Заблуждения по пътя към новото съзнание

Published 17.08.2018 | By Йосиф

Заблуждения по пътя към новото съзнание

Тази тема е толкова важна, че мнозина се интересуват от нея. И това, е естествено, защото в съзнанието ни е изкривено самото възприятие, и всички без изключение, анализираме и оценяваме на базата на далечни от истината представи. (Или умът ви вече е толкова спокоен и мълчалив, че не се занимава с анализи и обяснения?)
Съзнанието „оздравява“, когато следствие устремеността ни, чрез милостта на Бога се изравнява и с квантов скок преминава на по-високи вибрации. Устремеността ни се състои в честното признаване и премахване на заблужденията, които пречат на единението с Източника. Те са безкрайно много, а тук са изброени само някои.

Илюзиите при преследване на щастието
Искаме да сме щастливи, но всеки има различно разбиране за щастие. А като благополучие, обикновено, разбират получаване на блага, преди всичко от социума. И това е удовлетворение на материалните си потребности. Нещо като уютен апартамент или 2-3 етажен дом с басейн, липса на дългове или огромна сметка в банката, интересна работа или ръководство на огромна компания, радващо семейство или възбуждащи донжуански похождения, пътуване по страната или дълга обиколка по света. Желание да реализираме целите си е естествено, то ни изпълва с енергия за осъществяването му и стимулира прогреса в социума. Главното е, да не се превърне в разрушаваща страст и поглъщащ въртоп.

И представете си, че благосъстоянието е завоювано и върховете са постигнати. Към какво ще се стремите вече? Защо реализираните мечти не дават спокойствие, а страх да не се загуби натрупаното? А честното служене на златния телец води до умора, разочарование и загуба на интерес към живота? Защото, разбирането за щастие като реализиране на най-дръзките материални желания е заблуда. Но в съзнанието ни няма друг образец за щастие. А погрешната идея – без значение, дали е реализирана или не – рано или късно, води в задънена улица. В действителност, всички искат подсъзнателно покой и любов, без да се досещат, че носят Източника в себе си.

Но точно тази безизходна ситуация предизвиква преоценка на ценностите, кой съм аз, и защо съществувам. И ако търсенето на отговори води към духовния път, започва нов жизнен етап, в който, както всичко вътрешно, няма върхове – това е реализация на безграничните Божествени потенциали, които се осъществяват при издигане на съзнанието от едно ниво на друго.

Ако, все още, не сте се убедили от собствения си опит, че носим в себе си покоя, щастието и блаженството, приемете го в съзнанието си.

Ако „аз“ не съм аз, кой съм тогава?
Езотериката разкрива на човека съществуването на причинния свят – финото ниво и интереса го потапя в книги, статии, в изучаване на разни направления и школи, бяга по курсове и семинари. И става преоценка на ценностите, променя се мирогледа, появяват се нови убеждения, а това, естествено, се отразява върху живота. Но съвсем не означава, че става по-хармоничен: изплуват подтиснати проблеми, често се променят отношенията с близките и не в хубава посока, възниква илюзията, че ни възприемат като „нови“. А в действителност, духът лекува незабележимо разрастващата се гордост (за разлика от вас, вече съм духовен човек!) и разклаща заблудите: грамотност, натрупана информация и намерен маяк за своя път, разширяване на менталното тяло, но няма повишаване на вибрациите в съзнанието.

Но този етап е важен с това, че търсещия разбира, че отъждествяването му с тялото, ума, чувствата, личността и историята ѝ са заблуждение, че той е съзнание, което, засега, е отделено от Божествения си Източник. Затова, цялата му „истина“ е изкривена и ограничена, възприема реалността чрез мислите и представите на концентрирания в себе си лъжлив образ на „аза“ и с менталните си разсъждения се отделя от живия свят. А търсенето на въжделеното щастие и радост, любов и покой, го отделя от Източника, който се спотайва в дълбините му. И всичко случващо се е по негова воля и свръхразумна сила. А за да я опознаеш, трябва да се потопиш в себе си.

Заблуждения за собственото достойнство
Често възпяваното чувство за собствено достойнство също спотайва капан. Самоуважението не е базирано на осъзнаването Кой Съм Аз, а на висока самооценка/на ума. Личността се цени за за силата, способностите, уменията, заслугите, успехите, позитивните качества и приписва тези достойнства и резултати от действията на себе си. Това усилва лъжливия образ на илюзорния „аз“, който, в действителност, не може нищо да даде и създаде.

Изхождайки от аз-концепцията за личността, собственото достойнство е насочено навън и се проявява при общуване. И ако не се контролира, незабележимо преминава в превъзходство над другите, а усещането за своята сила и независимост, прераства в автономност и отделеност. И това хитро отклонява осъзнаването, че всички сме равни, взаимосвързани и взаимодопълващи се частици на Великото Цяло и възпират от предаването си на единствената сила и истинския извършител.

Шри Ауробиндо, великият изследовател на съзнанието и Учител на човечеството, писа: „Такова състояние като собственото достойнство и самоуважение, по-точно, към своето его, е реакция на виталната природа. Трябва да се отхвърля. Трябва да се стремим само към покой, светлина, сила – към появление на новото съзнание. Заедно с него идва истинското знание, истинското разбиране, истинската сила, истинските чувства. Те създават хармония там, където преди са били метеж и борба и водят към единство с Божественото съзнание и воля“ („Писма за йогата“).

Чувството за собственото достойнство е една от многото наши субличности. Ако ги изчистим от съзнанието си, т.е. избавим го от концепциите на „аза“ – лъжливите представи за себе си, се разкрива саморазвиващ се, самодостатъчен, осъзнаващ се истински Аз – „Покой, Светлина и Сила“.

Какво може да се крие зад благодеянието
Когато търсещите узнаят, че получаването на блага трябва да се балансира с даване, мнозина се стараят да раздават внимание, грижа, нежност, започват да се занимават с благотворителност, понякога щедра. Ако такива жестове произлизат от душата, носят радост – благодат. Но ако не различавате източника на благата си, много лесно може да попаднете в капан, поставен от егото. Какъв? Само осъзнатата и абсолютна искреност я забелязват.

Притча:
Срещнал известен мъдрец, богат търговец казал с гордост:

– Построих храм, болница за бедните, приют за бездомните, ежедневно храня гладните. Какви награди мога да очаквам от Бога за тези постъпки?

– Моли се, да не попаднеш в ада, – отговорил стареца.

– За какво? – възкликнал в недоумение богаташа.

– За корист и невежество.

Докато човека живее в пространството на личността, под властта на егото, при извършването на благородно деяние, е необходимо да се изясни, дали не е мотивирано от самодоволство: поради тайната надежда, че ще се опростят греховете или за някаква награда, или за слава като високо духовен и добър човек, заслужаващ уважение и любов.

Самодоволството може да се маскира коварно и да поддържа илюзията със своето великодушие, доброта и благородство. И се получава още едно заблуждение – разделение, защото получаване и даване са единен процес.

Същността на дуалностите
Някога замисляли ли сте се, защо нашата Земя, замислена като рай, а е създадена като дуална планета? Прието е да се смятат за илюзии, продукт на ума, тъй като в Абсолюта не съществуват. А във физическия свят?

Заблудата е в това, че ги възприемаме като антагонизми. От тук произлиза борбата между живота и смъртта, доброто и злото, тъмнината и светлината, мъжкото и женското. В най-добрия случай признаваме, че единия ипостас се проявява на фона на другия, но все едно, ги разделяме (ума функционира точно така), и оценяваме проявлението им от позицията „правилно – неправилно, добро – лошо, харесва ни – не ни харесва“. И колкото е по твърда оценката, толкова сме по-категорични и толкова сме по-далеч от истината. Изцяло субективни изводи, основани на крайности, отразяват не реалността, а убежденията и възгледите на автора.

А сега си представете, какво би станало с тези, които са затънали в зло и невежество, ако не беше тлеещата в душата им искрица доброта, способна да издигне от дъното на пропастта, а след това да се превърне в пламък, устремен към висотите на духа. А ако противоположните качества на мъжкото и женското начало, съществуващи във всяка система, са били обособени, как би се получила хармонизация и неограничено израстване? А нима не е тъмнината, притаила се или съществуваща потенциално в светлината (за изключение на Абсолюта), не активизира усилването ѝ? А преобразуването на минус в плюс не разкрива във всичко дремещи възможности.

Същността на дуалността е в нерушимото единство и допълване един друг с противоположни качества, благодарение на което, съюза става пълен и съвършен. А смисълът на взаимопроникването (спомнете си китайските рибки), е да създават лек хаос като енергия, осигуряваща творческо развитие на всики ипостас и на цялото.

Ако всякакви отношения са основани на дуалността, хората не губят интерес един към друг и ценят съюза си – семейството е единно, работния колектив е творчески, държавата е процъфтяваща.

Изхождайки от това, преразгледайте отношенията си с партньорите си във всички жизнени сфери.

В нашият свят, само безкористната любов няма дуална противоположност. Тя не разделя нищо, не избира никого, не очаква нищо в замяна. Връща дара на дарителя, правейки даването и получаването единен процес. Стимулира добротата, нежността, вниманието, грижата, милосърдието, състраданието, уважението, красотата, творчеството. Съдържа в себе си най-добрите качества и най-висшите чувства. Лежи в основата на Творението. Тя е Бога.

Но ако преживяваме изумителни полети в състояние на блаженство, не бива да се заблуждавате, че това е търсеното. Така духа само подсказва, че сме на прав път и ни зове там, където е пробуждането ни – откриването на истинския себе си. А това не е еуфория и чувство за омайно щастие. Това е безмълвие, покой и тиха радост от това, че Аз Съм.

Заблуди за битие всякакво
Излъчвайки през нас като ежесекундно променящ се живот, духа го прави на творчество: бъдейки никой е лесно прякото свързване със същността на всяко творение, а в свободата да си всеки, дава необходимото във всеки един момент.

Затова, освобождавайки се от илюзията, какъв трябва да бъде, и как да се проявява, човека става спонтанен и пределно разнообразен. И макар мнозина да се заблуждават, че битието като всеки е безнравствена всепозволеност, в действителност, така духа изразява себе си в този миг.

Да си всеки, означава осъзнатост във всеки момент от живота си. Битието в този момент. В него изчезва „аза“ и вече няма кой да е отговорен или безотговорен. А гласът на духа, който обикновено наричаме съвест, не позволява да тръгнеш против Бога в себе си и в другите. И може да се усети, как Атман насочва и инициира енергията, за да останете себе си и не се опивате от собствената си сила, отстъпвайки без усещане на слабост. Да бъдеш напълно открит и преднамерено да се затваряш. Безкомпромисно да отказваш и безкористно да помагаш. Някъде уверено да настояваш, някъде кротко да молиш. Прощаваш или се разделяш завинаги. Учиш другите и се учиш. С радост даваш и с благодарност приемаш.

Това са крайности, но тъй като няма отъждествяване с тях, а дълбока осъзнатост, духът, чрез богатството на дуалностите, пробужда в нас потенциали, спящи качества и помага в проявяването на своята многостранност. Как?

Ако не подтискате проблема, не се чувствате в трудни ситуации нещастна жертва, не се поддавате на заблуждението, че отработвате тежка карма, а се потопите в ситуацията си, изследвате я безпристрастно и я осмисляте честно, това става мълчаливо (може и словесно) с обръщение към своя Атман. И той ви разкрива нови възможности или променя създадените от него обстоятелства или дава сили за преодоляването им. А тъй като, дремещите позитивни черти се крият в своите отрицателни противоположности, следва отново изследване на нежелателното качество, премахване на етикета-название и съзнанието го възприема като енергийно сгъстяване, което лесно се разтваря със всяка техника. След това се активизира полярността и се преиграва мислено няколко пъти новия шаблон на поведение. И накрая – най-главното: потопявате се в дълбините си и молите духа да закрепи в съзнанието ви резултата.

Така неувереният става решителен, слабия – силен, страхливеца – смел.

Духът помага на всеки, който се обърне към него.

Есфир Гербер, 22 юли 2018г.
Превод: Йосиф Йоргов

http://nashaplaneta.su/news/zabluzhdenija_na_puti_k_novomu_soznaniju/2018-08-14-46748

Заблуждения по пътя към новото съзнание

Заблуждения по пътя към новото съзнание

Заблуждения по пътя към новото съзнание

Ако, все още, не сте се убедили от собствения си опит, че носим в себе си покоя, щастието и блаженството, приемете го в съзнанието си.

Притча: Срещнал известен мъдрец, богат търговец казал с гордост:

– Построих храм, болница за бедните, приют за бездомните, ежедневно храня гладните. Какви награди мога да очаквам от Бога за тези постъпки?

– Моли се, да не попаднеш в ада, – отговорил стареца.

– За какво? – възкликнал в недоумение богаташа.

– За корист и невежество.

Изхождайки от това, преразгледайте отношенията си с партньорите си във всички жизнени сфери.

Така неувереният става решителен, слабия – силен, страхливеца – смел.

Духът помага на всеки, който се обърне към него.

Есфир Гербер, 22 юли 2018г. Превод: Йосиф Йоргов

http://nashaplaneta.su/news/zabluzhdenija_na_puti_k_novomu_soznaniju/2018-08-14-46748

Притча:
Срещнал известен мъдрец, богат търговец казал с гордост:

Есфир Гербер, 22 юли 2018г.
Превод: Йосиф Йоргов