Уроци от нашите деца

Уроци от нашите деца

Published 09.03.2024 | By Йосиф

Уроци от нашите деца

Наскоро разказах на моя приятелка тези истории и затова реших да ги запиша. Децата са нашите учители, не се уморявам да го повтарям. Най-искрените, най-любещите и най-истинските. Като примери, ето няколко истории от живота.

Една моя приятелка, която вече имаше син, направи аборт. „Не е първият в живота ми. Но е последният. Разбира се, не мога да кажа, че го направих лесно, но както и предишните пъти, намерих много оправдания за себе си: животът е труден, няма пари, апартаментът е малък, имам дете, трябва да го храня и уча и т.н.“ И тя споделя тези аргументи в кухнята на приятелка и не забелязва как 8-годишният й син стои на вратата и чува всичко. Когато открих присъствието му, всъщност всичко вече беше казано. Дълго мълчание. Тогава синът казва без осъждане, без ирония, без сълзи, но толкова тихо и замислено: „Защо му е на едно дете да идва на този свят, където собствената му майка може да го убие?“ Приятелката ми тихо се свлече на табуретката. И започнала да ходи на църква, да се покайва и да се моли. И не е правила повече аборти. И роди още две.

Друго семейство, което познаваме, старата баба, трябвало да се гледа заради болест, гледаха я няколко месеца, след това се умориха, наеха медицинска сестра, след това им омръзна самото присъствието на стар болен човек в тяхното пространство , и я пратиха в старчески дом. Четиригодишно момиченце, правнучка на тази баба, веднъж на някакъв празник пред пълна маса с гости и каза: „Да занесем сладкиш на старата баба да си хапне?“ Всички бяха трогнати и кимнаха, казвайки, да, разбира се, ще занесем! Доброто ни момиче! А тя продължи: „Когато порасна и остареете, ще ви донеса торта в старческия дом.“ Всички на масата се почувстваха много неловко. А тогава семейството се замисли сериозно. Вярно, нямаха време да върнат бабата…

Един ден една майка намери тригодишния си син на отворения прозорец, върху перваза на прозореца и беше толкова уплашена, че го наби от страх, толкова много, че имаше синини. Когато емоцията утихна, тя започна да ридае и да моли сина си за прошка, обяснявайки, че е много уплашена и не може да се справи. Детето много плака. Мама го пита: „Боли, много боли, нали? Къде боли??“ А той й отговаря през сълзи: „Мамо, ако искаш, можеш пак да ме удариш, но само недей да плачеш, аз не мога да не плача, когато ти плачеш…“ Тази майка никога повече не докосна с пръст детето си. То ѝ даде такъв урок по любов…

И няколко урока от дъщеря ми

Като 4-годишно момиче, когато вървяхме по улицата, дъщеря ми едва не скочи на платното. Дръпнах рязко ръката ѝ, причинявайки ѝ болка. Вечерта преди лягане ми каза: „Мамо, като ме дърпат силно, ми пада сърцето! Напуска ме!“ Помня това завинаги…

Когато бях бременна с второто си дете, но още не знаех за това, малката ми дъщеря ми каза: „Мамо, много искам да вляза в корема ти, жалко, че там мястото е заето!..“ Това не е ли чудо?

На около пет години тя ми зададе въпрос: „Мамо, как мислиш, Бог изпълнява ли желанията на всички хора?“ Отговорих: „Вероятно не всички. Той изпълнява добрите, но не и лошите.“ На което дъщеря ми възрази: „Мисля, че Бог изпълнява всички желания на хората – в крайна сметка той ги е създал, той се грижи за тях!“ Тази фраза ме накара да се замисля дълго време.

-Мамо, знаеш ли защо хората имат деца? – ме попита веднъж дъщеря ми.

-За какво?

-За любовта. За да познае човек любовта, за да разцъфти. Но се случва възрастните да не обичат децата си и любовта не цъфти…

– Ами тези хора, които нямат деца и не са родени? – питам аз.

-Тези, които нямат деца, трябва да се научат да обичат чуждите деца, за да разцъфти любовта им! – беше отговорът на дъщерята.

Пазете децата си!

Автор Вера Шахова
Превод: Йосиф Йоргов

https://ecology.md/ru/page/uroki-ot-nasih-detej