Прекратяване на войната

Published 03.03.2022 | By Йосиф

Прекратяване на войната

Въпрос:
Как можем да решим сегашната политическа криза и да превърнем хаоса в мир? Може ли отделен човек, да направи нещо, за да предотврати неминуема война?

Кришнамурти:
Войната е зрелищна, кървава проекция на ежедневния живот.

Войната е само външно изражение на вътрешното ни състояние, нашите ежедневни действия в увеличен вид. Тя е по-зрелищна, по-кървава, по-разрушителна, но е сумарен резултат от личната ни дейност.
Затова, и вие, и аз носим отговорност за войната, и какво правим, за да я предотвратим?
Очевидно е, че непрекъснато приближаващата война, не може да бъде спряна от вас и от мен, защото е задействана; вече се случва, макар да е предимно психологическа. Понеже вече е в ход, не може да бъде спряна – противоречията са прекалено много, прекалено големи и вече са проявени. Но вие и аз, виждайки дом е обхванат от пламък, може да разберем причината за такъв пожар, може да избягаме от него и да го изградим на ново място от негорими материали, които няма да предизвикат нови войни. Само това можем да направим. Вие и аз можем да определим, какво поражда войни, и ако сме заинтересувани, да ги спрем, започваме да променяме себе си, защото ние пораждаме войните.

Преди две години, по време на война, при мен дойде американка. Каза, че е загубила син в Италия, но има друг син, на шестнадесет години и иска да го спаси; обсъдихме проблема. Казах ѝ, че за спасението на сина, трябва да престане да е американка; да престане да е алчна, да престане да трупа богатство, да се стреми към власт, към доминиране и да е обикновена в морален смисъл – не само с обикновени дрехи, в външните си прояви, но обикновена в мисли и чувства, във взаимоотношенията. Тя каза: „Това е прекалено. Искате прекалено много. Не мога да съм такава, защото обстоятелствата имат прекалено голяма власт над мен, и не позволяват, да се променя“. Затова и е отговорна, за гибелта на сина си.

Можем да контролираме обстоятелствата, за да не ги създаваме. Обществото е продукт от взаимоотношения, ваши и мои. Ако променим нашите взаимоотношения, ще се промени и обществото; да разчитаме единствено на законите, на принудителната промяна в обществото, оставайки вътрешно развалени, продължаващи да се стремим към властта, към високо положение, към доминиране, – означава, да разрушаваме външния свят, колкото и прецизно и научно да е изграден.

Вътрешното винаги преодолява външното

Какви са причините за войните – религиозни, политически или икономически?
Очевидно – вярата или национализма, или идеология, или някаква определена догма.
Ако нямахме вяра, а добра воля, любов и взаимно уважение, нямаше да има войни. Но ние сме хранени с вярвания, идеологии и догми, затова и пораждаме неудовлетвореност. Сегашната криза е с особен характер и ние, хората, трябва, или да воюваме непрестанно, в постоянни конфликти, следствие от ежедневните ни действия, или да видим причините за войните и да се откажем от тях.

Очевидно е, че причина за войните е желанието за власт, за положение, доминиране, пари; както и болестта, наречена национализъм, почитане на някакъв флаг, болестта организирана религия, почитанието на догмите. Всичко това са причини за войни; ако принадлежите към някаква организирана религия, ако жадувате за власт, ако сте завистливи, неизбежно създавате общество, обречено на разрушение. Затова, повтарям: всичко зависи от вас, а не от лидерите – не от т.н. държавни дейци. Зависи от вас и от мен, но ние, изглежда, не го осъзнаваме. Ако някога усетим истинска отговорност за действията си, можем бързо да сложим край на всички войни, на тези ужасни бедствия! Но виждате – ние сме равнодушни.

Ние се храним трикратно, имаме работа, банкови сметки, големи и малки, и казваме: „Не ни тревожете, оставете ни намира“. И колкото е по-висше положението ни, толкова повече се нуждаем от безопасност, от постоянство, от покой, толкова повече искаме, никой да не ни безпокои, за да си остане всичко, както е; но всичко не може, да си остане същото, защото всичко се променя. Всичко се разпада. Ние не искаме, да видим действителността, не искаме да видим факта, че и вие, и аз носим, отговорност за войните.
Можем с вас да говорим за мир, да провеждаме конференции, да седим на кръгла маса и да водим дискусии, но вътрешно, психологически, искаме власт, положение, мотивирани от алчността. Създаваме интриги, националисти сме, имаме вярвания, догми, за които сме готови да умираме и да се унищожаваме едни други.

Нима си мислите, че такива хора, като вие и аз, може да живеят в мир?

За да имаме мир, трябва да сме мирни; да живеем мирно означава, да не създаваме антагонизъм. Мирът не е идеал. За мен, идеалът е просто бягство от реалността, противоречие на това, което е. Идеалът пречи на прякото въздействие върху реалността. За да създадем мир, трябва да обичаме, трябва да свикнем с несъвършения живот, да виждаме нещата такива, каквито са и да им въздействаме, да ги преобразяваме.
Докато всеки се стреми към психологическа безопасност, към физическа безопасност, в която се нуждаем от храна, облекло и жилище, – всичко се разрушава. Търсим психологическа безопасност, която не съществува; а ние я издирваме, ако имаме възможност, чрез власт, чрез положение, титли, имена – всичко това руши физическата безопасност. Това е очевиден факт, ако го разгледаме.

За да настане мир, да престанат войните, е необходима революция в човека, във вас и в мен.

Без тази вътрешна революция, икономическата безопасност е безсмислена, защото гладът е следствие от лошо организирани икономически условия, а това е пряко следствие от психологическото ни състояние – от алчността, от завистта, от злата воля и собственичеството.
За да се сложи край на мъката, на глада, на войната, е необходима психологическа революция, а малцина са готови, да се срещнат с тази необходимост. Ще обсъждаме мира, ще планираме законодателство, ще създаваме нови Лиги на нациите, и т.н.; но няма да постигнем мир, докато не се откажем от положението си, от властта си, от парите си, от собствеността, от глупавия си живот. Да се разчита на другите, е напълно безполезно; други няма да ви донесат мир. Нито един лидер няма да даде мир, нито едно правителство, нито една армия, нито една страна. Мирът е само следствие от вътрешното преображение, предизвикващо външни действия. Вътрешните преображения не означават изолация, бягство от външно действие. Напротив, правилно действие е възможно само тогава, когато има правилно мислене, а няма правилно мислене, когато липсва самопознание. Без познаване на себе си, няма мир.

За да сложите край на външната война, трябва да започнете с войната в самите себе си. Някои от вас, ще кимнат с глава и ще кажат: „съгласен съм“, – ще излязат и ще продължат да правят същото, което са правили последните десетилетия. Вашето съгласие е само словесно и няма значение, защото бедствия и войни не престават от вашето небрежно съгласие. Престават само тогава, когато осъзнаете опасността, когато осъзнаете отговорността, когато престанете, да чакате на някой друг.

Ако се сблъскате със страдание, ако разберете необходимостта от незабавни действия и не ги отлагате, ще се преобразите; мир настава само тогава, когато сме мирни, когато сме в мир с близките си.

Джиду Кришнамурти „Първа и последна свобода“
Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2138222

Прекратяване на войната

Прекратяване на войната

Прекратяване на войната

Въпрос: Как можем да решим сегашната политическа криза и да превърнем хаоса в мир? Може ли отделен човек, да направи нещо, за да предотврати неминуема война?

Кришнамурти: Войната е зрелищна, кървава проекция на ежедневния живот.

Вътрешното винаги преодолява външното

Нима си мислите, че такива хора, като вие и аз, може да живеят в мир?

За да настане мир, да престанат войните, е необходима революция в човека, във вас и в мен.

Джиду Кришнамурти „Първа и последна свобода“ Превод: Йосиф Йоргов

http://espavo.ning.com/profiles/blogs/3776235:BlogPost:2138222

Въпрос:
Как можем да решим сегашната политическа криза и да превърнем хаоса в мир? Може ли отделен човек, да направи нещо, за да предотврати неминуема война?

Кришнамурти:
Войната е зрелищна, кървава проекция на ежедневния живот.

Джиду Кришнамурти „Първа и последна свобода“
Превод: Йосиф Йоргов