4 септември

4 септември

Published 11.09.2023 | By Йосиф

Архангел Гавраил (ежедневни послания) – 4 септември 2023 г.
чрез Шели Янг

Метафизичен понеделник! Днес ще обсъдим темата, как да преминем през загубата на любим човек, докато сме по духовния си път.

Намирам за го иронично, че в Метафизичния понеделник преди две седмици писах за скръбта, а седмица по-късно се озовах в ситуация, в която преминавам през загубата на един от най-близките ми приятели. Тъй като първоначалният пост не беше за загубата на любим човек, реших, че сега е подходящ момент да адресирам темата.

Едно от нещата, които научих по време на еволюционното си пътуване, е да развия умението да почитам, както духовното, така и човешкото си аз, тъй като и двете са еднакво важни за престоя ни на планетата. Това може да се превърне в доста балансиращ акт, но и такъв, който е все по-нужен, напредвайки в процеса ни на въплъщение. Това еволюира отвъд старата идея, че его-частта от Аз-а трябва да бъде напълно изкоренена, към разбирането, че всички части от нас трябва да бъдат обичани и почитани като имащи нужна и важна роля през този етап от еволюцията ни.

Когато баща ми почина през 2011-та година, тъй като знаех с цялото си сърце, че душата продължава и ще мога да продължа връзката си с него, дори в различна форма, се опитах да заобиколя човешката си мъка, която беше много реална и сурова. Как бих могла да тъжа, когато вече го бях почувствала след смъртта му и той беше толкова свободен и радостен от това, че се е освободил от човешко тяло, което вече бе спряло да работи? Чрез мъката си не бих ли била в противоречие с духовните си убеждения и знания?

Продължих да се боря по начин, който можеше да ме направи достойна да оглавя класацията „Духовно заобикаляне“, тъй като продължих да се виждам с клиенти, разчистих и продадох къщата му и се грижех и за дъщеря ми, която скърбеше от загубата си, и всичко това правих като самотна майка.

Не се опитвам да кажа, че не плаках и не скърбях. Правих го. Големият проблем беше, че смятах чувствата си за грешни, тъй като „знаех по-добре кое е правилно“ и отричах истинските си човешки емоции, които трябваше да бъдат изпитани, отработени и почетени с любов от мен и за мен. Гавраил предложи по неговия нежен и грижовен начин, че трябва да почета и човешката си опитност, и тогава най-накрая си позволих да пропусна мъката през себе си и да си осигуря пространството, от което се нуждаех, за да отработя всичко.

Гавраил също така ми обясни, че имаме енергийни нишки прикрепени към онези в живота ни, които играят основни роли за нас. Тези са различни от нишките, които се опитваме да прережем след раздели и други подобни. Това са постоянни нишки, които са незаличими, и които траят през цялата ни инкарнация. Когато любим човек си отиде, тази нишка се разсейва, което причинява дълбока енергийна промяна. Буквално трябва да се научим, как да живеем без енергията на този човек да бъде свързана с нашата. Именно това прави процесът на скърбене. Сълзите, които роним, ни помагат с тази енергийна промяна и достигаме до място на покой много по-бързо, отколкото, ако отричаме емоциите си.

А сега към 2023-та година. Получих обаждане, че един от най-скъпите ми приятели, който беше константа в моя живот и в този на дъщеря ми в продължение на почти 30 години, е починал внезапно. Той бе прекрасна душа, която винаги помагаше, винаги беше на разположение за нас, имаше най-стабилизиращата и заземена енергия и притежаваше невероятно чувство за хумор. Той, също така, даваше най-добрите прегръдки. Фактът, че никога няма да получа още една от тези прегръдки, или да чуя гласа му, или да го видя отново във физическото, раздира сърцето ми.

През изминалата година почина и възлюбената съпруга на Пат. Толкова съм щастлива да зная, че те отново са заедно, след кратко раздяла. Вълнувам се, че Пат е имал това, което Нийл Доналд Уолш нарича Ден на Продължение, и че той е изпълнил успешно всички неща, за които е дошъл. Това са нещата, които зная, и които чувствам. Но също така съм и много много тъжна и се уча, как да отработя тази загуба и как да живея с нея. Този път си взех малко почивка, за да се погрижа за себе си.

Позволявам на сълзите да текат, когато е необходимо, а също така позволявам и на щастието да ме изпълва, когато се замисля, че той и жена му са заедно. Радвам се на тяхното събиране и скърбя за раздялата ми с него. И познайте какво? Научих, че мога да правя всичко това и да почитам всички аспекти на загубата, без да отричам който и да било от тях. Това израстване ли е? Надявам се.

И така, ако минавате през загуба, се надявам да си спомните, че любовта не умира. Надявам се да си спомните, че загубата е дълбока енергийна промяна, и да бъдете нежни и грижовни към себе си. Да си позволите да скърбите може да бъде разширение на вярванията ви, а не тяхно отрицание. Това е както духовен, така и човешки процес, а и двата са красив израз на любовта.
Превод: Янко Боев

http://trinityesoterics.com/category/daily-message/