Последни публикации
Брояч от 3.2006г.
5653398
Users Today : 132
This Month : 7249
This Year : 101595
Views Today : 771
Who's Online : 4
free counters
Луна в сей День, Луна в сей Час

Родителски кодекс

Родителски кодекс

Родителски кодекс

1. Майката е целият свят
Никога не казва: „Тогава, няма да те обичам“. От този вид са и фразите: „По-добре, да не те бях раждала“, „Ти си едно наказание (проблем)“, „Такъв не ми трябваш!“ и всякакви от този род. Тези фрази предизвикват страх от смъртта. Защо? Защото, най-близкият до смъртта страх е, да ви изгонят, захвърлят, което е равнозначно на смърт. Детето не може да оцелее само в този свят. А майката е целият свят за него. Отначало, общуваме с нея, като със света, а по-късно, пораствайки, започваме да общуваме със света, като с майка, доказвайки, че сме достойни за любов, за приемане, за живот редом с нея.
Често повтарям на децата си, че ги обичам – те също. Често им обяснявам, колко са важни за мен, че живота ми е станал много по-добър и по-интересен след тяхното раждане. Понякога, и те самите ме питат: „Мамо, наистина ли е хубаво, че ни има? Ако ме нямаше, кой щеше да ти помага (следва изброяване на свършеното)?“
2. Не отблъсквайте детето си
Не го отблъсквайте, когато ви се навира в ръцете, когато иска да ви прегръща, да ви целува. За мен не съществува въпроса – да се приучва или да не се приучва, да се държи в ръце. Телесният контакт е много важен, дори за възрастния човек. А за детето е необходим като въздуха.
Майка ми ме отблъскваше с думите: „Бягай с твоите телешки нежности, вече си голяма“. А за бащините ласки, имаше забрана още от най-ранна възраст. Максимума – да седна на коленете му. И досега поддържам много твърда физическа дистанция, но ако се отпусна, съм ненаситна. Майка си успях да прегърна, едва преди няколко години. Както и да ѝ кажа, че я обичам. При това, осъзнато работих да го постигна. До този момент ми се струваше като нереално.
3. Никога не се съмнявайте в детето си
Никога не се съмнявайте в достойнствата на детето си. Вярвайте в него. Каквото и да ви наговорят, каквото и да забележите – първо изяснете, защо го е направило или не го е направило. Но вярвайте, по подразбиране, намеренията му са светли и чисти. А ако забележите явно зло, имайте предвид, че е имало основателни причини, в които е заложено чувството за самосъхранение. Трябва да гледате детето с очите на Бога. Думата „любов“ е със смисъл, виждащи се като божествени, т.е. възприемащи се като съвършени.
През детството ми е имало много случаи, когато майка ми се е съмнявала в мен и разговаряше като с чудовище. Беше ми много болно в такива моменти. Не ме чуваше, вече беше решила, каква съм, и какво трябва да прави с мен. А аз имах чувството, че са ме предали. Усъмнили са се. Там, където има страх, няма вяра. А където няма вяра, няма и любов.
4. Не поддържайте скандала и обидата
Не поддържайте скандала и обидата повече от 30 минути. Човекът редом е по-ценен от всичко, което се опитваме да докажем. Трябва бързо да се помирявате. Защото, всичко останало е без значение. В никакъв случай не „бойкотирайте“ детето си. Моята майка можеше да ми се цупи денонощия наред, опитвайки да ми внуши унижение и признанието, че съм сгрешила. В такива моменти, детето се чувства нищожество. Поради бързата му промяна, не помни за конфликта, кой е прав, кой виновен.
5. Не го пращайте да спи, ако е напрегнато на душата му
През детството ми нямаше нищо по-лошо, да остана съвсем сама след крясъка: „Върви да спиш!“, с куп мисли, а утрешния ден е заплашителен със своята неопределеност, защото внасяш в него всякакви боклуци. Обезателно преди сън, трябва да се избавите от всичко лошо, за да остане само хубавото за следващия.
Сънят е малка смърт. Нощта разделя живота ни на множество малки животи. С моите момчета, вече нямаме такива ритуали, които са важни за малкото дете. Но да се разделим, да се прегърнем, да си кажем нещо мило, да разберем, какво ни тревожи, е задължително.
6. Не бива да будите детето с думите: „Няма ли да ставаш най-после, колко пъти трябва да те будя?!>, дърпайки завивката. За мен, пробуждането е било винаги много важно. Както се събудя, така минава и целия ден. Зная, колко е важно да го „посрещнете“. Все едно се раждаш отново. А майката изпраща и посреща след съня през детството. Точно от такива дреболии се изгражда усещането за стабилна физическа реалност. Просто казано: “ Всичко е наред!“.
Малкият е чучулига и става преди мен. Събужда се и известно време се излежава. След това тича при мен, целува ме и бяга по своите работи. Големият е сънлив като мен, затова го будя, когато е готова закуската. Усмихва се, преди още да е отворил очи. След това се протяга и ми пожелава „добро утро“. Ако се е събудил, ме чака да дойда да го будя. Но, ако трябва да стане рано, се буди сам, буди и мен, вече облечен и умит. Буди внимателно. Научила съм го.
7. Изпращайте и посрещайте на прага
Посрещайте и го изпращайте на вратата. Всеки човек трябва да има усещането, че винаги е очакван и любим, че домът му е крепост.
8. Никога не поставяйте материалните интереси над детето
Имам предвид истериите по повод счупена чаша или скъсани гащи. Майка ми бе убедена, че като ми се кара за счупеното, ще ме научи да бъда грижлива. На нищо, освен разбирането, че за нея съм по-малко важна, не ме научи. Още тогава реших, че в моя свят, хората ще са по-важни от вещите, колкото и да струват, дори да са били скъп спомен. Грижливото отношение идва, когато е важно за теб или цениш радостта на другия. Никога не възниква, следствие на скандали.
9. Говорете с детето честно, по всички въпроси, наричайки нещата с техните имена
10. Търсете детското мнение по въпросите, касаещи техния живот
11. Съобразявайте се с личното пространство, а именно: не четете писма, чат, смс, не подслушвайте разговори и не разпитвайте за това, за което няма желание да говори, ако не се отнася до безопасността в живота.
Разбира се, има изключения от всяко правило.
Автор: Елизавета Колобова
Превод: Йосиф Йоргов
http://nashaplaneta.su/news/roditelskij_kodeks/2019-08-23-74557
Последни публикации
Последни коментари
За контакти