не съм създавал застинала система, а съм опитвал да създам традиция при предаването на Живото Слово. Не съм изпращал своите ученици да проповядват непроменяема доктрина. Изпратил съм ги с пълномощията на Светия Дух, благодарение на което са можели да проповядват Живото Слово. В продължение на хилядолетия други организации са имали традицията на Живото Слово. И макар такава връзка да може да бъде изкривена от егото, все пак това е основното средство, което дава възможност да се предотврати превръщането на духовното учение в застинала система.
С израстване съзнанието на човечеството, ние, Възнесените Владици, сме се опитвали да установим по-пряка връзка, като обучаваме посланици, чрез които можем да говорим директно. Но и досега всяка организация, която сме подкрепяли, е следвала един и същ образец. Членовете и лидерите, а често и посланика (-ците), са излишно съсредоточени върху външното учение и външната организация.
Общото в сценария е, че организацията е прекалено съсредоточена на посланика. И както винаги – проблемът е в дуалността на егото. Много хора са толкова хванати в капана на духовната слепота, че не признават никакъв посланик, ако той или тя не притежават някаква свръхестествена власт. Но ако дадем такава власт за потвърждаване пълномощията на посланика и нашата подкрепа, веднага егото го довежда до крайност и създава култура, която заявява, че това е единствената подкрепена организация, а този посланик е единствения истински посланик.
Друг общоизвестен сценарий е, че организацията е прекалено съсредоточена върху определена форма на посланията, дадени от нейния посланик. Така, Живото Слово може да бъде предавано само чрез този посланик. Тогава организацията превръща Живото Слово в мъртва доктрина и я провъзгласява за превъзхождаща всяко друго учение. Вече става жертва на дуалистичната игра на определения – най-истинското в сравнение с всички други учения. Като позволява на членовете на организацията да чувстват своето превъзходство и да са уверени, че ще бъдат спасени; не прави нищо за проявата на личното Христово битие. В христовия разум няма никакви оценъчни разсъждения и сравнения. Затова, Христовият път е използването на учението само за постигане Духа на Истината.
В резултат на такива его-игри, организацията губи своята гъвкавост. Ако посланикът не изпълнява повече своите задължения или е загубил гъвкавост – членовете и особено лидерите, стават жертва на змийското изкушение, а именно, потока от Живо Слово секва. Организацията така или иначе е била последната, която е предавала Живото Слово и ние, Възнесените Владици, преставаме да говорим с човечеството за неопределено време.
Тези лидери ще заклеймяват всички нови посланици като лъжливи по подразбиране, като подтикват членовете на организацията да ги отхвърлят, без да ги огледат внимателно. Ще цитират всички опасности от следването на лъжливи посланици, като често използват цитати от старите послания. Тези, които повярват на тези твърдения, стават жертва на его-изкушението да не проявят собственото си различаване. Разбира се, винаги ще има лъжливи посланици, но само ако следите новите, ще можете да развиете различаването си, като по този начин ще можете да различавате истината от лъжата, като се основавате на вътрешното Христово видение, а не на външни критерии, определени от егото ви или от егото на тези, които сте превърнали във ваши гуру.
   Единствения изход
Има ли начин да се избегне този капан? Да, но само с организация, която да отговаря на две условия:
• Алфа-изискването е, организацията да се посвети на подържането чист канал за връзка с Възнесените Владици, за да е възможно даването на Живо Слово.
• Омега-изискването е, членовете и лидерите трябва да имат дълбоко разбиране за егото и какво е неговото влияние върху организациите. Затова трябва да са изпълнени с решимост да възпрепятстват его-игрите и да не допускат организацията да загуби своята гъвкавост и да стане жертва на тенденцията разделяй и владей.
Ако такава организация успее да привлече духовно търсещи привързани безкомпромисно към собственото си духовно израстване, готови да устоят на своите его и да извадят гредите от собствените си очи, като подържат непрекъснат потока на Живото Слово, тогава ще имаме потенциалната възможност да установим традиция, която да остане отворена. Такава отворена връзка е била установявана по-рано чрез много посланици, но е оставала отворена за кратко време, преди его-игрите да поемат контрола.
Ние, Възнесените Владици, смятаме, че е дошло времето да издигнем този процес на по-високо ниво и затова даваме по-високи и прями учения за егото и подводните камъни в организациите. Все още не е ясно как ще реагират духовно търсещите през този век. Дали ще използват учението, дадено чрез сегашните ни посланици за да постигнат пряко познание в сърцата си чрез Духа на Истината?
Ще пожелаят ли, всеки по свой собствен начин, да стане отворена врата за предаване на Живото Слово? Или ще се съсредоточат върху външното учение или външните послания, като по такъв начин превърнат съобщенията ни в затворена система, която да се присъедини към купа отпадъци на мъртвите духовни организации? Отворена или затворена врата да бъдеш – в това е наистина вечния въпрос.
Разбирате ли същността? Единственият изход е личното Христово различаване. Егото е създало мечтата за автоматично или гарантирано спасение. Затова е важно осъзнаването, че няма способи за създаването на духовна организация, която автоматично и гарантирано да е освободена от егото и неговите игри. ЕДИНСТВЕНИЯТ начин да се борите с егото е постоянната бдителност и постоянното постигане Духа на Истината. Но това може да стане само като личен, вътрешен опит, макар и да може да бъде споделян, за да може да се подкрепяте един друг, но без да го превръщате в правило.
Никога не се привързвайте към определено изразяване на истината. Използвайте го като средство за постигането на прякото, вътрешно познание Духа на Истината.
Духът на Истината е Реката на Живота и най-важното й свойство е, че е в постоянно движение. Ако използвате фотография на реката, спирате потока и затова нямате вече истинска представа за реката. Не се задоволявайте никога със застинала форма – винаги се стремете да достигнете до самата река.
   8. Как егото се стреми да отвлече вниманието ви от вътрешния път
С тази беседа искам да се върна малко назад и да обхвана изцяло картината, като по този начин дам по-ясно определение, как егото успява да отвлече вниманието на хората от истинския път на спасението, а именно, вътрешния път на постоянното усъвършенстване. Както обяснявах в предишните беседи, вие сте създадени като духовни същества и никога не е било предопределено да губите истинския си произход и идентичност. Като използвате свободната си воля за да експериментирате с дуалността, Съзнателния ви Аз е започнал постепенно са се вижда отделен от своя извор, т.е. от своето собствено висше Битие и Бога. Това прието разделение е създало егото ви и от тогава опитва да изгради непроницаема стена между Съзнателния ви Аз и истинската ви самоличност като съ-творци с Бога.
Процеса на разделение е увлякъл повечето съ-творци в самоусилваща се низходяща спирала или по-точно, спирала, усилвана от егото и силите на антихриста, която все повече и повече предизвиква усещането за отчуждение от Бога. Това довело до изграждането на усещане за идентичност основана на материалните неща от този свят, включително тялото и егото. Теоретически не съществува предел, колко далеч може да ви отведе тази низходяща спирала в усещането на абсолютната убеденост, че сте отделени от Бога или дори, че Бог не съществува. Все пак има сила вградена във вашето същество, която противодейства на низходящото притегляне, а именно, стремежа ви към нещо повече, от това, което може да предложи материалния свят.
Колкото повече затъвате в отъждествяването си с материалния свят, толкова повече ограничавате чувството си за идентичност. Може да се каже, изграждате си затвор, който постепенно става все по-тесен, докато престанете да се движите. Колкото по-малък става менталния ви затвор, толкова е по-вероятно да видите празнотата на този свят и да решите да започнете да търсите нещо повече. И макар да няма никаква гаранция, че това ще се случи, повечето съ-творци неизбежно достигнат до по-малко ограничено чувство за идентичност.
Предпочитанията на егото са, никога да не настъпи този момент, но щом настъпи, егото не бърза да се предаде. То ще се съпротивлява на всяка ваша стъпка в посока нагоре, която опитате да предприемете и главното му оръжие е насочено да отвлече вниманието ви от вътрешния път. Егото се опитва да създаде лъжлив път, който да ви застави да повярвате, че можете да се спасите, без да му се противопоставяте и да позволите егото да умре.
Не всички съ-творци достигат до едно и също низко ниво, преди да се обърнат посоката. Но най-ниското ниво, до което можете да достигнете на тази планета, е на нивото на пещерния човек или на другите примитивни култури, които са нямали никаква истинска духовност (но това не се отнася за всички туземни култури). Основно са живели като животни, с по-малко козина и по-голям мозък. Вниманието им е било напълно съсредоточено върху физическото оцеляване и затова били заети с безкрайна борба с други представители от собствения им вид, с животните и дори с Майката Природа.
Факта, че повечето хора не живеят така, е показателен, че човечеството е прогресирало до по-високо ниво на съзнание, до по-високо чувство за идентичност. Това доказва, че повечето хора са поели нагоре. Но повечето хора не са го осъзнали и следователно не разбират процеса и затова са лесно податливи на его-манипулациите и на княза на този свят.
    Отвличащата тактика на егото
Докато сте в низходящата спирала, егото ви успява лесно да подтиска или да ви накара да игнорирате стремежа си към нещо повече. Но при повечето хора не може да го прави вечно и в края на краищата, те достигат до решаващия момент. Важно е да се разбере, че дори егото да препятства поемането нагоре, борбата за по-разширено чувство на идентичност не обезателно е свързана със страдания.
Възможно е, да ви се ст