Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
7235333
Users Today : 2762
This Month : 83175
This Year : 373052
Views Today : 9991
Who's Online : 56

Въпрос/отговор

 

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

Бях на консултация при астролог (преглед на натална карта) и общо взето, всичко, което ми се каза, беше негативно. Въпросът ми е – трябва ли да се вярва/да се оповаваме на астрологията? Вярваш ли, че нещата, които уж са ни „заложени“ са променливи? Изцяло точна наука ли е астрологията?

Не, астрологията не е точна наука. Астрологическите въздействия са спомагателни, т.е. при младите души, при които всеки опит е добре дошъл, влиянието е голямо, например, 50-70%, но колкото е по-стара душата, толкова е по-придирчива, т.е. повечето неща ги е пробвала и са ѝ омръзнали, затова си създава много специализиран план за въплъщението. Разбира се, имат се предвид астрологическите въздействия като балгоприятни и неблагоприятни, но като цяло са слаби, не повече от 10%, защото е с предимство и доминира конкретния план. И сама можеш да си направиш сметка, че астрологията не се съобразява с индивидуалните особености на душата. Но има астролози с развита интуиция, за които наталната карта е само стумул задействащ ясновиждането и тогава наистина се съобразяват с особеностите на душата. Мисля, че в твоя случай, негатива е за да те откаже от такива консултации, да престанеш да разчиташ на хората и да започнеш да доверяваш повече на себе си.

Ако се наложи, някой добър човек, принудително да се ваксинира, защото от това зависи, да запази работата си за да се грижи за семейство и деца и той ли отива в плявата. Такива хора, са много. Нещо, не е измислено, както трябва.

И преди съм посочвал, че нищо не е категорично: т.е. никой не е обречен – всичко зависи от стремежите и упоритостта. Ако човек иска да еволюира и се стреми от все сърце, постоянно следи за мотивите, които го движат, стреми се към прехода – отгоре винаги ще му помагат, но за ваксинираните ще е по-трудно, поради тяхното въздействие, т.е. необходими са двойно по-големи усилия за прехода, за да преодолее въздействието на ваксината. Самият преход се състои в преобразуване на всичко, което причинява страдания – преработване по такъв начин, че да носи радост – истинска, а не поза. А радостта е свойство на душата: търси, какво ти доставя удовлетворение и задоволство от това, което правиш – душата реагира така, когато изпълняваш предварителния план за въплъщението. Така че, ако успееш да осъзнаеш и да общуваш с душата си, никакви ваксини не са страшни.

   Каква самооценка даваш на написаното от теб?

    Пукната стотинка не струва написаното от мен, ако никой не намери нещо полезно за себе си.

   Какъв е смисъла на всичко съществуващо?

    Най-общо, смисълът на битието е вечен кръговрат. Кръговратът се осъществява между два полюса – плюса е реда, Върховния Абсолют, съвършенството. Другия полюс (минуса) е хаоса. Ако си представим Върховния Абсолют като едно слънце, което постоянно излъчва енергия, тази енергия по закона на ентропията „изстива“ все повече и повече, и се превръща във все по-груба материя. За да е възможен този вечен процес, трябва да има обратно движение. То се осъществява чрез волеви устрем за усъвършенстване – едно безкрайно модифициране и изчистване на дисхармоничните съставки: минералите се превръщат в почва, почвата – в растение, растението – в животно, животното – в човек, човекът – в ангел, ангелът – в архангел, архангела – в Бог и т.н. докато се влее във Върховния Абсолют. И отново надолу.

   Спасител ли е Христос?

    Определено. При етапа за обособяване на Аза, е било дадено правилото: Око за око, зъб за зъб. Навързват се огромно число причинно следствени (кармични) връзки, които с течение на времето не намаляват, а се засилват. Необходимо било да се прекъсне това падение по някакъв начин. Всеки, който се е интересувал от древните методи на лечение, знае че кармичните заболявания могат да се лекуват само ако лечителят приеме кармичните последици на себе си. Когато става въпрос за масова карма, тя може да се поеме само от създателя (ръководителя) на съответното общество. Но тъй като процеса на падението засяга цялото човечество, наложило се Христос (Бога, създателя на Слънчевата система) да поеме кармата на хората върху себе си, за да обърне развитието във възходяща посока. И ето вече 2000 години наблюдаваме ефекта от саможертвата на Христос – постепенно отмъстителността намалява все повече. Ако обърнете внимание, ще забележите, че целият живот на Исус Христос е подчинен на тази задача.

   Как да разбираме такава глупост, като твърдението на библията, че човекът е създаден от кал?

    Твърдението на библията е много точно. А това твърдение съществува в преданията на много народи по цялата земя, включително и в „нецивилизовани“ племена по островите на Тихия океан. Друг е въпроса, кой от каква гледна точка го критикува. В древността материята е била определяна със следните понятия: земя, вода, въздух, които са съответно агрегатните състояния на материята: твърдо, течно и газообразно. Според съвременните понятия материалното тяло на човека се състои от твърди елементи и течности. А според древните понятия от земя и вода – смесени се превръщат в кал. Тук има известна неточност, в човешкия организъм има и някакво количество газове. Така че, най-точно би било да се каже, човек е създаден от газирана кал, но такава дума така и не била обособена като отделно понятие, дали защото не са знаели нашите прадеди за наличието на газове (въздух)? Трябва да се има в предвид, че от лицето на земята са изчезнали няколко земни цивилизации, всяка от които, е имала по-високо ниво на развитие от съвременните постижения.

   Какво е изключителното във Възкресението Христово?

    Самото Възкресение е добило такава висока стойност поради превъзнасянето от страна на църквата, като най-убедителното доказателство за Божествения произход. В действителност, това е обичайно явление за индивидите, посветили се всеотдайно на общото спасение. В тибетските манастири има отбелязани десетки такива случаи, когато на третия ден тялото на починал се дематериализира взривно, преминавайки през етапа светлина. По тази причина е останало изображението на Христос върху плащаницата, с която е бил повит. Тази е една от причините, която кара будистите да изчакват три дни, преди да кремират тялото на починалия. За църквата този факт става толкова по-значителен, колкото повече тя отрича причинно-следствената връзка и вечния живот за всички.

   Какво мислиш за Църквата и за нейната роля в живота на днешния човек?

    Всички хора са на различни етапи от своето развитие, и в зависимост от това имат различни потребности, т.е. различни фактори са полезни за тяхното развитие. За някои хора църквата е необходимост и е полезна. И църквата ще съществува докато хората имат нужда от нея.

   Има ли противоречия в библията?

    Доколкото аз мога да преценя противоречия няма. Противоречия откриват хора, знанията, на които не достигат за да свържат два елемента, които по законите на формалната логика изглеждат непоследователни и противоречиви.

   Защо според евреите Бог се нарича АЗ СЪМ?

    Това е въпрос на самоосъзнаване. Когато група индивиди, благодарение на телепатията и любовта, изчистят всички противоречия помежду си, размяната на мисли (енергия) между тях става все по-хармонична и те все по-често започват да забравят, че са групова душа. Докато съществуват макар и минимални различия те винаги се определят като НИЕ, но когато хармонията стане пълна – всеки един индивид казва АЗ СЪМ, без дори за миг да допусне, че изразява колективно мнение. Всеки един от вас казва АЗ СЪМ, без дори и да се замисли за миг, че неговото съзнание също е колективно – сборното съзнание на милиардите клетки, на милиардите атоми, от които е създаден. Съзнанието е резултат на хармонични енергийни взаимодействия, докато дисхармоничните съставки разграничават индивидите. Това е доста странно за повечето хора, за които връзката с „оня свят“ е много слаба, но за индивиди, от които зависят съдбите на много хора, връзката е много по-плътна. Например, царе или управляващи държавите, често несъзнателно говорят за себе си НИЕ РЕШИХМЕ, НИЕ МИСЛИМ и т. н. Когато питат Христос: Ти Бог ли си?, той съвсем естествено отговаря АЗ СЪМ, както и съвсем естествено твърди, че е син на Бога.

   Кои са Божиите синове?

    Докато в хората е залегнала здраво представата им за ограниченото по време съществуване, те винаги ще се възприемат отделно от Бога. В земното битие всеки знае баща си, майка си, роднините си. Но когато излезете от илюзията на материалния свят, нещата коренно се променят. Вашият създател и баща е Бог и всичко създадено от него са ваши братя и сестри – включително минералите, растенията и животните. Някой сигурно ще забележи, че сме канибали, ядейки братята и сестрите си. Но ние не можем да се храним с нищо, което е извън Бога, защото нищо не съществува отделно. Затова избягвайте безсмисленото унищожение. Много е важно да не се забравя, че всички сме божии деца, и да се работи по изграждането на еднакво отношение към всички като любими братя и сестри. Tук ми се иска да цитирам един стих от библията: „Лука 14:26 Ако дойде някой при Мене, и не намрази (тук цитата явно е неточен, защото човек проповядващ всеобща любов, не може да иска някой да мрази – по-правилно е да се каже: пренебрегне) баща си и майка си, жена си, чадата си, братята си, и сестрите си, а още и собствения си живот, не може да бъде Мой ученик“ – колко е важно да сменим приоритетите си. Колкото по-бързо си изработите ново отношение, толкова по-бързо ще станете свободни от кармичните вериги.

   Какъв е смисъла на стиха: „В началото бе Словото…“?

    Приблизително най-точен смисъл се получава, ако замените думата „слово“ със съвременното понятие информация: В началото бе Информацията; и Информацията беше у Бога; и Информацията бе Бог. Тя в начало беше у Бога. Всичко това чрез Нея стана; и без Нея не е ставало нищо от това, което е станало

   Може ли човек да се чувства щастлив?

    Човек трябва да се чувства щастлив – усещането за постоянно щастие е показател за духовни постижения. Ако човек се чувства подтиснат и угнетен, означава че напълно е обсебен от илюзорните представи за действителността. Две са основните причини, човек да се чувства нещастен: Първата е целта, която си е поставил пред себе си – колкото по-материален смисъл имат ценностите, които преследва, толкова по-краткотрайно е щастието при постигането на тази цел. През останалото време го мъчи въпроса, защо хората имат, а той (тя) все е ощетен. А когато си постави вечна цел, например непрекъснатото самоусъвършенстване и постоянно забелязва малки постижения – естествено е да се чувства щастлив И второ: един човек се чувства нещастен, защото страхове и безпокойства отравят ежедневието му. Необходимо е да свикнете с мисълта, че всичко има две страни – добра и лоша, и да престанете да обръщате внимание на лошото в ежедневието. Търсете само доброто. Опитайте да бъдете като Христос, който дори и в полуразложения труп на едно куче е успял да намери нещо красиво – белите му зъби. Желателно е да свикнете с мисълта, че сте дошли на този свят за страдания, да ги приемате като нормални и необходими, и ако престанете да се страхувате от смъртта (защото сте вечни) ще престанете и да се страхувате от страданията. Замислете се над въпросите: Какво ви кара да се чувствате подтиснати и нещастни? Наистина ли тези причини са толкова важни, че да тровят живота ви? Наистина ли няма нищо около вас, на което да се възхищавате? Потърсили ли сте друга гледна точка? Бъдете щастливи! Повярвайте, не е много трудно.

   Така дадена информацията не върши никаква работа.

    Ако очаквате конкретни правила и методи за духовно усъвършенстване, значи не сте разбрали основния смисъл – вие продължавате да търсите абсолютната истина. Правила за всички е безсмислица Могат да съществуват някакви насоки, но само за отделни хора, когато това е съобразено с тяхната индивидуалност. Ако престанете да търсите абсолютната истина, ще дадете шанс на способностите, които имате – много по-свободно ще започнете да разсъждавате (няма да абсолютизирате никакви догми и правила), ще се почувствате много по-разкрепостени да търсите и експериментирате. Никой не знае по-добре от вас, кой е правилния път, това е записано в подсъзнанието ви.

   Каква е физическата страна на астрологията?

    Атомите и молекулите трептят, следователно те излъчват в пространството вълни. Действително, ако става въпрос за единични екземпляри, тяхното излъчване е без значение, но когато става въпрос за голямо количество материя, сблъскваме се с едно явление наречено интерференция (наслагване на вълните една върху друга) или казано по-просто – това е нещо подобно на резонанса. Това е така да се каже, принципа на предавателя, а сега няколко думи за приемника. Атомите и молекулите трептят, тяхната амплитуда на трептене е много малка. Необходим е много малък външен импулс за да се внесе смущение в това трептение. Може би ви е правило впечатление, че на някои места се чувствате приятно на други не особено, смятате ли, че това са субективни усещания?

   Каква е същността на Аза?

    Аза е нещо съвсем дребно – това са всички наблюдения, внушения и разбирания, които сте събирали през съзнателния си живот, благодарение на които, се осъзнавате като отделен индивид. На практика, това са вашите недостатъци, защото нарушават (ограничават) вашето единение с Цялото. И само Аза си е лично ваш, всичко останало е общо – тела, знания, умения, способности и т.н.

   Доколко обективни са такива клонове от човешкото знание като физиогномиката, хиромантията и др.?

    Човешката същност е преди всичко енергия, при това доста трайна. Външния ни вид (материалното тяло) е изцяло производно на този енергиен „скелет“, който се състои от доста съставки – материална карма (родова карма или това, което науката нарича генетична наследственост), астрална карма (нивата на всички чувства и страсти определяли живота ви през хилядолетията), умствена карма (всички умствени постижения), духовни способности, волеви способности и т.н. Всички тези аспекти имат някакво изражение на човешкото тяло, при това един аспект оставя своя белег на няколко места. Затова и промяната на човешките разбирания, макар и слабо, се отразява и в промяна на външния вид. Както и за всеки вид човешка дейност, много е важно, тези които се занимават с тези науки да не абсолютизират признаците, защото всяка една човешка черта е много сложна енергийна конфигурация, всички нюанси не могат да се разчетат по механичен път. Колкото е по-слабо абсолютизирането в този, който се занимава с тези науки, толкова е по-отворен за интуицията, а само тя може да посочи действителните подробности.

   Как да разбера доколко е реална представата ми за живота?

    Стига да сте достатъчно самокритични можете да го установите много лесно. В ежедневието си всеки прави предвиждания за последици от някакви събития. Колкото по-подробно познавате действителността, с колкото повече нейни елементи се съобразявате, толкова по-често ще правите правилно предположение. Затова направете си един експеримент, правете си прогнози (например сто опита), но не отчитайте резултата след събитието, а си записвайте предположението предварително. Намалете положителните резултати с 20% за субективност, защото подсъзнателно ще подбирате тези събития, които са по-лесни за прогнозиране. И ако проведете сто опита, ще получите точното съотношение в проценти – колко е реалната и колко нереалната ви представа за живота.

   Това нова религия ли е?

    За всеки, който смята, че понятието Бог е приоритет само на религиите, написаното тук ще прилича на религия. Но ако Бог е физическа реалност, която има отношение към всичко, как тогава можем да разглеждаме каквото и да е, без да отчитаме тази реалност. Защо това тук не е религия? Защото преди всичко дава свобода, за разлика от религията, чиито основи са канона и догмите. Друг е въпроса, че много хора, привикнали с правилата, не знаят какво да правят с тази свобода – за тях са религиите, а тези, които канона и догмите ги задушават, да опитат това тук. Като най-важното е, не да повтаряте написаното по-горе, а да търсите и намерите собственото си отношение по повдигнатите въпроси. Това не е религия, защото не може да доведе до: „Убий неверника!“, но може да доведе до такава крайност, като слободията Това не е толкова опасно, ако не се опитвате да го налагате на другите – умереността създавана от горните възгледи предпазва от насилието, типично за някои религии или отделни техни секти. Ако се отнасяте към написаното тук, като правила задължителни за всички, то за вас това се превръща в религия, независимо от моите желания и намерения. Аз се опитвам да ви кажа, че можете да летите, а вие ми обяснявате, че можело да паднете и най-добре било да си стоите на земята.

   Какво ви е отношението към съвременната наука?

    Ако се отчита Всеобщото единство, то трябва да се има в предвид, че всички знания на човечеството са отражение на някакви области от действителността. Философията през всички времена, религиите, съвременната наука, предания, легенди, приказки и т.н., всички отразяват някаква реална действителност. Друг е въпроса, че върху отражението на тази действителност влияят човешките недостатъци (най-вече егоизма, гордостта и илюзорното възприятие). Но ако потърсите на базата на разширеното съзнание, общото между всички тези области на човешката култура, и пренебрегнете натрупаните предразсъдъци, с безкрайно удивление ще откриете, колко много общо имат по между си и в действителност между тях няма никакви противоречия – всичко застава на мястото си. Така е и с науката – тя изучава действителността, но за съжаление, в много тесен сектор. Това се дължи на много причини, но най-съществената е, че в началото на XVII век обществената нагласа е станала нетърпима към относителността на истината (под влияние на религията). Френсис Бейкън е формулирал канона на науката – тя може да се базира само на повторяемия опит (експеримент). Това силно желание за абсолютната истина, стеснил кръгозора на науката, защото от полезрението и изпадат всички феноменални явления, т.е. тези явления, които не могат да се изследват многократно по един и същ начин и да дават винаги едни и същи резултати. Но все по-често се установява, че повторението и заключенията са в резултат на компромиси

   За прехода между хилядолетията имаше доста мрачни предсказания, какъв е коментарът ви?

   Всички хора, малко или много са подвластни на нагласата да абсолютизират истината – или действителността е предварително разписана до най-малките подробности, или другата крайност: всичко е хаос и не може да бъде предвидено никакво бъдещо събитие. Съществуват два много съществени фактора, които не позволяват абсолютно точните прогнози (предсказания): „всяко правило си има изключение“ и „правото и задължението на свободната воля“. Тези два фактора правят всяко предсказание относително, а не неточно. Всеки, който прави предсказание, се основава на своите знания за действителността, при всички положения се вземат в предвид и глобалните космически процеси. Колкото повече подробности се вземат предвид, толкова по-точна е прогнозата, а всичко това зависи от нивото на развитие на правещия прогнозата (не предсказателя, ясновидеца – в повечето случаи те предават чужди предсказания). Затова много рядко можете да срещнете точно изказана прогноза, винаги всичко се предсказва условно. Но човешката склонност към абсолютизиране превръща условните понятия в абсолютни, особено когато се възпроизвежда висшо мнение. Друг фактор, който в крайна сметка дава неточности е, че предсказанията са дадени на базата на една действителност, която след време се променя и предвидените събития губят своята основа – в случая прехода на хилядолетията – всички предсказания са били напълно реално възможни, но човечеството неочаквано бързо започва да наваксва пропуснатото, а това неутрализира натрупаните катастрофални ефекти. Но да не забравяме, че все още не сме излезли от този критичен период.

   Каква е ролята на човешкия мозък?

    Ролята на човешкия мозък се абсолютизира, най-вече защото не може да бъде нарочен друг обект, който да изпълнява функциите му. И така ще бъде докато не се разбере, че истинската същност на човека е енергия. В действителност, мозъкът и нервите са материя-посредник между материалното (биологичното) тяло и енергийните тела. В тях се индуцират импулси, които управляват цялото тяло и съответно се осъществява обратната връзка, която съобщава за процесите протичащи в тялото и неговите нужди. Въпреки че медицината не можа да открие център на паметта, на мислите, продължава да твърди, че тези процеси се извършват в мозъка, подвеждайки се от реакциите предизвикани като обратна връзка с енергийното тяло.

   Какво представлява телепатията?

    Телепатията е основното средство за общуване във всички светове. Това средство е било използвано от хората, в началото при слизането им в материалния свят, но поради процеса на обособяване на отделните индивиди е било постепенно забравено и заменено с днешния начин на общуване (спомнете си преданието за Вавилонската кула). В останалите светове (освен материалния) телепатия си е основно средство за общуване и при хората. За това общуването с думи е способност само на материалното съзнание. Астралното съзнание се възприема като предаване на чувства без думи. Аналогично е положението и при менталното съзнание – навярно понякога ви прави впечатление, че се разбирате с някой човек без да си говорите: получавате информация, усещате емоции и т. н., всичко, което се има предвид в израза “да се разбереш с някого от половин дума” е телепатия. Но понеже от първите ви дни ви възпитават да възприемате като нормално единствено словесното общуване, не обръщате особено внимание на общуването без думи и го смятате са случайност, за феномен, който разглеждате повече като куриоз, а не като по-богата възможност за общуване, която може да се усъвършенства. Сега след като знаете за това, ще започнете много по-често да обръщате внимание на тези явления, и ще забележите, че те не са толкова редки, колкото ни се струват.

   Какъв ви е критерия за истинност?

   При определяне достоверността на дадена относителна истина винаги се съобразявам с две основни нагласи: първо, всеки факт е относителен, непълен – това ме предпазва от прибързаното изхвърляне в кошчето като неверен и ми дава възможност по-късно, при придобиването на нова информация, отново да го разгледам от всички страни. Второ: разглеждам действителността като един гигантски пъзел, като при обработката на нов факт, търся неговото място в общата картина и взаимовръзките с останалите елементи, ако на първо време не успея да открия такива, отлагам завършването на процеса при възникването на по-подходящи условия.

    Съществуват ли постижения на съвременната наука, които да доказват вашите твърдения?

    Това, което ми идва веднага на ум е, необяснимото противоречие, което открива науката в дуалистичното поведение на познатите енергии. Например, доказано е, че светлината проявява свойства на вълна и на частица – има поведението и на енергия, и на материя. Факт, който все още няма задоволително официално обяснение.
Друго постижение на науката, също е въпрос без отговор: Според закона на Нютон, силата на гравитационното привличане между две тела е право пропорционална на масата им и обратно пропорционална на разстоянието между телата. Но когато се проанализират гравитационните взаимодействия на космическите тела, се появява едно огромно противоречие. Например, известно е разстоянието между Слънчевата система и предполагаемия галактичен център, около който се върти Слънцето. Приблизително е изчислена масата на Слънчевата система. Когато се съпоставят масата и разстоянието излиза, че в центъра на галактиката трябва да има девет пъти по-масивна звезда от наблюдаваната в действителност. И тъй като закона на Нютон е проверен, остава да се допусне, че 90% от материята, която държи в стабилна орбита Слънцето е невидима (всичко това важи и за центъра на видимата Вселена, около който се въртят всички галактики). Тези изчисления и изводи е направил един много виден физик-теоретик, името на когото, за съжаление, не си спомням.

   От какво зависи пола на децата в едно семейство?

   Преди всичко от ефекта, който се търси – всяко едно условие в материалния свят дава своето отражение и променя някакви недостатъци. Всеки избира тези условия, които могат да постигнат максимален ефект. Семейството е една енергийна система, която естествено се стреми да бъде в равновесие. Ако жената е с по-мощна енергетика, за да се уравновеси семейството, се раждат момчета, и обратното. Когато мъжът и жената са с равни енергийни възможности, момчетата и момичетата в семейството са равни по брой. Интересно е също да се знае, че домашните любимци също влияят на семейния енергиен баланс и със своя пол допълват равновесието.

    Защо според теб човек използва само малка част от възможностите на своя мозък? Каква е причината да не използва всички възможности?

   Мозъкът не е нищо повече от парче проводник, което свързва биологичното тяло с енергийната същност на човека. Съществуващото мнение за ролята на мозъка, създава най-малко две заблуди – доколкото мозъкът има ограничен обем, веднага навежда на мисълта, че и възможностите му (памет, интелект, творчески способности) са ограничени. В действителност, способностите приписвани на мозъка са енергийно поле, което не е ограничено пространствено. Човешката аура може да нараства с километри – т.е. човешките възможности нямат предел и ограничения. Друг е въпроса, че егоистичната нагласа на човека, не му позволява да натрупва по-интензивно енергия. Това зависи преди всичко от човешкото съзнание, от волевата му способност да променя поляритета на енергийните си потоци, като по този начин въздейства на околното пространство. Следователно, умствените способности на всеки един човек зависят преди всичко от съзнанието му (от устремеността), от целите, от приоритетите, които поставя пред себе си и от това, колко неща е готов да пожертва за да развие тези способности. И втория още по-важен аспект на човешките способности е осъзнаването, че мислите са поляризирана енергия, която взаимодейства в пространството с милиарди други мисли, те си влияят взаимно и се връщат при автора си обогатени с нови подробности и решения. Способностите на всеки един човек са резултат на колективно творчество, и колкото той е по-отворен и беззлобен, толкова са по-големи способностите му, а колкото е по-самовлюбен и надменен, толкова е по-безплоден. Друг е въпроса, кой, колко е самокритичен към себе си и има реална представа, какво трябва да е отношението му към другите хора.

    Как сте постигнали тези знания?

   Методът се нарича „Пътя на мистика“. Той се състои в следното: най-важното е да имате дълбоката вътрешна потребност да разберете смисъла на нещата. След това трябва да си направите труда да търсите съществуващата информация, т.е. да изчетете колкото се може повече литература по въпросите. И ако любопитството ви остане силно незадоволено, започвате да търсите причините за противоречията, празнотите, и какво се крие зад мъглявия смисъл. При продължителни занимания с такива разсъждения, започвате да изпадате в своеобразно медитативно състояние, при което достигате до отговори и разбиране на смисъла. Ако продължите да се занимавате с тази дейност, времето необходимо за да влезете в съответното медитативно състояние се скъсява все повече и повече. Започвате да получавате отговори на повечето си въпроси моментално и в по-редки случаи след ден, два. Но най-важното е: във вашето съзнание да се оформят въпроси. Без тях никога няма да намерите отговорите им. Или както е казал великия Енрико Ферми: „Най-важното в решаването на един научен проблем е неговото формулиране, останалото е въпрос на време и на средства.“

    Какво мислите за молитвата?

   В основата си молитвата е признаването на Висшата воля и е остатък от древните знания за същността на битието. Но тези знания отдавна са забравени, а остатъците от тях отхвърлени като суеверие. Днес молитвата не е вече връзка с Цялото, една дълбока и осъзната вътрешна потребност, а по-скоро просия за удовлетворяване на илюзорната си ценностна система. Но всеки сам трябва да определя отношението си към тези проблеми, на базата на вътрешните си потребности. Дори молбите за лично благоденствие имат своя процент положително въздействие, защото дори извършени формално, са някакъв плах опит за признаване и единение с Цялото. А колективните молитви са нещо опасно. Особено когато се провеждат с предварителна подготовка за емоционална настройка на аудиторията. Обединената психическа сила многократно надвишава сбора на енергиите на всички присъстващи индивиди (получава се резонанс). Тази сила влияе както на не достатъчно убедените в аудиторията, така и ако е насочена към един индивид или група хора. Ефекта е подобен на хипнозата. Това се знае и се използва в някои религии като исляма, евангелизма и др.
Това, което аз съм избрал за поведение, на базата на разбирането ми за същността на нещата е – избягвам да се моля за каквото и да е, убеден съм, че Висшите сили знаят много по-добре от мен, какво трябва да се случва в живота, и че моята намеса в тези събития, поради ограничените ми знания и илюзорни възприятия, може да бъде повече вредна, отколкото полезна. А за да поддържам и развивам единението с Цялото се опитвам да бъда благодарен за всичко, което ми дойде на ум. Но както вече казах, всеки сам трябва да определи отношението си, важното е да няма механично отбиване на номера, а винаги да е в резултат на дълбока вътрешна убеденост и потребност.

   Защо има толкова страдания на Земята?

   Действително във вселените съществуват доста еволюции, чиито развитие минава доста по-безболезнено, но има и доста, които са по-мъчителни. От друга страна етапа на развитие е такъв, че в момента условията са най-неблагоприятни. Но всичко тече, всичко се променя – неблагоприятния период завършва. Основното е: страданията са субективно явление и са следствие на илюзиите завладели съзнанията на хората. Първия фактор, който прави страданията особено болезнени е убеждението, че те са нещо изключително, нещо ненормално. Това е нещо като мързела за един много ленив човек – и най-дребното задължение е в състояние да му развали настроението и да го направи нещастен. Втория сериозен фактор е нашата субективна преценка, че другите хора не страдат за разлика от нас или поне не в такава степен. И третия постоянен източник на страдания е убеждението, че живота ни е единствен и неповторим. Смъртта виси като дамоклев меч над главите ни и прави събитията в живота ни много контрастни, приятните мигове се ценят много, а неприятните се ненавиждат за това, че са пропилени възможности. Убеждението, че смъртта е край, прави загубата на близък човек болезнена, а понякога споменът разтяга болката много продължително време. Ако се вгледаме в историята на много древни цивилизации, ще ни направи впечатление, че не са ценили особено човешкия живот. Днес това се обяснява като лекомислие следствие недостатъчното развитие. Но дали това не е поради по-малкото илюзии и по-доброто познаване на действителността?

   Защо целенасочено прокарвате идеята, че съвременната цивилизация е недостатъчно развита?

   Зависи за какво развитие става въпрос. Когато усилията на хората са насочени в посока духовно усъвършенстване, материалното остава на заден план и неговата ценност е минимална. Затова от най-древните цивилизации все още няма открити материални останки. Когато духовното е второстепенно, когато дори културните ценности се произвеждат с цел печалба, то всички волеви усилия са насочени към усъвършенстване на материалните ценности. И естествено, тяхното натрупване е голямо и при такава ценностна система материалните постижения изглеждат значителни.
Еволюционното развитие на хората обитаващи материалния свят в продължение на няколко милиона години, на практика не се е променило много. Това не е защото няма еволюция на индивидите – еволюцията си е в пълен ход, но най-развитите хора приключват своето развитие в материалния свят и преминават в по-висшо ниво. Същевременно, най-развитите индивиди на животинския свят преминават в човешкото ниво на развитие. Това прилича на един басейн, в който колкото вода втича, толкова и изтича, а нивото винаги остава едно и също. Темпото на еволюция се променя в известни граници под влиянието на външните условия. А в зависимост от нивото на развитие са интересите на конкретния човек.

   Какво знаете за извънземните?

   За съжаление, на извънземните се гледа като на някаква екзотика. А желанието за лесни печалби е довело до злоупотреба със страховете на хората и е създадено едно обществено мнение – всичко, което е извънземно е най-добре да се унищожава моментално, а после да се мисли за същността му. Това прави невъзможно нормалното общуване и докато не се промени масовата психоза, контактите ще са съвсем епизодични. В действителност, принципите действащи на Земята и в цялата Слънчева система са валидни за цялата вселена, т.е. всички звезди и техните планетни системи минават през едни и същи етапи на развитие, каквито сме минали ние или ще преминем в бъдеще. Но подчинени на принципа за разнообразието, всички извънземни цивилизации са на различни етапи от своето развитие и са минали по различни пътища за да достигнат до нивото в което са в момента. Общото е, че всички са подвластни на едни и същи физически закони и се подчиняват на едни и същи принципи – Всеобщото единство. Хората съдейки по собствената си природа да произвеждат зло, очакват, че и извън земните цивилизации са носители на зло. Тази илюзия се създава от самонадценяването, че собственото ни развитие е на много високо ниво (в действителност ние сме все още в своето средновековие) и от недостатъчните знания за действителността. Както вече съм споменавал, не съществува безсмислено зло. Има много добре разработена система за недопускане на неговото разрастване. Извънземните естествено имат различни от нашите понятия и е нормално да смятат, че развитието ни трябва да протича по техния начин, използват различни методи и различни помощни средства, но с това различията ни се изчерпват. И когато един ден хората станат търпими към различното и се избавят от повечето си илюзии, постепенно ще се развият нормални отношения, като между добри съседи.
Понятието извънземен също е много неточно – по-голямата част от човечеството живее извън Земята – обитава космическото пространство и останалите планети от Слънчевата система. При достигане на определено ниво на развитие, някои от преражданията стават в други части на вселената. Обитатели на други звездни системи се прераждат като хора. Всичко това е подчинено на Всеобщото единство. Така че всички ние или вече сме били извънземни, или ще бъдем за в бъдеще. Това е неминуем етап по пътя на еволюцията.

   Как се постига спокойствие?

   Предварително трябва да заявя, че този отговор касае много малко хора. Всички, които го намират за безсмислен, да не му обръщат внимание. И без това желанията им са по-силни от волята.
И действително, всичко в човешкия живот се определя от желанията. Всяко едно желание може да се разглежда като един полюс (положителен или отрицателен), и колкото е по-силно едно желание, толкова е по силно и енергийното взаимодействие с околните (привличане или отблъскване). Колкото са по-слаби желанията, толкова един човек е по-уравновесен и по-спокоен – енергийното равновесие силно намалява привличането и отблъскването между индивидите. Някои, вероятно, биха ми възразили, че без желания човешкия живот се обезсмисля, и ще са напълно прави. Смисълът на човешкия живот се определя от уроците, които трябва да се усвояват. В зависимост от това се появяват и желанията. След постигането на определената цел, желанието се неутрализира и следващия етап поражда нови желания. Всичко това се определя от причинно-следствените връзки и е един вид несъзнателно развитие. Тези, които са приключили с кармичното разплащане, възприемат желанията на другите като недостатъчно обосновани. Особени собствени желания те нямат. За това се чувстват като в безпътица. Енергийната им уравновесеност не ги привлича към нищо. Тук се преминава към етапа на съзнателното развитие – търсенето на правилния път. Правилния път не може да бъде намерен на базата на илюзорните знания за действителността. Неизменно следва продължителен период на проби и грешки, който постепенно изчиства от илюзиите. Колкото са по-реални знанията за действителността, толкова повече се приближавате до правилния път. И тъй като той е индивидуален за всеки един човек, не може да бъде посочен точно. Приблизително може да се посочи само посоката – Всеобщото единство. Но тъй като много хора тръгват за Рим и решават, че най-прекия път минава през Австралия, най-малкото е неправилно да бъда настоятелен в определянето на точната посока.
Спокойствие се постига когато се избавите от желанията. А това става само когато разберете илюзорността на причините породили тези желания. Единственото стойностно желание е да се помага на хората да се избавят от илюзиите си. Защото не можете да съществувате отделно от другите хора и вашето собствено развитие е невъзможно без развитието на хората около вас. Най-важния инструмент за това е състраданието. Състраданието не е съпреживяване на проблемите (това усилва отрицателните емоции), състраданието е подкрепа (морална и енергийна) за преодоляването на конкретен проблем. Състраданието е насърчение, а не съчувствие и е по-скоро желание, ако е необходимо да се поеме малка част от товара (но винаги малка част – проблемите и трудностите не са безсмислени, но без подкрепа могат да доведат до отчаяние).

   Защо потъпквате човешкото самочувствие, то е така необходимо в ежедневието?

   Това, което е необходимо на хората е реалната представа за себе си. Всяко самонадценяване или подценяване е вредно – създава илюзорни представи.

   Защо се занимавате с всичко това, Вие сам казвате, че много малко хора ще имат полза?

    Във всеки, който прочете тези редове, въпреки възмущението му, остава някаква макар и малка частица. И всеки, рано или късно, отново ще се замисли по тези въпроси. Доколкото всички хора са различни, всички мислят различно от мен. И всеки може да намери в какво да ме обвини. Но аз се надявам, в крайна сметка, общия сбор на положителното да е по-голям от отрицателното.

   Свободен ли е човек?

   Не се възмущавайте, в действителността никога не може да се каже категорично „не“ или „да“. Само в илюзорния свят могат да съществуват категорични отговори (истини). В материалния свят няма напълно свободни или не свободни хора. Свободата се определя от много фактори, най-важните от които са:
– Кармичната обремененост. Тя може да бъде обяснена нагледно като си представите, че всеки човек се състои от милиони различни по сила магнити. Към всеки човек вие обръщате тези магнити и в зависимост от това кое преобладава (взаимодействат повече едноименни полюси – сборът от взаимодействията предизвиква отблъскване или разноименни – привличане) се определят и взаимоотношенията. Тъй като магнитите са различни по сила, различни са и области на привличане или конфликт. Общуването е енергиен обмен, благодарение на конфликтите и добрите отношения става неутрализиране на прекалено силните магнити, а прекалено слабите се развиват. Вие се уравновесявате (хармонизирате) енергийно, в резултат на което двата ви полюса стават равни по стойност и с други такива хора нито се привличате нито се отблъсквате. Това уравновесяване ви прави свободни. Докато енергийния потенциал на кармичните взаимодействия е по-силен от потенциала на вашата воля не можете да преодолеете волево привличането или отблъскването, а това предопределя вашето поведение. Едва след кармичното разплащане (неутрализиране) вашата воля става водеща при определянето на вашия избор.
– Недостатъчно знания за действителността. Образно това може да се илюстрира, като си представите един човек, който се намира в един двор, ограден с много висока стена. Човекът иска да излезе и чупи пръсти и нокти опитвайки се да изкатери стената. Но напразно. Този, който иска да се учи, започва да обикаля стената и да я изследва. Забелязва участък, който се различава и допуска, че това може да е врата. Започва да я изследва за да намери начин да я отвори. Намира съответното устройство, отваря вратата и е свободен да излиза и да се връща когато пожелае. Така придобитото знание дава някаква степен на свобода. Колкото повече знания имате, толкова по-свободни ще бъдете – много по-малко външни фактори ще могат да ви пречат и много по-лесно ще можете да преодолявате препятствия от всякакъв вид. Но винаги има едно „но“. Това важи само ако знанията не са илюзорни. Най-важните от всички знания са основните принципи по които е построено битието – те ви предпазват от опитите ви да разбивате планината с глава.

   Поредния самоуверен глупак открил универсалното лекарство за всички болести.

   Това за глупака сте напълно прав и аз го установявам много често. А за универсалното лекарство не съм съгласен. Всички болести са в резултат на дейността на всеки един човек и са неизбежни в неговата еволюция, доколкото е невъзможна безгрешна еволюция. Всички са забелязали, обаче, че при умерен и хармоничен живот заболяванията са много редки и леки. Ако човешката същност е енергия, то е очевидно, че тя не може да не взаимодейства с околното пространство. Затова е изключително важно, какво е съзнателното отношение (съзнанието е енергиен диспечер) към заобикалящата действителност. Всички болести са в резултат на конфликтния и дисхармоничен енергообмен. Напълно излишно е да навлизам в подробности по този проблем – той е разработен много подробно от Сергей Лазарев в няколкото книги под общото название „Диагностика на кармата“. Като религиозен човек, той обяснява всички причини като следствие нарушено единение с Бога, което е едно и също с обясненията по-горе. Всичко е представено с много и разнообразни примери, които достатъчно добре илюстрират всеобхватността на подхода.

   Какво е гениален човек?

   Гениален става един човек след натрупването на голямо количество хвалебствия от много хора. В действителност всеки един човек е гениален. Всеки има някакви качества, които в него са по-развити отколкото в другите хора. Един е гениален в доброто, друг в злото. Но забележете, званието „гениален“ и хвалебствията получава само този, който е бил полезен на всички хора. Словосъчетанието „гениален злодей“ се среща само в литературата като стилистична окраска (превъзходна степен). В действителността такъв човек събира само презрението и страховете на хората.
А за да бъде един човек действително гениален, трябва преди всичко да пренебрегне собствените си интереси, за да се отвори към колективните процеси и мисълта му да стане синхронна на колективната мисъл и на всеобщите интереси. Другото много важно условие за гениалност е намирането на точната мярка – развита уравновесеност и точна преценка. Също като при медицината, много по-важна е точната доза, а не само точния метод. Повечето хора не успяват да реализират своята гениалност, защото поради крайните си възгледи не намират точния момент и точната мярка.

   Как практически може да се работи за промяна на злото в хората?

   Много добър въпрос. Ако се съобразим с факта, че мислите са най-мощната от достъпните за човека енергии, е желателно да насочим усилията си тази посока. Мислете за хората само добро. Така запълвате пространството с положителна енергия, която неутрализира кафявия газ (отрицателните мисли и емоции). Така натиска на злото постепенно отслабва, хората получават възможност по-често да търсят и да правят добро. Обичайте хората. Не търсете повод за това. Не се опитвайте да наказвате или да награждавате. Само ако обичате без причина можете да бъдете всеотдайни – другото е тънка сметка. В съзнанието си провеждайте добронамерен диалог с хората около вас. Добронамереността предразполага хората да ви се доверят и да се вслушат в думите ви, дори да не са произнесени на глас. Упреците и осъждането активизират гордостта на човека. Търсете във всичко положителните страни и ги осъзнавайте. Насърчавайте тези качества, но умерено, за да не разраства гордостта и самочувствието.

   Можете ли принципно да определите пътищата за духовно усъвършенстване?

   Не. Всички пътища водят към Рим. Но някои решават да се отклонят от прекия път пет крачки, други десет, трети сто и т.н. По принцип това няма значение, всички рано или късно стигат. А ако някой зацикли на едно място (като например Сатаната), губи еволюцията си до това ниво, от което може да продължи без проблеми. Например от ниво животно.

   Съществува ли антивреме?

   Самото понятие време е условно. То е прието с цел сравняване на различните видове движение, т.е времето е функция на някакъв процес. Времето в друг процес има съвсем друга стойност, например, ако функцията време в първия процес има стойност А, то втория процес може да има стойност 5А – за времето на протичане на първия процес, протичат пет втори процеса и т.н. Фактически времето не съществува като някакъв отделен фактор. То е измислено да служи като протеза за съзнанието с цел по-лесното разбиране на действителността. Така че след като времето е условен фактор, нищо не пречи да бъде измислено и антивреме – то също ще бъде условно.

   Има ли смисъл в проекта Seti@home?

    Проекта има смисъл защото отразява вътрешната потребност от Всеобщото единство. Но от практическа гледна точка, той може да донесе само разочарование. Както съм споменавал, основния начин за общуване е телепатията, такова общуване като на Земята е много рядко изключение. По тази причина не съществува в тази вселена друга цивилизация, която да общува по този начин и съответно да е разработила тези технологии, които са основни в нашия свят. Вероятно някъде съществува подобен тип цивилизация, но тя ще е на много милиарди светлинни години, което прави общуването и дори получаването на някакви сигнали в тези диапазони, които се изследват в момента, много малко вероятно.

   Вие в ролята на учител ли се вживявате?

   Смятам, че най-важното в моя живот е да се опитвам да намалявам илюзиите в този свят. А учител не се става по желание или като му прикачиш звание, а само след като много хора намерят полза за себе си и осъзнаят, че се учат и могат още много да научат, едва тогава след спонтанното „Учителю“ един човек става учител.

   Какво е медитацията?

   Медитацията е нещо много лесно, достатъчно е да забравите за себе си… Разбира се , от практическа гледна точка нещата са малко по-сложни, но само докато привикнете. Медитацията е способ за изкуствено разширение на съзнанието – преодоляване на натрупания още от детството опит, какво е реално и какво не е. Съзнанието е сбор от всички енергийни тела на човека, но борави само с част от тях – тези, които са индивидуализирани и влизат в понятието „аз“ (его). Когато усещате себе си тук, а всичко останало там, вие сте в материалния свят, когато забравите за своето присъствие и остане само това там, вие медитирате. Способите да забравите за себе си (да медитирате) са много, има достатъчно литература за това. Можете да релаксирате, да танцувате, да слушате успокояваща музика, да рисувате, изобщо да правите любимото си занимание. Дервишите например се въртят за целта около собствената си ос. Основното е да изключите възприемането на материалния свят, като насочите цялото си внимание в една посока. Това е все едно, че четете една много интересна книга – вие изцяло сте извън действителността около вас, не чувствате глад или жажда, не знаете топло ли е или студено, забравяте, че ви боли зъб и т.н. Но четенето на книга не е медитация, защото вашето съзнание се води от автора. А за да медитирате трябва да имате цел, която винаги да е пред вас и да ви води. Ако нямате цел, дори да забравите себе си, тъпчете на едно място и се чудите защо нищо не става, или ако става, то е хаотично, нещо като сънища в будно състояние.

   Как да постигнем търпение?

   С желание и търпение. Както повечето човешки качества и търпението се увеличава следствие натрупване (акумулиране). Всеки ден, всяка минута трябва да изтърпявате по нещо. Ако днес можете да изтърпите 5 секунди, утре ще са 50, а след месец или два може да са 5 минути, след няколко години ще можете да търпите всичко, колкото си пожелаете. Учете се от всичко, дори и от мухите и комарите. Но най-важното е да не се сърдите на причинителя, който подлага на изпитание търпението ви. Ако трупате отрицателни емоции към учителите ви по търпение, тези емоции ще станат толкова силни, че ще надвият желанието ви да постигнете резултат и накрая ще се откажете.

   Как да открием Учителя си?

   Много ми е трудно, а и не трябва да давам категорични преценки. Работата е там, че всеки има положителни стани и недостатъци. И не е в това проблема. За съжаление, всички хора търсят абсолютната истина за която да се хванат, както удавника търси своята сламка. Всеки един човек има области, в които има натрупани повече знания от някакво средно ниво, и е нормално и положително да има желанието да иска да споделя с другите, тези знания. Друг е въпроса, какви мотиви определят това желание за споделяне. Два са основните мотива, които едновременно движат този процес: желание за самоизтъкване и желанието да се помага. Колкото желанието за самоизтъкване е по-силно от желанието да се помага, толкова повече егото (илюзорните възприятия) изкривяват действителността, и обратното. Всеки един мироглед е един вид работна хипотеза, авторът не осъзнава в дадения момент съществуващите недостатъци. Когато установи някакъв недостатък, всеки се стреми да го преодолее и да намери решение на конкретния въпрос, така че всичко е в постоянно движение и усъвършенстване. Затова е неправилно да се прикачат определения като полезен или безполезен, глупак или умен, и т.н. Истината е всеобхватна и безкрайна и във всеки един човек може да бъде намерено парченце от нея. Ако отречем някого, рискуваме да загубим този малък детайл, който ще ни помогне да свържем и обобщим фактите. Всички хора се привличат или отблъскват помежду си, но тъй като това се определя от милиони параметри – едни се привличат повече други по-малко, едни се привличат в една област други в друга. Така и този, който търси да научи нещо се привлича от определен мироглед, който по своите показатели му импонира. И тук проблема не възниква от това, колко погрешен е този мироглед, а от вкопчването – заключението, че е намерена истината, а всичко останало не струва. Както и в любовта, колкото е по-голяма разликата в плюса (има в повече) и в минуса (недостиг) толкова е по-силно привличането. Но с времето тези разлики постепенно се изравняват – пълното прилива към празното докато празното се напълни, в резултат на което привличането се неутрализира. Така че, всеки който търси нови знания трябва да си изгради нагласата да бъде вечно търсещия, и там където се спира да знае, че се спира за малко, колкото да вземе това което му е необходимо и да продължи нататък. Много е важно да не оплюваме извора, от който сме пили, колкото и малко да сме получили. Защото хората са различни и колкото и добре да ги познаваме не можем да преценим точно, кой от какво има нужда.

   Пишете, че може да бъде променян външния вид – как?

   Както вече съм споменавал, външния вид на човека е следствие съчетанието на две основни енергийни конфигурации: всичко натрупано в предишните животи на индивида (личната карма) и полученото от родители и други близки хора, с които сте прекарали много време заедно (родова карма). Много е важно да не се сърдите на близките си хора, за някои черти, които смятате за некрасиви. Може да ви е трудно да повярвате, но още преди да се родите, всички възможни следствия в този ви живот, са били много внимателно проанализирани с ваше участие. Може да бъдете напълно сигурни, че сте избрали възможно най-удачния вариант – този, който ще ви донесе най-голямата полза от този ви живот.
Човешката красота зависи от енергийната уравновесеност на конкретния човек, т.е., колкото повече се различават стойностите на плюса и минуса в дадена точка от енергийния спектър на човека, толкова е по-дисхармонична някоя част от неговото тяло или лице. И обратното, колкото повече плюсове и минуси са равни по стойности (уравновесени), толкова той е по-красив и хармоничен. Действителната цел на живота в материалния свят е именно това енергийно уравновесяване и хармонизиране. За да стане по-ясно, ще преведа следния пример: нека оприличим всеки един човек на необработен ръбест камък. Поставяме всички камъни в един въртящ се барабан (живота), може да бъде нещо като бетонобъркачка. Ако въртим камъните продължително време, те триейки се един в друг, постепенно заоблят острите си ръбове, и колкото повече се въртят камъните, толкова повече се полират и разкриват красотата си. Ако ги въртим много продължително време, те стават отначало овални, а после постепенно стават идеално сферични, защото с тази форма имат най-малкото съпротивление помежду си. Някои от камъните са от по-твърди породи и тяхното усъвършенстване става по-бавно, но те се въртят по-дълго време и крайната цел винаги се постига.
Тъй като хората са осъзнати и волеви, те могат при желание да ускорят този процес на усъвършенстване. Трябва само да се стремят да бъдат уравновесени, по колкото се може повече показатели. Не се заблуждавайте, ако в нещо сте уравновесени или бързо успявате да постигнете равновесие – тези аспекти вече не оказват влияние на външния вид. А там, където ви е най-трудно да постигнете напредък, са тези натрупвания, които развалят красотата ви. Бъдете търпеливи, в тези случаи резултати се постигат бавно.

   Трябва ли да чакаме да ни поведат?

   Да, действително, в стремежа си един човек да бъде уравновесен, може да залитне в една крайна пасивност. Помнете винаги за тази опасност. Преборете се със страха си от допускането на грешки. Винаги си повтаряйте: „За лудо работи, за лудо недей стоя“, “ Направи добро и го хвърли на вятъра“. А за ръчичка никой никога няма да ви хване и поведе. Само ако търсите и опитвате, незабележимо за вас, ще ви насочват и предпазват от безсмислени грешки.

   Какво мислите за самоубийството? След като всичко е предначертано, може ли да избяга човек от съдбата си, и трябва ли?

   Честно казано за самоубийството не ми се мисли. То е точно толкова противоестествен акт, колкото и убийството. Вероятно ще ми възразите, че живота си е ваш и ще правите с него каквото искате. Но това въобще не е вярно. Нито сте се раждали, нито сте се създавали сам, за да имате претенциите, че живота си е ваш. Вече доста пъти съм повтарял, че човек не може да живее сам, независимо от другите хора – както той (тя) зависи от тях, така и те зависят от него (нея). Така че престанете да разпалвате егоизма си. Що се касае до предначертаното – това е типичен пример за илюзиите раждани от крайностите в мисленето. Вярно е, че всеки един живот се изчислява предварително и преобладаващата част от предвиденото се сбъдва, но не защото е предначертано, а защото много добре се познават законите, по които протича живота и тези знания дават точни прогнози. Едно самоубийство е предвидено като вероятна възможност, защото в предишен живот вече е правено такова бягство, и това преживяване неминуемо оказва влияние върху настоящия живот. Като особено критичен е момента на съвпадение във възрастта, при предишния и настоящия живот. Предвидено е известно повишаване на мотивацията за живот, но не прекалено силна, защото тогава проблема няма да се прояви и няма да може да се преодолее – ще остане в латентно състояние. Проблема ще изчезне, само ако бъде волево преодолян по самоизградено убеждение. Само собствените усилия дават стойностни резултати. Ако все пак стигнете до убеждението, че живота не струва – това е ваше право на избор, но то обезсмисля настоящия ви живот, а не си въобразявайте, че следващия ще бъде по-добър. Тези житейски обстоятелства ще се повтарят до тогава, до като трайно бъде преодолян този проблем. Един от много силните мотиви за преодоляване на тази слабост са подсъзнателните спомени за преживяното след самоубийството. Човек не може да напусне материалното си тяло преди програмирания срок. Самоубиецът нарушил тези срокове преживява много мъчително разлагането на материалното си тяло – той се усеща разкъсан и разпилян на милиарди частици. И това неприятно и болезнено състояние продължава толкова години, колкото са били предвидени за живот в материалното тяло.

   Какъв е според Вас Христос (историческа личност, мит, пророк, морален или духовен учител и пр.)?

   Човек като Вас, като мен, като всички останали. Не разбирам защо противопоставяте изброените качества едно на друго. Много по-точно е съчетаването на всички тези качества и много други. Вярно е, в библията е определен като Бог и аз не отричам този факт, само внасям едно уточнение: Бог се изявява чрез Христос, и няма противоречие между този факт, неговия божествен произход (всичко има божествен произход) и това, че е човек. Всеки един човек е инструмент на Бога, и в зависимост от качествата му, Бог използва един за едно, друг за друго, а Христос за изкупител.

   Как може човек да познае (да стигне) до Бога?

   Като го обича. Но за съжаление, от ортодоксалното християнство е останала изкривена престава за същността на Бога. В продължение на много векове, не са могли да дадат убедително обяснение на въпроса: Как Бог е съвършен, а има несъвършени части? Затова са отричали всичко, което е несъвършено да има нещо общо с Бога. И от Бог в съзнанието на хората останала само една далечна абстракция. И обявили, че Бог е непостижим за човека. А как се обича нещо толкова далечно и непостижимо? А в действителност, Бог е навсякъде около нас. И много по-лесно е да познаеш и да обичаш реалността около себе си, достатъчно е да се избавите от някои предразсъдъци.

   Възможно ли е по принцип „обективното“ възприятие на действителността? Защо и как?

   Много хора, имайки в предвид субективните ни възприятия, смятат, че е невъзможно обективното познаване на действителността. Но това се отнася само за абсолютизиращите истината. Логиката им е повече от елементарна. В реалността винаги се преплитат обективни и субективни възприятия, и ако се стремите да намалите субективните и не търсите абсолютната истина, можете да разчитате на все по-обективно възприятие. Защо? Този въпрос не възниква пред този, който изпитва вътрешната потребност да знае, а пред този, когото възниква този въпрос – той няма нужда от отговор, на него и без това всичко му е ясно. Как? Като се избави от внушените масови истини и започне да разсъждава самостоятелно.

   Може ли човек да знае истинно (реално) кой е, откъде идва и къде отива?

   Може, но за да издържи това знание му е необходима много чистота и сила. Докато има сериозни кармични задължения, за него е много по-безболезнено да не знае тези важни неща. Едва след като се разплати със сериозните си задължения, той ще може да спокойно и отвисоко да погледне на миналите грешки. В другите светове, той има свободен достъп до тези знания.

   Формулирайте най-важните опорни точки, с които трябва да се съобразяваме по пътя на духовното си усъвършенстване.

   Най важното е да си изградите силен стремеж по следните въпроси:

  • Да станете достоен гражданин на Божието царство – да търсите и прилагате Божиите интереси.
  • Да обичате всичко – постарайте се постепенно да замените субективното си отношение (омраза, безразличие, безотговорност, страх) към хора, животни и растения с еднаква добронамереност.
  • Да бъдете полезни на всички – за разлика от горното емоционално отношение е желателно да потърсите и реални действия за подобряване отношението към хора, животни и растения.
  • Да изградите силно и постоянно желание да се учите – избийте си от главата си убеждението, че много сте научили, и че достатъчно знаете.
  • Умереност във всичко – основна цел, без реални резултати в това направление, не може изобщо да се говори за духовно развитие.
  • Грижете се за материалното си тяло – то ангажира голяма част от съзнанието ви, затова е желателно да не го пренебрегвате, за да ви създава колкото се може по-малко проблеми.

Цепете секундата – не пренебрегвайте фактора време. Стремежа към точност е стремеж към синхронизация с всеобщите процеси.

   Какво представлява Божието царство?

   Идея, която се опитва да стане реалност и в материалния свят. Както в светското царство (държава), всеки гражданин, освен частни интереси има и общи – интересите на държавата. При това, колкото по-слаба е силата на частните интереси, толкова вниманието и усилията са насочени към реализирането на общите интереси. И безспорно, такъв индивид е много по-полезен, отколкото този, който мисли само за своите ограничени и често противопоставящи се на останалите проблеми.
Огромната и основна разлика между земното и Божието царство е, че всеобщите интереси, в единия случай, се налагат чрез принуда от управляващите. Докато в Божието царство не може да попадне никой, който не е приел доброволно и с радост да служи на общите интереси, които са много по-важни от личните. В Божието царство няма алинеи и параграфи, те са заменени с любов и търпение, и всеки може да се включи, само ако успее да се хармонизира (да се изчисти от агресията и насилието) с общите цели и задачи.
В Божието царство всички, малки и големи по възраст, ранг, знания и способности с радост (ако липсва означава, че е налице насилие) се подчиняват на Божията воля. Ще попитате, как се разбира Божията воля? Тя се реализира чрез Божествената йерархия – ако не можете да се включите (да намерите своето място) означава, че все още имате проблеми с индивидуализма.

   Възможно ли е да получим Божията благодат?

   Това е много широко понятие. Божията благодат получава всеки – непрестанно, всеки ден и час, но само по толкова, колкото няма да навреди на неговото развитие. Големи способности и блага получава само този, който не изпитва нужда от тях. Две са основните причини за това: докато човек има желание да притежава, това винаги е за сметка на всички останали. Дайте си ясна сметка за желанията си, не са ли обосновани единствено с желанието да докажете на себе си и на всички останали, колко сте стойностни и значими. Втората много важна причина е създаването на дисхармония – привличането на материални и енергийни ресурси от вашите желания става за сметка на привличането им от друго място. Колкото по-слабо желание имате да притежавате нещо или да демонстрирате способности, толкова способностите ви се увеличават, защото липсата на желания е гаранция, че Божията благодат ще бъде равномерно разпределена в пространството. Разбира се, за увеличаване на способностите ви, много е важно и какви критерии имате за добро и зло.
Много добре е известна крилатата мисъл: Ако много силно желаеш нещо то обезателно ще се сбъдне. Както съм отбелязвал многократно, мисълта е енергия и тя неминуемо предизвиква някакви взаимодействия в пространството, т.е. желанието привлича обекта, към който е насочено и облекчава препятствията. Но човешката енергетика е прекалено слаба за даде видими резултати, но когато импулса на желанието се повтаря многократно, той се натрупва и в крайна сметка дава реален резултат. За увеличаването на енергийните възможности на човека се използват нисши енергийни същности, които поради това, че са с неразвита воля могат лесно да бъдат управлявани. За привличането им се използват различни способи известни като магия, но злоупотребата с тях винаги дава плачевни резултати поради липсата на синхрон с околното пространство. Другият, вече естествен начин, е нравствено-духовното усъвършенстване – то се отразява на цвета на аурата, чистата аура привлича тези енергийни същности, защото това е техния начин да служат на Бог, като отдават енергийния си потенциал на висшите същества, които могат да го управляват според волята Божия. А когато се изпълнява Общия План, на помощ се притича и груповата душа, към която принадлежи съответния индивид, и още по-висши същества – и нищо не може да се противопостави на такава сила.

   За мен

   Не зная до кога ще съществува тази нагласа да се обвързва една истина с привидния й материален източник. Повечето от хората с които съм имал контакти явно смятат, че е особено важно за тяхното духовно развитие да ми знаят и кътните зъби (от тях не ми останаха много). Обикновено ми обясняват, че подробностите от моето житие-битие ще им помогнели да преценят доколко могат да ми имат доверие. Хора, моля ви, НИКОГА НЕ МИ СЕ ПРЕДОВЕРЯВАЙТЕ. Ако стигнете до убеждението, че съм човек заслужаващ доверие – подписвате духовното си самоубийство. Винаги помнете, че мога в нещо да ви заблудя, че дори в момента може да ви заблуждавам. Никога не приспивайте вниманието си, и то не само по отношение на мен, а спрямо всички видове учения и философии. Всяка истина, която ви харесва е само временен инструмент, който използвате за вашето развитие и след това изоставяте без съжаление. Всяко фаворизиране и абсолютизиране унищожава постепенно всичко положително, което сте успели да натрупате. Поучете се от историята на религиите.
Но тъй като всяко скрито нещо предизвиква още по-силно любопитство, затова ще опитам да се разголя пред вас, дано да мирясате. Казвам се Йосиф Йорданов Йоргов, роден съм на 16 юни 1954 година, все още съм мъж, завършил съм СПТУ, не работя. Нося обувки 43 номер, за размера на облеклото можете да съдите по: височина 188 см., тегло 100 кг. Живея сам в разкошна къща от две стаи (по 7 м2), баньо-тоалетна, коридор, кухньо-антре (6 м2), намираща се на адрес: град Велико Търново.
Често ме питат, кое ме е накарало да се занимавам с въпросите публикувани на този сайт? Но вие много добре знаете, че всеки си е башка луд, така че мен ме избива в това направление.

   Прилагате ли идеите си в живота?

   Опитвам се, като внимавам да бъда умерен и не настойчив.

   Чувстваш ли се свободен? Кое ти пречи да се чувстваш свободен?

   Да, чувствам се свободен, но не забравям, че имам задължения, които не ми създават усещането за ограничение, защото съм приел, че личните прищевки винаги са на второ място след общите интереси.

   Обясни ми какво според теб са кармичните задължения?

   От физическа гледна точка, кармичното разплащане е хармонизиране на енергии, т.е. в резултат на човешките действия се натрупват едни енергии за сметка на други, тази разлика предизвиква протичането на ток, което е наречено кармично разплащане. Разликите се изравняват и протичането на ток престава. Всички останали обяснения са в резултат от усилията на хората да разберат битието и да мотивират своите или чужди действия, т.е всякакви оценки като добро и лошо, правилно и неправилно и т.н. са субективни и не отразяват действителността, а човешките понятия за тази действителност и е опит да се обяснят човешките взаимоотношения.

   Според теб кармичните задължения са чисто и просто надхвърляне на естественото състояние на баланс на енергиите у дадения човек?

   Има само едно стойностно желание, може да бъде изразено по много начини: да се служи на Бог, да бъдеш в хармония с Цялото, да бъдеш полезен на хората, да бъдеш радостен и щастлив и т.н. – всичко това не са различни неща, а едно. Ти слагаш под един знаменател както нисшите (материални) желания, така и висшите духовни стремежи. Човек може да се наслаждава на живота, само ако чрез философско осмисляне на нещата си изработи розови очила – да вижда само хубавото, а когато вижда лошото означава, че е в енергийна дисхармония и влиза в реакция с околните хора и събития (погледни нагоре – кармичното разплащане) Не е ли наивно да се сърдиш на съседа, че прави ремонт или му се е родил син и вдига шум. Също толкова нелепи са отрицателните реакции към всички лоши постъпки на хората. Никога не забравяй, че ти също произвеждаш зло – в предишни животи си крал, лъгал, убивал и т.н. Ако само си помислиш с възмущение за шумния съсед, тази мисловна енергия се натрупва в него и после може да се излее при други случаи, с повод и без повод, върху теб или друг човек. Но ако успееш да мобилизираш търпението си и не се раздразниш, а му изпратиш някоя добра мисъл, той без да разбира мотивите, ще ти се чувства задължен и това ще се прояви някой ден. Точно това безразличие към злото и отговарянето на злото с добро дава усещането за постоянно щастие, защото си се имунизирал против злото около теб, а същевременно удовлетворяваш главното си желание да служиш на Бога като намаляваш дисхармонията около себе си и помагаш на хората да преодолеят натиска на ежедневието. Приемането на това единствено желание да служиш, не означава, че трябва да се откажеш безвъзвратно от останалите желания, а само да осъзнаеш, че те са второстепенни и маловажни и не си струват големите усилия за тяхното постигане. Все едно, че главното ти желание е работата ти, която обичаш и на която държиш много, а всички останали желания са хобита, с които се занимаваш за разнообразие в извънработно време. Много е важна мярката за всичко. Върховното блаженство (нирвана) се постига именно по този начин. Кармичните задължения не са нарушен баланс, такъв просто на този етап от развитието на човека е невъзможен. Кармичните задължения могат да се оприличат на крачещ човек – той премества центъра на тежестта си на единия крак, след това инерцията го принуждава да премести тежестта си на другия крак, иначе ще падне. И благодарение на кармичните разплащания, човек крачи по своята еволюция.

   Ти казваш натрупване на енергии. Къде по точно се натрупват?

   В аурата на човека, т.е. в неговите тела (все пак не бива да се забравя, че човешките тела макар и изградени от материални частици, са енергия).

   Какво ги кара тези енергии да се връщат обратно към приносителя им?

   Веднъж постигната относителна хармония и уравновесеност може да бъде разрушена само от вътре. Това прилича на някаква броня. А дисхармоничните енергии се връщат към този, който ги е излъчил, защото не са намерили привличане, сходство и в този смисъл са най-близки до своя автор.

   А има ли съществена разлика между енергията, за която говориш и фината материя от която е съставена човешката душа?

   Не. Все пак трябва да се помни, че термина „енергия“ е сборно понятие – то се състои от безброй енергийки, които имат различни свойства, но тези свойства плавно преминават едно в друго и на практика е по-вредно да се разглеждат като отделни енергии, тъй като не съществува различима граница между тях и разделянето пречи на глобалното разбиране на битието.

   Още нещо, душата на животното друго предназначение ли има от тази на човека(в смисъл едно и също нещо ли са двете и едни и същи възможности ли имат)?

   Едно и също предназначение имат (макар и да дават различни резултати), но имат различни възможности, защото са на различени етапи от еволюцията.

   Кажи ми, според теб защо Бог ни е сътворил, защо ни има изобщо? Каква е мотивацията на Бога (Богинята, нещото, живота, Любовта, Истината, Радостта) да поддържа целия този живот в фантастичен ред из Вселената?

   Може би най-кратко мога да отговоря така: това е неговата физиология – ние сме частици от неговия жизнен процес. Той е изграден от неизброимо число индивиди, които за илюстрация можем да оприличим на един съд (например бутилка), който се пълни и изпразва. Например, човек се усъвършенства все повече и повече (бутилката се пълни), егото става все по-малко и накрая съвсем изчезва (бутилката се напълва). Тъй като задържащото (събиращо) действие на егото изчезва, събраното започва постепенно се раздава на тези, които имат нужда (бутилката се изпразва). Когато остане само минимума, егото се възстановява като Феникс и започва отново да събира да пълни бутилката, но ако събира само едни работи, стои на едно място, затова започва да изхвърля старото и ненужното (злото) и събира хубавото, което съответно остарява и бива изхвърлено, и отново, и отново, докато бутилката се напълни и започне новия цикъл на изпразване и пълнене. А подържането на фантастичния ред е наложително, защото иначе постепенно ще надделее хаоса и всичко ще изчезне.

   Впрочем искаш ли да си богат, да имаш пари?

   Не, защото знам, че материалната задоволеност може много силно да ме подхлъзне надолу към егоизма и затова се опитвам да намаля до минимум силата на материалните желания. Но когато не ми достигат за елементарни неща, ми се иска да имам повече.

   Имат ли голямо значение дрехите за душевния комфорт?

   Имат значение, но не голямо, особено когато не се прекалява. Все пак не трябва да се забравя, че абсолютно всичко оказва някакво влияние (винаги протичат някакви енергийни взаимодействия). Тъмните (клонящи към черно) дрехи, когато се носят постоянно, намаляват душевния комфорт и затрудняват мисленето.

   Съжаляваш ли за нещо? Би ли искал да изживееш живота си пак само и само да поправиш нещо в него?

   Да съжалявам за нещо и да искам да поправя нещо означава да ми е ясно как е трябвало да постъпя, а това ще ми се изясни едва след като напусна този свят. Смятам, че в много случаи съм постъпил почти правилно, а в други не съвсем, но времето не може да се върне назад. Но съм убеден, че някой ден ще поправя всички грешки.

    Какво става в България през последните 10 -11 години? Мислиш ли, че тази страна ще заживее нормално в скоро време(като една икономически стабилна и развита държава)?

   България си е съвсем нормална и в духовно отношение е много по-напред от всички икономически развити страни – все още съществува опасност, ако станем материално добре да пренебрегнем духовното развитие, така че всяко нещо с времето си, както обича да казва една популярна личност.

    Кои, според теб ще са ключовите промени на планета в близкото бъдеще, които ще придвижат човешкото съзнание на по-високо стъпало?

   Какви ще са ключовите промени не знам, но населението на Земята, следващите стотина години ще намалее от 100 до 1000 пъти.

   Според теб нужно ли е да се разпространява по един по-„агресивен“ начин, един светоглед като твоя или моя, само и само час по-скоро да се подобри живота или е добре да не се бъркаш и да оставиш живота да тече от само себе си, сякаш не ти е подвластен?

   В никакъв случай не трябва да се прилага агресивно разпространение на каквито и да е идеи – това е насилие, а то никога не дава нищо добро – всеки ден дава примери за това, погледни близката и далечна история, виж историите на религиите, коя е направила нещо добро с агресивна пропаганда? Най-добрия начин да подобриш живота около теб е да усъвършенстваш себе си. За да се месиш в живота на другите хора, трябва да имаш реална престава за техните кармични задължения, които нямат нищо общо с твоите, а ти ще се намесваш на базата на собствения жизнен опит, който не дава реална престава за потребностите на другите. От друга страна, за всяка промяна в човека е необходимо време – всеки натиск за по-бърза промяна, съкращава процеса на обновяване и следователно създава условия за натрупване на грешки

   Ти как си най-полезен? И полезен за кого? Предполагам, че за Господ. Интересно ми е, защото казваш, че най-добрия начин да си полезен е да развиваш единствено себе си, без да се месиш в живота на околните.

   Полезен съм най-вече на себе си. На другите гледам, колкото се може по-малко да съм вреден. А нима може човек да бъде полезен на другите хора (на тези, с които не е свързан кармично), след като има объркани понятия, какво е добро и какво лошо?

   Някой непознат те помоли за твоята помощ. Този човек е изпаднал в голяма беда, и моли от теб да му дадеш пари. Ти виждаш, че човека е толкова зле, че едва ли ще се оправи сам. Самия ти нямаш достатъчно от това, което ти иска. Какво би сторил?

   Ако ме е помолил, обезателно ще се опитам с каквото мога да помогна, но преди всичко ще се опитам да проанализирам – помощта ми повече добро ли ще направи или ще даде по-голям отрицателен резултат. Винаги трябва да се помни, че всяка помощ създава кармична връзка (освен случаите когато е разплащане), и трябва да се вземат мерки да се избегне по възможност това, като се възложи свършването на някаква работа и паричната помощ се даде под формата на заплащане или се даде на заем, и ако човека действително има сериозни проблеми с връщането, заема да не се потърси изобщо, като му се даде да разбере тактично опрощаването, за да не натрупва угризения, които са по-силен кармичен възел от простата благодарност.

   Възможно ли е според теб, душата на човека на напусне тялото му, докато е жив и не се намира в обичайното състояние на сън. Съвсем съзнателно да вижда отстрани стоящото тяло, и има ли начин аз примерно да предизвикам това да ми се случи, без разбира се да предприемам някакви радикални мерки, като упояване с наркотици, изпадане в кома…?

   Напускането на материалното тяло, на днешния етап на развитие, не е толкова рядко явление, колкото се струва на повечето хора. Много хора напущат тялото си за части от секундата, но не осъзнават това. Материалното тяло остава винаги свързано с напусналите го други тела с така наречената сребърна нишка, така че то може да върши обичайните си занимания, въпреки, че е останало като празна обвивка, но по сребърната нишка се управлява от истинската човешка същност. Има някои хора, които могат съзнателно да напущат тялото си. Но е доста опасно да го прави човек, който не е достигнал съответното за това развитие – скъсването на сребърната нишка по невнимание води до смъртта на материалното тяло.

   Стана ми интересна тезата ти за изчезването на разделението между полове. Това значи ли че ще изчезнат половите ни белези на мъже и жени? Значи ли, че няма да се използват така познатите ни начини за възпроизводство?

   В бъдещето, половите белези са въпрос на желание, щом човек може да създаде тялото си сам, естествено е да му придаде какъвто иска пол, но за един вече уравновесен индивид, това ще предизвиква доста неприятни усещания – все пак половата диференциация е дисхармония (преобладаването на положителна или отрицателна енергия). На днешния етап, затова човек се ражда безполов (дете) и след това продължително се обучава да се възприема като мъж или жена. Принципно материални тела се създават лесно като се взема или създава един енергиен скелет (тяло от по-фините светове) и последователно се попълват по-грубите тела с материя, от околното пространство, като се намалява нейния енергиен потенциал. Но зад това, външно елементарно действие, се крият хиляди години обучение – всеки един човек достигнал в развитието си до подходящото ниво се научава да материализира – просто еволюцията му не може да продължи без тези знания.

   Много любопитно ми е какво мислиш за сексуалното преживяване, макар да измествам темата от по-горе. Сексуалното според теб белег на ниско развитие ли е и какво е мнението на големите Учители по този въпрос? Защо го има секса, освен за възпроизвеждане? Да се използва като поредно развлечение за доставяне на радост? Кажи ми мнението си. А като подхващам тази тема неизбежно се досещам за атавистичния срам, който малко или много изпитваме, когато стане въпрос за секс. Има ли нещо срамно, грубо, вулгарно в упражняване на това занимание? Предполагам, че ще ми кажеш, доколкото те познавам, най-общо, че сексът е едно страхотно изживяване и е хубаво да се практикува спокойно и редовно без каквито и да е задръжки и предразсъдъци, с които го е обременило съвременното общество. Единствената задръжка, разбира се ще бъде уважението желанието и избора на партньора, каквото и да е то. Но така ли е?

   Секса не е само за размножаване – освен за подържане на здравето и уравновесяване на материалното тяло, той има една много по-важна функция: привлича хората по между им и понеже създава приятни изживявания, разкрива любовта между хората. Те престават да мислят само за себе си, а започват да мислят и да се грижат и за човека от когото зависи удоволствието им. В същото време това удоволствие се фаворизира – злоупотребата със сексуалните удоволствия води до излишно разпиляване на енергия, което не остава без последствия – увеличаването на енергийния дисбаланс влияе отрицателно върху всички жизнени процеси, но най-вече води до намаляването и дори до спирането на духовното развитие. По тази причина всички духовни учения, се опитват по някакъв начин да го ограничат. Както винаги повтарям, много е важна мярката във всяко едно нещо.

   Възможно ли е намирането на Жената (идеалния партньор)?

   Търсенето на Жената е под влиянието на общите илюзорни представи, почерпени от книги и филми. Всичките тези големи изживявания, които се искат на всеки човек са повече плод на фантазия, която се опира на жизнен опит получен следствие на силни кармични натрупвания – това е субективно превъзнасяне на приятните мигове и омаловажаване на неприятните сблъсъци. Действителността е друга – колкото повече един човек е приключил със своите кармични задължения, толкова са по-слаби привличанията и отблъскването с другите индивиди, т.е толкова по-неопределени са неговите отношения – в някои области има привличане, в други отблъскване, а това обърква всеки, който смята, че трябва да живее по измислени от него или от други правила. Според мен е много по-правилно да се живее без предварителни нагласи, а да се реагира според ситуацията, като се внимава да не се изпада в крайности.

   Когато се обръщаш към Бог, за да му благодариш, не се ли обръщаш в действителност към самия себе си. Вярваш ли в твърдението, че има само едно същество, което сме всички НИЕ (всичко живо, което съществува навсякъде-тук). Ти Бог как би го описал, не като качества(щото това ми е ясно), а като нещо, което принадлежи някъде. Като нещо, което може да се докосне и да му се намери адресната регистрация:) Къде е съзнанието на Бога? А какво ще отговориш на въпроса откъде се е появил Бог? Може ли да се справи човешкия ум с отговора на този въпрос. Все пак се търси причината на първопричината 🙂

   Не разбирам само защо ти се струва по-вероятно всичко да има начало, а невероятно всичко да е вечно? Не е ли това една от многото масови илюзии? Същото мога да кажа и за останалите ти въпроси за Бога – много по-ненормално, по-неестествено е всеки да се чувства като отделен индивид, отколкото всички заедно да се чувстват едно същество, което е навсякъде. Все пак времето през което човек е отделен индивид е микроскопично в сравнение с времето, когато е колективно същество.

   Аз съм достигнал до заключението, че смисълът е да си щастлив. Да се чувстваш добре, така както знаеш най-добре да го постигаш. Какво мислиш?

   Щастието е следствие, така че самото то не може да бъде цел. Цел могат да бъдат само нещата от списъка на ценностната система – колкото по-малотрайни неща преследваш толкова по-мимолетно е щастието при тяхното постигане. Според мен нормалното състояние на човек е да е щастлив, но това се отнася само за свободните (без кармични задължения) хора. Често казвам, че съм щастлив човек, но в повечето случаи ме поглеждат присмехулно.

   Какво имате в предвид, когато казвате, че протича ток?

   Думата „ток“ произлиза от глагола „тека“, т.е. ако излееш вода на равно, тя стои на едно място, не тече, но ако наклоним в някаква посока, водата потича, образува се ток (поток). Както ток не може да протече между два плюса или два минуса в един акумулатор, а само между плюс и минус, или както е в контакта – между фаза и нула. Това е „наклона“, по който се осъществява тока, и колкото е по-голям наклона (напрежението), толкова е по-силен тока, Тъй като всичко е енергия, навсякъде и всичко става благодарение на протичането на ток. Ток се осъществява винаги от мястото където го има в повече, към мястото където не достига. Когато си на равно място, по енергийни причини, ти имаш свободен избор, но колкото е по-стръмен терена, толкова ти е ограничен избора – това са кармичните задължения, ти не можеш да не ги следваш – можеш да забавяш или ускоряваш, но обикновено не променяш посоката. Трябва винаги да напомням, че тези обяснения са прекалено елементарни, отколкото е действителността, за да остане отворено съзнанието ти и да започнеш да виждаш връзките между отделните елементи.

   Чета книгата ти и днес попаднах на нещо, което искам да обсъдя с теб. На няколко места призоваваш „използвайте възможността, която ви се предоставя, защото друга такава може да се отвори едва след милиарди години“. Ако съдя по принципа на справедливостта не мога да приема това твърдение. Защото един справедлив Бог никога няма да те остави без шанс непрекъснато, когато имаш нужда от него.

   Защо предупреждавам за пропуснатия сега шанс ли? Защото сега е един преходен период и условията, които са съществували милиони години на Земята, няма да се повторят скоро. След около 1500 години Земята приключва своя активен период и се разпада в материалния свят. Пасивния период продължава около 4,5 милиарда години, следва силен импулс на привличане, отделните части се събират, от силната гравитация се разтопяват и стават отново едно единно цяло. Следва бавно изстиване – необходими са още 4 милиарда години за да се възстановят днешните условия. Днешните хора ще могат отново да се прераждат на Земята след 8,5 милиарда години и то при условие, че през това време Слънцето не влезе в своя пасивен период. Според степента си на развитие, хората имащи нужда от прераждане в материален свят са два вида: Тези, които могат да напускат Слънчевата система, продължават развитието си в други звездни системи, където условията естествено са по-различни и развитието взема друга посока. А тези, чиято материя е прекалено тежка и нямат достатъчно енергия да намерят друг подходящ свят, остават на другите планети от Слънчевата система, където не могат да се прераждат и развитието им се забавя изключително много – това, което могат да постигнат днес за един ден, на другите планети са необходими много милиони години.

   В това писмо липсва конкретен въпрос, а е само един дълъг разказ, но тъй като проблема засяга в някаква степен всички хора, реших да публикувам отговора.

   Вашият проблем, макар и тривиален, е доста труден за решаване, защото за това са необходими понякога години, понякога не стига един живот. Всичко зависи от Вас самия, от силата и постоянството на Вашето желание за промяна, за постигането на определена крайна цел. Всичко това зависи от това в каква степен ще успеете да убедите сам себе си в съществуването на Висшата Мъдрост и Справедливост, т.е. проблемите, които имате са много точно дозирани и подбрани с цел постигането на максимален ефект – натоварен сте с толкова, колкото можете да носите и да постигнете максимално КПД. Имате и пред себе си и крайната цел – преживяването, което сте имал, Ви е дадено като пътеводна звезда, която да Ви сочи посоката. Тази опитност Ви е дала много точни впечатления от това, което е извън материалния свят. Усещането за свръх интуиция и способността за внушаване на мисли идат от другия начин за общуване в другите светове: телепатията. Тя Ви дава възможност за общуването с много хора като Вас, независимо от разстоянията, това са споделени огромни знания и способности.
Ще се опитам да обясня причините за проблемите, които имате, за да знаете в каква посока да насочите Вашите усилия. Първо малко теория: по своята същност човек представлява един енергиен трансформатор – преработва със своята жизнена дейност по-висшите енергии в по-нисши и ги предоставя на тези същества, които имат нужда от тях, и които не могат да ползват по-висшите енергии. За да стане по-ясно, ще оприлича човека на една тръба, по която протича енергията и която той може да насочва със съзнанието си – при това не става въпрос за някаква малка тръбичка, а за тръба с голям диаметър, която има и голяма пропускателна способност. За съжаление, при почти всички хора тази тръба е почти запушена от двата края – останала е по една съвсем малка дупчица от всяка страна. От едната страна запушването е благодарение на егоизма, а от другата поради липсата на духовни стремежи. Очевидно е, че за да протича по-голяма енергия е необходимо разширяване на запушените отвори и от двете страни, едностранното развитие не дава ефект. При Вас поради духовните интереси и постижения от предишни животи се е повишила енергийната пропускателна способност. Винаги в такива случаи при такива индивиди се получава струпване на недоразвити (тъмни) индивиди, които в повечето случаи не са обитатели на материалния свят. Използвайки най-различни способи за „доене“ те предизвикват излъчването на тези енергии, които те могат да ползват – това обикновено са обитатели на астралния свят и те се хранят с най-грубите енергии за този свят – това са най-различните страсти и долни чувства: ярост, гняв, раздразнение, отчаяние, ревност и т. н. навярно могат да се изброят стотици такива и техните нюанси. Най-честия метод използван за „доене“ е внушението – във Вашата опитност сте забелязали, че това не е много трудно – използвайки различните слабости на човека, те така да се каже „подрънкват на тънките струни на човека“ и го предизвикват да отделя необходимите и любими за тях енергии. Всеки един човек е обект на такива манипулации, но докато повечето хора поради своето енергийно запушване, едвам едвам процеждат, то във Вашия случай, поради разширените енергийни възможности „доенето“ дава доста обилни количества, и по тази причина, ако около повечето хора се въртят един двама консуматори, то около Вас може да са стотици, с всички произлизащи от това следствия. Изходът от тази ситуация е да се преборите със своите недостатъци – колкото по малко низши енергии излъчвате около себе си, толкова по-малко манипулатори ще се въртят около Вас, те просто ще си потърсят по-достъпен обект. Ако си спомняте, когато Христос получава просветление след покръстването от Йоан, също е бил нападнат от тази напаст и се е оттеглил в пустинята за да се справи с проблема, където както се споменава в евангелията е бил изкушаван многократно в продължение на 40 дни. Най-важното е да помните, че проблемите Ви са предизвикани от манипулации и да не им се поддавате. А за това е необходимо да си давате ясна представа за своите недостатъци, които предизвикват посочените по-горе нисши емоции и да се опитвате постепенно да ги обуздавате. Това, действително, не е много лесно, но ако не се отчаяте бързо, след известно време ще започнете да забелязвате резултатите и ще се убедите, че си е струвало труда. Но трябва да Ви предупредя, не разчитайте на странични фактори, като например разни антидепресанти и успокояващи, те създават лъжливото усещане за облекчение, но не решават проблема, а само го разтягат във времето, и което е по-лошото намаляват Вашата воля и ставате още по-уязвим за манипулации. И също не се сърдете на тези, които Ви манипулират – сърденето също е тяхна храна, стремете се да бъдете доброжелателен към всички, това ще повишава постоянно Вашата неуязвимост.

   Споменахте, че човек използва висша и нисша енергия. Ако може внесете малко яснота по този въпрос.

   Човек използва висши и нисши енергии, защото живее едновременно в седемте свята, така че в някаква степен ползва енергии и от седемте свята – всичко зависи от неговото развитие. Да кажем така: във всеки свят имаме по един минимум от енергия, да го наречем енергиен скелет. В резултат на жизнената ни дейност, около всеки скелет натрупваме допълнителни енергии и тъй като дейността ни е най-активна и започва от долу нагоре, ние сме успели да оформим що годе само низшите си тела и затова само в тях може да обитава съзнанието ни и да управлява енергиите. Но духовните стремежи натрупват енергии и във висшите тела и макар те да не са завършени и съзнанието ни да не може да битува свободно в тях (т.е. да управлява тези енергии), все пак протича ограничен естествен енергообмен – толкова по-ограничен, колкото човека е по-в началото на своята еволюция.

   Как да се предпазим от енергиен въмпиризъм? На какъв принцип се основава той?

   Енергийния въмпиризъм е същото, за което писах в началото на страницата. Колкото един човек е по-запушен енергийно, толкова неговото нормално енергийно ниво се възстановява по-бавно. И ако често го „доят“ или живее с човек, който е в началото на своята еволюция, енергийния недостиг става хроничен, а това води до различни заболявания. Почти всички хора страдат от този проблем, колкото по-остаряват и колкото повече се увеличава егоизма, толкова повече се увеличават заболяванията. Предпазване не е нужно, ако енергообмена ви е нормален – в такъв случай не може да има някакви опасни следствия. Но ако в нечие присъствие отмалявате и се чувствате дискомфортно, трябва сериозно да се замислите над своя егоизъм.

   Познавам една жена, която се интересува от тези неща. За нея знам, че се е свързала с духовните си учители, които са нематериални. Вие иматели такива учители? Аз бих ли могъл да се свържа с моите духовни учители или зависи от тях дали ще ми се открият.

   Нищо в Вселената не може да се случи безконтролно, и най-дребния процес и събитие се наблюдават от Висшите сили. Около Вас, например, винаги има най-малко по един двама дежурни Учители (в зависимост от нуждите на момента), това обикновено са по-развити ваши близки и приятели от някой живот или са от груповата душа, с която сте свързан, т. е. хора, които Ви обичат и по една или друга причина се чувстват задължени да Ви се отблагодарят по някакъв начин. Но не си мислете, че това не са истинските Учители, защото техните действия се наблюдават от по-висши същества, които ги напътстват и предпазват от грешки. Над тези Висши същества стоят още по-висши и т. н. – това е на практика Божествената йерархия и всички заедно се стремят да следват Божията воля и да реализират Общия план. Тези, които имат пряката задача да следят това, което става с Вас, анализират всички събития и преценяват кои от тях са полезни за Вашето развитие и отстраняват всичко, което носи повече вреда отколкото полза – например, когато се натрупат прекалено много „доячи“ и техните замисли станат прекалено груби и Вие не можете да ги понесете, те ги разгонват. Тоест тези непосредствени Учители, под ръководството на своите Учители се грижат постоянно да напредвате, грижат се за Вашето здраве, предпазват Ви от особено големи глупости, които се каните да правите и т.н. Тук стигаме до въпроса за непосредствения контакт с Учителите. Както вече споменах, на всяко нещо се търси целесъобразността – ако има полза от директен контакт, той се осъществява. Но в повечето случаи той дава плачевни резултати. Почти всички хора абсолютизират Висшата воля и се отнасят към нея безкритично. И тук проблема не е във Висшата воля, а в недостатъците на всеки човек – поради залитането в крайности човешкото съзнание изкривява и обезобразява Висшите повели, като ги превръща от указания за конкретен случай в закони за всички подобни случаи. Както доста подробно съм обяснил в книгата, директно с Висши Учители се контактува изключително рядко. В преобладаващата част от случаите поради силното желание се привличат доста посредствени индивиди, които дори и да не са злонамерени, се представят за такива каквито не са, поради неизживяната си суета. И ако се предоверявате, могат да ви заведат в задънена улица, но ако е допуснато да се случи означава, че този урок ще даде най-добрите резултати. По тези причини смятам, че не е нормално да контактувам директно с Учителите си, но постоянно забелязвам техните грижи. Не смятам, че живота ми ще стане по-лек, ако общувам постоянно с тях, напротив убеден съм, че това ще ме разглези и ще стана нерешителен – все ще чакам техния съвет.

   Защо будизма ми е толкова близък? Дали в минали животи не съм бил будист?

   Да, всичко което Ви привлича и което не сте пожелали следствие умозаключение е натрупване от предишни животи. Всеки един човек, за да не се развива едностранчиво се преражда в различни народи, изповядващи различни религии. Ако едно нещо ви привлича повече от друго означава, че по някаква причина сте се прераждали повече пъти на едно и също място или това е най-пресния спомен.

   Отвратен съм от хората. Живея почти изолиран. Моите колеги и преподаватели в университета са живи демони. Как да се приспособя към тази среда? Вие отвратен ли сте от хората?

   Да сте отвратен от хората означава, че сте много безкритичен към себе си и се поставяте на много по-високо ниво. Един умен човек е казал: „Не съди за да не бъдеш съден“. Защо мислите, че Вие не сте имал същите недостатъци, а със сигурност в предишни животи сте били и много по-лош. Щом очаквате от другите хора да бъдат снизходителни към Вашите грешки и недостатъци, бъдете снизходителен и към техните. С това отвращение можете да си докарате сериозно заболяване. Опитайте да простите. Търпението и смирението са най-важните добродетели.

   Нека да засегнем темата със самоубийството. Онзи ден прочетох в един вестник, че в Хонладия вече е узаконена евтаназията. Мъдро решение е това за мен. Има ли право според теб, човек да слага край на живота си? Защо, ако не? Защо и в другия случай? Знам, от сайта ти, че общо взето си негативно настроен към тази тема. Казваш, че самоубийството не е изход. Може би, като цяло си прав. Но в даден случай, се съмнявам. Ами ако някой е толкова зле и смъртта е единствения лек на страданията му(евтаназията). Според мен, човек владее 100% живота си и си е негова работа какво ще прави с него. Ако реши да му сложи край негова си работа.

   Предупрежденията, които правя са насочени главно към проблеми, които са незначителни като значение и ефект и в това се крие тяхната опасност – поради тяхната незначителност не им се обръща внимание, а повечето енергии имат способността да се натрупват, минават години, капка по капка следствията се натрупват и изведнъж установяваш, че мухата станала слон и почваш да търсиш някой друг като виновник, тъй като не можеш въобще да си представиш действителната причина. Всичко това се отнася и до самоубийствата – свободната воля е закон, който се нарушава само от тези, които си въобразяват, че знаят най-добре какво е правилно и какво не. В действителност нещата винаги са много по-сложни и не може да има правило, камо ли закон. Както вече съм споменавал, всяко събитие си има и положителната и отрицателната страна, така че всеки конкретен случай предизвиква както положителни, така и отрицателни следствия. И всички участници си получават точно толкова, колкото са заслужили. А сребърната нишка сам човек не може да си я скъса – тя се прекъсва само когато изтече програмирания срок или чрез външни, странични фактори (насилие, с всички произтичащи от това следствия) или по Висша воля. Да, има смекчаващи вината обстоятелства, които се вземат предвид. Да, понякога самоубийството е по-малкото зло, но това се случва много рядко. Все пак ти забравяш, че не съществуват случайни и безсмислени страдания.

   Зачопли ме въпроса към теб? Колко значим е един човешки живот, като може да се сътвори тъй просто и тъй лесно??, по повод разсъжденията ти върху самоубийството. Всеки който напусне живота като човек съвсем спокойно може да се върне и да го изживее пак, да направи това, което е пропуснал, след като се е самоубил. Съблича тялото си като ненужна дреха и навлича нова приятно изглеждаща премяна. Или си ходи гол голеничък 🙂 Високите души правели така. Да знаеш, че разполагаш изцяло с живота си, това е голяма свобода за мен. Нямам никакви ограничения да сторя с моя живот каквото си ща. Все пак това си е моя живот, този живот служи на мен преди всичко и едва ли някой друг знае Аз как се чувствам. Не е ли така. Както са казали не един и двама философи? Никой не може да изпита така, както аз изпитвам своята самота, своята тъга, своята болка, своето отчаяние, своята връзка с Необятното и прочие?

   Не се заблуждавай, да повториш проиграния живот никак не е лесно. В разсъжденията си винаги пропускаш факта, че живееш в един огромен организъм, в който всички съставки са зависими помежду си. Представи си, че за да повториш живота си, ще трябва да се повторят и всички условия, които са имали значение при изграждането на сегашния ти мироглед – това е условието на задачата, която дава необходимите промени за да се осъществи правилно твоята еволюция. Т. е. трябва да заставиш да се преродят отново баща си, майка си, всичките си приятели, всички които са имали някаква роля при изграждането ти такъв какъвто си сега. Те също ще трябва да повторят живота си, въпреки че вече са изплатили своите кармични задължения към теб. Както вече съм повтарял многократно, времето не можеш да го върнеш обратно, дори да успееш да убедиш всички важни хора да се преродят отново, живота ти няма да се повтори същия, ще се получат съвсем други резултати, защото в някаква степен са се променили всички енергийни условия около теб (например, енергийния фон на родното ти място) и много други съчетания, така че резултата ще бъде съвсем друг. Затова принципът е да изживееш живота си колкото се може по-пълноценно, а малките пропуски винаги се поправят така между другото. За това повтарям постоянно за вредата от крайните разсъждения и за необходимостта от умереност – в дадения случай свободата никога не е свободия, не е пълна и независима, винаги трябва да се съобразяваш с много обстоятелства и други хора. Както е и с юридическите закони, те не ограничават твоя избор докато не ги нарушаваш. Нарушиш ли ги, ограничават много твоята свобода – прибират те в полицията. Така е и с Божествените закони – свободата никога не е абсолютна, защото нищо не може да бъде абсолютно

   Какво прави една „мъртва“ душа, която не се вселява в материални тела?

   Повечето от хората обитаващи другите светове по принцип не се различават много по манталитет от хората, които срещаш постоянно. Обитателите на астралния свят са индивиди намиращи се в началото на своята човешка еволюция, менталното им тяло е все още в ранен етап на изграждане и по тази причина съзнанието не може да го обитава, т.е. човек на този етап не може да живее в умствения свят. Все още на неговите интереси основно влияние оказва наследствеността от животинския период – най-важни са удоволствията от храната и секса и другите нисши страсти и удоволствия. И тъй като не могат сами да консумират храна, секс и други такива задоволяващи нисшото его удоволствия (защото нямат материално тяло), те ги консумират косвено – обикалят около хора живеещи в материалния свят и консумират излъчваните от тях енергии в момент на такива червоугоднически или сексуални актове, като се стараят по всякакъв начин (най-често чрез внушение), да стимулират тези хора да повтарят колкото се може по-често тези емоции. Индивидите започват да се отдалечават от животинския си стадий благодарение на оценяването и приемането на по-висшите емоции – безкористната (пренебрегваща себе си) любов, приятелство, вярност, чувство за дълг и т.н. Развитието на тези нови интереси в индивидите ги насочва да помагат на тези, които обичат. Тези занимания събуждат любопитството за знания и те започват да изучават битието. Първите знания за всеобщото единство засилват още повече желанието да подпомагат развитието на близките си. Всички тези занимания засилват окончателното оформяне на умственото тяло и съзнанието преминава в умствения свят. Там индивидите престават да са под въздействията на нисшите страсти и се посвещават изцяло на учене и служене (дежурят около въплътени хора и доколкото им се простират знанията и възможностите се опитват да ги предпазват от грешки и беди. Натрупването на доста знания води до изграждане на душата (душевното тяло на човек). Тук интересите на индивидите се насочват към творчеството, отначало към земните му варианти – изкуства, наука и т.н. В по-развитите варианти започва изучаването на материализациите, дори се пътува до ново зараждащи се планетни системи за усъвършенстване на своите способности като изпълняват ролята на Бог през първите седем дни от сътворението на света. Знанията и способностите стават все повече и индивидите все по-уверено започват да си служат с тях. Някъде на този етап индивидите престават да се прераждат постоянно в материалния свят (и правят това в много редки случаи при необходимост). Знанията им за действителността ги прави убедени служители на Божието царство, като вече са ръководители на различни групи и общества. Пълното изграждане на духовното тяло и заселването на съзнанието в духовния свят дава достъп до огромни знания и енергийни възможности. Тези индивиди вече са ръководители (Учители) на Учителите. Това са така наречените висши ангели, архангели, власти, херувими, серафими и т.н. Изграждането на божественото тяло в началните етапи създава различните Богове, които ръководят относително самостоятелни системи (като слънчеви системи и галактики). Пълното оформяне на божественото тяло е свързано с пълно изчистване на недостатъците, индивида престава да се самоопределя като отделен и се слива с Върховния Абсолют обитаващ най-финия свят и започва да се грижи за всичко съществуващо. Тук трябва да направя едно много важно пояснение: индивидите, за които пиша в горните редове, не са индивиди като нас, или поне не всичките. Още обитателите на умствения свят започват да се обособяват в така наречените „колективни души“ – хора обединени от една обща идея и цел, постепенно изчистват противоречията помежду си и започват да живеят като единен организъм. Това става възможно защото телата са енергия и поради телепатичното общуване, не позволяващо съществуването на каквото и да е лицемерие. Отначало тези колективни индивиди са ограничени от 5 – 6 – 10 човешки души, но с развитието им се налага да обединяват усилията си с други колективни индивиди. Тези общи интереси способстват образуването на колективни индивиди, състоящи се от 100 – 200 и повече човешки души, висшите ангели са съставени от милиони, а Боговете от милиарди индивиди и т.н. Тези процеси на окрупняване на индивидите се налагат от целите и задачите, които се преследват – енергийното сливане на индивидите е основния метод за многократно увеличение на възможностите. Този метод е бил познат в древността и така са строени всички мегалитни съоръжения, в това число и Египетските пирамиди. Цялата тази схема е съвсем повърхностна, нещата са неизразимо по-сложни и многообразни. Многообразието е безкрайно, преходите са незабележими и плавни и определените категории са много, много условни. Всички тези процеси протичат в продължение на много милиарди милиарди години. И въпреки създаденото мнение, живота в другите светове е много динамичен и поради осъзнатата свобода на избора винаги е много интересен – всеки се занимава с това, което го интересува най-много (привлечен е от това, което е най-полезно за неговата еволюция).

   Ако можеш да опишеш човешкия живот с една дума, коя ще е тази дума? А живота изобщо?

   Отговора и на двата въпроса е: ВЕЧНО ДВИЖЕНИЕ.

   Спомена и Египетските пирамиди, е, може и да си прав за причините на тяхното построяване, но аз мисля, че това не е чудо. Гледах веднъж едно предаване по Дискавъри чанел и там доста аргументирано представиха инсценировка на техниката по която е било строено.

   В реалния свят чудеса не стават. Хората наричат чудо своето незнание. А пирамидите не са „крупни егоцентрични произведения на самозабравили се фараони“. Пирамидите са съоръжения с много широко практическо приложение. Поради концентрираната енергия, която натрупват в себе си, те са служели за най-разнообразни цели: за обучение, изчистване и енергийно усъвършенстване на жреците, за енергийна обработка на семената за посев – това е намалявало силно податливостта на болести и е увеличавало многократно добивите, а тъй като в енергийното им поле микроорганизмите много трудно се развиват, са били ползвани и като погребални камери за владетеля, защото за тях е било много важно запазването на материалното тяло. Тъй като те също са знаели за прераждането, запазеното материалното тяло е запазвало връзка с душата, т.е. фараона ще се прероди отново фараон, а не селянин. А пирамиди са строили през времената на разцвет на държавата, когато държавата запада са строили малки (не толкова ефективни) пирамиди или са ползвали старите. По-късно са забравили и изгубили тези знания и са престанали да строят пирамиди.

   Можеш ли да ми кажеш няколко ястия, с които човек, без да яде нищо друго спокойно може да съществува до дълбока старост? И от коя храна човек не може да лиши никога? Мислиш ли, че ако не се консумира месо може да се живее нормално?

   Храната не е обезателно необходимо условие за съществуването на човека. Когато един човек, поради недостатъчното си развитие е силно ограничен в нормалния си енергообмен с околното пространство, той е принуден да разчита на нисшите енергии намиращи се в храната. По-късно, с развитието му, ползването на низшите енергии намалява и храната остава като химически материал за изграждане и поддържане на материалното тяло. А индивидите, които са пред завършване на прераждането в материалния свят могат да съществуват и без храна – т.е. нормалния енергообмен е в състояние да посрещне всички нужди на материалното тяло. Това не е много популярно, защото дори тези хора са възпитавани от своите родители и обществото, че е невъзможно съществуването без храна и те не се развиват в тази посока. Универсално полезна храна няма. Тъй като хората разчитат много на нея, тя е своеобразен регулатор – поради голямото разнообразие от типове хора, за едни е полезно един тип хранене, за други, друго. Да, човек може напълно нормално да съществува и без месо. Дори това облекчава в известна степен духовното му развитие, защото заедно с месото приема и енергиите на животните и става в известна степен подвластен на тяхната психическа дейност – т.е. месото увеличава агресивността, чувствеността, грубостта, подтиска духовните стремежи – стимулира всички качества присъщи на животните и задушава в някаква степен висшите стремежи и развитието на ума. Растителната, не обработена термично храна е много по-подходяща и в известна степен облекчава духовното развитие.

   Ти преди каза, че трябва да търсиш средата. Но другаде се казва, че нищо не оправдава убийството дори и в самозащита. Пък камо ли за да си сготвиш вкусна манджа 🙂

   А също така съм казвал, че всяко нещо има и добра и лоша страна. Въпроса е коя предпочиташ.

   Защо точно ще намалява населението на Земята в бъдеще? На какво ще се дължи тази промяна, която сега изглежда най-малкото смела за предсказване?

   Хората ще намаляват, защото се увеличава достигащата до земната повърхност слънчева енергия. Тези, които са с ограничен енергообмен, а това са повечето от хората, не могат да се адаптират на промените. При тях, така да се каже, избива на най-тясното място във вид на инфаркт, инсулт, рак, и много други. Много често, хора нямащи никакви извести здравословни проблеми до този момент, просто ще падат по улиците.

   По какъв начин човек би могъл да се изчисти от отрицателната енергия която сам е произвел, провокиран от външен фактор и несъзнателно е изпратил някъде из тялото си, в някой от органите?

   По принцип няма отрицателни енергии, но различните енергии дават различен ефект върху организма. Отрицателен ефект се получава в повечето случаи следствие намаляване на енергията на даден участък от тялото или определен орган. Това води до намаляване на жизнените (биохимични) функции в съответния орган. Тъй като всички органи са взаимно свързани, това намалява в някаква степен (не е задължително това да се почувства) общия жизнен тонус, с всички произтичащи от това следствия – намаляване на имунната защита и недостатъчното изчистване на организма от отпадъците. Възстановяването на енергийния тонус нормализира жизнената дейност, ако не са настъпили сериозни изменения в организма. Ако има сериозни поражения, възстановяването става бавно и е необходимо постоянство в усилията. Отрицателен ефект дават отрицателните мисли и чувства – всички страхове, притеснения, агресивност, омраза, неприятни емоции, само затварянето и отчуждението намаляват цялостната енергия на тялото, но в повечето случаи това се усеща в отделен орган, който е най-пострадал. В много редки случаи, при силно намалена жизнена енергия, може да се получи външно поражение: от отрицателните емоции на друг човек или хора или от излъчванията на околната среда. Съответно положителните мисли и емоции (особено възторга) възстановяват жизнената енергия и тонус. Но това всеки го е изпитал на собствения си гръб. Само възстановяването става, освен чрез пропъждане на отрицателните мисли и емоции и чрез насочена мисъл. Съзнанието е енергиен диспечер и там, където е насочено вниманието е насочена и енергия. От вас зависи каква енергия ще насочите: опитайте се да харесате и обичате тялото си – все пак то е един инструмент който си върши работата. Ако имате проблеми в определен участък или орган, насочете любовта си към него, ако пораженията не са сериозни в повечето случаи болката престава моментално. Освен любов, към различните части на тялото можете да насочвате и светлина – бяла или с различни цветове – различните проблеми се повлияват от различни цветови нюанси. Понякога насочената мисъл може да увеличи дискомфорта или болката – това се случва в превъзбудени или възпалени участъци. При такива случаи трябва да се подхожда внимателно и да се изпращат успокояващи импулси. Масова грешка е да насочваме недоволството и неприязънта си към участъци, които ни болят – с това ситуацията се влошава многократно и често проблема става хроничен.

   Защо ясновидците боледуват, ако наистина са ясновидци, те биха видели болестта и биха я предотвратили?

   Дори и истинските ясновидци нямат достъп до собственото си бъдеще, в това отношение те не се различават от обикновените хора – те виждат понякога някои моменти от своя бъдещ живот, но обикновено не по-често отколкото повечето хора сънуват някакви пророчески сънища. А за да се предотврати някоя болест са необходими доста знания и опит. Доста от духовните Учители, въпреки че имат знанията и способностите, страдат от различни хронични заболявания, които са следствие от прекаленото само раздаване – те съзнателно приемат риска като пренебрегват собствения си интерес.

   Как бихте коментирали феномена Ванга?

   Тя е един прозорец към Божествения свят. Винаги е имало и ще има такива хора – те поддържат съзнанието на хората отворено и не им позволяват съвсем да оскотеят.

   Има доста противоречия между източните религии и християнството. На какво се дължат те?

   В основата си всички религии са от един източник – от Единия Бог. Но всеки един Учител му се налага да полага усилия да приспособи тези всеобщи знания до нивото на своите слушатели – в противен случай никой няма да разбере нищо. След това различията се увеличават в зависимост от съответните народностни или расови различия. Например, източните народи са много по-консервативни по мироглед и по тази причина традициите им се запазват много по-дълго непроменени, въпреки че и при тях времето налага различни варианти на първоначалната идея. В това отношение европейците са много по-разкрепостени и традициите се променят много по-бързо под натиска на ежедневната конюнктура. Но благодарение на тесните контакти между народите от целия свят, религиите започват да се променят в посока възстановяването на първоначалната идея, тъй като общите им черти ги подкрепят, а различията привличат все по-малко хора.

   Има и нещо друго, което забелязвам у теб. Сякаш имаш отговор на всеки въпрос, който ти задавам. Не може и ти да не се чудиш на едно или друго и да си имаш собствени въпроси!?

   Определено не съм всезнайко, ако успявам да отговарям на въпросите ти досега е благодарение на тези, които са над мен, но неминуемо някой ден ще стигнем и до въпроси, за които не сме дорасли. А въпросите над които се чудя, са тези, които касаят лично мен. Както всеки един ясновидец не може като правило да предсказва своето бъдеще, така и аз не мога да разчитам на някакви указания, а мога само да правя предположения. Например, за причините, които пречат на изпращането на писмата ми. Каквато и да е причината, аз трябва да ти се извиня за неприятностите, защото при всички случаи, моите недостатъци са основния причинител. Мисля, че някой ден всичко ще се нормализира.

   Как аз мога да осъществя този обмен на енергия с околната видима и невидима среда? Тези въпроси са изключително важни и намирането на отговорите им и внедряването на изживяването им е ключово за нашето добро и светло бъдеще!

   По въпроса за повишаването на енергообмена, говорим вече толкова време, това е и темата на моята книга, а и в „Разговор с Бога“ става въпрос за същото – енергообмена се повишава с духовното усъвършенстване. Няма важни и маловажни въпроси. Няма универсални рецепти. Всеки един фактор е една капка, но и океана е съставен от капки. Така че трябва да се работи по всички въпроси. Основния критерий, който създава правилната насоченост е приобщаването на всички хора към идеята да се хармонизират помежду си. Очевидно е, че след като Бог е колективно същество, всичко, което приобщава хората е положително, а всичко, което ги противопоставя – гордост, егоизъм, насилие, лъжа и т. н. – е отрицателното, което трябва да се опитваме да намаляваме. Най-важното в този процес е търпението – не забравяй, че промените в човека стават бавно (прегледай собствения си опит). Колкото си по-полезен на това приобщаване, толкова се повишават и енергийните ти способности (увеличават се пълномощията ти). Много е важно да свикнеш с мисълта, че не можеш да се развиваш самостоятелно. Приобщаването е колективен процес – един се движи по-бързо, друг по-бавно, но по-важното е да се движи, защото спре ли някой, забавя движението на всички, които са свързани с него.

   Също разбрах, че болката и страданието са две отделни неща. Духовните Учители постигнали степен на самоосъзнаване изпитват болка, но не страдат от това състояние.

   Това не касае само духовните Учители, в някаква степен е развито и в повечето хора. Човек страда от болката, ако я приема като удар върху собствения Аз, т.е. страданието е следствие от наранено честолюбие и гордост – „Защо аз, защо на мен, с какво съм по-лош, защо другите имат, а аз съм все ощетен?“ – страданието е психологически продукт на собственото ни съзнание и илюзиите заложени в него. Очевидно е, че ако пред теб не възникват горните въпроси, че всяка болка става поносима. На това място много важен момент е състраданието – когато виждаш чуждата болка, не да подклаждаш страданието като насърчаваш гордостта, а да успокояваш, като се опиташ да представиш и другата гледна точка и се опитваш да неутрализираш ненавистта.

   Споменахте за съществуването на седем свята. Какво представляват те? По какво се различават от този, в който живеем? Дали те не съответстват на всяка една от седемте чакри на човешкото тяло?

   Седемте свята се различават по много показатели, но един от основните е плътността на материята им. Това можем да разберем със следния пример: представете си смесени пясък, вода и въздух – всеки един от тези материали можем да оприличим на отделен свят. Когато повърхностния слой на пясъка е сух, нищо не ни подсказва наличието на вода в него. Същото се отнася и за сместа на течности и газове – когато налягането в течността е равно на външното налягане по нищо не си личи наличието на газ в течността, но достатъчно е външното налягане да спадне дори с малко, започва отделянето на мехурчета. Така е и със световете, те са просмукани един в друг и обичайните сетива не могат да ги различават. Другите светове се различават от материалния и по своята подреденост (хармоничност), по своята енергоемкост – по-фините частици са носители на по-голям енергиен потенциал. Същевременно по-голямата хармония между отделните части, създава много по-големи и следователно много по-силни енергийни общности. Всеки от седемте свята си има седем нива, и всичко това съответства на седемте чакри в човека – това се дължи на октавната организация на енергията. Това може да бъде разбрано със следната аналогия: представете си нотите и нотната стълбица – до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до, ре, ми, фа, сол, ла, си, до и т.н. В такова съотношение са и енергиите във всички светове. И колкото и октави да има разлика между два тона до, те са съзвучни, хармонични и си съответстват един на друг. Такива са съотношенията на чакрите, нивата на световете и самите светове.

   Размишлявал съм върху това, защо ние хората толкова страдаме, когато загубим някой близък човек. Достигнах до извода, че изпитваме мъка защото смъртта ни отнема един източник на енергия (в добрия смисъл). Как бихте продължили тези мои, надявам се близки до истината, размишления?

   На първо място страданията са от страх – загуба на една психологическа опора в живота – колкото е по-несигурен един човек в себе си, толкова повече губи почва под краката си. В действителност, причините никога не са една: в някаква степен страданията са предизвикани от това, което наричаме угризения на съвестта – не е задължително причините да са от този живот. Енергийната зависимост също не е за подценяване. Всяко едно общуване е размяна на енергии, много често този процес неутрализира в някаква степен наши недостатъци или засилва други. Същото се отнася и за положителните страни. Но също така страданието се засилва от дълбоко заседналото убеждение, че губим човека завинаги. Но докато има силни страдания, този човек не може да се откъсне от нас и да продължи своето развитие. Той се опитва според силите си да помага, да успокоява и продължава да изпраща своята енергия. Едва след намаляването на скръбта, тази душа може да напусне този свят.

   Споменавате за Ваша книга. Как се казва тя? От къде мога да си я купя?

   Просто не знам как да наричам това, което е публикувано на сайтовете ми. Но това наистина е книга, макар и виртуална. Да се надяваме, че някой ден ще стане реална в хартиен вид.

   Прави впечатление, че призовавате хората да не Ви вярват. Защо?

   Призовавам хората да не ми вярват, защото има прекалена склонност към крайности, току виж без да искам, съм станал основател на секта. И втората много важна причина е, че моите недостатъци неминуемо се отразяват на мислите ми, дори това да е рядко и в малка степен. Ако хората помнят това, имат шанс да открият и да се предпазят от моите неволни грешки.

   Не мога така на показ да изложа вижданията си, но ми е любопитно – как се решихте? Кое Ви накара по този начин да споделяте знанията си?

   Заедно с промяната на моя мироглед се промени и отношението ми към чуждото мнение. И доколкото разбирах, че масовото мислене е една задънена улица, реших да търся изход. Посочиха ми го, проверих го многократно, огледах го от всички страни, хареса ми и реших, че това е моя избор. След като разбрах, че хората са много тясно свързани по между си, и че правилото „Човек за човека е брат“ е по-добро и по-перспективно от „Човек за човека е вълк“ си избрах, че да се опитвам да намалявам човешкото противопоставяне, ще ми носи най-голямо удовлетворение, и се заех с тази задача. Останалото е въпрос на време.

   Не смятате ли, че този вид философия е малко необичайна за България?

   За сега да. И не само за България. Но условията се променят, променят се и хората, израстват все повече хора имащи нужда от друг мироглед. Мисля си, че нищо нямаше да знам и да разбирам, ако това не беше нужно, все пак нищо не става случайно. Хиляди, милиони хора (и аз в това число) са под въздействието на една гигантска мисъл, която е обгърнала Земята – старото не може никога да се завърне същото.

   Бихте ли описали Вашите усещания по време на медитация.

   Трябва да си призная, че опитите ми в медитацията не ми дадоха някакви постижения. Аз си го обяснявам с това, че съм прекалено аналитичен и когато медитирам, стоя и наблюдавам какво ще стане, а то не става нищо, защото трябва да забравя за себе си и да се отпусна на преживяването. Но поне до сега това не съм успял да постигна защото чувствата не са били никога на особена почит в мен и аз не съм се научил да им се предавам безрезервно. Винаги в съзнанието ми остава едно будно кътче, което внимателно следи всичко. За сметка на това, многото часове прекарани в разсъждения по всички въпроси, ме настроиха към чувствителност за отговорите им. И сега продължавам да се учудвам, как знам отговора на въпрос, по който никога не съм разсъждавал и не съм чел нищо. Но вече знам, че в това няма нищо не естествено, и че това не е моя особена заслуга. За това не ми е необходимо някакво специално състояние и това може да се случи във всеки един момент на ежедневието.

   Как можем да преодолеем психологическите проблеми?

   Има три способа да се неутрализират отрицателните емоции – трансформирането им в други енергии: 1. Трансформиране във физическа енергия – някои трошат, чупят или се хващат да цепят дърва, или както правят японците – слагат в една стая чучело на съответния началник и всеки подчинен в тежък момент може да отиде и да си изкара яда на това чучело. 2. Трансформиране в емоционална енергия – това е когато хората избухват, правят скандали, крещят или плачат и им олеква. 3. Трансформиране в умствена енергия – анализирането на ситуациите и причините, особено когато това е достатъчно самокритично и обективно, смъква напрежението, защото често се стига до заключения, че емоциите са били съвсем излишни и безмислени. За това някои хора поддържат дневници много години, на страниците, на които много успешно успяват да се разтоварват. Съвременния вариант на тази трансформация се нарича психоанализа – човекът с проблеми отива при психолог и започва да разказва и да анализира проблемите си, като психолога обикновено много умело го насочва да достигне до действителния корен на проблема – ако това се постигне, ефекта е доста траен, дори доста често за цял живот. Трябва да знаете, че ВСИЧКИ ЗАБОЛЯВАНИЯ СА В РЕЗУЛТАТ НА ПСИХИЧЕСКИ ДИСКОМФОРТ. Особено, когато тези състояния са чести и продължителни – те изчерпват силите на организма и той става лесно уязвим и на заразни заболявания и на всички други последици следствие замърсяването на организма. Дори кармичните болести са следствие на същите причини, защото кармата се получава именно от такива натрупвания. Вие можете да използвате и трите варианта – хубаво е да стигнете до убеждението, че трябва и искате да се избавите от подтиснатостта, защото ще си предизвиквате много и все по-сериозни здравословни проблеми, а всичко това неизбежно се отразява на всичките Ви близки хора, особено на тези, които са постоянно около Вас. Получава се неволен енергиен въмпиризъм – недостига на Вашата енергия предизвиква ефект като на вакуум – смучи от всичко, което има в повече.

   От една страна не мога да си обясня защо хората понякога плачат от щастие? ОШО в своите книги твърди ,че енергията е една, няма разлика между любовта и омразата, щастието и нещастието и т.н.Те са 2 страни на една и съща монета. И още нещо. Най-изумително ми се вижда това,че има хора,които по време на полов акт плачат. Нищо, никъде в литературата не съм срещал по този въпрос, а ми се вижда твърде любопитен. Дори нямам изходна точка от която да тръгна,за да разсъждавам

   Да, енергията е една, но е един почти безкраен диапазон, а различните поддиапазони имат различни свойства. По отношение на плаченето няма противоречия. Това е един своеобразен предпазен клапан, който предпазва от прекалено силни емоции – няма значение какви са емоциите – положителни или отрицателни или както и да ги наречеш. Аз, например, плача когато видя пример на безкористна помощ за непознати хора от индивиди от които не очакваш да проявят такива качества – не знам как може да бъде определено това, като положителна или отрицателна емоция. Също показателни са крокодилските сълзи предизвикани от поглъщането на жертвата – вероятно за крокодилите това е най-силната емоция, особено, ако са стоели седмица-две гладни.

   Въпросите не мога да публикувам, прекалено лични са.

   В твоето писмо срешнах следното изречение: „Но за да ги победя трябва да победя себе си преди това си мисля…“ – то много ме зарадва. Точно така, само дето не трябва да побеждаваш никого – никой не ти е враг, най-малко ти самия. Трябва само да се пренастроиш. Размисли над следните факти: Всички хора са части от Бога, следователно твоята неприазън е насочена към Бога. Ти също си част от Бога, следователно отрицателните мисли насочваш директно към себе си – от това произлизат всички здравословни проблеми на хората. Всеки един човек се зарежда с енергия от околното пространство (това което се получава от храната касае само материалното тяло и няма отношение към психиката) – любовта, радоста, възторга са способите, които зареждат човека с енергия. Следователно, към колкото повече неща (няма значение какви са, или по-точно трябва да са разнообразни за да е широк диапазона от получаваните енергии – природа, растения, животни и хора) изпитваш положителни емоции, толкова повече от тях ти отговарят със същото и те зареждат. Реално, с положителните чувства се отвряш навън и позволяваш достъп на енергия, отрицателните емоции те затварят и много бързо привършваш запасите. По отношението ти с хората – напълно безполезно е да се сравняваш с тях – всеки човек е уникален (и неговата ценност е в това) – следователно, няма човешки качества, които да са предимство пред други качества или способности. По принцип, всеки човек се опитва да докаже на самия себе си, че неговите качества са най-добрите, като се опитва да доказва това на хората около него и ако успее заключава, че действително има много по-ценни качества. Никога не забравяй тази особеност на хората и не се оставяй да те манипулират – доказвайки своето превъзходство и създавайки комплекси за малоценност в теб. Ако към тази нагласа добавиш и едни розови очила, които да ти дават да виждаш само положителните качества на хората и престанеш да обръщаш внимание на техните недостатъци – ще решиш огромната част от проблемите си. И помни, израза „не ми пука“ е много добра броня.

   Още едно писмо, в което липсват конкретни въпроси.

   Магията не толкова страшна, колкото изглежда – липсата на информация, неизвестността около нея я прави страшна. В действителност това е концентрирана мисъл – за целта една мисъл (чувство) се повтаря многократно или с помоща на специални ритуали се увеличава силата й. И проблема не е в магията, проблема идва от недостатъчна енергия на човека към когото е насочена магията. Трябва да имате в предвид, че при слаба защита, дори едно улично спречкване с някой по-емоционален човек, може да предизвика последици като от магия – на тази основа са и така наречените уруки. Ако сте весел и жизнерадостен човек, всякакви такива магии ще минават като съвсем леко неразположение – дори няма да се усъмните, че толкова са се старали. За да бъде ефктивна една магия, този, който я прави трябва да бъде с много силно биополе, но злобните хора не могат да постгнат такава концентрация, това е противоестествено. Моят съвет е: най-напред добре да помислите и да се убедите сама, че прощавате всичко на тази жена, не е важно дали сте и давали повод – ако успеете да преодолеете страха си и желанието за отмъщение, и успеете да помислите с добро за нея, ще неутрализирате причините, които я движат и тя ще престане да се занимава с Вас. След това трябва да вземете мерки за да възстановите енергийния си баланс – преди всичко гонете страховете си – това да мислите и да премисляте възможните варианти не е предвидливост, това е мазохизъм. Потърсете опорна точка – Бог е най-добрия вариант за това: имайте му доверие, той обича своите деца, особено по-безпомошните. Не е лошо да свикнете с мисълта, че всичко лошо, което може да Ви се случи, трябва да Ви се случи по някакви важни причини – не е важно какви – приемете това като някакъв стар дълг, останал още от дядо Ви. За всички останали възможности избягвайте да си мислите. Научете се на лекомислие в тази посока. Много е важна смяната на отношението – да не виждате една чаша като полу-празна, а като полу-пълна. Потърсете красотата покрай вас (чувствата, който зареждат енергийно най-много човека са радостта и възторга) – радвайте се на разцъфналите дървета, на цветята, на животните. Всички хора имат и добри и лоши страни – станете сляпа за недостатъците им и ще установите колко радост могат да Ви носят понякога съвсем обикновенните хора.

   Решава ли европейския мислител въпроса за единството на света чрез търсене субстанция на битието?

   Единството на света може да се реши единствено с единството на света – т.е. единството на света не може да се постигне чрез разделянето (макар и само теоретично) на отделни части и противопоставянето им една на друга. И това не може да бъде резултат на усилията на отделни хора – колкото повече хора осъзнаят потребност от такова единство, толкова то ще става очевидна реалност. Хората моделират реалността с мислите си, а обединените усилия естествено са и по-резултатни.

   Ти сега се запозна предполагам добре с частите на „Разговори с Бога“, и въпросът ми е търпи ли в следствие на това мирогледа ти някакви промени? Откриваш ли неща, в които досега да си бил твърдо убеден, а след тези книги да усещаш, че клонят в друга посока?

   С поредицата „Разговори с Бога“ не съм се запознавал обстойно – минавам я на бегом докато редактирам за грешки и конвертирам. Едва като приключа с всички книги, мисля да ги прочета отново без да бързам. Но дори това повърхностно запознаване ме навежда на мисълта, че и ти трябва отново да ги прочетеш – въпросите, които си ми задавал показват, че много неща не са останали в съзнанието ти след първия прочит. Влиянието, което оказва тези книги върху мен мога да определя така: В моите разбирания няма твърдо приети истини, които да ми се налага да поправям. Много добре знам, че това са различните гледни точки върху един и същ проблем – за това се опитвам да ги съгласувам, а не да ги противопоставям, и да открия липсвашите части от пъзела – не смятам, че този процес ще приключи с едно прочитане на книгите, по-скоро този процес е вечен. Да, има много въпроси, по които не съм разсъждавал или съм разсъждавал съвсем повърхностно и докосването до тях ги поставя на дневен ред, но със сигурност мога да кажа, че досега не съм срешнал проблем, който да сблъсква сегашните ми възгледи с тези от „Разговор с Бога“.

   Кой сте вие “в живота”, Йосиф? Как стигнахте до идеята за този саит?

   Да си призная чесно, в живота съм един обикновен глупак, от тия дето можеш да срещнеш със стотици по улиците. А стигнах до това, което съм написал на сайта си, както всеки – разсъждавайки над житие-битието. Всеки си изгражда някъква ценностна система, и аз барабар Петко с мъжете, си изградих някаква такава. Тя ми казваше, че не е лошо да се опитам да помагам според силите си на хората и аз започнах – и виждате до къде съм стигнал. Работя като складажия в един завод, имам една дъщера почти на 12 години.

   Как ти се струват „Разговори с Бога“ – действително ли е разговор с Бога?

   Откривам много нови неща, в „Разговори с Бога“, все пак това е различен поглед. Да, определено е разговор с Бога – Бог говори с всички, друг е въпроса, кой го слуша – най-вече, защото всеки си мисли, че знае, как може да изглежда един разговор с Бога. И не трябва да се забравя, че всеки несъзнатерлно осъществява цензура върху това, което му казва Бог.

   Според теб кога слиза душата в бебето? (Нютон твърди, че в неговата практика не е срещнал душа, която да е слязла преди 3-4 месец от бремеността. Има противоречие с други книги по този въпрос.)

   Първите месеци не е нужно вселяването на душата в зародиша. Създава се постепенно връзка, но развитието е изцяло под контрола (свръхсъзнателния) на майката. Едва при окончателното оформяне на ембриона душата се вселява в него и започва (да рита) да се учи да бъде дете. Генетичната наследственост, която е решаваща до този момент, минава на втори план и водеща става енергетиката на душата.

   Съществува ли процес на обсебване? (Нютон твърди, че според него това е невъзможно, тъй като душата си дели енергията на части и никога не изоставя тялото напълно.Също противоречи с други писания.)

   В повечето случаи, душата не може напълно да напусне тялото преди определения срок, но душите не изпитват този антагонизъм, който се наблюдава в материалния свят между хората и при съответното сходство много лесно се обединяват в една – така че в едно тяло може да съществува тендем. Признак на такова обсебване е непоследователното мислене – когато човек говори по определен въпрос и рязко смени темата без това да му прави впечатление – двете души се борят за надмощие над общото съзнание. Това е възможно при хора със слаба енергетика и днес е много рядко явление

   Клонирания човек има ли душа или е нещо като биоробот?

   Нищо материално не може да съществува без по-фините тела – материята на фините тела изгражда материалното тяло. Фини тела могат да съществуват без материално тяло, но обратно е невъзможно. В този смисъл всеки един клонинг си е съвсем обикновен човек (в переспектива – за сега реално само животни). Но не съм убеден дали експериментите с човешки ембриони ще успеят – за това трябва да има много основателна причина. Досегашните успехи създават на хората самочуствието на творци, докато мотивите за създаването на човешки клонинг са прекалено егоистични и не подпомагат еволюцията.

   В специализирано списание по биология в окръжната библиотека прочетох за опит, заложен от американците – описанието бе точно това, което дават сега за клонирането. Идеята бе да създадат две точни копия на известен американски космонавт, които след 20-30 години да могат да полетят на далечни космически пътешествия. Така се решава въпроса за психологическата съвместимост при дългите полети. Все пак човек трудно може да се скара сам със себе си. Клонирането бе извършено и се чакаше да се родят бебетата. Очаквах, че пресата ще гръмне след няколко месеца – но уви. Така че мисля, че за военни и космически цели това е направено и сега се мъчат да подготвят общественото мнение по този въпрос. Дай Боже да не съм права все пак.

   Човек може да се кара със себе си и още как, аз понеже съм зодия Близнаци, доста често се карам с другата си част(части) Продължавам да мисля, че клонирането е възможно само, ако Бог сметне, че може да има някаква полза от това и го допусне. Както по-горе писах, гените имат малко влияние, така че резултатите, ако се получат, ще са доста различни от очакваното. Като пример: еднояйчните близнази са генетично индентични, расли са в едни и същи условия и въпреки, че са като две капки вода външно, по характер и темперамент, често се различават много.

   Разсъждавайки си мисля, все пак сложното свързване на хромозомите на майката и бащата при зачеването (ако не се съединят точно се получават вродените аномалии, а те нали са обикновено кармични, а не „случайни“ мутации) би трябвало да става под непосредствения контрол на душата.

   Подвеждаш се от внушенията на съвременната наука – малформациите не са производно само на генетична несавместимост – науката им приписва това, защото не знае за други причини. Процентно влиянието на гените е около 10% (различните влияния се променят в широки граници при различните идивиди), около 15% е влиянието на етерното тяло – енергийната част на материалното. То се формира от етерните тела на родителите, дядовци и баби, братя и сестри, приятели – изобщо всички, които имат постоянен контакт с бременната и по-късно с малкото дете. Сборно тези влияния са наречени родова карма. Около 25% влияние се пада на околното пространство – морето, планината, сградите, животни, растения, планети, съзвездия. Останалите около 50% са влияние на душата – тук влиза и индивидуалната карма, която е записана в низшите слоеве на менталното тяло (човешката душа). Малформациите започват на по-късен етап при вселяване на душата, а не при зачеването. Някои се проявяват дори след раждането – и всички са следствие на личната (индивидуална) карма. Малформациите са сложно (както всичко в живота) кармично разплащане – задължение от преди на родителите към душата на детето, като пряко потърпевши и кармично задължение на самото дете – не е задължително тези задължения да са натрупани от предишен съвместен живот. Преди всичко се търси определен краен резултат, а не точно взаимно разплащане.

   1.Бог е съвършен.След като е абсолютното съвършенство, какво има още да учи, чрез създаването на хората? Излиза,че Бог има проблеми. 2.Ако е така, какви са проблемите на Бога? 3.Сътворявайки „тук“ и „там“,Бог си даде възможност да познае Себе си. Нима Бог не се познава и не знае Възможностите си? 4.А как тогава е узнал величието си? От въпросите ми лъха атеизъм,но аз не съм атеист.Аз вярвам в съществуването на Бог.

   Отговорите ми на въпросите за Бога: „Излиза,че Бог има проблеми.“ – явно уморена от натовареното си ежедневие, не можете да си представите това, но нима да нямаш проблеми не е проблем – погледнете живота на богатите хора – с малки изключения той е една огромна скука и досада, заситеност и безпереспективност. Не би ли приличал живота на Съвършенния на състояние на кома – никаква мисъл, никакво движение, никакво очакване? Как Ви се струва като перспектива? Явно и на Господ не му е харесало. И си е измислил забавление или по-точно е намерил смисъла на своя живот. Не бих казал, че Бог се учи – по-точно е да се каже Бог наблюдава резултатите и се удивлява. Това е основано на принципа на свободата на избора, която дава на своите деца (затова и всички хора са различни и трябва да бъдат различни един от друг). Ако определи правила и канони, безкрайното разнообразие би секнало и Той би престанал да се удивлява и би престанало да му е интересно. Представете си своя си живот без децата си, без въпросите, които ви вълнуват – какво интересно би останало от него. А нима да намериш смисъл на живота си не е величие? От въпросите Ви не лъха атеизъм – ако обичаш баща си, нима трябва непрекъснато да го повтаряш и да го демонстрираш. Нима не е казано: По делата им съдете, не по думите.

   По принцип никога не чета философия… от страх може би…, че ще ми въздейства по някакъв начин. Просто винаги съм искала аз да съм тази, която гради ценностната си система. За това не чета философи. Напоследък имам едно необяснимо желание да се развивам, да откривам нови и нови неща за себе си, за света… Не знам как си достигнал до всички тези изводи, но си мисля, че е било много болезнено. Никога не мога да седна на стола и да почна да си мисля върху проблемите, които ме заобикалят, а и не само. Трябва да имам някакъв източник на идеи…

   Напразни са страховете ти от философията – когато знаеш, че съществува възможност да те манипулират, съзнанието ти ще е будно и ще успееш да се предпазиш. Много по-опасни са онези области от живота, на които се доверяваш и не ги смяташ за съществени (например, рекламата, средствата за масова информация и т.н.), и по тази причина няма да забележиш как ще променят възгледите ти. Но за да градиш сама ценностната си система, ще трябва да имаш избор. Ако нямаш избор, няма движение, развитие. А за да имаш избор трябва да познаваш колкото се може повече гледни точки. Това да седнеш и да философстваш е много рядко явление. Философията се изгражда в движение – сблъскваш се с проблем и търсиш неговото решение. Но за да намериш адекватно решение трябва да имаш обективна представа за действителността. И така без да искаш почваш да философстваш – възникват пред теб много въпроси и ти им търсиш отговорите. Но това не е само теория, а една непрекъсната практика – постоянна верига от проби и грешки, докато започнеш да намираш правилните отговори и това дава реална представа за действителността. Това е източника на идеи – ежедневния живот.

   Не мога да разбера, защо би станало секта от това, което си написал?

   Съществува опасност възгледите ми да породят секта, защото хората нямат навика да разсъждават самостоятелно. Образователните системи по целия свят не учат на свободно и самостоятелно мислене, а задължават да се заучава какво е мислил един или друг човек. Това се дължи на илюзията, че съществува абсолютна истина. И ако хората поддавайки се на тази инерция, започнат да повтарят: „Йосиф каза това… или онова…“, постепенно превръщат моите мисли в догми (абсолютни истини). Затова се налага да повтарям да не ми се вярва прекалено много, че истината има много лица, че така са възникнали религиите и техните секти и т.н.

   Оставам с впечатлението, че вярваш, че нещата са предопределени. Така ли е? А защо?

   Дали нещата са предопределени? Винаги мога да ти отговарям: да и не. Всички неща имат най-малко две страни – положителна и отрицателна. Ако някой описва нещо еднозначно, той или не вижда и разбира другите страни или ги премълчава умишлено. Нещата са предопределени защото човек не е статичен. Ситуацията може да бъде оприличена на една голяма и бърза река – човек плува в нея, свободен е да избира да излезе на левия или десния бряг, може да ускори движението си по течението, но не му достигат силите да се пребори с течението и не може да се движи срещу него. Това е живота. Повечето хора така и не разбират, че цял живот се носят по течението на живота и остават с впечатлението, че след като не им достигат силите да преодолеят силата на течението, че нямат никакъв избор.

   А за любовта? Или изобщо за чувствата? Как си ги обясняваш…като нужда… Тука ме навява още един въпрос. За енергията в човека. Все си мисля, че асоциираш слабата енергетика със страдащите хора, а жизнерадосните – със силната. Всъщност, кое определя енергетиката? Защо хората имат нужда от енергообмен?

   Всяка една частица трепти, т.е. излъчва в пространството вълни. Тези вълни влияят на други частици и т.н. Затова всичко в пространството си взаимодейства, независимо че в повечето случаи не забелязваме това. И по тази причина е много по-обективно да разглеждаме хората не като мъртва материя, а като енергия, която влиза постоянно в реакции с всичко наоколо. За да стане по ясно взаимодействието между хората, те могат да бъдат оприличени като съставени от милиарди магнити. Срещаш един човек и веднага магнитите влизат във взаимодействие. Ако се срещнат два едноименни полюса се отблъскват, а разноименните се привличат. Това са чувствата, това е любовта – ако много магнити се привличат в много области наричаме това любов. Ако се привличат по-малко магнити, казваме му симпатия. Ако преобладава отблъскването, изпитваме антипатия. Магнитите не са еднакви, имат различни свойства и за това има привличане и отблъскване в най-различни области на живота. Същевременно протича и енергиен обмен – в някаква област някой има много енергия (това е дискомфорт) и отдава на друг, който има недостиг (също дискомфорт) – така и двамата имат полза – уравновесяват се взаимно. Тези процеси протичат постоянно между всички хора и между хората и околното пространство – животни, растения, минерали, води и т.н. По същата причина жизнерадостния човек е здрав и с добра енергетика, защото той обменя активно енергии с другите, докато подтиснатия, затворен в себе си човек, силно намалява енергообмена си, както се казва, заваря се в собствената си чурупка. Енергията, която извличаме от храната е микроскопична по сравнение с ежедневните ни нужди. И по тази причина е много важно да се отнасяме доброжелателно към всички, за да ни дават от своите енергийни богатства без задръжки.

   Скръбта от смъртта на близък човек не е ли чист егоизъм?

   Това е едностранчиво разглеждане на въпроса. Да, съществува и елемент на егоизъм, но егоизма е навлязъл много дълбоко във всички области на живота и оказва своето влияние дори там, където най-малко го очакваш.

   Мислиш ли, че човек може да бъде излекуван от неизлечима болест благодарение на самия себе си?

   Има безброй много примери когато хора са се излекували от неизличими болести. Мога съвсем спокойно да кажа, че от всички болести може да се излекува всеки сам стига да го иска силно и да вярва, че може. Лекарства и лекари действат, в повечето случаи като стимулатори на вътрешната убеденост, отколкото с директното си въздействие.

   Щом всичко е материя значи и любовта е материя.Тоест може да се контролира. Отдавна съм разбрала че любовта е илюзия. Но не мислиш ли ,че противоположностите по-скоро се отблъскват. Те не могат да намерят допирни точки в интересите си. Може би ще има превличане но на повърностно ниво, но по-сериозни взаимоотношения.

   Виждаш ли, така са го измислили умните глави наречени учени и така е прието за масова употреба – смятат, че щом едно нещо е изградено от частици, то се дефинира като материя. Но аз смятам, че е по-правилно всичко да се разглежда като енергия, защото както ти описах в предното писмо, всичко се намира в постоянно взаимодействие, което е типично за енергията, а материята се смята за пасивна. В този смисъл и любовта е енергия и в някои случаи може да се контролира. Но мисля, че някой ден ще усетиш и на собствения си гръб, че срещу течението не може да се плува. Любовта ще те грабне и ти ще мигаш безпомошно и съвсем реално ще усетиш, че любовта не е илюзия. Отблъскват се психологическите противоположности, а аз говоря за физическите понятия (полюси) пллюс и минус. Но дори при психологическите понятия казват: Два остри камъка брашно не мелят. А двама души за да се привличат, трябва техните качества да се допълват, а интересите им да са подобни за да не предизвикват чести конфликти между тях. Привличането винаги е многопланово, но обикновенно едно доминира над останалите – привличане по общи вкусове, по общи интереси и занимания, сексуално привличане, някои казват: Просто ми е приятно да бъда с еди кой си човек, достатъчно е да съм около него, не е неоходимо нищо друго и т.н.

   Значи ако правилно съм разбрала привличането м/у хората е на чист физически план.То не включва качества, недостатъци, допирни точки и прочее? Така ли е? Но аз пак ще те попитам… това привличане не е ли на повърхностно ниво. Или може би душите си говорят чрез телепатия и се свързват по между си? Странно как съзнанието ще асимилира това. Все пак аз мисля, че любовта е илюзия. Не казвам, че не съществува, но представата на хората за нея е илюзорна. Какво мислиш по въпроса… някои хора се свързват по интернет и се привързват към себе си. Няма пряка връзка м/у хората, но въпреки това се привличат. Как ще обясниш това? С приятелството е нещо подобно като любовта …пак енергия ….,но защо чувствата са приятелски…. Кое пречи хората да се влюбят…или просто защото това е симпатия.

   Любовта и всякакви други човешки отношения в основата си са енергиен обмен, но както споменах, става въпрос за милиарди магнити (полюси), които взаимодеистват на най-различни нива, включително и като телепатия на ниво душа или дух, но хората никога не са разглеждали така сухо своите взаимоотношения и са им дали най-разнообразни наименования. И ние в повечето случаи не можем да допуснем, че може да има нещо общо при повечето от тях, но това не пречи в действителност да бъдат обикновенни енергийни реакции. В известен смисъл любовта (такава каквато е в съвремените понятия) деиствително е илюзия, защото по своя произход всички ние сме братя и сестри и като такива би трябвало да се обичаме всички еднакво и да не съществува различни отношения – едни да обичаш повече, други да мразиш, някои да са ти безразлични, други антипатични и т.н. И независимо, че такива противоположни и антагонистични отношения би трябвало да не съществуват, те все пак са реалност защото ние живеем в несъвършен свят и самите ние сме несъвършенни и подвласни на кармата – а кармата също е натрупани енергийни потенциали(записи) в продължение на стотици и хиляди години и те определят по-голямата част от нашите несъвършенни отношения. Другата причина, която оказва съществено влияние и определя нашите отношения, които не са предопределени от кармата, това са нашите нереални представи за действителността и които ни пречат да се стремим да се отнасяме един към друг като братя и сестри. Типичен пример за нереална представа за действителността е и твоето очудване, че е възможно хората да се привързват един към друг общувайки по интернет. Но човешките мисли са енергия, която се движи многократно по-бързо от светлината и за тях няма препятствия, така че в действителност растоянията не са препятствие и двама човека могат да се чувстват все едно, че са един до друг, независимо дали ги делят 5 м или 5 км, или 500 км, или 5000 км. В действителност разстоянията препятстват само енергиите на материалния свят – така наречения обмен между етерните тела или част от това, което се нарича аура. Но чувствата, мислите и това което се нарича телепатия, не могат да бъдат възпрепятствани от от хилядите километри. Какво различава приятелството от любовта, вече ти споменах в предните писма, но пак ще повторя – всичко зависи от броя на магнитите които взаимодействат. Примерно, ако 5000000 магнита се привличат, а само 500 се отблъскват и ако в тези 5 милиона, част от тях осъществяват сексуално привличане, това е любов. Ако привличането е 500000, а отблъскването е 5000 и липсва или почти липсва сексуално привличане, това е приятелство. Ако примерно има 50000 привличане и 50000 отблъскване отношенията са безразлични, защото привличането и отблъскването взаимно се неутрализират. Всичките тези примери са много условни, защото в деиствителност енергийните взаимоотношения са много по-комплексни и по-сложни и не могат да се опишат с няколко думи и цифри.

   Мислиш ли, че в различните животи душите се търсят???

   Душите се търсят винаги постоянно, независимо къде се намират и в какъв вид и това продължава докато има привличане и отблъскване, едва когато енергийно станат неутрални една спрямо друга те престават да се привличат или отблъскват и стават свободни – това е и кармичното разплащане и тогава става възможно да съществуват действително братски отношения, такива каквито трябва да бъдат според произхода ни.

   Честно казано ми малко трудно да асимилирам това, което ми казваш за любовта, защото винаги съм я приемала на психологично ниво. Дълго време съм се чудела: любовта ограничава или дава свобода? Вероятно ще кажеш да…, дава свобода.

   Не е нужно да възприемаш любовта на друго ниво освен психологическото – физическата същност с нищо няма да ти помогне при възникнали проблеми. Не, любовта не дава свобода (имам предвид днешното разбиране за любовта, а не идеалната любов), напротив, отнема свобода, но веригите на любовта са приятни и ние ги предпочитаме пред свободата.

   Забелязала съм, че много се придържаш към добродетелите. Аз например не се придържам, защото никой не може да определи кое е правилно въобще. И такъв ли си? Честен,прям,не мразиш никого, всички обичаш еднакво? Не може да бъде. Колкото и да се стремиш към духовното усъвършенстване, материята не може да не окаже влияние върху теб. Убедена съм ,че обичаш 12-годишната си дъщеря повече от всички други, макар че тя е деяние на материалното ти тяло.

   Това, че се стремя към духовно усъвършенстване въобще не означава, че съм го постигнал. Аз съм съвсем обикновен сурогат на материалния свят с пълен комплект недостатъци. Това, че съм научил какво е добро и какво е зло съвсем не означава, че спазвам някакви правила. Това, че излагам своята гледна точка не означава, че създавам някакви правила, които трябва да спазва който и да е. Напротив, както съм подчертавал вече, всеки трябва да има своята гледна точка и тази гледна точка не трябва да е подобна на моята – по никакъв начин не мога да си позволя да упрекна или критикувам някого, затова че не споделя моите идеи. Да, материята е оказала своето отрицателно въздействие върху мен и независимо от знанията ми, продължава да оказва своето отрицателно въздействие – т.е моите усилия да й се противопоставя, доста често се провалят. Не знам дали обичам дъщеря си повече от другите хора, но се старая да създам такава атмосфера – защото знам, че това и е нужно. Аз не съм творец и не съм създал моята дъщеря, това че съм и дал материално тяло не е по-голяма заслуга от това да и подаря една дреха.

   След време любовта угасва… или ако си дълго време с един човек пак се охладняват чувствата. На какво се дължи това…как така привличането намалява?

   Любовта охладнява след време, защото има енергиен обмен, при протичането на който се уравновесяват противоположните потенциали, които осъществяват привличането. Колкото повече намалява той, толкова отслабва и привличането, докато един ден всеки тръгне по своя път.

   Мислиш ли, че много се разминават философията и психологията, защото аз смесвам разбиранията си за живота и чрез двете… не мога да се придържам само към едното. Мислиш ли, че това ми пречи да уловя действителността?

   Философията и психологията не се разминават. Твоите проблеми в разбирането на действителността идват от това, че в твоите представи са две различни неща, когато намериш това което ги свързва и престанеш да ги делиш, ще започнеш да навлизаш в същността на проблемите и ще виждаш сама причините, които ги движат.

   Искам да те питам и за сънищата? Какво всъщност са те? От какво са породени? Мислиш ли, че са потиснати желания?

   Сънищата са мисли и не могат да бъдат еднозначно определени – една нощ може да са предизвикани от неосъзнати или осъзнати желания. Следващата може да са предизвикани от някакъв банален проблем. На третата нощ могат да имат пророчески характер, продиктуван от душата. На следващата могат да са предизвикани от нечии чужди мисли витаещи наблизо и т.н. и т.н. Причините са безброй и няма дефиниция и правило.

   А и за кармата. Мислиш ли, че имаш кармични задължения, ако нанасяш само материални щети… Да речем убийство… Мислиш ли, че е до такава степен грях?

   Не можеш да нанасяш само материални щети – всяко едно действие отеква и оставя своите следи (включително и кармични) във всички светове. Камо ли за убийството – то е насилие, което отнема основно право – правото на свободен избор. Затова то е тежко престъпление във всички светове. Думата грях е атрибут на църквата. Аз избягвам да я употребявам, защото за да нарека нещо грях, трябва да си въобразя, че ми е ясно какви са причините и истинската същност на това действие. А в материалния свят няма човек, на който да са ясни всички обстоятелства и да има право да отсъжда какво е грях и какво не.

   Искам първо да те попитам защо хората с по-малко кармични задължения осъществяват контакт с другите по-трудно?

   Естествено е хората с по-малко кармични задължения да имат по-ограничени контакти защото са по-неутрални и привличат и отблъскват в много по-малка степен другите хора – т.е. са по-енергонезависими. За това им е необходимо волево усилие за да създават и поддържат социални контакти – те не се получават като от само себе си.

   Искам да те попитам защо нещата трябва да се правят умерено т.е. какви са последствията ако не го направиш?

   Ако не си умерена последствията могат да бъдат хиляди, това е дисбаланс в много области на живота, последствията могат да се проявяват по още повече начини, например като кармични последствия, като здравословни проблеми, като конфликтни ситуации. Крайните възгледи и поведение затрудняват реалистичното възприемане на действителността и много други последствия. Но трябва да имаш в предвид, че никой не може да ти каже, как се постъпва умерено – това го решаваш само ти. Умереността има различни стойности при различните хора.

   И за любовта…пак. Просто не мога да асимилирам това с привличането….много ми е странно, тъй като досега не съм вярвала в любовта по този начин, не съм мислела дори, че съществува и ми е страшно странно. Не мога да не го възприема като нещо повърхностно. Имайки това ,което пишеш, значи ли че хората се влюбват още на първата среща без дума да са продумали. Не може на любовта да действат нормалните психологични възприятия. Например едно момиче на 17 не може да се влюби в момче на 10 години. Искам и да те питам несподелената любов изобщо любов ли е, защото за да има процес взаимодействие са нужни двама.Това значи ли, че любовта на единия е илюзия? Защо младежите се влюбват толкова лесно, знаеш ли, може би защото са заредени с много енергия?

   За любовта – тя не е чак толкова голяма загадка. Протича горе долу по следната схема. Отначало е само симпатия (привличане), задейства се въображението, ако то вижда перспективата в розови краски и се получи взаимност, нещата за известно време стават много романтични и красиви. Но този оптимистичен вариант е общо взето доста рядко. По-често в ход влизат разни правила, предразсъдъци и страхове (като например посоченото от теб правило, че едно момиче на 17 не може да се влюби в момче на 10 години), а те развалят красотата. Много често се правят разни тънки сметки и се търси собствен интерес. Всичко това разваля преживяването и много трудно после може да бъде определено като любов. Да, несподелената любов е илюзия, те е продукт на собственото въображение. Много често въображението надарява любимия с такива качества, каквито той изобщо не притежава. Младежите се влюбват много лесно защото са все още слабо поразени от сметкажийството, предразсъдъците и страховете – и затова са много по-отворени един към друг. Но това не е общовалидно правило.

   Защо хората търсят това ,което не могат да имат?

   Хората търсят всичко и предварително е трудно да се прецени кое може да се постигне. Ето защо човек трябва да бъде умерен, за да не изпада в униние след няколко несполучливи опита.

   Може ли да контролираме емоциите си по някакъв начин, защото на мен това ми влияе много негативно. Нервите ме побеждават и аз много лесно побеснявам. Много ме дразнят и недостатъците на другите и знам ,че това е грешно старая се максимално да забравя лошите неща, но все не успявам.

   Недостатъците на другите те дразнят защото си си въобразила, че знаеш как трябва да постъпват. Ти си решила кое е за теб правилно и смяташ, че това трябва да е правилно и за другите хора, но те са различни и естествено мислят различно от теб – дай им това право. Твоята истина не е универсална, не я налагай. Могат да се контролират само слабите емоции, а силните винаги ни надвиват. Затова първо силните емоции трябва да се обезсилят и едва след това могат да бъдат управлявани, а този процес е бавен. Важното е да не се отчаяш, а да опитваш постоянно – след време непременно ще имаш резултат.

   Няма установена разлика между материя и енергия. Това значи ли ,че са едни и същи неща.

   Материята и енергията са едно и също нещо – и това което се смята за енергия е проява на материята, и това което е материя взаимодейства с всичко наоколо както енергията.

   Твърдиш, че материалният свят е най-нисшия. Това значи ли, че е „скелета“ на другите светове. Колкото по-груба е материята, толкова по нисша е тя. Как определяш коя материя е по-фина.

   Питаш ме как определям едно или друго нещо – аз не определям нищо, все едно да определя това, което тече под прозореца ми, дали е река или не е река. Тя си съществува там и въобще няма нужда от моето определяне. Така е и със световете – те си съществуват независимо от моето отношение към тях.

   Паралелните светове. Те се обитаеми, нали? И опрели всеки сват като свят на един-какво си. Те също предполагам са обитаеми, но от какво не разбрах. Това не е нещо, което да не е познато като понятие на хората предполагам. Интересно ми е как определи, че един свят изгражда друг например душевният умственият. Всъщност… не съм наясно най-много по този въпрос. Някак си ми е трудно да го разбера.

   Да, действително структурата на битието определя всички процеси и без тяхното разбиране не е възможно осмислянето на действителността и най-важното изграждането на адекватно поведение. Но аз съм безсилен да опиша Вселената с няколко изречения.

    Какво мислиш за човешкото предчувствие. Има ли нещо общо с ясновидството или е обикновен страх, инстинкт.

   Предчувствието е проява на интуицията, а тя е ясновидство в съвсем зачатъчен вид.

   Актът лъжа навлича ли на автора и кармични задължения и защо. Защо по принцип лъжата се смята за зло. Понякога тя е необходимо зло.

   Лъжата – сама по себе си тя не означава нищо. Едно твърдение, което както всяка истина е относително и не може да има абсолютна стойност. Всичко зависи от това какъв ефект предизвиква – ако развихря емоции и те са силни, като енергии, те непременно правят кармичен запис. Винаги трябва да се отчита ефекта от лъжата. За да ти стане по ясно ще използвам друго такова порочно явление като кражбата. Всичко което съществува принадлежи на Бога – след като ние сме част от Бога, имаме право на всяка чужда собственост не по-малко от всеки, който се е обявил за собственик. Следователно, не може да съществува кражба и тя да е порочно явление. Но ако обичаме своите братя и сестри не бихме могли да им причиним страдание, открадвайки нещо, което те ценят и загубата би им причинила болка. Страданието е емоция и тя завързва кармични възли (задължения).

   Мозъчната недостатъчност – твърди се, че не може един човек да бъде излекуван. Но ти не мислиш ли, че мозъкът е една формалност. Развитието на всеки един човек става с различна скорост. А ти как мислиш? Според теб може ли един бавноразвиващ се (според биологията) да се излекува? Да се осъзнае?

   Действително, мозъкът е една формалност, но мозъчната недостатъчност не е заболяване. В повечето случаи това е умишлено избрано условие, с което се преследва някакво кармично разплащане. Обикновено това условие е избрано за целия земен живот, в много редки случаи тази блокировка отпада при изпълнението на определени условия. Много леките форми на умствена ограниченост имат друга причина – конкретния индивид е в началото на своята човешка еволюция и все още не е развил в достатъчна степен умственото си тяло. Т.е. развитието на ума трябва да претърпи развитие доста прераждания – трябва да еволюира.

   Кои са горе-долу зоните на взаимодействие и за да има любов нужно ли е цялостно привличане. Някъде в книгата ти пишеше, че има индивидуални енергийни зони и изобщо не разбрах за какво става въпрос.

   Както съм споменавал, енергетиката на човека може да бъде оприличена на милиарди магнити. Когато се срещнат двама човека в взаимодействие влизат по-голямата част от тях – т.е едновременно се извършват милиарди взаимодействия. Но нашето съзнание няма тази чувствителност да разграничи толкова много, при това в по-голямата си част слаби взаимодействия. Мoжем да осъзнаем само взаимодействията, които са обединени в някаква тематична група – хиляди магнити обединяват своето действие и тогава ние го възприемаме като едно, а не като сбор. За да има любов е необходимо привличането да превишава многократно отблъскването. Не е възможно милиарди магнити да са подредени по един и същи начин и по тази причина не е възможно да има само привличане или само отблъскване. Във всеки един човек има качества, които ни привличат, но винаги има и качества, които ни дразнят. Ние наричаме любов тези случаи когато виждаме голямо количество качества които ни привличат, и много малко количества отблъскващи, които поради субективността ни омаловажаваме или се правим, че не забелязваме.

   Защо мислиш, че за личното усъвършенстване е нужно и това на другите.

   Личното усъвършенстване влияе задължително и на околните по същите причини – неизбежните енергийни взаимодействия. Може да не ти е правило впечатление, но в присъствието на някои хора се чувстваш спокойна, някак си защитена, а друго присъствие те държи под напрежение и т.н. Колкото по-малко егоизъм има един човек толкова е по-благосклонен към другите. И обратното, колкото е по-саможив и самовлюбен, толкова е отрицателно настроен към хората, а това винаги се усеща, дори това да е смътно и не ясно осъзнато. Когато напреднеш в духовното си развитие, намалява егоизма ти и съответно създаваш една благоприятна атмосфера около себе си, която успокоява и неутрализира ежедневните проблеми и твоите мисли насочват околните и те да мислят по тези въпроси.

   Когато хората искат да преодолеят психологическите проблеми чупят неща, крещят, плачат, но това не влияе ли зле на тяхната енергетика. А изобщо отрицателните емоции.

   Когато хората имат проблеми и им се струва, че са безсилни да ги решат, тази безизходност натрупва много силен психологически импулс. Ако това натрупване не се разтовари или неутрализира по някакъв начин, в повечето случаи незабележимо води до някакво заболяване, да не говорим, че образува кармичен възел към причинителя. Емоционалното разтоварване (плакане, чупене и много други) намалява натрупаното напрежение и предотвратява възможното заболяване, ако разтоварването е пълно.

   Ти спомена, че случайност не съществува т.е. че всичко оказва енергийно влияние Това включва ли материалните неща или само сред природата има естествен енергообмен.

   Вече обяснявах, че всичко материално е енергия и взаимодейства с всичко – колкото и невероятно да ти се струва, защото не забелязваш тези взаимодействия. Но те съществуват, макар и да са много слаби и да не могат да се наблюдават с методите на науката. Така че пак повтарям – не съществува нищо материално, което да е само материя и да не е енергия.

   Уравновесяването на един човек не зависи изцяло от него. Ако например се раздаваш енергийно… това не влияе ли ти зле. Да речем, че поставям личните си интереси на втора позиция и по-важни са обществените. Какъв резултат дава това? Каква полза има? Какво му е лошото да си индивидуален? Или е по-добре да си сред стадо овце. Знам ,че всички сме едно цяло, но е невъзможно да бъдем еднакви.

   Ето отново стигаме до въпроса за умереността – да, всяка крайност, всяка неуравновесеност дава лоши резултати. Както прекаленото смораздаване, така и прекалената индивидуалност са еднакво пагубни – нужна е мярка за всичко. Когато се самораздаваш на другите се отваряш енергийно за общите енергии и бързо възстановяваш загубите, но ако прекаляваш, изразходваш много повече отколкото успяваш да възстановиш, организма остава с все по-малко енергия, а това неминуемо води до някакво заболяване. Обратното, ако се пазиш да не се изразходваш, развиваш егоизъм, това те затваря за общите енергии, общото ти енергийно състояние намалява и отново стигаш до същия резултат.

   А самото чувство страх .То не е ли породено от масови внушения. Или само от внушения. И не се ли изразходваш енергийно като се страхуваш от нещо?

   Да, изразходваш се и то много. Страха е подобен на егоизма и дава същите ефекти. Страха може да има най-разнообразни причини – както от масови мисли (внушения), защото са по-силни енергийно, така и от нечий друг страх, например на човека до теб. Но най-често е в резултат на самовнушения – под предлога за предвидливост ние си фантазираме какви ли не страшни ситуации и те от въображаеми стават съвсем реални страхове, въпреки че ежедневния ни живот ни е научил, че това което си въобразяваме се случва много рядко, ние все пак се страхуваме. А не са редки случаите когато самото въображение предизвиква ситуациите от които се страхуваме.

   Определения като глупак, посредствен и т.н.? Неправилно ли е да лепваме този етикет върху хората. Ако е неправилно преодоляването е много трудно, защото всеки си има изградена ценностна система и харесва някои неща следователно има неща, които да не харесва. Но от друга страна това не говори ли за автора на обидата, че е безкритичен към себе си?

   Точно така, това са субективни, емоционални преценки и обикновено не са реалистични. Но ако се постигне някаква уравновесеност и престанеш да си мислиш, че знаеш как трябва да постъпват хората, ще престанеш и да искаш да постъпват според твоите разбирания.

   Защо чувствата са по-груба материя от мислите и т.н…. Кое прави умствения свят по-фин от астралния. Защо в главата „Разум и чувства“… определяш материалния за положителен, астралния за отриц. и тн..?

   Разликите между паралелните светове се определя от един основен показател – големината на основните частици, от които е изграден света. Ако си спомняш от училище, всяко материално тяло е изградено от мулекули, а мулекулите са изградени от атоми, атомите са съставени от елементарни частици, елементарните частици са съставени от още по-малки частици, които са пределно най-малките за материалния свят – но това не означава, че тези частици не се делят. Те се делят на още по-фини, по-малки частици, които обаче вече не са частици на материалния свят, а са основните частици, от които са изградени атомите и мулекулите на астралния свят. Точно тази разлика в големината на основните частици (разлика по финост) разделя паралелните светове и ги прави различни един от друг – например, благодарение на тази разлика в материята духовете могат да се „преминават“ през стени и други материални прегради. Световете не са уравновесени, т.е. с изключение на Върховния Абсолют, който е съвършен (уравновесен), всички останали светове имат някакво несъвършенство. Това несъвършенство се дължи на преобладаването на един вид основна енергия (електричество) над друг вид основна енергия (магнетизъм). Електричеството (не това, което се ползва от контакта) като основни свойства се определя като сухо, определя логическото мислене, прието е да се смята за положително. Магнетизма като енергия се смята за влажна, определя чувствата, отбелязва се с минус (отрицателно). В материалния, умствения и духовния свят има слаб превес на електричеството над магнетизма и по тази причина тези светове са „електрически“, т.е. положителни, логиката е малко по-силна от чувствата. Обратното – астралния, душевния и божествения светове са с преобладаващо количество магнетизъм пред електричеството и по тази причина тези светове са обозначени като отрицателни и в тях чувствата са водещи пред разума.

   Каква е разликата между дух и душа? Никога не съм я правила…

   Посочвал съм много пъти, че човек има във всеки паралелен свят по едно тяло. Това най-лесно може да се илюстрира с матрьошките (малки дървени кукли, които се отварят и се нареждат една в друга). Така е и с всеки човек – седемте тела са наредени едно в друго, както матрьошките. Най-малкото по размер тяло е материалното, следващото е астралното и е наречено животинска душа. По-голямото от астралното тяло на човека е умственото и е наречено човешка душа. Следващото по размер е душевното тяло и е наречено божествената душа на човека. Следва духовно тяло или божествения дух на човека и т.н. Т.е. разликата между душа и дух е различни човешки тела на един и същ човек в различни паралелни светове. Различните условия и различните материи на тези тела определят и различните функции и свойства на душата и духа.

   Наясно съм с въпроса относно енергийните взаимодействия.Знам, че и любовта е типичен пример. Мислите ли ,че ако все още не се сме уравновесили взаимно всичко ще продължи. Мислите също са енергия, но ако той не мисли за мен всякакво взаимодействие ще прекъсне и много се страхувам, че всичко ще изчезне просто така. И възможно ли е вече да сме се уравновесили,но да продължаваме ,защото сме привързани един към друг? След протичането на една любов у двама човека, те се изравняват, а след това възможно ли е пак да обичат, но не с волята, а с душата си?

   Преди всичко, преборете се със страховете си. Страха тегли енергия от обекта за който се отнася и той несъзнателно ще направи неприятна асоциация с Вас. Затова опитайте да го прежалите – така ще се освободите от страховете си. Изпращайте му само най-добрите си чувства – така ще го подкрепяте енергийно и подсъзнателно той ще се чувства благодарен и задължен. Ако кармичното ви приличане е изчерпано и все още се чувствате добре един с друг – това е най-добрия вариант – не привличане по задължение (карма), а привличане по хармония. Такова привличане е много пъти по-красиво и полезно защото е основано на свободата, а не на принудата. Една хармонична любов има много повече точки на привличане и на много нива и поради това е много по-трайна, отколкото една кармична връзка, която може и да е за целия земен живот, но по-често е доста по-кратка.

   Иска да ви питам и за кармата. Къде точно се записва тя? Само лошите деяния ли се записват или не?

   Кармичните записи не са нещо специално. Навярно сте чели за акашовите записи. Във всеки един от седемте свята, най-финото ниво (нивото от най-малките частици за съответния свят) е паметта на съответния свят и там като холограми се записват всички събития, които са имали някакви влияние в света. Тъй като всеки човек има тяло във всеки един свят, то във всеки един свят в съответното тяло има такова запомнящо ниво – по-точно е да се каже, запомняща аура. Съответно всяко едно тяло записва процесите в съответния свят – материалната аура записва процесите протичащи в материалното тяло. Астралната аура записва чувствата и страстите. Умствената аура записва мислите и т.н. Т.е всички тези записи изграждат същността на човека, неговата енергийна конфигурация – записва се всичко, независимо как го определяме, като лошо или добро. Тъй като след смъртта на материалното тяло, материалната и астралната аури се разпадат, разпада се и информацията записана на тях. Остава умствената аура (тяло), където е записано всичко преживяно – от най-дребното до най-силните преживявания. Но дребните неща са прекалено слаби за да оказват някакво съществено влияние, но когато записа е по-силен, тогава е и по-въздействащ на околните. Затова още при подготовката за материален живот, внимателно се оглеждат всички силни записи и се избира специална стратегия за тяхното неутрализиране. Пълен успех не може да се постигне за едно прераждане, още повече, че всяко ново прераждане добавя нови записи. Затова ние пробваме отново и отново, като ставаме все по-умерени и уравновесени и силните записи все по-редки, докато накрая се хармонизираме и можем да преминем на по-високо ниво.

   И искам да ви попитам един въпрос, който е малко тривиален, но се интересувам от него: очите огледало ли са на човешката душа?

   За очите – не само те – когато обърнете внимание на един човек, така да се каже изследвате много различни негови излъчвания. Най-силни са естествено чакрите, а физическите очи са част от чакрата наречена трето око. Тези излъчвания са доста мощни, с поглед могат да се правят доста неща, но е по-добре, че хората не знаят за това, иначе биха причинили много страдания с поглед. Може да се каже, че очите по-скоро са огледало на духа, отколкото на душата. В човешкия поглед може да бъде прочетена много и най-разнообразна информация, затова винаги е полезно внимателно да се вгледате в очите на хората – те не могат да Ви заблудят, както външния вид.

   Аз винаги съм смятала върховния Абсолют за сбор от всички паралелни светове, а оттам – за Бог? Грешала ли съм? Нямам никаква ясното по въпроса с нивата на паралелните светове.

   Естествено е Върховния Абсолют да е сбор от всички светове, та нали не съществува нищо, което да е отделно от него. Нивата на световете са повече за обозначаване на различните свойства, отколкото като практическо разграничаване. Както съм повтарял многократно, в реалния свят промените стават плавно и затова е невъзможно да бъдат разграничени точно отделните нива. Също толкова условно са сложени названията на световете – светове изключително разнообразни и обширни. Астралния свят е наречен свят на чувствата, въпреки че си има всичко останало – мисли, въображение, воля и т.н. Умствения свят има и чувства и всичко останало. Всички тези названия се базират само на едно специфично свойство, което постигат хората при своето развитие. Светът на въображението е наречен така, защото хората които го обитават са стигнали до етапа да развиват творческите си способности. Светът на волята е наречен така, защото неговите обитатели се учат да управляват големи и сложни енергийни процеси от планетарен мащаб и това се извършва със силата на волята.

   Каква е ролята на въображението и волята, че има цели светове за тях. Нещата, които поражда въображението, в резултат на какво са. Ако например ти се привиждат разни неща.

   Всички елементи с които борави въображението са реално съществуващи, а въображението може свободно да ги комбинира – за да стане по ясно може да си представиш една мозайка – тя се състои от разноцветни, по-малки или по-големи елементи, а твореца ги подрежда за да създаде изображение. Всеки човек твори с въображението си, създавайки нови комбинации.

   И още по въпроса с Бог.В книгата ти пише: богове на слънчеви системи, галактики и т.н. Нали бог е само един?

   Да, върховния Бог е само един, но както посочихме той не е един индивид, а е сбор от всичко съществуващо и сбор от безкрайно количество индивиди. Тези многото индивиди не действат като орел, рак и щука, всеки да прави каквото му скимне, а действат като един, преследвайки една цел и затова многото индивиди, всеки с различни функции са наречени Върховен Бог.

   Пише и за съществуването на ангели, архангели. Предполагам, че те са висши сили, но кой свят обитават и каква е ролята им? И как те си дават сметка какви ги вършат хората?

   Всички висши съставки на Върховния Бог (Абсолют) – ангели, архангели, Богове ръководят по-нисшите като нас. Те не наблюдават конкретни хора, а следят глобалните процеси и когато сметнат, че е необходима тяхната намеса, осъществяват необходимата корекция чрез инструкции, внушения или волеви акт. Всички, които съзнателно са приели да служат на Бога, с радост изпълняват техните напътствия.

   Защо в другите светове има по-малко хаос?

   В другите светове има по-малко хаос, защото го обитават по-съвършени създания, а те могат да създават хармония и не допускат около себе си хаоса.

   И това, което знам в материалния свят ще изчезне ли,защото човек прераждайки се започва отначало…пак ли трябва да ги трупам тези знания? Или те си остават запаметени в менталното тяло?

   Точно така, всички знания се съхраняват трайно и то не само в менталното тяло, а във всички тела. Това, че при следващото прераждане не си спомняш предишните животи е изкуствено изключване на спомените, за да може да се вживееш в настоящите отношения, които са различни от предишните. Но всички знания са в подсъзнанието и когато е нужно изплуват от там.

   Защо възможностите на човешкото съзнание са толкова ограничени? Защо не може да осъзнаем всичко съществуващо.

   Не осъзнаваме всичко съществуващо защото сме несъвършени – усъвършенствайки се постоянно, осъзнаваме все повече и повече.

   По въпроса с колективната душа, тя душата на бог ли е?

   Колективната душа е сбор от индивиди и същевременно не е отделена от общия организъм – затова може да се каже, че е част от душата на Бог.

   Коя любов е хармонична и коя кармична?

   Много лесно щеше да бъде, ако съществуваше абсолютна истина, просто формулираш определение и всичко е ясно. Но в действителността винаги е много по-сложно. Затова аз мога да говоря само принципно, а когато стане въпрос за реалния живот, да се размина с конкретния случай. По същите причини няма ясни правила и граници, а и няма достатъчно информация за всеки конкретен случай, доколко е кармичната зависимост и доколко двама човека са привлечени от благоприятни съчетания. Винаги може един кармичен повод да прерасне в нещо много дълбоко и красиво. Кармично зависимия човек е все още под силната власт на егото – тогава любимия е просто придатък към собствения аз. При това условие е невъзможно развитието на хармонична връзка. Хармония се получава само тогава, когато и двамата пренебрегнат личния аз и получават удоволствие да се посветят на другия. Хармонична връзка не може да съществува, когато някой от двамата се опитва да манипулира по някакъв начин другия, когато липсва доверие, когато има ревност.

   Какво мислиш за обидата? Проява на егоизъм ли е когато някой се обиди?

   Обидата е производна на гордостта, а както е посочила дори църквата, гордостта е най-големия от седемте смъртни гряха. Естествено, гордостта е рожба на самовлюбеността, но за всяко нещо трябва да има мярка. Ако не се обиждаш никога или се обиждаш рядко, може да предизвикаш пренебрежително отношение и да те подценят силно. Най-добре е да не се обиждаш никога за да не си навличаш кармични следствия и да разваляш хармонията, но трябва от време на време, когато партньора прекали в някои отношения, да демонстрираш обида, за да не се самозабравя, но винаги да си готова да простиш.

   Ако единия спре да обича другия, а другата половинка все още е влюбена. На какво се дължи това? На илюзии?

   Много рядко се случва противоположните полюси които осъществяват привличането да са еднакви по сила – естествено по-слабия полюс да се неутрализира по-бързо. Действително, влечението без взаимност е самовнушение, илюзорна представа, че човека има идеалните качества – в действителност той може да е доста по-различен от образа, който сме си изградили за него.

   Всичко е едно цяло.Затова са и недопустими деленията, въпреки че в битието са неминуемо срещани. Но все пак аз всеки ден се сблъсквам с делението между хората. Мисля, че това е неминуемо. Определено смятам, че отношението ти към дете на 10 години ще бъде различно от това с 40-годишна жена. Отношението ти към един човек ще бъде различно от отношението ти към едно цвете, въпреки че и то е част от Бог. И все пак светогледа на един тийнейджър се различава с твоя… Не е възможно да нямаш определени предпочитания към хората, с които се движиш…. Това е най-малкото. Ами половите деления. Жените са по-чувствителни от мъжете, мъжете са по-властни от жените … да изброявам ли? Ти съгласен ли си с това и как гледаш на такива статистики… А международните: французите са по-придирчиви от българите. Интересно ми е как една нация се различава от друга, та нали сме групова душа? Нали всички сме части от Бог? Редни ли са такива деления?

   В началото се спираш на общото и различията – в това за мен поне няма никакво противоречие, защото в основата на различията стои задължителното разнообразие – няма двама еднакви човека, по същата причина и аз не мога да се отнасям еднакво с двама различни човека. Така че, с всеки един човек, независимо какъв е, на каква възраст е или каквито и да са му интересите, аз не мога да имам някакво стереотипно (еднакво) отношение. С колкото хора се сблъсквам, толкова и различни отношения имам. Това, че хората са различни не означава, че нямат нищо общо по между си. За да е нагледно погледни китката си – всеки един пръст е един съвсем различен човек, но въпреки разликите си, те са обединени в една обща основа. Не разбирам само защо отъждествяваш колективната душа с Върховния Бог. Да, всички колективни души са част от Бога, но това не означава, че те не са отделни единици. Съотношението е същото както пръстите и китката. Колективните души са много разнообразни единици. Съществуват колективни души от 5 – 10 човека, но и от стотици, от хиляди и от милиони. Тези относително самостоятелни цялости са многообразни също както се различават хората по между си. Всяка колективна душа си има свои цели и задачи, но това не означава, че душите са откъснати една от друга и не си взаимодействат. Всяка една нация си е самостоятелна колективна душа и се състои от много и разнообразни групови души (общности). Питаш дали е редно да се правят всичките тези деления, след като всички са части от Бога, това е все едно да заявиш – нямам 5 отделни пръста, а имам една китка. Използвайки същата аналогия може да разберем и съотношението между отделните колективни души – китката е колективна душа, която е свързана чрез ръката (друга колективна душа) с тялото (Бога). В това тяло освен крайниците има много други органи. Всяка една част от тялото си има своя функция, но същевременно всички заедно вършат работата на цялото тяло. По същия начин е и Бог и неговите части.

   Казваш,че хората не се различават по-умствени способности. Тогава развитието им от какво зависи? От това дали ще си го внушат? Или получават божията благодат, защото са отдадени на всеобщото цяло. И всъщност, защо получаваш именно тогава божията благодат? На какво изобщо се дължат различията в хората (памет,интелект,талант)?

   Разликите между умствените способности на хората могат да бъдат обяснени със следната аналогия. Можем да оприличим хората на компютри, които са от различни производители, но са с еднакво мощен процесор. Разликите между компютрите са в границите на няколко процента, в зависимост кой производител колко се е постарал. С всеки мощен компютър могат да се работят най-разнообразни задачи – и на любителско ниво и на професионално. Така е и с хората – всички хора разполагат с еднакви процесори, но програмите, с които работят са най-разнообразни. И целите са разнообразни, а резултатите още повече. Т.е. способностите на хората се определят най-вече от стремежите им. А стремежите от своя страна са програмирани от задачите, които са избрани преди прераждането и от натрупаните способности от предишни животи.

   Някъде четох, че когато жената е девствена принадлежи на колективната душа. Едва когато преживее първия си полов акт се индивидуализира. Мъжът предавал от своите качества на жената. Смяташ ли ,че има доза истина в това?

   Явно това е по-пресилено. При всяко общуване има обмен на енергии, особено при полов акт, но това няма особено решаваща роля. Що се касае за връзката с колективната душа – тя си съществува постоянно при всички хора и не може да бъде прекъсната.

   Има ли разлика м/у енергиите, които се натрупват и душата. Всъщност каква е ролята на душата? Какво придава на човека? Предполагам, че те е специфична при всички хора? И как тя живее едновременно в 7 свята. Може ли да живееш в астралния свят без да живееш в материалния? И ако живееш в астралния пак ли обитаваш останалите 5 свята? С какво се различава начина на живот на хората обитаващи другите светове? Или може би обитателите са само нашите мисли, чувства, воля? Какво правят там, какви идеали преследват? Към какво се стремят? И защо живеят именно там? Как умират? Кой ги е разпределил? С какво обитателите превъзхождат обитателите на материалния свят или има и обикновени души?

   Душата не живее едновременно в 7 свята – човек живее в 7 свята, а душата е едно от седемте тела на човека, като във всеки свят има по едно тяло и по този начин обитава и седемте свята едновременно, но ти явно си мислиш, че всяко едно тяло е автономно и си живее своя живот – самостоятелни действия на някое от телата е възможно, но това се случва много рядко (най-често по време на сън) и е под управлението на висшия Аз (съзнанието на по-фините тела). Душата е първото от висшите тела на човека, в него вече са натрупани значителни знания и способности, които насочват интересите на човека към творчество в най-различни области. обитателите на другите светове са същите хора, които срещаш всеки ден, но освободени от материалното тяло, те са освободени и от илюзиите си. Поради телепатичното общуване не могат да лъжат или лицемерят. Изобщо живота е доста по-приятен и красив. Тъй като всяко по-грубо тяло е съставено от материята на по-фините, то е невъзможно съществуването на грубо тяло, а да няма по-фино. Например, невъзможно е съществуването на материално тяло, а да липсва някои от останалите. Докато липсата на по-грубите тела не пречи по никакъв начин на по-фините. Например, след смъртта на човека, отначало се разлага материалното тяло, след това се разпада и астралното, но от това човека не престава да съществува. Споменавал съм, че поради неправилния и ограничен енергообмен хората не могат бързо да се адаптират към бързо променящите се условия. Действително, преобладаващата част от обитателите на Земята са с ограничен енергообмен. Но това не се дължи на някаква една определена причина, а комплекс от качества и способности, които се изграждат еволюционно. По същата причина уравновесени хора няма. Има по-малко неуравновесени и повече неуравновесени. Уравновесен е само Върховния Бог – в мига, в който станеш уравновесена се сливаш с Него и преставаш да се различаваш като отделен индивид. Всички обитатели на останалите 6 свята имат своята частица несъвършенство (неуравновесеност) – дори всички ангели, архангели и други висши същества. Неуравновесеност се получава от различните стойности на енергиите по диапазони – оприличавал съм човешките енергии на милиарди магнити, неуравновесеността се получава от различията в силата на отделните магнити (понякога разликите са в пъти, а това е много вредно), но целта на еволюцията е да намали прекалено силните, а да повиши прекалено слабите. Когато липсват прекалено големи разлики (дисхармония), еволюцията натрупва (повишава) енергиите на всички магнити едновременно – това е човек да има повишена енергетика и това е правилното. За това повишаването на енергиите не може да стане с едно или няколко правила (те увеличават енергията на няколко магнита, а това в крайна сметка е дисхармония) – действително полезното развитие е комплексното развитие, повишаващо енергиите на всички магнити и уравновесяващо техните стойности (както е в Илюстрациите). Милиардите магнити имат различни свойства и поради това могат да се подхранват от различни места. Например, няколко магнита са в синхрон с водата и получават енергия от нея, други са в синхрон с храната и се зареждат от храната, следващи се захранват от растителност (дървета, цветя, изобщо всичко). Ние възприемаме с магнитите си поради тяхната многобройност енергия от всичко – от земята, от морето, от планината, от блоковете (къщите), от животните, от другите хора, от планетите, Слънцето, звездите – изобщо от всичко – за всичко си имаме магнитче и то взаимодейства. Когато външната енергия е по-силна от нашата – прелива в нас, а когато някое наше магнитче е по-силно от съответното с което влиза в контакт, му отдава от своята енергия. Същото това многообразие (милиардите магнити) определят и човешките отношения – любовта зависи от много взаимодействия и никога не може да е подвластна само на един фактор – например волята.

   Преди малко четох „магия за любов“. Какво ти е мнението за тези магии, които се развалят. Било то черни или бели? Това правят ли го истинските ясновидци или са поредните шарлатани.

   Магиите са внушения – противно на общоприетото мнение, внушението не действа само човек срещу човек. Поради свойствата на мисълта – разстоянията и времето не са преграда за нея – веднъж направено внушението може да действа доста дълго време. Практически всеки човек може да разваля магия (внушение) – нещо те гнети, поговориш с някого и това те разтоварва. Но магиите са многообразни по сила и способи, затова няма човек, който може да се справи с всички – едни се справят с едни видове и сили, на други се удават други.

   Ти вярваш ли в хороскопите? Има ли доза достоверност в това? И защо отново хората са разделени на зодии?

   Астрологията е човешки опит почерпен именно от посочените по горе взаимодействия. Излъчването на големите космически обекти е силно и постоянно и неизбежно оказва своето влияние върху хората. Това се знае много отдавна и затова са категоризирали влиянията по различните видове – зодии, домове и т.н. Но хората са различни и естествено и влиянията са различни – при по-слаби магнити в съответния диапазон, влиянието е по-силно, защото има по-голямо преливане на енергия. Когато съответните магнити на някой човек са силни, тогава по-слабо му влияят и звездите.

   Последния ми въпрос е свързан с платоническата изневяра. Зле ли влияе на енергетиката? Това грешно ли е? Сексът сближава ли хората? Може ли една такава изневяра да унищожи една връзка? Ами ако не си признаеш или може би ще кажеш, че лъжите винаги излизат наяве?

   Относно секса – когато хората подхождат към него с мисълта не само за собственото си удоволствие, но и да доставят удоволствие и на партньора, тогава секса е пълноценен, приятен и полезен. НО, понеже е едно приятно удоволствие, често се пристрастяваме към него както към наркотиците, цигарите, алкохола – получава се прекаленото зареждане на някои магнити, а други за сметка на това отслабват. В реалността няма нищо грешно – църквата е въвела това понятие именно с опитите си да предпази от пристрастяване и злоупотреби. Всяко едно човешко действие е сбор от много фактори – изневярата също. Зависи колко държиш на един човек – ако държиш много, естествено е една странична връзка да те разколебае, защото в единия човек ще харесваш едно, а в другия друго, което не е достатъчно в първия и това ще те раздвои. Ще ти е трудно да направиш избор, а това се усеща и предизвиква неприятни сблъсъци.

   Наричат ме с най-разнообразни имена. Анализират мислите ми хора, които си мислят, че са узрели достатъчно, че просто опитът е нужен, за да разбереш безкрайността на всичко съществуващо. Казват ми, че съм луда, че съм наивница, че градя въздушни кули. Защото обичам хората, те не могат да проумеят какво е филантропия. Казват, че когато разбера колко зли са хората, колко болка могат да ми причинят ще се изморя. Преди малко говорих с една приятелка. Тя ми заяви, че със сигурност няма илюзии. Каза също, че не й трябва действителност и че може да си живее сама в един измислен свят. Засегнахме много теми, но тя си знаеше своето. Въпроса ми е: Какво значение има мнението на другите хора и как се отразява това на човек?

   Мнението на другите хора няма никакво значение, а се отразява върху теб толкова, колкото му позволиш. Разбира се, хубаво е понякога да чуеш и чуждо мнение – просто като алтернатива. Но чуждия жизнен опит има малко значение за теб, още по-малко значение има чуждата ценностна система. Не забравяй, че всеки човек е уникален и трябва да бъде уникален. Т.е. не е желателно да повтаряш опита на другите хора – по този начин се обезличаваш. Тук нещата опират до свободата от една страна и до самочувствието от друга. Ако искаш да се чувстваш свободна и независима, трябва да даваш свобода на другите хора да имат свое мнение. Ако не искаш другите хора да мислят като теб, няма да те засяга и тяхното различно отношение и гледна точка. Естествено е всеки да си мисли, че е намерил най-правилната ценностна система. Ако почнеш да го убеждаваш, че не е прав ти го обиждаш, като косвено му казваш, че е глупав и не може сам да прецени правилно. Както тази твоя приятелка – тя няма да се съгласи с теб, защото смята, че не е по-глупава от теб и може не по-лошо да преценява нещата. Винаги дръж на правото си да имаш свое мнение и съответно давай това право на всички хора, колкото и да ти се струва, че се заблуждават, и че не са прави. Всеки има това състояние на съзнанието и такава ценностна система, каквато е най-полезна за него в момента. Но ако един човек се чувства неудовлетворен от масовите ценности и се опитва да намери своя път и се интересува от твоето мнение по въпросите – само тогава можеш свободно да споделиш своите възгледи.

   Какво значи да имаш “слаба защита”? Искаш да кажеш, че този човек има ограничен енергообмен ли? Казваш също, че повечето хора на земята имат ограничен енергообмен. На какво се дължи това? Може ли да се повиши, ако сме жизнерадостни и весели?

   Както съм споменавал, мислите са енергия – ако нечии мисли те карат да правиш нещо, което не искаш, значи имаш слаба защита, т.е. енергийната наситеност на аурата ти е недостатъчна и чуждата енергия я преодолява. Да, точно. Страхът, омразата, раздразнението намаляват енергията ти и ако такива чувства те спохождат често – няма начин да не те посети и някоя сериозна болест. Обратното – радостта, възторга, доброто настроение и любовта (без значение към какво) повишават енергийните запаси, в резултат на което дори сериозни заболявания отзвучават.

   Замислих се за смъртта… както си убивах мухи? Това грешно ли е? Грешно ли е да убиваме животните, за да си доставим спокойствие и наслада? Нищо не отделно от Бог, така че както и да го погледнеш ние сме канибали. И убийството като акт… ако е направено за защита на много хора пак ли е грешно?

   В миналото писмо ти споменах, че чувството за грях е една от многото илюзии, които владеят хората. Това се отнася и до убийството. Обективно погледнато всяко убийство е убиване на част от Бога – унищожаваш нещо което не си създала и не можеш да възстановиш – т.е. да поправиш грешката си. Но дори тук винаги трябва да има мярка – има индуси, които с години не помръдват от едно място, да не би случайно да смачкат някоя мравка. Най-добре е всичко да се гледа от гледна точка на целесъобразността. Допустимо е да убиваш, ако с това ще заситиш глада си – недопустимо е да убиваш просто така, за удоволствие. Когато става въпрос за убийството на човек, винаги трябва да се мисли за последиците. Винаги, когато убийството предизвиква нечие страдание е нещо лошо, защото завързва кармичен възел. Но ако помогнеш на един тежко болен човек по негова молба, да се избави от страданият и това донесе само облекчение и никой от близките му няма да страда от това – убийството може да бъде и благородно дело. Когато чрез убийство спасяваш много хора е умишлено поемане на карма в името на другите. Това е голямо смекчаващо вината обстоятелство, но то не заличава изцяло кармичните следствия, защото убийството си е винаги убийство – насилие над нечия свободна воля.

   Какво ще кажеш за хипнозата? Защо след като си хипнотизиран си спомняш неща, които си забравил, а понякога дори разказваш за предишния си живот? В резултат на какво е това?

   Хипнозата е внушение. В повечето случаи, един човек може да бъде хипнотизиран, само ако желае това. Има основно два вида хипноза – повърхностна и дълбока. Прилича донякъде на заспиване – в някои случаи помниш сънищата си (повърхностна хипноза), в други случаи не помниш нищо (дълбока хипноза). При хипнозата (както по време на сън и по време на дълбока медитация) съзнанието излиза от ограниченията на материалното тяло и борави със знания и способности, които са достъпни в другите тела (светове).

   Един въпрос ме заинтригува особено. Учените са открили доказателства за съществуването на исполини. За това свидетелстват изографисани гифанти от древните шумери и писания в библията. Шумерите са ги наричали ананаки. Те смятали, че слънчевата система е от 10 планети. От последната идвали и исполините. Гигантите направили генетичен експеримент. Смесили сперма от исполин и яйцеклетка от примитивен човек. След време се получил човека. Искам да подчертая, че шумерите са знаели подредбата на планетите – нещо, което учените откриват преди 300 години? Какво мислиш по въпроса. Дали не е мит, който въплъщава е себе си истина?

   Великани действително са съществували и това не е измислица. Древните са имали много по-обширни знания, отколкото ние – те са имали много по-малко илюзии. Това се е дължало на все още будното им съзнание, което е възприемало другите светове. А от там може да се черпи информация по всякакви въпроси.

   Какво е за теб да си зрял, да си пораснал?

   Да си пораснал е въпрос на самочувствие – детското лекомислие се проявява и при смятаните за възрастни хора. Ако си готова да поемеш отговорността на възрастен човек, значи си такъв, но ако ти е по-лесно от време на време да бягаш от отговорност под предлог, че си все още малка, значи действително си още малка. Както споменах, хорското мнение няма никакво значение.

   Не ми става ясно защо мислите да са най-мощната енергия и защо изобщо органичната материя взаимодейства по силно от мъртвата?

   Никъде не съм казвал, че мислите са най-мощната енергия, а само че от енергиите достъпни (управляеми) от съзнанието, мислите са най-мощните. Органичната материя взаимодейства по-силно от мъртвата, защото в еволюцията е едно стъпало по-нагоре.

   Защо са ни нужни нисшите енергии като храната и сънят като разполагаме с висши енергии? Нужно ли е да прекарваме половината си живот в сън? Защо съзнанието ни борави с нисшите тела?

   Храната и съня са нужни, защото имаме материално тяло – висшите енергии са безполезни за него. Ако искаш да прекарваш половината от живота си в сън е твое право на избор – нормално човек проспива между 1/4 и 1/3 от живота си. Но след като и Върховния Бог спи, как можем ние да избегнем този процес? Защо съзнанието ни борави с нисшите тела? – явно защото не може да борави с висшите по чисто физически причини.

   Защо “тръбата”,за която пише във “въпроси и отговори”, е запушена при повечето хора?

   „Тръбата“ никога не е запушена на 100% (ако е запушена напълно материалното тяло не би могло да живее), но в повечето случаи е със силно ограничени възможности. Основна причина за това е човешкия егоизъм и ограничената любов.

   И един въпрос, който доста ме измъчва. Как се ражда една душа?

   Една душа никога не се ражда – тя е вечна.

   А може ли недостатъчно развити индивиди да се вселят в човешко тяло и защо става така?

    – може само в телата на недостатъчно развити индивиди, поради слаба защита (енергия). Ако в едно тяло обитават две души има борба за надмощие, но не ставаш безволев, а другия взема надмощие, когато си невнимателен и отпуснат. Днес вселяването е много рядко явление.

   Красивите хора винаги ли имат горе-долу уравновесена аура? Това значи ли,че са се прераждали много и са постигнали това? А тези, които имат малко по-дисхармонични форми на тялото: нови индивиди ли са?

   Красивото тяло е въпрос на личен избор в зависимост от целите които се преследват със съответния живот. Красивото лице и тяло не са показател за ниво на развитие. Понякога много развити души си избират доста грозновати тела. Не хармоничното тяло е само показател, че е наследило тежка родова карма (генетична наследственост) – избрали са това тяло с определена цел и постигането на определени резултати. Ако душата е хармонична може да смекчава и облагородява чертите, когато наследствеността не е много силна. Новите индивиди могат да имат много хамонично тяло, поради липсата на лична карма и когато си изберат хармонични родители.

   Прекалено личен въпрос.

   Нямам право да се намесвам в личните ти взаимоотношения – тези проблеми трябва да решаваш сама, все пак живота си е твой. Мога само да напомня, че човешките взаимоотношения зависят от хиляди фактори и затова е най-малкото неправилно да си създаваш правила как да постъпваш в интимните си връзки. Ако трепетът който предизвикват в теб някои мъже е на сексуална основа, съвсем нормално е той (трепета) да е различен при различните случаи. Но в отношенията между мъжа и жената имат значение и много други неща – много рядко е привличане по всички параграфи. Така че винаги в някои области ще имаш положителни емоции, в други не съвсем. Ти трябва да си дадеш ясна сметка какво искаш от една връзка и да си готова на компромиси.

   Защо толкова неща зависят от внушението, от вярата ти към нещо. Това оставя значителна следа върху човека. Но как мислиш: внушението пречи или помага? Какво всъщност е вярата? Да вярваш,значи ли да градиш представи за нещо върху несигурни основи. Вярата сапунен мехур ли е? Ти вярваш ли във нещо? Може ли да отъждествим вярата с внушението.

   Този въпрос не е ясен – внушението ли имаш предвид или самовнушението. Но и при двата случая зависи от склонността ти към крайности. Ако имаш изработен навик да гледаш широко и многостранно на нещата, никога няма да имаш абсолютни очаквания и следователно разочарованието ти няма да е много болезнено. Хубаво е да вярваш, но винаги трябва да имаш едно на ум и да не се надяваш на чудо. Ако искаш да имаш реалистична представа за нещата в живота, трябва да градиш вярата си върху сапунени мехури. Да вярваш твърдо в нещо е да приемеш илюзията за съществуването на абсолютната истина. След като всичко е относително на какво основание търсиш твърда основа? Аз вярвам в много неща, но винаги си имам едно на ум, че всяко правило си има изключението. Вярата е самовнушение, ако я абсолютизираш – създаваш си илюзия, която намалява гъвкавостта на съзнанието ти.

   Защо наддаваме килограми от храната (нали е нисша енергия)? Има ли някакъв по ефикасен начин за отслабване, освен вечните диети и спорта? При депресия повечето хора отслабват (разбираемо е), но някои наддават килограми. На какво се дължи това?

   Както всичко в човешкия организъм и напълняването зависи от баланса на енергиите. Добрата фигура (както и всичко останало) е въпрос на хармония между мислите (разума) и чувствата. Ако разума надделява винаги над чувствата човека е много слаб (с изключение на случаите когато това е резултат на болестно състояние). Ако чувствата преборват винаги разумните доводи, напълняваш независимо от диетите и спорта. Ако има хармония фигурата не се променя десетилетия. Примера с депресията също е показателен – повечето хора в депресия губят апетит и много рядко се сещат за храна, но както винаги има и изключения – някои хора в депресия стават безволеви и апатични и някак почти механично постоянно си похапват.

   Какво ти е мнението за клетвата ? Какво въздействие оказва тя ? Погледнато реално какво представлява?

   Клетвата е претенция за абсолютна истина и ограничава човешката свобода. Не мога да си позволя да искам от някого за нещо клетва, както и аз да се кълна в нещо.

   Защо семейството е енергийна система, а не колективна душа? И защо равновесието на тази енергийна система засяга половете? Как всъщност се образува една колективна душа?

   Защо реши, че енергийна система и колективна душа са различни неща? Колективната душа е съзнателен и доброволен избор на хора, чиито общи интереси са многократно по-силни от различията по между им. Равновесието на енергийната система засяга половете защото е кармично обособена. В колективните души хората нямат пол.

   Каква е разликата между мъжа и жената? Чисто физиологична? Или и нещо повече?

   Разликата между мъжа и жената действително е само физиологична – полът е присъщ само ма материалното тяло.

   Племенницата ми е много добра по български език и литература, но по математика има слаби оценки. Има ли начин да и потръгне в тази област по някакъв начин, освен с много труд? Това въпрос на муза и получена божия благодат ли е?

   Човешките способности се изграждат с практиката. Действително, всичко се постига с труд. Примерът с племенницата ти показва, че в предишни животи се е занимавала много с литература и това сега и помага много в учението, но интересът и към математиката е бил слаб преди, така е и сега. Например, един виртуозен музикант никога не се получава само от един живот посветен на музиката.

   Не мога да разбера делението на хората според зодиите.Рибите групови души ли са? Имат ли някакви отличителни белези по между си? Не мога да разбера как една зодия ще въздейства на характера ти. Аз съм убедена, че съм минала през всички зодии, но защо всички са категоризирани така: козирозите са упорити, телците егоисти, близнаците са хора с полюсни чувства? Как една зодия може да е показна за характера ти и да определя какво да очакваш от противоположния пол с еди-каква си зодия.

   Звездите (зодиите) не предопределят нищо, те само създават благоприятни или неблагоприятни условия за нещо. Т.е. може да се определят като капката която прелива чашата. Планетите и звездите влияят на човешката психика по различен начин, следователно различните им комбинации ще дават различни резултати.

   Чувала съм, че певците, балетистите се чувстват много уморени след изява. Това защото се раздават енергийно ли е? Защото в крайна сметка те го правят за да създадат удоволствие на публиката. Мисля, че при секса ситуацията е подобна.

   Артистите са изморени само когато изявата им е слаба. Никога енергийния обмен не е едностранен – те дават, а нищо не получават. Когато едно изпълнение е на ниво и то създаде добро настроение или възторг в публиката, тя освен с аплодисменти засипва артиста и с възторг и най-добри чувства. Тогава артиста се чувства на седмото небе и е неуморен. Но ако е събрал недоволството на публиката, това недоволство го изсмуква енергийно и той се чувства като парцал. При секса ситуацията е подобна само когато всеки мисли само за собственото си удоволствие, но ако всеки мисли първо за удоволствието на партньора – резултата никога не може да е разочароващ.

   Какво всъщност наричаш САТАНА. Хаосът ли? Във по–висшите светове има ли по-нисши същества, които предизвикват лошото в хората ,които изсмукват енергия и ако ги има как са попадна ли на толкова високо ниво. И как така те могат да създават внушения на хората?

   Сатаната не е реално съществуващ образ, а е събирателно понятие. Всички хора, независимо кой свят обитават, правят грешки и произвеждат зло, защото са във властта на илюзиите. Всичките тези грешки и всичкото това зло, което произвеждат хората е Сатаната. На нас ни се струва (или ни се иска да е така), че грешките, които правим и злото, което произвеждаме е без особено значение, но това не е така. То няма къде да изчезне и не може просто така да се неутрализира – и естествено си сърбаме попарата. Най-злобните хора обитават нисшите светове – материален и астрален. Във всеки по-висш свят обитават все по-съвършени хора и следователно те правят многократно по-малко грешки и произвеждат по сравнение с нас (обитателите на материалния свят) микроскопично зло.

   Телепатията внушение ли е?

   Телепатичното общуване е вид внушение и проблема не е в телепатията, а в това, че хората си въобразяват, че всички мисли в главата им са си техни. В действителност по-голямата част от мислите, които ни хрумват са чужди, но понеже не разбираме това не можем да ги разграничаваме и да се предпазим от външните влияния.

   Щом възможностите на мозъка са ограничени защо забравяме? Защо се чувствам изморена след като цял ден съм си задавала въпроси? Нали мозъкът е безкрайно енергийно поле. След като натрупваме знания това значи, че можем да трупаме енергия в аурата си, но ако мислим прекалено много няма ли пак да се получи дискомфорт?

   Мозъкът си е сиво вещество и е материя, която има ограничен обем и възможности. Ние самите като енергийни същности също сме ограничени по обем, въпреки че можем да нарастваме много, това не означава безкрайно. Всъщност ставаме безкрайни едва когато станем едно с Върховния Бог – когато се слеем с безкрайността. Можеш да се чувстваш изморена от мислене само ако то е безплодно – умората идва от неудовлетвореността. Мисленето действително натрупва енергия в аурата, но за всичко е нужна мярка – особено когато мисълта зацикли върху един и същи въпрос или въпроси – получава се едностранчиво развитие, а това естествено е дисхармония.

   Как се получава така ,че индивиди в началото на своето развитие обитават материално тяло. Кои са всъщност новите индивиди и чрез кой живот започват своето развитие… За да има нови индивиди трябва някак да се раждат.

   Поради особеностите на материалния свят той е най-подходящ за бързо усъвършенстване. В началото на своята еволюция хората произлизат от животните. Една животинска душа приключила със своето развитие се разделя на части и с тази енергия се оживяват да ги наречем човешки „шаблони“ (които съществуват вечно като начални проекти). Т.е. един човек в началото на своята еволюция е изграден от стотици или хиляди (зависи от вида) животински души. Затова в началото има доста животинско поведение. Кротките тревопасни не се открояват много, но тези, които са произлезли от хищници имат определено хищно поведение.

   Казваш ,че индивидите в астралния свят имат много малко ментално тяло… тогава ние ще сме съвсем зле.

   Защо реши, че всички хора обитатели на астралния свят са еднакви. Всеки човек трупайки жизнен опит изгражда едновременно всичките си тела, но не в еднаква степен. „Постоянните“ обитатели на астралния свят са „постоянни“ защото все още са в началото на еволюцията си – някой е успял да изгради 1/4, други 1/2, трети 2/3 от менталното си тяло – всичко е много индивидуално, но няма нищо лошо в това – всички сме минали през този етап. Когато менталното тяло е достатъчно развито то може да поддържа съзнанието и човека става обитател на менталния свят, където продължава да изгражда по-висшите си тела. Преобладаващата част от хората, които се прераждат са обитатели на менталния свят и са така да се каже „транзитни пътници“ в астралния свят в два случая – когато тръгнат да се прераждат преди да се вселят в ембриона, изграждат първо астрално тяло на бъдещия човек. И втория случай, когато човек почине и се отдели от материалното тяло, той остава известно време в астрално тяло (около 40 дни), след което се разлага и то и той се завръща в „постоянното“ си обиталище – менталния свят.

   Какво е значението на цветовете? Оказват ли някакво значение като индивидуални цветове.

   Цветовете са начин на възприемане на енергията (енергиите) – всяка една енергия може да бъде обозначена със съответния и цвят. Абсолютно идентично е и значението на тоновете (звуковете). Всяка енергия си има както съответен цветен тон, така и съответен звуков тон. Това е условното октавно деление на енергийния спектър: до – червено; ре – оранжево; ми – жълто; фа – зелено; сол – синьо; ла – лилаво; си – виолетово. И продължава вече на по-горна октава: до – червено; ре – оранжево; ми – жълто; фа – зелено; сол – синьо; ла – лилаво; си – виолетово – и така октава след октава, почти до безкрайност. Така че, чрез цветове и (или) звуци може да се изобрази всичко. Чрез тях може да се лекува, да се твори (като се създават хармонични съчетания) или да се разрушава (като се създават дисхармонични).

   Мислиш ,че почерка има някакво значение. Все пак всяко човешко движение е произволно на сложни енергийни конфигурации.Ако почеркът ти е неуравновесен и ти ли си такъв?

   По въпроса за почерка – всяка човешка дейност е производна на сбора от човешките качества (енергии). Не може да правиш каквото и да е и то да няма отношение към теб. Така е и с почерка. Има графолози, които разглеждайки почерка могат доста подробно да опишат характера на автора, неговите навици и интереси. Както други хора могат да направят същото само по фотография.

   Защо едно дете не може да погледне зряло на нещата и се държи толкова егоистично. Нали все пак е преживяло всичко това и има знания в главата си, защо не ги използва?

   Децата помнят твърде малко време спомените от предишните животи. Докато има ясни спомени, съзнанието все още трудно владее тялото. А когато овладее тялото, външни причини (мислите на околните) и вътрешни причини (програмата, която трябва да се следва през това прераждане), замъгляват спомените и знанията. Ако човек наблюдава внимателно ще забележи, че някои малки деца постъпват или говорят много по-разумно, отколкото е обичайно за възрастта им.

   Какво мислиш за психическите заболявания. Вследствие на кармичните записи ли са всички или понякога само те са началото на лудостта и понеже психиката им се оказва много лабилна не могат да удържат и се разболяват. Чух, че две жени полудели след като прочели книги на Майкъл Нютън. Това карма ли е или лабилна психика?

   При всички случаи психическите (а и всякакви други) заболявания са кармично предпоставени. Но това не означава, че са задължителни. Енергийните натрупвания от предишни животи са довели до такава криза, но от всеки човек зависи дали ще отпуши заложеното в него или ще успее постепенно да го неутрализира, или поне да мине в по-лека форма. За съжаление, това се случва много рядко – кармичните записи в такива случаи са доста мощни енергии и човек обикновено не му достига волята да ги преодолее. Лабилната психика също е или кармично постижение или е придобита в сегашния живот, а най-често са и двете причини заедно. Предполагам, такъв е и случая с двете читателки на Майкъл Нютън – прочетеното е предизвикало събуждането на подсъзнателни спомени, но съзнанието не е било готово за това. Едно развито съзнание в такава ситуация получава просветление.

   Какво мислиш, че е тунела, който виждат всички, когато са на прага на смъртта?

   Тунела след смъртта се получава като визуален ефект от бързото предвижване в пространството – освободената душа е мощно привлечена, „засмукана“ от учителя (наставника) си.

   Как е възможно менталното тяло да контролира и астралното (защото илюзиите идват от менталното).

   Менталните енергии, по чисто физически причини (тъй като са по-фини), са по-мощни от астралните – това е като общ принцип, т.е. при ментална и астрална енергии, еднакви по количество и амплитуда, менталната е по-силна. НО, ако менталната енергия е малка като количество и амплитуда, а астралната я превишава няколко пъти, тогава естествено астралната е много по-мощна – такива са случаите, когато чувствата надделяват над разума.

   Възможно ли е при любовта (кармична или хармонична) при раздяла да спрат да се обичат, защото взаимодействието е свършило.

   Ако са изчерпили привличането, те стават неутрални и престават да имат нужда един от друг, но ако раздялата е станала при все още силно привличане, дори през разстояние ще чувстват нужда един от друг и тази празнина ще бъде реална, докато я запълни друг (друга).

   Кой определя колко дълъг е един човешки живот и защо тялото трябва да се мъчи при положение, че определеното време не е изтекло? Ами ако си бил убит?

   Много рядко се случва непредвидено убийство и в такъв случай винаги има компромис – висшите сили освобождават от безсмислени страдания. В огромната част от случаите с убийството приключва и запланувания живот. Както съм споменавал многократно, нищо не става случайно и висшата мъдрост е изключително рационална – никога не се допуска нищо безсмислено и безполезно.

   Как усещаш присъствието на своите духовни Учители. Когато се чувстваш раздвоен ли?

   Честно казано не си спомням някога да съм констатирал: „Чувствам се раздвоен.“ – малко ми е мътно това понятие. А присъствието усещам когато в труден момент неочаквано получа помощ или когато ми правят номера.

   В книгата ти пише, че чувствата и разума са взаимно поддържащ се тандем. А другите тела не се ли намесват при фигурата на човека .Защо само разума и чувствата и защо са взаимно поддържащ се тандем.

   Защото разума и чувствата определят съзнанието. Другите тела са недооформени енергийно и за това имат много по-малка роля в съзнанието.

   В случай, че извършваме манипулация нарушаваме ли Общия План?

   Манипулация над какво? Ако е над човек – това се прави от всички постоянно, в повечето случаи несъзнателно. Това са човешките отношения, те са взети предвид и не могат да променят Общия План.

   Изобщо вредно ли е или полезно манипулирането?

   Зависи от резултата, но много рядко може да бъде полезно защото е продиктувано от егоизма.

   Сигурно си чувал за двойниците на хората. Мислиш ли, че всеки човек си има двойник. Това значи твърде много сходства. Възможни ли са те?

   По неясни все още за мен причини, някога много отдавна човешката душа е била разделена на две половини (легендата за произхода на Ева от реброто на Адам). Така хората станали полово диференцирани. Всеки човек си има такава половинка – обикновено при преражданията е най-близкия човек, приятел или любим, с когото се разбираш прекрасно, от половин дума. Обикновено връзката е трайна, за целия живот. Но разлики все пак има натрупани доста, защото всеки се преражда като отделен индивид и има различни отношения.

   В присъствието на някои хора се чувствам сигурна, а при други – под напрежение. Това въз основа на енергийните взаимодействия ли е? И това е при положение, че не общувам с човека т.е. не насочвам съзнателните си тела към него.

   Това именно са енергийните взаимодействия и те стават независимо от съзнанието – съзнанието може да ги намали или увеличи, но обикновено не може да ги неутрализира. Обръщай внимание на тези усещания и ще видиш колко нюанси ще почнеш да различаваш, а ако това ти е интересно, след време постепенно ще започнеш да разбираш какво означава всяко усещане.

   По-висшите тела по-въздействащи ли са?

   Не винаги, тяхната енергетика е по-слаба (недооформена). Но понеже са свързани в групова душа, когато тя (груповата душа) сметне за необходимо, може да въздейства според нуждите.

   Не изпитвам никаква неприязън към хората (напротив), но въпреки всичко съм под напрежение.

   Все още тези неща те изненадват и това те смущава, когато свикнеш напрежението ще изчезне.

   Няма случайни неща, нали? Но една печалба от тотото, от хазарта не е ли случайност?

   Действително няма случайни неща, най-малкото в хазарта – всеки човек привлича както нещастията си, така и късмета си.

   Мъртвата материя също ли не може да съществува без наличието на по-фини материи. Излиза, че и тя има аура, но не я ползва… така ли е?

   Действително има аура (има един физически метод наречен Кирлианова фотография – с нея са заснети аурите на най-различни предмети, растения, животни, хора). При мъртвата материя си има взаимодействие (малко по-слабо) както при всичко останало, но отсъства съзнание, което евентуално да управлява тези процеси.

   Защо тези, които ползват наркотици, алкохол никога не признават, че са пияни или надрусани?

   Зависи от манталитета на хората – да си пиян или надрусан не е геройска постъпка, а признак на слабост и затова трудно си го признават – никой не обича да се самоунижава.

   Не мога да проумея как някакви химикали карат депресирания да се чувства по-малко депресиран, а шизофреника да мисли по-ясно.

   Това и на мен не ми е ясно, никога не съм се интересувал от подробностите. Само трябва да имаш предвид, че не само по-фините тела влияят върху тялото, но и обратно – биологическите процеси косвено се отразяват върху мислите и чувствата, така че въздействайки върху тялото, може да се получи резултат върху съзнанието, както и обратното.

   Какво всъщност представлява съвестта?

   Това е висшето съзнание или всички онези знания, които имаме „там горе“, но забравяме когато се вживеем в ролята на възрастни.

   От казаното от теб до сега вадя извод, че пълните хора имат по-малко ментално тяло и повече астрално така ли е?Значи те не са много умни, но как се получава така след като умствените способности на всички хора са приблизително еднакви?

   Тук не става въпрос за по-умни или по-глупави, а само за това, че използват ума си за да оправдават желанието си да си похапват. Тук има един друг елемент наречен слаба воля. А и преобладаването на магнетизма забавя отделителната система и дори да не се храни много един човек пак трупа килограми.

   Имам и още един въпрос. Бебетата имат ли ясни спомени от предишните си животи. И ако имат, докога тези спомени са в сила.

   Да, имат, някъде до към третата година и постепенно избледняват.

   “Всичко това дава и относителността на времето – колкото е по-фин един свят, толкова по-бавно протича в него времето (в сравнение с предходния по-груб свят). Това се дължи на факта, че колкото е по-фин този свят, толкова са по-големи обитаващите го цялости, толкова е по-бавна тяхната ритмика (движение) – времето е функция на движението.”- Изобщо не мога да си обясня защо при по-фините светове има повече цялости. Нали цялостите се образуват със загрубяването на енергията. Много неясно звучи наистина.

   Можеш ли да направиш едно цяло от два твърди предмета без специални сглобки, лепила и т.н.? Вече доста по-лесно се смесват течностите, но ако смесиш вода и петрол, те винаги се разслояват и отказват да са едно цяло. Още по-лесно се смесват газовете – дори смесени е вече доста трудно да ги разделиш един от друг. Т.е., колкото е по-фина материята (енергията), толкова по-лесно се смесва – няма вътрешен антагонизъм. Отдели индивиди различаваме в материалния и донякъде в астралния свят. Във всички останали имаме колективни души – това се отнася за всичко: минерали, растения, животни, хора. При това, колкото е по-фин (висш) един свят, толкова колективните души са съставени от повече на брой индивиди. Така например, ако в менталния свят една колективна душа се състои от 10 – 20 човека, то в душевния е от стотици или хиляди, в духовния свят се състои от стотици хиляди, дори милиони, а в Божествения свят една душа се състои от милиарди човека (например, всички хора обитаващи Слънчевата система са около 60 милиарда и това е една колективна душа), плюс всички колективни души на минералите, растенията и животните. Целия този сбор е една обединена енергийна система (колективна душа), която може да бъде наречена Слънчева система. А когато в целия този миш-маш вкараш и времето, то тогава действително нещата стават много сложни. Теорията на относителността на Айнщайн важи само за материалния свят – т.е. отразява само една седма от този сложен конгломерат (пространство-време). Айнщайн си е признавал, че не разбира до края теорията на относителността. Аз също трябва да си призная, че съм се докоснал съвсем повърхностно до нещата и смятам, че за сега това ми е напълно достатъчно за да осмисля долу-горе принципите. Може би на хората в следващия век ще им се наложи да разберат в дълбочина тези много сложни взаимозависимости.

   Каква е тази спирала… никъде не съм прочела обяснение, въпреки че книгата съм я чела най-малко 20 пъти?

   Представи си движението на Слънцето – заедно с целия Млечен път, то обикаля около центъра на галактиката. А сега се опитай да си представиш движението на Земята – тя се върти около Слънцето, но понеже то не стои на едно място, Земята не описва кръг, а описва една спирала (нагледно прилича на пружинката на химикал). Във Вселената има един принцип на аналогията. В древните текстове се среща изразен например така: Каквото е горе, такова е и долу. Или – човек е образ и подобие на Бога. Т.е. едни и същи аналогични принципи управляват както микросвета така и макросвета. Погледни модел на Слънчевата система, не ти ли прилича на модел на атом, а Галактиката (Млечния път) е една молекула. В този смисъл спиралата е основно средство за изобразяване на всички протичащи процеси. Виждала ли си изобразени биоритмите на човека – те са синусоиди, а синусоидите са двумерно изображение на спиралата (погледни сянката на една пружина – тя е правилна синусоида). Така е, както горе, така и долу.

   Значи ако слънцето спре да ни дава енергия ще последва пасивен период, а защо само материалния, астралния и умствения свят се нуждаят от тази енергия (защото само те се дематериализират според думите ти). Защо не можем да живеем без Слънцето(енергоизточника)… нали самите ние произвеждаме енергия,а звездите също оказват енергийно влияние? И да обобщя – при пасивния период всичко засягащо една общност (колективна душа) изчезва просто ей така и трябва да претърпим всичко отначало?

   НИКОЙ ВЪВ ВСЕЛЕНАТА НЕ ПРОИЗВЕЖДА ЕНЕРГИЯ. Всеки ползва това, което достига до него през пространството. При това не може да ползва какво и да е, а само точно определен диапазон, останалите са безинтересни за него. За нагледност си представи стълба, както в жилищните блокове за изкачване на етажите. На всяко стъпало има по една електростанция. Потича вода от най-горното стъпало и задвижва първата турбина, оттам водата пада на второто стъпало и задвижва втората турбина, и така докато стигне до най-долу вече е задвижила всички турбини. Сега си представи, че някое стъпало се е пукнало и водата е потекла на някъде другаде, примерно три стъпала са останали без вода. Какво става с турбините – те стават безполезни, разсъхват се и се разпадат. Но след време, става например, земетресение, пукнатината се затваря и водата отново потича по стъпалата. Инженерите вадят чертежите и възстановяват турбините – при това не е нужно да измислят нови турбини. Най-грубо казано (в действителност нещата са доста по-сложни), ние хората можем да ползваме само енергията, която „пада“ от ангелите. След като използваме тази енергия, тя не изчезва (изобщо нищо никъде не изчезва, само преминава от един вид в друг), остатъка става по-груба енергия, която се ползва само от животните. Те също „преработват“ енергията, тя става още по-груба и става достъпна за употреба от растенията. Растенията ползват енергията и тя още повече загрубява и вече е полезна за минералите. А когато минералите обработят (изконсумират силата й) енергията, тя вече толкова е загрубяла, че става самата минерал и тръгва по обратния път на еволюцията.

   Думите индивид и колективна душа (при по-фините светове) едно и също ли значат?

   Да, зависи от гледната точка. Една колективна душа е индивид, може да се прояви като ангел, например. Ти се състоиш от милиарди клетки, но никога не казваш: „Ние, клетките мислим…“, а казваш: „Аз мисля…“

   Спомена, че колективната душа при хората е въпрос на избор т.е. според интересите. Значи ли това, че сме част от някоя колективна душа в по-висшите светове, въпреки че там телата ни са недооформени? Възможно ли е в по-фините светове да се срещат единаци? Това значи, че нямат никакви сходни интереси с останалите колективни души или това е следствие на илюзии?

   Винаги е въпрос на свободен избор – нищо трайно не може да се изгради против свободната воля. Единаци има само в материалния и астралния светове, от там нагоре такъв дзвер нема. Докато има илюзии и не може да се развива колективно, се изкачва най-много до астралния свят. Дори не оформени телата не могат да съществуват отделно – за да се отделят трябва да имат съзнание, а докато нямат съзнание нямат и желание да се делят.

   Ти твърдиш, че ние сме вечни. Според теб умственото тяло се запазва дълго (но не е вечно) – така ще бъде и с останалите тела… рано или късно се разпадат.

   Разпадат се само несъвършените тела, но най-финото, което е в Света на Върховния Бог е съвършено и то не се разпада – все едно Той да се разпадне. Това най-фино тяло е по-скоро принцип, чертеж, записи на информация.

   И след като си развил нисшите си три тела отново ли се прераждаш или почваш да служиш да Всеобщото Единство?

   Преставаш да се прераждаш, когато изградиш напълно едно от висшите си тела, все пак трябва да обитава някъде съзнанието.

   Нещо не ми е ясно за тялото ни във Върховния Абсулют – това акашовите записи ли са? Каква роля игра това тяло?

   А каква роля играе една клетка от твоето тяло? Не, това не са акашовите записи – акашови записи има във всеки свят и представляват записи на всичко, което се случва в света.

   Какво е значението на думата “личен”. Все пак нали всичко е едно цяло. Ти уважаваш ли личните неща на хората? Има дадени територии (психологически или материални), чието нарушение човек не търпи и пази ревностно. Правилно ли е това или е продукт на нашите илюзии. Реално погледнато всичко е общо и всеки има право на това ,което имаш ти, но все пак не би ти станало приятно, ако човек влезе в къщата ти и започне да руши мебелите и вещите ти.

   Думата „лично“ е илюзия на егото, по-точно е производна на егоизма. В момента когато израстем в съзнанието всичко да е общо, ще израснем и в любовта към своите братя и сестри – няма да можем да си позволим по някакъв начин да огорчим любим брат или сестра, отнемайки или разрушавайки нещо на което той (тя) държи. Т.е. всичко може да стане само при взаимно съгласие, без насилие и това не са утопии, а реален факт във висшите светове.

   Не разбирам какво наричаш чакри и каква полза имат?

   Според общите понятия, чакрите са енергийни центрове. Аз бих ги оприличил на сетива – те приемат всичката информация, която не минава през сетивата материалното тяло. Чрез тях ние обменяме енергия с околното пространство – отдаваме и получаваме.

   Когато нисшите светове са по-въздействащи от висшите, това значи ли, че висшите са недостатъчно развити или това е в резултат на друга причина?

   Не, това зависи само от развитието на този, който приема. Ако искаш да разбираш действителността, забрави за взаимоизключващите се възможности (или-или).

   В главата “За здравето” пише, че пълните хора се подават на своите чувства. Искаш да кажеш, че храната и движението не помагат в кризисни ситуации или че просто чувствителните хора се сещат повече за храна и съзнават нуждата си.

   В повечето случаи действат всички фактори, но някой имат приоритет пред други (по-силни са).

   Щом чувствата са по-силни от разума, менталното тяло по-слабо развито ли е? И изобщо етапа на развитие на менталното тяло има ли някаква връзка с умствените способности на хората?

   Понякога може да се направи и такова заключение (за неразвито ментално тяло), но това не е абсолютен показател. Често това се явява като реакция на външни влияния. Менталното тяло определя умствените способност – това което става в мозъка е отзвук от работата на менталните енергии.

   Нали ги знаеш бебешоците. В началото на своя живот предполагам, че имат ясни спомени, но не ми е ясно дали съзнават това ,което им се случва или те първа имат да осъзнават. И това, което най-вече ме интересува, но не мога да разбра е – в предишния си живот те са имали някакво съзнание, но това съзнание не се губи, но сякаш в началото на човешкия живот съзнанието не съществува и детето си го изгражда. А всъщност то си припомня нещата. Може ли да стане ясно кога си изгражда съзнанието и кога си припомня. И ако децата си имат изградено съзнание (дори понякога повече от нас )защо толкова лесно се подават на внушения и изобщо защо са толкова не наясно с нещата.

   В началото на своя материален живот, бебетата много добре осъзнават какво става около тях, но все още не могат да управляват новото си тяло и не могат да изразяват това което искат и ние да ги разбираме. Колкото повече успяват да овладеят материалното тяло, толкова повече съзнанието се превзема от материалното и те губят възприятията си за висшето. Не са наясно с нещата, защото нещата са илюзиите на хората и те тепърва трябва да се вживеят в тях за да има нормално общуване.

   Акашовите нива са най-фината част на съответния свят. Така все едно човешката аура се разкъсва и не е едно цяло. Ясно ми, че акашовите записи са като холограми, но как се свързват в аура?

   А на мен не ми е ясно защо разкъсваш човешката аура? Енергиите, които я съставят, плавно преминават една в друга и затова те са в хармония и не си противоречат, т.е. всички нива, които ги има в един свят, обикновено ги има и в човешката аура, с изключение на тези нисши нива, от които успеем да се изчистим. Затова акашовото ниво на света е памет на света, а същото ниво в аурата е памет (за съответното тяло) на човека – всичко се записва едновременно във всички тела и съответно във всички светове.

   Не разбирам нещо много съществено. Каква е ролята на Върховния Абсулют като едно от седемте ни тела. Може би по този начин се изразяваме като част от Бога. Но ние така или иначе сме част от него, притежавайки останалите 6 тела.

   Благодарение на най-финото си тяло ние сме безсмъртни, останалите шест тела, дори и да имат много продължителен живот някои от тях, все пак не са вечни.

   Другото съществено нещо е: как така Бог има съзнание, душа, дух и т.н. Да не би това да са всички съществуващи съзнания,души, духове и как така те се събират и могат да разсъждават като едно цяло.

   Всички съставки на Върховния Бог не се събират да разсъждават заедно – благодарение именно на това най-фино тяло, те винаги са свързани с Бога и в зависимост от възможностите си му служат. А как твоите клетки се събират и разсъждават заедно?

   Могат ли нашите опити да променим някого да попречи на кармичните ни разплащания. Вярно е, че представата за добро на всеки е различна, но все пак може да се направи равносметка колко добро и колко лошо ще нанесе дадената промяна. Ако попречим на кармичните разплащания към нас ли ще се насочат?

   Когато се опитваш да промениш някого, всичко зависи от резултата. Всяко кармично разплащане има за задача да промени някакви недостатъци на даден човек и няма значение как ще стане тази промяна – дали чрез твоите внушения или като си блъска главата в стената. Но най-често една промяна става под действието на много комплексно действащи фактори. След като една среща не може да бъде случайна – явно и всички последици от тази среща са предвидени.

   Хората без илюзии понякога са в по-голяма безопасност от тези с илюзиите. Един доктор може да умре от инфаркт, защото знае сериозността му, а един обикновен пациент има по-голяма вероятност да оживее. Какво мислиш?

   Съвсем естествено е, колкото по-малко илюзии имаш и колкото по-реална представа за действителността, да постъпваш по-адекватно и да имаш много по-малко проблеми. Доктора не умира от знанията си, а от страх и безпокойство, т.е. лабилен е психически. Огромна част от заболяванията са следствие самовнушения.

   Как така внушенията и самовнушенията могат да повлияят на събитията и в крайна сметка това, което си си внушил да се случи. Това предизвиква ли някакви взаимодействия?

   Внушенията и самовнушенията са мисли, а мислите са енергия. Всяка енергия извършва своето въздействие. Колкото една мисъл се повтаря многократно – толкова се повтаря и въздействието и то става все по-силно. И в крайна сметка има резултат. Ако една майка се страхува много, че дъщеря й може да бъде изнасилена – това може да се случи и без да има кармична предпоставеност. От друга страна прекалено силните желания влизат в конфликт с всеобщия план и мощните всеобщи енергии и никога не се осъществяват. Прекалено слабите не могат да задействат процесите, така че, както за всяко нещо и тук трябва мярка за да се сбъдне това, моето искаш.

   Искам да знам каква е физическата същност на хармоничната любов. Знам, че е енергия. Но как се получава тя… по сходство? Нали едноименните полюси се отблъскват? И ако е хармонична любовта значи хората са се уравновесили горе-долу и нямат кой знае колко кармични задължения – това значи ли, че неговите отношенията ще бъдат много неопределени.

   Една хармонична любов е силна поради липсата на конфликти, а не поради силата на привличането. Липсата на конфликти дава този другар в живота, на когото можеш да разчиташ винаги. Ти явно се страхуваш от неопределени отношения, но по-добре си дай сметка защо това е така. Имаш желание за сигурност, но това да си несигурна не е ли производно на илюзиите ти, подхранвани от егоизма. Ти не се интересуваш на първо място как се чувства човека на когото искаш да разчиташ, а те вълнува, че можеш да си сама – личния ти проблем. За хармонична любов трябва да пренебрегнеш на първо място собствения си интерес, а не да се чудиш как да манипулираш любимия, за да го превържеш по-здраво. Истинската любов дава свобода, а не я отнема.

   Защо да не се разпадне най-финото ни тяло след като и то е материално? Какво го различава от другите?

   Най-финото тяло не се разпада защото е съвършено, а останалите са временни, именно поради факта, че процента на несъвършенство им пречи да бъдат вечни.

   Искам и да засегна проблема с егоизма. Не мислиш ли ,че който и е да човек първо помисля за себе си, сравнява всичко въз основа на себе си. Колкото и да е доброжелателен и всеотдаен с другите насочва ПЪРВО вниманието върху себе си.

   Разбира се, всеки човек нямащ реална представа за действителността, че всички хора са тясно свързани помежду си, ще мисли първо за себе си. След като си мисли, че е независим от всички останали, съвсем естествено и малко да се интересува от другите – само толкова, доколкото си мисли, че засягат неговите интереси.

   Каква е физическата страна на усъвършенстването (много ясно че е енергия). В какво се състои то. Аз си мисля, че това е уравновесяване, но явно че има доста детайли. Това значи ли, че тяло и чакра е едно и също. Защото чакрата е взаимодействието, а аз си мислех, че самото тяло взаимодейства. Но ако значи усъвършенстване… ние сме усъвършенствали разума и чувствата, а те никак не са съвършени.

   Защо противопоставяш нещата, а в разсъжденията си не допускаш възможността всичко да действа едновременно, да е и едното и другото и т.н.? Тяло и чакра не е едно и също нещо поради факта, че едно тяло е сбор от много чакри. Всяко тяло си има различни по свойства енергии. Ако едно тяло е съставено от чакри и те взаимодействат с околното пространство, не може ли обобщено да се каже, че тялото взаимодейства? Физическата страна на усъвършенстването се определя от генералната цел на еволюцията (която ние не осъзнаваме, но въпреки това, криволичейки я следваме) – да боравим с все по-съвършени енергии, защото грубите енергии ни създават много проблеми и противоречия, а усъвършенстването ни доставя радост и щастие. Всичките тези субективни усещания са в резултат на еволюиралата ни способност да боравим с по-фини енергии. Да искаш нещо да е съвършено означава да си стигнала до убеждението, че процеса на усъвършенстване е приключил. Така че след като ние не сме съвършени, защо искаш и разума и чувствата да са съвършени?

   Защо се пристрастяваме?

   Пристрастяваме се под диктата на илюзиите – просто решаваме, че няма алтернатива и се вкопчваме в единственото. Ако имаме разширено съзнание, способно да осъзнава едновременно много възможни варианти и се избавим от крайностите, ще стане невъзможно и да се пристрастяваме.

   Какво мислиш за фразата „Риск печели, риск губи“? Трябва ли да рискуваме, да залагаме на нещо несигурно, но да го направим въпреки всичко. Ако ни се случи нещо – например умрем – ще си берем последствията.

   Какво значи според теб да заложиш на нещо сигурно, кое може да бъде сигурно? Ако всичко е относително и многостранно, къде можеш да намериш сигурното. Най-добре е винаги да живееш с чувството, че си носиш отговорността, защото в всеки един момент може да постъпваш правилно, но може и да грешиш. За това няма и не може да има точни критерии. Общоприетите стават невалидни с течение на времето, а и са само статистически резултати, а не гарантирани резултати.

   Ако убиеш човек несъзнателно или ако накараш някого да убие пак ли трупаш кармични последствия, а извършителя?

   Всяко действие остава записано в акашовите записи и в аурата на хората – всяко без изключение. Всичко останало зависи от ефекта, който предизвиква – няма значение външната проява на нещата. Едно убийство може както и да запише много силен импулс, който да остане за много прераждания напред, така и да заличи такъв запис (разплащане). Но един запис не зависи само от самото деяние (убийството), а и от страданията, които е причинило това убийство на близките на убития. В продължение на много години страдайки, те ще дописват допълнителни записи.

   Ако ако си душевно болен и убиеш и това ли предизвиква кармични последствия?

   Душевно болен човек не се движи от собственото си съзнание и илюзии, а може да постъпва под диктата на външни внушения (на материални или нематериални хора) или под кармични импулси.

   Мислиш ли ,че на каквото гледаш присмехулно ще ти се върне по някакъв начин.

   Присмиването, както и всяко друго действие, поражда резултат зависещ от емоциите, които предизвиква – ако те са силни и чести, в твоята аура се образува нещо като невидим надпис: „Трябва да ми се присмивате“. И този надпис неминуемо ще привлече някой ден някой присмехулник. Да не говорим, че ако обект на присмех е един и същ човек и той е доста горделив – натрупаното унижение може да преодолее някой ден естествените задръжки и да избие в неконтролируема саморазправа. Но както казвам постоянно – всичко зависи от мярката. Ако е в границата на шегата, присмеха може да предизвика дори поука.

   Ти пишеш, че душата няма пол и мъжът и жената се различават само физиологически. В това включваш ли психологическите особености? Защото мъжът и жената имат съвсем различна психика, реагират по различен начин на една и съща ситуация и от неразбирането на това възникват повечето конфликти. В някои книги съм чела, че душата няма общо взето пол, но там горе, въпреки всичко някои имат предпочитания към един от двата. Това ми се струва логично за една душа, която още се преражда – щом се преражда, значи не е уравновесена, а щом не е – значи в нея преобладава Ин или Ян.

   Психологическите особености на мъжа и жената всеки ги усвоява първите 10 – 15 години. Като душа някой може да се проявява като мъж или жена, само ако няколко живота последователно се е прераждал в един пол – така да се каже професионална деформация. Това влияе и върху земния живот. Но ако душата е уравновесена (не цялостно уравновесена, а само в тази част, която предопределя избора на пола), тя няма пол и предпочитанията се определят от целите, които се преследват. Параметрите които уравновесява промяната на пола са много ограничени. Избирането на пол се ръководи от условията които предлага съответната житейска ситуация и промените които осигурява. Например, ако една душа в предишен живот е била силен мъж, който е развил силна агресивност, то в следващия живот си избира да бъде слаба и страхлива жена, за да неутрализира агресивността си.

   Исках да те питам за желанието. Казваш, че каквото си пожелаем то се сбъдва – тогава всичко би било наред – имам предвид силни желания. Някои искат да станат богати и полагат извън човешки усилия, но не така и не успяват и как така някои имат за сметка на други?

   Не съм казвал, че всичко което си пожелае човек се сбъдва, а само, че мисълта като енергия задвижва процеси които могат да осъществят желанието. А това не е едно и също. Ако мисълта-желание беше единственото волево движение на енергия, а всичко останало беше пасивно, нямаше да има никакви проблеми и всички желания щяха да са в кърпа вързани. Но в действителност нашите желания са прекалено слаби за да преодолеят световните процеси. Все едно щурче да се опитва да надвика грохота на реактивен самолет. Това което става в живота не става случайно – и богатството и нищетата са синхронизирани с тези глобални процеси още преди да се роди всеки човек. И в зависимост от целите, които са поставени пред едно прераждане или печелиш парите си без особени усилия или ако това не е било предвидено, колкото и усилия да хвърлиш, все ще са безплодни, защото не можеш да преодолееш силата на Висшия воля. Все пак нещата никога не са абсолютно точно определени и винаги има някакъв свободен толеранс, но свободата никога не е абсолютна. Така че, ако искаш да имаш милиони, а това не е предвидено, никога няма да ги имаш, но някакво ниво от хиляди можеш да постигнеш, например. От там нататък ако продължиш да трупаш или ще те оберат, или пожар ще стане или нещо друго, което ще те върне на изходната точка. Това е записано в аурата на човека и тези процеси се привличат автоматично.

   Защо никога човек не се задоволява с това което има?

   Както съм споменавал често всяко нещо има две страни – добра и лоша. Добрата страна на вечното недоволство е, че е двигател на индивидуалната еволюция. Естествено, този двигател си има и страничните ефекти. Човешката психика движена от егоизма никога не може да прецени обективно колко е достатъчно. Егото никога не може да каже, това ми е достатъчно, а винаги казва – другите имат повече, а защо те да имат повече от колкото им трябва, а аз да не съм по-глупав да се задоволя само с толкова, и аз искам колкото другите. А много хора се смятат за нещо свръх и постоянно са обладани от желанието да са по и най и непрекъснато се опитват да си докажат сами на себе си, че това е вярно. Обобщено казано – всичко е въпрос на илюзии, колкото по-силни са те, толкова по-силни са желанията. И обратно, колкото един човек има по-реална представа за действителността, толкова се задоволява с по-малко.

   Защо алкохола действа така на човека? Защо върши необмислени постъпки… така ли действат в другите светове?

   Проблема с алкохола не идва от другите светове. Всичко зависи отново от илюзиите. В обществото са приети определени правила на поведение и отношения. Когато един човек се отнася към тези правила като абсолютни стойности в него се появява едно вътрешно противоречие, което избива, когато съзнанието е замъглено – един своеобразен бунт. Ако наблюдаваш ще забележиш, че колкото един човек няма задръжки когато е трезвен и изказва всичко (или почти всичко) което го дразни, толкова е по-кротък пияница. И обратно, колкото повече възмущение натрупа в себе си и по една или друга причина не може да го изкаже, толкова по-буйно пиянство има.

   Кога имаш слаба енергетика – когато имаш недостиг на енергия?

   Винаги трябва да имаш в предвид, че никой не си произвежда енергията, всякакви видове енергии ние усвояваме от околното пространство. Така че явно енергийното ни състояние зависи от способността ни да привличаме колкото се може по-разнообразни енергии, за да не става едностранно развитието ни и естествено количеството им да е по възможност по-голямо. Всичко зависи от това в каква степен ние ще се хармонизираме в световната енергетика (не в производството на ток). По тази причина това зависи от съзнанието ни (тъй като то управлява енергиите). Колкото едно съзнание е по-егоистично, толкова то се изолира от общата енергия. И обратно, колкото повече се вълнуваме от проблемите на другите, толкова съзнанието ни по-активно взаимодейства с Цялото.

   Защо децата са егоистични и твърде материални?

   А защо така обобщаваш за всички деца? Явно има и такива, но особено малките все още не са усвоили тънките сметки и явно поведението им е в резултат на получените от околните енергии и в най-голяма степен от родителите. Така наречената родова карма.

   Защо човека изпитва потребност да споделя проблемите си, какво точно става, за да се чувства по-добре. Много пъти след като съм се изповядала на някога се чувствам по добре. Какво е това изповедта и как ми помага.

   Когато човек има проблеми и те му създават емоционална потиснатост, има три начина да се преодолее това. Потиснатостта е резултат от блокирана психологическа енергия. Проблема се решава като се разсея блокираната енергия. Първия начин е да се трансформира в физическа – изкарваш си натрупаното чрез физически усилия. Втория начин е емоционалния – просто си поплакваш или крещиш или чупиш и ти олеква. Третия е умствената трансформация – анализираш проблема. Това може да стане, както казваш, на изповед, но може и да се изповядаш на лист хартия, опитай може и да ти олекне като седнеш и обмислиш проблема от всички страни – причини, вероятности, проблеми.

   Искам да знам нещо – какво им има на хората? Защо така дискриминират хората по възраст. Децата били глупави и наивни, пуберите – бунтари, хората на средна възраст – опитни. Какво им има на пуберите? Защо наистина ли тогава се оформят като личности. Аз мисля, че човек цял живот се оформя. Не цял живот – по времето на цялото си съществуване.

   Това отношение на възрастните към младите е нормална реакция. Най-стария писмен документ открит до сега от преди 7000 години има долу-горе следното съдържание: „Днескашните младежи са безотговорни, а какви бяхме ние едно време… “ и т.н. Така че хората не са се променили много за последните хилядолетия. Всеки възрастен вече е със самочувствието, че жизнения му опит му е дал много повече от колкото имат младите, които нямат този опит. Поредната илюзия. Но и ти след 30 години ще имаш същите разсъждения и те ще дразнят някои бъдещи младежи. За това не съди прекалено строго, какво да правиш, човешки слабости.

   Искам да те питам как Бог помага на своите деца? Едва ли той се интересува от начина ни на живот, но ако страдаме как ни помага. Всичко е кармично следствие…, но защо Бог понякога ни изоставя. Много неточно се изказвам. Бог ни обича… ние всички сме негови деца и той иска да ни помогне, но как го прави. Може ли той да контролира мислите ни, може ли да ги предскаже, да контролира въображението ми и как ще стане това след като нещата са толкова непредвидими и зависят от много фактори. Ако кармата е следствие на физически процес каква е ролята на Бог? И въобще какво е Бог в живота ни?

   По своята същност Бог е съвършен, казано на по-прост език, Той е безпристрастен. Той знае,че законите и реда му са съвършени и поради тази причина не се намесва в човешките дела (илюзии). Помагат несъвършените, които са пристрастни – наши близки, които се чувстват по една или друга причина задължени, нашите учители и изобщо всички, с които сме в колективна душа от най-ниско ниво. Но принципно, никой не се нуждае от помощ – всички процеси които протичат предизвикват ответни реакции и по този начин всичко се автокорегира. Помагат тези, които съчувстват, но по този начин намаляват ефективността на автокорекцията и така да се каже увеличават агонията. Страданията са си наши измислици – нямам точна представа защо сме си въобразили, че живота трябва да е без страдания. Когато тръгнем за зъболекаря предварително знаем, че ще боли и въпреки това отиваме и търпим, за да си спестим по-голямата болка, ако не отидем. Същото е и с нашия живот – когато ние тръгнем да се прераждаме, много добре знаем, че ще страдаме, но въпреки това си избираме живота който живеем. Така че всичко сме си го избрали сами и Бог уважава нашия избор и много добре знае, че ако не се намеси ще е по добре за нас. А работата на Бог не е да бъде бавачка, Той си има глобални проблеми – хаосът трябва да се контролира. В нашия живот Бог е принцип, цел в живота и източник на всички енергии, без които не може да съществува нищо.

   Искам да те питам и за хората на изкуството. Мисля си, че те са на по висок етап на развитие от нас, защото ги посещава музата (т.е. душата им е по-развита) и това ги прави неегоистични.

   Хората на изкуството наистина са на доста висок етап на развитие, но не са съвършени, и те си имат много недостатъци, а и допълнително развиват голяма суетност, колкото по-популярни станат.

   Можем ли да търпим кармични последствия още същия живот и защо? Кой определя това?

   Кармичните последствия никой никога не ги определя. Те са енергийни следствия и следователно сами привличат последиците. Веднъж предизвикани, тези следствия стават действащи и могат да предизвикат последици веднага. Ролята на висшите сили не е да съдят и определят разплащането. Те само съветват заинтересованите души, как най-оптимално, с максимална полза за всички страни, да протекат процесите.

   Сигурно си чел “Разговори с Бога”. Във “въпроси и отговори” ти беше споменал, че това е един различен мироглед, в които се разглеждат същите въпроси. Може би ти нагласяш книгата спрямо моят мироглед, имам чувството, че авторът изобщо не говори принципно, а за всеки човек. Странното е, че не срещам противоречия. Книгата (за разлика от твоята) е по-достъпна и въздействаща, защото думите са по прости, но съединяват огромни неща… В много отношения не разбирам авторът. Мисля, че поводът да напише тази книга е необходимостта му да знае и за това са помогнали духовните му учители, които са направлявани от Бог. Впечатление ми направи въпроса за молитвата – “Няма да имаш онова, за което се молиш, нито можеш да получиш нещо, което искаш. Така е, защото самата ти молба е изявление за липса и когато казваш, че искаш нещо, просто сътворяваш в действителността си точно това изживяване – че искаш. Правилната молитва следователно никога не е молитва на искане, а молитва на благодарност.”

   След като съществува Великата Разумност, съвсем естествено е всяко нещо да си е на мястото – Уолш е роден в Америка и той се е приспособил към американското съзнание. А аз съм се родил тук и съм се научил да се изразявам на български за българите. А неясни моменти винаги ще има заради сложната материя и нашия навик да търсим абсолютната истина. Опитвам се да опростявам нещата доколкото е възможно, но така те създават погрешното впечатление, че всичко е доста елементарно. Други ме упрекват за това, че опростявам толкова много обясненията си. В „Разговори с Бога“ основната идея е да се изяснят ежедневните въпроси и проблеми. Аз се опитвам да обясня принципите на битието, за да може всеки сам да си прави изводите.
В примера с молитвата, а и в други въпроси на тази тема, всичко прилича на демагогия и игра на думи, защото не може да се даде правило валидно за всички. Изявлението за липса създава действителна липса, а логически не можеш да благодариш за нещо което нямаш. Ако благодариш за това което имаш, затвърждаващ съществуващата действителност. Явно тогава трябва да се приеме идеята, че трябва да благодариш за това, което нямаш, но това също е утвърждаване на нямането. А и там много ясно е казано, че не можеш по този начин, чрез хитрост, да манипулираш Бога и да постигнеш това, което искаш. Следователно, според мен, трябва да разчиташ единствено на себе си.

   …И после вярата – “Аз съм казал, че го има; защото аз съм казал, че дори преди да помолиш, ще съм отвърнал на молбата ти; защото Аз съм казал и съм казвал по всеки възможен начин, чрез всеки учител, който би назовал, че каквото и да избереш, избирайки го в Мое Име, то и ще бъде.” На каква интерпретация го подлагаш?

   Този цитат е основен принцип на битието. Най-просто мога да го обясня като го сравня с магията. Действителните магьосници, а не познатите в България любители, осъществяват желанията си като принуждават едни полусъзнателни елементали или да ги наречем персони, чиято същност е да осъществяват различните енергийни действия, които движат процесите в природата. Та тези енергийни субекти при определени условия могат да оказват разни услуги според възможностите си. Но това е доста опасно, защото все пак е насилие и неизменно поражда следствие. Но когато един човек напредне много в своето развитие, това се отразява на неговата аура и тя привлича същите тези енергийни субекти, защото те виждат, че човека се е очистил от голяма част от недостатъците си и по този начин връзката му с Бога е станала много силна. Тези енергийни същества започват да служат напълно доброволно на такъв човек, защото това е техния начин да служат на Бога. Те следят мислите му или по право е да се каже усещат мислите и желанията му и ги изпълняват, защото такъв човек няма свои егоистични желания и всичко, което прави го прави като реализира волята на Бога, защото не са му останали лични, егоистични желания. Именно тогава се прави нещо в името на Бога и то се реализира веднага – всичките тези чудеса които правят истинските учители.

   Има част от тази книга, която съвсем не разбирам. Просто не може да ми стане ясно, да се изгради една картина във въображението ми: „Всичко, Което Е, знаеше едно нещо – че не съществува нищо друго. И така, То не можеше и никога нямаше да познае Себе си от гледна точка извън Себе си. Такава точка просто не съществуваше. Имаше само една отправна точка и тя беше единственото място, намиращо се отвътре. „Е-Не Е“. „Съм-Не Съм“. Нататък може би го знаеш и няма смисъл да го копирам, но искам много да знам как възприемаш това и книгата изобщо.

   Представи си, че стоиш в една напълно тъмна стая и по някакви причини не можеш да се движиш. Какво остава за теб, само едно съзнание, което не може да се опре на нищо за да разбере каква е действителността. Представи си, че не знаеш нищо за себе си – как можеш да разбереш нещо? Явно трябва да събереш някаква информация – например, трябва да има светлина и огледало в което можеш да се огледаш за да разбереш какво представляваш. Но ти виждаш себе си отвън, а Бог няма външна страна, следователно той може да се изучава (наблюдава) само отвътре. В този смисъл всичко несъвършено, което съществува е отражението от вътрешното огледало на Бога. Реален е само Бог, а всичко останало е само негово отражение. От там идва това противопоставяне – Бог и неговото отражение („Е-Не Е“, „Съм-Не Съм“)

   Искам да поговорим за чувствата.Знам, че ги смяташ за доста първични. Но забележи какво значение имат те за хората. Много хора предпочитат да се доверяват на чувствата си именно заради първичността им. Чувствата не са подвластни на предразсъдъци (създавам им ги разума). Благодарение на чувствата имаш интуиция не основана на логическа основа. Не знам точно къде го прочетох, но имаше общо взето следното съдържание: За да разбереш своята истина за нещо, виж какво чувстваш към него. И все пак не мислиш ли, че чувствата са езикът на душата. Самият ти си казвал да се доверим на чувствата си, за да сме отворени за интуицията и непознатото, а не логическото мислене. Кажи ми нещо повече за чувствата.

   Чувствата. Защо реши, че ги смятам за първични? Или по-точно, защо наложи това обобщение на всички чувства? Отначало бях решил да се впусна в подробни обяснения, но после ми дойде по-добра идея. За да ти стане по-ясно опитай се да си представиш какви чувства имат животните – страх, гняв, страст (сексуално желание), агресия, глад и др. такива и техните варианти. Всички тези чувства са присъщи и на хората. И ако човек държи да се смята за разумен, би трябвало да не позволява животинските чувства да се налагат над разума (който е слабо развит при животните). Всички останали чувства, които не са присъщи на животните, са по-висши чувства и те трябва заедно с разума, ръка за ръка, да решават всички човешки проблеми. Животните имат достатъчно развити само материално и астрално тяло, следователно техните чувства са енергии на тези два свята. Човека освен тези две тела има и ментално, а и доста често душата и духът са доста развити и следователно и техните чувства оказват някакво влияние върху човешкото битие. Интуицията, вдъхновението, възторга са именно такива висши чувства и е много важно да се прави това разграничение и да не се слагат под един общ знаменател с животинските чувства.

   И като споменах логиката – какво е тя и защо хората и отдават такова значение. Всичко в нея е абсулютизирано, а всичко действително свързано ли е с логиката и въобще с науката.

   Разумът, логиката на човека е способността му да съпоставя, да сравнява, да анализира и синтезира отделни елементи от действителността и на тази база да разбира причините, които движат тази действителност. В този процес логиката и чувствата са взаимно контролиращи се и колкото този процес е по-активен, толкова са по-малко заблудите на един човек. Както разума така и чувствата сами по себе си подвеждат когато се абсолютизират. Разума подвежда с илюзиите, които си е изградил, а чувствата са подвластни на егото и затова са субективни, а не обективни.

   Общуване с Бог. Как Той общува с всички ни едновременно… как е неговия начин и защо му е нужно да го прави. Както се изрази авторът на „Разговори с Бога “ – не всички мисли идват от Бог, а само най-ясните, най-точните. А възможно ли е мислите ни да идват от НАС или може би не са наши, защото са част от цялото. Всъщност не сме ли ние източник на мислите си, поне частичен. Защото мислите са енергия, а ние не произвеждаме енергия, а трансформираме.

   Общуването с Бог – действително, това общуване може да бъде наречено общуване със себе си. Но ние общуваме със своя дух, а той не е его, т.е. личност, а неразделна част от Бога. Духът не е подвластен на илюзиите и на самовлюбеността ни – той е много над тях. И по тази причина, той е обективен източник на информация и действително чрез него общуваме с Бога.

   Много пъти съм чувала хората да твърдят, че хората не се променят, а само обстоятелствата. Почти съм убедена в обратното. Аз не мисля, че човека си е лош по природа – постъпките му са в зависимост от каквото има нужда. И тъй като засегнах темата. Съзнаваме ли нуждите си? Има хора, които правят подсъзнателно зло тъй като се нуждаят от това – може ли това да стане съзнателно? Много хора убиват и не знаят просто защо.

   Какво означава „хората не се променят, а само обстоятелствата“? Това дори теоретично не мога да си го представя. Хората са казали също и „Всичко тече, всичко се променя“. Във Вселената няма нищо, което да е статично и да не се променя, по простата причина, че не може да бъде изолирано от всичко останало. Щом всичко наоколо излъчва върху „статичното“ може ли то да не се влияе. Все пак всичко е енергия и се привлича и отблъсква помежду си. И много от тези процеси не могат да бъдат осъзнати от човека, особено това се отнася до кармичните задължения. В огромната част от случаите хората нямат представа за тези задължения и много често се питат: „Защо правя това или онова?“ И сами не успяват да си отговорят. Ясно осъзнават, че за много от постъпките си нямат достатъчни основания и въпреки това постъпват, както им се струва, много пресилено. Точно това е подсъзнателния диктат на кармата.

   Искам да Ви попитам,какво е Вашето становище, относно хомосексуализма и транссексуалните. Аз винаги съм уважавала свободния избор на хората и уча и детето си на това. Но въпроса ми е, на какво се дължи това объркване и трябва ли да се търси изход или това е нормалното състояние на индивидите.

   Ако човек пази спомени в подсъзнанието си от много прераждания и естествено в тези прераждания е имало редуване на пола, за да не става едностранчиво развитие, не е ли естествено тези подсъзнателни спомени да оказват някакво влияние върху съзнанието, както и в много други случаи. Освен това в другите светове човек е безполов. Всеки човек е под влиянието на тези фактори, друг е въпроса колко задръжки му е изработила жизнената среда и доколко те влияят на поведението му. Не смятам, че на този проблем трябва да се отделя особено внимание, но смятам определено, че всеки сам трябва да определя своя начин на живот, защото само той подсъзнателно чувства какво е полезно за неговото развитие. Никой не може да има обективна представа за това, какво е най-полезно за другия.

   Какво всъщност е човешката психология… и какво ще рече блокирана психическа енергия (много пъти съм срещала това в книгата ти, но не съм го разбирала)?

   Човешката психология е именно тази психическа енергия – ако тя е отслабнала по някаква причина или е блокирана от предразсъдъци и илюзии, няма достатъчна гъвкавост и приспособимост – човешкото съзнание е затворено и трудно реагира адекватно на външни дразнители.

   Трябва ли човек да си създава ценностна система или по този начин си създава правила, ограничава се? Трябва ли да се научим да търпим неприятните неща и с удоволствие да го правим, а да контактуваме с неприятните за нас хора? Какво всъщност представлява една ценностна система?

   Искаме или не искаме си създаваме ценностна система – тя е нашата престава за действителността. А неприятните работи наистина трябва да се научим да ги търпим, а не да ги избягваме. Например, едно малко бебе се нааква и мирише (не само) неприятно когато трябва да му смениш памперса, но не ти минава през ум да го изхвърлиш заедно с миризливия памперс – търпиш, защото знаеш, че това бебе ще порасне някой ден и ще престане да се нааква. Така е и с неприятностите, които причиняват другите хора – те все още не са пораснали и се наакват, но някой ден ще пораснат обезателно. И затова трябва да се търпи, но не на всяка цена – и търпението трябва да има граници.

   Много хора определят нещата с твърдението, че всичко е въпрос на гледна точка. Т.е., че това, което е истина за едни, не е за други. Едва ли ти не си се сблъсквал с подобна ситуация. Как можеш да знаеш дали твоята истина е действително истина и как може да се постигне по-голяма достоверност?

   А защо ти е достоверна истина – за да се бориш за нея, да я отстояваш или да я налагаш на другите? Може би искаш и догми да създаваш? Ако не можеш без достоверна истина – създай си я. Но ако искаш да постигнеш уравновесеност и умереност, ако искаш да се избавиш от илюзиите, бягай като дявол от тамян от достоверните истини. Колкото повече вярваш в един факт, толкова по-голяма илюзия си създаваш, защото затваряш съзнанието си за подробностите. Нямаш шанс да разбереш действителността на битието докато търсиш по-истинското и по-действителното. Най-добре е да се опиташ да свикнеш с мисълта, че всичко е истина и едновременно не е истина. А ако свикнеш с тази мисъл ще разбереш, че няма по-знаещи, а само хора, които виждат реалността и хора, които си въобразяват, че я виждат – а това се нарича мъдрост.

   Ще те питам за душевните болести отново. Самата болест не е била предвидена, а страданията, които са я предизвикали. А когато потискаш болката т.е. не трансформираш енергията какво ще стане? Все пак страданията спъват нашето развитие, защото отнемат енергия. Защо му е на бог да спъва нашето усъвършенстване, за да си платим за делата.

   Как стигна до това заключение, че Бог спъва нашето усъвършенстване? Всичко винаги си е следствие на нашия собствен свободен избор. Страданията не спъват нашето развитие, а ни учат на ум и разум. Съвсем естествено човек избира по-приятните неща, а пренебрегва неприятните – това е едностранчиво развитие (разглезваме се), в резултат на което се появяват страданията (отучаваме се от трудностите и после ни е трудно). Всички страдания и болести са следствие на нашата енергийна същност – ние привличаме и отблъскваме всичко, което се случва с нас – никой не ни го натрапва и не ни осъжда.

   През какви етапи на развитие трябва да мине човек, за да се сдобие с добра енергийна защита?

   Няма етапи и правила за развитие и енергийна защита – всички пътища водят до Рим. Да определя някакви правила и етапи означава да огранича човешкия избор и отново да се върнем в средновековието. Има само посока на развитие – да преодолеем егоизма си и да се научим да живеем всички заедно като братя и сестри. Тогава няма да имаме нужда от защита. Всъщност най-добрата защита е търпението – да се научим да посрещаме стоически страданията без да се озлобяваме и да търсим отмъщение. Не са опасни другите – опасен е нашия избор, нашето отношение към тях.

   Хармоничната любов се осъществява само при индивиди с приблизително еднакво ниво на развитие или се лъжа?

   Нивото на развитие не е от значение за хармоничната любов, важно е да не се опитвате да се манипулирате един друг, да не се опитвате да се налагате един над друг, т.е. да няма състезание: аз съм по-… Подробно е описано в шестата книга от поредицата „Разговор с Бога“ – пращам ти я – обърни внимание особено на грешките, които е допускал Уолш в отношенията си с жените.

   Хората с по-слаба воля имат ли по-малко развито духовно тяло или това е резултат от добротата, примирението?

   Много често хора със силна воля и с високо духовно развитие изглеждат примирени и страхливи, но това е измамно – те просто са се научили да търпят повече. Хората със слаба воля са страхливи – няма смели хора, има хора, които успяват да преодолеят страховете си, а това става със силна воля. Действително, слабата воля е от неразвито духовно тяло.

   Едно нещо наистина не мога да разбера – как вярата може да спаси човека от неизлечими болести като спин, рак и т.н? Какви процеси протичат тогава?

   Вярата не лекува – тя мобилизира съзнанието и волята. Съзнанието като енергиен диспечер мобилизира всички енергии, а те от своя страна почистват организма и премахват всички причини, които създават условията за развитието на една болест. Без тази пълна мобилизация на съзнанието от вярата, съзнанието се управлява от страха, отчаянието и безразличието – те са основните виновници за всички болести, защото силно намаляват общата енергийна кондиция на човека и той не може да се съпротивлява – намалява това което наричаме имунна защита.

   Искам да поговорим и за съзнанието. Чувствата и разумът го определят съзнанието, а когато си развил друго тяло то също ли влиза в съзнанието или няма полза от него. Тогава от кои тела е съставено подсъзнанието? Предполагам, че не трябва да се доверяваме на подсъзнанието, защото телата от които е съставено то са недостатъчно развити.

   Съзнанието – най-правилно е да не се предоверяваме на нищо – нито на разума, нито на чувствата, нито на подсъзнанието и същевременно трябва да им вярваме, но не безрезервно. Това не е противоречие. Това е реалността. Това е следствие многостранността на истината, на това което казваме, че няма бяло или черно, има разнообразни многоцветни нюанси. Това, на което казваме – няма само добро или само лошо – всичко върви ръка за ръка. Съзнанието се определя от енергиите на материалното, астрално и умствено тяло. Подсъзнанието (свръхсъзнанието) е от останалите тела. Тук трябва да направя едно уточнение – някои наричат подсъзнание инстинктите (наследени от животинското развитие), но според мен те имат все по-малко значение и за това не трябва да им отделяме специално внимание. Съзнанието може да преминава от едно тяло в друго – това е въпрос на личен избор, но ние от малки сме свикнали да боравим само с материалното съзнание – тези енергии, които управляват материалното тяло. Но ако неутрализираме осъзнаването на материалното тяло (при медитация, при хипноза или когато спим), съзнанието преминава в другите тела и ги управлява. Ако си спомняме сънищата си, означава, че съзнанието ни е било в астралното тяло. Ако не си спомняме сънищата си означава, че съзнанието ни е било в менталното тяло. За да си спомняме всичко трябват специални усилия (тренировки), защото материалните енергии са съставени от по-фините и фините могат спокойно да четат спомените запомнени (записани) в грубия свят, но обратно е невъзможно без специално да прехвърлим фините спомени на по-грубо ниво.

   Казваш, че чувствата и мислите определят съзнанието. Отначало си мислех, че имаш предвид само менталното и астралното тяло, но това са прекалено нисши енергии и в такъв случай хората ще кипим от злоба и ще искаме само удоволствието за себе си. Бях пропуснала висшите чувства и мисли, идващи от по-съвършените светове. Интересно ми защо след като са фини ние сме стигнали до тях? Мислиш ли, че чувствата са езика на душата, а мислите езика на духа? Защо?

   Мисли и чувства има всяко тяло – съвсем условно те са наречени електричество и магнетизъм. Тези две основни енергии могат да бъдат описани с много свойства и качества, касаещи не само това което имаме в предвид като съзнание, но нали всичко е взаимно свързано и зависимо. В този смисъл в материалния свят електричеството (мислите), при някои индивиди съвсем леко при други по-осезаемо преобладават над магнетизма (чувствата), макар и както е по принцип винаги има и изключения. В астралния свят е обратно – чувствата преобладават над мислите, менталния свят е подобен на материалния в това отношение, душевния е подобен на астралния, духовния е подобен на менталния и т.н. Но всичко това е много условно както вече казах, защото хората са много различни и не може да се дадат по-точни определения. Достатъчно е да имаш в съзнанието си тази представа за тези сложни причини които движат съзнанието на човека. Така че повтарям, във всеки свят (или може би по-точно е да се каже, всяко тяло си има своите мисли и чувства) иначе не би могло да има съзнание, но тези мисли и чувства са на различни нива, защото са енергии на различни светове, различни измерения и тези разлики пречат на мислите и чувствата от всичките тела да са едно единно цяло. А имаме едно съзнание което се намира в определен момент в определено тяло, а енергиите на останалите тела влияят толкова по-слабо, колкото е по-голяма разликата в измеренията и колкото е по-слабо или по-силно развито едно тяло. По всичките тези комплексни причини не можем да отделим „чувствата са езика на душата ,а мислите езика на духа“, още повече, душата и духа са висши тела и при тях дисхармонията (преобладаването на едното над другото) е много малка и те са почти равностойни (уравновесени) и работят в единство без противоречия.

   Сигурно си срещал понятието “студен” човек. Нямам предвид хладнокръвен убиец, а човек лишен от емоционалност. Каква е причината тези хора да не искат да изразяват чувствата си и да го правят по толкова умел начин. Защо простите думи, изразяващи чувствата трогват хората, а докато мислите и разсъжденията – не съвсем. И на мен ми се струва така. Иначе нямаше да питам. Ето, например, ти ми се струваш много хладнокръвен докато пишеш, не знам дали проблема е в самите езикови несъвършенства или поради факта, че хората не обичат да мислят?

   Явлението „студен“ човек не може да се разглежда едностранно, много причини могат да бъдат определящи, но все пак основните са преобладаване на мислите над чувствата в няколко тела. Но често това е само поза, а от вътре врят доста силни чувства, които не се показват по някакви причини. Въздействието върху хората естествено зависи преди всички от целите които преследват едни думи – ако са наситени с емоции, действат емоционално, но ако целят да предадат конкретен смисъл предназначен за разума, то тогава целта е да не се пробуждат емоциите, защото те затрудняват на разума.

   Обичам да записвам мислите си понякога когато не мога да стигна до тях чрез нещо друго. Интересното е, че понякога имам чувството, че тези думи ми идват отвътре и не само аз ги пиша. Но понякога нямам това чувство и мислите ми не стигат до никъде. Защо е така?

   Знаеш ли, има едно понятие „да те посети музата (вдъхновението)“ – така е и при теб, когато се настоиш по подходящ начин съзнанието се „повдига“ и възприема по-силно по-висшите тела, а те са свързани в колективни души – получава се нещо като колективна мисъл.

   В книгата на Уолш много голям акцент се пада на ИЗЖИВЯВАНЕТО. Той твърди, че ние знаем всичко, каквото може да се знае, но търсим да го изживеем. Естествено, аз не мисля, че ние знаем всичко, което може да се знае – иначе нямаше да има смисъл да се развиваме и пресътворяме. Не можем да знаем всичко, след като това всичко зависи от това, че: Всичко тече, всичко се променя! Само Бог може да знае всичко, защото той е всичко КОЕТО Е, а ние, неговите части, сме несъвършени и в знанията си и във всичко останало. НО това, че ние търсим изживяването е вярно – всичко е поредица от проби и грешки и така едно нещо ни става приятно, а друго – не. Това може да се разбере само със изживяването и както казва Уолш: Не можеш да познаваш себе си като внимателен, ако не проявиш внимание. Защо на душата й е нужно да изживее? По тази логика Бог също търси изживяването. Но защо му е на него, нали е съвършен и няма нужда от нищо, защото ТОЙ Е ВСИЧКОТО – ВЕЛИКОЛЕПНОТО. Защо Бог изпитва желание да се познава. Можеш ли да изживееш нещо, ако не знаеш нищо за него т.е. тези два фактора свързани ли са?
Изживяването и знанието не вървят ли едновременно, защото Уолш целенасочено прокарва идеята, че първо, знаем, после изживяваме, накрая вече СМЕ! Но как след като се сътворяваме в момента може да разберем КОИ СМЕ? Свързани ли са нещата? Съвсем се обърках.
Срещнах и още едно интересно нещо в тази книга: Всички действия на хората са мотивирани или от страх или от любов. Тези две понятия са свързани и винаги вървят ръка за ръка. Т.е. това са две противоположности, но са изначалното също като плюса и минуса. Дори бих казала, че любовта е плюса, а страхът минуса. Защото любовта ОБИЧА всичко съществуващо, а страха го ОТНЕМА. Любовта отваря, а страхът – затваря. И от това нещо се стига до извода, че човек е устроен така, че да обича, после да руши, после да обича разрушеното. Не мислиш ли, че разрухата е егоизъм. И от тук се навеждам на мисълта – страха е внушение (разрушим е ), а любовта – не . Как тогава ще са + и -?

   Това е и обяснението на твърдението на Уолш, че ние знаем всичко – тъй като сме част от Бога и сме непрекъснато свързани с него, ние имаме достъп до всички знания, но на практика не ги ползваме и ги забравяме. А изживяването е процеса на еволюцията, процеса на усъвършенстването. Трудно ми е да говоря от името на Бога затова ще се опитам да обясня от човешка гледна точка: Ти доста често търсиш (а и всички останали хора) някакви правила, с които да намериш увереност, че следваш правия път. Мисля, че в предното писмо ти писах, че това е безсмислено. Представи си сега, че си си избрала правила за всички житейски ситуации. Изградила си си някаква схема и вече със самочувствието на подсигурен човек си създаваш илюзията за праведност. Какво се получава – затваряш се за външния свят (вече всичко ти е ясно) и ставаш силно консервативна. По този начин вече преставаш да се приспособяваш към промените и с годините ставаш все по-неадекватна (както повечето възрастни хора – въпроса за бунтарите пубери). За да избегнеш всичко това е най-добре да бягаш от всякакви правила. Всичко, което наблюдаваш като действителност, го определяш като работна хипотеза, като нещо несигурно, което трябва да се провери отново и отново. Ставаш изследовател, който се намира в съвсем непознат свят и той се опитва да го изследва. Това е изживяването (предполагам, че и за Бог важат същите причини) – изследвай всичко и се пази от илюзията, че можеш да изучиш всичко (а и това, което вече си изучила е преходно), просто защото това всичко се променя постоянно.

   Мислиш ли, че всяко нещо има своята пълна противоположност (не противоречие), за да може да определи себе си като добро или лошо, да осъзнае себе си като нещо?

   Всяко нещо има някаква противоположност, но чак пък пълна…

   Отдавна искам да те питам за началото на съществуването ни. Знам, че си писал в книгата си за изграждането на световете и т.н. Но как е започнала да се развива и най-малката частица, защо “е решила” да се създаде и как е била създадена и тя, тъй като на всяко нещо може да се намери обособена част. От тук идва и неразбирането ми защо върховният абсолют е най-фин и не може да има по-фини от него частици. Вижданията ти по този въпрос имат ли нещо общо с “теорията за големия взрив”?

   Защо ти се струва по-вероятно всичко да има начало и край, а невероятно да е вечно? Най-малките частици са вечни защото са съвършени – всичко, което е несъвършено е преходно, следователно те не могат да се самосъздадат или да имат начало и край защото те съществуват неизменни вечно. От тук тръгва и основната логика – Върховния Абсолют е крайна точка на съвършенството защото, ако имаше нещо по-съвършено от него, то тогава Той не би бил съвършен и следователно няма да е вечен. Доколкото знам теорията за големия взрив има някаква аналогия в действителната космогония, но тези подробности и на мен не са ясни все още.

   Не мога да разбера също защо астралната и материалната ни фигура се разпада. Нали и в тези светове има акошови нива, а те от своя страна са неразрушаеми?

   Не може да има нещо вечно в такива несъвършени светове като материалния и астралния, дори това да са акашовите нива. Продължителността на съществуване на една материално-енергийна единица зависи от поляризирането й (несъвършенството й). Колкото по-силни плюсове и минуси има, толкова по-силно взаимодейства с околното пространство и следователно по-бързо се променя (смъртта също е вид промяна). Колкото по-уравновесена (плюсовете и минусите са приблизително равни) е една част, толкова взаимодействието с околното пространство е по-слабо и тя има по-продължително съществуване. Във всеки един свят най-малките частици са най-уравновесени, следователно конфигурациите, които съставят са най-трайни. В материалния свят такива частици са например фотоните – те най-слабо взаимодействат помежду си и с околното пространство и затова образите записани с тях са най-трайни (акаша в превод от санскрит означава светлина), но това са само образи, картинки, а не действителните човешки тела, които са от много по-груба материя.

   Споменаваш за новите индивиди, но твърдиш също, че една душа не се ражда, защото е вечна. А от къде идват тези нови индивиди тогава. И какво е поведението им в материалният свят, отличават ли се с лекомислие, с безметежност?

   Във Вселената всичко се основава на единството на противоположностите – от едната страна са принципите, законите, които определят подредеността и съвършенството на всичко, но ако всичко се основаваше само на тях, би замръзнало, мъртво и неподвижно. Това, което осигурява вечното движение е така наречения принцип на свободната воля, правото на свободен избор – именно, липсата на строго определени правила осигурява постоянното разнообразие. Това единство от ред и хаос са в основата на всичко, те са неразделни и движат битието – затова е нормално във всичко да откриваш някакво противоречие – не веднъж съм повтарял, че всяко нещо има най-малкото две страни (дуализъм): добра и лоша, бяла и черна и т.н и т.н. В този смисъл във всеки един свят си има основни тухлички, които са вечния и неизменен принцип, а изграденото от тях многообразие е свободната воля, свободния избор. Така различните видове души са основни тухлички, от които се изгражда всичко съществуващо и да ги наречем, техните „чертежи, първоначални проекти“ са вечни и се съхраняват в паметта на Върховния Абсолют. Но тъй като те са универсални от тях могат да се изграждат произволни комбинации. „Новите“ хора се получават като една животинска душа (която се състои от хиляди животински души) се раздели на няколко части и с тях се оживят, да ги наречем „шаблони“ на човешки души. Естествено тези нови хора да наследят доста от животинските особености.

   Заинтересува ме особено въпроса към теб. Къде обсъждаме бъдещето си и с кого. И може ли някой да го наруши или всяка една среща е предвидена и съответно резултатите от нея. …И последен въпрос. Знам, че в действителността няма разграничение на половете, но ти споменаваш в книгата си, че половете в семейството го уравновесяват. Получава се някакво противоречие на думи, връзката на които не мога намеря. Смяташ ли, че нетрадиционните връзки (хомосексуализъм) нарушават законите на природата или това е човешко предубеждение.

   При подготовка за вселяването в материално тяло се обсъждат намеренията с всички членове на колективната душа (те са и повечето от преките участници в прераждането) с която съответния човек е свързан най-тясно. Разглеждат се най-подробно всички за и против. Ръководителя на тази душа е най-полезен, но при необходимост намеренията се обсъждат с по-напреднали и опитни индивиди. Основното, което се обсъжда е кой ще оказва най-голямо влияние и в каква посока. В зависимост от нуждите на развитие се подбират и условията на живот – семейство, приятели, среда, работа, интереси и се разглеждат комплексното им действие. Не се разглеждат евентуалните, да ги наречем „случайни“ срещи, тъй като тяхното значение е нищожно и не се взема в предвид. Обобщено – предвиждат се главните посоки на живота, а не дреболиите, тъй като се търси максимален краен резултат, но никога нищо не е твърдо предопределено, само поради много доброто познаване на действителността 90% от прогнозите се сбъдват и много малко и незначителни отклонения се случват. В тази връзка хомосексуалността не може да нарушава никакви природи закони, тъй като твърдо определени такива не съществуват. Преди всичко се гледа крайния резултат – самата сексуална ориентираност не е от решаващо значение (но все пак е следствие от предишни животи), важното е какви препятствия се преодоляват (това да се противопоставиш на общественото мнение) и този процес какви промени предизвиква. Всички тези неща са много сложно преплетени и на мен ми е трудно да ги разглеждам общо, без да имам в предвид конкретен случай.

   Първият въпрос, който ме измъчва към теб е свързано със страданията и всички онези отрицателни емоции, които то предизвиква. Твърдиш, че така се отнема енергия от аурата ти. А къде отива тази енергия? И защо изобщо всички тези емоции ти отнемат енергията? Защо егоизмът, страха, истерията намаляват колективността ти с цялото, как намаляват връзката, чрез „тръбата“?

   Проблема със страданието е в резултат на субективното ни отношение към него. Най-общо енергийните процеси могат да бъдат описани като си представиш два скачени съда. Ако в единия съд нивото на течността е по-високо от нивото в другия съд, то естествено част от течността в повече изтича в съда където нивото е по-ниско, докато нивото в двата съда стане еднакво. Този физически принцип движи всички свободни енергии, ако не са препятствани от някакви други причини. Всеки един човек енергийно може да бъде оприличен на един таралеж. Всяка една игличка (акупунктурна точка) е една антена, която излъчва и приема определена енергия, специфична само за тази игличка (енергиен център). Тези антени са насочени към околното пространство и обменят енергии, на принципа на скачените съдове. Ако една антена влезе в контакт със същия енергиен диапазон, започва енерго обмен. Ако външния източник е с по-високо ниво, антената приема – зарежда човека със съответната енергия. Ако външното ниво е по-ниско от това на собствения запас на енергийния център, следва излъчване от вътре навън. При това този енергиен обмен протича постоянно, от всички иглички (антени) едновременно. В един определен момент част от тях излъчват, част от тях приемат, а част от тях са в равновесие с околните енергии и по тази причина няма енергообмен. Всеки човек променяйки мястото си в пространството влиза в енергийни взаимодействия с всичко наоколо – с „мъртва“ материя, с растения, с животни, с хора. И този нормален енергообмен се регулира от съзнанието. Ако ние сме здрави и добронамерени (отворени) към околното пространство и хора, енергообмена протича с пълна сила, неограничен. Но ако ние сме с отрицателно отношение към околните, енергообмена силно се ограничава – и ние не можем да получаваме това от което имаме нужда и естествено запасите ни бързо да се изчерпват. Всичко това важи за всички човешки отношения, които съм се опитвал да ти обяснявам до сега. Конкретно за страданието – тъй като смятаме, че някой друг ни е виновен за страданието, ние ограничаваме в някаква степен нормалния енергообмен. Но ако свикнем с мисълта, че ние също сме причина за страданието си и престанем да съдим хората, ние оставаме нормално отворени за енергийните процеси, с всички произтичащи от това положителни резултати.

   Един въпрос от предишното ми писмо до теб остана неизяснен… Разбрах кой предвижда живота ти, но защо евентуално при неизпълнението на този план трябва тази душа да страда? И как след като всичко е предвидено може да се наруши този план? Много станаха неяснотите, а бих искала да чуя мнението ти по въпроса.

   Не знам, какво трябва да измисля още, но след толкова писма и обяснения ти си оставаш все още със старото негативно отношение към страданието. Опитай се да си представиш живота без страдание – вероятно за теб би изглеждал като описание на рая. Но за мен това е безсмислица – страданието е този процес, който променя нещо старо и вече ненужно в нас, ако ние се променяме по своя воля и своевременно, няма страдание, но ако не искаме да се променяме, тогава влизаме в конфликт с външни обстоятелства и тогава се променяме под техния (не особено приятен) натиск – а ти явно искаш в теб нищо да не се променя, да стоиш винаги на едно и също ниво. Но това е противоестествено – нима е възможно при това вечно и постоянно движение на всичко. „И как след като всичко е предвидено може да се наруши този план?“ – а свободната воля за теб празни думи ли са?

   Защо ясновидците стават такива след като са претърпели някаква злополука?Това не мога да си го обясня. Да не би за момент да се пренасят в другите светове и да придобиват знания за действителността.

   Не всички след злополука стават ясновидци и обратното, не всички ясновидци са станали такива след злополука. За да се „отпуши“ съзнанието често му трябва някакъв външен импулс. Много от тях имат тези способности още от рождение, но не смеят да ги обявят поради разните предразсъдъци, които им е внушило обществото. Например, след клинична смърт, ярките спомени от това „отвъд“ дават този импулс, който преобразява човека, който до този момент не е бил уверен, че всичко което си е мислил, не е само игра на въображението. Тази нова увереност дава силите необходими за да се опълчиш срещу общественото мнение. Знания за действителността не се придобиват за такъв кратък период – тук става само припомняне – подсъзнанието от мъгляво става реалистично.

   Искам само да те питам какво е време и на кого принадлежи то? Имаш ли свое време или то принадлежи на всички, но дори и да е така ти си вземаш от него по малко…?

   Времето е една протеза на нашето съзнание, един инструмент, с който се анализират процесите в битието. Времето не е реално съществуващ фактор, а човешка измислица – следователно, то е субективно и е в зависимост от представите на всеки един човек. В другите светове, където индивидите са убедени във вечното съществуване, нямат понятие за време – то просто не ги вълнува. В нашия свят е една типична колективна илюзия и по тази причина всеки може да си я интерпретира както иска, стига да се съобразява с общоприетата й стойност – ако си измисли свое, различно време, просто хората няма да го разбират.

   За новите индивиди – имат ли някакво характерно държание, типично безразличие към живота?

   В поведението на новите индивиди имат все още голямо значение животинските инстинкти, но много от тях са водещи и се съхраняват за много животи, затова се пази от прибързани изводи. По показателно е развитието на жертвоготовността за другите, макар че в стадните инстинкти има развита в някаква степен и такава особеност.

   До колко са достоверни източниците за действителността като картите, разни нумерлогии и как така мъртва материя може да направи толкова много.

   Последния въпрос е доста интересен от практическа гледна точка. Независимо от нашето субективно мнение, че в света преобладава хаоса, все пак всичко е доста подредено, а реда може да се опише с математически методи, т.е. с числа. Но всички взаимодействия са прекалено голяма лъжица за нашето съзнание и ние не можем да разберем действителността без помощта на интуицията. Това се отнася не само за нумерологията, а за всички гадателски способи: гледане на карти, кафе, боб, захар и т.н., дори в голяма степен и за астрологията. Докато един човек се обучава на някое от тези изкуства, търси някакви фигури, прави изчисления има малко реални успехи. Но ако постоянства и особено ако има опит от предишни прераждания, тези механични занимания настройват съзнанието на вълната на интуицията и тя започва да подава известна информация (във вид на образи или знания). Тук има няколко важни особености – не можеш да гадаеш на себе си, по кармични причини съзнанието ти е затворено за такава информация. Тъй като нисшото съзнание е будно и действено със своите илюзорни представи замъглява и обърква получаваната информация. За да можеш да различиш илюзиите от стойностната информация ти трябва развитие на съзнанието в посока намаляване абсолютизирането на истините (нали това създава илюзиите) и това, което ти писах в началото на писмото, че всичко е едновременно и вярно и невярно. Следващата много важна вътрешна нагласа е да престанеш да отъждествяваш себе си с нисшите три тела (материално тяло, чувства, разум) и да ориентираш местоположението на съзнанието в висшите тела (душа, дух, единение с всичко). Този последен елемент е най-важния за да се даде свободен път на интуицията към съзнанието. За да облекча разбирането на взаимовръзките ще спомена, че този механизъм на гадаенето е източника на информация на мистика за битието и всички протичащи процеси в него. Всички древни цивилизации са добили своите знания по този начин, без да са имали нужда от това което наричаме „съвременна наука“.

   Как теоретично би описал човешкото настроение, как то се променя, защо дребно нещо е способно да развали тотално настроението на даден човек.

   Човешкото настроение се променя бързо само ако един човек оценява себе си високо – тогава всичко, което засяга по някакъв начин тази висока самооценка се възприема като лична обида. Човек, колкото повече се изчиства от илюзиите, толкова по-малко неща могат да му развалят настроението.

   Постоянно се правят социологични и психологични проучвания и се установява нещо. За тези е характерно едно, за другите – друго. Тези, които изобразяват ника си така, са такива, онези пък са инакви… Нека да не продължавам с тези характеристики. Имат ли нещо общо с действителността или са субективно раздути. Например навсякъде по света се твърди, че блондинките са тъпи, а аз съвсем не съм склонна да се съглася с това.

   Социологичните и психологичните проучвания са на базата на статистически резултати – изследват се предварително определени критерии, т.е. основават се на обективни данни. Но тълкуването на тези данни е доста субективно, защото критериите за оценка са често илюзорни. Това за блондинките, и аз съм се чудил на какво се основава, може би имат предвид Памела Андерсън. Но в моя житейски опит ме е научил на обратното – понеже блондинките са емоционално по-хладни, разума се откроява по-силно в сравнение с брюнетките.

   Искам да знам какво е за теб обещанието. Мислиш ли, че е претенция за абсолютна истина? Какво е за теб да дадеш обещание на някого. Обещанието отговорност ли е или са просто думи, чийто значение се проявява тогава когато това предизвиква някакви чувства у този на когото си обещал.

   Неизпълненото обещание си е чиста лъжа с всички произтичащи от това последствия и действително си е претенция за абсолютната истина. Но най-често то е лекомислие. По тази причина аз се опитвам да се пазя ако е възможно от категорични обещания.

   Искам да те питам: как възприемаш шегата на теория? За мен тя е вид лъжа, която доставя удоволствие, но защо е така? Как една лъжа може да достави такова удоволствие?

   Не бих разглеждал шегата като лъжа – тя предизвиква нашето възхищение като образец на оригинално мислене (остроумие) и по-различен (нестандартен) поглед върху действителността. Шегата е метод, чрез който могат да се казват неща, които по обичайния (директен) начин не могат да се казват. От тази гледна точка, тя е най-добрия инструмент, който променя хората – всички други методи или не са толкова ефективни или са насилие. Удоволствието е следствие възхищението от удачния каламбур. Но това е само в случаите, когато е спазена мярката и всичко е беззлобно, но когато хумора е злобен, колкото и да е остроумен, не предизвиква веселие, а по-скоро досада.

   Искам да те питам нещо и за несподелената любов. Казваш, че придаваш идеални качества на дадения човек, но ако все пак го познаваш, ала въпреки това любовта е несподелена. Можеш ли да обясниш?

   Несподелената любов, както и всичко реално съществуващо има много страни. Може да бъде несподелена защото е несподелена – ами просто си я признай пред човека. В това няма нищо лошо, все пак е най-красивото нещо, а не нещо от което трябва да се срамуваш. Често за това пречат много илюзии и предразсъдъци. Нали всички сме равноправни и най-малкото е нелогично да чакаш това от противната страна и да правиш прибързания извод, че няма да ти отговорят както очакваш или може да ти се присмеят. Но ако някой се присмее на любовта, значи просто не я заслужава. От друга страна ако любовта е споделена, но не са ти отговорили със същото, също е едно голямо изпитание. Ако действително обичаш, не може да създаваш на любимия човек каквито и да са притеснения. Но често хората си въобразяват, че обичат друг, а всъщност обичат повече себе си и започват да се държат като че ли не са им дали играчката, която много са искали. Ако любовта е неегоистична, тя доста лесно може да бъде пренасочена към друг човек, иначе е уязвена гордост или самоналожена илюзия.

   Днес както си четох вестник и попаднах на статия с име „Седемте странни чудеса на света „. Не ми направиха впечатление, освен последното. Едно момиче просто се вървяло и се самозапалило, без каквато и да е външна причина. Учените обясняват това с натрупване на газове, но нещо този отговор не ме задоволява. Имаш ли някакво мнение по темата?

   Прекалено малко информация ми даваш за да разбера причините за този случай – мога само да гадая. Всеки един огън се осъществява с помощта на едни, ще ги нарека „духчета“ (някои ги знаят като саламандри). Те самите не могат да бъдат определени нито като добри нито като лоши, защото нямат собствена воля и желания, подчиняват се на обикновените физически закони и на тази воля, която знае как да ги управлява. В този случай, щом няма нормални условия за възникване на огън, остава да се предполага наличието на воля, която може да застави „духчетата“ да предизвикат горене там където е невъзможно по нормалния начин. Следователно е необходим човек със зла воля и доста познания в една област която наричаме магия. Другия възможен вариант е самозапалването по непредпазливост – ако в предишен живот тази душа е имала тези знания за управление на саламандрите, то сега може да има някои проблясъци от подсъзнанието и момичето да се е опитвало да разбере какво представляват тези проблясъци експериментирайки с тях.

   Доста често се чудя дали в крайна сметка страхът от непознатото привлича или отблъсква. В едни ситуации е едно, в други – друго. Аз съм имала моменти, когато загадъчното ме е отблъсквало (вече ме привлича), но пак понякога точно напрежението за нещо предстоящо те кара да трептиш. От какво е породено това?

   Ако нещо е непознато за сегашното ти съзнание и те привлича, означава, че ти е познато от другите съзнания, които си имала – това знание се изявява чрез подсъзнанието ти. Но ако нещо те отблъсква, означава, че подсъзнателните ти спомени са негативни, неприятни за това нещо или въобще нямаш спомени за него и то те плаши с неизвестността си.

   Та за настроението – то въздейства на всичко, което правиш. Това в резултат на егоизъм или невъзможността на съзнанието ни да се съсредоточи върху едно нещо. Та само една цел ли трябва да преследваме в живота? Все пак, когато имаш рана трудно се съсредоточаваш в каквото и да е било.

   Степента на въздействие на настроението зависи от това с какво отъждествяваш себе си – с нисшите или с висшите си тела. Ако се отъждествяваш с нисшите тела, естествено техните сигнали да имат първостепенно значение и да ангажират съзнанието ти. Но ако отъждествяваш себе си с висшите тела, тогава усещанията и проблемите на нисшите тела са второстепенни и можеш просто да не им обръщаш внимание. Това се постига с целенасочени усилия и с избора какво действително е важно за теб. Като примери може да си припомниш, че някои хора са нечувствителни на всякакви болки – това е съзнателно постигнато. Примери за несъзнателно постигане са каталептичните състояния постигани следствие екзалтация или хипноза – когато отново имаме изключване на съзнанието за нисшите тела.

   Кои хора имат въздействие върху другите – силна енергетика – и как са го постигнали?

   Първо, за да можеш да въздействаш на някого, той не трябва да се съпротивлява, т.е. трябва да ти има доверие, да е мотивиран, да е убеден. Едва на второ място идва силата на внушението. А силата на мисълта е в резултат на общото енергийно развитие и еволюция на индивида. Забележи, доверие слаборазвитите, егоистични индивиди също трудно постигат – поредното доказателство за комплексната връзка между нещата. Но както винаги има и изключения – леките, беззлобни характери могат да бъдат изпечени измамници и то не защото могат силно да внушават, а защото е по-нормално човек да бъде доверчив, отколкото постоянно подозрителен.

   Иска ми се да поговорим за промяната. Всичко тече, всичко се променя. Нали знаеш най-елементарните частици – Върховния Абсолют – той променяем ли е? Всъщност той е основата и чух един приятел да казва, вярно, че всичко тече и се променя, но основата си остава една и съща – другото е част от различни взаимодействия и смесици. Ти как мислиш? Това ми е много интересен въпрос – какво би казал по него?

   И друг път съм споменавал, че колкото е по-голям един индивид толкова неговата ритмика е по-бавна – това редуване на пасивен и активен период. Т.е. Върховния Абсолют се променя най-бавно от всичко съществуващо, но той не може да не се променя след като се променят неговите части – не може да се изолира от тях и те да не му влияят. Но от наша гледна точка, ние които по сравнение с Него се променяме светкавично, може да се каже, че Той е една непроменлива основа, но не трябва да забравяме, че това е условно.

   Някъде из книгите ти почетох ,че удоволствието е добър инструмент за промяна. Защо? От тук си правя заключение, че страданието е нещо като наша съпротива срещу нещата и затова страдаме, а нормалния начин за промяна това е удоволствието? Какво ще ми кажеш по въпроса?

   Нашите усещания са в резултат на взаимодействието ни с околното пространство. Удоволствието показва хармоничното ни допълване със съответния обект – обменяме енергии, които са полезни за всички страни, които са се включили в процеса. Страданието е конфликт, противоречие – обменените енергии създават дискомфорт, прекаленото развитие на една област за сметка на друга. Най-общо, страданието е следствие закъснялата ни промяна – т.е. нашето развитие не е в оптималния вариант – страданието е подканяне да направим някаква промяна в себе си, да наваксаме пропуснатото. Причината за това е, че когато се чувстваме добре се отпускаме и преставаме да работим по развитието си – най-често поради илюзорните ни представи за действителността.

   Възможно ли е нещо да бъде определено като качество или недостатък?

   Да определим нещо като качество или недостатък означава да разглеждаме действителността едностранчиво – да абсолютизираме истината. Не съществува нищо, което да е изолирано от околното пространство и то да бъде разгледано статично, само за себе си. Реалната престава за нещата изисква да преценяваме колкото се може повече взаимодействия. Като пример: когато преценяваме нечии качества, ние се опираме на общоприетите ценности, или въобще нечии ценности, но това не е обективна преценка защото ние обикновено си нямаме и понятие какви са кармичните задачи, които определят голяма част от поведението на човека. Така че никога не трябва да забравяме, че определенията, които даваме са условни, един вид работна хипотеза, която винаги да сме готови да усъвършенстваме и да не си позволяваме присъди за ничии недостатъци. Казано е: Не съди (преценявай) за да не бъдеш съден.

   Съществува ли нещо такова като неволна грешка?

   Разбира се, че има неволни грешки – всичко, което не е направено навреме и на място е неволна грешка. Причините повлияли ни за да излезем от синхрон могат да са безчет.

   Какво ще рече това психологическа енергия? Не мога изобщо да схвана какво означава това.

   Някои определят психологическата енергия като енергията на менталното тяло, но аз смятам че това е прекалено ограничаване на понятието. Бих определил психическата енергия като сбор от енергиите, които може да управлява човешкото съзнание. Все пак психе означава душа, а човек реално има три души – астрално тяло (животинска душа), ментално тяло (човешка душа) и душевно тяло (божествена душа).

   Защо е Египетските пирамиди има концентрирана енергия? На какво по-точно се дължи това?

   Пирамидите могат да бъдат оприличени на лупа (увеличително стъкло), която фокусира светлината или на бобина, която фокусира магнитната енергия – пирамидата фокусира някакви енергии, но за съжаление подробностите не са ми ясни – какви са тези енергии и какъв е механизмът на фокусирането.

   Искам пак да засегна въпроса с енергиите. Понеже никой не произвежда енергия от къде се пръква тя? След като пада от ангелите явно те трябва да я произвеждат. Нещо тази система на енергообмен не ми е ясна. Кой дава изначалието на тази енергия (Вероятно Бог ) и как я произвежда… от какво… Май тези въпроси изглеждат необмислени, но не мога да се изразя по-добре на този етап.

   Този въпрос е един от основните при разбирането на битието и винаги е вълнувал хората и вероятно винаги ще ги вълнува. Енергията не се произвежда от никъде, нали всичко е енергия, само се преобразува от един вид в друг. Понеже битието е затворено пространство само в себе си и „извън него“ не съществува, не може да има загуби – те няма къде да се загубят. Това единствения възможен вечен двигател, именно защото е съвършен и не може да има загуби. Всички останали енергийни системи освен Цялото (Върховния Абсолют) са несъвършени защото имат „извън тях“ където може да изтече енергия и те да имат загуби и в крайна сметка да престанат да съществуват.

   Как така след като ние хората самите сме енергия, телата ни са енергия, имаме нужда от енергия? Винаги съм се чудела каква е разликата между тези енергии и това което не мога да проумея е защо липсата на тази енергия ти създава редица проблеми, че дори предизвиква кармични последствия. Всъщност безброй такива неща ми липсват покрай енергиите… Знам ,че си писал там, но сякаш там нещата са непълни. Можеш ли да ми обясниш малко повече за тях…

   Няма начин да ти стане ясно докато разсъждаваш с крайни понятия – има енергия, няма енергия. В битието не съществува такова нещо като празно пространство – вакуума е човешка измислица. Винаги има енергия, но е много важно какво е нейното количество и качество. И преди съм ти писал, за да можеш да разбереш тези въпроси, трябва да ти чертая и обяснявам, а така ти губиш връзката между отделните факти и в съзнанието ти не може да се образува една цялостна принципна картина на битието.

   В ежедневието си постоянно се сблъсквам с хора, търсещи абсолютна истина. Дори и да започна да говоря нещо или това са глупости или аргументите ми не са били добри. А убедителността било изкуство. Не знам дали това е изкуство, за мен няма нещо, което да не бъде изкуство. За да изразиш нещо,за да намериш истината трябва ли да търсиш аргументи или точно това ме отдалечава от истината? Отблъскването на чуждото мнение го има у всеки човек дори и у теб. Мисля ,че дори и подсъзнателно абсолютната истина я има у всеки, независимо в каква степен.

   Не винаги абсолютизирането на истината води до отричане на чуждите аргументи. Много по-често хората отхвърлят чуждото мнение от честолюбие. Когато един човек има високо мнение за себе си, той не може да приеме лесно, че не разбира нещо – такова твърдение възприема като лична обида. И тогава ще докара от 9 извора вода, само и само да не си признае че не разбира нещо. Така че ще трябва да се съобразяваш с какви хора, какви теми обсъждаш. С такъв тип хора, с затворено съзнание е просто губивреме да ги убеждаваш дори и в очевидни неща. Да, действително, абсолютизирането на истината я има в някаква степен във всеки, дори в мен, все пак всички сме продукт на това общество и много дълго няма да можем да се избавим от мисловната инерция.

   Другото, което искам да засегна е човешкото състояние. Питат как си? И ти казваш добре! Но действително човек може ли да бъде добре или зле, болен или здрав. Как се определя човешкото състоние? В зависимост в кой свят се намира? И ако е така – защо?

   Никога не може да има обективен еднозначен отговор. Човешкото себеусещане е субективно, защото съзнанието е ограничено само върху няколко усещания, а забравя много други и това не зависи от световете.

   Третият ми въпрос е свързан с извънземните: Защо всички планети преминават през еднакви етапи на развитие?

   Не разбирам, защо смяташ, че всички планети преминават през еднакви етапи на развитие? Доколкото си спомням съм писал, че всички планети се развиват по едни и същи закони, но това не е едно и също. Хората също се развиват по едни и същи закони, но са толкова различни.

   Всичко ли според теб е и добро, и лошо. Питам, защото си има цялости и части. Естествено е, че ако разгледаш едно цяло ще срещнеш и добри и лоши неща. Но ако разглеждаш нещо самостоятелно. Самото действие. Например някой има лошо отношение към теб. Едва ли е и добро или лошо. Или може би зависи как ще погледнеш т.е. от гледната точка. Ами ако трябва да погледнеш обективно.

   Ако трябва да погледнеш обективно, в битието добро и зло не съществуват – всичко си върви по реда на нещата, според вечния план. Доброто и злото си е човешка измислица, нещо като ляво и дясно, за ориентиране в пространството. Не се вживявай много в тези подробности – ще се объркаш повече. Защото, ако се обърнеш на юг, изток е ляво, запад е дясно, но ако се обърнеш на север, ляво и дясно разменят местата си – така е и с доброто и злото, а на битието не му пука за твоето въртене, то си остава едно и също (условно) във вечно движение.

   Друг въпрос, който измъчва съзнанието ми е за естествеността. Какво е да си естествен и има ли неестествени неща в действителността? Малко сложно е зададен този въпрос без помощни въпросчета. Кое хората наричат естествено – изначалното ли? А така ли е? И има ли изобщо нещо изначално в природата. Питам те по-специално за естествеността в човешките взаимоотношения.

   Малко труден е този въпрос, защото е много условен. Да бъдеш естествен означава да не се опитваш да заблуждаваш хората за истинската си същност. Но това бих казал е невъзможно. За да покажеш истинската си същност, би трябвало да имаш реална представа за себе си. Но както знаеш хората са субективни, особено по отношение на себе си – винаги се опитват да показват това, което смятат за положителни качества и да скриват недостатъците си. Дори да не се опитваме съзнателно да правим това, правим го подсъзнателно. Затова казвам, че да бъдеш естествен, е условно – не се знае в каква степен ще се представиш в истинската си светлина. Може би, да бъдеш естествен е, поне да не се опитваш съзнателно да се докарваш, а колко ще успееш подсъзнателно, кой може да каже?

   Щях да забравя човешкия характер. Много хора обичат да определят другите… Онзи бил оптимист, другия песимист, единия имал склонност към егоизъм, другия не толкова. Не мислиш ли, че човешкия характер е нещо много условно. От какво зависи тази условност?

   Не забравяй, че човек е създаден по образ и подобие на Бога – т.е. макар и в умален мащаб е почти толкова сложен колкото и битието. Така че, колкото е трудно да се направи точно описание на битието, толкова е и трудно да имаш точна представа за един човек. Винаги твоето съзнание ще може да разбира само съвсем малка част от истинската същност на човека, например част от ролята, която изпълнява в настоящия живот, а за действителната му същност можеш само предполагаш.

   Какъв е механизма по който енергията на звездите и планетите ни влияе. Представлява ли в частност всяка планетна вибрация Божествен принцип който трябва да преодолеем (осмислим)?

   Въздействието на звездите и планетите е многопланово. Всяко едно тяло независимо от размера и местоположението има по едно тяло във всеки паралелен свят и естествено разпростира влиянието си в този свят. Така всички тела на една планета или звезда влияят на всички тела на един човек. Да, след като всичко е продукт на Бога, значи е Божествен принцип. Не можем да преодолеем директно влиянието, защото е много по-силно от нашето енергийно поле, но не е нужно да се конфронтираме, по-добре е да потърсим общото – само така можем да осмислим действителността. Този въпрос е доста обширен и аз не мога да го изчерпя с няколко изречения.

   Знаеш, че при хората още от миналото е останало частица от вярата в духове и разни паранормални същества… Особено по-малките викат най-разни добри и лоши духове… разни дами пики и тем подобни… По скоро това е човешка измислица. А духовете могат ли да управляват неща от материалния свят? Питам ,защото ти спомена за съществуването на саламандри… Има ли много подобни духчета, от кой свят са, поради каква причина ги има?

   Малките деца все още имат някои смътни спомени и малко задръжки и предразсъдъци и нещата за които пишеш не са измислица. Може да са остатъци от много древна епоха и да не са актуални днес, но принципа съществува. Пак опираме до енергията и на мен ми е трудно да я обяснявам само с думи. Но опитай да приемеш обясненията ми с въображение. Споменавал съм, а и на други места го пише, че дори атомите имат души. Т.е дори най-малките частици имат същите 7 тела, каквито има човека и тяхната организация се осъществява на същия принцип както при човека и другите царства (растително, минерално и животинско) – образуват колективни души. Всички видове енергии се състоят от многобройни малки частици, които са организирани и въздействат като колективни души. Но тези души са елементарни по своята организация и нямат човешкия разум, съзнание и свободна воля. Тези колективни енергийни души са познати под най-различни наименования и ги има във фолклора на почти всички народи: гноми, ундини, саламандри и т.н. Индусите им викат деви. Има ги във всеки свят, но тези които изброих са от материалния – те са етерни и затова са невидими за повечето хора. Благодарение на тях стават атмосферните процеси, растат растенията, тече водата и т.н. Така че, някои от тях имат и властта над твърдата материя. Всички магии се осъществяват с тяхно съдействие.

   Според теб в една връзка (независимо каква) страданието има ли разрушителна сила. Например двамата човека си причиняват болка… това, което ги свързва замира или става по-силно?

   Страданието винаги има разрушителна сила, но понякога успява да разруши някои наши предразсъдъци и елементи на егото, които са били пречка за нормалните отношения и всичко става много красиво. Но в повечето случаи разрушението не е достатъчно или не е в правилната посока и резултатите са плачевни – отчуждение един от друг.

   Смяташ ли, че човек изпитвайки любов изпитва всички чувства т.е., че тя е всички чувства. Както бялото е всички светове. Следователно противоположното на любовта не е омразата, на бялото – не е черното. Как може нещо да ти е противоположност, когато то е част от теб ? Какво мислиш по въпроса…?

   Малко ми е трудно да разбера какъв е точно въпроса, но… От една страна, грубо казано, любовта е лепилото, което свързва в едно единно цяло всичко, а останалите чувства се опитват да разделят всичко на части. А от друга – всичко се състои от единство на противоположностите – ако няма това единство от противоположности, няма да има движение и всичко ще е мъртво. И тук е твоята свобода – правото на свободен избор, обикновено избираме някоя от крайностите, а целта е да се научим да избираме средата, златния път, равновесието – това е еволюцията, но ако все пак предпочиташ крайностите, това е твой избор и не обвинявай другите за него.

   Мислиш ли, че хората в различните възрасти възприемат различните тела и поради тази причина се определя поведението на дадения индивид. Аз лично не виждам смисъл при толкова прераждания да губиш толкова време за възприемане на едно тяло.

   Независимо от възрастта, човек живее в комплексно тяло и възприема всичките му части, но понеже е възпитан от общественото мнение, че има само материално тяло, той не може да разграничи посланията на отделните части. Смисълът не е в възприемането на материалното тяло (все пак то е само един не особено важен инструмент), независимо от илюзорните ни представи за действителността, промени протичат на всички нива.

   И въпреки прочетената литература по въпроса, все още не мога да осъзная какво е етерното тяло и каква е неговата връзка с астрологията? И много пъти съм срещала твърдението, че етерните материи много често действат като воал, за да прикрият нещо, което се вижда с просто око.

   Етерното тяло е енергийната част на материалното тяло. Ако трите агрегатни състояния на материалния свят – твърдо, течно и газообразно, ние възприемаме с нормалните си сетива, етерното тяло се състои от останалите четири агрегатни състояния – четири нива на материалния свят, които са по-редки от въздуха и съответно не се възприемат от повечето хора. Действително, етерното тяло играе ролята на своеобразна броня за материалното тяло – в зависимост от настроението и развитието на един човек, аурата се оцветява в някакъв нюанс – когато попиташ различни хора, какъв нюанс има един бял предмет – един ще каже синкав, друг зеленикав, трети жълтеникав и т.н. Това се дължи именно на оцветяването на аурата, физическите очи гледат през нея, като през цветни очила и тя дава тези различни субективни оценки. На повърхността на етерното тяло се образува една мрежа от енергийни канали, наречени надиси, когато тази мрежа е добре изградена и етерното тяло е в добра енергийна кондиция, тази мрежа може да спре дори и куршум или да предпази от много силен огън и т.н. По същата тази причина, добре изграденото етерно тяло е препятствие за въздействието на етерните енергии на планетите и съзвездията. Напредналите в духовното си развитие хора, по тази причина са нечувствителни (свободни) от тези нисши въздействия – т.е направения им по обичайния метод хороскоп е неверен.

   Долавям в себе си една двойнственост. Когато съм сред хората съзнанието ми е на едно ниво, а когато съм сама и размишлявам – на друго. Това дали не се получава поради моето взаимодействие с тях, което впоследствие ми се отразява или поради не-“будното” ми съзнание? Ако е така ,как бих могла да го събудя.

   Двойствеността е в резултат на това на къде е насочено съзнанието ти, още по добре ако се чувстваш разчетворена – така ще започнеш да правиш разлика между отделните тела. А събуждането на съзнанието става бавно, чрез комплексно развитие във всички посоки.

   По някакъв начин телата на по-напредналите индивиди по-устойчиви ли са? Малко ми е трудно да проумея това, защото ми се вижда странно, че някой, чиято висша цел е да се развие духовно могат да му повлияят такива неща.

   При развитието няма важни и маловажни неща, ако пренебрегнеш развитието на материалното тяло, то ще виси на шията ти като тежък камък, защото тялото ангажира голяма част от съзнанието. Много от напредналите в духовно отношение хора си избират материално тяло обременено с много кармично последици, защото анализирайки промените, които ще направи това тяло върху съзнанието, те са точно необходимите и желани промени за продължаване на духовното развитие – например, ако в този живот имаш здраво тяло и си изработиш лекомислено и пренебрежително отношение към него, в следващия живот ще трябва да се изчистиш от тази лекомислена нагласа, като тялото ти постоянно ще те принуждава към това.

   Предполагам ,че се изпитал на свои гръб какво е търсенето на истината – вместо да ти създава впечатление, че знаеш повече, то прави точно обратното – имаш чувството, че нищо не знаеш. И това е по-скоро добре отколкото зле, но не там е проблема. Просто имам чувството, че това ме пристрастява да търся и май тази страст никога няма да има край, защото няма и абсолютна истина. Знам, че при теб не е така. Действително ти не си задаваш толкова въпроси, колкото отговаряш. Можеш ли да ми дадеш някакъв съвет?

   Последния ти въпрос е може би един от най-важните по пътя на развитието. Както би трябвало и сама да осъзнаваш, да стигнеш до убеждението, че знаеш или не знаеш са крайни умозаключения, а крайностите пораждат илюзии, защото ако си въобразиш, че знаеш нещо със сигурност, това ще те превърне във фанатик. Същото е, ако решиш, че нищо не знаеш и тепърва ще научиш – когато ти писне да чакаш истината, просто ще си нарочиш субективно такава и пак ще стигнеш до фанатизма. Така че средния път, начинът да имаш що годе обективна представа за действителността е да се избавиш от това постоянно да преценяваш, колко знаеш и колко не знаеш. Казано по друг начин е да не се поддаваш на желанията си. Защото тези желания са плод на гордостта – постоянно се сравняваш с другите хора за да може да определиш, че си по- или най-. Пази се от това, това е много хлъзгаво нанадолнище. По тази причина, на мен ми е трудно да преценя, тази мисъл е ценна, а тази не струва и се нуждая от вашите въпроси, иначе ще излезе, че си говоря сам на себе си – типична самовлюбеност, доста често явление.

   Тази неопределеност ме унищожава. Наистина не мога да дишам. И всичко започна с “доброто” и “злото”. Как да разбера себе си? Как да позная себе си като не знам какво са доброто и злото. Всъщност не, че не знам, но просто не мога да определя. За мен това не са реално съществуващи неща – те са само за ориентиране в пространството, също като лявото и дясното. Мисля, че да бъдеш обективен е това да бъдеш Бог, да бъдеш учител, който впрочем не е създал себе си до Съвършенство, но тези закони са му ясни. И пак ще си задам въпроса – субективните ми преценки и възприятия не създават ли мен? Не създават ли моята уникалност? Предполагам, че те не са допустими са Учителите, но аз съм все още обикновен човек с безброй недостатъци и за да съм на този свят явно търся нещо. За мен много важна е собствената ми еволюция (не от егоизъм, как мога да се грижа за еволюцията на другите, ако не се погрижа за моята ).Смятам, че тази еволюция мога да я постигна със знание и безспорно се стремя към него. Не може мирогледа ми да бъде само обективен или само субективен. Двете понятия няма как да не се вплетат, но когато съм обективна губя чувството си за ориентация, сякаш съм в друго измерение, а пък субективността ме кара да се чувствам едностранчива и повърхностна. Съществува ли подобно нещо: хем да бъда себе си, хем да развивам себе си (душата си ), без да ги противопоставям……?

   Действително, кризата, която преживяваш е много болезнена, но всички минават през този етап. А и както всички, ставаш жертва на собствените илюзии – на страховете ти дали си на правия път, дали няма да сгрешиш и да се отклониш. А със страховете ще трябва да се справиш сама. Аз мога да ти кажа само, че ти се намираш точно там където трябва да се намираш – между земята и небето. Трябва да свикнеш и да приемеш неопределеността. Не се заблуждавай, че на Бог или Учителите всичко им е ясно, но това просто не ги вълнува. Спомни си, че Бог непрекъснато се удивлява. Този твой стремеж да ти е ясно всичко, е опит да достигнеш Слънцето, а то може да разтопи крилата ти. Това залитане в тази крайност крие следните опасности: да паднеш от прекалено високо, да се измориш от чакането на абсолютната истина и или да се отчаяш и разочароваш или да се хванеш за някоя спасителна сламка, което може да доведе до фанатизъм. Неопределеността е оптималното състояние, защото отваря съзнанието в всички посоки, дава възможност на интуицията да се проявява, а това е пътя сама да започнеш да разбираш проблемите – стига разбира се да престанеш да се плашиш от нея.

   Можеш ли да ми кажеш кои са причините, които пораждат човешкото напрежение. Какво представлява то… и от какво е породено…?

   Има различни видове напрежение (в зависимост от повода), но в 90% причината е страх, останалите 10% са други причини в зависимост от конкретните обстоятелства.

   Защо амплитудата на трепнене при по-грубите частици е е по-пасивна, отколкото при по-фините?

   Всяка частица в зависимост от големината си си има специфичен резонанс (оптимална честота на трептене). Например един камертон или една камбана, както и да я удариш има един и същ звук. Повишаването на вибрациите на частицата е повишаване на нейната енергия, а ако това повишаване премине определена граница, частицата се разрушава, защото е загубила точката си на равновесие (резонанса). Обратно, ако вибрацията намалее под определена граница, частицата отново губи своето устойчиво състояние и губи своята самостоятелност. Слива остатъка от енергията си с други обезсилени частици от същия размер и обединената енергия на тези бивши няколко частици вибрира с по-ниска честота, защото резонанса се е променил. Например, ако повишим масата на една камбана, тя звучи с по-нисък тон, а ако я намалим, тя започва да звучи по-високо.

   Защо осъзнаваме колко обичаме нещо едва когато го загубим?

   Защото сме получавали нещо, което не сме осъзнавали. И когато това нещо започне да не ни достига или да ни липсва осезателно, едва тогава реално осъзнаваме какво сме загубили. Все пак много малко хора различават илюзиите си от действителността и следователно имат реална преценка за действителността.

   Всъщност ти вярваш ли в „поличбите“ и че природата чрез тях говори на един език, недостъпен за всеки, но пък може да го разбереш ако се научиш да го разбираш. Така нареченият Световен език, но Бог общува ли с нас на някакъв език, който е предназначен само за душата ни.Честно казано, на мен не ми се вярва, щом ясновидците имат достъп до него значи има и един език.

   Споменавал съм, че всичко в битието става в резултат на натрупване – т.е. една причина никога не е достатъчна за да предизвика някакво следствие. Трябва да се натрупат много причини и както казват, да прелее чашата, за да се случи каквото и да е. Затова по-развитите индивиди могат да усещат натрупващото се напрежение и естествено не им е трудно да предскажат някои събития, всичко зависи от развитието на чуствителността им, която обикновено не е всестранна, а в ограничен диапазон.

   Нека засегнем пак въпроса с егоизма. Мислиш ли,че всеотдайността е вид егоизъм, тъй като се раздаваш, защото ще зарадваш другия и това те кара да се чувстваш добре. Дали егоизма става по-обширен като засяга все по-фини тела, тъй като те са още неоформени?

   Всеотдайността също може да бъде предизвикана от егоизма – ако мотивите, които определят поведението са продиктувани от желанието да привържат даден желан човек, това е типична проява на егоизма. Всеотдайността има смисъл само от самоотвержен човек, когато мотивите, които го движат е да дава свобода, а не да я ограничава (да манипулира). Егоизма е продукт на съзнанието, а то управлява енергообмена и естествено това се отразява върху всички тела като ограничава интереса в тясна област и по този начин задържа развитието само в ограничена област. По тази причина се прераждаме в различни места и занимания и едва с разширението на съзнанието в много посоки, намаляваме самоограничаването и адаптирането на нормален енергообмен във всички посоки без задръжки.

   Сигурно си чувал за любовта от пръв поглед. И предполагам си против нея. Не могат да възникнат чувства изведнъж, освен ако не са запазени от друг живот. Има и вариант виждайки човека – неговите жестове, очите му, да разбереш, че това е човека, който ще обикнеш. Според теб?

   Защо реши, че трябва да съм против любовта от пръв поглед? Любовта винаги е нещо много хубава стига да не се мотивира и изкривява от егоизма. Енергийното привличане не е персонализирано и може да се случи с индивид, с който нямаш никаква кармична зависимост. Затова тази любов от пръв поглед, която е предвидена по предварителната програма е обозначена с нещо изключително, което не се случва в ежедневните енергийни срещи. Когато срещнеш човека, който е предвиден, има предвиден някакъв специален сигнал за който помниш подсъзнателно – например, звън на звънче или камбана, усещане като удар от ток и т.н. Тогава казваш „ето това е човека“ и няма начин да се разминеш с него.

   Не знам защо, но ставам все по-арогантна и груба към хората, които най-много обичам, а после съжалявам за това. Може би е от егоизъм, както ти казваш „трансформиране на енергията в друг вид“ като я използвам срещу тях.

   Промяната на поведението спрямо околните е нормално когато човек е в криза – т.е. когато в него протича интензивна промяна. Разширяването на съзнанието естествено повишава достъпните до него енергии и старите обичайни реакции, които по-рано не са правили впечатление на околните, сега вече стават доста силни и болезнени. Самия факт, че осъзнаваш това насочва вниманието към озаптяване на новите възможности, но това не става изведнъж – необходим е някакъв период от време за изработването на по-ефективни задръжки. Най-бързо това става като осъзнаваш разлюляното махало на крайностите и се опитваш да го успокояваш, да си умерена – т.е. държиш в съзнанието си мисълта, че имаш крайни реакции и предварително се опитваш да ги контролираш.

   Как мислиш, че би дошъл краят на Земята? Дали причината затова ще бъде слънцето или ние самите? Какви са твоите прогнози?

   Земята (и всяко друго космическо тяло) си е един напълно осъзнат индивид, който въпреки, че не е съвършен, може да бъде наречен Бог, поради силата си. Хората не могат да убият този Бог, но му вредят много, защото са огромно количество. Както много микроби живеят в тялото на хората, но те не се разболяват, докато организма успява да се справя с отпадъците от тяхната дейност. Когато микробите получат благоприятни условия и се размножат прекалено много и организма не успява да се справи с изчистването на отпадъците, се налага, да се вземат мерки за намаляване на размножаването на микробите. Земята също има много методи за да намали числеността на населението и последиците от неразумното поведение на хората – различни катаклизми, епидемии и т.н. А иначе процесите при смъртта на човека и на планетата са едни и същи: по-фините тела напускат материалното тяло и то се разпада в пространството когато му дойде определения за това срок.

   ДНК-то има ли нещо общо в наследяването на чертите на характера или на темперамента на човека? Доколкото съм чел аз, науката не знае със сигурност, но все пак потвърждава това становище. А от моите заключения (които вече не са постоянно нещо), с ДНК-то се наследява само физическите характеристики от предишните поколения, а неща като нрав, чувствителност са привнесени от въплътения дух. Мислиш ли, че екстрасенсите, хората с паранормални способности имат по-развито, или казано с други думи еволюирала ДНК?

   ДНК-то е част от така наречената родова карма и отговаря за прехвърлянето на наследствеността от тяло в тяло на клетъчно ниво. Другата част която пренася родовата карма е етерното тяло (аурата) на човека – именно чрез нея се прехвърлят част от наследствените характери и темпераменти, а част от тях се определят от излъчванията на звезди и планети. Разбира се, и въплъщаващата се душа носи своите натрупвания. Но ми се струва, че пресилваш ролята на ДНК-то – тя не е повече от 10 – 15%. По тази причина ДНК-то няма нищо общо с висшите духовни постижения на човека, те са проява само на душата му. В човешката душа дремят неразвити много повече способности, отколкото имат съвременните екстрасенси.

   Какво мислиш за клонирането. Днес това беше темата във „Всяка неделя“, ако си гледал, не че кой знае какво се разбра от това предаване. Аз лично смятам, и това е свързано с темата за ДНК-то, която засегнах в предишното си писмо, че идеалите, с които се асоциират успехите в клонирането са обречени на провал. Създаването на един нов Айнщайн не е по-силите на този нов способ. Ще имаме само един човек изглеждащ като Айнщайн. Дори и душата на Айнщайн да се всели в това тяло пак няма да се постигне същия резултат. Защото и начина на живот изгражда мотивацията на човека към дадено поведение. И ако някой ден все пак се експериментира в тази насока и ако потвърди моите лични наблюдения, това ще е още едно от многобройните доказателства, че живота не свършва след кончината на физическото тяло. Може би клонирането ще подпомогне медицината чрез отглеждането на органи, които няма да бъдат отхвърляни от телата на приемниците, ето това ми изглежда положителна употреба. Но примерно създаването на дете прототип на живял по-рано човек, очаквайки да израсте като един бъдещ лидер, космонавт, художник, учен, това е чудовищно. Как ще се чувства това дете докато расте, като под лупа. Човека винаги е допускал надхвърлянето на всякакви морални норми и устои в името на собствената си алчност, така че може да се окачват спокойно всякакви експерименти в тази насока.

   Разсъжденията ти за ДНК-то са много точни, но както всяко нещо и това си има положителните и отрицателните страни. Положителната е, че човек все пак е творец и трябва ясно да осъзнае това и да бъде отговорен за действията си. Защото отглеждането на органи си е безскрупулно убийство – органа не може да се отгледа отделно от тялото, не може да се ползва орган от зародиш, който няма съзнание, следователно трябва клонинга да порасне, той ще има съвсем нормално човешко съзнание и ще бъде убит като прасе, само защото е клонинг. По много хлъзгава повърхност се подхлъзва човечеството. Но да се надяваме, че навреме ще се осъзнае.

   По-рано беше ми писал, че в бъдеще очакваш да намалее чувствително населението на планетата. По какви начини най-масово ще се съкрати бройката на населението в най-кратки срокове?

   Как точно и най-бързо ще намалее човечеството не знам. Предполагам всичко зависи от моментната ситуация и ефекта, който се преследва. Предполагам, че това все още не е решено окончателно. Но по-принцип се преследват много цели и вероятно могат да се използват и много методи.

   Знаеш ли, Ошо казва, че пътят на човека е самотен, човек може да извърви пътя си единствено ако е сам. Това е и най-трудното изпитание в материалния свят. Да оставаш сам със себе си, да търпиш собствената си празнота, да я търпиш докато започне да ти става като дом, като нещо свойствено за теб самия. Човекът се страхува да остане сам със себе си, така са го научили, и той просто отреагира. Но това изглежда като единствения най-пряк път към абсолютното познание, а оттам и към цялостност.

   Не само Ошо, всички истински учители са го подчертавали – когато човек в развитието си достигне до нивото на развитие да се освободи от гигантската мисъл-форма, която управлява съзнанието на повечето хора, той изведнъж се озовава на кръстопът и трябва САМ да реши какво ще прави със получения свободен избор. В този избор никой няма право да се намесва. Това е нещо като най-важния зрелостен изпит. И едва след като изборът бъде окончателно направен, и в зависимост от избраното, може да се окаже конкретна помощ. Това е голямата самота – задължението да направиш собствения си избор. И колкото човек е свикнал повече някой друг да решава вместо него, толкова е по-тежка самотата-отговорност.

   Имам усещането, че България не се управлява от политиците, партиите, парламента, правителството или казано с други думи държавните институции, а от някаква хайка бивши комунисти (а може би висши ченгета от държавна сигурност) които никой не подозира, че са замесени в този тип народопредателска дейност, а целта им е да заграбят без всякаква мярка целия капитал, който е останал от комунистическо време, който тогава беше държавен. Та, аз ли съм нещо заблуден или и ти смяташ, че има подобни обстоятелства в България?

   Такива дето се опитват да ловят риба в мътна вода винаги е имало и то не само в Б-я. Но не се притеснявай, всичко постепенно ще си отиде на мястото.

   Едно от нещата ,които не мога да проумея в живота е лицемерието, но не ти говоря за сметкаджийско лицемерие ,а за благородното. Има ли смисъл да казваш истината, ако това ще нарани някого. Но в същото време това не се ли явява като ограничение. Какво мислиш за така наречената „благородна лъжа“?

   Когато навлезеш в същността на проблемите, неминуемо постоянно ще се сблъскваш с такива противоречиви въпроси. Неизбежно е, реалната представа винаги изисква разглеждането на всички страни. Благородното зависи от степента ти на самоотричане (пренебрегване на собствения интерес). Но никой не може обективно да преценява сам себе си и това винаги трябва да го имаш в предвид за да си готова да носиш отговорност за преценките и постъпките си – ако имаш такава готовност етичните оценки (добро, лошо; истина, лъжа; и т.н. са не обективни критерии). Имайки предвид това, се намесваш в живота на другите с желанието да бъдеш максимално полезна – но тъй като не знаеш в каква степен ти влияят илюзиите, постъпваш без обективни критерии за оценка, слепешката (и това не е съвсем вярно, защото все пак има и интуиция)- това е неизбежно. Едва след време, евентуално, можеш да прецениш дали си постъпила правилно, едва след време можеш да поставиш табелките „добро“ и „лошо“. Много често се налага да причиняваш болка, зъболекаря причинява болка, но никой не се кани да го обяви за Сатана. Така че винаги е важна крайната цел и мярката (умереността) – спестяването на болката, не винаги е по-добрия вариант.

   Искам да те питам емоциите не са ли най-човешкото нещо и необходими все пак за нашето развитие? Днес бях на погребение на колега (51г.) и всички си поплакаха, само аз стоях като пън и отгоре на всичко изобщо не ми беше неудобно, че съм различна. Само се наблюдавах отстрани. А в последно време ми се случва в компании, когато градуса на веселието се повиши и всички са в еуфория, аз пак да гледам отстрани. И тогава определено изпитвам неудобство. А не беше така допреди 1-2 години. Понякога ми се иска пак да мога да се смея и да плача от сърце. А четох някъде из книгите, че напротив чувствителността се увеличава, тръгвайки по пътя. Обърквам се и не мога да намеря баланса. Сякаш на практика не винаги се получава така както пише в дебелите книги.

   Този въпрос е много важен за разбирането на човешкото поведение и за това ще се опитам да бъда по-обстоен. Както съм писал, нормалното снабдяване с енергия на всеки един човек е от ангелите, т.е. през душата, менталното тяло, астралното тяло до материалното тяло. Но поради егоистичното развитие, съзнанието е изключено (забравило) за съществуването на душата и нормалния енергообмен е почти напълно прекратен. Своите енергийни нужди преобладаващата част от хората попълват чрез долните чакри от гигантски мисъл-форми получени от живота на милиардите хора живели на Земята през последните 20 милиона години. Енергията на тези мисъл-форми е преобладаващо в етерните и астрални области. Но енергията не може да бъде чиста (неутрална), понеже тя е всеобща винаги е модулирана – носи някаква информация записана в нея. Това са преимуществено страстите и желанията на хората. Когато един човек смята, че е много важно общественото мнение за него, това е показател, че той не може да се предпази от влиянието на мисъл-формата. Мисъл-формата натрапва масовите илюзии и заблуди, тя кара хората да правят съвсем нетипични за тях неща – например, много хора си купуват съвсем ненужни за тях вещи само с оправданието, че тека правят другите хора. На този принцип действа и рекламата, внушавайки на тези хора, които не могат разумно да се контролират, да купуват. А това е възможно защото мисъл-формите в менталните нива са много по-слаби от астралните (емоционалните). Затова разума е по-слабо убедителен и не може да се противопоставя на желанията. По тази причина повечето хора са един вид енергийни зомбита, които си въобразяват, че са разумни хора или както Тибетеца им вика „немислещите хора“. Когато еволюцията на човека достигне до такава степен, че егото му си е свършило своята работа и за по-нататъшното развитие не е нужно, съзнанието съвсем естествено се насочва навън, към другите хора и техните проблеми. Натрупаните знания разрушават много илюзии и човека постепенно започва да разбира, че той не е само своето материално тяло. Съзнанието се освобождава и започва все по-често да попада в душата. Тази връзка на съзнанието и душата възстановява нормалното енергоснабдяване на човека. Гигантските мисъл-форми са много мощни и влияят на всички хора, но колкото съзнанието е по-често във връзка с душата, толкова тяхното влияние е по-слабо. Плюс това разума получавайки нормално захранване става все по-деен и вече съвсем убедително може да се налага над желанията. По твоя въпрос – засилвайки своето нормално енергозахранване ти ставаш независима от емоционалния живот на хората. Това съвсем не е загуба на чувствителност – чувствителността е способност да се долавят слаби въздействия, а в посочените случаи въздействията съвсем не са слаби, напротив. Но твоето освободено съзнание не иска да се поддава на всеобщите илюзии. Не разбирам само защо си решила, че не можеш да плачеш и да се смееш от сърце – стига да искаш, нямаш никакво препятствие за това, но това може да става вече само по твое желание, а не по външно внушение.

   Интересува ме твоето мнение за Верещагин. Мен нещо започна да ме смущава. Първата книга горе-долу бе приемлива за мен, макар че вярвам че „моралът и висшата любов ще спасят човека“. Или с мои думи казано, ако човек има чисти помисли и любов към всичко живо няма нужда от защити и укрепване на аурата. Но втората книга вече нещо не мога да приема напълно. Ще я дочета, има тук -там нещо, но …

   Oтначало и мен ме зачоплиха подобни съмнения, но докато стигна до края на книгата (втората, за първата така и не ми остана време), стигнах до следните изводи: Информацията е много точна и добре систематизирана, няма съществени пропуски – всичко това говори, че идва от Учител от високо ниво, следователно е съгласувана с Първоначалния план. Това означава, че на сегашния етап е много по-важно човек да се научи да управлява собствената си съдба и енергиите си съзнателно, пред риска от злоупотреба. Все пак колкото възможностите на един човек да манипулира се увеличават повече, толкова намаляват желанията му и обратното – колкото един човек все още е обсебен от егоистични желания, толкова по-слаби са му енергийните възможности. А знанието да манипулираш хората често е много нужно, защото зомбитата не можеш да ги насочиш по никакъв друг начин.

   Понякога нещата са по-объркани от колкото изглеждат, особено когато става въпрос за мен. Има случаи, в които просто няма на къде да се насоча, просто снова в мислите си, а действително нямам никаква целенасоченост. А били било добре човек да има някакви цели в живота, някакви стремежи?
Мислиш ли, че човек трябва да опознае себе си, преди да опознава света около себе си, другите хора. Защото аз определено не се познавам и не съм се изследвала… може би това е най-голямото предизвикателство, защото трябва да преодолееш субективизмът.
А сред хората се чувствам неистинска, защото тогава не съм потънала в мисли, а честно казано – те ме вдъхновяват. Може би всички тези въпроси нямаше да бъдат зададени, ако действително познавах себе си.Честно казано… бих искала да ми покажеш твоят поглед за нещата.

   В продължение на много животи си слизала на земята програмирана от кармата си. Сега когато кармата ти се е изчерпила търсиш цел повече по навик или под външно внушение. Погледни в себе си, какви са мотивите които те насочват към определени желания. Почти винаги те са материални, но ти вече знаеш, че са илюзорни и затова тези желания не те удовлетворяват. Сега трябва да се насочиш към намирането на своето място в Цялото. Когато развиваш собствената си чистота, аурата ти ще привлича тези хора, на които можеш да помагаш, но не си създавай програми как трябва да постъпваш – ако някой учител се опитва да те насочва, ти ще го отхвърлиш защото се разминава с програмата ти. Но имай предвид че навлизаш в периода на голямата самота. В продължение на няколко живота никой няма да ти помага да направиш своя избор – проверява се колко стабилно е желанието и колко твърдо държиш на него, и няма ли да се разочароваш, ако нямаш подкрепа.

   Искам да те питам разбираш ли добре собствената си карма? Добрал ли си се до мотивите, с които душата ти се е преродила на Земята? Любопитно ми е, можеш ли да ми изтъкнеш някои от най-важните.
Според теб всичко в нашата държава е съвършено и няма нужда от реорганизация? Аз като наблюдавам моите познати как напускат страната за да търсят по-нормален живот в цивилизованите страни се чудя кой ли ще остане тук – пенсионери, които да избират лицемерните властници, майките и бащите, които вече са за никъде, 2-та процента заможни българи, държавната администрация, установения среден бизнес и малкото преуспяващи от професията млади хора, живеещи най-вече в София. Не знам и аз за какво ги пиша тези неща, може би просто да те провокирам да дадеш един коментар, щото ми е интересно какво е гражданското ти самосъзнание 🙂

   Tрябва да си призная, че не се вълнувам от проблемите на собствената ми карма и изобщо от собствените ми перспективи. Престанах да правя планове и да се стремя да ги осъществявам. Предпочитам да реагирам според нуждите на момента и не си изграждам някакво определено поведение.
Никога не съм твърдял, че всичко в държавата е идеално, но според принципите, които съм възприел, вярвам, че всичко е под контрол и всичко е в синхрон с Божествения план. Това съвсем не означава, че хората трябва пасивно да чакат – все пак са със свободна воля и са сътворци с Бог. Активния живот е най-доброто училище. Затова не съм склонен да драматизирам ситуацията. Живял съм в чужбина и знам, че това е едно добро изпитание да се научи всеки един човек да цени родината си. А и не уважавам особено целта в живота да се печелят на всяка цена пари. Но това си е само мое мнение, което не е задължително за другите хора.

   Искам да те питам, защо според теб в Агни Йога се изказват положително за Ленин и комуните. Това е главният пункт, заради който се говори, че Агни Йога е масонска.

   За комунистите положително се изказва и Петър Дънов. Както всяко явление и комунистите имат положителна и отрицателна страна. Положителната е, че са идеалисти и се борят не за собствено благоденствие, а за благото на другите. Отрицателната им страна е, че за постигането на целите си използват насилие – какво да се прави, те са рожби на своето време. А покрай всеки който е на власт винаги се прилепват разни утайки, които преследват само личните си цели и само външно имитират следването на идеалите.

   Вие казвате, всичко е материя. Но ако в действителност всичко е изградено от частици и тези частици си взаимодействат една с друга посредством някакви сили (гравитационна, магнитна и т.н.). Това значи че всяко нещо което става с даден човек, в даден момент е резултат от взаимодействието на тези частици. Тогава това ще рече че бъдещето на човек не зависи от него и то е определено още преди да се роди човека и че човек не може да направи свободен избор, въпреки че изглежда обратното. Наистина ли това е така?

   От формална гледна точка разсъжденията ти изглеждат правилни, но в тях допускаш една много съществена грешка. Енергиите и енергийните взаимодействия се различават много по своята сила – има слаби, средни, силни и много силни енергии (най-общо казано, иначе разнообразието е много голямо). За да получиш визуална представа ще преведа следния пример. Представи си някакъв воден басейн с напълно спокойна вода. В басейна плуват пасивно два предмета. Ако почукаш на единия предмет, около него ще започнат да се образуват вълни, тези вълни ще достигнат до другия предмет и той ще започне да подскача в такт с тях. В битието не съществуват неподвижни частици, всички трептят с някаква честота, следователно образуват около тях вълни и всичко въздейства на всичко. Но тези фонови излъчвания са много слаби. За разлика от тях човешкото съзнание, с помощта на волята може да управлява десетки, дори стотици пъти по-мощни енергии, които без проблеми могат да преодоляват фоновете. За да става това обаче човек трябва да познава процесите в битието и целенасочено да се стреми към нещо. За съжаление, повечето хора са се оставили да се носят по течението и не изявяват свободната си воля. В тези случаи фоновите излъчвания действат безпрепятствено и в голяма част предопределят човешката съдба (например, въздействието на планети и звезди). Но това съвсем не означава че всичко е твърдо предопределено – всеки един човек е напълно свободен да проявява свободната си воля винаги когато поиска. И това се случва постоянно, но едни се възползват от това си право рядко, други по-често.

   Да може и така да е, но да не забравяме че Вие казвате Всичко е материя, следователно и волята и съзнанието са изградени от някакви частици. И за да може съзнанието да насочи волята към някаква цел трябва да има причина за това, а за тази причина би трябвало да има някаква предпричина (причина2) и т.н. Следователно, пак стигаме до първия въпрос. Пример: имаме някаква система от тела които си взаимодействат по определени закони. За да си ги представим по-добре нека имаме една билярдна маса с няколко топки. Когато ударим едната топка, тя започва да се движи и по определените преди това закони тя си взаимодейства с останалите топки. След което става така, че една от топките влиза в един от джобовете на масата. Е, това не е ли следствие от това, че сме задвижили първата топка в началото (първата причина). И ако знаем силата и посоката (в случая) на първата топка и законите на системата някога бихме предсказали какво ще стане в края на нашата игра. Та искам да кажа: Ако пространството играе ролята на билярдната маса, топките на всяка частица в него (тука влизат и волята, съзнанието и т.н.) то не значи ли това че всичко е предопределено. Но все пак остава въпроса кои е направил първия удар?!

   Щом така смятате, това си е Ваше право на избор. За Вас явно е задължително да има начало на всичко. За мен това е противоестествено – тогава няма нищо да бъде вечно.

   Вярно, че всичко тече и се изменя и ти ме навеждаш на мисълта, че сигурно са останали доста неща за преосмисляне, но на всяко нещо като му дойде времето. Не мога да мисля за всичко едновременно. Като се появи проблем или някоя ситуация, която да ми подбутне мисленето – тогава. Благодаря, че ми помагаш. В последно време постоянно ме караш да мисля – ще ми излязат мазоли на мозъка. Но … Мисля си, че знаенето, осъзнаването му и най-накрая – превръщането му в поведение са три различни етапа от развитието, всеки от които изисква определено време. А дори си мисля, че в един живот човек може да натрупа много такова знание, а да не успее да го превърне в поведение (във философията т.н. натрупване на количество докато се стигне до качествено изменение). Особено като добавим инерцията, картинката става още по-нерадостна. Ти пишеш “объркани мисли” – на моменти може би. Но общо взето мисля, че съм наясно със себе си. Когато бяхме у вас стана въпрос и си спомням, че ти казах, че не мразя никого, но има хора, които на моменти ме дразнят и искам да преодолея това. (това си мисля, че е следващия етап, а предните са да се научиш да не мразиш и да се научиш да прощаваш ). Ти отговори, че в това няма нищо лошо, напротив. Но ето според мен тук става някакво разминаване. Щом някой ме дразни с поведението си, значи аз дълбоко в себе си съзнателно или не осъждам това и това веднага разделя хората на “любими” и “не толкова любими”. Не са ли две различни неща да приемаш всички като братя и сестри и да обичаш всички еднакво? Човек и братята и сестрите си дели в зависимост от техните качества (или според собствените си магнитчета). Не мога да обичам еднакво тези, които познавам и тези, които не познавам (то май е по-лесно да обичаш непознатите, че не им знаеш кусурите). Да обичаш всички еднакво, означава да имаш еднакво отношение към всички – а това ми се струва невъзможно. Да обичаш всички еднакво понякога ми звучи почти като да не обичаш никого. На обикновения човек силите няма да му стигнат и ще се превърне в безразличен човек.
Мисля си, че ако човек постигне това – да обича всички, да има към всички внимателно и любящо отношение, да не осъжда никого за нищо и да е готов да се жертва за другите – то няма за какво повече да се преражда. Но това ми се вижда безкрайно далече. А как може да стане това? Тук с мислене не става – това все пак са чувства. А ти? Можеш ли да ми кажеш за себе си, че всички за теб са братя и сестри и обичаш всички хора?

   За да е възможна една промяна, най-добре е тя да е осъзната и желана – ако не предполагаш съществуването на някакъв проблем, може ли да го отстраниш? Така че моята работа е да маркирам това което смятам за нужно, а не съм си и помислял да ти давам зор – останалото си е твой проблем. Дали ще го сметнеш въобще за проблем и дали ще се стремиш да го преодолееш, за мен не е толкова важно. Това да обичаш всички еднакво е идеал, цел за постигане, а не догма – съвсем естествено е всеки един човек по пътя към тази цел да криволичи – да се движи по права линия е противоестествено. Но това не означава, че целта не струва и че трябва да я пренебрегнем, нито че аз укорявам когото и да е, че криволичи. Не съм съгласен с заключението ти: „Тук с мислене не става – това все пак са чувства.“
Що се касае мен самия, трябва да си призная, че много години съм се чудил, защо не изпитвам такива изключителни чувства, като по филмите и книгите. Дори бях почнал да си мисля, че съм нещо дефектен. А дали съм постигнал нещо и през какви етапи съм минал, нямам представа

   Но моля, обясни по-подробно две неща: защо не си съгласен, че с мислене не става (и наясно ли си точно как става)? Вярно, че всичко е относително, но в даден момент човек поне за себе си може да е сигурен за някои неща.

   Само с мислене или само с чувства не става – това е залитане в крайности – само с комбинираното им използване в тясно сътрудничество може да се постигне равновесие. Същото се отнася и за търсената сигурност – докато търсиш сигурност, докато разчиташ на сигурност, може да се подхлъзнеш всеки момент. Тези неща явно ти изглеждат несериозни? Е, какво пък, дерзай… Очевидно е, че такива неща като равновесието и еднаквото отношение към хората не могат да се получат за един живот, нужни са десетки за да се получи стабилен резултат. Но и достигнатото ниво може да се пропилее.

   Има един въпрос свързан с храната, който не ми е съвсем ясен. Съветваш да консумираме храна, на която й липсва съзнание, тъй като се разлага по-бавно. Какъв смисъл има в това една храна да се задържа в тялото ни и не е ли точно това причината за възникването на най-различни видове тумор.

   Храната се задържа в тялото повечето от нормалното, при лениви черва – когато човек има ограничена двигателна активност (ленив е или поради заболяване е обездвижен) или е с флегматичен характер. Гниенето на храната в организма води до най-различни последици: от колит до тумор на дебелото черво.

   А лично за теб, твоя живот струва ли ти се тежък понякога? Искало ти си е да не знаеше това, което знаеш за духовния свят?
Именно този ежедневен живот, това ходене на работа, за да си изкарвам прехраната, живота в тази градска бездуховна джунгла, глупавите ритуали в обществото, липсата на чувствителност в отношенията и много други такива, с това не мога да се примиря лесно, дори напротив, не искам да се примирявам. Ще ми се да се боря по някакъв начин, искам да променя това. Живота в такова общество за мен си е чисто робство, макар и доброволно. Зная, че това се използва за израстването на душите на много хора. Но аз не мога да се приспособя към такава среда, чувствам се в голяма степен излишен.
Изобщо организацията на самия живот не ми е по вкуса, това е под достойнството на човека, как сме я докарали до това падение – главната цел на всяка стопанска организация да бъде печалбата. Намирам това за ужасно. Ще видим до какво ще ме докара този нихилизъм. Имам две възможности, да се примиря и да стана поредния роб на системата, да си изживея живота тихичко, потайно, а другата възможност е да се боря с всякакви приемливи средства да променям съзнанието на всеки човек, до който се добера. И така като размишлявам, изглежда съм избрал втората възможност.

   Разбира се, че ми дотежава понякога, но дори не ми е минавало през ум да обвинявам за това целия свят като теб. Не, за знанията си никога не съм съжалявал и не са ми тежали – напротив, винаги са ми давали сила. А с това високомерно отношение към недостатъците на света не можеш да се бориш с тях, можеш само да ги увеличаваш. Все едно да се сърдиш на някое малко бебе, защо се нааква в гащите и ти да се откажеш да го преобуеш, защото ти е неприятно. Докато не свикнеш да приемаш недостатъците на хората като нещо нормално (като че ли ти никога не си имал тези недостатъци), ти си безполезен за хората. Помисли по тези въпроси много сериозно и не си внушавай самооправданието, че аз не мога да те оценя.

   Бих желала ако имате възможност да ми отговорите как, на какво да наблегна при възпитанието на децата си. Точно тук срещам големи трудности, мисля че ми липсват и подход и знания. Не искам да ги наказвам, а да ги мотивирам по някакъв начин. Точно по тези въпроси имам сериозни разногласия със съпруга си, който е за наказания и пердах. Ще Ви бъда много благодарна ако ми помогнете по някакъв начин.

   Трудно ми е да отговарям на конкретни проблеми при липсата на конкретна информация. На базата на писмото ти мога да ти предложа да помислиш по следните въпроси: Защо точно възпитанието на децата е проблем? Това става когато се опитвате да ги вкарате в някаква рамка, която сте си въобразили, че е правилна за тях и те се бунтуват срещу това. Най-добрия лек е да сте искрени с тях и да се отнасяте като с възрастни – само така можете да ги направите съучастници. Силовите прийоми могат да ги накарат да се смирят и да започнат да лицемерят, но няма да ги заставят да се променят. Прегледайте амбициите си и поразсъждавайте над въпроса, дали те действително са нужни на децата ви?

   Аз приемам човешките недостатъци, не искам никой да наранявам с високомерно отношение и мисля, че досега не съм правил такова нещо. Уважавам всеки, без значение какъв е той, как изглежда, не се дразня от различията. Не е ли нормален импулса да се стремя да издигам съзнанието на хората, които влизат в моя живот? Имам тази възможност, имам и желанието да го правя, от това се чувствам неимоверно добре, вярно е, че първо трябва да промениш себе си, а след това света, аз действам и на двата фронта. Мисля, че се изказваш твърде крайно, но може би просто грешно си изтълкувал части от писмото ми. Аз съм такъв човек понякога, максималист, искам всичко или нищо.

   За нараняване на хора нямаш време, ти ги отстраняваш преди да успееш да ги нараниш. Но факт, че не се обиди прекалено много означава, че високомерието ти не е болезнено, но все пак не забравяй за него – забравиш ли неусетно може да те обсеби. Още повече, че е комбинирано с услужлив разум – наблюдавай например, когато те мързи да направиш нещо, колко аргументи ще измисли разума ти за да оправдае мързела. И това се отнася не само до мързела, а до всичко, което предизвиква неприятни емоции – затова следи постоянно за мотивите на разумните доводи. А това да си максималист не е ли крайност, защо го смяташ за нормално, за положително? Хубаво би било да си даваш сметка, че оправдавайки недостатъците си не работиш по тяхното отстраняване. Ошо казва нещо такова: Преодоляваме само това, което осъзнаваме, останалото си стои в нас в латентен вид и си мислим, че нямаме такива проблеми, като другите.

   Мисля, че и преди съм споменавала това свое разграничение между социалния (ежадневния) ми живот и този на дълбока размисъл. Лошото не е в разграничаването, а в статичното им разглеждане. Все едно не осъзнавам напълно това което съм обмисляла стотици пъти. А какво да направя, за да го осъзная. Имам чувството, че в зависимост от това дали съм абстрахирана или впита в мислите, съм съвсем различна. Някак си ежедневието ме прави агресивна и раздразнителна (не че обвинявам него). Сякаш в ежедневието ми доминират чувствата и обратното. Дали има начин да синхронизирам това, защото ме кара да се чувствам изолирана.

   Проблема ти е нормален на този етап, но това не означава, че не можеш да го преодолееш. Когато разсъждаваш насаме съзнанието ти е в тясна връзка с душата ти и е естествено в това състояние да се чувстваш добре, дори блажено, а когато си между хората, се сблъскваш с техните аури, с техните мисли и чувства и е естествено да се получават енергийни конфликти, които да предизвикват и твоята агресивна реакция. Пътищата за преодоляването на тези ситуации са чрез увеличаване на собствената защита и правилно енергоснабдяване (не по обичайния за повечето хора от енергийното поле на Земята, а чрез душата от висшите светове). И за двата начина има добри методи в книгите на Верещагин – връзката с душата той нарича еталонно състояние, което е хубаво да се опиташ да направиш постоянно. Всичко това се извършва само с помощта на въображението и желанието – не трябват никакви специални умения, а само постоянство.

   Благодаря за конструктивната критика, имам нужда от това. И за мързела си прав, а той е такъв магьосник, че трудно да разбера кога е мързел и кога не е. Но от друга страна живеем в толкова объркан свят, това не е измислица на услужлив ум. Как мога да бъда сигурен, че дадено рисковано за мен решение ще ми донесе очаквания резултат. Не е възможно, значи трябва да се юркам напред при всяка приемлива донякъде възможност. Така ли е?!
Всъщност аз не съм казал, че максимализма и крайностите са нещо положително, просто се хващам че изпадам в такива ситуации.
Има и друго, че премахването на недостатъците трябва да става в някакъв закономерен ред и то след като се виждат директно като недостатъци.
Има и друго, примерно въпроса какво искам от живота, аз в това даже не съм много сигурен. Явно трябва да подкарвам всичко наред 🙂 Но тук просто си чеша езика, над тези неща трябва добре да размисля…

   Отново само оправдания, оправдания, оправдания… Те не са нужни нито на мен, нито на теб. И отново търсиш сигурност, а всяка една сигурност е самозаблуда, илюзия. А може би действително трябва да се юркаш без много да му мислиш? И интересно от къде ще го вземеш този ред? („премахването на недостатъците трябва да става в някакъв закономерен ред“, „Явно трябва да подкарвам всичко наред.“) Ами, размисляй, Много ще трябва да залягаш над тази дисциплина.

   В книгата си казваш, че човек е хубаво да познава всеобщите закони. Има ли ги описани някъде или прочитайки книга след книга, или преживявайки нещата, всеки сам ги открива?

   Безсмислено е да се дадат готови закони, да се зазубрят и да превърнат хората в роботи, които да изпълняват без да мислят. Основната цел по пътя на усвояването им е промяната и усъвършенстването на индивида. Законите не могат да се дадат като юридическите и по друга причина – човешките понятия са или бели или черни, докато действителността е много по-сложна и не може да бъде описана в точно формулирани параграфи.

   Убий ме ама не се сещам кога си ми го казвал това за сигурността. Добре, кажи все пак, с едно изречение поне защо мислиш че няма сигурност и не може да се намери сигурност.

   Претенцията за сигурност не е ли претенция за абсолютна истина. Хората се чувстват сигурни само когато разглеждат живота повърхностно, едностранчиво. Когато се задълбочат и разгледат нещата от повече страни, винаги изгубват усещането за сигурност и разбират, че са се самозаблуждавали, че са живели с илюзии.
Твоите страхове от несигурността също са илюзорни – ще се опитам да ти го обясня с един пример. Налагало ми се е да уча няколко човека да плуват. Забелязал съм, че човек за да плува няма нужда от специални техники и умения, просто трябва да преодолее страха си от удавяне. За целта карам този, който се учи да плува да ми се довери и аз да го крепя на повърхността на водата, държейки го за кръста. Той се съсредоточава върху цапането с ръце и крака и престава да се занимава с мен, а аз го пускам неусетно и заставам на едно място и гледам. Цапащия се изморява и спира да цапа и установява, че аз съм на десетина метра от него. И възкликва с удивление: „Ама аз плувам!“ – и действително от този момент той плува, може да не е шампион, но страха от водата изчезва почти напълно. С този метод съм научавал на плуване за 15 минути. Какво се е случило? Преодолян е, както му викат в психологията „психологически ступор“. И ти си имаш един психологически ступор от несигурността, до момента до като разбереш, че можеш съвсем спокойно да живееш и несигурен.

   Имам няколко въпроси във връзка с прераждането. Прочетох “Пътят на душите“ от Майкъл Нютън. Нормално е да възникват въпроси, защото самите души нямат пълните познания… И ето първия ми въпрос възниква с “душата”. В книгата се споменава, че именно тя се преражда, а за останалите тела – астралното, ментално, духовното – почти не се споменава. Всъщност това, което се преражда какво е? Това сме самите ние, нашата енергийна, нематериална същност, която се приема от автора под термина “душа”. Според теб така ли е?
Другото, което ми направи впечатление е паралелното прераждане. Малко странно ми изглежда да се разделим по този начин. Дори теоретично не мога да си го обясня, а какво остава да си го представя. Можеш ли докато си превъплътен в тяло да участваш активно в работата си със своята групова душа или ти “спиш” в света, който обитаваш? Именно тези тела във всички светове, които обитаваме, имат ли работа извън физическия ни живот (имам предвид конкретно душата и духът).

   Според мен автора е възпроизвеждал информацията, която е получавал без да има възможност да състави цялостна картина на действителността. Действително става въпрос за души, но те не са разграничени като етапи на развитие – астралното тяло е известно още с названието животинска душа, менталното тяло се нарича човешка душа, а душевното (някои му викат причинно тяло, но това не е много точно, защото причинно тяло са най-грубите три нива на това тяло – там където е записана кармата и затова се нарича причинно тяло) е божествена душа. Не съм сигурен в коя от двете книги, но в един от случаите се споменава, че душата когато тръгне да се преражда, първо трябва да си изгради астрално тяло. Има разлики в терминологиите, но смисълът е един и същ. Но в различните книги се употребяват най-различни наименования за едно и също нещо.
Втория въпрос съвсем не е толкова невероятен, колкото ти се струва. Способността на душата да се дели на части се споменава в много трудове от различни епохи – все пак душата е енергия, а не твърдо тяло и няма никакъв проблем да се раздели. Това е възможно защото информацията е записана като холограма – във физиката е добре известен този факт, че на колкото и парчета да разделиш плаката, на която е записана холограмата, после при възпроизвеждане от всяко парче се получава цял образ, с тази подробност, че когато парчетата са повече намалява детайлността на образа. Има много свидетелства, че високоразвити хора са били наблюдавани да присъстват в материално тяло на две места едновременно. Друга проява на разделянето на душата е такъв случай като Наполеон, който е диктувал едновременно по три писма, т.е. е делял съзнанието си на три. Раздвояване на съзнанието е възможно при повечето хора макар и за много кратко и непълно. А докато спи всеки човек напуска за по-кратко или по-дълго време материалното си тяло и отива на училище. Някои хора успяват да напуснат материалното си тяло и в съвсем будно съзнание и това не е много рядко явление. И в будно и в спящо състояние по-фините тела когато напускат материалното тяло остават свързани с така наречената сребърна нишка, която поддържа материалното тяло живо – фактически в материалното тяло остава малка част от фините тела (от всички видове души).

   Може би трябва да уточним нещо, за да няма двусмислие в това, което аз разбирам от думите ти. Искаш да кажеш, че в човешкия свят – Земята, като хора не ни е дадена сигурност, и в рамките на земните понятия сигурност не съществува. Естествено, че е така, след като има събитието смърт и ако се направя сега на човек, който не знае нищо за смъртта(което от първа ръка за мен си е така, така би трябвало и да бъде), разбира се това е най-големия довод доказващ, че в живота няма сигурност и не може да бъде намерена никога. Може да се стремиш към несметни богатства, да ги получиш даже, да живееш до края на дните си в разкош и сигурност, но никой не може да ти помогне да преодолееш смъртта.
А извода е: въпреки че няма сигурност в живота, това не означава че живота може да съществува само и единствено в условия сигурност. Живота просто съществува, както и да го украсяваме.
Но от друга страна, ако допуснем сега, че има живот след смъртта, това вече променя мисленето на 180 градуса. Каква по-голяма сигурност може да има от вечния живот и неунищожаемата същност на човешката душа. И с това познание несигурността на нашата планета се превръща в илюзия, а сигурността във върховна реалност.
А след като имам такава вяра, аз вече не мога да мисля по стария начин и да се страхувам от илюзиите, в частност от несигурността. Въпреки това самата природа на тялото ме тласка в такава посока. И на моменти не мога да овладея този страх от несигурността, той изглежда толкова реален… А в други моменти имам усещането, че от нищо не се страхувам и съм готов да посрещна всякакви изпитания с целия стоицизъм, на който съм способен.
Кажи сега не си ли съгласен с този ред на мисли?
Но от цялата история понеже аз имах проблем с несигурността, би трябвало да си извадя лична поука. Фактически, в момента аз се боя да заплувам, докато плуването е нещо естествено. Насадената ми несигурност пречи да развия едно естествено поведение.
Мисля си също, че едно просто анализиране на нещата, което сега се опитваме да направим няма да помогне да разреша в цялост проблема. Мисля още, че в конкретна житейска ситуация, където ми се налага да направя своя труден избор ще се промени отношението ми към сигурността и несигурността. Но това тук ми дава разбирането, когато посрещна такава ситуация да направя най-подходящия избор, който разкрива в този момент каква е висотата на духа ми.

   Мислите ти са в правилна посока, но може би ще е полезно за теб всеки ден, поне един път да прочиташ следните две изречения: „Няма безсмислено зло – каквото и да се случи с мен е за моя полза, стига да успея да я открия. Моят свободен избор се определя от моите таланти и недостатъци – следователно, какъвто и избор да направя, той ще увеличава талантите ми и ще намалява недостатъците ми.“ Напиши ги и ги сложи на видно място за да ги виждаш постоянно. Не е нужно да вярваш в тях, достатъчно е да свикнеш с тях и те постепенно ще неутрализират чувството ти за несигурност.

   От известно време си задавам въпрос на който не мога да си отговоря. Почти навсякъде в книгите които чета пише да не правиш преценки и да не съдиш. Нека да разгледаме следния пример. Ти си ръководител на определен брой хора. В даден момент те правят нещо некачествено или системно закъсняват за работа, или по тяхна вина става авария, или не изпълняват твои нареждания, или нещо от подобен характер. Как трябва да постъпиш следвайки духовните закони? Ще ги обвиниш ли, ще ги накажеш ли, или поне ще им покажеш ли по някакъв начин,че не трябва да постъпват така? Предприятието е загубило хил. левове и директорът иска от теб да накажеш виновните. Как да отсъдиш без да осъдиш? Понякога се сблъсквам с подобни проблеми в моята работа, а в къщи редовно с децата – правят всичко друго, но не и това което искам от тях.

   Да не правиш преценки и да не съдиш означава да приемаш за нормално хората да имат недостатъци и да правят грешки, да не ги кориш и осъждаш за това. Но не е нормално дори от човешка гледна точка, камо ли от божествена, да приемаш грешките безучастно. Следователно винаги е по-нормално да се опитваш по някакъв начин да помагаш на хората да преодолеят дребните си недостатъци и грешки. Хубаво е винаги да предпочиташ тактичния подход, но когато той не дава необходимите резултати трябва да се намерят подходи които ще дадат резултат, дори те да са болезнени за потърпевшите. В повечето случаи хората се чувстват гузни когато в резултат на тяхна грешка са потърпевши други хора и тогава те приемат за нормално наказанието, особено ако то е дадено без злоба. Но има глупави и високомерни хора, които не позволяват на угризението им да се проявява, подтискат го – в тези случаи ще срещнеш много злобни реакции. Но това не трябва да те смущава ако действително обмислено го правиш, без злоба, за тяхно добро и за защитата на други потърпевши хора. Същото се отнася и до децата ти – носиш отговорност за тяхното възпитание. Не можеш да си позволиш да станат глезанчета, но насилието много рядко дава положителни резултати, следователно трябва да търсиш други способи и стимулиране на желаните резултати – средния път, златната среда.

   Всъщност съвсем се обърках в представата си за душите. Просто ми е трудно да подредя тези приблизително еднакви неща. Сблъсках се с отделно възприемане на тялото. Т.е. според Д-р Нютън или по-точно пациентите му, тялото е нещо отделно от същността на човека, което ми се струва доста странно. Сякаш приемат егото (физическото, астралното и менталното тяло) като даденост. На мен ми се струва абсурдно човек да бъде без душа, а те твърдяха, че такова съществуване е напълно възможно. Например спокойна душа с агресивно тяло. Всичко това е нещо ново и непонятно за мен.
Свойството на енергията да се разделя има ли нещо общо с това, че живеем в няколко паралелни свята едновременно? Дори и да е така аз все още не разбирам за каква душа говори Нютън. Нали човека има 7 тела, а не само душевно.

   В действителност нещата съвсем не са толкова сложни както на теб ти се струват. Става въпрос обикновено за едно съзнание (въпреки, че то може да се дели и това не предизвиква противоречия), което ползва за местообитаие няколко тела. Не си спомням някъде да се твърдяло от Нютън, че е възможно материално тяло да съществува без душа – това действително е невъзможно, защото материалното тяло е изградено от материята и на душата. В примера който привеждаш – спокойна душа с агресивно тяло – няма нищо странно, защото в преобладаващите случаи душите на оня свят нямат астрално тяло – то умира след смъртта на материалното и етерно тела. Фактически, в астралното тяло, което е носител на емоциите, определя характера и темперамента на човека и се изгражда от душата преди раждането, но тя самата няма астрална материя, тъй като астралното й тяло от предишния живот се е разпаднало, използва астрална материя от родителите и най-близките. Тази астрална материя е чужда на самата душа и по същество е родовата карма, която наследява от семейството, в което се преражда и способства за вживяването в новата роля в този живот и забравянето на предните прераждания. Както споменах по-горе, ние имаме седем тела, но само едно съзнание, което в различни ситуации се помещава в различни тела. Например, когато спим съзнанието напуска материалното тяло и ако се установи в астралното тяло, ние виждаме разни мисъл-форми или елементали, които си спомняме после като сънища кошмари или други емоционално наситени преживявания в астралния свят, защото той е света на емоциите. А когато съзнанието се установи в душата отива на среща с учителите и прави разбор на проблемите, които среща. Тези преживявания на съзнанието ние не можем да запомним без специални внушения, защото са записани в ниво, което е много фино за материалното ни съзнание и ние не можем да си ги спомним след събуждането, но тези спомени остават в това, което наричаме подсъзнание и влияят на нашия избор и поведение. Нютон говори за човешката душа (менталното, умствено тяло) в повечето случаи, защото когато след смъртта на материалното тяло съзнанието се установи в божествената душа (душевното тяло) за постоянно, приключват преражданията и се разпада и човешката душа, а не само материалното, етерното и астралното тела.

   Имам малък въпрос, свързан с Етерното тяло. Последното ниво на етера може би се явява акашово ниво, което съответства на Върховния Абсолют. Поправи ме, ако греша.

   Действително, най-финото ниво на етера (материалния свят) е акашово ниво – паметта на материалния свят и на всеки един човек ( на материалното му съзнание или тази памет, която погрешно определяме, че се намира в мозъка) и всяко живо същество. Това е възможно защото това ниво е съставено от частици, които имат най-продължителен живот за съответния свят и поради това записаната с тях информация се запазва най-продължително време. Но такова ниво има във всеки един свят и то изпълнява същата функция за съответния свят – акашовото ниво на астралния свят изпълнява функцията на памет за астралния свят и астралните тела, менталното акашово ниво за менталния свят и тела и т.н. Има известна прилика във функциите на нивата и на световете и затова всяко едно акашово ниво прилича по функциите си на Върховния Абсолют, който съхранява информацията за всичко съществувало, съществуващо и което ще съществува в бъдеще.

   Как би могъл човек да се развие до такава степен във физическото си тяло, че да има астрално зрение. Имам чувството, че това нещо не може да се постигне в рамките на един живот, а в следващия има вероятност да се отклониш от тази цел. А всъщност, как се постига? Чрез възвишеност, добродетелност, съчувствие? Нали тези са чувствата, които развиват астралното тяло и го правят все по-добър проводник между менталното и физическото (това ли е така наречената “тръба”)?
Нещо, което ми направи силно впечатление е ВЕЧНИЯ ПАРТНЬОР. Самата дума “вечен” ми навява мисли за една застоялост, една непроменяемост, а аз не мога да си представя съществуването ни без промяната. Възможно ли е да съществува нещо подобно като Вечния партньор? И ако предположим, че има, то това би значело повече хармония, а живота не е ли по-ползотворен, когато има повече дисхармония, за да я преодоляваме.
Възможно ли е един индивид да пренася мисъл-форми на друг без да се изисква намесата на физическия мозък т.е. мисъл-формата да съществува в менталното поле. Предполагам това зависи от еволюцията на индивидите и не може да се практикува от всеки.
Човек развива менталното си тяло с много мислене и съсредоточаване. Колкото са по-велики мислите ,толкова по-фино става менталното тяло. Четейки ние взимаме наготово информацията ,която ни се предоставя. Т.е. в четенето няма нищо творческо, но творческите мисли по-препоръчителни ли са от мислите, които предполагат асимилация на даден проблем, прочетен или чут?

   Не може да се развива физическото тяло и то да дава достъп до астралния свят. Всичко е въпрос на съзнание и осъзнаване. Както съм казвал много пъти, съзнанието управлява енергиите и насочването на съзнанието към определени области задвижва енергии и предизвиква някакви следствия. Едновременно насочването на вниманието води до грубо казано „вслушване“, т.е. до съсредоточаване на усещанията и възприятията – започваме да различаваме действителност различна от материалния свят. Основното в това развитие е да престанем да се отъждествяваме с материалното си тяло и да обърнем внимание на нещата извън него. Обикновено, като начало, това се постига като материалното тяло се отпуска (релаксира) максимално, за да не ангажира вниманието ни. Тогава обръщаме внимание на всички видове усещания и се опитваме да вникнем в тях и да разберем произхода им. Това е подхода към всички видове занимания с които искаме да получим информация за другите светове освен материалния – различните видове медитации, пътувания в астрала, контактуване с висши духовни Учители, достигане до акашови записи и т.н. Поради промяната на епохата сега настават благоприятни условия да започнем да осъзнаваме едновременно материалния и астралния свят. Вече се срещат цели книги в интернет (за съжаление все още ги няма на български), които описват подробно методи за астрални пътешествия. Такъв метод е даден и в седмата книга за Анастасия. Духовните методи на развитие имат две основни цели – изчистването от по-грубите енергии освобождава съзнанието от прекалена обвързаност с материалното тяло като същевременно повишава енергийните ни възможности, което ни дава достъп да осъзнаваме по-фините реалности. Така наречената „тръба“ е гръбначния ни стълб или по-точно енергийната магистрала, която се движи в неговата област и свързва отделните чакри. В зависимост кои центрове са активни, там протичат преобладаващото количество енергии. При повечето хора са активни преобладаващо трите долни чакри. Активността се определя от нашите интереси и волеви усилия. Ако ни интересуват материалните ценности съсредоточаваме цялата си същност върху тях, не се интересуваме от другите хора и по този начин ограничаваме движението на висшите енергии. Когато започнем да се интересуваме от духовното развитие, намалява интереса ни към материалното, нисшите енергии намаляват, увеличават се постепенно все по-висши. Намалява активността на долните чакри, а се увеличава активността на все по-горни чакри. Ако тези енергийни преобразования са постоянни, те дават своите промени върху всички човешки тела със съответните следствия.
Що се касае до вечния партньор, тук също няма нищо странно. По същество вечния партньор е част от нас самите, т.е. ние със своя вечен партньор сме били едно цяло, една душа и сме разделени когато е било направено разделянето на половете. Преминаваме някаква част от еволюцията си разделени и ако успеем да изчистим всички противоречия помежду си, когато приключим с преражданията си в материалния свят, отново ставаме едно единно цяло. Ако разликите са се натупали и не могат да се преодолеят, развитието продължава като отделни индивиди. Не може постоянно да се намираме в дисхармония, защото постоянните препятствия намаляват устрема ни да се развиваме и ни прави пасивни. Дисхармоничните периоди се редуват от хармонични и тогава си възстановяваме устрема – убеждаваме се, че живота има смисъл и намираме сили да преодоляваме препятствията.
По третия въпрос: Физическия мозък има отношение единствено към материалното тяло и не може да влияе пряко на мисъл-формите. Но нашето съзнание, което както посочих по-горе може да обитава и другите ни тела, постоянно борави с мисъл-форми, които са енергии както на астралния свят (предаване на емоции), така и на менталния свят (телепатични внушения). В действителност се практикува от всички, но от повечето хора несъзнателно с едно много важно уточнение. Материално ориентираните хора са с по-ограничени енергийни възможности и следователно техните въздействия са много слаби и често не дават реален резултат, дока духовното развитие увеличава енергийните запаси и съответно въздействията са много по-силни и действащи.
Развитието на менталното тяло става както и физическото – ако го тренираме много и постоянно, то става все по-силно. Ако когато четем нещо и се опитваме да го запомним буквално, ние тренираме паметта си, а това не е менталното тяло, а правим запис върху акашовите нива. Но ако когато четем нещо и се опитваме да го разберем и в продължение на часове обмисляме проблемите от всички страни – това се равнява на интензивна спортна тренировка и ако го правим ежедневно води до разширяване и обогатяване на менталното тяло. Ако мислите са насочени примерно към бизнес, все едно, че тренираме бягане и развиваме долните части на тялото си. Ако разсъждаваме по абстрактни и философски проблеми, развиваме горните части на тялото си.

   Искам да ти задам един въпрос във връзка с възприемането на нашите 7 тела и какво общо има с физическата възраст на индивида. Срещала съм в книги (свързани с окултизма). Всъщност тези основавания изобщо не са ми ясни, дори и тези свързани с детето (когато между 4-тата и 7-та година детето усвоява умственото си тяло) Би ли внесъл малко яснота по въпроса?
Доста учения напоследък “изискват” безпристрастност, непривързаност и безразличие. Малко ми е трудно да разгранича тези три неща, но съм сигурна, че има разлика. Проблемът е там, че главното е да пренебрегнеш себе си, понякога да се отдадеш на самота, а това би значело да нараниш хора, които зависят от теб и си поел някаква отговорност(например съпругата/съпругът). Не, че не подкрепям подобни учения – просто не ги разбирам изцяло.
Последният ми въпрос е: Имаш ли представа какво представлява ВИЗУАЛИЗАЦИЯТА.

   С вселяването в ново материално тяло душата получава нова роля – съзнанието е силно ограничено от новите материално и астрално тяло, по-точно от информацията записана в тях (предразсъдъците и силното влияние на емоциите). Това за съзнанието е като много тъмни очила – не възприема нормално действителността, а я възприема силно изкривена и ограничена. През първите 21 години всеки един човек се учи на ново отношение към своята същност на базата на новите условия за съзнанието. Отначало се учи да управлява материалното тяло, след това астралното, след това менталното. Ако има и някакви постижения от предишни животи в духовното развитие, започва да осъзнава и душата. Целия този процес е условието на задачата която трябва да решим с този си живот. Опитвайки се да преодолеем препятствията, които застават пред нас, натрупваме положителното за което сме се преродили, което не можем да постигнем в хармоничните условия в които обитава душата.
В разбирането на втория въпрос ти пречи склонността да мислиш с абсолютни категории. Т.е. винаги когато нещо не ти се връзва в разбирането, трябва да се сетиш да търсиш средния път, златната среда. Нашите беди основно идат от вкопчването ни в някакви желания, принципи и цели. Колкото по-малко компромиси сме склонни да правим, толкова по-кофти каша забъркваме – от друга страна, ако правим прекалено много компромиси, няма да постигнем нищо и ще разглезим тези, към които допускаме тези компромиси. За да стане по-ясно ще преведа пример: Ако държиш на един мъж и се опитваш постоянно да го контролираш, той ще се чувства силно ограничен и в дисхармония, с което ще го отблъснеш от себе си. От друга страна, ако му дадеш пълна свобода, той ще започне да се съмнява в твоята привързаност към него и ще започне да злоупотребява със свободата си. Така че, няма универсални рецепти за тези категории (безпристрастност, непривързаност и безразличие) – за всеки един случай трябва да търсиш сама златната среда – никой друг не може да ти каже как точно трябва да постъпваш, живота и ползите от него са си твои. Не се страхувай да правиш избор, да търсиш варианти – всеки избор е правилен, колкото повече се отклониш от средата толкова по силно противодействие ще срещнеш и ако не се вкопчваш и инатиш, веднага ще се коригираш в необходимата степен, но не се хвърляй в другата крайност. В живота ние трябва да бъдем постоянни експериментатори – само така можем да правим леки корекции и да избягваме големите катастрофи.
Визуализацията е волево усилие да създадем образа на някакво материално тяло. Ние си въобразяваме, че този процес протича само в нашето съзнание, но съзнанието ни борави с енергии и с тях създава реален енергиен макет, който ако успеем да си го представим с всички подробности може дори да се материализира. Разбира се, това трябва да е много елементарно тяло, колкото е по-сложно толкова по-трудно ще си представим всички подробности.

   Въпроса ми е свързан с девите. Не мога да разбера съвсем дали те са тези, които движат енергията, която представлява дадения предмет или са самото вещество. Понеже съм чела, че се намират в астралното поле, ме кара да ги свързвам с животните. Те различни ли са от душите на животните? Чувала съм за все още прераждащи се човешки души, които управляват също тези процеси, но определено не са деви. Какво са тогава?
Защо Душите виждат акашовите записи като книги с живи картини или може би това е начинът да стигнат до тези фини нива. А информацията, която им предоставят те, не е ли ограничена? Питам, защото за някои души реално съществуващата действителност може да е объркваща.
Защо е нужна памет на физическото и астралното тяло, след като се разрушават?

   Енергийната йерархия е доста по-различна от човешката. Енергийните въздействия се осъществяват от така наречените елементали, а тяхната организация се осъществява чрез груповите души (сбор от много елементали, които имат известно съзнание и разум, но които не могат да се сравняват с животните тъй като както казах са доста по-различни), които се наричат деви или енергийни ангели. Елементали има във всички светове, а груповите им души са в по-фин свят. Човешкото съзнание чрез волята също борави с елементали – както съм споменавал то е енергиен диспечер, но нашите възможности са ограничени. Духовно развитите хора общуват с деви и с тяхна помощ реализират магии и чудеса – все пак девите са обединени енергии и са специалисти в тази област за разлика от нас. Естествено въплътените хора поради своите илюзии не могат да управляват мощни енергии (деви) защото биха предизвикали много бедствия, но душите имат много по-вече знания и способности, които са тренирали продължително време.
Душите общуват телепатично – т.е. чрез образи и усещания, а не с думи. Затова техните представи се материализират, те създават несъзнателно с мислите си тази обстановка, в която се чувстват комфортно, а за тези, които не могат да се справят все още, им я създават техните учители. Всички екрани или книги, от които се черпи информация от акаша са начин да се представи тази информация по най-достъпен и несмущаващ начин и се създават от душите специалисти в тази област и естествено информацията се подбира, а не се дава безразборно.
„Защо е нужна памет на физическото и астралното тяло след като се разрушават?“ – Защото слизането в материалния свят би било безсмислено, нали там усвояваме някаква нова роля, която ще създаде конфликтите, които ще извършат необходимите промени в нас. След това тази памет се разрушава за да забравим преживените страдания, иначе не бихме събрали смелост да се преродим отново.

   Почти прочетох „Следите на душите“, но все още не съм готова да направя анализа за който говорихме. Може би това не е точно книгата която ще ми помогне /за анализа/, но определено ми хареса. Любопитно ми е за на какво ниво на развитие съм. Общо взето живота който съм си избрала сега е по-скоро лесен и няма много предизвикателства / досега поне/. Анализирайки го стигам до извода, че или съм млада душа, която е решила по-бавно да израства, или предишния ми живот е бил тежък и в сегашния си почивам. Вероятно има и други варианти, но не познавам такъв хипнотерапевт, който би ми помогнал да разбера кой е верния. С удоволствие бих се подложила на хипноза. Честно казано на този етап като че ли би ми било достатъчно да знам каква цел съм си поставила в този живот. От доста време насам чувствам неудовлетворение от живота, който водя и може би затова търся отговора къде ли не. Ето така стигнах и до тебе. Много неща ми се изясниха, появиха се и много нови въпроси…..

   Предложих ти „Следите на душите“ не защото можеш да намериш готова рецепта за твоя проблем, а за да имаш основа за размисли, т.е. на базата на мотивите в книгата да потърсиш твоите собствени мотиви за този живот. Не разбирам, какво точно и защо ти е любопитно в нивото ти на развитие – според мен това е излишно и безполезно. Занимавал съм се с това преди години и знам, че когато това се прави само от любопитство, без сериозен проблем, не се дава никаква интересна информация. Много малък е шанса да научиш и каква цел си си поставила в този живот, защото това би ограничило избора ти, а избора трябва да се прави свободно и съзнателно (на базата на постиженията от този живот), а не да се предопределя (тогава не би бил свободен избор).

   Какво точно влияние оказват голямата скорост и ускорение на слънчевия сплит?

   Слънчевия сплит съответства на човешката душа, т.е. на нисшото его, но никоя чакра никога не действа сама, а в комбинация с другите. Ако са активни нисшите чакри води до изявен материализъм и егоизъм, ако е в комбинация с висши чакри води до горделивост и надменност.

   Кога е възможно да се прероди човек на тази земя без да има кармични задължения към някого, а само кармични задачи за изпълнение? Колко често се случва?

   Не мога да си представя човек да има кармични задължения към нещо друго освен към хората. Общо взето не са редки случаите, когато хора приключили с кармичното си разплащане, да продължават да се прераждат от човеколюбие, да помагат за духовното израстване на другите хора. Това е като правило при будистите и другите източни религии. Но всички хора достигнали до високо духовно развитие се опитват да помагат на останалите хора – има голяма нужда от такива самоотвержени души. Но дори да нямаш кармични задължения към други хора, всеки един живот в материалния свят си има своите положителни натрупвания и ние има много милиарди години да се учим още.

   Какво ще кажеш по отношение на диетите, но тези чиято цел не е отслабване, а пречистване на тялото. Какъв е смисълът на тези диети и до каква степен ни помагат. Например вегетарианството, за да се развиваш добре трябва ли да не ядеш месо. Понякога тялото има нужда от него (това важи особено за децата ), ти какво мислиш?

   Както и за много други неща и за вегетарианството не могат да се дадат общовалидни правила. Всичко зависи от конкретния човек и за съжаление няма ясни признаци, които да показват какъв избор да се направи. Като правило употребата на месо е вредна за човека понеже внася в организма много присъщи на животните качества (енергии). Това се отразява на психиката като повишава агресивните реакции и загрубява чувствеността. Всичко това има известна спъваща роля при духовното развитие – натрупва в нисшите слоеве на нисшите тела груба материя, която пречи на духовни практики като медитации, астрални пътешествия, общуване с Учителите и много други – духовните същества усещат от хората ядящи месо нещо като много неприятна миризма. В същото време, както всяко нещо и вегетарианството си има положителните и отрицателните страни. Яденето на месо може да повиши астралната чувствителност при хора с притъпени емоции, в някои крайни състояния наследени от предишни животи играе уравновесяваща роля. Много хора си въобразяват, че като не ядат месо са направили голямо духовно постижение, докато в действителност хигиената на мислите е много пъти по-важна от употребата на месо. Подсъзнателно хората чувстват кое е полезно за тях – срещал съм много млади хора, които нямат никакви духовни стремежи, но нямат желание да ядат месо и са естествени вегетарианци.
Диетите, когато се практикуват правилно, са много полезни. Когато човек гладува повече от 3 дни, физическото му тяло изпада в стрес, то започва екстрено да се подготвя за новия начин на съществуване и започва да се чисти от всичко, което му пречи да оцелее при новите условия. Активизира се отделителната система – урината става гъста и мътна, ако тялото се поти, потта има доста неприятна миризма и т.н. Очистването продължава около 2 седмици, но диета по-продължителна от този срок започва да вреди като оставя организма без някои много необходими за работата му съединения. Ако се чувстваш със замърсен организъм е по-добре да повториш двуседмичната диета след няколко месеца отново, но не бива да се прекалява с времето. Много е важно, за да протекат тези процеси на чистене, гладуването да е пълно – само на вода. Очистителните диети имат силно изразен лечебен ефект върху много заболявания, а комбинирани и с допълнителни методи могат да се лекуват всички некармични заболявания и да облекчават енергийните разстройства (неврозите и психичните проблеми). Естествено, имат и своите противопоказания, например, хората с бъбречни проблеми трябва да внимават и да не правят повече от няколкодневни гладувания – чистенето на организма ще претовари и без това проблемните бъбреци. За облекчаването на работата им трябва да се наблегне на различни методи за изпотяване.

   Въпроса с човешката памет някак си ми е неясен. Какво представлява тя и има ли нещо общо с четене на акашови записи или е свойство на умственото поле ..?

   Както съм писал и по-рано, всеки един свят се състои от условни седем нива на финност. И понеже частиците на най-финия се разпадат най-бавно са най-подходящи да съхраняват информация – така тя се запазва най-дълго време. От материята на тези седем нива е съставен не само света, а и всички тела, които го съставят, така че всяко човешко тяло е изградено от седем различни по финост слоя. Така в аурата на материалното тяло най-финия слой служи за памет на материалното съзнание – дейността на съзнанието дава отражение при подреждането на частиците на това ниво, т.е. записва информация, която по-късно може да бъде прочетена, ако е достатъчно отчетлива. Но много от записите са бледи и нечетливи и ние бързо забравяме записаното там, но при особени случаи и тази информация може да бъде прочетена. Например, при преминаване на съзнанието в по-фини тела или под хипноза, чувствителността му се повишава и може да прочете и много слаби записи, включително и записани в други тела и в пространството (психометрия). Така че всяко човешко тяло (материално, астрално, ментално, душевно и т.н.) си има свое най-фино ниво-слой, който е памет на съответното тяло. Тъй като съзнанието е едно до някакъв свят, то записва едновременно във всички тела, така при смъртта на материалното и астрално тяло не се губят спомените. Ако съзнанието е разделено на няколко части, всяко съзнание си прави своите записи, своя памет (в материалното и астрално тяло) и постъпва според програмираното в тази памет, а когато разделянето приключи и съзнанието стане едно, спомените стават общи, все едно, че са от различни животи, независимо, че всичко е протичало по едно и също време. Така се ускорява темпа на развитие, но разделеното съзнание е по-слабо енергийно, отслабва волята, следователно, по-трудно се преодоляват препятствията в ежедневието. Акашови записи и умствено поле в аурата на човека са едно и също и затова не ги противопоставяй. Но в глобален мащаб, например, в аурата на Земята, се записва всичко, което протича като събитие и промяна (затова и Земята има съзнание) – в този смисъл четенето на тези акашови записи има глобален характер и по записаните божествени намерения и планове може да се получи информация за нашата собствена съдба – все пак ние сме част от това цяло и е невъзможно да съществуваме независимо.

    Как да преодолея моя „интелектуален мързел“, как да спра да разсъждавам само с „инстинктивния си ум“? Наистина, задаването на въпроси е трудна работа. Сигурен съм, че съм стъпил на ПЪТЯ, но не мога да тръгна по него. В малкото моменти, когато се отдавам на подобни размишления, въодушевлението е голямо и поглеждам по съвсем различен начин на света и хората, в други моменти, когато зацикля, унинието също е голямо. Може би не ми достигат знания?

   Хубаво би било, ако разделиш себе си (съзнанието си) на две части и да свикнеш с двойственото си съществуване – само така, осъзнавайки, можеш да преодолееш „интелектуалния си мързел“. Едната половина на съзнанието трябва да съдържа всичко положително, което си натрупал като духовно развитие през всичките си животи досега, а в другата половина задели ролята, която трябва да изпълняваш в този живот, всички предразсъдъци, които ти е внушило обществото и хората около теб – не гледай на тази половина като на злото в теб, все пак това са задачите и кармичните разплащания, заради които си се впуснал в това приключение. Но тази роля (в живота ти) не трябва да е неизменна през целия ти живот, все пак целите са постигнати и се постигат постоянно. Затова постепенно трябва да насочваш все повече вниманието си към тази половина, която съдържа много по-трайни ценности – духовното развитие. Но трябва да имаш в предвид, че не си компютър, който може да бъде препрограмиран за кратко време, а предразсъдъците на ролята ти в живота са трупани през цялото ти съзнателно съществуване и затова ще трябва да се запасиш с търпение – за да ги промениш основно може да ти потрябва толкова време, колкото си ги създавал. Унинието е следствие на на недостатъчно ясни цел и устрем и недостатъчното търпение при опитите да се промениш – все пак трябва да решиш за себе си, какво точно искаш и да свикнеш с мисълта, че това не се постига бързо (понякога са нужни няколко живота). Без ясна цел и стремеж за нейното постигане (Пътят), промените стават много по-бавно.

   Раковата клетка с по-ниска вибрация ли е?

   Моите познания в подробностите на медицинските въпроси са много ограничени защото не се занимавам с лечение. Ако имам някакви познания в тази област, това се дължи на интереса ми към принципите, които движат човека и битието. Раковите клетки са следствие силното нарушаване на равновесието в човешката психика (например, следствие хроничен страх, фобия). Това силно разстройва енергийната хармония в материалното тяло, в резултат на което отделни органи остават с много слабо енергийно захранване – намалява единодействието с останалите части на организма и нормалното им функциониране. В отделни клетки се засилват мутациите и се получават варианти, които не изпълняват функциите си – това е вече нещо различно от органа – тумор. В началния стадий, вероятно, раковата клетка е с по-ниска вибрация и енергетика, но по-късно, след като не настъпва промяна в психиката, се включва програма за самоунищожение на материалното тяло, към мутиралите клетки се насочва голямо количество енергия и те започват бързо да се размножават. Тази програма за самоунищожение предизвиква и допълнителни мутации в най-различни части от тялото (метастази).

   Какви са начините за промяна на вибрационното състояние на отделен орган?

   Тук трябва да подчертая, че вибрация е специфичния за конкретния орган биоритъм, който се променя в тесни граници и слабо се влияе от външните условия. Това, което се променя много по-динамично е количеството енергия, която определя активността на органа. Количеството енергия зависи от общото състояние на психиката и от околния енергиен фон. При мотивиран живот общата енергия на човека може да се увеличава многократно, както и многократно да намалява при липсата на цели и пасивно съществуване. Разбира се, енергията на отделен орган може да се повишава и със съзнателно насочване, но това е доста опасно, защото води до превъзбуждане на органа, неговата хиперфункция води до дисхармония в цялото тяло, а това вече е самопредизвикано заболяване.
Действително, това не е само медицина и не може да бъде само медицина, защото човешкия организъм не е изолирана система, която не се влияе от външни въздействия. Влиянията са много разнообразни, като се почне от собственото съзнание и съзнанието на околните, като се мине през околния ландшафт и се стигне до космическите влияния – а тези влияния медицината въобще не отчита.

   Знаеш, че при хората още от миналото е останало частица от вярата в духове и разни паранормални същества… Особено по-малките викат най-разни добри и лоши духове… разни дами пики и тем подобни… По скоро това е човешка измислица. А духовете могат ли да управляват неща от материалния свят? Питам ,защото ти спомена за съществуването на саламандри… Има ли много подобни духчета, от кой свят са, поради каква причина ги има?

   Малките деца все още имат някои смътни спомени и малко задръжки и предразсъдъци и нещата за които пишеш не са измислица. Може да са остатъци от много древна епоха и да не са актуални днес, но принципа съществува. Пак опираме до енергията и на мен ми е трудно да я обяснявам само с думи. Но опитай да приемеш обясненията ми с въображение. Споменавал съм, а и на други места го пише, че дори атомите имат души. Т.е дори най-малките частици имат същите 7 тела, каквито има човека и тяхната организация се осъществява на същия принцип както при човека и другите царства (растително, минерално и животинско) – образуват колективни души. Всички видове енергии се състоят от многобройни малки частици, които са организирани и въздействат като колективни души. Но тези души са елементарни по своята организация и нямат човешкия разум, съзнание и свободна воля. Тези колективни енергийни души са познати под най-различни наименования и ги има във фолклора на почти всички народи: гноми, ундини, саламандри и т.н. Индусите им викат деви. Има ги във всеки свят, но тези които изброих са от материалния – те са етерни и затова са невидими за повечето хора. Благодарение на тях стават атмосферните процеси, растат растенията, тече водата и т.н. Така че, някои от тях имат и властта над твърдата материя. Всички магии се осъществяват с тяхно съдействие.

   Според теб в една връзка (независимо каква) страданието има ли разрушителна сила. Например двамата човека си причиняват болка… това, което ги свързва замира или става по-силно?

   Страданието винаги има разрушителна сила, но понякога успява да разруши някои наши предразсъдъци и елементи на егото, които са били пречка за нормалните отношения и всичко става много красиво. Но в повечето случаи разрушението не е достатъчно или не е в правилната посока и резултатите са плачевни – отчуждение един от друг.

   Смяташ ли, че човек изпитвайки любов изпитва всички чувства т.е., че тя е всички чувства. Както бялото е всички светове. Следователно противоположното на любовта не е омразата, на бялото – не е черното. Как може нещо да ти е противоположност, когато то е част от теб ? Какво мислиш по въпроса…?

   Малко ми е трудно да разбера какъв е точно въпроса, но… От една страна, грубо казано, любовта е лепилото, което свързва в едно единно цяло всичко, а останалите чувства се опитват да разделят всичко на части. А от друга – всичко се състои от единство на противоположностите – ако няма това единство от противоположности, няма да има движение и всичко ще е мъртво. И тук е твоята свобода – правото на свободен избор, обикновено избираме някоя от крайностите, а целта е да се научим да избираме средата, златния път, равновесието – това е еволюцията, но ако все пак предпочиташ крайностите, това е твой избор и не обвинявай другите за него.

На тази страница публикувам отговорите на няколко писма. Самите въпроси са много обемисти разсъждения на съответните теми и затова няма да ги включа, още повече, че въпросите се подразбират от отговорите.
1

   Времето. За да стане по-разбираемо ще го разделя на два основни аспекта, които са относително независими един от други: физическо време и психологическо време. От физическа гледна точка времето е едно помощно понятие, което физически не съществува – съществува движението. Но тъй като не можем да разбираме движението без сравняване по време и на мен ми се налага да го използвам за да мога да обясня аналогията. Например, ако живеем на Луната, една година ще е с продължителност 28 дни. Земята прави една обиколка на Слънцето за 365 дни, а Слънцето прави една обиколка на галактиката, ако не ме лъже паметта за 4 320 000 години. Това са все един и същ цикъл – пълен оборот, едно и също движение. Сега тук трябва много въображение да си представиш разликата във стойностите на условното понятие време – всяка една стойност е година, ако използваме едни и същи принципи за разделяне на времето, колко би била продължителността на месеца, седмицата, денонощието, часовете, минутите и секундите, при всеки един от трите случая. Сравненията са безпредметни, защото ние хората съдим от наша психологическа гледна точка, по-точно, от субективна (илюзорна) гледна точка. От друга страна в по-фините светове Земята е един индивид, всичко което я обитава са клетки от нейния организъм. Продължителността на живота й (активния период) е 4,5 милиарда години. Слънчевата система също е един реален индивид, а не хипотетичен и има продължителност на живота 10 – 15 милиарда години. Галактиката също е един индивид с стотици милиарди години живот. Какво е времето за всеки един от тези индивиди? Може ли всичко това да се мери с нашия аршин? И все пак прави впечатление, че колкото е по-голям един индивид, толкова по-бавно тече за него времето и това е във физически смисъл, а не субективно.
Сега другия аспект – психологическото време или защо няма време в другите измерения. Ами защото никой не се интересува от него и то престава да е реален фактор. Само в материалния свят битува илюзията за време, само тук то е от значение, само тук го гоним. Никой в другите светове не се интересува от времето – всички знаят, че са вечни и времето е безпредметно, не съществува като осезаем фактор или като нещо което е необходимо на някого. Може би всичко това ти се струва невероятно, но с малко повече гимнастика на въображението, ще успееш да си го представиш.
Почти идентичен е и въпроса ти за щастието. Проблема ти е чисто илюзорен. Опитай се да си отговориш на въпроса защо си нещастен. Не е ли защото много от желанията ти са неосъществими, т.е. колкото по-малко желания имаш толкова по-малко нещастен ще бъдеш. А ако нямаш никакви желания, не означава ли, че въобще няма да си нещастен, напротив, дори и малко неща да получаваш, след като не си хвърлил някакви усилия да ги получиш, няма ли тези неща да ти доставят радост.
Другия аспект, който кара човека да се чувства нещастен е илюзията, че е жертва на другите хора – те го тормозят, използват, експлоатират, а той не може да се защити. Но ако възприемем реалната представа, че за всичко сме си виновни сами, защото винаги имаме свободен избор, ще се чувстваме ли нещастни жертви?
Третия аспект, който ни създава неприятни усещания и ни кара да се чувстваме дискомфортно, това е околната среда. Но наистина ли не можем да си намерим и създадем среда, която да се чувстваме комфортно.
Поразсъждавай върху тези неща и ми кажи, наистина ли е нормално, човек да е нещастен? Когато човек осмисли действителността и стане все по-малко зависим от илюзорните представи, прави сериозна крачка в духовното си развитие. Тогава съзнанието му все по-тясно се свързва с душата, защото все по-малко материални и илюзорни неща го ангажират. Освен приятните емоции, които дава по-хармоничния свят на душата, това развитие дава и нещо като броня срещу неприятните емоции – все по-малко неща могат да те ядосат, стресът вече е невъзможен, времето е без значение, ние сме вечни – следователно постоянното щастие е задължително. Но нищо не пречи отново да не си съгласен с мен и това ни най-малко не ме възмущава – нали всеки трябва също да има свое собствено мнение. Бъдете щастливи – не е много трудно.

 

2

   Аз продължавам да твърдя, че време не съществува, независимо, че не си съгласен с мен. Но щом си се хванал за него, ще се опитам да го обясня от друга гледна точка. Известен ти е „парадокса на близнаците“ в Теорията на относителността на Айнщайн. При това времето не протича по-бавно само за скорости близки до скоростта на светлината – просто при тези скорости се забелязва разликата при времето. Мисля, че ще ти е лесно вече да си представиш забавянето на времето като имаш предвид, че в другите светове, светлината се движи хиляди и милиони пъти по-бързо. Следователно, колкото един свят е по-фин, толкова „парадокса на близнаците“ ще е по-значим, защото, например, за да напусне Земята един космически апарат му е нужна първа космическа скорост (8 км в сек.), а за да напусне Слънчевата система, трябва да развие втора космическа скорост (мисля че беше 33 км в сек.), т.е. Слънчевата система се движи през космическото пространство четири пъти по-бързо. Галактиките се движат една спрямо друга още по-бързо и това ти е илюстрация, че колкото е по-голяма една космическа единица, толкова за нея времето тече по-бавно.
Съгласен си, че за един наркоман времето не съществува, тогава ти остава да свикнеш с мисълта, че например в друг свят, не този, от който не можеш да откъснеш съзнанието си, Слънчевата система е един индивид, който като наркомана не се интересува от времето и от това, че ти не можеш да си го представиш.
Е, ще трябва да те предупредя, че за мен „в спора не се ражда истината“ и препирането по който и да е въпрос е загуба на време, затова не смятам да се връщам отново и отново на който и да е въпрос – не си съгласен с мен, здраве да е, все пак не съм имал претенцията, че това което пиша е истина. Ти се опиваш от собствената си софистика – т.е. смяташ, че лесно можеш да докажеш, че бялото е черно и обратно. Но на мен тази умствена гимнастика не ми е интересна, е, ако разговаряхме тет-а-тет, бих ти посочил логическите грешки, които допускаш в разсъжденията си. По същата тази причина, на възраженията ти за постоянното щастие, ще отговоря, че щастието е защита от хаоса за съзнанието в материалния свят. Но ако ти държиш да бъдеш нещастен, това си е твой избор или по-точно твое самооправдание. Да, аз също съм в плен на илюзиите и не ми е ясно защо смяташ, че имам претенции за абсолютна истина. Не се притеснявай, не се обиждам – все пак смятам гордостта за сериозен човешки недостатък и съм успял в голяма степен да я неутрализирам.
На въпроса ти за елементалите – осен това, което си чел от Летбитър, има и други елементали. Например, концентрирани човешки страсти – представи си кълбо енергия от сексуално желание, човек може да привлече тази енергия когато е възбуден. А ако тя остане покрай него, непрекъснато ще го възбужда, ще нараства от възбудата му, а заедно с нарастването си ще се увеличава и силата на въздействие. Аз използвам думата същности, защото освен елементали „доячи“ могат да бъдат и хора, които са в началото на своята еволюция и за тях страстите са от много голямо значение. Когато такъв човек е починал и няма материално тяло за да изживява тези приятни страсти (освен сладострастие може да бъде чревоугоднически желания и др.), тогава ги изживяват като поемат излъчената енергия от хора, които ги изживяват. Не, тези същности са външни за нас и не се закрепват към конкретен човек.
Това което споменава Нютон, за сработване на душата с материалното тяло в началото след вселяването, не е точно от елементалите, а е в резултат на така наречената родова карма или енергиите, които наследява малкото бебе от родители и другите близки хора. Тези енергии носят предразсъдъци и илюзии към които душата трябва да се приспособи. От друга страна са необходими няколко години докато душата привикне с управлението на мускулите и тяхната координация – все едно, че се учи да управлява една много сложна машина. Характера на тялото се наследява, затова понякога душата има проблеми с него – например, ако душата е свикнала в продължение на няколко живота да живее спокоен, кротък живот, за да се премахнат последиците от прекалената пасивност, се преражда в семейство, което дава в наследственост на материалното тяло буен темперамент. Кротката душа има много проблеми с изблиците на това тяло, които дори могат да я плашат.
На въпроса дали съм християнин, мислех, че съм отговорил подробно, но щом го задаваш явно не съм се справил добре. Бог и Христос не са собственост на църквата и Те съществуват въпреки нея и независимо от нея. Аз съм приел съществуването им като реална физическа действителност и затова може да се каже, че съм набожен и християнин, но не съм религиозен, защото отказвам категорично да се подчинявам на догмите на религиите. Още по-точно – не искам да има посредник между мен и Бог, защото това е противоестествено.

 

3

   По въпроса за Христос. Не е вярно, че няма сведения за Него от нехристиянскии автори. Той се споменава в Корана като пророк. Има сведения записани в тибетски манастири, че е бил по тези места. Също убедено свидетелстват за Христос и велики Учители, включително и Петър Дънов. Трябва и да поясня някои подробности – Исус и Христос не са едно и също лице. Исус е човек като всички хора, но е приел да служи на Бога и се е предоставил съзнателно да бъде инструмент на Христос. При една такава симбиоза двамата са много тясно свързани един с друг и Христос чувства напълно всички страдания, които изпитва Исус, но това не означава, че Христос постоянно владее съзнанието на Исус. Реално Христос се изявява в основните възлови моменти, които са описани в Библията, а през останалото време си е гледал работата – тогава Исус е оставал с неговото обикновено човешко съзнание, вярно съзнание на много просветен човек, но все пак живял между хората и израснал с техните слабости и недостатъци. Освен това трябва да се има предвид, че Библията е много манипулирана. Докато учениците на Христос са били посветени и все пак са имали доста познания, то преобладаващото мнозинство от техните последователи са били повече фанатици отколкото са разбирали основните моменти от учението на Христос. Затова когато са им поставяли въпроси за които са нямали достатъчно знания, са импровизирали отговори или по-често са премахвали от евангелията тези пасажи, които са предизвиквали такива въпроси. Например, догмата за Спасителя е увиснала без смислено обяснение когато са премахнали учението за прераждането и кармата. Но всъщност, всяка една религия е била изопачавана с течение на времето и е губела много от първоначалния смисъл. Но това не означава, че която и да е религия е останала без нищо ценно в своята догматика. Реален факт е, че всяка една религия е едно стъпало по пътя на духовното усъвършенстване на много хора, независимо че често поражда фанатизъм. И докато изпълняват тези си функции и са полезни на хората, религиите ще съществуват, докато хората не открият нещо с което да ги заменят. Задаваш въпроса: „Интересно ми е, защо отхвърляш догмите на религиите, а приемаш Библията за безпротиворечива.“ – според теб трябва да разсъждавам или/или? А може би най-добре е да ти отговоря по-късно на този въпрос.
Преминавам на въпроса за триединството. Това е основната структура на битието. Всяка една единица, която съществува е изградена на този принцип и естествено това се отнася и за Върховния Бог. За да ти стане ясно опитай да си отговориш на такъв въпрос: Може ли да съществува магнит с един полюс? Мога да ти изредя и други такива въпроси, но смисълът е един и същ. Всичко което съществува има добра и лоша страна и това не е само нравствена категория, а реален физичен принцип, благодарение на който съществува вечното движение и живота изобщо. Между две крайни противоположности (или между два полюса) винаги има средна (равновесна, неутрална) точка. Т.е. имаме + (плюс), – (минус) и 0 (нула), но това е линейно представяне – в действителност тези три части на триединството са разположени по върховете на равностранен триъгълник – т.е всеки един от върховете е равновесна точка на другите два върха. Това е действителното триединство, независимо, че ние хората често се опитваме да го разваляме, т.е. да превръщаме равностранния триъгълник в разностранен.
Сега по последния въпрос: Жизнения ми опит ме е заставил да не подчертавам непрекъснато относителността на нещата, защото хората не са свикнали с относителните истини и започват да се възмущават, че не знам какво говоря, а съм тръгнал да им обяснявам. Затова в началото на книгата си съм обосновал липсата на абсолютни истини и не смятам за нужно да го повтарям постоянно. Много трудно се свиква с това да не търсиш и разчиташ на сигурното – и на теб ти предстои дълъг път в тази посока докато престанеш да възприемаш твърденията ми като категорични.

 

4

   Действително, не зная как точно става получаването на отговори на различни въпроси. Все пак аз съм един съвсем обикновен човек, както има хора които могат да рисуват добре, на други им се удава музиката, а на мен това. Още преди 10 – 12 години когато прохождах в тази дисциплина, ми правеше впечатление, че някои неща, за които чета за първи път са ми познати и са ми ясни. Тогава не обръщах особено внимание на това, но много от нещата получиха потвърждение от авторитетни източници и аз започнах да им обръщам внимание, т.е. престанах да им слагам етикет „Фантазии“. По-късно се оформи в съзнанието ми някаква обща представа за схемата на битието и много от „фантазиите“ ми си намериха много точно мястото. Не съм си записвал нищо, но съм сигурен, че много от „фантазиите“ са останали без каквото и да е потвърждение, но практиката ми ме е научила да не бързам с изводите – много предположения намират потвърждение след години и по тази причина (освен другите) не мога да имам претенциите, че всичко което пиша е вярно. Но това е механизма на интуицията – никога не можеш да бъдеш сигурен в това което възприемаш, защото то може да произхожда от душата ми, може да е внушение на някой Учител, но също може да е внушение на някой палав дух (наричани полтъргайст) или да е нечия мисъл рееща се в пространството. Но ако търсиш сигурната истина и отхвърляш несигурната, както се казва заедно с помията изхвърляш и бебето от легена. Така всички хора търсейки сигурното затварят устата на своята интуиция и когато си въобразят, че са намерили сигурното, започват да създават догми. Питаш ме дали има въпроси на които нямам отговор – категорично не съм всезнайко, всеки ден се сблъсквам с много такива, но това не е в състояние ни най-малко да ме разстрои, защото съм се убедил, че когато трябва да знам нещо, аз го знам – някои неща идат в момента, други след време, сигурно има и такива за които съм чакал с години и други, за които все още чакам. Както казах, не си водя статистика, защото това не ме вълнува особено. Като пример, това за което пита в предно писмо – една личност ли е Буда и Христос? В различни авторитетни източници се срещат и двете противоположни твърдения, а аз самия не осъзнавам нищо по този въпрос. Но разсъждавайки логично стигам до извода, че и двете противоположни мнения вероятно са верни, защото такива високо еволюирали души са прекалено свързани помежду си и не можем в никакъв случай да ги сравняваме с хората, като два отделни индивида. Питаш ме дали има отговори, които да разглеждам с подозрение. Отговарям – всички въпроси разглеждам с подозрение, но към някои то е 70%, към други 30%, но не съществуват такива в които напълно да вярвам или да отхвърлям на 100%.
Питаш, дали е възможен внезапен „пробив“ в съзнанието – разбира се, че е възможен, но това са много редки изключения. В преобладаващите случаи нещата се развиват плавно и постепенно и няма скокообразно развитие. На това на което викат посвещение, поне първите няколко степени, можеш да ги минеш без да осъзнаеш някаква особена промяна. Осъзнават се по-висшите посвещения, когато вече естеството на дейността изисква синхрон с висшите членове на Божествената йерархия.
Що се касае до Библията, доста ми е трудно да й правя разбор. За мен е напълно нормално в нея, а и в всички духовни книги да има много двусмислици и много от тях да ги разбираме погрешно от сегашното си ниво на развитие, но аз съм спокоен, защото вярвам, че някой ден всичко ще си отиде по местата. Всички духовни книги са писани от хора, от човеци несъвършени, не би било нормално да не допускат грешки и ние не трябва да ги съдим за това. Достатъчно е само да ги коригираме и да продължим нататък, още повече, че всяко време си иска своите понятия и проблеми, които често са много различни от миналото. Все пак дори и умишлено да се фалшифицират нещата, това никога не може да се постигне на 100%. Навсякъде, този, който търси може да намери истини, които да подпомогнат неговия път, но ще му е много трудно, ако се съмнява във всичко.

 

5

   Пишеш, че минаваш към нова тема – вярата, това не е вярно. Вярата и съмнението са едно и също нещо или по-точно, двете страни на една и съща монета, двата полюса на един магнит. Човешките беди идат именно от това разделяне и абсолютизиране на тези понятия. Тази тема е една много хубава илюстрация за единството, което е основна тема в моите работи или за средния път, златната среда в някои религии и философски учения. Как може да се занимавам с това, което се занимавам, ако имам съмнение във всичко и нямам вяра във всичко. Само така, който и да е човек може да се предпази от фанатизма и нихилизма – отричането на всичко, което не се смята за доказано и общоприето. Как можеш да се предпазиш от общоприетите заблуди и как можеш да се самоуважаваш като мислещ човек, който не повтаря като папагал, глупостите, казани от други хора, дори те да са признати авторитети. Нали именно комбинацията от съмнение и вяра движат човешкия прогрес. И както е при теб, щом ги разделиш тези две понятия, изпадаш в безизходна ситуация и не можеш да намериш правия път. Аз се съмнявам във всичко, защото съм убеден, че моите възможности да възприемам действителността са ограничени и възможностите на съзнанието ми се простират до осъзнаването само на част от реалността, но аз имам вяра, че това, което осъзнавам като действителност, дори да е непълно и едностранчиво, все пак е реалност. Това отношение ми помага да не отричам всичко наред или да не приемам на доверие без проверка и оглеждане от всички страни. Във всеки един момент аз знам, че мога да сбъркам, но вярата или по-точно приемането на доверие на недоказаните неща и съмнението в доказаните истини, са ме направили, такъв какъвто съм. Мисля, че и ти си такъв, само трябва да го осъзнаеш и да свикнеш с това и да не си създаваш сам безсмислени проблеми. Твърдиш: „Човек или вярва, че има Бог или не вярва.“ – мисля, че това твое твърдение се отнася за много малко хора. Преобладаващата част от вярващите си имат едно малко червейче на съмнението, а тези, които са е обявили за атеисти, понякога се сблъскват със същото червейче: „ами ако…“, но много трудно ще си го признаят, защото са приели, че трябва последователно да показват позата, която са приели да ги представя пред другите хора. Не, вярата не зависи от волевите усилия, вярата зависи от това доколко ти е полезно и можеш да разчиташ на това в което вярваш – т.е., колкото по-адекватен на действителността те прави това, в което вярваш, толкова по-силно вярваш в него. Ето, аз се съмнявам във всичко, но това, което правя ми доставя най-голямо удоволствие (пробвал съм хиляди занимания и никое от тях не ми е давало такъв смисъл на живота), затова дори да греша, дори много неща да е могло да ги направя по много по-добър начин, нищо не може да ме откаже от това, с което се занимавам, защото това ме кара да чувствам, че съм жив, че живея пълноценно. Вероятно, някои биха определили тази моя декларация като силна вяра, но аз ще отговоря, че това са едни прикачени етикети, които са изпразнени от смисъл и съдържание.

 

6

   Не се подвеждай по категоричните определения на Петър Дънов, те са дадени в друго време и за други хора. Тъмната епоха (кали юга) завършва и с нея завършва епохата на големите Учители. Поради недостатъчната енергия достигаща до Земята, умствените способности на хората не са се развивали нормално и поради тази причина тези Велики души са играели ролята на влекачи за да подпомагат духовното развитие на хората. Те са били безспорни авторитети с големи възможности и безгрешен живот за да увличат след себе си, това естествено е развивало безусловна вяра. Но епохата се променя, енергията вече е достатъчна за нормално умствено развитие и всеки човек трябва да вземе съдбата си и собственото си развитие в свои ръце. При тази ситуация един абсолютен авторитет би попречил на развитието на собствено мнение и свободен избор. Днес се предлагат хиляди учения и философии, които трябва да бъдат равнопоставени за да не повеждат към едностранчиво развитие. И най-важното, да се научим да не противопоставяме различните гледни точки една на друга, а да ги помиряваме и съгласуваме. На този процес също би попречил един силен авторитет.
Що се касае реализирането на желанията и вярванията, тук също трябва да се търси мярка, защото прекалено силните желания и вяра влизат в конфликт с глобалните процеси – все пак те са енергия, която се опитва да промени Божествения план и естествено това е невъзможно и желанията получават силен отпор. Другата крайност слабите желания са слаба енергия, която не може да задвижи тези механизми, които да доведат до постигане на желания резултат. Затова винаги трябва да се стремим да постигнем мярката – хем да не пречим на глобалните процеси, хем желанието ни да се осъществи възможно най-бързо, а не след стотици години. Рецепти за това не могат да се дадат, нали желанията са толкова разнообразни, а и хората са толкова различни – всичко се постига с лични експерименти, упорство и търпение.
Предчувствието се базира на подсъзнанието и свръхсъзнанието, а то знае какво прави – нали там е записана програмата на целия ни живот.
Медитацията. Много неща са казани за нея, но не знам защо са се получили такива масови свръхочаквания – всякакви феномени и т.н. Всъщност, тя е нещо много елементарно и ежедневно занимание без да полагаме специални усилия за това. Медитацията е серия от методи за осъществяване на контакт между обичайното ни съзнание и душата ни. Материалното ни съзнание работи с думи (мисли, разсъждения), докато езикът на душата е телепатичен, т.е. всичко, което осъзнаваме без думи може да се определи като резултат от медитация. Медитацията има за цел да освободи вниманието ни от материалното тяло и свят за да сме свободни от думите, които имат много ограничени възможности за предаване на информация – в ежедневието постоянно имаме моменти когато се изключваме от думите и това става без специални усилия – просто трябва да знаем какво се опитваме да постигнем, иначе дори да го постигнем, няма да му обърнем внимание, пропускаме го покрай съзнанието си. Само се наблюдавай, както казват отстрани и ще забележиш нещата, а това е един от важните методи, които се постигат не само като се тренира осъзнато поведение, но и като се повишава чувствителността като се обръща внимание и на най-дребните неща. Но все пак много е важно да се помни и да не се очакват големи постижения – те са ограничени от ролята, която сме приели да играем в този живот и от опита ни натрупан в предишни животи.

7

   Забавих се с писмото си, защото ме налегнаха битови и житейски проблеми и ангажименти. Нормално е в днешно време да има периоди, когато човек не може да си събере мислите, особено когато се намира в по-проветрив и неустановен отрязък от живота си. Ежедневно се опитвам да практикувам най-важните (поне така си мисля) духовни техники – наблюдение отстрани, осъзнато поведение, приемане на момента, необвързаност спрямо случващото се, обикновено бъдене и забелязване на дребните неща. Успехите ми са доста съмнителни, но се утешавам с мисълта, че не са важни толкова резултатите, колкото усилията. Възприемам всичко това като духовна профилактика, която макар и да няма видим ефект, вярвам, че е полезна.
Пишеш ми, че завършва епохата на големите Учители, и че това е свързано със завършването на тъмната епоха. Сигурно имаш предвид такъв тип Учители като Буда, Христос, Дънов, които увличат хората чрез проповеди и беседи, които създават учения и философски системи, приличащи на религии и обратното, религии, които по същество са философски системи. Защото си мисля, че няма как човечеството (и въобще развиващите се души) да минат без духовни водачи и учители, пък макар и да навлиза в т.н. Нова епоха. Вероятно изявата им като такива ще е по-различна, няма да е толкова пряка и конкретна. Не знам, но ми се струва, че също така е вероятно да продължи появяването на такива духовни влекачи (както ги наричаш ти). При все по-налагащата се глобална технологизация и комерсиализация на нашия свят, става все по-очевидна нуждата от морално и духовно развитие. Трябва да има такова развитие за да не се наруши баланса, който е необходим за развитието ни като цивилизация. Възможно ли е това да стане без духовни водачи? Наблюдаваме бум на религиозни секти и всякакви духовни учения. Забележителен е интересът на европейската цивилизация към източните философски системи. Да не говорим за агресивното възраждане на исляма. Дори абсолютните прагматици и материалисти имат нужда от духовност за да продължат да живеят. (Тиражира се, че всеки втори лекар в Ню Йорк е психотерапевт). Защо да не разглеждаме цялата тази картина като подходяща среда за появата на нови философско-религиозни построения? Хора като теб и мен нямат нужда от духовни авторитети и еталони, ние имаме вътрешни духовни ориентири, вградена ценностна система и стабилност, които ни позволяват да разглеждаме всякакви религии през призмата на собствения си здрав разум и духовен баланс, без да се надценяваме и подценяваме. Ние имаме нужда от друг тип духовни водачи. За нас основното не е тук, а другаде. Съзнаваме, че сме тук за да се учим (добре или зле), но най-същественото не е тук. Докато по-голямата част от хората живеят изцяло или преимуществено тук, в материалния свят. Те имат нуждата от външни духовни подпори, от мощни философско-религиозни течения, които да ги захранват и направляват по техния еволюционен път. И ако за нас е ясно, че различните гледни точки, не трябва да се противопоставят, а да се примиряват и съгласуват, ако ние сме в състояние да се обогатяваме от предлаганите днес хиляди учения и философии, то по-голямата част от хората са склонни да станат последователи само на едно от съществуващите духовни течения, да го прегърнат сляпо и да настръхнат като таралежи спрямо всички други идейни конструкции, които (според тях) са погрешни и вредни. А всъщност, тази нетърпимост към различното се дължи на обикновения страх от загуба на духовна идентичност. Бях ти писал, че според мен, хората сме пристрастени към това да се идентифицираме с неща, които са външни по отношение на нас, т.е. пак опираме до страха от загуба на собственото „аз“, който страх, за съжаление, е основен двигател за огромна част от хората и основна причина за бедите, които сами причиняват на себе си и на другите. Защо тогава да смятаме, че епохата на големите Учители е отминала? Не можем ли да допуснем, че човечеството е „узряло“ за един нов Христос, който да удовлетвори нуждата от духовност и от сравнително единна философска система? Нека да си припомним, че по времето на Христос е било „пренаселено“ от лъжепророци и лъжемесии съпроводени от всевъзможни мутации на съществуващите до тогава религии. Добре, искам да те питам за някои неща свързани с така наречената Нова епоха. Много автори говорят за нея (включително и ти), но от къде знаете, че тя ще дойде именно сега, че тя идва сега?
Има ли данни от класическата наука, че слънчевата система излиза от прахов облак? Ако има , свързването на този факт с настъпването на някаква Нова епоха не е ли спекулация? Откакто съществува нашата цивилизация, все очакваме да се случи нещо изключително, дали края на света или появата на месията, а сега пък Нова епоха. Какъв е типът на слънчевата енергия, която сега достига в повече до нас, регистрира ли се, само духовен ли ще бъде ефектът, няма ли да има чисто физически резултати забележими от всички? В какво ще се изразяват те? В книгата си свързваш учението на Дънов с настъпването на тази епоха. Това признак на нейното настъпване ли е? Защото през средновековието е имало не по-лоши философски системи (сигурно знаеш повече от мен за катарите и албигойците), но след това никаква нова епоха не е настъпила. Пишеш още, че сега живеем в преходен период и след около 1500 години Земята ще приключи активния си период и ще се разпадне в материалния свят. Питам, защото когато се борави с милиарди, свеждането до времеви отрязък от една две хиляди години е доста голяма точност. От друга страна подканването на хората „да стъпят“ на верния път, защото им остава твърде малко време до „свършека на света“ си е направо изнудване. Извинявай, че така наричам тезата за разпадането на Земята в материалния свят, но повечето от днешните хора ще го възприемат като свършек на света. И колкото и да звучи неприятно, подобно предупреждение към хората, че те пропускат шанса си да се явят на „поправителен изпит“ много прилича на рекет, т.е. волно или неволно се оказва натиск върху тях да променят мирогледа си.
Можеш ли да ми кажеш нещо повече за разпадането на Земята в материалния свят? Как ще започне, какви ще са първите симптоми? Ще ги забележим ли? За колко време ще приключи разпадането. Какво ще бъде отражението Върху Луната и другите обекти в Слънчевата система? Съвременната астрономия наблюдавала ли е подобни процеси? Пишеш, че това, което душите могат да постигнат на Земята за един ден, на други планети ще са необходими много милиони години. Дънов също казва, че един милиметър развитие в този свят се равнява на огромна крачка в отвъдния свят. Монро също говори за нашия свят като за временно-пространствена илюзия, в която е възможен бърз и значителен духовен растеж. Имам спомени да съм срещнал подобна теза и в други автори. Щом толкова много и различни хора го твърдят, сигурно е така. Но ЗАЩО е така? И наистина ли няма друго подобно място, където да е възможно такова интензивно развитие? Знаеш, че винаги се отнасям с подозрение, когато се твърди, че нещо е единствено, неповторимо и уникално. Защо да няма други подобни места във Вселената? А ако има, защо да е невъзможно души от Земята да се прехвърлят там след дематериализирането й.
Задавам много въпроси за неща, в които се съмнявам, но собственото ми мнение съвпада с това, което ми написа в последното писмо – не бива да се очакват големи постижения, защото те са ограничени от ролята, която сме приели да играем в този живот и от опита и от опита натрупан в предишни животи.

   Мисля, че успехите ти в духовните практики не са съмнителни – забележими успехи се постигат при продължително натрупване, но и незабележимите си имат своето значение.
Великите Учители продължават да работят на Земята, макар и да не са в материални тела. Христос отново е на Земята, но вече не се изявява само чрез един човек – както преди 2000 години чрез Исус, а сега се изявява чрез хиляди хора. Напразни са тревогите ти за повечето хора – сега роля на духовни „влекачи“ играят колективи от духовно обединени хора, които със своите мисли и живот постепенно прочистват натрупаните масови илюзии. От друга страна се променя качеството на въплътените хора на Земята – постепенно хората намиращи се в началото на своята еволюция се заменят от хора напреднали в духовното си усъвършенстване. Обърни внимание на тинейджерите, не ти ли прави впечатление колко от тях са с отворено духовно любопитство и сравни с времето когато ти си бил на тяхна възраст, а такива развити души ще стават все повече и повече. Тази качествена промяна все по-силно ще влияе на общественото мнение и интереси. Престижността на парите все повече ще се намалява. Механизма на изграждането на новите духовни групи е на принципа на единомишлениците с единна цел. За да стане по-ясно, ще приведа следния пример: Преди 30 – 40 години имаше едно научно изследване – кои фактори определят ефективността и производителността на научния труд. Оказало се е, че преобладаващото количество научни постижения са реализирани от научни колективи, при които няма изявен лидер. Схемата е следната: има един генератор на идеи или както аз му викам фантазьор, няколко човека, които имат практическо мислене, т.е. от идеите на фантазьора избират тези, които могат да се реализират в живота и ги предлагат на обсъждане с останалите, които имат развито критично мислене и служат за филтър на безперспективните идеи, т.е. подлагат всичко на сериозна критика и проверка, а това което не издържи се отстранява и не се губи време с безперспективни идеи. Всички научни колективи, при които има назначен ръководител са се оказали по-слабо производителни, защото заблудите на ръководителя много често са вкарвали изследванията в задънена улица. Ефективните колективи са били съставени от равнопоставени и силно мотивирани хора, които не са били силни индивидуалисти за да могат да работят в колектив и да реализират така нареченото „колективно мислене“.
В духовно отношение бъдещето също е на такива групи от равнопоставени и неегоистични хора, които ще успеят да изчистят всички противоречия помежду си. В резултат на така изработеното единомислие, се получава обединение на енергиите, което е с огромни възможности – именно тези обединени енергии ще свършат необходимата работа по разчистване на пътя пред по-нататъшното развитие на човечеството. Разбира се, това не е единствената възможност за духовно развитие, ще има по-големи и по-малки духовни учители, но те не могат да са толкова ефективни, колкото групите от духовно равнопоставени хора, които с личния си пример ще стимулират самостоятелното мислене на хората и ще ги научат на свободен избор и взаимна търпимост.
На многобройните въпроси за Новата епоха няма да ти отговоря, защото могат да се разглеждат като спекулация, а като се замисля, май всичко, което съм писал е спекулация, явно трябва да престана да се занимавам с това. А защо спекулацията е толкова важна за теб?
Следващата серия от въпроси: „Пишеш, че това, което душите могат да постигнат на Земята за един ден, на други планети ще са необходими много милиони години. Дънов също казва, че един милиметър развитие в този свят се равнява на огромна крачка в отвъдния свят. Монро също говори за нашия свят като за временно-пространствена илюзия, в която е възможен бърз и значителен духовен растеж. Имам спомени да съм срещнал подобна теза и в други автори. Щом толкова много и различни хора го твърдят, сигурно е така. Но ЗАЩО е така? И наистина ли няма друго подобно място, където да е възможно такова интензивно развитие? Знаеш, че винаги се отнасям с подозрение, когато се твърди, че нещо е единствено, неповторимо и уникално. Защо да няма други подобни места във Вселената? А ако има, защо да е невъзможно души от Земята да се прехвърлят там след дематериализирането й.“
Не мога да разбера защо си останал с убеждението, че Земята е единственото място за скоростно развитие. Не си спомням да съм твърдял подобно нещо, но ако съм го направил, моля те посочи ми страницата за да го поправя. Това, което съм твърдял е, че в МАТЕРИАЛНИЯ свят има най-много хаос и той спомага да се разруши ненужното за да бъде заменено с ново. Ако разгледаме Слънчевата система е очевидно, че за растителна, животинска и човешка еволюция друга подходяща планета в материалния свят няма – останалите планети са подходящи само за минералната еволюция. Разбира се, по другите слънчеви системи има подходящи планети за биологичен живот. Но хората, чието съзнание е в астралното тяло не могат самостоятелно да прекосяват космическото пространство, астралното тяло е прекалено тежко за целта, а и енергията и волята не са достатъчно развити. Естествено, висши същества могат да пренасят такива астрални души, но това се прави само ако се прецени, че ще има полза от новите условия.
„Можеш ли да ми кажеш нещо повече за разпадането на Земята в материалния свят? Как ще започне, какви ще са първите симптоми? Ще ги забележим ли? За колко време ще приключи разпадането. Какво ще бъде отражението Върху Луната и другите обекти в Слънчевата система? Съвременната астрономия наблюдавала ли е подобни процеси?“ – На тези въпроси също не мога да ти отговоря, все пак аз не съм физик или астроном и те не са ме вълнували. Аз се занимавам с общи принципи, за които подробностите не са от особено значение. А ти да не би да имаш фобия от катастрофите – не е ли все пак по-лесно да се живее без да знаеш подробностите, за да не обезумяваш при всяко явление подобно на някакъв симптом?

8

   Действително, има много случаи на астрални пътешествия и това не е много трудно, процесът е подобен на съзнателно сънуване. Но това е възможно само при пълноценно развита душа – т.е. достатъчно силна енергетика за да пренася многократно по-лекото от материалното астрално тяло в произволна точка на Вселената. Но когато душата е много слаба, неразвита и неосъзната, когато интересите на човека са насочени изключително към материалния свят, т.е. когато е в началото на човешката си еволюция, такъв човек много трудно можеш да го откъснеш от Земята, той просто не се интересува и не се стреми към други светове. Монро говори за „залепване“ имайки предвид тези психологически особености на неразвитото съзнание, а когато аз говоря за „тежест“ имам предвид ограниченията на неразвитата енергетика.
Спокойствието и благоденствието не се обуславят от външни причини, а зависят изцяло от вътрешните нагласи и желания. Същото се отнася и за това, което наричаш „постоянно смутен, притеснен и объркан“ – това се дължи на убеждението, че съществуват определени правила на поведение, които не си успял да научиш и по тази причина не знаеш как да постъпваш или казано директно – някакъв вид комплекс за малоценност. Ако успееш да свикнеш с мисълта, че такива правила няма и не могат да съществуват, въпреки общоприетото мнение, ще възприемеш „лекомисленото“ държание като нещо напълно естествено – това е пътя към щастието, да не се убеждаваш постоянно, че нещо не е наред и нещо липсва. Опитай да живееш в настоящия миг, не се занимавай с миналото и бъдещето и ще видиш колко е приятен живота, когато не си измисляш проблеми. Типичен пример за това е и страха от неизпълнение на кармичните задължения в този живот. Когато се страхуваш дали постъпваш правилно, ти се двоумиш и често правиш неправилен избор, а когато не се замисляш много по въпроса, постъпваш според заложеното в подсъзнанието ти – това е най-точния ориентир.
Това да искаш всичките знания за света и хората съвсем не е неосъществимо. Ти се опитваш да вкараш океана в бутилка – действително, това е безсмислено. Но ако успееш да излезеш от бутилката и да се гмурнеш в океана – ще имаш пълен достъп до всичко.
По въпроса за тинейджерите. Знаеш ли, най-стария писмен текст, датиран на повече от 7000 години има долу-горе подобно съдържание: „Днескашната младеж е толкова калпава, а какви бяхме ние едно време…“ Така че, за 7000 години човешкото мислене не се е променило много. Опитай да потърсиш положителните страни на младите, не е възможно да са само от недостатъци. Припомни си, дори моята книга си открил под тяхно влияние.

9

   Когато казвам, че трябва да ръководиш живота си сам, имам предвид следното: Хората на Земята живеят в нейната аура, т.е. ползват енергията на Земята, а заедно с енергията приемат записаната в нея информация. Ползвайки астрална енергия попадат под влиянието на масовите страсти и чувства – примерно, един човек живеещ в голям град се чувства напрегнат и нервен дори когато няма личен повод за това, просто приема напрежението от околното пространство. Ползвайки ментална енергия хората попадат под влиянието на масовите мисли и внушения – преследването на материалните ценности. По тази причина често се казва, че хората са програмирани и в някаква степен са с поведение на зомбита. Типичен пример е влиянието на рекламата, която внушава на хората да купуват това или онова, много често без да имат нужда от него. И действително, по-голямата част от хората са роботи, които живеят по инерция, с един единствен убедителен довод – така правят всички. Но това е неизбежен етап от човешката еволюция и той си има своя смисъл. Но хората преминали вече през този етап и ориентирали се към духовното, трябва да осъзнаят този проблем и да започнат да контролират външните внушения и влияния. Всички хора са подвластни на тези енергии, аз също не правя изключение, въпреки че знам за въздействието, не винаги успявам да се предпазя от него и понякога се хващам, че съм направил нещо без да мисля, по инерция. Когато човек напредне в духовното си развитие, се отваря за по-висшите енергии и това в някаква степен го предпазва от масовите внушения, защото енергийните си нужди започва да задоволява все повече от духовния свят, а там няма материалистични стремежи, а има любов и взаимна търпимост. Но докато се намира на Земята в материално тяло, не може напълно да се изолира от околното влияние и единствения начин да се предпази е да живее осъзнато и да контролира външните внушения и влияния. Състоянията, които преживяваш от време на време са много показателни – съзнанието ти се премества от материалното тяло в душата и престава да е под натиска на масовите внушения и въздействия. Хубаво би било ако се опитваш да овладееш това състояние и да го самопредизвикваш. Идеално би било, ако постигнеш да е постоянното ти състояние.

   Може би и преди съм те питала за непривързаността, но като ти казвам за нея, нямам предвид тази, която е у средния човек, а непривързаността с цел помощ на човешкия род. Трудно ми е да проумея например развитите души, предполагам, че те помагат на човечеството чрез себеотрицание и изпитват любов към човечеството, а любов към един човек изпитват ли или нямат нужда? Това значи ли, че те са самотници…?

   Непривързаността е да престанем да се вкопчваме в един или няколко близки, от които си въобразяваме, че ни зависи живота, а да сме безразлични и дори отрицателно настроени към всички останали. Всъщност, вкопчването е кармична реакция и кармата ни принуждава да се вкопчваме. Когато се разплатим за кармичните си задължения, ние оставаме почти безразлични към всички хора. Тук трябва да направим своя личен и свободен избор, дали да си останем безразлични или да развием в себе си божествена любов – да бъдем добронамерени и благосклонни към всички. Това не означава, че трябва да се отнасяме към всички еднакво – хората са различни, следователно трябва да потърсим индивидуално отношение към всеки един, според нуждите му.

   На мен например, ми е трудно да се привързвам, а и не изпитвам желание, защото това обвързва, а обвържеш ли се с нещо възниква страхът… Дали просто се страхувам от страха или поради някаква друга причина?

   Не разбирам от какво точно е породен твоя страх от обвързване – всеки един страх е породен от някаква илюзия или илюзии. Ако ти нямаш сериозни кармично предопределени задължения, то и обвързването ти не може да бъде повод за какъвто и да е страх. Развитите души действително са самотници именно по тези причини, но те са свободни да избират и ако изпитват нужда винаги могат да се свържат със сродни души.

   Другия ми въпрос е свързан с нещо необятно: Духовната Триада. Какво всъщност представлява тя, най-общо казано..?

   Духовната триада е по-скоро условно разделение, отколкото реално съществуващо противопоставяне – единството е много ясно изразено, а разделението е по-скоро теоретично. Както е казано: „Човек е създаден по образ и подобие Божие“ или „Както е горе, така е и долу“, т.е. едни и същи принципи лежат в основата на всичко съществуващо – божествената диада – баща и майка или двата противоположни полюса стават триада когато се прибави и сина (при полюсите това е равновесната точка между тях). Споменавал съм много пъти, че всяко нещо си има добрата и лошата страна – именно това е следствие от посочените по-горе принципи.

   В много окултните книги се среща понятието каузално или причинно тяло. Ти не го споменаваш във „Философиа на ежедневието“, но предполагам, че само наименованията са различни. В различните книги нещата са доста противоречиви по този въпрос, а ти имаш ли какво да кажеш?

   Казуалното или причинното тяло са трите най-груби нива на душевния свят или най-грубите части на божествената душа. За по-ясно може да си представиш аналогията с материалното тяло на човека – то се състои от материално и етерно тяло. Материалното тяло е изградено от натрупаните кармични задължения. Когато се разплатим кармично се освобождаваме от казуалното или причинно тяло (трите груби нива постепенно „изтъняват“ и накрая изчезват, стопяват се или по-точно се неутрализират) и ние започваме да съществуваме само в етерно (чиста душа) тяло и няма нужда повече да се прераждаме в материалния свят. Докато не справим с тези най-груби части на божествената си душа, ние не можем да се развиваме в по-фините светове, защото тази груба материя ни задържа като котва, тежи като воденичен камък на шиите ни. След освобождението ни, развитието ни продължава в нов етап и с нови цели – вече сме само чиста енергия.

   Любопитно ми е от къде знаеш отговорите на всички тези въпроси… и намираш винаги начин да отговаряш, от къде черпиш тази информация… не те ли е страх, че можеш да излъжеш някой и да му попречиш по този начин?

   Това, че на сайта са побликувани отговори на въпроси не означава, че това са всичките въпроси, които съм получил – разбира се има и такива, на които за сега не знам отговорите. А от къде точно ги знам, нямам представа. Разбира се, че мога да излъжа някого, но аз никога не съм твърдял, че трябва да ми се вярва, напротив, тъкмо обратното. Има наистина такава масова нагласа да се търси абсолютната истина, истина с гаранции. От моя гледна точка такава не съществува и съм пояснил защо. Да дам гаранции, че това, което пиша е истина, означава от една страна да създавам илюзии, че е възможно да съществува гарантирана истина, а от друга, хората си казват: „Този човек е начетен, може да се разчита на неговото мнение“ и започват да възприемат всичко на доверие, безкритично, т.е. престават да се съмняват, да мислят. За мен това е много пагубно за хората и затова не мога да си позволя такива твърдения. Напротив, винаги ще повтарям, съмнявайте се във всичко, само така ще се научите да мислите. Очевидно, и ти както повечето хора търсиш гаранции, но това означава аз да поема отговорност вместо теб.

   Например сектите, има много видове секти и всяко едно учение може да възприема така. НО да се спрем на Евангелистките. Защо хората се подават на тях и защо толкова се страхуват? Как се постига тази манипулация върху човека? Давам си сметка, че малко или много човек действа и волево, но дали си дава напълно сметка. А ако това се противопоставя абсолютно на убежденията . Съществува ли нещо такова като СТИГМАТА и какъв е смисълът й.

   Има много секти защото се абсолютизира истината, ако имаше търпимост към различните мнения, щеше да има само единомишленици. Що се касае до евангелистите, те използват различни методи за създаване на колективно съзнание (музика, песни, танци – всичко, което може да въздейства на много хора едновременно – например, наблюдавай поведението на връстниците си на концерти, въздействието е същото, както и при евангелистите) и обединената енергия е много мощна като въздействие. Но това се отнася само за слабоенергийни индивиди (хора с недостатъчно развита воля). Хората с нормално енергийно развитие се чувстват дискомфортно на евангелистки събирания и престават да ги посещават. А тези, които се увличат от евангелизма, поради слабата си воля, просто не могат да следват индивидуален път на духовно развитие и за тях евангелизма е полезен и необходим. Страхът се поражда от резултатите на колективната манипулация, но както посочих по-горе, той е безпочвен – този, който е стигал до ниво да се развива сам, не може да бъде манипулиран.
Стигамата не съм наблюдавал, но предполагам, че е възможна, защото в състояние на силна еуфория става коцентриране на мощна енергия, която може да направи и невъзможни за ежедневието неща. Например, има описан случай, когато майка повдига няколкотонен камион, под който е бил затиснат сина й.

   В едно от предните писма ти ми писа, че сама трябва да създавам интересните ситуации в живота си или един вид сама да си създавам весело!?! Поне аз така го разбрах. И като не се получава? И то не за друго, а защото просто не съм инициативна, нямам почти приятели. Ей така ако реша да изляза, просто почти няма с кого. Ето затова например каква рецепта ще ми дадеш? Ако все пак има няколко човека те не са ми интересни и просто трябва да ги изтърпя. И затова и не си правя труда да ги търся. Предпочитам да си поседя в къщи и да почета. А ми се излиза с приятни и весели хора, искам да се забавлявам.

   Щом сериозно ти липсва общуването с други хора, явно ще трябва да се научиш да бъдеш инициативна. Как да намериш весели и занимателни хора не мога да ти кажа, но можеш да потърсиш съмишеници на духовните си интереси. Нямам представа какви групи има във вашия град, но ако се поинтересуваш, ще намериш. Преглеждай афишите и обявите по улиците – посети някои мероприятия, ако ти е интересно, запознай се с някои хора. Но трябва да те предупредя да не храниш прекалено големи очаквания, защото тези хора макар и да са духовно ориентирани и да се занимават с самоусъвършенстване отдавна, все пак имат много недостатъци, въпреки че не ги осъзнават. Но ако това не те дразни прекалено много, сигурно ще ти е приятно това общуване, а и със сигурност ще ти е полезно.

   Става въпрос за енергията. Не знам как точно да формулирам идеята, но ще се опитам. Енергията е свързана с топлината, това означава ли, че студените тела имат липса на енергия. Може ли да съществува нещо като „студена енергия“…?

   Tакива субективни оценки произлизат от човешките сетива и много трудно могат да създадат обективна престава за действителността. Всички енергии, в зависимост от честотата си имат различни свойства и могат да предизвикват различни асоциации и усещания. Например, енергии от по-фините светове могат да се възприемат като звук, музика или вибрация, или различни нюанси на светлина и цветове, или на топлина. Могат да предизвикат и вкусови усещания – сладко, горчиво, солено и т.н. Могат да се възприемат и като аромати или неприятни миризми. Интензивността на усещанията зависи от количеството енергия – може да е едва доловимо, следователно енергията е минимална, но може и да предизвика болезнени усещания и травми – тогава енергията е много силна. Но има много диапазони от честоти, които не се усещат дори от екстрасенсите, независимо от количеството енергиа (силна или слаба), но това не означава, че това е студена енергия, просто ние нямаме чувствителност за нея.

   Според теб как може да се пoстигне по-добра концентрация на ума? Искам да се преборя с разсеяността си, опитвам разни методи, дори и инфразвук, който въздейства на мозъчните вълни 🙂 Какъв е твоят метод да стоиш по-концентриран?

   Както съм споменавал много пъти, мозъка няма нищо обшо с ума, с помощта на мозъка осъзнаваме само материалното си тяло и съответно го управляваме. Така че въздействията върху мозъка имат малко влияние върху съзнанието. Разсеяността е следствие на липсата на съсредоточено внимание – изградил си си навика да правиш много неща механично, несъзнателно. Поради тази причина съзнанието не запомня всички подробности. Изхода е да се избавиш от този вреден навик и да осъзнаваш напълно всичко което правиш – да не раздвояваш съзнанието си. Трябва само да се опитваш постоянно да се самоконтролираш и постепенно всичко ще си отиде на местата. Аз се опитвам да съсредоточавам вниманието си продължително време върху нещо или просто колкото се може по-дълго да изпразня главата си от мисленото дърдорене.

   Мозъкът все пак не е ли органът, благодарение на който се изразява съзнанието на въплътената душа? Как така няма да има нищо общо с ума, според мен са свързани. Ума е способността да се разсъждава логично. Съзнанието е способността да разбираш отношението си към тези разсъждения. А мозъка е връзката, която прави възможна проявата на горните две способности докато душата се намира въплътена в физическата си обвивка. Въздействайки на мозъка, се въздейства и на съзнанието и обратно. Всички инструменти за изразяването на душата докато е в тялото са именно органите, телесните процеси, изобщо биохимията на организма. Е, така ли е или не?

   Според теб може да са свързани, но според мен не са или не в този смисъл за който говориш. Може би най-добре е да попиташ човек, който познава мозъка, например, невролог – да ти посочи къде в мозъка са центровете на съзнанието, на ума, на паметта. Ако отговора е, че науката още не е открила местонахождението на тези центрове, то тогава потърси и попитай други специалисти. Не разбирам на какво се основава твоето убеждение, че съзнанието се намира в мозъка. Мозъкът изпълнява свързваща, посредническа функция между етерното (енергийната част на материалното тяло) и физическото (биохимично) тяло. Т.е. през мозъка протича връзката между съзнанието и тялото и обратно – сигналите на тялото се предават на съзнанието, което за материалното тяло се намира в етерния двойник на човека. Мозъкът, фактически е един проводник, който осъществява връзката между енергийното и материално тяло, нищо повече. Ако съзнанието се намираше в мозъка нали щеше да умира заедно със смъртта на материалното съзнание.

   Искам да знам какво е твоето обективно мнение за окултизма. Виждам, че той присъства в мирогледа, който си показал в книгата си. Не знам до каква степен ти е било трудно да го схванеш навремето, но на мен ми е много трудно… Усещам божественото в това учение, но начина по който е изразено е много затворен за идеите. Създава впечатления за окови, защото за да поемеш по този път се изисква голяма дисциплина и не само…

   Дяволът не изглежда толкова черен, колкото ни се струва. Окултизма е бил тайно учение, защото навремето са слагали на кладата хората, които са се занимавали с него. Затова се е предавал само на избрани, на които може да се разчита, че няма да станат предатели. Освен това навлизането в дълбините на това знание дава доста възможности, с които егоистична личност може да злоупотребява. Днес времената се променят, с увеличаването на взаимната търпимост се увеличават възможностите тази наука да стане общоприета. Представи си, ако си израсла в общество, което е запознато масово с тези въпроси и те се обсъждат ежедневно около теб и повечето хора са ги приели за свое жизнено кредо, щеше ли да ти е толкова трудно да си ги представиш постижими. Сега масовото съзнание е насочено към материалните ценности и през теб, така да се каже, минава фронтовата линия където се сблъскват тези материални интереси и духовните стремежи и желания. Ти се намираш между чука и наковалнята и това няма да е проблем, ако престанеш да търсиш абсолютните стойности. В старите книги и автори по същите причини нещата са доведени до крайност – всяко абсолютизиране, което ограничава свободния избор се превръща във вериги. Мисля, че доста съм го подчертавал – в духовните стремежи всички пътища водят до Рим (до духовно усъвършенстване). И то, духовното усъвършенстване, започва именно от мига, когато се освободиш от оковите на абсолютизирането. Само така можеш да останеш свободна и независима от различни външни внушения и манипулации и да можеш да ползваш окултната литература, която е дадена за друго време и други хора.

   Какво значи да забравиш своето лично себе? Ти постигнал ли си го? Какво значи да изчистиш емоционалното си тяло? Наистина ли е възможно човек да забрави изцяло личните си желания? Да забрави себе си, личния си живот(семейство, роднини, приятели). Да се стремиш към собственото си усъвършенстване лично и себично желание ли е? Ти си споменавал, че тези чувства, които имат животните, са астрални. А тези чувства като желание за щастие, за любов, за усмивки, за красота себични ли са? Вярно е, че не са в кой знае каква полза за човечеството, но това прави ли ги нисши? Изобщо интересно ми е как възприемаш това учение. Естествено, че няма само една пътека и не можеш да откриеш истината само в окултизма, но защо ми се струва, че той е основата на твоя мироглед. Бих искала въпросите ми да са по-ясни, но аз не мога да подредя всички тези мисли в главата си, без Липсващите звена…

   „Какво значи да забравиш своето лично себе?“ – в този въпрос подвеждащата дума е „да забравиш“. В буквалния смисъл това е доста безсмислено, а е и ненужно, въпреки, че е постижимо. По-точно би било да се каже, че е желателно да не се поддаваш често на собствените си егоистични пориви, а да отделяш по-голямата част от съзнателните си усилия за да се повиши взаимната търпимост и любов между хората. Това не означава, че трябва да станеш аскет или отшелник, напротив – ти не можеш да си полезна на хората, ако си объркана и подтисната, ако не обичаш и не си обичана. Само с ведрото вътрешно състояние може да си полезна на другите хора и те да са полезни на себе си и на теб. Създаването и подържането на сърдечни отношения около себе си са най-добрия метод за духовно усъвършенстване и за това не е необходима дисциплина, а голямо търпение.
Действително, ако се стремиш към духовно усъвършенстване само за себе си и не те вълнуват проблемите и заблудите на хората около теб, е себично желание, т.е. влизаш в директно противоречие с Божествените закони, в които се казва, че ние не можем да бъдем изолирани и независими един от друг. Както и не можеш да постигнеш желаните щастие, любов, усмивки, красота сама без други хора – можеш да ги постигнеш само ако създаваш хармония около себе си. Престани да отдаваш голямо значение на правилата и методите за духовно усъвършенстване дадени в друго време и за други хора. Сега духовното усъвършенстване е да се научим да бъдем свободни (да не абсолютизираме). Можеш да експериментираш с всички методи използвани някога, но важното е да не смяташ, че те са проверени методи и са единствено възможните. По-добре е да схванеш смисъла им и да потърсиш свой собствен метод.
Да, действително, окултизма е в основата на моя мироглед, но не този стар и затворен в себе си окултизъм, а окултизъм, който трябва да е достъпен за всички, окултизъм, който трябва да дава свобода, а не догми.

   Преди време размислях на тема: няма ли опасност да стана зависима от твоите отговори. Това нито е полезно, нито пък аз искам. Но сега мисля, че няма такава опасност след като ти просто измъкваш това, което аз смътно си знам, но не мога напълно да осъзная или да формулирам. Може би и на другите помагаш по същия начин? Какво е твоето усещане? Или при всеки е различно? Не мислиш ли, че ако човек не знае вътрешно отговора, няма да приеме дошъл наготово отговор отвън? Когато мен ме питат за такива неща, мисля че понякога усещам, че човекът се лута и наистина търси отговор и сякаш зная точно какво да му кажа. А понякога нямам такова усещане и си мисля, че човекът или проявява празно любопитство и не се вълнува от това, или се интересува аз какво мисля. Обикновено в такива случаи се измъквам…

   Действително, при всеки е различно, на някои им трябват години за да го осъзнаят. Ако някой няма знанията за които пиша, той просто отхвърля въпроса като измислица. Само когато намира вътрешно потвърждение един въпрос, само тогава се допуска като възможен и верен. Следи за тези усещания – аз така започнах, отначало се съмнявах много и не им обръщах внимание, но после забелязах, че нещата, които знам без да съм ги чел някъде имат вътрешна логична връзка с неща които съм чел. И започнах да им обръщам внимание, като си имах едно на ум, че мога без да искам да ги изкривявам под въздействието на собствените си илюзии. Няма нищо страшно, ако човек приеме наготово нещо от вън – той няма да го приеме сериозно докато не го свърже с други свои знания.

   Относно словото (или думите), дори и да се изречени без дори да влагаш мисъл в тях, без наистина да мислиш за това, което изричаш. Думите предизвикват звук, а самият звук също задвижва различни енергии. Някъде съм чела дори, че ако човек постоянно изрича такива изрази изгражда преграда около себе си, която пречи на положителните енергии. Знаеш ли нещо за магията „Трансмутация“ или казано иначе „промяна на материята“? Предполагам, че дори и да съществува е много сложна магия, защото това има връзка със дематериализиране и материализирането, това може ли да се получи преждевременно (чрез магия)?

   Произнесените думи предизвикват вибрации (трептения) във въздуха и влияят на етерните елементали – как ще реагират те зависи от конкретната ситуация. Но употребата на магия, т.е. насилие над елементалите и техните по-висши проявления е винаги доста опасно, защото те слизат надолу към материята, т.е са в иневолюция, т.е. се движат обратно на нас. Те реагират първично и нямат склонности да прощават грешки. Възможностите на магията са безгранични, но зависят от пълномощията, т.е. от развитието на индивида. Когато човек служи съзнателно на Бог и има съответното развитие, според задачите, които има да изпълнява, получава различни пълномощия и съответните възможности да управлява необходимите енергии и процеси. Бедна ни е фантазията за възможностите, на това което наричаме магия. Но човек никога не може да я прави сам, без участието на външни за него енергии.

   Имам желание да го препрочитам и като го чета (Тибетеца), имам усещането, че го чета за първи път. Виждам неща, за които си казвам “Сляпа ли съм била? Къде съм гледала първия път?” и т.н. Но виждам и неща, които си противоречат. Например на някои места се изказва против упражненията за издигане на кундалини, йогийските дишания, медитации, диети и т.н. казвайки, че са вредни и че ако човек действа единствено в посока на разширяване на съзнанието, то физическото здраве и тонус си идват сами, а на друго казва, че ако не ти е изчистено физическото тяло, не може да понесеш вибрациите на духовното развитие. На едно място се казва, че дори учениците могат да ядат месо, а на друго се изказва твърдо за вегетарианството и т.н. Знам предварително какво ще ми кажеш: БАЛАНСА!!! Да, ама не! Така е по принцип. А лично за себе си как да улучиш баланса? Опитвам се да слушам себе си и да изчаквам, но когато се колебая и везните се люлеят по средата, всякакъв баланс отива на кино от 6 до 5 с доглеждане.

   Това с залитането ти по Тибетеца, няма нищо странно – все пак той е доста ценен. Но основното, което не трябва да забравяш, че ние сме подвластни на разни ритмични процеси – те влияят и на интересите ни и на поведението ни в ежедневието. Така че, след като имаш полза от препрочитането му, препрочитай го. Противоречията, които ти правят впечатления, просто няма как да се избегнат (такива се срещат много често и при Петър Дънов и той го обяснява именно с относителността на истината). Всичко зависи от целта която се преследва с някакъв конкретен текст, какво внушение се търси, на какво се набляга (изсилва) най-много, т.е. всяко едно твърдение не може да се разглежда отделно от цялата тема. Какъв е този баланс, какъв е този принцип, които търсиш – равновесието не е статична точка, а именно люлеене на везните – точно този динамичен толеранс е баланса – мирясай най-после с тези абсолютни и точни стойности, които така упорито търсиш. Когато престанеш да ги търсиш едва тогава ще откриеш, колко точно всичко си отива по местата. Няма и не може да има правило, което да определя това, което търсиш. Винаги забравяш за правото и задължението ти да упражняваш свободна воля – коя е истината, къде е баланса и т.н. ОПРЕДЕЛЯШ САМО ТИ И НИКОЙ НЕ МОЖЕ ДА ТЕ ИЗБАВИ ОТ ТАЗИ ОТГОВОРНОСТ. Престани постоянно да търсиш на кого да я пробуташ – все пак това е най-важния урок в този ти живот, не го пропилявай напразно.

   Искам по-обстойно да поговорим за магията. Може би ти е известно колко много последователи има напоследък, най-често за да се отличат от другите. Но каквото и да кажа за магията ще бъде недостатъчно. Мога да я определя като сила или да я приема само за термин, но никой не се нуждае от моето определение, защото зад него винаги се запазва смисъла. Аз усещам магията като способност за управление на вселенските енергии. Може би всички ние сме вещери и не го осъзнаваме, защото малко или много боравим с енергии, но какви са тези хора, които го осъзнават, имат по богати възможности за управление на тази енергия. Нима не може всяка една сила във вселената да се определи като магия?
Каква е ролята на ритуалите? Не ти ли се струват много изкуствени, нещо което предизвикваш, а не си способен да го направиш само чрез мисловна сила например… Способността да управляваш мисловната си сила, не се ли счита също за магия… Все пак това е енергия, управлявана енергия. И какво е това разделение – бели и черни магьосници, защо изобщо е нужно това определение „вещер“,“магьосник“, уикан… Защо е необходимо, каква е целта на тези хора… Може би вещерството е един път чрез които се опитваш да вървиш нагоре, но къде всъщност те отвежда той? Не мога да определя смисъла на думата магия, а и не познаваш човек, който може… Но кажи, как мислиш, не сме ли всички магьосници и колкото повече се възвишаваме толкова по-добри магьосници ставаме ..
Имаше една концепция „Окултизмът е знаниетo, а магията е усещането „. Как мислиш? Не знам дори думата магия е правилна, възможно е тази дума да бъде просто един термин… въведен от хора страдащи от мания за различие или други подобни егоични мании… Може би пък това което казвам е прекалено сурово… Не мога да се ориентирам и се надявам, че ти ще ми помогнеш…
Е… Моля. Отстрани всички предразсъдъци и ми обясни гледната си точка, защото цялата информация за магията до която съм имала достъп е прекалено субективна. Ти как мислиш?

   Много объркано писмо. Тук има едно изречение: „Отстрани всички предразсъдъци и ми обясни гледната си точка…“ Това много ми прилича на завоалирана надежда, че мога да те науча на магия. Но аз никога не съм се занимавал практически с това и нямам намерение. Ако имам някаква информация по въпроса то е покрай интереса ми към общите принципи на битието. Действително, всички ние сме вещари, както казваш, но в зачатъчен стадий, защото имаме свободна воля и с нея можем да управляваме енергиите. Хората, които могат да се нарекат практикуващи магьосници са два вида – обучени и упълномощени. Първия вид са хора, като теб, с интереси в тази област, които упорито изучават въпроса и практикуват наученото. При продължителни занимания няма начин да не се постигнат някакви резултати. Риска е огромен и това не са празни думи – защото както казват, апетита идва с яденето. Всеки постигнал нещо започва да си мисли, че е голямата работа и все повече се увлича и все по-малко се контролира, ако изобщо подозира за последиците от дейността си. Този вид магьосници са два вида: черни – тези, които не се интересуват от последиците за другите хора (а последици не може да няма, защото се манипулират енергии, които движат подреденото битие и отклоняването им внася хаос, включително до природни катаклизми) и бели – които имат висок морал и не си позволяват други да страдат от техния произвол. Упълномощените магьосници са станали такива в резултат на дълго духовно развитие – те са доказали, че са се излекували от личните си прищевки, натрупали са много сериозно количество знания и енергия и най-важното – посветили са се на развитието на другите хора. Именно за да могат да изпълняват своите задачи, с които са се нагърбили, са обучени на магия от ръководителите на техните йерархии. По конкретна информация за техниките и методиките не мога да ти дам, защото нося отговорност за това, което пиша.

   Целия живот на човека ли е определен? Казват че 25 процента зависи от теб значи повечето неща са предварително определени. То ако е така човек цял ден да спи пак ще стане каквото е определено, така ли? Какво мислиш за Петър Дънов?

   Не, не е така. Това, което ти е предопределено е изчислено на базата на твоите дадености – твоите качества и недостатъци. Т.е. предопределеното не е разписано по дни и часове, а като възможност при благоприятни стечения на обстоятелствата. В много животи не успяваме да изпълним 100% от предвидената кармична програма и остава за доработка в друг живот. Петър Дънов е една велика душа, която е оказала много сериозно влияние върху развитието на човечеството – тепърва предстои да се оценява действителната полза от неговата дейност. И много години все още ще е полезен на хората

   Кажи ми – нужно ли е да разгадаваме защо залеза е красив, вместо да му се насладиш? И самият въпрос защо не ни ли пречи да възприемаме нещата по-цялостно. Ти си чел Анастасия и тя наистина ме удиви със своята простота, със своята естественост … „Във нито една от Галактиките няма такава струна, която е способна да издаде по красив звук от звука на Песента на Човешката Душа“ – това са нейни думи… Тя смята, че от човека няма по-съвършено същество във вселената, защото е плод на Божествената Мечта… А ти как мислиш? Не е ли човека богат, защото може да чувства, да се радва на малката локва в двора?

   Общо взето съм съгласен с разсъжденията ти и те са правилни докато не залитнеш в посока чувствомания. Хармонията изисква равновесие между чувствата и разума – не трябва да се прекалява с нито едно от тях, т.е. да не се хвърляш от една крайност в друга – от трезв разсъдък към пълното му пренебрегване и отричане. Нормално е да се редуват периоди с лек превес или на разума или на чувствата, но е неправилно да се направи избор само на едното и да се пренебрегва изцяло другото.

   Какво представлява истинската любов и как да я различим?

   Най-важната отличителна особеност на истинската любов е, че дава свобода на любимия човек, а не се опитва да я ограничава по различни начини – такава каквато е Божествената любов. Всички опити да бъде манипулиран обекта на симпатии, независимо от мотивите е показател за самолюбие, а не на истинска любов. Такива похвати като затрупване с подаръци или глезене, разчетено на зависимост от човешките слабости, са манипулации, с които днес се злоупотребява най-масово. А вътрешната сила да преодолееш собствените си интереси и да даваш безусловна свобода на любимия човек е показател за преодоляването на егоизма и самолюбието, е действителната истинска любов.

   Имам проблем в личен план и като виждам отворена за въпроси врата… Вярвам, че животът е прекрасен и че винаги има връщане назад. Отскоро работя на отговорен пост под голямо напрежение и в динамика, в която някои от колегите ми платиха скъпа цена. Мисълта за възможните грешки ме кара натрапчиво да мисля и да философствам по въпроса за реабилитацията. Знам, че не мога да бъда идеална и че е безумно да се харесам на всички, но желанието все пак е по-силно. При моята екзистенциална нагласа, какво би ми оказало терапевтично действие?

   1. Трябва да свикнеш с мисълта, че няма правилни и грешни решения за да престанеш да се печеш на собствените си съмнения. Всеки един избор (решение) си има своите плюсове и недостатъци, т.е. въпроса не е дали избора е правилен, а да бъде с колкото се може с по-малко недостатъци и с колкото се може с повече положителни страни. Тази нагласа ще ти помогне да не се отчайваш и вайкаш при трудности, а да си готова всеки един момент да отстраняваш недостатъци, за да превърнеш дори гафа в победа.
2. Да се опитваш да се правиш на идол е голяма грешка, защото хората не са глупави и бързо ще забележат фалша. Ще трябва да се пребориш със страховете си и съмненията си и да разбереш, че най-добрата тактика е да се показваш такава каквато си – хората уважават честността, а не хората без недостатъци. Най-важното е не какво хората мислят за теб, а доколко могат да разчитат на теб. В този смисъл най-важната политика е създаването на колектив, а за целта не трябва да се хващаш на дребните интриги и користолюбие.

   Не съм ти писала отдавна. Затова си има обяснение. Спрях да търся яснота, реших че моят път е друг и чувствам, че наистина е така. Но днес имам желание отново да се обърна към яснотата.
Нека да обобщим малко теорията за седемте тела, която, впрочем, не е само една. Например, Ошо също възприема идеята за седем тела: физическо, етерно, астрално, ментално, духовно, космическо, нирваническо…. Преназначенията, които поставя той не са по-различни от твоите, поне не много. Но някак си личи ориенталския му замисъл. Много хора възприемат етерното тяло като отделно тяло, а не като част от физическото. Но тук не става въпрос за различните възприятия. Все пак всичко е едно и същевременно е относително самостоятелно. Всъщност за пръв път от Ошо чух подобно нещо, че астралното тяло е третото тяло и благодарение на него се развива интелектът, а благодарение на менталното – свръхестествените способности, така наречените астрални пътувания… Има леко противопоставяне на думи. Предполагам, че това е поредната игра на думи, която не води доникъде, но пък предизвика у мен вътрешно противоречие.
Какво според теб представлява психиката от окултна гледна точка …. За себе си аз съм открила, че психиката е състоянието, в което се намира човек в даден момент. И как няма да е като почти всичко в живота ни е поредица от състояния. Такова понятие като психични болести звучи смешно. Психе значи душа, а душата е незасегната от болестите на ума. Обикновено дисбаланса в човешката психика идва от ума и от невъзприемчивостта на болката. Това какво общо има с душата? Какво е мнението ти? Какво са психиката, съзнанието и подсъзнанието, не от погледа на Психологията, обаче, а от твоят …

   Съвсем нормално е, когато човек постигне някакво равновесие, да се успокои и да престане да търси активно до момента, когато това равновесие се наруши.
„Всъщност за пръв път от Ошо чух подобно нещо, че астралното тяло е третото тяло и благодарение на него се развива интелектът, а благодарение на менталното – свръхестествените способности, така наречените астрални пътувания… Има леко противопоставяне на думи. Предполагам, че това е поредната игра на думи, която не води доникъде, но пък предизвика у мен вътрешно противоречие.“ – съвсем естествено по пътя на еволюцията, животинския етап (развитото астрално тяло) чрез метода на проби и грешки да води до натрупване на поука от тях – това развива менталното тяло. Вече в човешкия етап, когато менталното тяло е добре оформено, започва да натрупва енергия в по-висшите тела – изгражда се вече висшето Аз, което от своя страна дава възможност на съзнанието да се разграничи от нисшото аз. Това висше осъзнаване дава и свръхестествените способности – начален етап са астралните преживявания, защото материалното съзнание най-лесно преминава в астралното тяло и много по-трудно му е да го прескочи и да осъзнае менталното тяло.
Втория комплект въпроси възникват от това, че не различаваш човешката душа от божествената душа на човека. Психиката се определя от енергията на човешката душа (менталното тяло) и взаимодействието на тази енергия с околното пространство и другите хора. Тази енергия определя и умствените процеси. А когато хората говорят за душата, имат предвид по-висшата Душа (Божествената), която реално е различна от психиката, но ние трудно разграничаваме висшите от нисшите пориви и мотиви – и това поражда противоречията. По същата причина е направено разграничаване на съзнание, подсъзнание и свръхсъзнание. Съзнанието си ние сме го закотвили в материалния свят и в нормални условия не допускаме (отричайки) съществуването на нещо, което не се възприема с физическите сетива и не е признато от другите хора за реалност – това, което аз наричам илюзорни представи за действителността. Съзнанието се доминира от менталната енергия и тя определя реакциите му, развитието се определя от боравенето с езика (словото) и изграждането на смислени логически последователности. Макар и не осъзнато своето влияние има и астралното тяло със своята астрална енергия – това влияние е наречено нисш психизъм (защото става въпрос за животинската душа) и се определя като подсъзнание или остатъците от животински инстинкти и възприятия, както и елементарната животинска телепатия. Подсъзнанието не изключва някои свръхестествени способности, все пак това е енергия по-висша от материалната. Астралното пътуване е възможно именно защото астралното тяло е много по-леко от материалното и следователно, за неговото предвижване в пространството не е нужна особено голяма енергия. Свръхсъзнанието е енергията на Божествената душа, но нейното влияние е толкова по-незабележимо, колкото повече определяме себе си като материално тяло. Когато започнем да опеделяме себе си като нещо различно от материалното тяло, започваме да обръщаме внимание на онези пориви и влияния, които често влизат в противоречие с интересите на материалното тяло и на общоприетото обществено мнение. Но за това развитие също трябват много години, най-вече за натрупването на по-фина Душевна енергия и заличаването на силните въздействия натрупани при развитието на по-нисшите тела.

   Защо ни се случват такива неща, защо сме наранявани… как да разпозная илюзията от истината? Не мога да изляза от откритостта на характера си и разбирам че изпадам в заблуждението, че всички са такива, че нямат други лица. Наистина ли трябва да използуваме различни подходи към хората, за да ги накараме да открият най-доброто у себе си, тогава какво става с теб, не се ли разпиляваш? Късно май разбрах, че никои не може да бъде научен на нищо, ако не иска, можеш наистина да го гладиш по косъма, за да го караш самодоволно да мърка и да те харесва и когато малко се озъбиш (за когото и да става въпрос) или просто бъдеш себе си, разяряваш пиявиците и те като че ли се забиват още по-силно в тялото ти. Това е, не знам наистина как да разпозная илюзията от истината…

   А ти защо реши, че ти са се случили лоши неща? Можеш ли да си представиш живота като интересен, ако нямаш никакви проблеми? Дори болестите имат своя смисъл – когато човек е здрав и не особено активен или не попада в стресови ситуации, енергетиката му се успокоява и затихва (намалява), по тази причина намалява вниманието (стават нещастни случаи) или намаляват защитните сили на организма и той бива поразен от някое заболяване. След такава ситуация, енергетиката ни се активизира за да преодолее проблема и отново постепенно заспива, ако не и намираме работа.
Илюзиите се различават като се изучи действителната реалност, а до тогава е най-добре да не се предоверяваш на всичко, което е обявено за истина.
Много важен е този момент, да не съжаляваш за откритостта и искреността, а това, че някои хора злоупотребяват с това, си е за тяхна сметка – те просто не са минали тези уроци, които си минала ти и ще им трябват много животи за да се научат на искреност и откритост. За да не те нараняват ще трябва да свикнеш с мисълта, че има хора, които в своето развитие са още в пелените си и да се впрягаш от техните постъпки е все едно да се сърдиш на едно бебе, че е напълнило гащите.
Не, не трябва да използваш различни подходи към различните хора – трябва винаги да си си ти, т.е. максимално искрена и открита. И понеже вероятно си смятала, че трябва да се приспособяваш към хората (т.е. да им създаваш илюзии за твоята истинска същност), неизбежно е след време да имаш проблеми когато изненадаш хората свикнали с един твой имидж. Те се плашат от неизвестното, което носи твоята промяна и естествено се опитват да се противопоставят на нея. Затова се запаси с търпение и изявявай истинското си аз на малки порции и без натиск, за да могат хората да свикнат с промяната. Няма никакъв смисъл от открита конфронтация и борба да изявяваш себе си.

   С „Философия на ежедневието“ ли се изчерпват твоите знания или имаш и други творчески планове?

   Не, за сега нямам намерението да пиша други книги. Разбира се, с написаното до сега не съм успял да изкажа и половината от това, което ми се иска, но когато засягам такива неизказани теми пред хора напреднали в духовно отношение, те не предизвикват интерес и не достигат до съзнанието им. Затова, за сега, имам намерението да изчакам докато се появи съответния интерес и потребност. Както и „Философия на ежедневието“ е резултат от потребността и търсенето в тази посока, така и нещо ново ще се появи когато има нужда от него.

   Можете ли да кажете, защо се разраства престъпността в България и защо никой не може да се справи с нея?

   Основна причина за невъзможното овладяване на престъпността у нас са средствата за масова информация. Те правят от невзрачния, не блестящ с нищо престъпник (и политик), герой на огромни заглавия и репортажи от мястото на събитието. Самочувствието им расте и защото ги поставят на едно ниво с политиците. Така престъпниците се чувстват значими. Освен това са подхранени енергийно от страха и паниката, която предизвикват. А средствата за масова информация по принцип не се интересуват от следствията, които предизвикват, само и само да има потребители и приходи. А потребителите, за съжаление, са по-склонни да плащат за лоша информация, отколкото за информация за добри дела. Средствата за масова информация ще ми възразят, че това е информация и че хората трябва да бъдат информирани. Аз не съм против това право, но полицейските сводки не трябва да са на първо място в новините и на първите страници, а на най-незабележимото място и с най-дребния шрифт, както сега са съобщенията за добрите дела. Тази манипулация с общественото мнение е породена от желанието да се печели от страха на гражданите. Същото се отнася и до неудачите в управлението на държавата – рекламата на безскрупулната политика и безнаказаността привлича към политиката безпринципни и алчни хора и дори да имат желание с това да се занимават способни и морални хора, те просто не са допускани, защото са заплаха за останалите. Само осъзнаването на тези процеси и желанието за промяна в по-голямата част от населението, може да разкъса този омагьосан кръг.

   Не разбирам едно.Според теб има разлика между ВЪРХОВЕН АБСОЛЮТ и БОГ ( СВЕТА НА ЛЮБОВТА) така ли? Ако е така ще ми е изключително любопитно да ми разясниш разликата? =)))

   За да може да съществува една система много дълго, още повече, ако тя е вечна, трябва задължително да може постоянно да се обновява. Затова един от основните Божествени закони е правото на свободен избор. Този свободен избор е генератора на непрекъснатото разнообразие и обновяване. Като следствие от тази свобода във всички структури на битието можем да различим относително самостоятелни части (в човешкия организъм това са отделните органи). Свободния избор не е абсолютен, а частичен (все едно плуваш в бърза река – не можеш да плуваш срещу течението, защото то е многократно по-силно от теб, но си свободен да избираш дали да се носиш по него или да излезеш на единия или другия бряг). Така е и във Вселената – всяка относително самостоятелна част (планета, слънце или звезда, галактика, вселена) се ръководи еднолично от индивид, Бог. И той е Бог, защото в поверената му система той създава и подържа всичките съставки и е свободен да избира по какъв начин да прави това в границите на системата. Ролята на бързата река играе енергията – нито една относително самостоятелна система не може да произвежда енергия и да се самозадоволява (затова е относително самостоятелна – зависи от всеобщата енергия). Тази всеобща енергия обединява всички части (Богове) в едно Цяло (всички вселени) и това Цяло е един индивид когото наричаме Върховен Бог или Абсолют. Всички части на Цялото, понеже са относително самостоятелни са обединени от общия интерес и се подчиняват на общия интерес – така се получава този ОГРОМЕН ЕДИНЕН ОРГАНИЗЪМ познат ни под името Върховен Абсолют. Тези относително самостоятелни части, както и Цялото, съществуват едновременно във всички светове.

   Ок..добре зву4и..за хората с по-лабилна психика, силно повлияни и вдъхновени от..новите хоризонти които открива пред тях „философия на ежедневието“..Те остават навярно слепи пред въпроса..коя е действителната реалност всъщност?..И вобще – за каква реалност си говорим тук,субективна или обективна..т.е..реалната..в истинския живот или нейната интерпретация в света на философските идеи..?

   Според мен има една трета реалност, която е по-реална от живота на Земята. Няма как да отговоря на този въпрос с няколко думи, вероятно трябва да изпиша стотици страници отговор. Всъщност, вече съм ги написал в съдържанието на сайта. На всичките ти въпроси съм давал вече отговори, но е нормално от едно прочитане, това да не се забележи. Но нямам и нищо против да отговарям отново и отново, стига да има полза.

   Он4о ни изтъкна своите идеи чрез методите на своята философия, която обаче се противопоставя на философията на г-н Йоргов.и тук се полу4и сблъсак.Чудесно!Оба4е..не беше ли г-н Йоргов човека ,които поддържаше тезата 4е различните идеи не трябва да се противпопоставят..не трябва да се сблъскват грубо една с друга а да съществъват едновременно една с друга,допълвайки се една друга..?отговорът за вапрос поддържаш такава идеология..за приемственост е доста груби рязак..май. Хима само г-н Йоргов има правото да анализира, а друг не може да бъде анализатор на неговата иделогия и философия..т.е..Така той застава в уинизително положение да бъде анализиран от друг 4овек..от..по-виш разум, едва ли не..Може би за това е леко рязак в отговора си.

   На тази серия въпроси си отговорил сам: “може би просто момчето е следвал философия и тези идеи ги е 4увал и преди..и то отдавна още…и сега вси4ко му е като да гледаш повторно филм.”- ето много точно, това не е неговата гледна точка, някой му го е набил в главата, той не мисли сам, а повтаря като папагал заучени фрази. А за мен всяко едно такова поведение е като да си блъскаш главата в стена, защото каквито и аргументи да преведа е все едно, че говориш с радио. Предполагам усещането ти е познато. Аз самият никога не съм имал претенциите, че съм съвършен, нещо повече, аз ТРЯБВА да бъда несъвършен, за да не ме идеализират и да почнат да ме цитират без да мислят. Затова нищо човешко не ми е чуждо. Затова съм като всички останали хора, т.е. това, което го има в мен, го има във всеки един, друг е въпроса, кой има желание да се възползва от богатството скрито в него.

   Друго..зна4и тъка ставаще вапрос за някакво робуване на правила..на система..изкуствено насадена логика и правила..и т.н..Т.е..според мнението на господин Йоргов аргументите на които се основава този които се опитва да го анализира са..изкуствено насадени..шаблони от различни философкси системи.т.е..принадлежащи на света на илюзорното.Т.е. в неговия свят тази логика няма място…добре..но зна4и…коя логика има място в този СВЯТ?

   Логиката, която не разчита на точно установени истини (защото всяка истина е относителна, непълна), логиката, която винаги работи с хипотези и е винаги отворена за допълване, т.е. логиката, която не работи с шаблони. Това вероятно, ще ти е малко трудно да го приемеш, защото е трудно да си представиш друга логика, освен привичната, но всичко е въпрос на навик.

   Че така де..не съм аз 4овека който може да съди духовния гуру г-н Йоргов.не искам дори д абъда и критик.Аз по принцип съм отворен за нови идеи..за нов на4ин на мислене..за проникване извънн смисала на делника..на бита..на обиклновенното сивото ску4ното и т.н..Обаче тва 4е си отворен към философията не значи че трява сляпо да вярваш на всичко, което някой си ти предлага.Не смятам 4е това което вие публикувате е пропаганда или поне не е 4иста форма.Оба4е..Г-н Йоргов, не смятате ли 4е поемате огромна отговорност като излагате тук идеите си..не си ли давате сметка колко много хора сляпо ще се подведат по тях..Те ще са много, сигурен съм.Даже усещам как подведени по..мисловната инерция..както сам вие се изразихте някаде..те ще ме обсипят с негативното си мнение..понеже съм си позволил да погледна от една друга страна на нещата..от критична гледна точка.

   Ето това е пример за мисловен шаблон – начин на разсъждение породен от досегашната практика на човечеството. Но аз мисля, че бъдещето на човечеството е без изявени лидери и без гурута – те са изживели своето време. Лидерите дори и да не изискват подчинение, със своя авторитет налагат начин на мислене или по-скоро ограничават мисленето. И когато аз твърдя, че не трябва да ми се вярва, не е за да се правя на интересен, а за да оставя съзнанието на хората свободно. Затова е казано, че кротките ще наследят света – т.е. свят без лидери и без налагане на нечие мнение, а свят организиращ се на базата на вътрешна хармония и доброжелателство между индивидите, които стигат до общо мнение за своите интереси. Не можеш да си го представиш такъв свят без лидери, а?. Но ще го има, за да могат хората да мислят свободно. А от гурута няма да има нужда защото хората ще се научат да ползват богатствата скрити в тях – т.е. всички хора ще бъдат гурута.

   И все пак..какъв е смисала..С какво сте променили живота си..С какво ще промените живота на вси4ки тези хора..нима вие сега сам не казвате 4е не сте нищо пове4е от който и да е..Добре..но..тогава какво ще даде тази философия на обикновения 4овек..прозрял за нея..който ве4е уж ще престане да бъде обикновен?С какво ще се промени живота му?Какъв ще стане?..ще се 4уства ли по щастлив..Или нима то4но обратното..ще се 4уства дори зависим от вашите възгледи..повлиян..зарибен и заблуден?И..дори да знаят,.,.да имат о4и за света..да не бъдат слепци а да виждат..какво ще се промени..?Това са просто идеи..идеи и пак идеи.

   Добре де, наистина ли смяташ, че идеите нямат шанс за реализиране? Все пак моята работа не е да казвам кой какво да мисли и как да мисли. Моята работа е да стимулирам мисленето и да се опитам да неутрализирам натрупаните през вековете спирачки и ограничения. А какъв ще стане всеки един човек трябва да решава сам.

   Философията ви е като да преливаш от кан4е в кан4е..винаги ще има две страни..винаги няма да има то4ен отговор..винаги ще има винаги и т.н…т.е..никога нема да се говори за нещо..то4но..проверено на практика..4исла и т.н..И въпреки 4е логиката пораждаща 4ислените стойности според вас е при4ислена към света на илюзорното..то..все пак.по добре е да има то4ни 4исла отколкото..светове, духовни нива..ниски духове..високи духове..абсолъутен идеал..и т.н…защото колкото и примамливо да зву4ат тези понятия..те са..просто…идеи..идеи и нищо пове4е..теории..представата на един 4овек за космоса..света и вси4ко което ни обграйда..духовно и земно…

   И не само две страни, а много. А защо не искаш да погледнеш на това от друга гледна точка – да твърдиш, че нещо е точно и проверено, не е ли да лишиш хората от съмнение и мислене. Не поемаш ли тогава отговорността да мислиш вместо тях. Още повече, че ще кажеш лъжа, тъй като абсолютно установени факти няма.

   А..вапросът ,който ме вълнува най-силно…каде е мястото на обективното във философията изобщо?

   Когато разбереш какво е илюзия и знаеш как да се предпазваш от капаните й, тогава остава само обективното.

   Има ли Бог или не…

   Според вътрешната потребност на всеки един човек, Бог го има или го няма. За мен лично въпроса има само един отговор – да, но за този, който е под влияние на суетното желание да си чеше езика, той може да се постави под съмнение и напълно основателно. Той просто няма нужда от Бог, тъй като егото му изпълнява тази функция. И няма никакво значение каква реалност е Бог.

   Карма или личен избор?

   Какво означава карма или личен избор? Защо смяташ, че едното изключва другото? Всичко е въпрос на съзнание. Както може съзнателно да заобиколиш кармата си, така може и съзнателно да я изплатиш. НО повечето хора са в плен на илюзията, че са жертва на съдбата, и че от нея не може да се избяга и действително стават жетви поради нереалните си представи. В действителност кармичното разплащане ВИНАГИ е личен избор, защото е единствения начин за лично усъвършенстване (за сега). Много страдания причинява също илюзията, че сме на този свят за един приятен живот, че другите са безметежни, само ние страдаме безкрайно. Но ако се вгледаш в реалността виждаш, че няма такова нещо като живот без страдания и виждащ, че това, което изживяваш съвсем не е толкова ужасно, колкото се опитваш да си внушиш. Нали и при заболекаря отиваш, въпреки че знаеш, че ще боли.

   Но мислиш ли че, парите може да се се обезценят в някакво обозримо бъдеще? Или ще стане след много много време, но ние трябва да подготвим почвата?

   Не мисля, че обезценяването на парите може да стане бързо защото тяхната ценност се е утвърждавала в продължение на хиляди години. Т.е. ние сме дълбоко програмирани и промяната е много трудна. Забелязвам. че дори духовно ориентирани хора им придават прекалено голямо значение. Но сега се променят условията и е възможно този процес да се ускори доста, е, зависи и от всички нас.

   Но нищо повече не съм направила… а толкова искам да помагам някак си на хората…

   А колкото до другите хора – ти вече го правиш, след като си доброжелателно настроена към тях. Няма значение, че не забелязваш резултата – твоята аура си върши работата.

   Да предположим че се намираш на „прага на Шамбала” и ти зададат въпрос: Колко дълбоко можеш да стигнеш в отговора си? /Без да мислиш за публика, лекции, разбираемост, достъпност, т.е. отговори за себе си без отношение към слушатели/….

   На „прага на Шамбала” им е ясно „колко ми е пипето“. 2. Вероятно, просто съм некъдърен, но не мога да отговарям на пространството и да не се интересувам от това, дали този който ме слуша, разбира това, което говоря. Колко дълбоко мога да стигна? Нямам представа. Зависи от въпросите. Мога да достигна и до това, което дори не съм подозирал (както съм го правил много пъти).

   Мисля, че на доста неща вече не давам „да ме водят за носа“, но някои неща макар да ги осъзнавам, сякаш са по-силни от мен и виждам голям зор. Можеш ли да кажеш нещо по-конкретно за това: „нямаш реална представа за себе си“?

   Това, което те притеснява и ти създава проблеми са програмите (илюзиите), които е успяло да ти внуши обществото и хората около теб. А единственият начин да се избавиш от тяхното въздействие е да намалиш тяхната сила като ги обезцениш, т.е. престанеш да ги абсолютизираш. Колкото по-малко значение придаваш на каквото и да е в материалния свят, толкова по-слабо ще може да ти въздейства то. Илюзиите, разбира се, са на личността, но аз се опитвам да ти подскажа как да се дистанцираш от тях за да ти е по-лесно да се избавиш от техните внушения (да се разпрограмиш). Колкото един човек е по-малко под влиянието на илюзиите и програмите, толкова по-реална представа има той за себе си. Когато човек има нереална представа, той се обижда, чувства се уязвим, опитва се да крие слабите си (според него) места. Човек с реална престава за себе си не се опитва да се прави на нещо, което не е и затова е като брониран – нищо не може да го засегне и одраска, нищо не може да го изкара от равновесие.

   И най вече не ми е разбираем този номер с времето. Тука има – тука нема. Горе нямало време, а тук имало време само в нашето съзнание. Е, това не мога да осъзная. Защото ако горе няма време и всичко е едно, за какви закъснения тогава става дума?

   Времето съществува навсякъде. Времето е функция на движението. Няма движение, което да се извършва мигновенно, извън времето. И докато има движение ще има и време – както тук долу, така и там горе. Става въпрос за нашето отношение към него. Когато си в тягостна обстановка и чакаш нещо нетърпеливо, времето е нещо болезнено и страшно досадно. Но когато си в хармония и блаженство, дори милионите и милиарди години ти изглеждат като миг. А иначе, времето си е физическа величина и е независима от нашето отношение към нея. Дори там горе съществува вселенски ритми и циклите и условията се променят постоянно, така че няма начин да не се съобразчваш с тях.

   Самият факт, че сам сте тръгнал да размишлявате по темата (да ви се чуди човек на самочувствието), отхвърляйки отдавна наложили и общоприети правила и истини, автоматично ви прави гностик. Използвах термина „неогностик“, защото този гностицизъм не е абсолютно същия като онзи в древността. Вашият е силно повлиян от източните религии (кришнарство,

   Няколко пъти се учудвате, откъде имам самочуствието да напиша всичко, което съм написъл. Вашите познания се базират на зазубреното от други, които Вие смятате за авторитети и затова постоянно ги цитирате като подсигуровка. Т.е. Вие нямате собствено мислене, а ползвате мислите на другите и затова в себе си сте много неуверен. За разлика от вас, аз разчитам само на себе си и затова имам самочуствието да излагам публично мислите си. Ако все пак поемете отговорноста да разсъждавате сам, значи целта, заради която е създаден моя сайт е постигната, и няма никакво значение дали сте съгласен с мен или имате желание да ме качите на клада.

   Мисля си с любов, например, за всичките жители на родния ми град. Чудя се ако си мисля с любов за тях дали не мога да им помогна по някакъв начин, въпреки, че не го усещам.

   Да мислиш с любов за нещо винаги е много полезно, въпреки че не забелязваш резултата. Особена нужда от това сега има нашата Земя – планетата като цяло. Прекалено много й се струпа на горката от нас хората. Затова всяка положителна мисъл насочена към нея, й помага да ни изтърпи още малко. Същото се отнася и до хората, до природата – растения и животни. Изобщо любовта е велика сила – експериментирай и ще се убедиш.

   Четох наскоро малко и за лъчите… Най-много ми харесва вторият лъч. По принцип обичам също и жълтото и зеленото, така, че може би харесвам и тези лъчи. Мислиш ли, че може да се върши някаква работа с лъчите и от такива лаици като мен?

   Цветовете са различни видове енергии и с тях може да се въздейстава в тесен диапазон – за конкретни неща. Докато любовта действа в широк диапазон, но това излъчване в широк спектър прави въздействието по-слабо, докато в конкретен цвят е по-концентрирано и може по-бързо да даде видими резултати. Но независимо, че не забелязваш следствия, всяка мисъл въздейства по един или друг начин.

   В крайна сметка има същества, които не присъстват изобщо на материално ниво на земята и пак ми се струва, че мога да усетя присъствието им някъде около мен … и дори и да е малко илюзорно и плод на въображението ми това усещане, то пак си е приятно.

   Много се лъжеш, че си въобразяваш, че усещаш нечие присъствие покрай теб. Винаги има най-малко две дежурни души покрай теб. Винаги когато ги усетиш, ги поздрави, зарадвай им се, опитай да си общуваш мислено с тях – може бързо да не се получи резултат, но ако не се откажеш, чувствителността ти постепенно ще се повишава и може да постигнеш истинско общуване с тях. Важно е накъде е насочено съзнанието ти (вниманието ти).

   Какво разбирате под „блажени са низшите духом “ от проповедтта на планината на Господ Исус?

   Всички проблеми в човека идват от неговото съзнание, затова колкото един човек е по-първичен и по-близо до природата, толкова неговия живот е по-хармоничен и по-„блажен“, по-съобразен с Божествените закони.

   Какво е обсебването? И още по- общо- не сме ли оживотворени всеки момент от „някого“…

   Обсебването в днешно време е много рядко явление, защото няма подходящи условия за това, освен ако някой го разреши съзнателно.

   Енергииният вампиризъм- начин на отърваване , след като сме се оставили (по наша вина) да ни напъхат в енергосмученето. Как да се държим с хора, които на всяка цена искат да си посмукнат- конфликтни, агресивни, молеши, изискващи ( чрез вменяваната ни вина или че сме им задължени)? То ако имаме в този момент повече и за нас и за тях- добре, но иначе…

   Много е важно да не се страхувате от енергийният вампиризъм, енергийно немощните хора често търсят съчувствие чрез което да попълват своите нужди. Давайте с любов, така реализирате една божествена функция – който много дава и много получава, но за това трябва да отвори сърцето си за да може свободно да влиза в него енергията отгоре. Когато се страхувате се затваряте и не давате, но и не можете да получавате. Когато енергийно слабия човек си попълни нуждите, сам ще се отдалeчи и ще ви остави на мира. Ако давате по-малко, вампира може да стане енергийно зависим и да ви преследва по някакъв начин.

   Има ли според вас „зли човеци “ или това са просто енергослаби? В Евангелието на Йоан има в 8 глава текстове за дяволови и Божии човеци.

   „Зли човеци“ има, но както писах по-горе, всичко зависи от човешкото съзнание, от егоизма – самоизолирането както и страха затварят човека от Божественото и енергиите. Такъв самотен човек се чувства постоянно заплашен и агресивната му реакция е като самозащита и възможност да се почувства значим. Такива хора не обичат дори себе си, защото постоянно намират причини за какво да се притесняват и страхуват. Но има друг вид хора – обичливи, те разнасят навсякъде светлина със себе си. И колкото повече безусловно обичат, толкова по-малко се притесняват и страхуват.

   Какво представлява депресията и как да се измъкваме на практика от нея?

   От депресията може да се избавите единствено със собствени сили – другите методи дават само временни резултати. Всички човешки проблеми се пораждат от собственото съзнание и докато търсите причината извън себе си, винаги ще се чувствате жертва, която е безсилна да се избави от проблемите. Когато човек поеме отговорност за всичко да си е виновен сам, той става активен (защото всичко зависи от него) и започва да се променя бързо. А когато смята другите за причина, той е пасивен или се опитва да променя другите хора, но те се съпротивляват, защото също смятат другите за виновни – получава се затворен кръг.

   Какво ви е отношението към молитвите?

   Молитвата е метод за отваряне на съзнанието към висшето – но съвсем естествено само когато е искрена, от сърце, а не се повтаря механично. Ако молитвите са егоистични, за собствено благоденствие, нямат почти никакъв шанс да дадат ефект.

   Какво ви е разбирането за Изкупителната и Спасителната роля на Господ Исус Христос?

   В своето развитие човечеството зацикля в злото и еволюцията му спира. Саможертвата на Христос премахва този проблем и днес такива явления като вендетата са почти изчезнали.

   „… по-умерени и уравновесени и силните записи все по-редки, докато накрая се хармонизираме и можем да преминем на по-високо ниво.“ Вие пишете това. Но аз си мисля, че човечеството не е пораснало в нравствено отношение като процент. Само е рафинирало поведението си.

   Някъде из отговорите има нещо подобно: Вече много милиони години човечеството привидно е на едно ниво на еволюция – защото тези, които са еволюирали престават да се прераждат, на тяхно място идват млади души, завършили своята животинска еволюция. Процеса прилича на детските задачи за басейна – от една тръба тече, от друга изтича и нивото винаги е едно и също.

   Защо пък непременно да е нужно това изкуствено изключване? Та нали, aкo човек пише, прави съзнателно чернови, с цел да мине през няколко “итерации” на подобряване на творбата си, ще може да се възползва от миналият си опит? Защо е нужна тази забрана на спомените, когато те само ще помагат за нравственото извисяване?

   Твоите възражения срещу прераждането са в по-голяма степен емоционални, отколкото логически. Затова си дай сметка ще можеш ли да преодолееш емоционалната си реакция при следната ситуация: в предишен живот си имала изключително големи психически и физически проблеми с човек, и затова си го намразила изключително много. За да се уравновеси ситуацията, в този живот този същия трябва да ти е много близък, когото да обичаш много. Ще го заобичаш ли, ако помниш предишния живот?

   К.Г.Юнг (и не само той) говори за Колективното несъзнателно, и от там се черпят много неща от поведението на всеки човек- като едно или друго архетипхо поведение, например или нещо от поведението на други живели и живущи в моментахора. Затова има и “дежа вию”. Ние сме потопени в океански булъон от лично несъзнателно и колективно несъзнателно, от който докопваме разни неща, за които съдим в най- добрият случай повърхностно, но обикновено- погрещно.

   Не разбирам тук какъв е аргумента против прераждането. Съществува колективно и лично несъзнателно. Много други хора го наричат по други начин, но от това не се променя същността. Това, което влияе върху човешкото поведение е много по-сложно и комплексно и не може да се опише само с един термин.

   Защо е нужен този разход на енергия време и т.н. да се N-пъти повтаря нещо, докато и в рамките и на един живот е възмозно човек да премине през фази на “непокорство”, на последвало “послушание”, в прогресивна степен да се съобрази със съвестта си.

   Казваш, че е възможно в рамките на един живот да преодолееш даден проблем, но това е само пожелание – действителността показва съвсем друго. Да вземем за пример споменатата в предишно писмо прошка и как се сещаш за решението, което си взела, едва след реакцията си. Това не е ли показател колко трудно реализираме понякога очевадни решения. Тук става въпрос за един пример, а проблемите, които трябва да решим са милиарди – как си го представяш за един живот?

   В Библията също има казани в прав (преведен) текст против прераждането съображения. Тях съзнателно не привеждам като доводи, защото не знам каква тежест ще имат в случая, но може пък и да ги напиша в следващо писмо!

   В библията има намеци и за прераждането – все пак не са успели да цензурират всичко.

   Освн това, мисля, че болшинстжото хора не харесват тази идея. Чувстват се уморени даже и от един живот. И то не само от своя, но и като гледат, слушат и четат за хорски съдби…Сега сме много информирани…

   Като допълнителни доводи мога да посоча следните: когато се запознаеш с организацията на житието и битието, виждаш колко е мъдър Бог и той не допуска нищо излишно, камо ли мотаенето в живота – всичко е много точно дозирано. Мирогледа на всеки един човек се определя от неговите представи за действителността. Ако Вселената е случаен хаос, човек се определя като еднодневка. Ако Бог е неизвестно какво, човека е нещо различно от Бога и интересите им са различни. Ако всичко съществуващо е Бог, очевидно е, че ние сме части от него, следователно сме вечни като него, независимо през какви преобразования преминаваме и интересите ни са общи. Следователно Бог не може да не се грижи за хората, защото по този начин се грижи за себе си. Но за наша радост Той не мисли като хората, иначе тежко ни и горко.

   Друго, което много ме вълнува са видовете човешки характери. Някъде четох, че между характерите и аурата има еднозначна връзка, Дали няма връзка и между човешките характери и степента на човешкото разбиране и следване на “духовните” истини, респективно и на техните съдби?

   Човешкия характер, съзнание и подсъзнание са условни категории приети със цел да разберем нещо от действителността. Върху човека влияят изключително много фактори, ще се опитам да изброя някои от тях: обкръжаващата обстановка във вид на енергиен фон, мощните космически влияния, част от които се опитва да опише астрологията, взаимодействието с хората, записите наречени родова карма, част от които е генетичната наследственост, внушенията на обществото във вид на възпитание и образование, въздействието на натрупаните човешки мисли (което частично се описва с термина колективно несъзнателно) спомените и опита от предишни животи, програмата, която сме избрали да следваме през този живот, знанията натрупани „там горе” и опитите на Бог постоянно да ни помага, т.е. неговото въздействие върху нашето поведение. Всичко това определя всяка наша реакция и колкото по-малко осъзнаваме тези въздействия, толкова живота ни е автоматизиран, т.е. ние сме зомбита. И обратно, колкото по-ясна представа имаме за тези процеси, толкова по-малко сме зависими от тях, т.е. не им се подчиняваме сляпо.

   Имам в предвид това, че защитаващите идеята за прераждането привеждат като аргумент факта, че хората си спомнят не от този живот неща, и/или имат добри умения, за сложни неща без да са полагали много усилия. Като че ли в пред живот тези неща са ги учили. Т.е. едни неща им се удават много по-лесно от други. А според Юнг, това са умения от общият «несъзнателен булъон». Те са достъпни.

   Ако както твърди Юнг, талантите „черпят” от общият «несъзнателен бульон», то тогава всички биха били талантливи, доколкото всички са под влиянието на този “бульон”. Но в действителност талантите са доста рядко явление. А доколкото за получаването на един талант е необходимо 95% труд, то явно таланта не се получава даром, а се заработва с натрупване в продължение не само на един живот. Защото, ако ставаше само с един живот, всеки, който е по-упорит и последователен би развил талант, но обикновено още от ранно детство е ясно, че има талант – т.е. той вече е натрупан, а не тепърва да се разработва. Веднъж разработен таланта, през следващите 30 – 40 години той не се развива забележимо, което също не говори в полза на получаването наготово или развиването само за един живот.

   Обаче по този повод дълги години ме е занимавала темата за злите човеци. Мисля и за това да попитам.

   По въпроса за злите хора, много обичам да предлагам за размисъл следната аналогия: Как се правят дървени топчета? Нарязват се кубчета, еднакви по размер, ако е необходимо да се получат еднакви топчета, от една и съща порода дърво и се слагат в барабан, подобен на барабана на автоматичните перални. Барабана се върти дотогава, докато всички остри ръбове се загладят и се получат идеални сфери. Земята е един такъв барабан, в който всички хора се въртим и се търкаме един в друг, докато си заоблим всички ръбове и станем идеални. А за това е нужно доста пъти да влизаме в „барабана” наречен Земя.

Освен това, мисля, че болшинството хора не харесват тази идея. Чувстват се уморени даже и от един живот. И то не само от своя, но и като гледат, слушат и четат за хорски съдби…Сега сме много информирани…

Като допълнителни доводи мога да посоча следните: когато се запознаеш с организацията на житието и битието, виждаш колко е мъдър Бог и той не допуска нищо излишно, камо ли мотаенето в живота – всичко е много точно дозирано.
Мирогледа на всеки един човек се определя от неговите представи за действителността. Ако Вселената е случаен хаос, човек се определя като еднодневка. Ако Бог е неизвестно какво, човека е нещо различно от Бога и интересите им са различни. Ако всичко съществуващо е Бог, очевидно е, че ние сме части от него, следователно сме вечни като него, независимо през какви преобразования преминаваме и интересите ни са общи. Следователно Бог не може да не се грижи за хората, защото по този начин се грижи за себе си. Но за наша радост Той не мисли като хората, иначе тежко ни и горко.

Добре,но от къде да започна.Трябва ли да правя някакви упражнения, медитации?

Нямам право да ти давам конкретни упражнения и медитации – ограничавам правото ти на свободен избор. Затова ще ти обясня принципа, а ти сама ще си избереш, какво да правиш.
Има много посоки, по които трябва да се работи, но като начало е най-важен ума – той е много полезен инструмент, но е програмиран от масовото съзнание и силно се влияе от него. За да се освободиш от старите програми, трябва да се препрограмира и ограничи силно неуправляемата му дейност. Масовото съзнание са енергии с ниски вибрации, за да намалиш и да се избавиш от влиянието му, трябва да избягваш мисли и емоции, които имат ниски вибрации: страх, отчаяние, неувереност в себе си, комплекси за малоценност, съмнения разни и много други от този род. Щом забележиш тези ниски енергии в ума си, веднага ги заменяш с позитивни: радост, възторг, любов, възхищение и други от този сорт. Най-лесно става като обичаш всичко и всички около себе си – когато обичаш, не търсиш недостатъци, не критикуваш, а приемаш всичко, както си е. Така умът ти не зацикля на недоволство и критикарство, т.е. на ниските вибрации. Друго залитане на ума е по времето – рови в миналото и прехвърля някои не особено удачни ситуации отново и отново или се опитва да разгадае бъдещето, което често предизвиква страхове. Тази активност на ума с времето е напълно безполезна, дори в много случаи вредна, защото задълбочава проблеми от миналото или избира не особено удачни варианти за бъдещето, като по този начин пречи да се постъпва интуитивно, на момента, т.е. по възможно най-добрия начин. Разбира се, в началото, ще ти е трудно да го контролираш успешно винаги, но не се упреквай и отчайвай – това са ниски вибрации. Спокойно започвай отново и отново, и след известно време ще забележиш, че все по-добре се получава. Не забравяй, дългите разстояния се състоят от множество малки крачки.

Размишлявам от известно време върху въпроса за прераждането и искам да ги споделя. Понеже времето съществува само тук, в плътната реалност, се чудех дали не е възможно душа да се въплъти в тяло, във време, което се явява минало, на това, което изживяваме сега? Ако това е възможно, то тогава нашите дела могат да променят хода на вече случилите се събития (проблема на всеки филм със завръщане в миналото 🙂 ). Това ме наведе на мисълта, че биха могли да съществуват неограничен брой реалности с различна времева линия от тази „нашата“. Накъде другаде може да не е имало Втора Световна Война, а другаде, вече да е свършила третата примерно. Ако това е така, коя реалност обитаваме и дали не присъстваме и в някоя друга..? А дали не присъстваме във всичките? Ей такива въпроси ме глождят. Ще се радвам да споделите мнение.

Ние имаме доста неадекватно разбиране за времето. В действителност, времето е елемент, измерение, аспект на движението, също каквото е скоростта. Но никой не отделя скороста като нещо самостоятелно съществуващо. Както и никой няма намерение да разглежда дължината и ширината отделно от пространството. Така че, времето е изкуствено измислено измерение с цел манипулация на хората. Дори в нашия свят не съществува време, а съществува движение на енергиите, всяка от които си има свое измерение време, съвсем различно от другите движения.

Колкото до възможността да променяме вече случили се събития, е напълно реална, понеже сегашната представа за времето ни заблуждава, че някаква енергия може да стане минала и ние нямаме повече достъп до нея. Но енергиите, с които сме разполагали някога, не изчезват и ние можем да ги променяме винаги, когато сметнем за нужно, както и да променяме евентуалните бъдещи движения на енергиите. И действително съществуват неограничен брой реалности, поради неограничения брой енергии, които могат да съществуват едновременно, защото енергиите не са безлични, неутрални (въпреки, че и такива има), всички енергии едновременно са същности, същества с някаква степен на интелигентност (зависи от концентрацията и обема). Всички тези обяснения са много схематични и действителността винаги е много по-сложна, отколкото можем да обхванем със съзнанието си.

Последни публикации
Последни коментари
За контакти
Your Name:*
E-mail:*
Message:*
Type the characters you see here: