Последни публикации
За спонсори Make a donation
Брояч от 3.2006г.
6118236
Users Today : 197
This Month : 12636
This Year : 148761
Views Today : 2571
Who's Online : 17
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Въпрос/отговор

 

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

   Каква самооценка даваш на написаното от теб?

    Пукната стотинка не струва написаното от мен, ако никой не намери нещо полезно за себе си.

   Какъв е смисъла на всичко съществуващо?

    Най-общо, смисълът на битието е вечен кръговрат. Кръговратът се осъществява между два полюса – плюса е реда, Върховния Абсолют, съвършенството. Другия полюс (минуса) е хаоса. Ако си представим Върховния Абсолют като едно слънце, което постоянно излъчва енергия, тази енергия по закона на ентропията „изстива“ все повече и повече, и се превръща във все по-груба материя. За да е възможен този вечен процес, трябва да има обратно движение. То се осъществява чрез волеви устрем за усъвършенстване – едно безкрайно модифициране и изчистване на дисхармоничните съставки: минералите се превръщат в почва, почвата – в растение, растението – в животно, животното – в човек, човекът – в ангел, ангелът – в архангел, архангела – в Бог и т.н. докато се влее във Върховния Абсолют. И отново надолу.

   Спасител ли е Христос?

    Определено. При етапа за обособяване на Аза, е било дадено правилото: Око за око, зъб за зъб. Навързват се огромно число причинно следствени (кармични) връзки, които с течение на времето не намаляват, а се засилват. Необходимо било да се прекъсне това падение по някакъв начин. Всеки, който се е интересувал от древните методи на лечение, знае че кармичните заболявания могат да се лекуват само ако лечителят приеме кармичните последици на себе си. Когато става въпрос за масова карма, тя може да се поеме само от създателя (ръководителя) на съответното общество. Но тъй като процеса на падението засяга цялото човечество, наложило се Христос (Бога, създателя на Слънчевата система) да поеме кармата на хората върху себе си, за да обърне развитието във възходяща посока. И ето вече 2000 години наблюдаваме ефекта от саможертвата на Христос – постепенно отмъстителността намалява все повече. Ако обърнете внимание, ще забележите, че целият живот на Исус Христос е подчинен на тази задача.

   Как да разбираме такава глупост, като твърдението на библията, че човекът е създаден от кал?

    Твърдението на библията е много точно. А това твърдение съществува в преданията на много народи по цялата земя, включително и в „нецивилизовани“ племена по островите на Тихия океан. Друг е въпроса, кой от каква гледна точка го критикува. В древността материята е била определяна със следните понятия: земя, вода, въздух, които са съответно агрегатните състояния на материята: твърдо, течно и газообразно. Според съвременните понятия материалното тяло на човека се състои от твърди елементи и течности. А според древните понятия от земя и вода – смесени се превръщат в кал. Тук има известна неточност, в човешкия организъм има и някакво количество газове. Така че, най-точно би било да се каже, човек е създаден от газирана кал, но такава дума така и не била обособена като отделно понятие, дали защото не са знаели нашите прадеди за наличието на газове (въздух)? Трябва да се има в предвид, че от лицето на земята са изчезнали няколко земни цивилизации, всяка от които, е имала по-високо ниво на развитие от съвременните постижения.

   Какво е изключителното във Възкресението Христово?

    Самото Възкресение е добило такава висока стойност поради превъзнасянето от страна на църквата, като най-убедителното доказателство за Божествения произход. В действителност, това е обичайно явление за индивидите, посветили се всеотдайно на общото спасение. В тибетските манастири има отбелязани десетки такива случаи, когато на третия ден тялото на починал се дематериализира взривно, преминавайки през етапа светлина. По тази причина е останало изображението на Христос върху плащаницата, с която е бил повит. Тази е една от причините, която кара будистите да изчакват три дни, преди да кремират тялото на починалия. За църквата този факт става толкова по-значителен, колкото повече тя отрича причинно-следствената връзка и вечния живот за всички.

   Какво мислиш за Църквата и за нейната роля в живота на днешния човек?

    Всички хора са на различни етапи от своето развитие, и в зависимост от това имат различни потребности, т.е. различни фактори са полезни за тяхното развитие. За някои хора църквата е необходимост и е полезна. И църквата ще съществува докато хората имат нужда от нея.

   Има ли противоречия в библията?

    Доколкото аз мога да преценя противоречия няма. Противоречия откриват хора, знанията, на които не достигат за да свържат два елемента, които по законите на формалната логика изглеждат непоследователни и противоречиви.

   Защо според евреите Бог се нарича АЗ СЪМ?

    Това е въпрос на самоосъзнаване. Когато група индивиди, благодарение на телепатията и любовта, изчистят всички противоречия помежду си, размяната на мисли (енергия) между тях става все по-хармонична и те все по-често започват да забравят, че са групова душа. Докато съществуват макар и минимални различия те винаги се определят като НИЕ, но когато хармонията стане пълна – всеки един индивид казва АЗ СЪМ, без дори за миг да допусне, че изразява колективно мнение. Всеки един от вас казва АЗ СЪМ, без дори и да се замисли за миг, че неговото съзнание също е колективно – сборното съзнание на милиардите клетки, на милиардите атоми, от които е създаден. Съзнанието е резултат на хармонични енергийни взаимодействия, докато дисхармоничните съставки разграничават индивидите. Това е доста странно за повечето хора, за които връзката с „оня свят“ е много слаба, но за индивиди, от които зависят съдбите на много хора, връзката е много по-плътна. Например, царе или управляващи държавите, често несъзнателно говорят за себе си НИЕ РЕШИХМЕ, НИЕ МИСЛИМ и т. н. Когато питат Христос: Ти Бог ли си?, той съвсем естествено отговаря АЗ СЪМ, както и съвсем естествено твърди, че е син на Бога.

   Кои са Божиите синове?

    Докато в хората е залегнала здраво представата им за ограниченото по време съществуване, те винаги ще се възприемат отделно от Бога. В земното битие всеки знае баща си, майка си, роднините си. Но когато излезете от илюзията на материалния свят, нещата коренно се променят. Вашият създател и баща е Бог и всичко създадено от него са ваши братя и сестри – включително минералите, растенията и животните. Някой сигурно ще забележи, че сме канибали, ядейки братята и сестрите си. Но ние не можем да се храним с нищо, което е извън Бога, защото нищо не съществува отделно. Затова избягвайте безсмисленото унищожение. Много е важно да не се забравя, че всички сме божии деца, и да се работи по изграждането на еднакво отношение към всички като любими братя и сестри. Tук ми се иска да цитирам един стих от библията: „Лука 14:26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази (тук цитата явно е неточен, защото човек проповядващ всеобща любов, не може да иска някой да мрази – по-правилно е да се каже: пренебрегне) баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“ – колко е важно да сменим приоритетите си. Колкото по-бързо си изработите ново отношение, толкова по-бързо ще станете свободни от кармичните вериги.

   Какъв е смисъла на стиха: „В началото бе Словото…“?

    Приблизително най-точен смисъл се получава, ако замените думата „слово“ със съвременното понятие информация: В началото бе Информацията; и Информацията беше у Бога; и Информацията бе Бог. Тя в начало беше у Бога. Всичко това чрез Нея стана; и без Нея не е ставало нищо от това, което е станало

   Може ли човек да се чувства щастлив?

    Човек трябва да се чувства щастлив – усещането за постоянно щастие е показател за духовни постижения. Ако човек се чувства подтиснат и угнетен, означава че напълно е обсебен от илюзорните представи за действителността. Две са основните причини, човек да се чувства нещастен: Първата е целта, която си е поставил пред себе си – колкото по-материален смисъл имат ценностите, които преследва, толкова по-краткотрайно е щастието при постигането на тази цел. През останалото време го мъчи въпроса, защо хората имат, а той (тя) все е ощетен. А когато си постави вечна цел, например непрекъснатото самоусъвършенстване и постоянно забелязва малки постижения – естествено е да се чувства щастлив И второ: един човек се чувства нещастен, защото страхове и безпокойства отравят ежедневието му. Необходимо е да свикнете с мисълта, че всичко има две страни – добра и лоша, и да престанете да обръщате внимание на лошото в ежедневието. Търсете само доброто. Опитайте да бъдете като Христос, който дори и в полуразложения труп на едно куче е успял да намери нещо красиво – белите му зъби. Желателно е да свикнете с мисълта, че сте дошли на този свят за страдания, да ги приемате като нормални и необходими, и ако престанете да се страхувате от смъртта (защото сте вечни) ще престанете и да се страхувате от страданията. Замислете се над въпросите: Какво ви кара да се чувствате подтиснати и нещастни? Наистина ли тези причини са толкова важни, че да тровят живота ви? Наистина ли няма нищо около вас, на което да се възхищавате? Потърсили ли сте друга гледна точка? Бъдете щастливи! Повярвайте, не е много трудно.

   Така дадена информацията не върши никаква работа.

    Ако очаквате конкретни правила и методи за духовно усъвършенстване, значи не сте разбрали основния смисъл – вие продължавате да търсите абсолютната истина. Правила за всички е безсмислица Могат да съществуват някакви насоки, но само за отделни хора, когато това е съобразено с тяхната индивидуалност. Ако престанете да търсите абсолютната истина, ще дадете шанс на способностите, които имате – много по-свободно ще започнете да разсъждавате (няма да абсолютизирате никакви догми и правила), ще се почувствате много по-разкрепостени да търсите и експериментирате. Никой не знае по-добре от вас, кой е правилния път, това е записано в подсъзнанието ви.

   Каква е физическата страна на астрологията?

    Атомите и молекулите трептят, следователно те излъчват в пространството вълни. Действително, ако става въпрос за единични екземпляри, тяхното излъчване е без значение, но когато става въпрос за голямо количество материя, сблъскваме се с едно явление наречено интерференция (наслагване на вълните една върху друга) или казано по-просто – това е нещо подобно на резонанса. Това е така да се каже, принципа на предавателя, а сега няколко думи за приемника. Атомите и молекулите трептят, тяхната амплитуда на трептене е много малка. Необходим е много малък външен импулс за да се внесе смущение в това трептение. Може би ви е правило впечатление, че на някои места се чувствате приятно на други не особено, смятате ли, че това са субективни усещания?

   Каква е същността на Аза?

    Аза е нещо съвсем дребно – това са всички наблюдения, внушения и разбирания, които сте събирали през съзнателния си живот, благодарение на които, се осъзнавате като отделен индивид. На практика, това са вашите недостатъци, защото нарушават (ограничават) вашето единение с Цялото. И само Аза си е лично ваш, всичко останало е общо – тела, знания, умения, способности и т.н.

   Доколко обективни са такива клонове от човешкото знание като физиогномиката, хиромантията и др.?

    Човешката същност е преди всичко енергия, при това доста трайна. Външния ни вид (материалното тяло) е изцяло производно на този енергиен „скелет“, който се състои от доста съставки – материална карма (родова карма или това, което науката нарича генетична наследственост), астрална карма (нивата на всички чувства и страсти определяли живота ви през хилядолетията), умствена карма (всички умствени постижения), духовни способности, волеви способности и т.н. Всички тези аспекти имат някакво изражение на човешкото тяло, при това един аспект оставя своя белег на няколко места. Затова и промяната на човешките разбирания, макар и слабо, се отразява и в промяна на външния вид. Както и за всеки вид човешка дейност, много е важно, тези които се занимават с тези науки да не абсолютизират признаците, защото всяка една човешка черта е много сложна енергийна конфигурация, всички нюанси не могат да се разчетат по механичен път. Колкото е по-слабо абсолютизирането в този, който се занимава с тези науки, толкова е по-отворен за интуицията, а само тя може да посочи действителните подробности.

   Как да разбера доколко е реална представата ми за живота?

    Стига да сте достатъчно самокритични можете да го установите много лесно. В ежедневието си всеки прави предвиждания за последици от някакви събития. Колкото по-подробно познавате действителността, с колкото повече нейни елементи се съобразявате, толкова по-често ще правите правилно предположение. Затова направете си един експеримент, правете си прогнози (например сто опита), но не отчитайте резултата след събитието, а си записвайте предположението предварително. Намалете положителните резултати с 20% за субективност, защото подсъзнателно ще подбирате тези събития, които са по-лесни за прогнозиране. И ако проведете сто опита, ще получите точното съотношение в проценти – колко е реалната и колко нереалната ви представа за живота.

   Това нова религия ли е?

    За всеки, който смята, че понятието Бог е приоритет само на религиите, написаното тук ще прилича на религия. Но ако Бог е физическа реалност, която има отношение към всичко, как тогава можем да разглеждаме каквото и да е, без да отчитаме тази реалност. Защо това тук не е религия? Защото преди всичко дава свобода, за разлика от религията, чиито основи са канона и догмите. Друг е въпроса, че много хора, привикнали с правилата, не знаят какво да правят с тази свобода – за тях са религиите, а тези, които канона и догмите ги задушават, да опитат това тук. Като най-важното е, не да повтаряте написаното по-горе, а да търсите и намерите собственото си отношение по повдигнатите въпроси. Това не е религия, защото не може да доведе до: „Убий неверника!“, но може да доведе до такава крайност, като слободията Това не е толкова опасно, ако не се опитвате да го налагате на другите – умереността създавана от горните възгледи предпазва от насилието, типично за някои религии или отделни техни секти. Ако се отнасяте към написаното тук, като правила задължителни за всички, то за вас това се превръща в религия, независимо от моите желания и намерения. Аз се опитвам да ви кажа, че можете да летите, а вие ми обяснявате, че можело да паднете и най-добре било да си стоите на земята.

   Какво ви е отношението към съвременната наука?

    Ако се отчита Всеобщото единство, то трябва да се има в предвид, че всички знания на човечеството са отражение на някакви области от действителността. Философията през всички времена, религиите, съвременната наука, предания, легенди, приказки и т.н., всички отразяват някаква реална действителност. Друг е въпроса, че върху отражението на тази действителност влияят човешките недостатъци (най-вече егоизма, гордостта и илюзорното възприятие). Но ако потърсите на базата на разширеното съзнание, общото между всички тези области на човешката култура, и пренебрегнете натрупаните предразсъдъци, с безкрайно удивление ще откриете, колко много общо имат по между си и в действителност между тях няма никакви противоречия – всичко застава на мястото си. Така е и с науката – тя изучава действителността, но за съжаление, в много тесен сектор. Това се дължи на много причини, но най-съществената е, че в началото на XVII век обществената нагласа е станала нетърпима към относителността на истината (под влияние на религията). Френсис Бейкън е формулирал канона на науката – тя може да се базира само на повторяемия опит (експеримент). Това силно желание за абсолютната истина, стеснил кръгозора на науката, защото от полезрението и изпадат всички феноменални явления, т.е. тези явления, които не могат да се изследват многократно по един и същ начин и да дават винаги едни и същи резултати. Но все по-често се установява, че повторението и заключенията са в резултат на компромиси

   За прехода между хилядолетията имаше доста мрачни предсказания, какъв е коментарът ви?

   Всички хора, малко или много са подвластни на нагласата да абсолютизират истината – или действителността е предварително разписана до най-малките подробности, или другата крайност: всичко е хаос и не може да бъде предвидено никакво бъдещо събитие. Съществуват два много съществени фактора, които не позволяват абсолютно точните прогнози (предсказания): „всяко правило си има изключение“ и „правото и задължението на свободната воля“. Тези два фактора правят всяко предсказание относително, а не неточно. Всеки, който прави предсказание, се основава на своите знания за действителността, при всички положения се вземат в предвид и глобалните космически процеси. Колкото повече подробности се вземат предвид, толкова по-точна е прогнозата, а всичко това зависи от нивото на развитие на правещия прогнозата (не предсказателя, ясновидеца – в повечето случаи те предават чужди предсказания). Затова много рядко можете да срещнете точно изказана прогноза, винаги всичко се предсказва условно. Но човешката склонност към абсолютизиране превръща условните понятия в абсолютни, особено когато се възпроизвежда висшо мнение. Друг фактор, който в крайна сметка дава неточности е, че предсказанията са дадени на базата на една действителност, която след време се променя и предвидените събития губят своята основа – в случая прехода на хилядолетията – всички предсказания са били напълно реално възможни, но човечеството неочаквано бързо започва да наваксва пропуснатото, а това неутрализира натрупаните катастрофални ефекти. Но да не забравяме, че все още не сме излезли от този критичен период.

   Каква е ролята на човешкия мозък?

    Ролята на човешкия мозък се абсолютизира, най-вече защото не може да бъде нарочен друг обект, който да изпълнява функциите му. И така ще бъде докато не се разбере, че истинската същност на човека е енергия. В действителност, мозъкът и нервите са материя-посредник между материалното (биологичното) тяло и енергийните тела. В тях се индуцират импулси, които управляват цялото тяло и съответно се осъществява обратната връзка, която съобщава за процесите протичащи в тялото и неговите нужди. Въпреки че медицината не можа да открие център на паметта, на мислите, продължава да твърди, че тези процеси се извършват в мозъка, подвеждайки се от реакциите предизвикани като обратна връзка с енергийното тяло.

   Какво представлява телепатията?

    Телепатията е основното средство за общуване във всички светове. Това средство е било използвано от хората, в началото при слизането им в материалния свят, но поради процеса на обособяване на отделните индивиди е било постепенно забравено и заменено с днешния начин на общуване (спомнете си преданието за Вавилонската кула). В останалите светове (освен материалния) телепатия си е основно средство за общуване и при хората. За това общуването с думи е способност само на материалното съзнание. Астралното съзнание се възприема като предаване на чувства без думи. Аналогично е положението и при менталното съзнание – навярно понякога ви прави впечатление, че се разбирате с някой човек без да си говорите: получавате информация, усещате емоции и т. н., всичко, което се има предвид в израза “да се разбереш с някого от половин дума” е телепатия. Но понеже от първите ви дни ви възпитават да възприемате като нормално единствено словесното общуване, не обръщате особено внимание на общуването без думи и го смятате са случайност, за феномен, който разглеждате повече като куриоз, а не като по-богата възможност за общуване, която може да се усъвършенства. Сега след като знаете за това, ще започнете много по-често да обръщате внимание на тези явления, и ще забележите, че те не са толкова редки, колкото ни се струват.

   Какъв ви е критерия за истинност?

   При определяне достоверността на дадена относителна истина винаги се съобразявам с две основни нагласи: първо, всеки факт е относителен, непълен – това ме предпазва от прибързаното изхвърляне в кошчето като неверен и ми дава възможност по-късно, при придобиването на нова информация, отново да го разгледам от всички страни. Второ: разглеждам действителността като един гигантски пъзел, като при обработката на нов факт, търся неговото място в общата картина и взаимовръзките с останалите елементи, ако на първо време не успея да открия такива, отлагам завършването на процеса при възникването на по-подходящи условия.

    Съществуват ли постижения на съвременната наука, които да доказват вашите твърдения?

    Това, което ми идва веднага на ум е, необяснимото противоречие, което открива науката в дуалистичното поведение на познатите енергии. Например, доказано е, че светлината проявява свойства на вълна и на частица – има поведението и на енергия, и на материя. Факт, който все още няма задоволително официално обяснение.
Друго постижение на науката, също е въпрос без отговор: Според закона на Нютон, силата на гравитационното привличане между две тела е право пропорционална на масата им и обратно пропорционална на разстоянието между телата. Но когато се проанализират гравитационните взаимодействия на космическите тела, се появява едно огромно противоречие. Например, известно е разстоянието между Слънчевата система и предполагаемия галактичен център, около който се върти Слънцето. Приблизително е изчислена масата на Слънчевата система. Когато се съпоставят масата и разстоянието излиза, че в центъра на галактиката трябва да има девет пъти по-масивна звезда от наблюдаваната в действителност. И тъй като закона на Нютон е проверен, остава да се допусне, че 90% от материята, която държи в стабилна орбита Слънцето е невидима (всичко това важи и за центъра на видимата Вселена, около който се въртят всички галактики). Тези изчисления и изводи е направил един много виден физик-теоретик, името на когото, за съжаление, не си спомням.

   От какво зависи пола на децата в едно семейство?

   Преди всичко от ефекта, който се търси – всяко едно условие в материалния свят дава своето отражение и променя някакви недостатъци. Всеки избира тези условия, които могат да постигнат максимален ефект. Семейството е една енергийна система, която естествено се стреми да бъде в равновесие. Ако жената е с по-мощна енергетика, за да се уравновеси семейството, се раждат момчета, и обратното. Когато мъжът и жената са с равни енергийни възможности, момчетата и момичетата в семейството са равни по брой. Интересно е също да се знае, че домашните любимци също влияят на семейния енергиен баланс и със своя пол допълват равновесието.

    Защо според теб човек използва само малка част от възможностите на своя мозък? Каква е причината да не използва всички възможности?

   Мозъкът не е нищо повече от парче проводник, което свързва биологичното тяло с енергийната същност на човека. Съществуващото мнение за ролята на мозъка, създава най-малко две заблуди – доколкото мозъкът има ограничен обем, веднага навежда на мисълта, че и възможностите му (памет, интелект, творчески способности) са ограничени. В действителност, способностите приписвани на мозъка са енергийно поле, което не е ограничено пространствено. Човешката аура може да нараства с километри – т.е. човешките възможности нямат предел и ограничения. Друг е въпроса, че егоистичната нагласа на човека, не му позволява да натрупва по-интензивно енергия. Това зависи преди всичко от човешкото съзнание, от волевата му способност да променя поляритета на енергийните си потоци, като по този начин въздейства на околното пространство. Следователно, умствените способности на всеки един човек зависят преди всичко от съзнанието му (от устремеността), от целите, от приоритетите, които поставя пред себе си и от това, колко неща е готов да пожертва за да развие тези способности. И втория още по-важен аспект на човешките способности е осъзнаването, че мислите са поляризирана енергия, която взаимодейства в пространството с милиарди други мисли, те си влияят взаимно и се връщат при автора си обогатени с нови подробности и решения. Способностите на всеки един човек са резултат на колективно творчество, и колкото той е по-отворен и беззлобен, толкова са по-големи способностите му, а колкото е по-самовлюбен и надменен, толкова е по-безплоден. Друг е въпроса, кой, колко е самокритичен към себе си и има реална представа, какво трябва да е отношението му към другите хора.

    Как сте постигнали тези знания?

   Методът се нарича „Пътя на мистика“. Той се състои в следното: най-важното е да имате дълбоката вътрешна потребност да разберете смисъла на нещата. След това трябва да си направите труда да търсите съществуващата информация, т.е. да изчетете колкото се може повече литература по въпросите. И ако любопитството ви остане силно незадоволено, започвате да търсите причините за противоречията, празнотите, и какво се крие зад мъглявия смисъл. При продължителни занимания с такива разсъждения, започвате да изпадате в своеобразно медитативно състояние, при което достигате до отговори и разбиране на смисъла. Ако продължите да се занимавате с тази дейност, времето необходимо за да влезете в съответното медитативно състояние се скъсява все повече и повече. Започвате да получавате отговори на повечето си въпроси моментално и в по-редки случаи след ден, два. Но най-важното е: във вашето съзнание да се оформят въпроси. Без тях никога няма да намерите отговорите им. Или както е казал великия Енрико Ферми: „Най-важното в решаването на един научен проблем е неговото формулиране, останалото е въпрос на време и на средства.“

    Какво мислите за молитвата?

   В основата си молитвата е признаването на Висшата воля и е остатък от древните знания за същността на битието. Но тези знания отдавна са забравени, а остатъците от тях отхвърлени като суеверие. Днес молитвата не е вече връзка с Цялото, една дълбока и осъзната вътрешна потребност, а по-скоро просия за удовлетворяване на илюзорната си ценностна система. Но всеки сам трябва да определя отношението си към тези проблеми, на базата на вътрешните си потребности. Дори молбите за лично благоденствие имат своя процент положително въздействие, защото дори извършени формално, са някакъв плах опит за признаване и единение с Цялото. А колективните молитви са нещо опасно. Особено когато се провеждат с предварителна подготовка за емоционална настройка на аудиторията. Обединената психическа сила многократно надвишава сбора на енергиите на всички присъстващи индивиди (получава се резонанс). Тази сила влияе както на не достатъчно убедените в аудиторията, така и ако е насочена към един индивид или група хора. Ефекта е подобен на хипнозата. Това се знае и се използва в някои религии като исляма, евангелизма и др.
Това, което аз съм избрал за поведение, на базата на разбирането ми за същността на нещата е – избягвам да се моля за каквото и да е, убеден съм, че Висшите сили знаят много по-добре от мен, какво трябва да се случва в живота, и че моята намеса в тези събития, поради ограничените ми знания и илюзорни възприятия, може да бъде повече вредна, отколкото полезна. А за да поддържам и развивам единението с Цялото се опитвам да бъда благодарен за всичко, което ми дойде на ум. Но както вече казах, всеки сам трябва да определи отношението си, важното е да няма механично отбиване на номера, а винаги да е в резултат на дълбока вътрешна убеденост и потребност.

   Защо има толкова страдания на Земята?

   Действително във вселените съществуват доста еволюции, чиито развитие минава доста по-безболезнено, но има и доста, които са по-мъчителни. От друга страна етапа на развитие е такъв, че в момента условията са най-неблагоприятни. Но всичко тече, всичко се променя – неблагоприятния период завършва. Основното е: страданията са субективно явление и са следствие на илюзиите завладели съзнанията на хората. Първия фактор, който прави страданията особено болезнени е убеждението, че те са нещо изключително, нещо ненормално. Това е нещо като мързела за един много ленив човек – и най-дребното задължение е в състояние да му развали настроението и да го направи нещастен. Втория сериозен фактор е нашата субективна преценка, че другите хора не страдат за разлика от нас или поне не в такава степен. И третия постоянен източник на страдания е убеждението, че живота ни е единствен и неповторим. Смъртта виси като дамоклев меч над главите ни и прави събитията в живота ни много контрастни, приятните мигове се ценят много, а неприятните се ненавиждат за това, че са пропилени възможности. Убеждението, че смъртта е край, прави загубата на близък човек болезнена, а понякога споменът разтяга болката много продължително време. Ако се вгледаме в историята на много древни цивилизации, ще ни направи впечатление, че не са ценили особено човешкия живот. Днес това се обяснява като лекомислие следствие недостатъчното развитие. Но дали това не е поради по-малкото илюзии и по-доброто познаване на действителността?

   Защо целенасочено прокарвате идеята, че съвременната цивилизация е недостатъчно развита?

   Зависи за какво развитие става въпрос. Когато усилията на хората са насочени в посока духовно усъвършенстване, материалното остава на заден план и неговата ценност е минимална. Затова от най-древните цивилизации все още няма открити материални останки. Когато духовното е второстепенно, когато дори културните ценности се произвеждат с цел печалба, то всички волеви усилия са насочени към усъвършенстване на материалните ценности. И естествено, тяхното натрупване е голямо и при такава ценностна система материалните постижения изглеждат значителни.
Еволюционното развитие на хората обитаващи материалния свят в продължение на няколко милиона години, на практика не се е променило много. Това не е защото няма еволюция на индивидите – еволюцията си е в пълен ход, но най-развитите хора приключват своето развитие в материалния свят и преминават в по-висшо ниво. Същевременно, най-развитите индивиди на животинския свят преминават в човешкото ниво на развитие. Това прилича на един басейн, в който колкото вода втича, толкова и изтича, а нивото винаги остава едно и също. Темпото на еволюция се променя в известни граници под влиянието на външните условия. А в зависимост от нивото на развитие са интересите на конкретния човек.

   Какво знаете за извънземните?

   За съжаление, на извънземните се гледа като на някаква екзотика. А желанието за лесни печалби е довело до злоупотреба със страховете на хората и е създадено едно обществено мнение – всичко, което е извънземно е най-добре да се унищожава моментално, а после да се мисли за същността му. Това прави невъзможно нормалното общуване и докато не се промени масовата психоза, контактите ще са съвсем епизодични. В действителност, принципите действащи на Земята и в цялата Слънчева система са валидни за цялата вселена, т.е. всички звезди и техните планетни системи минават през едни и същи етапи на развитие, каквито сме минали ние или ще преминем в бъдеще. Но подчинени на принципа за разнообразието, всички извънземни цивилизации са на различни етапи от своето развитие и са минали по различни пътища за да достигнат до нивото в което са в момента. Общото е, че всички са подвластни на едни и същи физически закони и се подчиняват на едни и същи принципи – Всеобщото единство. Хората съдейки по собствената си природа да произвеждат зло, очакват, че и извън земните цивилизации са носители на зло. Тази илюзия се създава от самонадценяването, че собственото ни развитие е на много високо ниво (в действителност ние сме все още в своето средновековие) и от недостатъчните знания за действителността. Както вече съм споменавал, не съществува безсмислено зло. Има много добре разработена система за недопускане на неговото разрастване. Извънземните естествено имат различни от нашите понятия и е нормално да смятат, че развитието ни трябва да протича по техния начин, използват различни методи и различни помощни средства, но с това различията ни се изчерпват. И когато един ден хората станат търпими към различното и се избавят от повечето си илюзии, постепенно ще се развият нормални отношения, като между добри съседи.
Понятието извънземен също е много неточно – по-голямата част от човечеството живее извън Земята – обитава космическото пространство и останалите планети от Слънчевата система. При достигане на определено ниво на развитие, някои от преражданията стават в други части на вселената. Обитатели на други звездни системи се прераждат като хора. Всичко това е подчинено на Всеобщото единство. Така че всички ние или вече сме били извънземни, или ще бъдем за в бъдеще. Това е неминуем етап по пътя на еволюцията.

   Как се постига спокойствие?

   Предварително трябва да заявя, че този отговор касае много малко хора. Всички, които го намират за безсмислен, да не му обръщат внимание. И без това желанията им са по-силни от волята.
И действително, всичко в човешкия живот се определя от желанията. Всяко едно желание може да се разглежда като един полюс (положителен или отрицателен), и колкото е по-силно едно желание, толкова е по силно и енергийното взаимодействие с околните (привличане или отблъскване). Колкото са по-слаби желанията, толкова един човек е по-уравновесен и по-спокоен – енергийното равновесие силно намалява привличането и отблъскването между индивидите. Някои, вероятно, биха ми възразили, че без желания човешкия живот се обезсмисля, и ще са напълно прави. Смисълът на човешкия живот се определя от уроците, които трябва да се усвояват. В зависимост от това се появяват и желанията. След постигането на определената цел, желанието се неутрализира и следващия етап поражда нови желания. Всичко това се определя от причинно-следствените връзки и е един вид несъзнателно развитие. Тези, които са приключили с кармичното разплащане, възприемат желанията на другите като недостатъчно обосновани. Особени собствени желания те нямат. За това се чувстват като в безпътица. Енергийната им уравновесеност не ги привлича към нищо. Тук се преминава към етапа на съзнателното развитие – търсенето на правилния път. Правилния път не може да бъде намерен на базата на илюзорните знания за действителността. Неизменно следва продължителен период на проби и грешки, който постепенно изчиства от илюзиите. Колкото са по-реални знанията за действителността, толкова повече се приближавате до правилния път. И тъй като той е индивидуален за всеки един човек, не може да бъде посочен точно. Приблизително може да се посочи само посоката – Всеобщото единство. Но тъй като много хора тръгват за Рим и решават, че най-прекия път минава през Австралия, най-малкото е неправилно да бъда настоятелен в определянето на точната посока.
Спокойствие се постига когато се избавите от желанията. А това става само когато разберете илюзорността на причините породили тези желания. Единственото стойностно желание е да се помага на хората да се избавят от илюзиите си. Защото не можете да съществувате отделно от другите хора и вашето собствено развитие е невъзможно без развитието на хората около вас. Най-важния инструмент за това е състраданието. Състраданието не е съпреживяване на проблемите (това усилва отрицателните емоции), състраданието е подкрепа (морална и енергийна) за преодоляването на конкретен проблем. Състраданието е насърчение, а не съчувствие и е по-скоро желание, ако е необходимо да се поеме малка част от товара (но винаги малка част – проблемите и трудностите не са безсмислени, но без подкрепа могат да доведат до отчаяние).

   Защо потъпквате човешкото самочувствие, то е така необходимо в ежедневието?

   Това, което е необходимо на хората е реалната представа за себе си. Всяко самонадценяване или подценяване е вредно – създава илюзорни представи.

   Защо се занимавате с всичко това, Вие сам казвате, че много малко хора ще имат полза?

    Във всеки, който прочете тези редове, въпреки възмущението му, остава някаква макар и малка частица. И всеки, рано или късно, отново ще се замисли по тези въпроси. Доколкото всички хора са различни, всички мислят различно от мен. И всеки може да намери в какво да ме обвини. Но аз се надявам, в крайна сметка, общия сбор на положителното да е по-голям от отрицателното.

   Свободен ли е човек?

   Не се възмущавайте, в действителността никога не може да се каже категорично „не“ или „да“. Само в илюзорния свят могат да съществуват категорични отговори (истини). В материалния свят няма напълно свободни или не свободни хора. Свободата се определя от много фактори, най-важните от които са:
– Кармичната обремененост. Тя може да бъде обяснена нагледно като си представите, че всеки човек се състои от милиони различни по сила магнити. Към всеки човек вие обръщате тези магнити и в зависимост от това кое преобладава (взаимодействат повече едноименни полюси – сборът от взаимодействията предизвиква отблъскване или разноименни – привличане) се определят и взаимоотношенията. Тъй като магнитите са различни по сила, различни са и области на привличане или конфликт. Общуването е енергиен обмен, благодарение на конфликтите и добрите отношения става неутрализиране на прекалено силните магнити, а прекалено слабите се развиват. Вие се уравновесявате (хармонизирате) енергийно, в резултат на което двата ви полюса стават равни по стойност и с други такива хора нито се привличате нито се отблъсквате. Това уравновесяване ви прави свободни. Докато енергийния потенциал на кармичните взаимодействия е по-силен от потенциала на вашата воля не можете да преодолеете волево привличането или отблъскването, а това предопределя вашето поведение. Едва след кармичното разплащане (неутрализиране) вашата воля става водеща при определянето на вашия избор.
– Недостатъчно знания за действителността. Образно това може да се илюстрира, като си представите един човек, който се намира в един двор, ограден с много висока стена. Човекът иска да излезе и чупи пръсти и нокти опитвайки се да изкатери стената. Но напразно. Този, който иска да се учи, започва да обикаля стената и да я изследва. Забелязва участък, който се различава и допуска, че това може да е врата. Започва да я изследва за да намери начин да я отвори. Намира съответното устройство, отваря вратата и е свободен да излиза и да се връща когато пожелае. Така придобитото знание дава някаква степен на свобода. Колкото повече знания имате, толкова по-свободни ще бъдете – много по-малко външни фактори ще могат да ви пречат и много по-лесно ще можете да преодолявате препятствия от всякакъв вид. Но винаги има едно „но“. Това важи само ако знанията не са илюзорни. Най-важните от всички знания са основните принципи по които е построено битието – те ви предпазват от опитите ви да разбивате планината с глава.

   Поредния самоуверен глупак открил универсалното лекарство за всички болести.

   Това за глупака сте напълно прав и аз го установявам много често. А за универсалното лекарство не съм съгласен. Всички болести са в резултат на дейността на всеки един човек и са неизбежни в неговата еволюция, доколкото е невъзможна безгрешна еволюция. Всички са забелязали, обаче, че при умерен и хармоничен живот заболяванията са много редки и леки. Ако човешката същност е енергия, то е очевидно, че тя не може да не взаимодейства с околното пространство. Затова е изключително важно, какво е съзнателното отношение (съзнанието е енергиен диспечер) към заобикалящата действителност. Всички болести са в резултат на конфликтния и дисхармоничен енергообмен. Напълно излишно е да навлизам в подробности по този проблем – той е разработен много подробно от Сергей Лазарев в няколкото книги под общото название „Диагностика на кармата“. Като религиозен човек, той обяснява всички причини като следствие нарушено единение с Бога, което е едно и също с обясненията по-горе. Всичко е представено с много и разнообразни примери, които достатъчно добре илюстрират всеобхватността на подхода.

   Какво е гениален човек?

   Гениален става един човек след натрупването на голямо количество хвалебствия от много хора. В действителност всеки един човек е гениален. Всеки има някакви качества, които в него са по-развити отколкото в другите хора. Един е гениален в доброто, друг в злото. Но забележете, званието „гениален“ и хвалебствията получава само този, който е бил полезен на всички хора. Словосъчетанието „гениален злодей“ се среща само в литературата като стилистична окраска (превъзходна степен). В действителността такъв човек събира само презрението и страховете на хората.
А за да бъде един човек действително гениален, трябва преди всичко да пренебрегне собствените си интереси, за да се отвори към колективните процеси и мисълта му да стане синхронна на колективната мисъл и на всеобщите интереси. Другото много важно условие за гениалност е намирането на точната мярка – развита уравновесеност и точна преценка. Също като при медицината, много по-важна е точната доза, а не само точния метод. Повечето хора не успяват да реализират своята гениалност, защото поради крайните си възгледи не намират точния момент и точната мярка.

   Как практически може да се работи за промяна на злото в хората?

   Много добър въпрос. Ако се съобразим с факта, че мислите са най-мощната от достъпните за човека енергии, е желателно да насочим усилията си тази посока. Мислете за хората само добро. Така запълвате пространството с положителна енергия, която неутрализира кафявия газ (отрицателните мисли и емоции). Така натиска на злото постепенно отслабва, хората получават възможност по-често да търсят и да правят добро. Обичайте хората. Не търсете повод за това. Не се опитвайте да наказвате или да награждавате. Само ако обичате без причина можете да бъдете всеотдайни – другото е тънка сметка. В съзнанието си провеждайте добронамерен диалог с хората около вас. Добронамереността предразполага хората да ви се доверят и да се вслушат в думите ви, дори да не са произнесени на глас. Упреците и осъждането активизират гордостта на човека. Търсете във всичко положителните страни и ги осъзнавайте. Насърчавайте тези качества, но умерено, за да не разраства гордостта и самочувствието.

   Можете ли принципно да определите пътищата за духовно усъвършенстване?

   Не. Всички пътища водят към Рим. Но някои решават да се отклонят от прекия път пет крачки, други десет, трети сто и т.н. По принцип това няма значение, всички рано или късно стигат. А ако някой зацикли на едно място (като например Сатаната), губи еволюцията си до това ниво, от което може да продължи без проблеми. Например от ниво животно.

   Съществува ли антивреме?

   Самото понятие време е условно. То е прието с цел сравняване на различните видове движение, т.е времето е функция на някакъв процес. Времето в друг процес има съвсем друга стойност, например, ако функцията време в първия процес има стойност А, то втория процес може да има стойност 5А – за времето на протичане на първия процес, протичат пет втори процеса и т.н. Фактически времето не съществува като някакъв отделен фактор. То е измислено да служи като протеза за съзнанието с цел по-лесното разбиране на действителността. Така че след като времето е условен фактор, нищо не пречи да бъде измислено и антивреме – то също ще бъде условно.

   Има ли смисъл в проекта Seti@home?

    Проекта има смисъл защото отразява вътрешната потребност от Всеобщото единство. Но от практическа гледна точка, той може да донесе само разочарование. Както съм споменавал, основния начин за общуване е телепатията, такова общуване като на Земята е много рядко изключение. По тази причина не съществува в тази вселена друга цивилизация, която да общува по този начин и съответно да е разработила тези технологии, които са основни в нашия свят. Вероятно някъде съществува подобен тип цивилизация, но тя ще е на много милиарди светлинни години, което прави общуването и дори получаването на някакви сигнали в тези диапазони, които се изследват в момента, много малко вероятно.

   Вие в ролята на учител ли се вживявате?

   Смятам, че най-важното в моя живот е да се опитвам да намалявам илюзиите в този свят. А учител не се става по желание или като му прикачиш звание, а само след като много хора намерят полза за себе си и осъзнаят, че се учат и могат още много да научат, едва тогава след спонтанното „Учителю“ един човек става учител.

   Какво е медитацията?

   Медитацията е нещо много лесно, достатъчно е да забравите за себе си… Разбира се , от практическа гледна точка нещата са малко по-сложни, но само докато привикнете. Медитацията е способ за изкуствено разширение на съзнанието – преодоляване на натрупания още от детството опит, какво е реално и какво не е. Съзнанието е сбор от всички енергийни тела на човека, но борави само с част от тях – тези, които са индивидуализирани и влизат в понятието „аз“ (его). Когато усещате себе си тук, а всичко останало там, вие сте в материалния свят, когато забравите за своето присъствие и остане само това там, вие медитирате. Способите да забравите за себе си (да медитирате) са много, има достатъчно литература за това. Можете да релаксирате, да танцувате, да слушате успокояваща музика, да рисувате, изобщо да правите любимото си занимание. Дервишите например се въртят за целта около собствената си ос. Основното е да изключите възприемането на материалния свят, като насочите цялото си внимание в една посока. Това е все едно, че четете една много интересна книга – вие изцяло сте извън действителността около вас, не чувствате глад или жажда, не знаете топло ли е или студено, забравяте, че ви боли зъб и т.н. Но четенето на книга не е медитация, защото вашето съзнание се води от автора. А за да медитирате трябва да имате цел, която винаги да е пред вас и да ви води. Ако нямате цел, дори да забравите себе си, тъпчете на едно място и се чудите защо нищо не става, или ако става, то е хаотично, нещо като сънища в будно състояние.

   Как да постигнем търпение?

   С желание и търпение. Както повечето човешки качества и търпението се увеличава следствие натрупване (акумулиране). Всеки ден, всяка минута трябва да изтърпявате по нещо. Ако днес можете да изтърпите 5 секунди, утре ще са 50, а след месец или два може да са 5 минути, след няколко години ще можете да търпите всичко, колкото си пожелаете. Учете се от всичко, дори и от мухите и комарите. Но най-важното е да не се сърдите на причинителя, който подлага на изпитание търпението ви. Ако трупате отрицателни емоции към учителите ви по търпение, тези емоции ще станат толкова силни, че ще надвият желанието ви да постигнете резултат и накрая ще се откажете.

   Как да открием Учителя си?

   Много ми е трудно, а и не трябва да давам категорични преценки. Работата е там, че всеки има положителни стани и недостатъци. И не е в това проблема. За съжаление, всички хора търсят абсолютната истина за която да се хванат, както удавника търси своята сламка. Всеки един човек има области, в които има натрупани повече знания от някакво средно ниво, и е нормално и положително да има желанието да иска да споделя с другите, тези знания. Друг е въпроса, какви мотиви определят това желание за споделяне. Два са основните мотива, които едновременно движат този процес: желание за самоизтъкване и желанието да се помага. Колкото желанието за самоизтъкване е по-силно от желанието да се помага, толкова повече егото (илюзорните възприятия) изкривяват действителността, и обратното. Всеки един мироглед е един вид работна хипотеза, авторът не осъзнава в дадения момент съществуващите недостатъци. Когато установи някакъв недостатък, всеки се стреми да го преодолее и да намери решение на конкретния въпрос, така че всичко е в постоянно движение и усъвършенстване. Затова е неправилно да се прикачат определения като полезен или безполезен, глупак или умен, и т.н. Истината е всеобхватна и безкрайна и във всеки един човек може да бъде намерено парченце от нея. Ако отречем някого, рискуваме да загубим този малък детайл, който ще ни помогне да свържем и обобщим фактите. Всички хора се привличат или отблъскват помежду си, но тъй като това се определя от милиони параметри – едни се привличат повече други по-малко, едни се привличат в една област други в друга. Така и този, който търси да научи нещо се привлича от определен мироглед, който по своите показатели му импонира. И тук проблема не възниква от това, колко погрешен е този мироглед, а от вкопчването – заключението, че е намерена истината, а всичко останало не струва. Както и в любовта, колкото е по-голяма разликата в плюса (има в повече) и в минуса (недостиг) толкова е по-силно привличането. Но с времето тези разлики постепенно се изравняват – пълното прилива към празното докато празното се напълни, в резултат на което привличането се неутрализира. Така че, всеки който търси нови знания трябва да си изгради нагласата да бъде вечно търсещия, и там където се спира да знае, че се спира за малко, колкото да вземе това което му е необходимо и да продължи нататък. Много е важно да не оплюваме извора, от който сме пили, колкото и малко да сме получили. Защото хората са различни и колкото и добре да ги познаваме не можем да преценим точно, кой от какво има нужда.

   Пишете, че може да бъде променян външния вид – как?

   Както вече съм споменавал, външния вид на човека е следствие съчетанието на две основни енергийни конфигурации: всичко натрупано в предишните животи на индивида (личната карма) и полученото от родители и други близки хора, с които сте прекарали много време заедно (родова карма). Много е важно да не се сърдите на близките си хора, за някои черти, които смятате за некрасиви. Може да ви е трудно да повярвате, но още преди да се родите, всички възможни следствия в този ви живот, са били много внимателно проанализирани с ваше участие. Може да бъдете напълно сигурни, че сте избрали възможно най-удачния вариант – този, който ще ви донесе най-голямата полза от този ви живот.
Човешката красота зависи от енергийната уравновесеност на конкретния човек, т.е., колкото повече се различават стойностите на плюса и минуса в дадена точка от енергийния спектър на човека, толкова е по-дисхармонична някоя част от неговото тяло или лице. И обратното, колкото повече плюсове и минуси са равни по стойности (уравновесени), толкова той е по-красив и хармоничен. Действителната цел на живота в материалния свят е именно това енергийно уравновесяване и хармонизиране. За да стане по-ясно, ще преведа следния пример: нека оприличим всеки един човек на необработен ръбест камък. Поставяме всички камъни в един въртящ се барабан (живота), може да бъде нещо като бетонобъркачка. Ако въртим камъните продължително време, те триейки се един в друг, постепенно заоблят острите си ръбове, и колкото повече се въртят камъните, толкова повече се полират и разкриват красотата си. Ако ги въртим много продължително време, те стават отначало овални, а после постепенно стават идеално сферични, защото с тази форма имат най-малкото съпротивление помежду си. Някои от камъните са от по-твърди породи и тяхното усъвършенстване става по-бавно, но те се въртят по-дълго време и крайната цел винаги се постига.
Тъй като хората са осъзнати и волеви, те могат при желание да ускорят този процес на усъвършенстване. Трябва само да се стремят да бъдат уравновесени, по колкото се може повече показатели. Не се заблуждавайте, ако в нещо сте уравновесени или бързо успявате да постигнете равновесие – тези аспекти вече не оказват влияние на външния вид. А там, където ви е най-трудно да постигнете напредък, са тези натрупвания, които развалят красотата ви. Бъдете търпеливи, в тези случаи резултати се постигат бавно.

   Трябва ли да чакаме да ни поведат?

   Да, действително, в стремежа си един човек да бъде уравновесен, може да залитне в една крайна пасивност. Помнете винаги за тази опасност. Преборете се със страха си от допускането на грешки. Винаги си повтаряйте: „За лудо работи, за лудо недей стоя“, “ Направи добро и го хвърли на вятъра“. А за ръчичка никой никога няма да ви хване и поведе. Само ако търсите и опитвате, незабележимо за вас, ще ви насочват и предпазват от безсмислени грешки.

   Какво мислите за самоубийството? След като всичко е предначертано, може ли да избяга човек от съдбата си, и трябва ли?

   Честно казано за самоубийството не ми се мисли. То е точно толкова противоестествен акт, колкото и убийството. Вероятно ще ми възразите, че живота си е ваш и ще правите с него каквото искате. Но това въобще не е вярно. Нито сте се раждали, нито сте се създавали сам, за да имате претенциите, че живота си е ваш. Вече доста пъти съм повтарял, че човек не може да живее сам, независимо от другите хора – както той (тя) зависи от тях, така и те зависят от него (нея). Така че престанете да разпалвате егоизма си. Що се касае до предначертаното – това е типичен пример за илюзиите раждани от крайностите в мисленето. Вярно е, че всеки един живот се изчислява предварително и преобладаващата част от предвиденото се сбъдва, но не защото е предначертано, а защото много добре се познават законите, по които протича живота и тези знания дават точни прогнози. Едно самоубийство е предвидено като вероятна възможност, защото в предишен живот вече е правено такова бягство, и това преживяване неминуемо оказва влияние върху настоящия живот. Като особено критичен е момента на съвпадение във възрастта, при предишния и настоящия живот. Предвидено е известно повишаване на мотивацията за живот, но не прекалено силна, защото тогава проблема няма да се прояви и няма да може да се преодолее – ще остане в латентно състояние. Проблема ще изчезне, само ако бъде волево преодолян по самоизградено убеждение. Само собствените усилия дават стойностни резултати. Ако все пак стигнете до убеждението, че живота не струва – това е ваше право на избор, но то обезсмисля настоящия ви живот, а не си въобразявайте, че следващия ще бъде по-добър. Тези житейски обстоятелства ще се повтарят до тогава, до като трайно бъде преодолян този проблем. Един от много силните мотиви за преодоляване на тази слабост са подсъзнателните спомени за преживяното след самоубийството. Човек не може да напусне материалното си тяло преди програмирания срок. Самоубиецът нарушил тези срокове преживява много мъчително разлагането на материалното си тяло – той се усеща разкъсан и разпилян на милиарди частици. И това неприятно и болезнено състояние продължава толкова години, колкото са били предвидени за живот в материалното тяло.

   Какъв е според Вас Христос (историческа личност, мит, пророк, морален или духовен учител и пр.)?

   Човек като Вас, като мен, като всички останали. Не разбирам защо противопоставяте изброените качества едно на друго. Много по-точно е съчетаването на всички тези качества и много други. Вярно е, в библията е определен като Бог и аз не отричам този факт, само внасям едно уточнение: Бог се изявява чрез Христос, и няма противоречие между този факт, неговия божествен произход (всичко има божествен произход) и това, че е човек. Всеки един човек е инструмент на Бога, и в зависимост от качествата му, Бог използва един за едно, друг за друго, а Христос за изкупител.

   Как може човек да познае (да стигне) до Бога?

   Като го обича. Но за съжаление, от ортодоксалното християнство е останала изкривена престава за същността на Бога. В продължение на много векове, не са могли да дадат убедително обяснение на въпроса: Как Бог е съвършен, а има несъвършени части? Затова са отричали всичко, което е несъвършено да има нещо общо с Бога. И от Бог в съзнанието на хората останала само една далечна абстракция. И обявили, че Бог е непостижим за човека. А как се обича нещо толкова далечно и непостижимо? А в действителност, Бог е навсякъде около нас. И много по-лесно е да познаеш и да обичаш реалността около себе си, достатъчно е да се избавите от някои предразсъдъци.

   Възможно ли е по принцип „обективното“ възприятие на действителността? Защо и как?

   Много хора, имайки в предвид субективните ни възприятия, смятат, че е невъзможно обективното познаване на действителността. Но това се отнася само за абсолютизиращите истината. Логиката им е повече от елементарна. В реалността винаги се преплитат обективни и субективни възприятия, и ако се стремите да намалите субективните и не търсите абсолютната истина, можете да разчитате на все по-обективно възприятие. Защо? Този въпрос не възниква пред този, който изпитва вътрешната потребност да знае, а пред този, когото възниква този въпрос – той няма нужда от отговор, на него и без това всичко му е ясно. Как? Като се избави от внушените масови истини и започне да разсъждава самостоятелно.

   Може ли човек да знае истинно (реално) кой е, откъде идва и къде отива?

   Може, но за да издържи това знание му е необходима много чистота и сила. Докато има сериозни кармични задължения, за него е много по-безболезнено да не знае тези важни неща. Едва след като се разплати със сериозните си задължения, той ще може да спокойно и отвисоко да погледне на миналите грешки. В другите светове, той има свободен достъп до тези знания.

   Формулирайте най-важните опорни точки, с които трябва да се съобразяваме по пътя на духовното си усъвършенстване.

   Най важното е да си изградите силен стремеж по следните въпроси:

  • Да станете достоен гражданин на Божието царство – да търсите и прилагате Божиите интереси.
  • Да обичате всичко – постарайте се постепенно да замените субективното си отношение (омраза, безразличие, безотговорност, страх) към хора, животни и растения с еднаква добронамереност.
  • Да бъдете полезни на всички – за разлика от горното емоционално отношение е желателно да потърсите и реални действия за подобряване отношението към хора, животни и растения.
  • Да изградите силно и постоянно желание да се учите – избийте си от главата си убеждението, че много сте научили, и че достатъчно знаете.
  • Умереност във всичко – основна цел, без реални резултати в това направление, не може изобщо да се говори за духовно развитие.
  • Грижете се за материалното си тяло – то ангажира голяма част от съзнанието ви, затова е желателно да не го пренебрегвате, за да ви създава колкото се може по-малко проблеми.

Цепете секундата – не пренебрегвайте фактора време. Стремежа към точност е стремеж към синхронизация с всеобщите процеси.

   Какво представлява Божието царство?

   Идея, която се опитва да стане реалност и в материалния свят. Както в светското царство (държава), всеки гражданин, освен частни интереси има и общи – интересите на държавата. При това, колкото по-слаба е силата на частните интереси, толкова вниманието и усилията са насочени към реализирането на общите интереси. И безспорно, такъв индивид е много по-полезен, отколкото този, който мисли само за своите ограничени и често противопоставящи се на останалите проблеми.
Огромната и основна разлика между земното и Божието царство е, че всеобщите интереси, в единия случай, се налагат чрез принуда от управляващите. Докато в Божието царство не може да попадне никой, който не е приел доброволно и с радост да служи на общите интереси, които са много по-важни от личните. В Божието царство няма алинеи и параграфи, те са заменени с любов и търпение, и всеки може да се включи, само ако успее да се хармонизира (да се изчисти от агресията и насилието) с общите цели и задачи.
В Божието царство всички, малки и големи по възраст, ранг, знания и способности с радост (ако липсва означава, че е налице насилие) се подчиняват на Божията воля. Ще попитате, как се разбира Божията воля? Тя се реализира чрез Божествената йерархия – ако не можете да се включите (да намерите своето място) означава, че все още имате проблеми с индивидуализма.

   Възможно ли е да получим Божията благодат?

   Това е много широко понятие. Божията благодат получава всеки – непрестанно, всеки ден и час, но само по толкова, колкото няма да навреди на неговото развитие. Големи способности и блага получава само този, който не изпитва нужда от тях. Две са основните причини за това: докато човек има желание да притежава, това винаги е за сметка на всички останали. Дайте си ясна сметка за желанията си, не са ли обосновани единствено с желанието да докажете на себе си и на всички останали, колко сте стойностни и значими. Втората много важна причина е създаването на дисхармония – привличането на материални и енергийни ресурси от вашите желания става за сметка на привличането им от друго място. Колкото по-слабо желание имате да притежавате нещо или да демонстрирате способности, толкова способностите ви се увеличават, защото липсата на желания е гаранция, че Божията благодат ще бъде равномерно разпределена в пространството. Разбира се, за увеличаване на способностите ви, много е важно и какви критерии имате за добро и зло.
Много добре е известна крилатата мисъл: Ако много силно желаеш нещо то обезателно ще се сбъдне. Както съм отбелязвал многократно, мисълта е енергия и тя неминуемо предизвиква някакви взаимодействия в пространството, т.е. желанието привлича обекта, към който е насочено и облекчава препятствията. Но човешката енергетика е прекалено слаба за даде видими резултати, но когато импулса на желанието се повтаря многократно, той се натрупва и в крайна сметка дава реален резултат. За увеличаването на енергийните възможности на човека се използват нисши енергийни същности, които поради това, че са с неразвита воля могат лесно да бъдат управлявани. За привличането им се използват различни способи известни като магия, но злоупотребата с тях винаги дава плачевни резултати поради липсата на синхрон с околното пространство. Другият, вече естествен начин, е нравствено-духовното усъвършенстване – то се отразява на цвета на аурата, чистата аура привлича тези енергийни същности, защото това е техния начин да служат на Бог, като отдават енергийния си потенциал на висшите същества, които могат да го управляват според волята Божия. А когато се изпълнява Общия План, на помощ се притича и груповата душа, към която принадлежи съответния индивид, и още по-висши същества – и нищо не може да се противопостави на такава сила.

   За мен

   Не зная до кога ще съществува тази нагласа да се обвързва една истина с привидния й материален източник. Повечето от хората с които съм имал контакти явно смятат, че е особено важно за тяхното духовно развитие да ми знаят и кътните зъби (от тях не ми останаха много). Обикновено ми обясняват, че подробностите от моето житие-битие ще им помогнели да преценят доколко могат да ми имат доверие. Хора, моля ви, НИКОГА НЕ МИ СЕ ПРЕДОВЕРЯВАЙТЕ. Ако стигнете до убеждението, че съм човек заслужаващ доверие – подписвате духовното си самоубийство. Винаги помнете, че мога в нещо да ви заблудя, че дори в момента може да ви заблуждавам. Никога не приспивайте вниманието си, и то не само по отношение на мен, а спрямо всички видове учения и философии. Всяка истина, която ви харесва е само временен инструмент, който използвате за вашето развитие и след това изоставяте без съжаление. Всяко фаворизиране и абсолютизиране унищожава постепенно всичко положително, което сте успели да натрупате. Поучете се от историята на религиите.
Но тъй като всяко скрито нещо предизвиква още по-силно любопитство, затова ще опитам да се разголя пред вас, дано да мирясате. Казвам се Йосиф Йорданов Йоргов, роден съм на 16 юни 1954 година, все още съм мъж, завършил съм СПТУ, не работя. Нося обувки 43 номер, за размера на облеклото можете да съдите по: височина 188 см., тегло 100 кг. Живея сам в разкошна къща от две стаи (по 7 м2), баньо-тоалетна, коридор, кухньо-антре (6 м2), намираща се на адрес: град Велико Търново ул. „Пролет“ 4.
Често ме питат, кое ме е накарало да се занимавам с въпросите публикувани на този сайт? Но вие много добре знаете, че всеки си е башка луд, така че мен ме избива в това направление.

   Прилагате ли идеите си в живота?

   Опитвам се, като внимавам да бъда умерен и не настойчив.

   Чувстваш ли се свободен? Кое ти пречи да се чувстваш свободен?

   Да, чувствам се свободен, но не забравям, че имам задължения, които не ми създават усещането за ограничение, защото съм приел, че личните прищевки винаги са на второ място след общите интереси.

   Обясни ми какво според теб са кармичните задължения?

   От физическа гледна точка, кармичното разплащане е хармонизиране на енергии, т.е. в резултат на човешките действия се натрупват едни енергии за сметка на други, тази разлика предизвиква протичането на ток, което е наречено кармично разплащане. Разликите се изравняват и протичането на ток престава. Всички останали обяснения са в резултат от усилията на хората да разберат битието и да мотивират своите или чужди действия, т.е всякакви оценки като добро и лошо, правилно и неправилно и т.н. са субективни и не отразяват действителността, а човешките понятия за тази действителност и е опит да се обяснят човешките взаимоотношения.

   Според теб кармичните задължения са чисто и просто надхвърляне на естественото състояние на баланс на енергиите у дадения човек?

   Има само едно стойностно желание, може да бъде изразено по много начини: да се служи на Бог, да бъдеш в хармония с Цялото, да бъдеш полезен на хората, да бъдеш радостен и щастлив и т.н. – всичко това не са различни неща, а едно. Ти слагаш под един знаменател както нисшите (материални) желания, така и висшите духовни стремежи. Човек може да се наслаждава на живота, само ако чрез философско осмисляне на нещата си изработи розови очила – да вижда само хубавото, а когато вижда лошото означава, че е в енергийна дисхармония и влиза в реакция с околните хора и събития (погледни нагоре – кармичното разплащане) Не е ли наивно да се сърдиш на съседа, че прави ремонт или му се е родил син и вдига шум. Също толкова нелепи са отрицателните реакции към всички лоши постъпки на хората. Никога не забравяй, че ти също произвеждаш зло – в предишни животи си крал, лъгал, убивал и т.н. Ако само си помислиш с възмущение за шумния съсед, тази мисловна енергия се натрупва в него и после може да се излее при други случаи, с повод и без повод, върху теб или друг човек. Но ако успееш да мобилизираш търпението си и не се раздразниш, а му изпратиш някоя добра мисъл, той без да разбира мотивите, ще ти се чувства задължен и това ще се прояви някой ден. Точно това безразличие към злото и отговарянето на злото с добро дава усещането за постоянно щастие, защото си се имунизирал против злото около теб, а същевременно удовлетворяваш главното си желание да служиш на Бога като намаляваш дисхармонията около себе си и помагаш на хората да преодолеят натиска на ежедневието. Приемането на това единствено желание да служиш, не означава, че трябва да се откажеш безвъзвратно от останалите желания, а само да осъзнаеш, че те са второстепенни и маловажни и не си струват големите усилия за тяхното постигане. Все едно, че главното ти желание е работата ти, която обичаш и на която държиш много, а всички останали желания са хобита, с които се занимаваш за разнообразие в извънработно време. Много е важна мярката за всичко. Върховното блаженство (нирвана) се постига именно по този начин. Кармичните задължения не са нарушен баланс, такъв просто на този етап от развитието на човека е невъзможен. Кармичните задължения могат да се оприличат на крачещ човек – той премества центъра на тежестта си на единия крак, след това инерцията го принуждава да премести тежестта си на другия крак, иначе ще падне. И благодарение на кармичните разплащания, човек крачи по своята еволюция.

   Ти казваш натрупване на енергии. Къде по точно се натрупват?

   В аурата на човека, т.е. в неговите тела (все пак не бива да се забравя, че човешките тела макар и изградени от материални частици, са енергия).

   Какво ги кара тези енергии да се връщат обратно към приносителя им?

   Веднъж постигната относителна хармония и уравновесеност може да бъде разрушена само от вътре. Това прилича на някаква броня. А дисхармоничните енергии се връщат към този, който ги е излъчил, защото не са намерили привличане, сходство и в този смисъл са най-близки до своя автор.

   А има ли съществена разлика между енергията, за която говориш и фината материя от която е съставена човешката душа?

   Не. Все пак трябва да се помни, че термина „енергия“ е сборно понятие – то се състои от безброй енергийки, които имат различни свойства, но тези свойства плавно преминават едно в друго и на практика е по-вредно да се разглеждат като отделни енергии, тъй като не съществува различима граница между тях и разделянето пречи на глобалното разбиране на битието.

   Още нещо, душата на животното друго предназначение ли има от тази на човека(в смисъл едно и също нещо ли са двете и едни и същи възможности ли имат)?

   Едно и също предназначение имат (макар и да дават различни резултати), но имат различни възможности, защото са на различени етапи от еволюцията.

   Кажи ми, според теб защо Бог ни е сътворил, защо ни има изобщо? Каква е мотивацията на Бога (Богинята, нещото, живота, Любовта, Истината, Радостта) да поддържа целия този живот в фантастичен ред из Вселената?

   Може би най-кратко мога да отговоря така: това е неговата физиология – ние сме частици от неговия жизнен процес. Той е изграден от неизброимо число индивиди, които за илюстрация можем да оприличим на един съд (например бутилка), който се пълни и изпразва. Например, човек се усъвършенства все повече и повече (бутилката се пълни), егото става все по-малко и накрая съвсем изчезва (бутилката се напълва). Тъй като задържащото (събиращо) действие на егото изчезва, събраното започва постепенно се раздава на тези, които имат нужда (бутилката се изпразва). Когато остане само минимума, егото се възстановява като Феникс и започва отново да събира да пълни бутилката, но ако събира само едни работи, стои на едно място, затова започва да изхвърля старото и ненужното (злото) и събира хубавото, което съответно остарява и бива изхвърлено, и отново, и отново, докато бутилката се напълни и започне новия цикъл на изпразване и пълнене. А подържането на фантастичния ред е наложително, защото иначе постепенно ще надделее хаоса и всичко ще изчезне.

   Впрочем искаш ли да си богат, да имаш пари?

   Не, защото знам, че материалната задоволеност може много силно да ме подхлъзне надолу към егоизма и затова се опитвам да намаля до минимум силата на материалните желания. Но когато не ми достигат за елементарни неща, ми се иска да имам повече.

   Имат ли голямо значение дрехите за душевния комфорт?

   Имат значение, но не голямо, особено когато не се прекалява. Все пак не трябва да се забравя, че абсолютно всичко оказва някакво влияние (винаги протичат някакви енергийни взаимодействия). Тъмните (клонящи към черно) дрехи, когато се носят постоянно, намаляват душевния комфорт и затрудняват мисленето.

   Съжаляваш ли за нещо? Би ли искал да изживееш живота си пак само и само да поправиш нещо в него?

   Да съжалявам за нещо и да искам да поправя нещо означава да ми е ясно как е трябвало да постъпя, а това ще ми се изясни едва след като напусна този свят. Смятам, че в много случаи съм постъпил почти правилно, а в други не съвсем, но времето не може да се върне назад. Но съм убеден, че някой ден ще поправя всички грешки.

    Какво става в България през последните 10 -11 години? Мислиш ли, че тази страна ще заживее нормално в скоро време(като една икономически стабилна и развита държава)?

   България си е съвсем нормална и в духовно отношение е много по-напред от всички икономически развити страни – все още съществува опасност, ако станем материално добре да пренебрегнем духовното развитие, така че всяко нещо с времето си, както обича да казва една популярна личност.

    Кои, според теб ще са ключовите промени на планета в близкото бъдеще, които ще придвижат човешкото съзнание на по-високо стъпало?

   Какви ще са ключовите промени не знам, но населението на Земята, следващите стотина години ще намалее от 100 до 1000 пъти.

   Според теб нужно ли е да се разпространява по един по-„агресивен“ начин, един светоглед като твоя или моя, само и само час по-скоро да се подобри живота или е добре да не се бъркаш и да оставиш живота да тече от само себе си, сякаш не ти е подвластен?

   В никакъв случай не трябва да се прилага агресивно разпространение на каквито и да е идеи – това е насилие, а то никога не дава нищо добро – всеки ден дава примери за това, погледни близката и далечна история, виж историите на религиите, коя е направила нещо добро с агресивна пропаганда? Най-добрия начин да подобриш живота около теб е да усъвършенстваш себе си. За да се месиш в живота на другите хора, трябва да имаш реална престава за техните кармични задължения, които нямат нищо общо с твоите, а ти ще се намесваш на базата на собствения жизнен опит, който не дава реална престава за потребностите на другите. От друга страна, за всяка промяна в човека е необходимо време – всеки натиск за по-бърза промяна, съкращава процеса на обновяване и следователно създава условия за натрупване на грешки

   Ти как си най-полезен? И полезен за кого? Предполагам, че за Господ. Интересно ми е, защото казваш, че най-добрия начин да си полезен е да развиваш единствено себе си, без да се месиш в живота на околните.

   Полезен съм най-вече на себе си. На другите гледам, колкото се може по-малко да съм вреден. А нима може човек да бъде полезен на другите хора (на тези, с които не е свързан кармично), след като има объркани понятия, какво е добро и какво лошо?

   Някой непознат те помоли за твоята помощ. Този човек е изпаднал в голяма беда, и моли от теб да му дадеш пари. Ти виждаш, че човека е толкова зле, че едва ли ще се оправи сам. Самия ти нямаш достатъчно от това, което ти иска. Какво би сторил?

   Ако ме е помолил, обезателно ще се опитам с каквото мога да помогна, но преди всичко ще се опитам да проанализирам – помощта ми повече добро ли ще направи или ще даде по-голям отрицателен резултат. Винаги трябва да се помни, че всяка помощ създава кармична връзка (освен случаите когато е разплащане), и трябва да се вземат мерки да се избегне по възможност това, като се възложи свършването на някаква работа и паричната помощ се даде под формата на заплащане или се даде на заем, и ако човека действително има сериозни проблеми с връщането, заема да не се потърси изобщо, като му се даде да разбере тактично опрощаването, за да не натрупва угризения, които са по-силен кармичен възел от простата благодарност.

   Възможно ли е според теб, душата на човека на напусне тялото му, докато е жив и не се намира в обичайното състояние на сън. Съвсем съзнателно да вижда отстрани стоящото тяло, и има ли начин аз примерно да предизвикам това да ми се случи, без разбира се да предприемам някакви радикални мерки, като упояване с наркотици, изпадане в кома…?

   Напускането на материалното тяло, на днешния етап на развитие, не е толкова рядко явление, колкото се струва на повечето хора. Много хора напущат тялото си за части от секундата, но не осъзнават това. Материалното тяло остава винаги свързано с напусналите го други тела с така наречената сребърна нишка, така че то може да върши обичайните си занимания, въпреки, че е останало като празна обвивка, но по сребърната нишка се управлява от истинската човешка същност. Има някои хора, които могат съзнателно да напущат тялото си. Но е доста опасно да го прави човек, който не е достигнал съответното за това развитие – скъсването на сребърната нишка по невнимание води до смъртта на материалното тяло.

   Стана ми интересна тезата ти за изчезването на разделението между полове. Това значи ли че ще изчезнат половите ни белези на мъже и жени? Значи ли, че няма да се използват така познатите ни начини за възпроизводство?

   В бъдещето, половите белези са въпрос на желание, щом човек може да създаде тялото си сам, естествено е да му придаде какъвто иска пол, но за един вече уравновесен индивид, това ще предизвиква доста неприятни усещания – все пак половата диференциация е дисхармония (преобладаването на положителна или отрицателна енергия). На днешния етап, затова човек се ражда безполов (дете) и след това продължително се обучава да се възприема като мъж или жена. Принципно материални тела се създават лесно като се взема или създава един енергиен скелет (тяло от по-фините светове) и последователно се попълват по-грубите тела с материя, от околното пространство, като се намалява нейния енергиен потенциал. Но зад това, външно елементарно действие, се крият хиляди години обучение – всеки един човек достигнал в развитието си до подходящото ниво се научава да материализира – просто еволюцията му не може да продължи без тези знания.

   Много любопитно ми е какво мислиш за сексуалното преживяване, макар да измествам темата от по-горе. Сексуалното според теб белег на ниско развитие ли е и какво е мнението на големите Учители по този въпрос? Защо го има секса, освен за възпроизвеждане? Да се използва като поредно развлечение за доставяне на радост? Кажи ми мнението си. А като подхващам тази тема неизбежно се досещам за атавистичния срам, който малко или много изпитваме, когато стане въпрос за секс. Има ли нещо срамно, грубо, вулгарно в упражняване на това занимание? Предполагам, че ще ми кажеш, доколкото те познавам, най-общо, че сексът е едно страхотно изживяване и е хубаво да се практикува спокойно и редовно без каквито и да е задръжки и предразсъдъци, с които го е обременило съвременното общество. Единствената задръжка, разбира се ще бъде уважението желанието и избора на партньора, каквото и да е то. Но така ли е?

   Секса не е само за размножаване – освен за подържане на здравето и уравновесяване на материалното тяло, той има една много по-важна функция: привлича хората по между им и понеже създава приятни изживявания, разкрива любовта между хората. Те престават да мислят само за себе си, а започват да мислят и да се грижат и за човека от когото зависи удоволствието им. В същото време това удоволствие се фаворизира – злоупотребата със сексуалните удоволствия води до излишно разпиляване на енергия, което не остава без последствия – увеличаването на енергийния дисбаланс влияе отрицателно върху всички жизнени процеси, но най-вече води до намаляването и дори до спирането на духовното развитие. По тази причина всички духовни учения, се опитват по някакъв начин да го ограничат. Както винаги повтарям, много е важна мярката във всяко едно нещо.

   Възможно ли е намирането на Жената (идеалния партньор)?

   Търсенето на Жената е под влиянието на общите илюзорни представи, почерпени от книги и филми. Всичките тези големи изживявания, които се искат на всеки човек са повече плод на фантазия, която се опира на жизнен опит получен следствие на силни кармични натрупвания – това е субективно превъзнасяне на приятните мигове и омаловажаване на неприятните сблъсъци. Действителността е друга – колкото повече един човек е приключил със своите кармични задължения, толкова са по-слаби привличанията и отблъскването с другите индивиди, т.е толкова по-неопределени са неговите отношения – в някои области има привличане, в други отблъскване, а това обърква всеки, който смята, че трябва да живее по измислени от него или от други правила. Според мен е много по-правилно да се живее без предварителни нагласи, а да се реагира според ситуацията, като се внимава да не се изпада в крайности.

   Когато се обръщаш към Бог, за да му благодариш, не се ли обръщаш в действителност към самия себе си. Вярваш ли в твърдението, че има само едно същество, което сме всички НИЕ (всичко живо, което съществува навсякъде-тук). Ти Бог как би го описал, не като качества(щото това ми е ясно), а като нещо, което принадлежи някъде. Като нещо, което може да се докосне и да му се намери адресната регистрация:) Къде е съзнанието на Бога? А какво ще отговориш на въпроса откъде се е появил Бог? Може ли да се справи човешкия ум с отговора на този въпрос. Все пак се търси причината на първопричината 🙂

   Не разбирам само защо ти се струва по-вероятно всичко да има начало, а невероятно всичко да е вечно? Не е ли това една от многото масови илюзии? Същото мога да кажа и за останалите ти въпроси за Бога – много по-ненормално, по-неестествено е всеки да се чувства като отделен индивид, отколкото всички заедно да се чувстват едно същество, което е навсякъде. Все пак времето през което човек е отделен индивид е микроскопично в сравнение с времето, когато е колективно същество.

   Аз съм достигнал до заключението, че смисълът е да си щастлив. Да се чувстваш добре, така както знаеш най-добре да го постигаш. Какво мислиш?

   Щастието е следствие, така че самото то не може да бъде цел. Цел могат да бъдат само нещата от списъка на ценностната система – колкото по-малотрайни неща преследваш толкова по-мимолетно е щастието при тяхното постигане. Според мен нормалното състояние на човек е да е щастлив, но това се отнася само за свободните (без кармични задължения) хора. Често казвам, че съм щастлив човек, но в повечето случаи ме поглеждат присмехулно.

   Какво имате в предвид, когато казвате, че протича ток?

   Думата „ток“ произлиза от глагола „тека“, т.е. ако излееш вода на равно, тя стои на едно място, не тече, но ако наклоним в някаква посока, водата потича, образува се ток (поток). Както ток не може да протече между два плюса или два минуса в един акумулатор, а само между плюс и минус, или както е в контакта – между фаза и нула. Това е „наклона“, по който се осъществява тока, и колкото е по-голям наклона (напрежението), толкова е по-силен тока, Тъй като всичко е енергия, навсякъде и всичко става благодарение на протичането на ток. Ток се осъществява винаги от мястото където го има в повече, към мястото където не достига. Когато си на равно място, по енергийни причини, ти имаш свободен избор, но колкото е по-стръмен терена, толкова ти е ограничен избора – това са кармичните задължения, ти не можеш да не ги следваш – можеш да забавяш или ускоряваш, но обикновено не променяш посоката. Трябва винаги да напомням, че тези обяснения са прекалено елементарни, отколкото е действителността, за да остане отворено съзнанието ти и да започнеш да виждаш връзките между отделните елементи.

   Чета книгата ти и днес попаднах на нещо, което искам да обсъдя с теб. На няколко места призоваваш „използвайте възможността, която ви се предоставя, защото друга такава може да се отвори едва след милиарди години“. Ако съдя по принципа на справедливостта не мога да приема това твърдение. Защото един справедлив Бог никога няма да те остави без шанс непрекъснато, когато имаш нужда от него.

   Защо предупреждавам за пропуснатия сега шанс ли? Защото сега е един преходен период и условията, които са съществували милиони години на Земята, няма да се повторят скоро. След около 1500 години Земята приключва своя активен период и се разпада в материалния свят. Пасивния период продължава около 4,5 милиарда години, следва силен импулс на привличане, отделните части се събират, от силната гравитация се разтопяват и стават отново едно единно цяло. Следва бавно изстиване – необходими са още 4 милиарда години за да се възстановят днешните условия. Днешните хора ще могат отново да се прераждат на Земята след 8,5 милиарда години и то при условие, че през това време Слънцето не влезе в своя пасивен период. Според степента си на развитие, хората имащи нужда от прераждане в материален свят са два вида: Тези, които могат да напускат Слънчевата система, продължават развитието си в други звездни системи, където условията естествено са по-различни и развитието взема друга посока. А тези, чиято материя е прекалено тежка и нямат достатъчно енергия да намерят друг подходящ свят, остават на другите планети от Слънчевата система, където не могат да се прераждат и развитието им се забавя изключително много – това, което могат да постигнат днес за един ден, на другите планети са необходими много милиони години.

   В това писмо липсва конкретен въпрос, а е само един дълъг разказ, но тъй като проблема засяга в някаква степен всички хора, реших да публикувам отговора.

   Вашият проблем, макар и тривиален, е доста труден за решаване, защото за това са необходими понякога години, понякога не стига един живот. Всичко зависи от Вас самия, от силата и постоянството на Вашето желание за промяна, за постигането на определена крайна цел. Всичко това зависи от това в каква степен ще успеете да убедите сам себе си в съществуването на Висшата Мъдрост и Справедливост, т.е. проблемите, които имате са много точно дозирани и подбрани с цел постигането на максимален ефект – натоварен сте с толкова, колкото можете да носите и да постигнете максимално КПД. Имате и пред себе си и крайната цел – преживяването, което сте имал, Ви е дадено като пътеводна звезда, която да Ви сочи посоката. Тази опитност Ви е дала много точни впечатления от това, което е извън материалния свят. Усещането за свръх интуиция и способността за внушаване на мисли идат от другия начин за общуване в другите светове: телепатията. Тя Ви дава възможност за общуването с много хора като Вас, независимо от разстоянията, това са споделени огромни знания и способности.
Ще се опитам да обясня причините за проблемите, които имате, за да знаете в каква посока да насочите Вашите усилия. Първо малко теория: по своята същност човек представлява един енергиен трансформатор – преработва със своята жизнена дейност по-висшите енергии в по-нисши и ги предоставя на тези същества, които имат нужда от тях, и които не могат да ползват по-висшите енергии. За да стане по-ясно, ще оприлича човека на една тръба, по която протича енергията и която той може да насочва със съзнанието си – при това не става въпрос за някаква малка тръбичка, а за тръба с голям диаметър, която има и голяма пропускателна способност. За съжаление, при почти всички хора тази тръба е почти запушена от двата края – останала е по една съвсем малка дупчица от всяка страна. От едната страна запушването е благодарение на егоизма, а от другата поради липсата на духовни стремежи. Очевидно е, че за да протича по-голяма енергия е необходимо разширяване на запушените отвори и от двете страни, едностранното развитие не дава ефект. При Вас поради духовните интереси и постижения от предишни животи се е повишила енергийната пропускателна способност. Винаги в такива случаи при такива индивиди се получава струпване на недоразвити (тъмни) индивиди, които в повечето случаи не са обитатели на материалния свят. Използвайки най-различни способи за „доене“ те предизвикват излъчването на тези енергии, които те могат да ползват – това обикновено са обитатели на астралния свят и те се хранят с най-грубите енергии за този свят – това са най-различните страсти и долни чувства: ярост, гняв, раздразнение, отчаяние, ревност и т. н. навярно могат да се изброят стотици такива и техните нюанси. Най-честия метод използван за „доене“ е внушението – във Вашата опитност сте забелязали, че това не е много трудно – използвайки различните слабости на човека, те така да се каже „подрънкват на тънките струни на човека“ и го предизвикват да отделя необходимите и любими за тях енергии. Всеки един човек е обект на такива манипулации, но докато повечето хора поради своето енергийно запушване, едвам едвам процеждат, то във Вашия случай, поради разширените енергийни възможности „доенето“ дава доста обилни количества, и по тази причина, ако около повечето хора се въртят един двама консуматори, то около Вас може да са стотици, с всички произлизащи от това следствия. Изходът от тази ситуация е да се преборите със своите недостатъци – колкото по малко низши енергии излъчвате около себе си, толкова по-малко манипулатори ще се въртят около Вас, те просто ще си потърсят по-достъпен обект. Ако си спомняте, когато Христос получава просветление след покръстването от Йоан, също е бил нападнат от тази напаст и се е оттеглил в пустинята за да се справи с проблема, където както се споменава в евангелията е бил изкушаван многократно в продължение на 40 дни. Най-важното е да помните, че проблемите Ви са предизвикани от манипулации и да не им се поддавате. А за това е необходимо да си давате ясна представа за своите недостатъци, които предизвикват посочените по-горе нисши емоции и да се опитвате постепенно да ги обуздавате. Това, действително, не е много лесно, но ако не се отчаяте бързо, след известно време ще започнете да забелязвате резултатите и ще се убедите, че си е струвало труда. Но трябва да Ви предупредя, не разчитайте на странични фактори, като например разни антидепресанти и успокояващи, те създават лъжливото усещане за облекчение, но не решават проблема, а само го разтягат във времето, и което е по-лошото намаляват Вашата воля и ставате още по-уязвим за манипулации. И също не се сърдете на тези, които Ви манипулират – сърденето също е тяхна храна, стремете се да бъдете доброжелателен към всички, това ще повишава постоянно Вашата неуязвимост.

   Споменахте, че човек използва висша и нисша енергия. Ако може внесете малко яснота по този въпрос.

   Човек използва висши и нисши енергии, защото живее едновременно в седемте свята, така че в някаква степен ползва енергии и от седемте свята – всичко зависи от неговото развитие. Да кажем така: във всеки свят имаме по един минимум от енергия, да го наречем енергиен скелет. В резултат на жизнената ни дейност, около всеки скелет натрупваме допълнителни енергии и тъй като дейността ни е най-активна и започва от долу нагоре, ние сме успели да оформим що годе само низшите си тела и затова само в тях може да обитава съзнанието ни и да управлява енергиите. Но духовните стремежи натрупват енергии и във висшите тела и макар те да не са завършени и съзнанието ни да не може да битува свободно в тях (т.е. да управлява тези енергии), все пак протича ограничен естествен енергообмен – толкова по-ограничен, колкото човека е по-в началото на своята еволюция.

   Как да се предпазим от енергиен въмпиризъм? На какъв принцип се основава той?

   Енергийния въмпиризъм е същото, за което писах в началото на страницата. Колкото един човек е по-запушен енергийно, толкова неговото нормално енергийно ниво се възстановява по-бавно. И ако често го „доят“ или живее с човек, който е в началото на своята еволюция, енергийния недостиг става хроничен, а това води до различни заболявания. Почти всички хора страдат от този проблем, колкото по-остаряват и колкото повече се увеличава егоизма, толкова повече се увеличават заболяванията. Предпазване не е нужно, ако енергообмена ви е нормален – в такъв случай не може да има някакви опасни следствия. Но ако в нечие присъствие отмалявате и се чувствате дискомфортно, трябва сериозно да се замислите над своя егоизъм.

   Познавам една жена, която се интересува от тези неща. За нея знам, че се е свързала с духовните си учители, които са нематериални. Вие иматели такива учители? Аз бих ли могъл да се свържа с моите духовни учители или зависи от тях дали ще ми се открият.

   Нищо в Вселената не може да се случи безконтролно, и най-дребния процес и събитие се наблюдават от Висшите сили. Около Вас, например, винаги има най-малко по един двама дежурни Учители (в зависимост от нуждите на момента), това обикновено са по-развити ваши близки и приятели от някой живот или са от груповата душа, с която сте свързан, т. е. хора, които Ви обичат и по една или друга причина се чувстват задължени да Ви се отблагодарят по някакъв начин. Но не си мислете, че това не са истинските Учители, защото техните действия се наблюдават от по-висши същества, които ги напътстват и предпазват от грешки. Над тези Висши същества стоят още по-висши и т. н. – това е на практика Божествената йерархия и всички заедно се стремят да следват Божията воля и да реализират Общия план. Тези, които имат пряката задача да следят това, което става с Вас, анализират всички събития и преценяват кои от тях са полезни за Вашето развитие и отстраняват всичко, което носи повече вреда отколкото полза – например, когато се натрупат прекалено много „доячи“ и техните замисли станат прекалено груби и Вие не можете да ги понесете, те ги разгонват. Тоест тези непосредствени Учители, под ръководството на своите Учители се грижат постоянно да напредвате, грижат се за Вашето здраве, предпазват Ви от особено големи глупости, които се каните да правите и т.н. Тук стигаме до въпроса за непосредствения контакт с Учителите. Както вече споменах, на всяко нещо се търси целесъобразността – ако има полза от директен контакт, той се осъществява. Но в повечето случаи той дава плачевни резултати. Почти всички хора абсолютизират Висшата воля и се отнасят към нея безкритично. И тук проблема не е във Висшата воля, а в недостатъците на всеки човек – поради залитането в крайности човешкото съзнание изкривява и обезобразява Висшите повели, като ги превръща от указания за конкретен случай в закони за всички подобни случаи. Както доста подробно съм обяснил в книгата, директно с Висши Учители се контактува изключително рядко. В преобладаващата част от случаите поради силното желание се привличат доста посредствени индивиди, които дори и да не са злонамерени, се представят за такива каквито не са, поради неизживяната си суета. И ако се предоверявате, могат да ви заведат в задънена улица, но ако е допуснато да се случи означава, че този урок ще даде най-добрите резултати. По тези причини смятам, че не е нормално да контактувам директно с Учителите си, но постоянно забелязвам техните грижи. Не смятам, че живота ми ще стане по-лек, ако общувам постоянно с тях, напротив убеден съм, че това ще ме разглези и ще стана нерешителен – все ще чакам техния съвет.

   Защо будизма ми е толкова близък? Дали в минали животи не съм бил будист?

   Да, всичко което Ви привлича и което не сте пожелали следствие умозаключение е натрупване от предишни животи. Всеки един човек, за да не се развива едностранчиво се преражда в различни народи, изповядващи различни религии. Ако едно нещо ви привлича повече от друго означава, че по някаква причина сте се прераждали повече пъти на едно и също място или това е най-пресния спомен.

   Отвратен съм от хората. Живея почти изолиран. Моите колеги и преподаватели в университета са живи демони. Как да се приспособя към тази среда? Вие отвратен ли сте от хората?

   Да сте отвратен от хората означава, че сте много безкритичен към себе си и се поставяте на много по-високо ниво. Един умен човек е казал: „Не съди за да не бъдеш съден“. Защо мислите, че Вие не сте имал същите недостатъци, а със сигурност в предишни животи сте били и много по-лош. Щом очаквате от другите хора да бъдат снизходителни към Вашите грешки и недостатъци, бъдете снизходителен и към техните. С това отвращение можете да си докарате сериозно заболяване. Опитайте да простите. Търпението и смирението са най-важните добродетели.

   Нека да засегнем темата със самоубийството. Онзи ден прочетох в един вестник, че в Хонладия вече е узаконена евтаназията. Мъдро решение е това за мен. Има ли право според теб, човек да слага край на живота си? Защо, ако не? Защо и в другия случай? Знам, от сайта ти, че общо взето си негативно настроен към тази тема. Казваш, че самоубийството не е изход. Може би, като цяло си прав. Но в даден случай, се съмнявам. Ами ако някой е толкова зле и смъртта е единствения лек на страданията му(евтаназията). Според мен, човек владее 100% живота си и си е негова работа какво ще прави с него. Ако реши да му сложи край негова си работа.

   Предупрежденията, които правя са насочени главно към проблеми, които са незначителни като значение и ефект и в това се крие тяхната опасност – поради тяхната незначителност не им се обръща внимание, а повечето енергии имат способността да се натрупват, минават години, капка по капка следствията се натрупват и изведнъж установяваш, че мухата станала слон и почваш да търсиш някой друг като виновник, тъй като не можеш въобще да си представиш действителната причина. Всичко това се отнася и до самоубийствата – свободната воля е закон, който се нарушава само от тези, които си въобразяват, че знаят най-добре какво е правилно и какво не. В действителност нещата винаги са много по-сложни и не може да има правило, камо ли закон. Както вече съм споменавал, всяко събитие си има и положителната и отрицателната страна, така че всеки конкретен случай предизвиква както положителни, така и отрицателни следствия. И всички участници си получават точно толкова, колкото са заслужили. А сребърната нишка сам човек не може да си я скъса – тя се прекъсва само когато изтече програмирания срок или чрез външни, странични фактори (насилие, с всички произтичащи от това следствия) или по Висша воля. Да, има смекчаващи вината обстоятелства, които се вземат предвид. Да, понякога самоубийството е по-малкото зло, но това се случва много рядко. Все пак ти забравяш, че не съществуват случайни и безсмислени страдания.

   Зачопли ме въпроса към теб? Колко значим е един човешки живот, като може да се сътвори тъй просто и тъй лесно??, по повод разсъжденията ти върху самоубийството. Всеки който напусне живота като човек съвсем спокойно може да се върне и да го изживее пак, да направи това, което е пропуснал, след като се е самоубил. Съблича тялото си като ненужна дреха и навлича нова приятно изглеждаща премяна. Или си ходи гол голеничък 🙂 Високите души правели така. Да знаеш, че разполагаш изцяло с живота си, това е голяма свобода за мен. Нямам никакви ограничения да сторя с моя живот каквото си ща. Все пак това си е моя живот, този живот служи на мен преди всичко и едва ли някой друг знае Аз как се чувствам. Не е ли така. Както са казали не един и двама философи? Никой не може да изпита така, както аз изпитвам своята самота, своята тъга, своята болка, своето отчаяние, своята връзка с Необятното и прочие?

   Не се заблуждавай, да повториш проиграния живот никак не е лесно. В разсъжденията си винаги пропускаш факта, че живееш в един огромен организъм, в който всички съставки са зависими помежду си. Представи си, че за да повториш живота си, ще трябва да се повторят и всички условия, които са имали значение при изграждането на сегашния ти мироглед – това е условието на задачата, която дава необходимите промени за да се осъществи правилно твоята еволюция. Т. е. трябва да заставиш да се преродят отново баща си, майка си, всичките си приятели, всички които са имали някаква роля при изграждането ти такъв какъвто си сега. Те също ще трябва да повторят живота си, въпреки че вече са изплатили своите кармични задължения към теб. Както вече съм повтарял многократно, времето не можеш да го върнеш обратно, дори да успееш да убедиш всички важни хора да се преродят отново, живота ти няма да се повтори същия, ще се получат съвсем други резултати, защото в някаква степен са се променили всички енергийни условия около теб (например, енергийния фон на родното ти място) и много други съчетания, така че резултата ще бъде съвсем друг. Затова принципът е да изживееш живота си колкото се може по-пълноценно, а малките пропуски винаги се поправят така между другото. За това повтарям постоянно за вредата от крайните разсъждения и за необходимостта от умереност – в дадения случай свободата никога не е свободия, не е пълна и независима, винаги трябва да се съобразяваш с много обстоятелства и други хора. Както е и с юридическите закони, те не ограничават твоя избор докато не ги нарушаваш. Нарушиш ли ги, ограничават много твоята свобода – прибират те в полицията. Така е и с Божествените закони – свободата никога не е абсолютна, защото нищо не може да бъде абсолютно

   Какво прави една „мъртва“ душа, която не се вселява в материални тела?

   Повечето от хората обитаващи другите светове по принцип не се различават много по манталитет от хората, които срещаш постоянно. Обитателите на астралния свят са индивиди намиращи се в началото на своята човешка еволюция, менталното им тяло е все още в ранен етап на изграждане и по тази причина съзнанието не може да го обитава, т.е. човек на този етап не може да живее в умствения свят. Все още на неговите интереси основно влияние оказва наследствеността от животинския период – най-важни са удоволствията от храната и секса и другите нисши страсти и удоволствия. И тъй като не могат сами да консумират храна, секс и други такива задоволяващи нисшото его удоволствия (защото нямат материално тяло), те ги консумират косвено – обикалят около хора живеещи в материалния свят и консумират излъчваните от тях енергии в момент на такива червоугоднически или сексуални актове, като се стараят по всякакъв начин (най-често чрез внушение), да стимулират тези хора да повтарят колкото се може по-често тези емоции. Индивидите започват да се отдалечават от животинския си стадий благодарение на оценяването и приемането на по-висшите емоции – безкористната (пренебрегваща себе си) любов, приятелство, вярност, чувство за дълг и т.н. Развитието на тези нови интереси в индивидите ги насочва да помагат на тези, които обичат. Тези занимания събуждат любопитството за знания и те започват да изучават битието. Първите знания за всеобщото единство засилват още повече желанието да подпомагат развитието на близките си. Всички тези занимания засилват окончателното оформяне на умственото тяло и съзнанието преминава в умствения свят. Там индивидите престават да са под въздействията на нисшите страсти и се посвещават изцяло на учене и служене (дежурят около въплътени хора и доколкото им се простират знанията и възможностите се опитват да ги предпазват от грешки и беди. Натрупването на доста знания води до изграждане на душата (душевното тяло на човек). Тук интересите на индивидите се насочват към творчеството, отначало към земните му варианти – изкуства, наука и т.н. В по-развитите варианти започва изучаването на материализациите, дори се пътува до ново зараждащи се планетни системи за усъвършенстване на своите способности като изпълняват ролята на Бог през първите седем дни от сътворението на света. Знанията и способностите стават все повече и индивидите все по-уверено започват да си служат с тях. Някъде на този етап индивидите престават да се прераждат постоянно в материалния свят (и правят това в много редки случаи при необходимост). Знанията им за действителността ги прави убедени служители на Божието царство, като вече са ръководители на различни групи и общества. Пълното изграждане на духовното тяло и заселването на съзнанието в духовния свят дава достъп до огромни знания и енергийни възможности. Тези индивиди вече са ръководители (Учители) на Учителите. Това са така наречените висши ангели, архангели, власти, херувими, серафими и т.н. Изграждането на божественото тяло в началните етапи създава различните Богове, които ръководят относително самостоятелни системи (като слънчеви системи и галактики). Пълното оформяне на божественото тяло е свързано с пълно изчистване на недостатъците, индивида престава да се самоопределя като отделен и се слива с Върховния Абсолют обитаващ най-финия свят и започва да се грижи за всичко съществуващо. Тук трябва да направя едно много важно пояснение: индивидите, за които пиша в горните редове, не са индивиди като нас, или поне не всичките. Още обитателите на умствения свят започват да се обособяват в така наречените „колективни души“ – хора обединени от една обща идея и цел, постепенно изчистват противоречията помежду си и започват да живеят като единен организъм. Това става възможно защото телата са енергия и поради телепатичното общуване, не позволяващо съществуването на каквото и да е лицемерие. Отначало тези колективни индивиди са ограничени от 5 – 6 – 10 човешки души, но с развитието им се налага да обединяват усилията си с други колективни индивиди. Тези общи интереси способстват образуването на колективни индивиди, състоящи се от 100 – 200 и повече човешки души, висшите ангели са съставени от милиони, а Боговете от милиарди индивиди и т.н. Тези процеси на окрупняване на индивидите се налагат от целите и задачите, които се преследват – енергийното сливане на индивидите е основния метод за многократно увеличение на възможностите. Този метод е бил познат в древността и така са строени всички мегалитни съоръжения, в това число и Египетските пирамиди. Цялата тази схема е съвсем повърхностна, нещата са неизразимо по-сложни и многообразни. Многообразието е безкрайно, преходите са незабележими и плавни и определените категории са много, много условни. Всички тези процеси протичат в продължение на много милиарди милиарди години. И въпреки създаденото мнение, живота в другите светове е много динамичен и поради осъзнатата свобода на избора винаги е много интересен – всеки се занимава с това, което го интересува най-много (привлечен е от това, което е най-полезно за неговата еволюция).

   Ако можеш да опишеш човешкия живот с една дума, коя ще е тази дума? А живота изобщо?

   Отговора и на двата въпроса е: ВЕЧНО ДВИЖЕНИЕ.

   Спомена и Египетските пирамиди, е, може и да си прав за причините на тяхното построяване, но аз мисля, че това не е чудо. Гледах веднъж едно предаване по Дискавъри чанел и там доста аргументирано представиха инсценировка на техниката по която е било строено.

   В реалния свят чудеса не стават. Хората наричат чудо своето незнание. А пирамидите не са „крупни егоцентрични произведения на самозабравили се фараони“. Пирамидите са съоръжения с много широко практическо приложение. Поради концентрираната енергия, която натрупват в себе си, те са служели за най-разнообразни цели: за обучение, изчистване и енергийно усъвършенстване на жреците, за енергийна обработка на семената за посев – това е намалявало силно податливостта на болести и е увеличавало многократно добивите, а тъй като в енергийното им поле микроорганизмите много трудно се развиват, са били ползвани и като погребални камери за владетеля, защото за тях е било много важно запазването на материалното тяло. Тъй като те също са знаели за прераждането, запазеното материалното тяло е запазвало връзка с душата, т.е. фараона ще се прероди отново фараон, а не селянин. А пирамиди са строили през времената на разцвет на държавата, когато държавата запада са строили малки (не толкова ефективни) пирамиди или са ползвали старите. По-късно са забравили и изгубили тези знания и са престанали да строят пирамиди.

   Можеш ли да ми кажеш няколко ястия, с които човек, без да яде нищо друго спокойно може да съществува до дълбока старост? И от коя храна човек не може да лиши никога? Мислиш ли, че ако не се консумира месо може да се живее нормално?

   Храната не е обезателно необходимо условие за съществуването на човека. Когато един човек, поради недостатъчното си развитие е силно ограничен в нормалния си енергообмен с околното пространство, той е принуден да разчита на нисшите енергии намиращи се в храната. По-късно, с развитието му, ползването на низшите енергии намалява и храната остава като химически материал за изграждане и поддържане на материалното тяло. А индивидите, които са пред завършване на прераждането в материалния свят могат да съществуват и без храна – т.е. нормалния енергообмен е в състояние да посрещне всички нужди на материалното тяло. Това не е много популярно, защото дори тези хора са възпитавани от своите родители и обществото, че е невъзможно съществуването без храна и те не се развиват в тази посока. Универсално полезна храна няма. Тъй като хората разчитат много на нея, тя е своеобразен регулатор – поради голямото разнообразие от типове хора, за едни е полезно един тип хранене, за други, друго. Да, човек може напълно нормално да съществува и без месо. Дори това облекчава в известна степен духовното му развитие, защото заедно с месото приема и енергиите на животните и става в известна степен подвластен на тяхната психическа дейност – т.е. месото увеличава агресивността, чувствеността, грубостта, подтиска духовните стремежи – стимулира всички качества присъщи на животните и задушава в някаква степен висшите стремежи и развитието на ума. Растителната, не обработена термично храна е много по-подходяща и в известна степен облекчава духовното развитие.

   Ти преди каза, че трябва да търсиш средата. Но другаде се казва, че нищо не оправдава убийството дори и в самозащита. Пък камо ли за да си сготвиш вкусна манджа 🙂

   А също така съм казвал, че всяко нещо има и добра и лоша страна. Въпроса е коя предпочиташ.

   Защо точно ще намалява населението на Земята в бъдеще? На какво ще се дължи тази промяна, която сега изглежда най-малкото смела за предсказване?

   Хората ще намаляват, защото се увеличава достигащата до земната повърхност слънчева енергия. Тези, които са с ограничен енергообмен, а това са повечето от хората, не могат да се адаптират на промените. При тях, така да се каже, избива на най-тясното място във вид на инфаркт, инсулт, рак, и много други. Много често, хора нямащи никакви извести здравословни проблеми до този момент, просто ще падат по улиците.

   По какъв начин човек би могъл да се изчисти от отрицателната енергия която сам е произвел, провокиран от външен фактор и несъзнателно е изпратил някъде из тялото си, в някой от органите?

   По принцип няма отрицателни енергии, но различните енергии дават различен ефект върху организма. Отрицателен ефект се получава в повечето случаи следствие намаляване на енергията на даден участък от тялото или определен орган. Това води до намаляване на жизнените (биохимични) функции в съответния орган. Тъй като всички органи са взаимно свързани, това намалява в някаква степен (не е задължително това да се почувства) общия жизнен тонус, с всички произтичащи от това следствия – намаляване на имунната защита и недостатъчното изчистване на организма от отпадъците. Възстановяването на енергийния тонус нормализира жизнената дейност, ако не са настъпили сериозни изменения в организма. Ако има сериозни поражения, възстановяването става бавно и е необходимо постоянство в усилията. Отрицателен ефект дават отрицателните мисли и чувства – всички страхове, притеснения, агресивност, омраза, неприятни емоции, само затварянето и отчуждението намаляват цялостната енергия на тялото, но в повечето случаи това се усеща в отделен орган, който е най-пострадал. В много редки случаи, при силно намалена жизнена енергия, може да се получи външно поражение: от отрицателните емоции на друг човек или хора или от излъчванията на околната среда. Съответно положителните мисли и емоции (особено възторга) възстановяват жизнената енергия и тонус. Но това всеки го е изпитал на собствения си гръб. Само възстановяването става, освен чрез пропъждане на отрицателните мисли и емоции и чрез насочена мисъл. Съзнанието е енергиен диспечер и там, където е насочено вниманието е насочена и енергия. От вас зависи каква енергия ще насочите: опитайте се да харесате и обичате тялото си – все пак то е един инструмент който си върши работата. Ако имате проблеми в определен участък или орган, насочете любовта си към него, ако пораженията не са сериозни в повечето случаи болката престава моментално. Освен любов, към различните части на тялото можете да насочвате и светлина – бяла или с различни цветове – различните проблеми се повлияват от различни цветови нюанси. Понякога насочената мисъл може да увеличи дискомфорта или болката – това се случва в превъзбудени или възпалени участъци. При такива случаи трябва да се подхожда внимателно и да се изпращат успокояващи импулси. Масова грешка е да насочваме недоволството и неприязънта си към участъци, които ни болят – с това ситуацията се влошава многократно и често проблема става хроничен.

   Защо ясновидците боледуват, ако наистина са ясновидци, те биха видели болестта и биха я предотвратили?

   Дори и истинските ясновидци нямат достъп до собственото си бъдеще, в това отношение те не се различават от обикновените хора – те виждат понякога някои моменти от своя бъдещ живот, но обикновено не по-често отколкото повечето хора сънуват някакви пророчески сънища. А за да се предотврати някоя болест са необходими доста знания и опит. Доста от духовните Учители, въпреки че имат знанията и способностите, страдат от различни хронични заболявания, които са следствие от прекаленото само раздаване – те съзнателно приемат риска като пренебрегват собствения си интерес.

   Как бихте коментирали феномена Ванга?

   Тя е един прозорец към Божествения свят. Винаги е имало и ще има такива хора – те поддържат съзнанието на хората отворено и не им позволяват съвсем да оскотеят.

   Има доста противоречия между източните религии и християнството. На какво се дължат те?

   В основата си всички религии са от един източник – от Единия Бог. Но всеки един Учител му се налага да полага усилия да приспособи тези всеобщи знания до нивото на своите слушатели – в противен случай никой няма да разбере нищо. След това различията се увеличават в зависимост от съответните народностни или расови различия. Например, източните народи са много по-консервативни по мироглед и по тази причина традициите им се запазват много по-дълго непроменени, въпреки че и при тях времето налага различни варианти на първоначалната идея. В това отношение европейците са много по-разкрепостени и традициите се променят много по-бързо под натиска на ежедневната конюнктура. Но благодарение на тесните контакти между народите от целия свят, религиите започват да се променят в посока възстановяването на първоначалната идея, тъй като общите им черти ги подкрепят, а различията привличат все по-малко хора.

   Има и нещо друго, което забелязвам у теб. Сякаш имаш отговор на всеки въпрос, който ти задавам. Не може и ти да не се чудиш на едно или друго и да си имаш собствени въпроси!?

   Определено не съм всезнайко, ако успявам да отговарям на въпросите ти досега е благодарение на тези, които са над мен, но неминуемо някой ден ще стигнем и до въпроси, за които не сме дорасли. А въпросите над които се чудя, са тези, които касаят лично мен. Както всеки един ясновидец не може като правило да предсказва своето бъдеще, така и аз не мога да разчитам на някакви указания, а мога само да правя предположения. Например, за причините, които пречат на изпращането на писмата ми. Каквато и да е причината, аз трябва да ти се извиня за неприятностите, защото при всички случаи, моите недостатъци са основния причинител. Мисля, че някой ден всичко ще се нормализира.

   Как аз мога да осъществя този обмен на енергия с околната видима и невидима среда? Тези въпроси са изключително важни и намирането на отговорите им и внедряването на изживяването им е ключово за нашето добро и светло бъдеще!

   По въпроса за повишаването на енергообмена, говорим вече толкова време, това е и темата на моята книга, а и в „Разговор с Бога“ става въпрос за същото – енергообмена се повишава с духовното усъвършенстване. Няма важни и маловажни въпроси. Няма универсални рецепти. Всеки един фактор е една капка, но и океана е съставен от капки. Така че трябва да се работи по всички въпроси. Основния критерий, който създава правилната насоченост е приобщаването на всички хора към идеята да се хармонизират помежду си. Очевидно е, че след като Бог е колективно същество, всичко, което приобщава хората е положително, а всичко, което ги противопоставя – гордост, егоизъм, насилие, лъжа и т. н. – е отрицателното, което трябва да се опитваме да намаляваме. Най-важното в този процес е търпението – не забравяй, че промените в човека стават бавно (прегледай собствения си опит). Колкото си по-полезен на това приобщаване, толкова се повишават и енергийните ти способности (увеличават се пълномощията ти). Много е важно да свикнеш с мисълта, че не можеш да се развиваш самостоятелно. Приобщаването е колективен процес – един се движи по-бързо, друг по-бавно, но по-важното е да се движи, защото спре ли някой, забавя движението на всички, които са свързани с него.

   Също разбрах, че болката и страданието са две отделни неща. Духовните Учители постигнали степен на самоосъзнаване изпитват болка, но не страдат от това състояние.

   Това не касае само духовните Учители, в някаква степен е развито и в повечето хора. Човек страда от болката, ако я приема като удар върху собствения Аз, т.е. страданието е следствие от наранено честолюбие и гордост – „Защо аз, защо на мен, с какво съм по-лош, защо другите имат, а аз съм все ощетен?“ – страданието е психологически продукт на собственото ни съзнание и илюзиите заложени в него. Очевидно е, че ако пред теб не възникват горните въпроси, че всяка болка става поносима. На това място много важен момент е състраданието – когато виждаш чуждата болка, не да подклаждаш страданието като насърчаваш гордостта, а да успокояваш, като се опиташ да представиш и другата гледна точка и се опитваш да неутрализираш ненавистта.

   Споменахте за съществуването на седем свята. Какво представляват те? По какво се различават от този, в който живеем? Дали те не съответстват на всяка една от седемте чакри на човешкото тяло?

   Седемте свята се различават по много показатели, но един от основните е плътността на материята им. Това можем да разберем със следния пример: представете си смесени пясък, вода и въздух – всеки един от тези материали можем да оприличим на отделен свят. Когато повърхностния слой на пясъка е сух, нищо не ни подсказва наличието на вода в него. Същото се отнася и за сместа на течности и газове – когато налягането в течността е равно на външното налягане по нищо не си личи наличието на газ в течността, но достатъчно е външното налягане да спадне дори с малко, започва отделянето на мехурчета. Така е и със световете, те са просмукани един в друг и обичайните сетива не могат да ги различават. Другите светове се различават от материалния и по своята подреденост (хармоничност), по своята енергоемкост – по-фините частици са носители на по-голям енергиен потенциал. Същевременно по-голямата хармония между отделните части, създава много по-големи и следователно много по-силни енергийни общности. Всеки от седемте свята си има седем нива, и всичко това съответства на седемте чакри в човека – това се дължи на октавната организация на енергията. Това може да бъде разбрано със следната аналогия: представете си нотите и нотната стълбица – до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до и т.н. В такова съотношение са и енергиите във всички светове. И колкото и октави да има разлика между два тона до, те са съзвучни, хармонични и си съответстват един на друг. Такива са съотношенията на чакрите, нивата на световете и самите светове.

   Размишлявал съм върху това, защо ние хората толкова страдаме, когато загубим някой близък човек. Достигнах до извода, че изпитваме мъка защото смъртта ни отнема един източник на енергия (в добрия смисъл). Как бихте продължили тези мои, надявам се близки до истината, размишления?

   На първо място страданията са от страх – загуба на една психологическа опора в живота – колкото е по-несигурен един човек в себе си, толкова повече губи почва под краката си. В действителност, причините никога не са една: в някаква степен страданията са предизвикани от това, което наричаме угризения на съвестта – не е задължително причините да са от този живот. Енергийната зависимост също не е за подценяване. Всяко едно общуване е размяна на енергии, много често този процес неутрализира в някаква степен наши недостатъци или засилва други. Същото се отнася и за положителните страни. Но също така страданието се засилва от дълбоко заседналото убеждение, че губим човека завинаги. Но докато има силни страдания, този човек не може да се откъсне от нас и да продължи своето развитие. Той се опитва според силите си да помага, да успокоява и продължава да изпраща своята енергия. Едва след намаляването на скръбта, тази душа може да напусне този свят.

   Споменавате за Ваша книга. Как се казва тя? От къде мога да си я купя?

   Просто не знам как да наричам това, което е публикувано на сайтовете ми. Но това наистина е книга, макар и виртуална. Да се надяваме, че някой ден ще стане реална в хартиен вид.

   Прави впечатление, че призовавате хората да не Ви вярват. Защо?

   Призовавам хората да не ми вярват, защото има прекалена склонност към крайности, току виж без да искам, съм станал основател на секта. И втората много важна причина е, че моите недостатъци неминуемо се отразяват на мислите ми, дори това да е рядко и в малка степен. Ако хората помнят това, имат шанс да открият и да се предпазят от моите неволни грешки.

   Не мога така на показ да изложа вижданията си, но ми е любопитно – как се решихте? Кое Ви накара по този начин да споделяте знанията си?

   Заедно с промяната на моя мироглед се промени и отношението ми към чуждото мнение. И доколкото разбирах, че масовото мислене е една задънена улица, реших да търся изход. Посочиха ми го, проверих го многократно, огледах го от всички страни, хареса ми и реших, че това е моя избор. След като разбрах, че хората са много тясно свързани по между си, и че правилото „Човек за човека е брат“ е по-добро и по-перспективно от „Човек за човека е вълк“ си избрах, че да се опитвам да намалявам човешкото противопоставяне, ще ми носи най-голямо удовлетворение, и се заех с тази задача. Останалото е въпрос на време.

   Не смятате ли, че този вид философия е малко необичайна за България?

   За сега да. И не само за България. Но условията се променят, променят се и хората, израстват все повече хора имащи нужда от друг мироглед. Мисля си, че нищо нямаше да знам и да разбирам, ако това не беше нужно, все пак нищо не става случайно. Хиляди, милиони хора (и аз в това число) са под въздействието на една гигантска мисъл, която е обгърнала Земята – старото не може никога да се завърне същото.

   Бихте ли описали Вашите усещания по време на медитация.

   Трябва да си призная, че опитите ми в медитацията не ми дадоха някакви постижения. Аз си го обяснявам с това, че съм прекалено аналитичен и когато медитирам, стоя и наблюдавам какво ще стане, а то не става нищо, защото трябва да забравя за себе си и да се отпусна на преживяването. Но поне до сега това не съм успял да постигна защото чувствата не са били никога на особена почит в мен и аз не съм се научил да им се предавам безрезервно. Винаги в съзнанието ми остава едно будно кътче, което внимателно следи всичко. За сметка на това, многото часове прекарани в разсъждения по всички въпроси, ме настроиха към чувствителност за отговорите им. И сега продължавам да се учудвам, как знам отговора на въпрос, по който никога не съм разсъждавал и не съм чел нищо. Но вече знам, че в това няма нищо не естествено, и че това не е моя особена заслуга. За това не ми е необходимо някакво специално състояние и това може да се случи във всеки един момент на ежедневието.

   Как можем да преодолеем психологическите проблеми?

   Има три способа да се неутрализират отрицателните емоции – трансформирането им в други енергии: 1. Трансформиране във физическа енергия – някои трошат, чупят или се хващат да цепят дърва, или както правят японците – слагат в една стая чучело на съответния началник и всеки подчинен в тежък момент може да отиде и да си изкара яда на това чучело. 2. Трансформиране в емоционална енергия – това е когато хората избухват, правят скандали, крещят или плачат и им олеква. 3. Трансформиране в умствена енергия – анализирането на ситуациите и причините, особено когато това е достатъчно самокритично и обективно, смъква напрежението, защото често се стига до заключения, че емоциите са били съвсем излишни и безмислени. За това някои хора поддържат дневници много години, на страниците, на които много успешно успяват да се разтоварват. Съвременния вариант на тази трансформация се нарича психоанализа – човекът с проблеми отива при психолог и започва да разказва и да анализира проблемите си, като психолога обикновено много умело го насочва да достигне до действителния корен на проблема – ако това се постигне, ефекта е доста траен, дори доста често за цял живот. Трябва да знаете, че ВСИЧКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ СА В РЕЗУЛТАТ НА ПСИХИЧЕСКИ ДИСКОМФОРТ. Особено, когато тези състояния са чести и продължителни – те изчерпват силите на организма и той става лесно уязвим и на заразни заболявания и на всички други последици следствие замърсяването на организма. Дори кармичните болести са следствие на същите причини, защото кармата се получава именно от такива натрупвания. Вие можете да използвате и трите варианта – хубаво е да стигнете до убеждението, че трябва и искате да се избавите от подтиснатостта, защото ще си предизвиквате много и все по-сериозни здравословни проблеми, а всичко това неизбежно се отразява на всичките Ви близки хора, особено на тези, които са постоянно около Вас. Получава се неволен енергиен въмпиризъм – недостига на Вашата енергия предизвиква ефект като на вакуум – смучи от всичко, което има в повече.

   От една страна не мога да си обясня защо хората понякога плачат от щастие? ОШО в своите книги твърди ,че енергията е една, няма разлика между любовта и омразата, щастието и нещастието и т.н.Те са 2 страни на една и съща монета. И още нещо. Най-изумително ми се вижда това,че има хора,които по време на полов акт плачат. Нищо, никъде в литературата не съм срещал по този въпрос, а ми се вижда твърде любопитен. Дори нямам изходна точка от която да тръгна,за да разсъждавам

   Да, енергията е една, но е един почти безкраен диапазон, а различните поддиапазони имат различни свойства. По отношение на плаченето няма противоречия. Това е един своеобразен предпазен клапан, който предпазва от прекалено силни емоции – няма значение какви са емоциите – положителни или отрицателни или както и да ги наречеш. Аз, например, плача когато видя пример на безкористна помощ за непознати хора от индивиди от които не очакваш да проявят такива качества – не знам как може да бъде определено това, като положителна или отрицателна емоция. Също показателни са крокоди