Брояч от 3.2006г.
5537627
Users Today : 151
This Month : 5748
This Year : 61464
Views Today : 958
Who's Online : 4
free counters
Фазы Луны на RedDay.ru (Варна)

Заблуждения по пътя към новото съзнание

Заблуждения по пътя към новото съзнание

Заблуждения по пътя към новото съзнание

Тази тема е толкова важна, че мнозина се интересуват от нея. И това, е естествено, защото в съзнанието ни е изкривено самото възприятие, и всички без изключение, анализираме и оценяваме на базата на далечни от истината представи. (Или умът ви вече е толкова спокоен и мълчалив, че не се занимава с анализи и обяснения?)
Съзнанието „оздравява“, когато следствие устремеността ни, чрез милостта на Бога се изравнява и с квантов скок преминава на по-високи вибрации. Устремеността ни се състои в честното признаване и премахване на заблужденията, които пречат на единението с Източника. Те са безкрайно много, а тук са изброени само някои.
Илюзиите при преследване на щастието
Искаме да сме щастливи, но всеки има различно разбиране за щастие. А като благополучие, обикновено, разбират получаване на блага, преди всичко от социума. И това е удовлетворение на материалните си потребности. Нещо като уютен апартамент или 2-3 етажен дом с басейн, липса на дългове или огромна сметка в банката, интересна работа или ръководство на огромна компания, радващо семейство или възбуждащи донжуански похождения, пътуване по страната или дълга обиколка по света. Желание да реализираме целите си е естествено, то ни изпълва с енергия за осъществяването му и стимулира прогреса в социума. Главното е, да не се превърне в разрушаваща страст и поглъщащ въртоп.
И представете си, че благосъстоянието е завоювано и върховете са постигнати. Към какво ще се стремите вече? Защо реализираните мечти не дават спокойствие, а страх да не се загуби натрупаното? А честното служене на златния телец води до умора, разочарование и загуба на интерес към живота? Защото, разбирането за щастие като реализиране на най-дръзките материални желания е заблуда. Но в съзнанието ни няма друг образец за щастие. А погрешната идея – без значение, дали е реализирана или не – рано или късно, води в задънена улица. В действителност, всички искат подсъзнателно покой и любов, без да се досещат, че носят Източника в себе си.
Но точно тази безизходна ситуация предизвиква преоценка на ценностите, кой съм аз, и защо съществувам. И ако търсенето на отговори води към духовния път, започва нов жизнен етап, в който, както всичко вътрешно, няма върхове – това е реализация на безграничните Божествени потенциали, които се осъществяват при издигане на съзнанието от едно ниво на друго.
Ако, все още, не сте се убедили от собствения си опит, че носим в себе си покоя, щастието и блаженството, приемете го в съзнанието си.
Ако „аз“ не съм аз, кой съм тогава?
Езотериката разкрива на човека съществуването на причинния свят – финото ниво и интереса го потапя в книги, статии, в изучаване на разни направления и школи, бяга по курсове и семинари. И става преоценка на ценностите, променя се мирогледа, появяват се нови убеждения, а това, естествено, се отразява върху живота. Но съвсем не означава, че става по-хармоничен: изплуват подтиснати проблеми, често се променят отношенията с близките и не в хубава посока, възниква илюзията, че ни възприемат като „нови“. А в действителност, духът лекува незабележимо разрастващата се гордост (за разлика от вас, вече съм духовен човек!) и разклаща заблудите: грамотност, натрупана информация и намерен маяк за своя път, разширяване на менталното тяло, но няма повишаване на вибрациите в съзнанието.
Но този етап е важен с това, че търсещия разбира, че отъждествяването му с тялото, ума, чувствата, личността и историята ѝ са заблуждение, че той е съзнание, което, засега, е отделено от Божествения си Източник. Затова, цялата му „истина“ е изкривена и ограничена, възприема реалността чрез мислите и представите на концентрирания в себе си лъжлив образ на „аза“ и с менталните си разсъждения се отделя от живия свят. А търсенето на въжделеното щастие и радост, любов и покой, го отделя от Източника, който се спотайва в дълбините му. И всичко случващо се е по негова воля и свръхразумна сила. А за да я опознаеш, трябва да се потопиш в себе си.
Заблуждения за собственото достойнство
Често възпяваното чувство за собствено достойнство също спотайва капан. Самоуважението не е базирано на осъзнаването Кой Съм Аз, а на висока самооценка/на ума. Личността се цени за за силата, способностите, уменията, заслугите, успехите, позитивните качества и приписва тези достойнства и резултати от действията на себе си. Това усилва лъжливия образ на илюзорния „аз“, който, в действителност, не може нищо да даде и създаде.
Изхождайки от аз-концепцията за личността, собственото достойнство е насочено навън и се проявява при общуване. И ако не се контролира, незабележимо преминава в превъзходство над другите, а усещането за своята сила и независимост, прераства в автономност и отделеност. И това хитро отклонява осъзнаването, че всички сме равни, взаимосвързани и взаимодопълващи се частици на Великото Цяло и възпират от предаването си на единствената сила и истинския извършител.
Шри Ауробиндо, великият изследовател на съзнанието и Учител на човечеството, писа: „Такова състояние като собственото достойнство и самоуважение, по-точно, към своето его, е реакция на виталната природа. Трябва да се отхвърля. Трябва да се стремим само към покой, светлина, сила – към появление на новото съзнание. Заедно с него идва истинското знание, истинското разбиране, истинската сила, истинските чувства. Те създават хармония там, където преди са били метеж и борба и водят към единство с Божественото съзнание и воля“ („Писма за йогата“).
Чувството за собственото достойнство е една от многото наши субличности. Ако ги изчистим от съзнанието си, т.е. избавим го от концепциите на „аза“ – лъжливите представи за себе си, се разкрива саморазвиващ се, самодостатъчен, осъзнаващ се истински Аз – „Покой, Светлина и Сила“.
Какво може да се крие зад благодеянието
Когато търсещите узнаят, че получаването на блага трябва да се балансира с даване, мнозина се стараят да раздават внимание, грижа, нежност, започват да се занимават с благотворителност, понякога щедра. Ако такива жестове произлизат от душата, носят радост – благодат. Но ако не различавате източника на благата си, много лесно може да попаднете в капан, поставен от егото. Какъв? Само осъзнатата и абсолютна искреност я забелязват.
Притча:
Срещнал известен мъдрец, богат търговец казал с гордост:
– Построих храм, болница за бедните, приют за бездомните, ежедневно храня гладните. Какви награди мога да очаквам от Бога за тези постъпки?
– Моли се, да не попаднеш в ада, – отговорил стареца.
– За какво? – възкликнал в недоумение богаташа.
– За корист и невежество.
Докато човека живее в пространството на личността, под властта на егото, при извършването на благородно деяние, е необходимо да се изясни, дали не е мотивирано от самодоволство: поради тайната надежда, че ще се опростят греховете или за някаква награда, или за слава като високо духовен и добър човек, заслужаващ уважение и любов.
Самодоволството може да се маскира коварно и да поддържа илюзията със своето великодушие, доброта и благородство. И се получава още едно заблуждение – разделение, защото получаване и даване са единен процес.
Същността на дуалностите
Някога замисляли ли сте се, защо нашата Земя, замислена като рай, а е създадена като дуална планета? Прието е да се смятат за илюзии, продукт на ума, тъй като в Абсолюта не съществуват. А във физическия свят?
Заблудата е в това, че ги възприемаме като антагонизми. От тук произлиза борбата между живота и смъртта, доброто и злото, тъмнината и светлината, мъжкото и женското. В най-добрия случай признаваме, че единия ипостас се проявява на фона на другия, но все едно, ги разделяме (ума функционира точно така), и оценяваме проявлението им от позицията „правилно – неправилно, добро – лошо, харесва ни – не ни харесва“. И колкото е по твърда оценката, толкова сме по-категорични и толкова сме по-далеч от истината. Изцяло субективни изводи, основани на крайности, отразяват не реалността, а убежденията и възгледите на автора.
А сега си представете, какво би станало с тези, които са затънали в зло и невежество, ако не беше тлеещата в душата им искрица доброта, способна да издигне от дъното на пропастта, а след това да се превърне в пламък, устремен към висотите на духа. А ако противоположните качества на мъжкото и женското начало, съществуващи във всяка система, са били обособени, как би се получила хармонизация и неограничено израстване? А нима не е тъмнината, притаила се или съществуваща потенциално в светлината (за изключение на Абсолюта), не активизира усилването ѝ? А преобразуването на минус в плюс не разкрива във всичко дремещи възможности.
Същността на дуалността е в нерушимото единство и допълване един друг с противоположни качества, благодарение на което, съюза става пълен и съвършен. А смисълът на взаимопроникването (спомнете си китайските рибки), е да създават лек хаос като енергия, осигуряваща творческо развитие на всики ипостас и на цялото.
Ако всякакви отношения са основани на дуалността, хората не губят интерес един към друг и ценят съюза си – семейството е единно, работния колектив е творчески, държавата е процъфтяваща.
Изхождайки от това, преразгледайте отношенията си с партньорите си във всички жизнени сфери.
В нашият свят, само безкористната любов няма дуална противоположност. Тя не разделя нищо, не избира никого, не очаква нищо в замяна. Връща дара на дарителя, правейки даването и получаването единен процес. Стимулира добротата, нежността, вниманието, грижата, милосърдието, състраданието, уважението, красотата, творчеството. Съдържа в себе си най-добрите качества и най-висшите чувства. Лежи в основата на Творението. Тя е Бога.
Но ако преживяваме изумителни полети в състояние на блаженство, не бива да се заблуждавате, че това е търсеното. Така духа само подсказва, че сме на прав път и ни зове там, където е пробуждането ни – откриването на истинския себе си. А това не е еуфория и чувство за омайно щастие. Това е безмълвие, покой и тиха радост от това, че Аз Съм.
Заблуди за битие всякакво
Излъчвайки през нас като ежесекундно променящ се живот, духа го прави на творчество: бъдейки никой е лесно прякото свързване със същността на всяко творение, а в свободата да си всеки, дава необходимото във всеки един момент.
Затова, освобождавайки се от илюзията, какъв трябва да бъде, и как да се проявява, човека става спонтанен и пределно разнообразен. И макар мнозина да се заблуждават, че битието като всеки е безнравствена всепозволеност, в действителност, така духа изразява себе си в този миг.
Да си всеки, означава осъзнатост във всеки момент от живота си. Битието в този момент. В него изчезва „аза“ и вече няма кой да е отговорен или безотговорен. А гласът на духа, който обикновено наричаме съвест, не позволява да тръгнеш против Бога в себе си и в другите. И може да се усети, как Атман насочва и инициира енергията, за да останете себе си и не се опивате от собствената си сила, отстъпвайки без усещане на слабост. Да бъдеш напълно открит и преднамерено да се затваряш. Безкомпромисно да отказваш и безкористно да помагаш. Някъде уверено да настояваш, някъде кротко да молиш. Прощаваш или се разделяш завинаги. Учиш другите и се учиш. С радост даваш и с благодарност приемаш.
Това са крайности, но тъй като няма отъждествяване с тях, а дълбока осъзнатост, духът, чрез богатството на дуалностите, пробужда в нас потенциали, спящи качества и помага в проявяването на своята многостранност. Как?
Ако не подтискате проблема, не се чувствате в трудни ситуации нещастна жертва, не се поддавате на заблуждението, че отработвате тежка карма, а се потопите в ситуацията си, изследвате я безпристрастно и я осмисляте честно, това става мълчаливо (може и словесно) с обръщение към своя Атман. И той ви разкрива нови възможности или променя създадените от него обстоятелства или дава сили за преодоляването им. А тъй като, дремещите позитивни черти се крият в своите отрицателни противоположности, следва отново изследване на нежелателното качество, премахване на етикета-название и съзнанието го възприема като енергийно сгъстяване, което лесно се разтваря със всяка техника. След това се активизира полярността и се преиграва мислено няколко пъти новия шаблон на поведение. И накрая – най-главното: потопявате се в дълбините си и молите духа да закрепи в съзнанието ви резултата.
Така неувереният става решителен, слабия – силен, страхливеца – смел.
Духът помага на всеки, който се обърне към него.
Есфир Гербер, 22 юли 2018г.
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/zabluzhdenija_na_puti_k_novomu_soznaniju/2018-08-14-46748
Последни коментари
За контакти