Вълшебството приемане: «Такъв човек»

Published 23.06.2023 | By Йосиф

Вълшебството приемане: «Такъв човек»

Автор: Nina Sumire

По темата приемането на другите съм имала три периода.

Първи период: лъжливо търпение.

Просто съм допускала не позволително, неуважително отношение. Например, оправдавах човека, потискайки възмущението си, свирепите си реакции, дари успявах да се усмихвам и да се шегувам. Практически всеки си вадеше извода: с нея така може!

Втори период: бунт.

Ох, и това също е олеле. Изведнъж станах «лошата» с постоянно включена «Мнителност».

При всички случаи можех, да не общувам, да не обяснявам, пазейки «личните си граници». Можех за всеки случай да отговоря рязко, да откажа, без да вниквам особено, какво точно предлагат? Не можех да приема никого и нищо. Направо, от «търпеливо» дете станах пубертет-максималист с всички произлизащи от това извъртания. Нещо от рода — с мен всичко си е наред, оправяйте се, милички, със себе си.

Третият период също беше «голямата работа». И досега си го спомням с потръпване (надявам се, скоро да го приемам спокойно и с хумор).

Попаднах, реално попаднах в сериозен капан, убеждавайки се, че ако се справя със себе си, ако работя и работя, другите ще го оценят и също ще се променят «автоматично», ще станат по-осъзнати и ще се отнасят по-добре с мен.

В такава наивна вяра живеех.

Някой решава да ми се обиди? Работех над себе си. Някой очаква повече, отколкото мога да дам? Работех над себе си. Някой ме критикува? Въобразявах си, че винаги се отнася до мен и с огромно усърдие работех, работех, работех над себе си.

Имаше ли резултат? Вътрешно, да. Имаше много открития и макар да си спомням за това време с треперене, но ми се струва, че беше най-добрия от трите периода.

Но външно всичко ставаше само по-зле. Продължаваха повече и по-често да ме осъждат, да очакват нереалното, да се разочароват, да ми се обиждат, да ме обвиняват за неудачите си, да разтоварват на мен душевния си боклук. Все едно постоянно бибиткат: ей, сбърка посоката!

И веднъж настана ден — началото на четвъртия период.

Разбрах, че е достатъчно да приема. Звучи банално: да приема другия такъв, какъвто е.

Просто човека е такъв. Нова за мен мантра. Изцеляваща. Разрешаваща да живея щастливо, без да зациклям на измислени «проблеми».

Просто човека е такъв. В тази фраза няма оценка и желание да обясняваш, да се ровиш в другия, издирвайки първопричината за неговото поведение: наклонност да критикува, навика да се обижда, да разтоварва «лошото» си настроение.

Просто такъв човек. За момента. Този човек може да се промени. А може би не. Негова работа, негово право.

И знаете ли, стана ми толкова леко. За пръв път през тези четири периода.

И престанах да допускам неуважително отношение към себе си.

Но и престанах да очаквам, другите да се променят.

Престанах да съм вътрешен трудохолик, да се убеждавам, че проблемите са само в мен. Не, не само в мен, скъпа моя. Не само.

А това не е страшно. Просто редом е такъв човек. В него има много забележително, чудесно. В него има толкова неща. И да, критикува.

Но… Не не се нагърбвай с план да го промениш, не поемай отговорност, че е такъв само заради теб.

Такъв е. И какво от това? Съвсем не е толкова просто: раз, и изведнъж променяш начина на мислене. Може да поиска, може не. Може да има сили и мотивации, може, не. Може да се заеме с всичко това през следващия живот. Отново: това си е негов живот, негово решение.

Господи, колко ми олекна… От такава добра «баналност», но практически изживяна мъдрост: приеми себе си и другите такива, каквито са.

Аз също съм такъв човек за някого. Странен, чуден, неразбираем, неправилен, недостатъчно някакъв, прекалено друг. И на мен също не ми е лесно да се променя, а в много неща и не е нужно. Изобщо. Както и другите. Както и всички нас, които са наблизо.

И това е нормално.

Затова, през този забележителен ден, приветствам и безкрайно благодаря за появлението на това древно ново в живота си: приемане на живота такъв, какъвто е, приемане на срещите, на себе си, на ситуациите, на хората.

А ако е в моята лечебна компетенция — значи може нещо да се промени, да се договорим, да решим по някакъв начин.

Но ако ли не — да въздъхнеш: просто е такъв човекът, събитието, характера.

И да продължиш. Да продължаваш да живееш, да си събитията. Без да блокираш. Без да се отчайваш. И да не тъгуваш.

Затова и обичам такъв живот: вълшебен е. Такъв си е моя.

Желая ви щастие!

https://absolutera.ru/article15153-volshebstvo-prinyatiya-takoy-chelovek

Вълшебството приемане: «Такъв човек»

Вълшебството приемане: «Такъв човек»

Вълшебството приемане: «Такъв човек»

Автор: Nina Sumire

По темата приемането на другите съм имала три периода.

Първи период: лъжливо търпение.

Втори период: бунт.

Ох, и това също е олеле. Изведнъж станах «лошата» с постоянно включена «Мнителност».

Третият период също беше «голямата работа». И досега си го спомням с потръпване (надявам се, скоро да го приемам спокойно и с хумор).

В такава наивна вяра живеех.

Имаше ли резултат? Вътрешно, да. Имаше много открития и макар да си спомням за това време с треперене, но ми се струва, че беше най-добрия от трите периода.

И веднъж настана ден — началото на четвъртия период.

Разбрах, че е достатъчно да приема. Звучи банално: да приема другия такъв, какъвто е.

Просто човека е такъв. Нова за мен мантра. Изцеляваща. Разрешаваща да живея щастливо, без да зациклям на измислени «проблеми».

Просто такъв човек. За момента. Този човек може да се промени. А може би не. Негова работа, негово право.

И знаете ли, стана ми толкова леко. За пръв път през тези четири периода.

И престанах да допускам неуважително отношение към себе си.

Но и престанах да очаквам, другите да се променят.

Престанах да съм вътрешен трудохолик, да се убеждавам, че проблемите са само в мен. Не, не само в мен, скъпа моя. Не само.

А това не е страшно. Просто редом е такъв човек. В него има много забележително, чудесно. В него има толкова неща. И да, критикува.

Но… Не не се нагърбвай с план да го промениш, не поемай отговорност, че е такъв само заради теб.

Господи, колко ми олекна… От такава добра «баналност», но практически изживяна мъдрост: приеми себе си и другите такива, каквито са.

И това е нормално.

А ако е в моята лечебна компетенция — значи може нещо да се промени, да се договорим, да решим по някакъв начин.

Но ако ли не — да въздъхнеш: просто е такъв човекът, събитието, характера.

И да продължиш. Да продължаваш да живееш, да си събитията. Без да блокираш. Без да се отчайваш. И да не тъгуваш.

Затова и обичам такъв живот: вълшебен е. Такъв си е моя.

Желая ви щастие!

© Нина Сумире Превод: Йосиф Йоргов

https://absolutera.ru/article15153-volshebstvo-prinyatiya-takoy-chelovek

© Нина Сумире
Превод: Йосиф Йоргов