ЗА МОНАДИТЕ

За достигането на Възнесение (прекратяване въплъщението в материалния свят) условно могат да бъдат определени два пътя – ментален и емоционален. Първия е пътя на просвещението, на посвещенията, на натрупването на духовни знания, които водят до промяна в съзнанието. Вторият е пътя на отшелника, на вътрешно вглъбяване и изследване. Както вече посочих, това деление е условно, защото в чист вид се среща рядко. Но сега има енергийни условия хора, които не се интересуват от духовните проблеми, които не четат духовна литература, дори не се замислят има ли Бог или не, да достигнат до Възнесение благодарение на вътрешната си хармония. Но тази хармония не може да се постигне само в този живот, а е създавана в продължение на много въплъщения – кармата е изчиствана максимално, създадено е самочувствие, което избавя от зависимостта към масовото съзнание и правилата насаждани от социума. Така, макар и рядко, съществуват индивиди без вътрешни противоречия (противоречия между ума и висшите части), без угризения на съвестта (подсъзнателно спазват Божествените закони). Такива чисти индивиди повишават вибрациите си едновременно със Земята, без да се стремят съзнателно към това, просто понеже няма, какво да понижава вибрациите им, което в крайна сметка води до Възнесение заедно с планетата. Но повечето хора правят съзнателно духовното си Възнесение, т.е. следват първия път, за който е необходимо постепенното опознаване на действителността, за да се неутрализират съзнателно илюзиите на ума и да се премахне завесата създадена от тези илюзии. Затова ще опитам да ви представя моето моментно виждане за действителността, което може да ви помогне при преодоляване на завесата и постигане съзнателно общуване с висшите същества.
Както и преди съм посочвал, монадите са структурни единици в Цялото. Те са проектите на Върховния Абсолют – шаблони, по които се създава всичко в Битието. Като първоначален проект са съвършени – напълно хармонични и балансирани, като създателя си. Например, човечеството на Земята е произлязло от 500 монади, в които е имало заложени различни способности. Всички хора са произлезли от тези първи шаблони чрез смесване помежду им и чрез натрупването на различен опит, който ги прави да изглеждат уникални, все едно нямат нищо общо помежду си.
Почти синоним на монади е души – разликата е, че монадите са съвършени като проект, а душите са реалност, в която има натрупано известно несъвършенство. В този смисъл е по-реалистично да наричам структурните единици души – както навярно знаете, души имат и атомите, и клетките, докато се стигне до огромни образования – колективни души, космически души. При някого това може да предизвика известно противоречие, понеже по определение, душата е първата единица, която се осъзнава като отделна от Цялото, докато колективните души се осъзнават като единни с Цялото. Но какво да се прави, всеки влага свой смисъл в думите и това е правилно, защото действителността е много по-сложна отколкото можем да я опишем с думи, и ако държим думите да имат точен смисъл, означава още повече да ги отдалечим от реалността.

Тази организация на Вселената е следствие енергийните потоци, които снабдяват всяка една частица от мирозданието с необходимата енергия – енергията не се произвежда от никого, а само се преобразува от един в друг необходим вид. Например, човешките души се обединяват в най-различни колективни образования, всяко от които има ръководител (учител), който обединява и насочва колективните усилия, като същевременно, през него преминава цялата енергия, която е нужна на всички останали индивиди в групата (колективната душа). А всеки един човек е свързан чрез енергиен шнур (сребърна нишка) с останалата, невъплътена част от душата си, която получава енергия от колективната душа, в състава на която е.
Тази енергийна организация, която важи за цялото мироздание, е опорочена в известен смисъл при хората, тъй като те ограничават енергийните си постъпления чрез страховете и егото, които са рожби на ума, чрез които се изолира от Цялото. Затова повечето хора не могат да попълнят всичките си енергийни нужди, което води до всички заболявания и дисхармония в човешките отношения.
Енергийната схема създава йерархия (в таблицата е посочена само земната йерархия) или нещо като нотна стълбица, като всеки тон се захранва от предходния по-висок, чрез понижаване на вибрациите. Т.е. ръководителя (учителя) на колективната душа изпълнява ролята на понижаващ трансформатор, тъй като е свързващо звено между по-голямата колективна душа, която има по-високи вибрации и съставните души на собственото образование (енергийно тяло), които са с един тон по-ниски вибрации. Съответно, тези части от душите, които имат въплътени свои аспекти, например, на Земята, понижават собствените си вибрации, за да могат да ги използват трите нисши тела на всеки един човек, т.е. отначало душата захранва менталното тяло, менталното тяло намалява честотите и ги предава на астралното тяло, а то намалявайки отново вибрациите, захранва материалното тяло. Всички тези преобразования са безкрайно необходими, защото около нас има огромно количество Божествена енергия, но ние не можем да я използваме, поради прекалено високите вибрации, които не можем да усвояваме дирекно. Затова са необходими толкова много т.н. Работници на Светлината, защото без тях не може да се възнесе планетата – затова е токова важно да сме заземени (свързани енергийно със земното ядро) и понижавайки високите вибрации на душите ни, да ги предаваме на Земята и земните стихии, за да може да изчистят всички дисхармонични натрупвания, без премахването на които, е невъзможно възнесението. Затова е нужен определен минимум събудени духовно хора, защото е необходима минимална енергия, за да стартират процесите на очистване. За наша обща радост, необходимия минимум е набран отдавна, сега пробудените хора са много повече и с всеки изминал ден се увеличават още повече – и възнесението е под пълна пара. Затова е толкова важно да се избавим от илюзиите и страховете си, за да можем да провеждаме колкото се може повече енергия, а така чистим не само себе си, а и околното пространство, като даваме възможност и на други хора да се пробудят.
Както и преди съм посочвал, малките колективни души се обединяват в по-големи, а те от своя страна се свързват в още по-големи, при това колкото е по-голяма колективната душа, толкова е по-висока общата й вибрация. А всяка колективна душа е един енергиен индивид, енергийно същество, на което ръководителя (учителя) се явява лицето и носи неговото име. Тук привеждам като пример временното състояние на земната йерархия, което е временно, защото всичко съществуващо се стреми постоянно към съвършенство, което води до разместване и напасване, за да се постигне по-голяма енергийна ефективност, т.е. да се провежда повече енергия и да се увеличава хармонията на всички нива.

Като се има предвид посоченото дотук, не трябва да се учудвате, когато започнете да общувате с Висшия си Аз (вашият Дух), ако той да ви заяви най-безцеремонно, че например, е Сен Жармен или вашето собствено Аз Съм Присъствие (божественото ви тяло), ви заяви, че е Архангел Чамуил – на тези нива сливането е толкова хармонично, че различните монади не се осъзнават като Иван, Драган и т.н., а се осъзнават като единно цяло със съответната идентичност. Така на практика, всички ние сме част от някакви велики същества, които чрез нас се въплъщават на Земята и си вършат работата.

Цялата тази енергийна организация можем да разгледаме линейно (на схемата с цифрите са обозначени колективните души – техния брой се определя от нуждите), защото честотите на вибрациите нарастват последователно, както нарастват тоновете в нотната стълбица, образувайки октава след октава. Честотите в материалния свят започват почти от нула за да стигнат в Божествените светове стойности, които се описват с ред от десетки и стотици цифри. Всяко едно същество е част от този почти безкраен честотен диапазон, като малките души са част от диапазона на големите. Затова е много важно всеки да промени представата за себе си – всяко едно същество не е ограничено пространствено, а както светлината се разпространява в безкрайността. И там където е енергията му, там се простира и съзнанието му, т.е. съвсем нормално е да осъзнаваме безкрайния космос и всичките му обитатели. Дайте си сметка за тази действителност и не обвинявайте въображението си, че прекалено се е развихрило.